Книги с извадки от беседи на Учителя Петър Дънов

1. От „Добрата постъпка“, ООК, София, 22.10.1924г.

Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!“ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст!“ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите. Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!

В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното. Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.

Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел? Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола? Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.

Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света. Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден?“ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как? – Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите!“ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.

Та всинца вие трябва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания. Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p…

2. От „И пишеше на земята“, (втори вариант), НБ, София, 22.2.1925г.

• Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?

<< >>

И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.

Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой?“ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха!“ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете? – От слабост. Това е възпитание. В съвременния свят има едно противоречие. Всички казват: Не може без грях, не може без лъжа. Как така не може без лъжа? Какво добро е внесла лъжата в света? Какво добро е внесъл грехът в света? Но казва някой, че ако излъже, няма да изгуби имането си. Питам: Кой е спечелил своето имане чрез лъжа? Не изгубва ли човек чрез лъжа всичкото свое имане? Ние засягаме принципно въпроса. Аз не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципна лъжа, за която се съди човек, а именно за лъжливите ни отношения към Бога. Отношенията ни към Бога трябва да бъдат верни и истинни! И ако ние имахме това широко сърце, каквото Христос имал, щяхме да разберем в какво седят тия верни и истинни отношения към Бога. Нима мислите, че много от нашите мисли, които имаме, не са от тия лъжливите, от тия, които ви заблуждават? Много от нашите фарисеи и садукеи ни донасят такива мисли и ни казват: Ти си учител, хвърли тия мисли за Бога навън! Тогава вие казвате: Тъй е писано според Мойсеевия закон.

Съвременните християни казват: Като не може човек да живее по Бога, нека поне удари нашироко! Защо? Защото съгреших, напих се. Че какво от това? Може да си се напил един път, но повече не пий! Започни с мисълта, че няма да пиеш година, две, десет; дръж тази мисъл постоянно в главата си, докато най-после станеш господар на онзи вътрешен недъг, който те мъчи. Станеш ли господар на своя недъг, това е, което те похвалва пред тия твои Братя. Всеки недъг, който имаме, е грях. Този именно грях, който седи в тебе, те ограничава. Ти ще се покажеш на света, че съзнаваш какво[как; че?] зад тебе седи една реалност, зад която се крие Бог и че ти имаш сила да се поправиш, да надделееш този недъг. Религиозните хора казват: Само Христос може да ни помогне, само Христос може да ни спаси, затова ние ще седим и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане от 2000 години? Например, ти си един грешник. Отчаял си се, обезсърчил си се, нещо отвътре ти казва, че от тебе човек няма да стане. Христос ти казва: Стани! В това време именно Христос пише вътре в тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, те биха хвърлили такава светлина върху вас, че умът ви ще просветне, ще се изпълни с необикновена светлина; душата ви ще се изпълни с необикновена радост и вие щяхте да разберете дълбокия смисъл на това, което Христос е писал. Не само е писал Той, но и мислил. И не само тогава е писал Христос, но и сега Го виждаме често, често да пише. Аз Го виждам да пише на земята все същия стих. Ще кажете: Какво пише Той? Когато слънцето изгрява сутрин, какво пише Той? Били ли сте на изгрев, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: А, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходим на изгрев. Хубаво, на обед поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята светлина всеки ден?

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.ph…

3. От Затова се родих, НБ, София, 10.10.1926г.

• Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. – Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията – с търпение и смирение – и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” – Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота.

<< >>

Казва му Пилат: “Що е Истина?” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.

Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието. Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” – Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут. Там дето има смут, няма Любов.

Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” – Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света. Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.

Третото изречение се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека? – Плодовете са храна за живота, а без храна животът не може да се поддържа.

Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих – да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? – Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.

Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно – друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй?”

Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.

Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията. Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. – Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията – с търпение и смирение – и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” – Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените – също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. – Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия!” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? – Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща. По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.

Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.ph…

4. Що значи съдба?, ИБ, 31.3.1912г.

Прочете се от г-н Дънов Първа глава от I Петрово послание.Текстът бе 17 стих, върху който се изказаха следните по-забележителни мисли.

„Праведните“ от дома Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи съдба? Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртата стъпка е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине при духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Исус Христос е този, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. И какво понятие имате за Исуса Христа? Трябва само да Го опитате, та да имате правилно понятие за Него. Докато не започнем сами себе си да съдим, няма у нас да настъпи силата. Затова и не бива да се оплакваме, когато ни турят под изпит, защото ние доброволно сме отишли „на конкурса“. В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари, значи да сте извън кармичния закон. Работа, работа: още 15-16 години трябва да работите най-добре за Господа и след това време ще посрещнете Христа или тук, или в астралния свят.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p…

5. Който има мир, НБ, В.Търново, 24.10.1920г.

• И учението на Христа е учение за изправление на човешките грешки и само когато изправим тия грешки, ние ще дойдем до онова положение да разбираме. Именно сега, в тоя живот, вие трябва да придобиете мир и да придобиете победа. И в своите наблюдения аз виждам колко вие имате в себе си тоя мир. Христос казва: „В Моя ум не може да има две мнения.“ На този мир, на тази именно победа се дължи подтикът, който има днес. Ако кажете от кръста, на който сте приковани: „Прости им, Господи“ – добре е. И като дойдете на Голгота, пазете едно правило: „Прости им, в Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“

Ще ви прочета 17 глава от Евангелието на Йоана: „Това изговори Исус, и възведе очите Си на Небето.“

Изпяхме „Благословен Господ Бог наш“.

Ще говоря върху 33 стих от 16 глава: „Това ви казах, за да имате мир в Мене. В света скръб ще имате; но дерзайте. Аз победих света.“

В този стих има три качества, които са отличителни. Христос казва да имате мир помежду си. Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност. Човек може да има мир само когато той е осигурен, но поколебае ли се в себе си, мирът изчезва. Когато човек има този вътрешен мир, той не чувствува никакъв страх. За пример онзи дърводелец или зидар, който има мир, неговият чук върви правилно и равномерно и всички отсечки са правилни. Тъй щото всичките нещастия се дължат на изгубването на мира, който имате в себе си. Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее.

Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания?“ – Казвам: Защото твоето дете е умряло. – „Ами как ще се оправи светът?“ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно.

Съвременните хора мязат на онзи средновековен лекар, който лекувал своите пациенти, като им давал топла вода да пият и им пущал кръв. Изгубили сме този вътрешен мир в себе си, изгубили сме Бога в себе си. Човек, който се отдалечи от Бога, ще има вечни мъчения. Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете? От 72 ученици, които имаше Христос, само 12-те Го разбраха. Защо хората не искат да разберат Христа? – Защото търсят по-лесния път.

Отива някой българин на гости и като се понапил, почнал да се качва на коня си откъм опашката му. Пипа, пипа и не може да му намери главата. Казва си: „На този кон къде му се намира главата, сега беше на него?“

По-приятно разположение от мира няма, то е едно от великите блага. И ангелите тъгуват за този мир. Да имаме мир в себе си, значи да имаме Господа в себе си. В какво се състои този мир? Разумният живот се състои в победа, без победа не може да имаме мир. Ако те победят, ти не можеш да имаш мир. И преди няколко време аз привеждах за пример онзи американски говедар, който, като му се паднали 30 000 000 франка наследство, напуснал говедарството, отишъл в Сан Франциско и дал банкет на целия град. И като разпилял всичко, отишъл си и станал пак говедар. И ние, съвременните хора, приличаме на този говедар. Този живот, който сега имаме, той е най-ценният, най-важният. Сегашното съществуване на човека важи повече, отколкото всичкото негово минало съществуване. Ако един човек не може да бъде търпелив към говедата, когато пощръклеят, и като цар пак такъв ще бъде той. Не мислете, че човек лесно се възпитава. Туй търпение, тази благост, която имаме, още не е търпение, още не е благост. Изгубите ли мира си, вие сте говедар.

