ОТКЪСИ ОТ “Божествено Учение за Висшия Подход”

Поредица „Из Словото на Учителя Петър Дънов“

1. УЧИТЕЛЯТ: МОЯТ МЕТОД

Аз прилагам следния метод

• За да се постигнат нещата, Аз прилагам следния метод: на всичко гледам, както Бог гледа. Някой Ми препятства в нещо. Казвам: Бог му е дал всички способности, дал му е ум и сърце, няма защо да се безпокоя. Един ден той ще постъпи както трябва, няма защо да се боря с него. 

Аз се интересувам от добрините на хората

• И тъй, като ви говоря, Аз не се интересувам от погрешките на хората. Това е тяхна работа. Те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки. Аз се интересувам от добрините на хората и за тях ще говоря. Този е най-правилният метод за работа. Така и всички вие трябва да се интересувате от добрините на хората. 

Намеря ли една добра черта, радвам се

• Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, Аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него.

Виждам в неговото лице Божията Мъдрост

• Пита Ме някой какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намерих в тях това, което той никога не би намерил.
  – Какво особено има в тях?
  – Те са най-богатите хора на света… Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат.
  – Ти се шегуваш с мене.
  Питам: Какво трябва да кажа на този човек?
  Така гледам на човека. Бог е създал човека и Аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост.

Аз посрещам страданието учтиво

• Един ден дойде при Мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя Ме запита:
  – Ти страдал ли си?
  – Страдал съм.
  – Значи, и Ти си страдал! Тогава ще се разберем.
  – Да, но между Моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който Аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при Мене, Аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да Ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го.
  – Ти си голям философ тогава.
  – Не се изисква голяма философия, това е обикновена Мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.

Поканвам болестта да си поговорим малко

• Какво правя Аз с болестта? Като Ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се отбила и при Мене. Тогава Аз й давам да си хапне и като Ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си.

Аз съм приятел със студа

• Един студен ден един брат Ми каза: „Учителю, ще Ви се простуди главата“. Не, Моята глава не се простудява, Аз съм приятел със студа. Студът не иде на Земята да простудява хората, но да вземе нещо от тях. На него му е студено, затова е дошъл на Земята. От този вземе малко топлина, от онзи, докато най-после си замине. Като го видя още отдалеч, Аз зная какво иска той. Каквото му се пада, като на гостенин, давам му. Той се разположи  добре и след това отива на друго място. 

„Права си сега“

• Една сестра Ми каза: „Учителю, Ти не постъпваш добре! Пристрастие има“.  Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на Земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“. Аз сега бих могъл да й кажа: „То не е твоя работа!“. Казвам: „Права си“. Влизам в положението й. Тя си има известна идея. Казвам й, че е права. И Аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва, и Ми казва: „Извинете!“. Казвам: „Няма нищо!“.

Аз се радвам, че уча от него урок

• Аз, като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като направи някой човек една погрешка, Аз се радвам, че уча от него урок. И като го срещна, ще му кажа: „Ти Ми направи едно голямо добро, научи Ме (на) един добър метод“.

Откупихме петела

• Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат:
  – Откупи този петел.
  – Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града.
  – Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си.
  Както и да е, откупихме петела… Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората. 

Пуснах го на свобода

• Един ден наблюдавах как няколко деца си играеха с един паток. Те нанизали царевични зърна на един канап и дали на патока да кълве. Без да забележи, че зърната са нанизани, патокът ги нагълтал заедно с канапа, чийто край бил в ръцете на децата. Иска да се дръпне настрана, не може – децата го държат с канапа. Стои патокът в това положение и се чуди какво става с него. Приближих се към децата и им казвам: „Добра шега сте намислили. Патокът нагълтал царевицата, без да ви плати, и вие го държите отговорен за това. Сметнете колко струва царевицата, Аз съм готов да платя и за нея, и за патока, да го освободя“. Купих от децата патока и го пуснах на свобода.

Почитам Божествената енергия в него

• Моето правило е: Аз, като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай Аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в Мене някой окапал
  лист ще се тури на място. 

