Избрани глави от „Китайският гносис“
От Катароза де Петри и Ян Ван Райкенборг
Избрани глави
от „Китайският гносис“,
Катароза де Петри и Ян Ван Райкенборг
Препоръка: за по-добра видимост на текстовете, които са като PDF-файл, препоръчваме те да се отворят в “пълен изглед” на екрана чрез бутона/текст “View Fullscreen” най-отгоре на PDF-viewer-а.
Откъси
от книгата „Китайският гносис“
от Катароза де Петри и Ян Ван Райкенборг
Откъс от 4-та глава „Дао е празно“
Всичко казано в четвърта глава, както и в цялата книга „Дао Дъ Дзин”, е предназначено за истинските ученици по пътя, а не за масовия човек . Не става дума за обичайно изложение относно някаква философска система, а за насоки и закони, които трябва да бъдат следвани, за да се измине пътят. „Дао Дъ Дзин” не дава само малък брой предписания, а цялата съвкупност от указания, които трябва да се познават, за да се избегне всяка грешка. Това е истинският царски закон.
Но съдържанието на това произведение не е предназначено само за напредналите ученици, а за начинаещите да е неразбираемо. Точно обратното, това евангелие казва всичко необходимо на сериозните начинаещи. Защото нали точно това „трудно начало” ни играе номера? Една единствена грешка може да ни изтощи, да ни разболее и да ни лиши от енергия до такава степен, че да се намерим за дълго време в задънена улица! Следователно всички, които сега започват, трябва да четат „Дао Дъ Дзин”, да го препрочитат, да го изучават и, така да се каже, да направят разбор на всяка дума. Когато разбирате смисъла на „Дао Дъ Дзин”, това ще ви служи във всички трудни случаи.
Откъс от 4-та глава „Дао е празно“ / „Китайският гносис“
Откъси от
„Въведение – Възвишената мъдрост на Лао Дзъ“
Тъй като и вие се интересувате от тези неща, даваме ви следния съвет: не си губете повече времето и енергията да търсите книги или писания, от които очаквате евентуално освобождение. Дао не може да бъде изразено нито с думи, нито с описание. дао, пътят, може само да бъде изживян.
Нека това уверение да ви покаже в цялата им голота суетата на познанията и разсъжденията, нищетата на интелектуалните идеи и заблудата на чисто мозъчното съзнание. Невъзможно е да знаете, да притежавате, да усещате нещо, което има стойност, преди да умрете за всичко от природата, преди в микрокосмоса ви да изчезне пагубната илюзия на аза. Докато това не стане, вие си оставате непосветени, атеисти, незрели. вашето мислене е замъглено и не притежавате нищо, абсолютно нищо, освен тъгата и болките на диалектичната природа!
* * *
Когато ученикът приключи с тази безполезна задача, когато се откаже от тази дейност, убеден, че азът не може да постигне никаква висша цел, той си изковава непробиваема духовна броня и тръгва по пътя, по дао, защото в него е умряла илюзията на аза. Тогава микрокосмосът се връща в първоначалното си състояние и получава участие в цялото. Така посланието на съвременния розенкройц е послание от незапомнени времена, от слизането в материята. Такова е и посланието на Лао Дзъ, което е отпреди 2500 години. Същото послание звучи, докато търсещият види пред себе си пътя и се обърне към мъдреците:
Искам да живея съгласно вашия велик и мъдър пример
и да знам, че съм включен в Божествения план на творението.
В заключение ще кажем и това: търсещият вижда пътя, вижда дао, след като открие вътрешно, че „страда в егото”, както казва Лао Дзъ, че нищо и никой не може да излекува това страдание, че нищо и никой не може да загаси този огън, докато той самият не се сбогува с аз-съществото. Тогава пред пилигрима засиява „великата лампа на универсалното съзнание”, чиято сияеща божествена светлина ще утоли жаждата му и, като консоламент, ще го извади от неговата нощ и ще го издигне над страданието му.