Сега мисълта, която искам да ви оставя, е: Мирът, който Господ ви го е дал, пазете го. Ако овчарят е облечен в царски дрехи, а царят – в овчарски дрехи, те си остават все същите – овчарят ще си бъде овчар и царят – цар. Цар може да бъде всеки човек, който опазва живота, който Господ му е дал. Та тъй, като вникнем в живота, трябва да разберем, че този живот, който имате сега, е най-добрият живот, който Господ може да ви даде.

И съвременните хора не може да говорят много за слънцето, защото техните центрове не са толкова развити, да разберат добре слънцето. Ние за слънцето сега знаем само неговата външност; знаем, че то има само четири елемента, обаче какво е състоянието на слънцето, европейските философи още не знаят.

Как е възможно да излезе човек от Бога? Как бихте вие разбирали „излязох“? Това са математически отношения. При сегашните условия е важен мирът, важна е победата. Мир и победа са необходими за развитието на човешкия мозък. Мирът и победата са необходими за развитието на човешкото сърце и т.н.

И учението на Христа е учение за изправление на човешките грешки и само когато изправим тия грешки, ние ще дойдем до онова положение да разбираме. Именно сега, в тоя живот, вие трябва да придобиете мир и да придобиете победа. И в своите наблюдения аз виждам колко вие имате в себе си тоя мир. Христос казва: „В Моя ум не може да има две мнения.“ На този мир, на тази именно победа се дължи подтикът, който има днес. Ако кажете от кръста, на който сте приковани: „Прости им, Господи“ – добре е. И като дойдете на Голгота, пазете едно правило: „Прости им, в Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“
Изпяхме „Изгрява вече ден тържествен“.

24 октомври 1920 г. 10 ч. и 40 мин.
В. Търново

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.ph…

6. От Отец люби Сина, НБ, София, 19.10.1930г.

„Отец люби Сина.“ – Защо Христос е Син Божи? – Защото показа синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората, какви трябва да бъдат. Той каза: Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания. Казваш: Искам да бъда Син Божи. – И това може, но ще се готвиш да минеш през големи страдания. Не мислете, че вие ще избегнете ангела на смъртта? Вие не можете да избегнете смъртта, колкото и да се криете от нея. Една 80-годишна негърка, обременена от живота, постоянно се молела на архангел Михаил да й вземе душата. Няколко студенти, нейни съседи, чули молитвата й. Един ден решили да се пошегуват с нея. За тази цел, един от тях се преоблякъл в особени дрехи, като архангел Михаил, а друг – като обикновен ангел и похлопали на вратата й. – Кой е там? – запитала негърката. – Архангел Михаил със свой другар. – Защо идете? – Идем да вземем душата ти. – Кажете им, че тя не е тук.

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче, истинският начин е един. – Какъв е този начин? – Да проявите синовно отношение към Бога и да Го познавате, независимо това, как се проявява Той към вас: дали ще се прояви такъв, какъвто е, или такъв, какъвто не е. И в двата случая, вие ще познаете Бога като Любов и като Мъдрост. Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия. Стремете се винаги да проявявате синовни отношения към Бога. Това значи, да дадете път на Христа в себе си. Запитайте се, дал ли е Христос всичко на ваше разположение. Ако още не ви е дал, не се отказвайте, но вървете напред. Днес всички хора вървят към осиновяване. Каквото и да правят хората, не могат да избегнат това. То е един от начините за разрешаване на въпросите. И края на краищата, всеки ще стане Син Божи. Този е начинът за разрешаване на задачите.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

7. От Веселие и радост, ООК, София, 5.12.1934г.

Когато дойдат големите противоречия в живота, то вървете мирно, да не се страхувате от нищо, равномерно ходете. Ще дойде един страх. Христос казва: „Повярвайте, и като повярвате, всичко ще ви бъде.” Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако имате вяра – онази истинската вяра и органическата вяра, каквото попросите, и ще ви бъде. Вярата ви трябва да бъде образ, органическа вяра. И тази органическа вяра всякога можеш да я опиташ. Тези неща ще ги изучавате на опит, ще ги намерите в опитността на хората, които са описани в Библията, във всички свещени книги. На тях ще базирате вашата вяра, на съвършените същества, които са минали по този път. Ще вярваш в това, което е невъзможно.

Та първото нещо е – всички се стремете да не задържате нещата. Да дадете, и като давате, да почувствате в себе си една вътрешна радост. Аз съм слушал някои да казват: „Не си струва човек да дава.” Давай навреме и вземай навреме. Не давай не навреме и не вземай не навреме. Нищо не давай не навреме. В даването си има закони. Всяка една мисъл си има своето определено време, когато тя трябва да излезе из твоя ум. Всяко едно твое желание си има своето време, когато трябва да излезе от твоето сърце. Тази мисъл и това желание не ги пращай да излязат преждевременно. Това са правилата, които трябва да ги знаете. Иначе се заражда едно чувство на недоволство. Ти казваш: „Ние не живеем както трябва.” Ние не живеем, но ние не сме се научили да изпълняваме волята Божия. Защо хората боледуват? Въздух има достатъчно, но не знаят как да дишат. Витоша е близо, но много хора боледуват от нямане на въздух. Храна има преизобилно, но хората не знаят как да вземат храната навреме. Вие живеете в Божията любов, и страдате, не знаете как да възприемете Божията мисъл. Всичката погрешка е там. Възприемате Божията мисъл и няма да мислите за себе си. Казваш: „Колко съм пострадал.” Ще кажеш: „Досега още не съм пострадал. Не съм бил в лагера на римските войници, на шест хиляди римски войници, през цялата нощ. Още кръст не сме носили, още не сме били на Голгота и гвоздеи още нямах на ръцете и на краката си.” Но това са страдания, това са най-големите страдания.

И когато човек мине през най-големите страдания, той ще възкръсне. Христос мина през най-големите страдания и възкръсна. И кръв излизаше от кожата Му – така беше голямо напрежението вътре, да устои, каквото и да стане.

Та сега не преувеличавайте вашето страдание. Мнозина мислят, че много са страдали. Страдали сте, но в сравнение – това е едно на хиляда. Има 999 части, които не са дошли до вас.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

8. От Абсолютна и Относителна реалност, УС, София, 9.12.1934г.

Следователно приложете търпението на Христос и кажете като Него: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Ще дойде ден, когато ще се намерите пред изкушение и ще кажете: „Господи, ако е възможно, да ме отмине тази чаша“. Ще се молите, но отговор няма да получите. Тогава пак ще кажете: „Да бъде Твоята Воля, Господи!“ След това ще ви поведат към Голгота, където ще ви сложат на кръста. Тук ще ви подиграват и ще чувате гласове: „Слез от кръста, покажи, че вярата ти е силна“. Вие ще слушате всичко това и ще кажете: „Да бъде Волята Божия!“ Най-после ще ви сложат в гроба и след три дена ще възкръснете. Тогава ще разберете какво представлява Великата Любов, към която всеки човек се стреми. Вие не сте дошли още до възкресението. Дълъг път ви очаква. За да дойдете до възкресението, вие трябва да свършите 48 факултета на бялата раса и още много факултети на шестата раса. Учението на шестата раса е учение на братство и любов. Като минете през това учение, тогава само ще разберете защо е трябвало да страдате.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

9. От „Герои“ / „Героите“ (Първи вариант), УС , София, 3.11.1935г.

• Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
  И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа. И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат. Със старите разбирания живеят. В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.

……

• Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?“ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим?“ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
• Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст?“ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. ….
• По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате. Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават. Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.

  Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието.

• Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение….
• Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом разбойнически няма да бъде.“

• Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял. Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия. То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм. Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си.

  Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: „Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.“ И в религията говорят на хората и ще турят залъгвания. Ще дадеш малко подаяние и ще се освободиш. Казвам: Не е така. Като дойде да се освободиш, трябва да дадеш живота си. Нищо повече! Живота си, който имаш, трябва да го дадеш. И като те хванат в тази война, никак няма да се задоволят. Имаме там, в Иова, Иов наполовина страда. Казват: страдующият Иов. Той наполовина страда. Той не можа да изкара войната докрай. Иов имаше синове и дъщери, те измряха, майката и бащата останаха. Като дойде щастието, пак ги народиха. Христос не беше женен. Иов имаше синове и дъщери, и жена имаше, тя и жена му не умря. Жена му казва: „Кажи лоша дума, една хула против Бога, да умреш.“ Иов не каза това. Христос, нямаше кой да умре заради Него. За Иова имаше кой да умре – синовете и дъщерите му, добитъкът му. Христос трябваше сам да умре, нищо повече!

• Сега вие, женените, временно има кой да ви замести – вашите синове и дъщери. Вие ще останете и пак ще ги народите. Но за неженените – кръстът. Женените наполовина ще разрешат въпроса, казват: „Ние не можахме да постигнем – синовете и дъщерите ни.“ Неженените – няма кой. Или ще постигнат, или няма да постигнат. Едно от двете!

  Сега ще направя едно разграничение. Жененият, то е човешкото естество у човека. Нежененият – това е Божественото естество. С човешкото може наполовина да разрешиш страданията. Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш. Туй Учение е съгласно… Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“. Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.

  Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие. И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда?“

•  

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

10. Заведоха Исуса, НБ, София, 12.4.1936г.

• „Заведоха Исуса“
• „Заведоха Исуса“. Това завеждане не беше приятно на Христа. По добра воля ли отиде Той? Той не отиде по добра воля. Това желание му беше наложено отвън. Това завеждане стана по стечение на известни обстоятелства. Според индуската философия ще кажат, че това е карма. Според християнската философия ще кажат, че така е било определено от Бога. Според сегашните учени ще кажат, че това се дължи на важни социални условия. По какъвто и да е начин, нещата донякъде се обясняват, но все необяснени остават. Не е въпросът само да се обяснят нещата. Аз мога да обясня на един човек защо някой е богат, а друг – беден, но какво ще се ползува той от това обяснение? Какво ще се ползувате от това, че един човек е добър. Каквото обяснение и да се даде защо един човек е добър, а друг – лош, вие няма да се ползувате нищо от това обяснение.
• По този въпрос при разпитванията от страна на Пилата Христос прояви особена черта. Каквото Пилат Го питаше, Той все мълчеше. Той се учеше на мълчание. Пилат Му казваше: Ти цар ли си? – Ти казваш. – Ама твоят народ те обвинява, че си се представял за цар. – Това е тяхна работа. – Ти за какво си дошъл? – „Дойдох да свидетелствам истината“. „Моето царство не е от този свят“. От две хиляди години насам се проповядва за Христа, и всички Го съжаляват. Питам: Какво е по-хубаво да Го съжаляват, или да следват Неговия път? Ако само половината от християните биха решили да изпълнят Христовото учение, знаете ли какво щеше да бъде положението на съвременното човечество? Но това нещо с насилие не става. То става с дълбоко убеждение. Светът не може да се поправи по човешки. Не мислете, че лесно светът се поправя. Той не може да се поправи в една или в две, а даже и в хиляда години. И в две хиляди години светът не може да се поправи. Той ще се поправи само по Божествен начин.
• Какво нещо представя пълната свобода? На човешки ние нямаме пример, с който да представим какво нещо е свободата. Според нас свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив. Ние още нямаме понятие за онази сила, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек може всичко да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно: Справедлив, добър, умен и силен. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергията на силите си в своя ум. Когато стане слаб, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после той пренася енергията на добротата в своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията, силата си от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай.
• .. За Христа казват, че бил красив. Не е въпрос за външна красота, но по строежа на главата, на ръцете, на всички черти и линии в Него имало нещо хубаво, съразмерно. Той имал отличен схватлив ум. Той бил толкова досетлив, че всички равини, всички учители се бояли от Него. За всичко се досещал. Когато искали да го хванат в нещо, не могли. Той всякога ги разбирал. Той имал прозорлив ум във всяко отношение. Че е бил прозорлив се вижда от това, че Той е предсказал някои неща, които са станали. Христос предсказал какво ще стане в света. Той казвал на евреите: Ето, съборете тоз храм до основи, и аз в три дни ще го възстановя. Той обяснявал много неща, предсказвал много работи с една отривиста реч. В цялата история можете да четете, да видите, как Христос е предсказал какво има да се случи. Но да оставим това настрана. Онова, което предстои да се случи, ще се случи.
• – Заведоха Исуса при Пилата – един отличен съдия. Наскоро бяха дали описание за характера на Пилата. Това, което го характеризира, е че той е човек с прозорлив ум, елегантен в обходата си. Той няколко пъти влиза и излиза пред народа, като му казва, че не намира никаква вина в този човек. Пилат не искаше по никой начин да наложи смъртно наказание на Христа, но като се засегнал личният му интерес, той отстъпил. Това се вижда в неговите очи. Когато срещна Исуса, Пилат води с Него следния разговор. Много съжалявам, че направиха така евреите с тебе. Искам да те пусна, да те освободя, но не мога. Виждам, че си праведен и невинен. Но ако те освободя, ще ме обвинят, че не зачитам законите, че се обявявам против Кесаря. Ще ме обвинят в някакъв заговор. И тогава Пилат се обърна към народа и каза: „Аз измивам ръцете си. Правете с този човек, каквото искате. Понеже ви е дадена власт, постъпвайте, както искате“. Този разговор на Пилата с Христа и с евреите никъде не е писан. Като казвам, че е воден такъв разговор, с това аз не считам, че приписвам на Евангелието неща, които не са съществували. За мене това е вярно, а как е за вас – не зная. Така вие ще бъдете правоверни, а аз неправоверен. Дето аз говоря за онова, което зная, пък вие няма какво да влизате в размишление дали това което зная, е вярно. За мене е вярно. Може да излезе и невярно – това са второстепенни работи. Много пъти в живота ви ще ви водят там, дето не искате. Казвате: Защо съм поставен при такива лоши условия? Вземете, Христос, Който беше поставен при такива лоши условия, какво трябваше да направя, какво трябваше да покажа да хората? Силата на Христа беше взета. Той нямаше сила да направи това, което искаха от Него. Всичко излезе така, както не е.
• Сега някой път вие искате да се проявите, да търсите своето право. Не търсете своето право. Никога не търсете своето право. Христос не търсеше своето право. От кого ще го търси? От Пилата ли? От еврейския народ ли? Но правата страна е, че Христос получи своето право. Тогава от невидимия свят изпратиха един пратеник до Христа, който да Му каже, че след две хиляди години всички хора на земята ще знаят, че Той е бил прав, а те са постъпили неправилно. И всичкият позор, който сега претърпиш, ще се превърне за твое благо. Какво искаш сега, да те пуснем на свобода или да те опозорят? – Да ме опозорят, нищо повече. Сега и на вас ще кажат същото, а именно, че след две хиляди години и вие ще придобиете всичко, каквото желаете, но сега още не.
• С какво ще се препоръчате? Казвате, че Христос ще прости греховете ви. Не, няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправи своите погрешки. В написаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е Царството Божие сега и за бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. За какво? – За греха. Хората трябва да се справят с греха, а не с външните условия. Грехът е нещо живо, с което човек трябва да се справи.
• Друго положение: Никога не оставайте в ума си една отрицателна мисъл. Грехът започва от малките работи. Като сгрешите нещо, вие казвате: Вижда се, че аз съм наследил тези лоши черти от майка си и от баща си. Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен. Питам: Как е възможно едно дърво да е надарено, а ти, като човек, казваш, че не си надарен, че нямаш никаква дарба, нищо не можеш да направиш. Ти по този начин си внушаваш сам и си създаваш ред нещастия. Казваш, че нямаш пари, че този е лош, онзи е направил някаква пакост и така нататък. Това са все човешки работи, които не трябва да допущате в ума си. Това са примамки, това са спънки във вашия живот. Това, което волът не може да направи, птицата може да го направи.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