Такъв трябва да бъде интимният живот

• Аз казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как Аз живея, проследете живота Ми! …Питат някои къде Ми е силата. В Моя интимен живот. Когато минавам през гората, покрай буболечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да Ме видите как живея. Когато прегазвам реките, Аз никога не минавам с обуща, снемам си обущата и така преминавам. После, ако краката Ми са кални, Аз пазя едно правило: в чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. Знаете ли защо правя туй? Аз няма да ви кажа. И после, като отивам да пия вода от някой извор, Аз още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, Аз няма да отида изведнъж да седна при него, като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще Ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“. И на която страна Ми каже то, на север или на юг, дето Ми определи, там ще седна. После погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде интимният живот на хората! А у вас какво става? Казвате: „Е, река е това, дърво е това, животно е това!“.

Ще благодаря за новите условия

• Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“. Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята? 

2. Приемайте трудностите със свещена идея за Бога

„Така е определено от Бога“

• „Отец люби Сина.“ Син е онзи, който възприема с открито, любещо сърце всичко, което става във Вселената. Като влезе в нея, пред каквото и да се намери – богатство или беднотия, слава или безславие, грях или правда, да е готов да каже: „Така е определено от Бога“. 

„Господи, доволен съм“

• Казвате: „Ние обичаме Господа“. Да, но ако Господ дойде на Земята, първата ви работа ще бъде да се оплачете, че хората не ви обичат, не ви разбират. Как мислите: Ще бъде ли доволен Господ от вас?
  Като дойде Господ, кажете Му: „Господи, доволен съм, че ми даде и добри, и лоши условия в живота, за да науча закона на Любовта“. 

Красивият, детинският живот

• Ако ви сполети някакво нещастие, знайте, че Волята Божия е такава. Че си болен, че си сиромах, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пей и свири за Бога. Това е красивият, детинският живот, към който всеки трябва да се стреми. Затова е казал Христос: „Станете като децата!“. 

„Да бъде Волята Божия!“

• Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите някой въпрос, кажете: „Да бъде Волята Божия!“. Кажете ли така, няма да мине много време и въпросът ще се разреши. 

……..

То е една задача

• Случи ви се нещо много неприятно. В себе си трябва веднага да се справите. Казвате, че живеете в Господа. Туй поправете, което срещате, което ви е спънало. Него Господ ви го турил на пътя, то е една задача. Един лош човек ви турил на пътя. В този, лошия човек, е Господ. Казва ти: „Къде ти тръгна?“. Господ ти казва. Ако Го познаеш, ще кажеш: „Господи, кажи ми какво трябва да правя!“… Сега теоретически говорят, че Господ е във всичките хора, но като дойдете до лошия човек, забравяте теорията. Там, в лошия човек, защо не Го виждате? 

„Господи, туй право ли е?“

• Говори ти някой зле. Слушай го, за да изпълниш Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми един начин; (също) и ако не е право“. Понеже изпълняваш Волята Божия.

Човек изпитва радост

• Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост… Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия.

Ако е от Бога страданието

• Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света – не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право.

Да се проявиш такъв, какъвто си

• Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е… И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго освен проява на доброто и злото. Обаче ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение… Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се прояви такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си, и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използвайте моментите в живота.

Христос показа на хората

• Защо Христос е Син Божи? Защото показа синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов и се прояви към  Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат.

Като дойдете до Името Божие

• И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!“. …Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е Благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. 

„Господи, благодаря Ти!“

• Аз бих желал, като минете през най-големите страдания и изпитания, да се обърнете към Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти!“. Не само на думи, но искрено да кажете в себе си: „Благодаря Ти, Господи!“. 

Дойдеш ли до съдбата си

• Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да говориш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисълта си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“. За съдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намерите пред някакво противоречие, с което не можете да се справите.

Това не е загуба, това е печалба

• …Тази идея за Бога, която ви казвам, приложете я при следния случай. Вие сте раздразнен, изгубили сте 100 000 лева, уронва се вашият престиж. Спрете се пред себе си и кажете тъй: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“… Стоте хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? Не, това е печалба заради* тебе. Тъй трябва да мисли онзи човек, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба. Без Любов всичко е загуба.
  * Заради – за.