Откъси от „Въведение“ / „Китайският гносис“
Откъси от
1 глава – „Битие и небитие“
Затова ако сърцето постоянно е „пусто” – тоест е свободно от всички земни стремежи и желания – човек е способен да съзре мистерията на духовната същност на Дао. Ако сърцето постоянно е „пълно” – тоест изпълнено със земни желания и стремежи – човек е способен да види само ограничените преходни форми.
Дао Дъ Дзин, глава 1
* * *
Важното е, че разполагаме с „Дао Дъ Дзин” и можем да кажем, че това наистина е учението на Универсалното братство, разкрито на човечеството с несравнима любов. Този, който е накарал да избликне такъв поток от любов, не е искал да изтъква себе си. Той е останал безличен, дошъл е и после си е отишъл. Неговото царство не е било от този свят. Словото е слязло в Китай 600 години преди Христос и носителят на това Слово е преминал след това „отвъд границите”, което очевидно означава – отвъд границите на диалектичния свят, в единствената родина.
Предполагаме, че това свещено писание е претърпяло незначителни изопачения, или въобще не е било изопачено. Причината e, че тези, които са разбирали „Дао Дъ Дзин”, написано с китайски йероглифи, са били твърде малко. Произведението е много компактно, много завоалирано, и се състои от кратки текстове, или уроци, разделени на две части: частта Дао и частта Дъ. Ние казваме, че Дао е „пътят на освобождението”, а Дъ е „ползата и въздействието на този път”, резултатът. Думата Дзин посочва, че и двете, Дао и Дъ, съдържат метода, водещ до освобождение.
* * *
Затова ако сърцето постоянно е „пусто” – тоест е свободно от всички
земни стремежи и желания – човек е способен да съзре мистерията на духовната същност на Дао.
Нима духовната школа не ви е казвала често, че който отвори сърцето си за излъчващата сила на новия живот, ще бъде привлечен от същността на Духа? Сърцето трябва да пребивава в състояние на несъществуване. В съществуването то е изпълнено с хиляда и една грижи, желания и занимания от обикновената природа. Тогава мислите държат главата постоянно във вълнение и всякакъв вид чувства и желания изпълват сърцето.
Mислене, воля, чувства и желания са аспекти на земната светлина. Всъщност кой тук долу може да каже, че е в съвършената тишина, тишината на несъществуването, на не-действието? Диалектичната заетост, непрекъснатите занимания на диалектичното съзнание пречат на дейността на първоначалния атом. Само влизането в тишината на недействието, затварянето за диалектичната природа могат да ни проправят път през пустинята на живота. Тишината предшества духовната същност на дао, както Йоан е предтеча на Иисус. Тишината събужда първоначалния атом от неговия вековен сън.
Откъси от 1 глава – „Битие и небитие“ / „Китайският гносис“
Откъси от
2 глава – „Ву Вей“
Затова мъдрецът се придържа към не-действието; той предава учението без думи.
Дао Дъ Дзин, глава 2
* * *
…Не-действието на Лао Дзъ означава да не се опитвате да достигнете с вашия аз ценностите, силите, същността на Неподвижното царство. „Не правете”– е казано. Затова не го правете! Ако докоснете с ръцете си нещата от Неподвижното царство, ако вашият аз се втурне към тях, вие ще бъдете отблъснати със сила.
„Кръв и плът не могат да наследят Царството Божие.” Под влияние на собствената си природа човекът иска винаги да присвоява. Но той не може да улови с ръцете си нещата от Неподвижното Царство! Не-действие! Поради своето природно състояние той не може да притежава Божественото. Всичко, което направи, за да присвои Божественото, да изживее Божественото, ще свърши зле, ще го разочарова и ще причини болест, екзалтация, нервни разстройства, разстройства на вътрешната секреция и, разбира се, засенчване от огледалната сфера. Новият живот не се появява в аза, за аза или чрез аза на природата.