11. От „Съобразителност и разумност“, ООК, София, 12.4.1939г.

• Вие страдате. Че страданието е нещо ново. Кажете ми един велик човек, да е станал велик без страдание. Всички велики учители са минали през най-големи страдания, за които обикновените хора нямат понятие. Нито око е видяло, нито ухо е чуло, страданията на великите хора. Едвам е писано за страданията на Христа. Вие ще кажете: „Защо човек трябва да страда?“ Като влезете в другия свят, ще видите причината, ще разберете, че това е една необходимост. Аз мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък – груб камък, неодялан. Той със своите чукове започва и казва: „Ти простак!“ Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го!“ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък!“ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне. Можете ли да представите Неговите страдания? Той, оставен между 6 хиляди римски войници, турят го за еврейски цар и започват да Му се подиграват. И с особени камшици почват да Го бият. Събличат Го гол и Го бият цяла нощ. И казват Му: „Радвай се царю Юдейски!“ И развеждат Го цяла нощ. Цяла нощ тези 6 хиляди войници Го изпитват. Имате ли представа какво ще бъде вашето положение тогава? Да кажем, че вие сте царски син и ви прекарат през това страдание. Като минете през това страдание, какво ще остане от царския син? И при това на сутринта Му турят кръста да Го носи на който ще Го разпънат. И трябва да го носи. И евангелието казва, че Той е носил до средата на пътя и после пада на земята и намират друг да го носи. Не Го носят, но пеш Го водят за Голгота. И там Го заковават с гвоздеи. И казват Му: „Ти, който искаше да спасиш света, я слез отгоре! Освободи се от римските гвоздеи! Можеш ли да се освободиш от тях? Не можеш.“
• Та казвам, смърта не е нищо друго освен това. Макар и да не искате, смъртта е един позорен стълб. Христос се моли и казва: „Ако е възможно, този позорен стълб да се отмени. Ако не, да бъде Твоята Воля.“ Аз съм ви навеждал и друг път – Христос си е опитвал силата на своята воля, колко е силна устойчивостта на Неговите чувства. Три неща опита Христос на земята. Той опита силата на волята си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен. Той каза: „Удряйте!“ Всичките тези удари, Христос ги чете. Той знаеше колко удари ще Го ударят. Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“

• Христос казва: „Всичко, каквото прави Отец е за добро!“ Не само това знаеше Христос, но знаеше, че и това, което Той издържа, е за добро. Той знаеше, че това, което става с Него, е за добро. Той знаеше, че това, което Той изнася, е за добро! Казва : „Сега е време! Ако аз сега не покажа своята сила, кога ще покажа? И ако временните работи ме поколебаят в Любовта ми, какъв образец ще дам? И ако в мене се поколебае силата, че не мога да видя ръцете на Онзи, Кой ще ми вземе душата, тогаз каква душа имам?“

  Та казвам, ще пазите това: Имайте силна воля, устойчиви чувства и ходете в светлина! На кого може да поверите вашите бъдещи съдбини? – На Божиите ръце! И само тогаз прогреса ви ще бъде осигурен. Това значи да имаш Вяра. Без силна воля, без устойчиви чувства и без светлина, вярата е слаба. Със силна воля, с устойчиви чувства и със светлина, не можеш да се поколебаеш. Тази е Вярата, с която човек се спасява.

  Добрата молитва

  6 часа сутринта

  Искам да остане във вас мисълта, че в най-трудните положения, в които се намирате, при най-големите страдания, тогава Божиите Ръце са близо! Не бойте се! Вас ви е страх, да не би да паднете. Тогаз Господ е най-близо! Кога Бог е най-близо? – Когато дойдат най-големите страдания, да имате светлина, за да Го видите. Пък ако нямате светлина, не може да се ползувате. Та светлина трябва да имате, ако нямате – тогава търпение, не може да Го видите. Ако имате търпение може да Го видите – да видите Божия промисъл, оная Любов, оная грижа, която Той има за вас.

  27 школна лекция, 12 април 1939 година, София, Изгрев
  (На поляната – упражненията)

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

12. От „Езикът на седемте тона“, ООК, София, 14.6.1939г.

• Дръжте в ума си, не се самозаблуждавайте. Вие, да кажем, че имате известна опитност. Уж светът не седи на едно място. Опитността, която сте имали вчера, не е достатъчна, днес имате да учите нова. И ако не учите днес новото знание вие губите. Новото знание, което имате днес, ще ви свърже с това, което Бог създава в света, с това, което Бог мисли ежеминутно. От всяко нещо, което Бог ежеминутно мисли в света, всеки миг, трябва да получите от това макар и една милионна част. И ако не получиш поне една милионна част от това, което Бог сега създава и мисли, ти деградираш. Защо останаха евреите? Понеже те влязаха в едно статистическо [статическо] положение.
• Но тук има разрешение вече. Това е вече един естествен път. Трябва да туриш това в ума си. Ти седиш и мислиш, че Бог те е турил да разрешиш един въпрос. Турил те е в света да разрешиш, че трябва да имаш светла мисъл, светли чувства и светли постъпки. Това Той го иска от тебе. И когато Бог вижда, че ти имаш светлина в ума си, че имаш Неговата топлина в сърцето си, че имаш сила в тялото си, Бог се радва, че ти не злоупотребяваш с благата, които Той ти е дал. Имате бръчки по лицето си. Може да ги премахнете бръчките. От вашата мисъл зависи. Бръчките по лицето показват, че много сте страдали и че нищо не сте научили.