Да претърпявате всичко заради Бога

• У всинца ви трябва да има желание да претърпявате всичко заради Бога. Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога!

Ще дигнеш Земята

• Ако Господ ти тури цялата Земя на гърба и ти каже: „Стани!“ – стани, ще дигнеш Земята.

3. С Благоговение ще седите пред добрия и лошия живот

С благоговение ще седиш пред живота

• Лошия живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът?“. С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош.

Велика Божествена книга

• Когато дойдем до душата, тя е една Велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристъпите ли към някоя човешка душа, вие ще считате тая душа свещена. Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас. 

4. Така постъпва Любовта 

Такова нещо е Любовта

• Такова нещо е Любовта. Даваш, не мислиш, че си дал, и от никого нищо не искаш – нито слава, нито почит, нито обич. (14/стр. 219)

Взима недостатъците върху себе си

• Казвате, че обичате някого, а същевременно виждате неговите недостатъци. Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате,  Любовта ще заличи недостатъците, т.е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления. Човекът на Любовта казва: „Ако аз бях добър, и хората около мене щяха да бъдат добри“. (9/стр. 154)

Когато той се намира в нужда

• Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това. Той ще ги обича, без да им говори сладки думи. Сладките думи са израз на външна любов. Как ще изразите Любовта си към даден човек? Като му помогнете, когато той се намира в нужда. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи Новото в света. (9/стр. 85, 86)

Да не се усеща, че е задължен

• Представете си, идва при вас един човек, иска ви хиляда лева. След като вземе парите, разправя: „Не може ли аз да не плащам?“. …Аз с даването на парите образувам дисхармония. Този човек, на когото съм заел парите, той се огреши, Аз съм го турил в пътя на изкушението… Аз, ако искам истински да му услужа, ще му ги изпратя по някакъв начин, без да знае той, че Аз му ги изпращам; да не се усеща, че е задължен. Тогава и той ще се издигне, и Аз. Един ден Аз мога да кажа: „Сега от Мене да мине, хайде, вече ти ги прощавам“. Тия пари не са Мои. Пари не се прощават. Туй е дълбоко вътрешно разбиране. В Любовта се изисква, когато направим една услуга
  някому, да не засегнем неговата свобода; неговата душа да не се  усеща накърнена. Ако Аз не постъпя спрямо него както спрямо Себе Си, тогава Моята любов не е съвършена. (13/стр. 142)

Всичко туря на работа

• …Човек, който живее в Любовта, той е толкова свободен, че като дойде едно страдание, той се радва! Откъдето му дойде страдание, …мед му пада на сърцето. Като му дойде една неприятна мисъл, мед му пада на сърцето. Всичкото, каквото дойде, го туря на работа. (69/стр. 190)

5. Примиряване по нов начин между мъже и жени 

Има ли няколко души такива?

• Според Мене истинска женитба, т.е. женитба по Любов, е онази, когато мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро. Кажете Ми има ли няколко души между вас такива? (2/стр. 391)

Мислете само за Любовта

• Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам Аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано – тихо и спокойно мислете само за Любовта. (18/стр. 180) 

Да гледа на мъжа си като на брат

• Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? (65/стр. 148)

6. Пазете ближния си като себе си 

Да мислиш добре за хората

• Препоръчвам ви, като ставате сутрин от сън, да казвате: „Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях“… Да мислиш добре за хората, това значи да бъдеш силен. (63/стр. 116)

„В този човек живее Бог“

• Като видиш някого, кажи: „В този човек живее Бог, ще му говоря сладко“. Кажи си: „Господи, много се радвам, че Те срещнах в този човек. Отдавна не бях Те виждал, светна ми пред очите!“. (63/стр. 242)

„Бог да го благослови!“

• Как ще изправиш грешката на своя ближен, ако ти правиш същата грешка? Видиш ли, че той греши като тебе, кажи: „Бог да го благослови!“. (63/стр. 351)

Без да те забележи, изчисти ги

• Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. Ама обущата му били нечисти. Не го съди, но вземи една кърпа и без да те забележи, изчисти ги. (25/стр. 260)