* * *
Mетодът на не-действие е тиха и спокойна радост. Напредвайте в тази спокойна, тиха радост, в абсолютно отдаване на аза на първоначалния атом, на Царството във вас. Именно това е „да се приеме не-действието”, да се приеме учението без думи. „Не аз трябва да раста, а Той, Другият,
който е по-голям от мен. Аз трябва да намалявам, трябва да изчезна в този Друг – Съществото, скрито в първоначалния атом.”
Откъси от 2 глава – „Ву Вей“ / „Китайският гносис“
Откъси от 4 глава – “Дао е празно”
Откъси от
Откъси от
4 глава – „Дао е празно“
Дао е пусто, но излъчванията и въздействията му са неизчер-
паеми.
Дао Дъ Дзин, глава 4
* * *
Да вземем първите думи от четвърта глава: Дао е празно. За обикновеното разбиране, за обикновените сетива, за осезанието, вкуса, обонянието и слуха Дао е празно и неосезаемо. Невъзможно е да разберем Дао с мисълта си и всяка идея за него е само частична и неточна. Невъзможно е да се привлече или да се направлява Дао с магнитната сила на волята. За диалектичната реалност Дао е абсолютно празно. Затова методът на не-действие не е само препоръчителен начин на поведение, а е абсолютната основа за истинската спасителна работа. Азът не е в състояние да предприеме нещо, което е наистина освобождаващо. Интелектуалните или мистичните способности тук нямат никаква стойност. Дао е празно за човека.
Празнотата на Дао по отношение на диалектичната сила, аза и действителното състояние на микрокосмоса, очевидно се дължи на факта, че неговото вибрационно поле, което е ясното, спокойно астрално поле на Братството, далеч надминава по финост, честота и сила полето на обикновения живот. Дао се предава на едно магнитно астрално поле, различно от обикновеното поле.
* * *
Откъси от 4 глава – „Дао е прзано“ / „Китайският гносис“
Откъси от 5 глава
Откъс от 5 глава –
Откъс от 5 глава –
„Универсалната изява не обича като хората“
* * *
Никой ученик никога не е принуждаван. Гносисът се приспособява към всяка ситуация. Той се приспособява към вашия ритъм, той е до вас при всяка крачка, която правите, при условие, че вие му се отдавате напълно, че сте „кандидат”. Дао винаги се съгласува съвършено с вашето състояние в материята. То смекчава своята острота, опростява своята сложност и намалява ослепителния си блясък. Нищо не може да ви се случи.
И представете си сега, че спрете да работите за вашето освобождение. Дао веднага ще стане празно за вас, но ще ви очаква с неизмерима любов хилядолетия наред. Затова се казва: Дао е спокойно, о, толкова спокойно – с първоначално спокойствие, с неизменна ведрина.
Откъси от 5 глава, „Китайският гносис“
Откъси от 10-II глава
Откъс от 10-II глава –
Откъс от 10-II глава –
„Мъдрият се намира в абсолютен покой“
* * *
Добре е да изясним какво имаме предвид под егоцентричност. Съзнанието, с което човек разполага и което познава, е по природа егоцентрично. То притежава един фокус, това е наистина един аз. Човекът не може да си представи друго съзнание, което е от по-висша човешка природа.
Въпреки това такова съзнание е напълно възможно. Съзнанието на този, когото наричаме нов човек, е от съвсем друго естество. То е абсолютно неегоцентрично. То е фундаментално лишено от аз, не в морален или етичен смисъл, а фундаментално – това означава, че не притежава фокус. Би могло да се каже, че седалището му е в целия микрокосмос. Следователно това е микрокосмично съзнание, което обхваща всичко.
На следващия етап това същество, надарено с микрокосмично съзнание, стига до едно състояние на космическо съзнание, а след това и на макрокосмическо съзнание. Бихме могли да го определим като съзнание в себето, но същевременно и във всичко друго, във всички други. Отбележете, че от научна гледна точка всяко разделение трябва наистина да изчезне. Ву вей, не-действието, е диалектично доближаване до новото божествено съзнание.