• Когато пеете мислете. А пък някои пеят „Махар Бену“ и през това време съвсем друго мислят. И композират. И те изопачават нещата. В музиката има един закон и вие като пеете правилно, може да се ползувате, но ако изопачавате, освен, че няма да се ползувате, но и ще изгубите нещо. Аз не искам да ви коригирам, но вие мислете, но понеже вашата мисъл не е свързана с чувствата и чувствата ви не са свързани с постъпките, то се ражда един дисонанс в душата ви. И вие търсите къде е погрешката. Търсите някой да ви коригира и да ви постави гласа. За да науча някого да пее хубаво, то най-първо ще поставя мисълта му, ще поставя чувствата му и после ще го науча да пее. И човек, който иска да има един характер свободен, пак по същия закон трябва да постъпи. Някой казва: „Христос ще ни освободи!“ Та Христос знаеше да пее! И то при най-лошите условия, когато отиваше на Голгота, Той пак пя с учениците си. Той пееше хубаво! Един човек, който при най-големите мъчнотии може да се моли, той пее! А не да се обезсърчава. Когато ви дойдат най-големите мъчнотии ще се молите и ще пеете вътре в душата си.

  Когато вие скърбите, небето се радва на вашите страдания. Защото в дадения случай, когато вие страдате, то вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израстнат. И ако вие не сте почва, тогава друг някой трябва да стане почва и да страда.

  Ако вие не страдате, друг някой трябва да страда. И все таки някой трябва да се радва. И ако страдате, не мислете, че завинаги е това. До време е. И вие, които се радвате сега, ще страдате. А вие, които страдате, ще се радвате. Това колело върви. Та сега да добиете онова качество на разумни деца. Като сте стари, да усещате в себе, че сте едно дете, което се учи.

  Мен не ме радва миналото. Мен ме радва сегашното, което днес се разкрива. Мен ме радват новите неща, които не са дошли още до съзнанието. И човек е дошъл до съзнанието с единствената цел, за да има новите неща , Божествените неща. Ако беше на небето, тези, Новите Божествени неща не могат да се изявят. Само на земята може да ни се изяви тази Божествена любов. Ако бяхте на небето, други неща щяхте да научите. А пък на земята е друго. Христос дойде на земята, за да може да научи неща, които не ги знаеше и Той. За да може да изяви новото! За да може и в страданията да се научиш, да можеш и при страданията да пееш!

  Сега да остане за следущия път. И в музиката има опасност от пресищане. Някои сега мислят, понеже знаят Новото, то старото не им трябва. Не, старото си е на място. А пък Новото да се приеме. Да знаете, че минавате от Християнската епоха в Новата епоха, която е епоха на Закона на братството и сестринството. Или, да знаеш как да обичаш баща си и майка си. Или да знаеш как да служиш на Бога и на ближните си. И да знаеш какви трябва да бъдат вашите отношения.

  Епоха на братство и сестринство е Новата епоха!

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

13. От „Там имаше някой си человек“, НБ, София, 26.11.1939г.

• Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че, човек още не е учил. Тепърва има хиляди работи, които той трябва да учи. Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, да може да работи с него. Също така, той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние, да почне с него да работи. Най-после, той трябва да постави и волята си в здравословно състояние, да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от ума ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се изисква да преодолява.

  Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът сам по себе си представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Наместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Този човек се намира в положението на сина на един турски бей, който често биел гяури и се хвалил: „Днес бих един гяурин.“ Баща му казвал: „Синко, не ги бий. Ще се намери някой майстор, по-голям юнак от тебе, който ще изгуби търпение и ще те набие.“ – „Не ме е страх.“ Един ден синът извикал към баща си: „Татко, хванах един гяурин.“ – „Доведи го.“ – „Не идва.“ – „Пусни го тогава.“ – „Не ме пуща.“ Често съвременните хора хванат един гяур, но нито могат да го доведат при баща си, нито могат да го пуснат. Той ги е заловил здраво и не ги пуща.

• Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Значи Бог е възлюбил най-великото – истината, която живее в човешкия дух, в човешката душа, в човешкото сърце и в човешката воля. Всеки човек трябва да намери изходния път в истината, която живее в неговия дух, в неговата душа, в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля.

  Казано е в Писанието: „Дето е Духът.“ Духът, това е разумното начало в човека. Духът е великото, Бог, Който работи в човека. Бог не работи както хората работят. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувствува, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувствуваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: „Не се смущавай, ще се оправи тази работа.“

  И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-трудни. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията на Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите Му. Вие трябва да дойдете в Неговото положение, да разберете какво значи страдание.

  Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдалци на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне, той е герой. Когато човек падне по дух, по душа, по ум, по сърце и по воля, тогава трябва да му се помогне. Ние виждаме, че Христос носи кръста Си до едно място, после го хвърли и го остави другите да го носят, а Той продължи пътя Си до Голгота.

  И при най-големите Си страдания, Христос мислеше добре. Като видя майка Си, Той каза: „Жено, не мога да ти помогна сега, но един от Моите ученици ще заеме Моето място.“ Като беше на кръста закован, и оттам Той направи едно добро. Когато при Него дойде един прокажен да го излекува, Христос каза: „Отковете гвоздеите.“ Те отковаха гвоздеите и Той излекува прокажения. После пак каза на войниците: „Заковете сега.“ Как мислите, слаб човек ли е този, който може да заповяда да отковат ръцете му от кръста, да излекува един болен и после пак да каже да го заковат?

  Старите християни вървяха по пътя на Христа – по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: „На всичко сме съгласни, но кръст не искаме.“ Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията, в паданията си човек се изпитва доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.

• Та казвам: И вие трябва да вземете космите на овцата, т.е. космите на мекотата, и от тях да направите нещо. На всинца ви препоръчвам да имате три хурки, с които да предете: първата хурка ще бъде хурката на любовта, с която ще предете чувствата на своето сърце; после иде втората – хурката на мъдростта, с която да предете мислите на своя ум; и третата хурка ще бъде хурката на волята, с която да предете своите постъпки. Тези три нишки са нишки от три свята. В тях седи магията на живота. Едната хурка ще има червен цвят, втората – жълт, третата – син. Тези три цвята са основните цветове, от които излизат всички останали. Червеният цвят показва пътя на живота. Жълтият цвят показва пътя на ума. Синият цвят показва пътя на човешката воля. Понякога човек обърква тия цветове, запример, с жълтия цвят тръгне в пътя на сърцето. Жълтият цвят е път на ума, а не на сърцето.

  Казвам: Това са новите разбирания, новите веяния в света. Това е бъдещото учение, според което хората могат да живеят по любов. Бог живее в любовта, в знанието и в светлината. Бог живее в мъдростта, Бог живее в истината и свободата. Там, дето има истина и свобода, там е Бог. Дето има знание и светлина, мъдрост, там е Бог. Дето има изобилно живот, изобилно храна за всички, там е Бог.

  Днес вие очаквате отново да дойде Христос на Земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа, да дойде отвън. Той отвън няма да дойде. Христос ще дойде отвътре, в умовете и в сърцата на хората. Христос ще дойде в душите и в духовете на хората. Христос ще дойде и в тяхната воля. В Англия ли ще дойде Христос? Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос? В България ли ще дойде? Външно Христос никъде няма да дойде. Днес Христос ще дойде в умовете, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървят в прав път. И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено. И ако те искат по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие.