Прати му една хубава мисъл

• Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, той с това помага на цялото човечество. (26/стр. 77)

Той е скъпоценен камък

• Когато срещнеш някой човек, да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък, макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда, зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро“. (54/стр. 24)

7. От тия грешници си създайте приятели  

В тях има благородни души

• Ама казват някои: „Хората са грешни“. От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. (7/стр. 84)

Да не види недостатъци в него

• Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. (6/стр. 11)

Ще направи една услуга на грешника

• А пък този, святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна“. Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм  ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз“. И ще иде, ще направи една услуга на грешника. (6/стр. 11)

„Подай ръка на брата си“

• Питат някого: „Де е брат ти?“. „Не зная, той е голям грешник, останал е някъде.“ Господ му казва: „Не постъпваш добре. Подай ръка на брата си“. Един велик художник нарисувал две хубави картини. И двете представяли давещи (се) хора. В едната картина имало една жена, която ужасена посягала с двете ръце да се хване за една канара и се спасила. Във втората картина имало пак жена, която с едната ръка се държала здраво за канарата, а другата протягала към давещите се, дано някой се хване за нея и спаси. Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. (11/стр. 12)

Да обичаме в него Божественото

• Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. Бог е възлюбил Истината в човека. Вследствие на това и в най-лошия човек, при всички времена и условия на неговия живот, все има нещо, което може да се обича. (58/стр. 111)

8. Истинско отношение между братя и сестри

Това е хубавото, това е Божественото

• Като срещнеш един брат или една сестра, намери у тях по една добра черта… Намериш ли една добра черта, ти си намерил доброто и в себе си и вашата среща има смисъл. Не намериш ли поне една добра черта, вашата среща няма смисъл. Намерете една добра черта даже и в най-лошата сестра или брат. В това е смисълът на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрез това може да дойде победата в света. (52/стр. 12)

„На добър път“

• Сега минавате покрай някой брат и не знаете какво да му кажете. Казвате: „Той не заслужава“. На опасно място вече се поставяте… Кажи му: „На добър път. Онова, което си намислил, ти желая да го сполучиш“. От него ден и твоите работи ще тръгнат. (54/стр. 167)

Като Ангели хранители

• Аз бих желал всички братя, които са без пари, да се качат на трена, а другите, които имат пари, да отидат след тях, да им купят билети и да се радват, че са изпълнили Божия закон. Нека те отидат след тях като Ангели хранители. Направете този опит! Колкото души тръгнат, вие идете след тях и проверете дали ще бъдат от тия, които ще пътуват със специален билет. Този план Ми дойде на ума днес и Аз пръв ще го приложа, като разбера, че някой брат няма билет. Не е ли хубав този план? (39/стр. 101)

Искат да добият Божествената светлина

• Та казвам: Много братя и сестри нямат пари за билет, т.е. изпратен им е чекът, но не са го получили още. Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба си… Разбира се, това се отнася за онези по-напреднали духове от вас, за онези, които с тази си постъпка искат да добият Божествената светлина, да приемат Божия лъч. (39/стр. 101, 102)

9. Божественото Учение изисква обхода

Дава място на Великото начало

• За обхода може да се говори само тогава, когато човек дава място на Великото, Разумното начало в себе си като център на своя живот. Значи, има възможност човек да постъпва добре, да мисли и чувства добре. В това се състои философията на живота. При това положение можеш да се справиш и с най-големите противоречия. (46/стр. 106)

Божествените мисли и чувства растат

• Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. (65/стр. 312)

5. Първото нещо: Дайте си свобода

Считайте, че той върши Волята Божия

• Първото нещо: Дайте си свобода! Това е единственото нещо, което ви  липсва – законът на свободата. Някой може да мисли различно от вас.  Разбирайте се! Считайте, че всичко това, което човек върши в дадения случай, дали той съзнава, или не, считайте, че той върши Волята Божия. (53/стр. 90)

Дайте му право

• И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. (9/стр. 67)