Това доближаване се препоръчва, за да се намали, доколкото е възможно, огромната разлика, съществуваща между изявата на тези две съзнания, и така да се създаде основа за новите сили на съзнание, потенциално намиращи се в розата на сърцето. По този начин азът става не аз, без желания, и не иска повече привързване. Азът се стреми колкото е възможно да се неутрализира, за да може другият да победи. Всеки, който с радост се заеме с този подготвителен процес, усеща поток от пълни с милост гностични радиации, които трансформират полето на аза в поле на абсолютно спокойствие. Така той остава в съвършено спокойствие, докато отварянето и затварянето на вратите продължава.
Какво знаем всъщност за спокойствието? Ние имаме най-много няколко момента на покой в съзнателния си живот и най-често случайно. Съществува и спокойствието на забравата. Случва се също след някой уморителен ден, ако човек не е напълно изтощен, да се порадва на някой и друг час почивка. Но много често действителността отравя този мир, когато например не сте си довършили работата, или пък поради съществуването на конфликти, безпокойство, грижи, страх, физически състояния, морални провали. При това не се отчита фактът, че колкото повече се приближавате до границите на диалектиката, толкова по-развълнувани ставате. Вълнението във вас става фундаментално. И тъй като сте чужденец на тази земя, вие никъде вече не намирате покой. Вълнението се увеличава от ден на ден. И накрая, както много ученици често са ни казвали: „Единствената почивка, която изпитваме и която все още можем да наречем така, е когато сме събрани заедно с другите в някой храм на духовната школа и слушаме да се говори за родината”.
Какво е почивка? Мислили ли сте вече за това? Нали не мислите тук за периодичната почивка на тялото или за вашите моменти на свобода след работния ден, или за края на седмицата, или още за спиране на умствената дейност, което днешното общество се опитва да ви наложи по време на годишната отпуска? Нямате предвид също и така наречения покой, който следва края на вашето пребиваване на земята? Спокойствието, което има предвид Лао дзъ, е изцяло вътрешно, същностен белег на новия човек, мирът, който характеризира божия народ. Това е постоянно, непрекъснато състояние, което продължава ден и нощ.
Защо човек изпитва неспокойствие? Защото природата му е диалектична и се характеризира с борбата на противоположните сили. Почивката на тялото не може да отстрани това неспокойствие. Затова хората не могат да изпитват никакво спокойствие. Истинското спокойствие настъпва едва когато новата душа започне да управлява в човека. Тогава той влиза в състояние, което се характеризира не с борба, а с мир. Този мир не настъпва чак след постигане на съвършенството, а се появява веднага след първото окончателно свързване с вътрешното царство, след първото отдаване на себето.
Както новата душа стои непоколебимо в Гносиса, така и кандидатът стои в атмосферата на съвършения покой, когато участва в Граала. Той въобще не е съвършен, но диша в Гносиса, докато отварянето и затварянето на вратите продължава. Очевидно е, че този човек се сбогува с природата на смъртта и е на път към новия живот. Той е истински емигрант. По време на този процес вратите на миналото се затварят последователно, докато вратите на обновяването се отварят една след друга.
Как? Трябва ли да се насилваме, за да направим едно или друго нещо? Не, мъдрият се намира в абсолютен покой, докато отварянето и затварянето на вратите продължава с регулярността на часовник.
Виждали ли сте някога образа на един Лохан? Този образ диша в покоя, това е покоят. Покоят и този човек по същество са едно. В диалектичния свят покоят в най-добрия случай е вакуум посред голямото вълнение и по принцип става дума само за физически покой. Спокойствието на ученика, напредващ по пътя, е неговото участие в новото жизнено поле.
Откъси от 10-II глава, „Китайският гносис“