  Сега да оставим другите работи, но казвам: Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път. Има една любов на истината, която дава простор. Има една любов в света, която дава светлина. И тогава онзи, когото обичаме, ние го осветляваме, даваме му възможност да расте и да се развива. Има една любов, която дава живот. Тя дава най-хубавата храна на всички живи същества. Тази любов прониква навсякъде. Казано е в Писанието, че Бог е любов. Любовта е светлина, любовта е знание и простор – всичко, каквото искате. Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш кое е човешко и кое – Божествено, кое е от Бога и кое не е. И тогава всичко онова, което е Божествено, ще го задържиш за себе си. А всичко човешко ще остане за бъдещето. Човешкото ще остане за бъдещето, като тор на бъдещата култура.

  Всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, не могат вече да вървят в стария път. Те трябва да влязат в пътя на любовта, мъдростта и истината. Иначе ще пострадат. Какво ще кажете за богатия човек, който има да дава на един беден сто лева и не го приема в дома си, за да не го безпокои?

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

14. От „Който иде“, НБ, София, 19.5.1940г.

• Но според нас причините на всички болести се крият в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля. Следователно, ако човек иска да премахне болестите си, той първо трябва да се научи да мисли. Човек, който може да мисли правилно, не може да бъде болен. ..

• Ако умът, т.е. мозъкът на човек е здрав, вие ще видите, че от главата му излиза една приятна мека светлина, както на светиите. Във всички хора, според степента на развитието им, е и тази светлина. По светлината, която излиза от мозъка, се съди за неговото умствено развитие.

  Хора, на които сърцето е добре развито, имат магнетична сила. Тази сила е магнетична сила. От тях се отделя особен пламък, свещен пламък, който се разпространява далеч от него. Казвате: Този човек има благородно сърце.

  Ако пък неговата храносмилателна или симпатична нервна система е добре развита, той ще усети, че от него лъха една сила, която говори за неговото здраве и жизненост. Този човек ходи изправен, строен. Той никога не пита какво трябва да прави. Човек, на когото умът, сърцето и волята са нормално развити, той знае какво трябва да прави.

• Казвам: Като дойдете до думата „Исус“, вие сте я слушали много пъти. „Исус“ означава човека. Човек се отличава по три качества. Той е същество, което е обвито в една гъста материя. Това показва, че той е влязъл в материята. Второто качество на човека е, че той е натоварен с една идея, т.е. с един живот, който трябва да пази. Третото качество е, че има ум, който му е даден да разрешава известни мъчнотии. Всички вие се питате защо са тези мъчнотии. Човек е слязъл в гъстата материя да изучава нейните закони. Тази материя разполага с известни сили, които ограничават човека. Той е натоварен, следствие на което има големи спънки. Как ще разреши тези мъчнотии и спънки? За да ги разреши, той трябва да разпрегне ума си. Думата „впрегне“ не е на място, но да повика на помощ своя ум, своето сърце и своята воля, за да разбере какво е предназначението му в света. Сега, запример, всички хора минават през една епоха на преобразования, които стават не само на Земята, но на целия свят. Днес всички хора се бият. В цялата Слънчева система се правят общи реформи. Тези реформи засягат и Земята. Сегашните хора, понеже не знаят какво да правят, затова се бият. Децата се бият, когато нямат с какво да се занимават. Те са още в училище. Щом започнат да се учат, те са в сериозно положение, учителите им преподават.

• Та казвам: Да си човек, който носи едновременно страданията и радостите. Щом си човек, трябва да знаеш, че ти си в едно училище, дето трябва да се справиш със страданията и с радостите, с благата и с мъчението. Това е неизбежно. Методите се различават. При сегашните условия трябва да знаеш, че смърт и живот те очакват. От тебе ще зависи колко си разумен. Някой човек живее десет години. Някой живее петнадесет, други – двайсет–тридесет, сто и двадесет години. Има хора, които живеят петстотин години. Има хора, които живеят хиляда години, десет хиляди години. Ще кажете, че има дървета, които живеят осем–девет хиляди години. Дървета има, които от осем хиляди години са живели в една колиба и оттам се приготовляват за бъдеще да станат хора като нас. Онзи, който не е запознат с този предмет в природата, който не е запознат със законите, той разглежда отделно, отчасти. Мислите ли, че този човек ще има ясна представа за условията в света, за човека в цялото? Ако изчезнат растенията на Земята, човек ще изгуби голяма част от своите сили.

• Христовото учение казва, че ако човек не се отрече от баща си и майка си, ако човек не се отрече от втория Адам, ако не се отрече от Ева, ако не се отрече от възгледите на Каина и Авеля, ако не се отрече от всичките хора… От всичко старо трябва да се откаже. Ако от възгледите на този Адам се откажем и възприемем възгледите на новия Адам, който носи Божественото, който носи правото в света, човек да знае, че е човек в света.

  Та казвам: Работата е, докато се мине в новата епоха, трябва да се носи кръстът. Туй го наричат Голгота. Аз не искам да направя работата много лесна.

  Една княгиня имала трима души избраници, които били кандидати да се женят за нея. Тя искала да ги опита кой е най-смелият човек и казала, че който се осмели да мине през една стена, дебела три метра, и който пробие тази стена, за него ще се ожени. Дошли тримата. Първият се засилил и като дошъл до това място, казал: „Защо ще се убивам?“ Взел си велосипеда и казал: „Не е тази работа за мене.“ Дошъл вторият, и той казал: „Тази работа не е заради мене. Аз не ще се жертвувам.“ Като дошъл, третият казал: „Каквото и да е, ще я пробия.“ А стената била картонена. Като я блъснал той, другите казали: „Да знаехме, и ние можехме да я пробием.“ Трябва да возите един велосипед със силата на любовта. Само така се пробива тази стена, само така се добива бъдещето, което вие очаквате.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

15. От „Основа за вечността“, ООК, София, 28.7.1943г.

• Всички, които сте тук, имате знание. Всички имате нещо, което сте научили. Колко от това знание е за ваша полза? Знание, което няма отношение към човека, не е полезно за здравето, или за сърдцето, или за ума, или за човешката душа, или за човешкия дух. Туй знание е дълг. Знание, което не ползва човека, има да му дължи с­амо, ще плащаш лихвите, са­мо ще работиш за него.
• Сега да дойдем до същественото. Защо не пеете? Трябва да пее човек! Защо трябва да пее? За да поддържа младостта на живота. А младостта носи живот. Ако не поддържа пеенето, той ще остарее. А като остарее, ще се обезсмисли животът му, тогава ще престане да пее. Като престане да пее, ще мине в другия свят, за да го коригират и пак ще го пратят тук наново. Когато една цигулка или един инструмент се разгласи, когато едно пиано се разгласи, викат един акордьор. Ако не може да го поправи, пращат го в някоя фабрика, за да се поправи това пиано. Човек като не знае как да живее, вземат го в Небесните фабрики, за да го поправят. Една погрешка доста време взема, за да се поправи.

• За Бога противоречия няма, понеже е господар на всичко. Ние, които не сме господари, не трябва да правим погрешки. Не оставяйте една погрешка непоправена. Колкото по-дълго време се остави, толкова по-мъчно се поправя погрешката. Погрешките растат с лихви. Всички ненапреднали същества имат желание да те спънат. Казват: “Отложи, отложи. Има време, ще се прераждаш втори път, трети път”. Така ще ти говорят, ако си окултист. Ако си християнин, ще кажат: “Христос ще ти умие греховете” – ще цитира стихове. Човек трябва да носи кръста си като Христа. Както Той дошъл до Голгота, така и ти ще идеш.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

16. От „Добри плодове“, СБ, РБ, София, 15.9.1943г.