Остави Бога свободно да се проявява

• Докато не дадеш пълна свобода на човека Бог да се проявява в него, както Той разбира, ти не го обичаш. Даваш ли му правила как да живее, как да обича, какво да прави, кого да гледа, това е човешка любов. Остави Бога свободно да се проявява в човека и за нищо повече не мисли. Може някои работи да не ти харесват – това нищо не значи. То е твое разбиране. (9/стр. 94)

Не спирайте човека в неговите намерения

• Сега вие мислите, че като кажете на един човек, че трябва да направи нещо, той ще го направи. Никога не спирайте един човек в неговите намерения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трябва да направиш. Кажете: „Много хубаво, отлично“. Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той от себе си да се научи. Той пита: „Харесваш ли това нещо?“. „Много добре, много хубаво.“ (13/стр. 49)

Не давайте тон на извора

• При Мене преди десет години дойде един български поет. След като Ми чете своята поезия, стихове, казва да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка… И досега той Ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: „Много хубаво, отлично е стихотворението“. После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: „Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години“. Казват: „Не струва това нещо“. Не, кажи: „Хубаво е“. Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. (13/стр. 49)

6. Бог казва: „Щедро давайте“

Ако слушате Бога, вие ще дадете повече

• За пример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо от вътре ви казва: „Много е това, дай по-малко“. Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но от вътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото доб­ро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. (50/стр. 239)

„Това Господ го даде“

• Вървя Аз по пътя, срещна една бедна вдовица; отивам да плащам някъде полица, имам банкноти в джоба. Бръкна, измъкна една банкнота от хиляда лева; мисля, че е малка – от пет лева, но като извадя и видя, че е от хиляда, туря я в джоба и не я давам на вдовицата. Като бръкна в джоба, не гледам каква банкнота ще извадя и тогава да дам, но каквото хвана – от хиляда, от десет хиляди – хич да не гледам, да дам. Аз, като бръкна, видя банкнотата, размишлявам каква е банкнотата, дали е Волята Божия да я дам – никаква щедрост няма тук. При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, иде един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа; каквото Господ ми даде, на твое разположение е“. Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде“. Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки турили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира осем хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал, и отива, и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са осем хиляди, много са“. „Не, не, това, всичкото, е за тебе; това го дадоха, не е за мене.“ Господ, когато дава, щедро дава. (31/стр. 36, 37)

По-хубавото давай

• Някой път отрязваш едно парче наполовина, вижда ти се много и оставяш за себе си. Винаги по-голямото парче давай, а по-малкото оставяй. Каквото имаш – плодове или дреха, или плат – по-хубавото давай. В Божествения свят всякога по-хубавото дават на другите, а за себе си оставят по-малкото.(2/стр. 534)

Правете го като за себе си

• Ако правите нещо за хората, правете го като за себе си. В това се заключава истинският морал. Някои вадят мед от кошерите си и го разпределят в различни съдове: в едни съдове турят меда от тъмните пити, а в други – от светлите. Като дойде гост, когото не обичат и не уважават, дават му от тъмния мед. Като дойде някой, когото обичат, дават му от белия мед. Това не е морал. Или никак не давай, или, ако даваш, дай от хубавия мед! (40/стр. 379, 380)

7. Ако искаш да покажеш силата си, ще простиш 

Не се дръжте за закона, но за Любовта

• Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте за закона, но за Любовта. (9/стр. 90)

Прости ли, той забравя погрешката му

• Човекът на Новото… Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него. (30/стр. 28)

Да го направиш най-добрия си приятел

• Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. (18/стр. 369, 370)

Сравнете се с Христа

• Когато някой ви обиди, вие казвате: „Много е обидна тази дума, това не е за прощаване“. Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно, отколкото евреите, които разпънаха Хрис­та. (69/стр. 19)

8. „Любете враговете си“

Създай в ума си една красива форма

• …Казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва „мразете ги“, не казва „бъдете индиферентни“, но казва „любете ги“. Следователно имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мис­ли за неговото зло. (18/стр. 30)

Божественият живот влиза чрез Любовта

• …Обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез Любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. (54/стр. 248)

Онези врагове са наши добри приятели

• Вземете… стиха от Евангелието: „Любете враговете си!“. Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. (51/стр. 130)