• И тъй, всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т. е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т. н. Това показва, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. Невъзможно е да бъдеш религиозен, музикален или учен човек, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вярваме в богатството на човека, ако той няма поне десет милиона златни лева в някоя банка.
• Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина! И стана виделина”. (1 – 3 ст.). Виделината представя Разумното начало в света. Щом дойде разумността, истинската работа започва. Светлината само изявява виделината. Чрез светлината предметите се проектират както върху платно. Казвате, че знаете, какво представят светлината и виделината. Вашето знание е само теория. Знаеш, предполагаш, че си добър, но не си опитал добротата си. Мислиш, че можеш да пееш, но не си проверил това. Слушаш, как пеят хората, добрите певци и мислиш, че и ти можеш да пееш. Излез на сцената и се опитай да видиш, как ще пееш. Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката. Гласните струни се нуждаят от любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пение. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка се отразяват върху специални места в човека. Мисълта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постъпките – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умът, сърцето и волята не са активни на земята, и на небето ще бъдат такива. Развитието на човека зависи от неговия ум, сърце и воля, както и от неговото тяло, душа и дух.
• Какво представя развитието? – Процес на проявяване. Търговецът снема топовете с платове и постепенно ги развива. На този продаде пет метра, на онзи десет, докато се свърши. Той развива топ след топ, и търговията му се развива. Бог е създал човека. Бог е съвършен, следователно, и човек е съвършен. Човек е подобен на топ плат, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развил още, не е проявил съвършенството си. Ето защо, трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. Това не трябва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е съществено в живота, и кое не е съществено. Каква мисъл е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постъпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъл, такова чувство и такава постъпка казваме, че са преходни и несъществени. При това положение, хората мислят за вас, че сте велик, гениален човек – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си. Колкото и да е голям слонът, пак си остава слон. Каквото и да мислят хората за тебе, тяхната мисъл не може да те направи нито по-велик, нито да те унижи. Преди да те нарисува художникът хубаво, ти сам трябва да си се нарисувал. Ако художникът вложи в твоя портрет нещо хубаво, което ти не си изработил още, този портрет не отговаря на действителността. Добрият и гениален художник схваща онези черти на човека, които никога не се изменят. Ако предаде само един момент от неговия вътрешен живот – тъгата, радостта и разположението, гнева му, той е представил едно статическо състояние на човека. Следващия момент човек има вече друго състояние, което не може да се предаде.

• Не е лесно да бъдеш художник. Какво изражение имал Христос на лицето си, когато изгонил с камшик търговците от храма? Обаче, не смесвайте образа на Христа като Божество, като Син Божи, с образа му като човек. Дошъл на земята, облечен в човешка форма, Христос понесе страданията на хората. Той трябваше сам да носи своя кръст. Носи го до едно място и после го захвърли, остави го на хората да го носят. Това беше естествено. Христос пое кръста на човешките страдания, показа им, как се носи, но не ги освободи абсолютно от страданията им. И те трябва да понесат част от страданията си, да имат дял в Христовата Любов. – Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? – Като син человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим.

  И днес Христос е между хората, наблюдава, как живеят. Двама души се карат, ругаят се, без да подозират, че Христос ги слуша и запитва: Съгласен ли е вашият живот с Евангелието? Хората се наричат едни други с думите говедо, животно и др. Кой тури тези думи в речника им?

• Сега и на вас казвам: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате. Изучавайте възможностите и условията, с които разполагате. Изучавайте условията и възможностите и на своите ближни. Всеки трябва да знае, какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, какви сили се крият в неговия ум. Колкото по-добре е развит умът му, толкова по-чувствителен е той. Чувствителността му помага да открива златото в земята. Той схваща теченията в природата и по тях се ориентира. Без да е геолог, той открива земните богатства. Това се дължи на известна дарба, върху която е работил в миналия си живот. Такива хора минават за набожни.

• Кои са качествата на набожния човек? Той има устойчив характер, никаква сила не е в състояние да го изкара от равновесието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно с Бога. Набожният има висок морал. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който няма любов в себе си. Обичайте всичко, което Бог е създал. Изгубите ли любовта си, вие сте изложени на падане. Любовта има отношение към равновесието. Кажеш ли, че имаш любов, а не можеш да пазиш равновесие, твоята любов не е истинска.

  Някои казват, че любовта прави човека въртоглав. Не е така. Само онзи става въртоглав, който няма любов в себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успеете. Не само, че няма да успеете, но скъпо ще платите за своя опит. Евреите се опитаха да омотаят и завъртят главата на Христа, но не успяха. И до днес още те носят последствията на своя опит. Който се отказал от Божествените мисли, чувства и постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живот. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре във вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Следователно, пазете се от това, което е във вас и може да ви спъне. Там са слабите страни на човека. Една от неговите слаби страни е отлагането.

  Често се говори за оправяне на света. Никой не може да оправи света, докато не оправи себе си. Как ще оправиш хората, ако не можеш да оцениш своите мисли, чувства и постъпки и да ги поставиш на мястото им? Как ще събудиш религиозното чувство в човека, ако ти сам не си религиозен? Няма да го направиш религиозен, но ще го накараш да се преструва и да лицемери. В едно семейство сложили на обяд печена кокошка. Това било на великия петък. Случило се, че по това време им дошъл гост. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния с готвена коприва. Гостът имал добре развито обоняние и усетил миризмата на печената кокошка, но нищо не казал. Поканили го да обядва заедно с тях. Той започнал да яде от копривата и казал: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличил домакините в преструвка и лицемерие. Има нещо ценно в човека, което трябва да се запази. Почитат и уважават човека за ценното в него. Какво ще стане с градината, ако изгубите вадичката, от която я поливате? Водата повдига цената на градината. Без нея, тя нищо не струва. На същото основание, казвам: Ценните мисли, чувства и постъпки са вадички, които поливат душата на човека, т. е. неговата градина, и дават условия за узряването на добри и сладки плодове.

  Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света.

  Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога. Егоистичната любов води към запад, а любовта към Бога – към изток. Който отива към Бога, трябва да проявява първо любов към Него, после към ближния си и най-после към себе си. Този човек може да бъде истински творец. Любовта към Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човека над животните. Животните имат любов само към себе си. Ако и човек поддържа тази любов, какво ще бъде? Човек се отличава от животното по това, именно, че се изправил на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. към Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Бог сам ще оправи работите. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. В същност, Той е в човека вътре и чрез него работи. Слушайте Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цял ден пасе говедата, или което отива на училище и свършва целия курс на образованието? Човек се отличава от животното по своята разумност. Тя му дава подтик да учи, да люби, да прави добро. Учи, без да мислиш само за себе си, как да подобриш живота си, на тебе само да е добре. Ще учиш за благото на ближните си, а после и за себе си.

• Сега не е въпрос за критика. От всеки се иска да направи това, което може. Паякът може ли да пише като човека? Той може само да прави паяжина, в която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивият? – Той може да направи хубава къща, да изоре нивите си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавите къщи не подобряват човешкия живот. Онова, което подобрява живота, иде отвътре. Творчество е нужно за живота. Външно къщата може да е много хубава, но вътрешно не е добре наредена. Така, гледате някой човек външно красив, угледен, но вътрешно е затворен, нищо не можете да прочетете в него. Жалко, ако по лицето на човека не можеш да прочетеш нищо или да видиш в него проява на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея.

  Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста”. Често хората цитират стиха: „Бог направи човека по образ и подобие свое”. Стихът е верен, но къде остана този човек? Под „образ и подобие” разбираме, умът, сърцето и волята на човека да са като Божиите. Светлината на ума, топлината на сърцето и силата на душата му да са като Божиите. На Божествената светлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрее. Става ли същото и на човешката светлина, топлина и сила? Ако на мястото на Божията светлина не поставите знанието, на мястото на Божията топлина не поставите своите добри и възвишени чувства и на местото на Божията сила не поставите добрите и благородните си постъпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородява нещата, е любовта. Знание, което не е минало през огъня на любовта, не е истинско. Всяко нещо, което е минало през вратата на любовта, мъдростта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казват религиозните. – Да следваш Христа, това значи, Неговата Любов да пребъдва в тебе, и твоята любов в Него; Неговото знание да пребъдва в тебе, и твоето – в Него; Неговата сила да пребъдва в тебе, и твоята – в Него. С други думи казано: Когато учителят преподава, ученикът слуша и учи уроците Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка.

• Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека”. Значи, и Бог обича в човека това, което Той сам е вложил в него – истината. Всеки трябва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Бог е създал, и се пазете от корекция и критика на Божественото. Човешкото можеш да критикуваш, но Божественото – никога. На човешкото можеш да се гневиш, но на Божественото – никога.
• Следователно, нещастието иде, когато човек прекъсва връзката си с любовта, с мъдростта и с истината. Не търсете причината за нещастията вън от себе си. Който не служи на Бога, сам си причинява нещастия.
• Следователно, не се отказвайте от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Проявете тези добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бъде светла нишка във вашия живот. Любовта отваря пътя към Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведният напусне своя живот, правдата му не се вменява. И ако грешникът напусне своя живот, грехът му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснете стария живот и да влезете в новия, отколкото да напуснете новия живот и да влезете в стария.

• Какво се иска от съвременния човек? – Съзнателна и разумна работа. Ако е беден, ще работи повече, без да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатият? И той не е сигурен в богатството си. И бедният, и богатият трябва да работят, да поставят за основа на живота си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това е говорил Христос на времето си, това говори и днес. Много пророци се явиха днес, и всички говорят в името на Христа. Слушайте, какво говорят, и проверявайте думите им. Ще кажете, че те говорят върху ценните неща на живота. – Кои са ценните неща? – Любовта, Мъдростта и Истината. Ценното, което носи любовта, е животът. Ценното, което носи мъдростта, е знанието. Ценното, което носи истината, е свободата. Който не е опитал живота, знанието и свободата, той не е разбрал любовта, мъдростта и истината. Който ги е разбрал, той е щастлив.

  Тъй щото, ако ви пита някой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостта? – Разбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – За коя любов, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говорим за онази любов, за онова знание и за онази свобода, които имаме днес. Човек може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бъдещето. Той може да разчита на отношението, което днес има към Бога, а не на това, което имал в миналото и което ще има в бъдеще.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

17. Писма от Учителя; 1904_09_10 Учителя до Мария Казакова, 10.9.1904г.

• Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си.“ Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар, а за другата половина Господ ще се погрижи.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

18. Писма от Учителя; 1904_09_19 Учителя до Пеню Киров

• Варна, 19 септемврий 1904 г.

  Любезни бр. Пеньо,

  Получих писмото Ви. Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя.

  Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух.

  В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом. Ти имаш още много работа да вършиш на земята.

  Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш на Небесния Баща. Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето. Не мислете, че вашите страдания ви унижават.

  Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно“. [Йоан. 10:10] Близо при Него.

  Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли?“. [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си“. [Откр. 7:14]

  Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат.

  Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си. В този свят ти си пратен на лозето. Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството.

  Аз зная, в твоята душа има добри неща. Ти си человек за работа. Окръжающите не те разбират. Това зная, нито пък можеш да очакваш да те разберат.

  Помни, Бог живее във всички и ний трябва да Го любим. Твоята работа има кой да я оцени. Тури си лозинката: ядеш ли, пиеш ли, каквото и да вършиш, струвай го все за Господа. Първом Царството Божие. Всичко друго Господ ще приложи на отегчения ти живот.

  Ваш верен: П. К. Дънов

  Източник: Епистоларни диалози – част ІІ (1898–1900г.)

  –––––––––––––
  183 Божието причастие.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

19. Откъси от книгата „Божествено Учение за Висшия Подход“

• Линк към страницата –  „Божествено Учение за Висшия Подход“

20. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.,СБ , Варна, 28.8.1909г.

• В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли. Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо. Онзи, който люби Господа, не може да прави грехове. Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото развитие.

  Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.

Източник: www.beinsa.bg/beseda_s.p….

21. Преходната граница, ИБ, 29 Септември 1912г.

Извънредни беседи , 29 Септември 1912г., (Неделя) (неизвестен час)
От книгата „Ходете във виделината“. Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Първо издание. София, 1994, ИК „Всемир“

В днешното събрание г-н Дънов, след като прочете 14 глава от Евангелие на Лука, спря се върху думите „Който не носи кръста си“, и каза:

– Тия думи в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението. Искат някои да имат Божието благословение и да влязат в небето, но не знаят, че там не е място за грешник и невежа, а небето е място за праведните, за умните и златоустите Затова, който иска да бъде силен, трябва да спази законите в тоя свят.

Вие имате противник в света, който противник е дяволът, от който трябва да станете по-силни, за да го победите, тъй като, засега поне, той е по-силният, а правото е в ръцете на по-силния.

Вие трябва да вървите или в лявата, или в дясната страна. В лявата страна вървят хората на черната магия, а добрите хора са от дясната страна. Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви.

Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. Клонът на едно дърво например може да се огъва, защото има живот и вие така също ще можете да се огъвате, ако правилно живеете.

Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите от миналото Когато искате да воювате, примирявайте се с противника си, защото, ако той е по-силен, ще бъдете бити. Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Малодушие, гняв, сръдня не помагат.

Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши.

Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме „Олеле, стига, Господи“. И тогава значи такъв човек със своето „олеле“ не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници.

Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си.

Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити. Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия.

Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу „Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст „. И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни. Ако настоявате да искате да ви се открие бъдещето или какво е било вашето минало, тогава пък Господ ще ви попита „Можете ли да пиете тази чаша?“. Защото, ако искате тия блага, а пък не желаете да пиете тази чаша, ще ви се каже “Вън”.

Да, тук, между хората, вие ще се калите. Лошите хора ще ви са учители. И пак ще кажа – дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. Затова именно Христос е изказал думите, които отначало прочетох „Който не носи кръста си „.

Гледайте света право в очите, защото аз нямам добро мнение за човек, който гледа в земята, понеже там той гледа за своите съкровища, при които най-сетне ще отиде. А нашите съкровища не са на и в земята, но са в небето, гдето са за всички нас приготвени. Няма защо да се боите от кръста, защото той именно е тайната, с която хората се спасяват. А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза. Кръстът, то е мъжът и жената, Христос и Духът, то е и равнозначещ на четиритях елемента в природата.

16 септември 1912 г , неделя

Източник: www.beinsa.bg/beseda….

22. Ето човекът, НБ, София, 29.3.1914г.

• Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.
• Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?“ Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване. Там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.
• И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта. Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!“

• Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други.

  Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всички ще се примирим.

Източник: www.beinsa.bg/beseda….