„Китайският гносис“

Предговор

     През 1823 година излиза първият частичен превод на „Дао Дъ Дзин”, направен от Франсоа Абел Ремюза, и това класическо произведение на китайския мъдрец, познат от векове под името Лао Дзъ, става достъпно за западния свят. След това се появяват значителен брой преводи, обяснения и коментари, в които всеки от авторите се опитва по свой начин да направи малко по-разбираемо за западния човек това кратко произведение с голяма дълбочина.

Доколкото ни е известно, „Дао Дъ Дзин” никога не е било разглеждано като гностично произведение, както в тази книга, в която е коментирано от гностична гледна точка. Това обяснява и нейното заглавие: „Китайският гносис”.

Какво е Гносис? в един от своите предишни трудове – „Универсалният гносис” (Издателство розенкройц, София, 2015), авторите го обясняват по следния начин: „В началото Гносисът беше синтезът на Първоначалната мъдрост, сумата от цялото Познание, и насочваше директно към  Първоначалния божествен живот. Този Първоначален живот се изявяваше в една неземна жизнена вълна, наистина човешка и божествена. Йерофантите на Гносиса бяха и все още са пратеници на Неподвижното царство, носещи Божествената мъдрост на падналото човечество и показващи единствения път на изгубените синове, които искат да се завърнат в Първоначалната родина.”

От това определение ни става ясно, че истинският Гносис, Първоначалното познание на Бог – знание, което поставя човека пред пътя на освобождението, никога не се е ограничавало до определена страна и конкретен народ, както чуваме някои твърдения, особено в нашата епоха. Напротив, Гносисът е универсален и обхваща цялото човечество. днес, както и преди, той се разкрива във всички места по света, където работят пратениците на Светлината.

Така той се е появил не само в страни като Египет, Индия и Палестина, но също и много отдавна в Китай по времето на Лао Дзъ посредством „Дао Дъ Дзин”, творба, която в днешен Китай продължава да е високо ценена. В нашата епоха мъдростта на „Дао Дъ Дзин” е още по-актуална, отколкото във времето на Лао Дзъ.

Например в глава 31 може да се прочете:
Най-добрите оръжия са инструменти на нещастието.
Тези, които притежават Дао, не се занимават с тях.

Или в глава 33, последната коментирана от авторите:
Който побеждава другите, е силен,
който побеждава себе си, е всемогъщ.

За този последен стих авторите казват: „Да станеш всемогъщ означава да проникнеш в основополагащата същност на Божествеността и да участваш в нея.” Думите им обобщават голямата и всеобхватна мисия, пред която авторите поставят читателите на този труд.

Те не само обясняват тази мисия, но посочват и пътя, чрез 
който да бъде изпълнена. И в резултат, казват те, „ще видим как се променят нашето общество, човечеството и целият свят”.

Който се освобождава от привидното, намира пътя към вътрешното същество. Който постига не-действие, е приет във Веригата.

Издателство розенкройц

Въведение
Възвишената мъдрост
на Лао Дзъ

    Дори и да не сте имали голям интерес към езотерична литература, вероятно знаете, че в Средновековието земите на  Южна Франция са притежавали чудна тайна. Тук, в страната на Сабартез – люлката на катарите (благословено да е името им), катарите са разполагали със свръхестествена сила, силата на consolamentum. Консоламентът позволяваше разделянето на човека-животно от човека-дух, на земния човек от първоначалния божествен човек.

Консоламентът беше нещо повече от сакраментален печат. Беше повече от едно слизане на магична сила, защото представляваше окончателното сбогуване с диалектичния живот. Получилите го вече не бяха жители на тази земя в буквалния смисъл на думата. Те бяха, в абсолютния смисъл, все още в света, но вече не от света.

Много търсещи са се питали какви са били духовните сили, поддържали това движение в Южна Франция през Средновековието, предполагайки, че ако това духовно пробуждане беше успяло да се развие безпрепятствено, би обхванало цяла Европа и би довело до възраждане, каквото светът никога не е познавал. И кои са били посветените, вдъхновили това движение, повлияло на огромен брой хора, и срещу които се е обърнала ужасяващата и кървава омраза на тогавашната църква?

Тези посветени бяха граждани на света, които изпълнени с любов към цялото човечество се изявяват, действат и работят също и в наши дни навсякъде по света, където виждат възможност за това. Следите им могат да се открият от север на юг и от изток на запад. Историята на света е тяхната история и затова в нея намираме взаимовръзки между различните събития и развития, чиито автори са били те. 

И в наши дни, както и преди, те стоят на заден план, в тайна. Между тях и останалите хора има херметичен воал, като и най-дръзките изследвания на самонадеяната наука да проникне до извора на тази тайна остават напразни досега.

Смятаме, че можем да потвърдим, че познанието и силите на катарите са били Универсални и техните източници не са били на земята, а в Неподвижното царство.

Има автори, които оплакват техния залез, привидното им поражение и съжаляват за загубата на тяхната мъдрост и сила. Тази тъга е чисто диалектична, защото една сила, изпратена от Универсалния живот, една толкова възвишена мъдрост, не може да бъде загубена. Тя е самото дихание на Бога, което докосва човечеството през редовни интервали в безспирното усилие на любовта да го спаси, и което после се оттегля, когато омразата и алчните стремежи на материалистите и смъртните се опитат да го присвоят.

Разгледахме накратко това докосване на Европа от Универсалната любов, разсъждавайки, че подобно докосване от Бога е станало и в далечния изток, докосване, за което свидетелства възвишеният Лао Дзъ.

Съществувал ли е Лао Дзъ? Бил ли е човек? воалът на легендите го скрива от очите ни. Все пак е неоспоримо, че неговата мъдрост е способна да разпръсне тъгата на онези, които оплакват драмата на катарите в Средновековието. В действителност може да се каже, че тайната на консоламента е тайната на Дао.

Дао не е било и няма да дойде, Дао е. Лао Дзъ казва:

Древните, изпълнени с опит и познаващи Дао,
не говореха за това тайно светилище,
знаейки добре, че непосветените са насочени към тъмнината
и превръщат силите на живота в сили на разрушението.

Ако в човека се пробудят определени сили
и той осъзнае огромната си мощ,
но още не се е освободил от себелюбието си,
тогава огънят се превръща в пожар,
който се задушава в собствената си пепел.

Затова не разкривайте тайната на непосветените.
Нима незащитеното око не се заслепява от много яркия блясък?
Да предвождаш народа означава да изпълняваш велика задача,
дори оставайки в сянка, да бъдеш този, който осветява.

Вниквате ли в този език на мъдростта? може би го разбирате.

Говори се за тайни книги на катарите, в които се разглежда Универсалното учение и истинския живот, и най-вероятно са били унищожени от тогавашното духовенство. Но тайната книга на катарите не е написана книга, както и книгата на Дао; както и книгата „М” на Християн Розенкройц и книгата, запечатана със седем печата, спомената в Апокалипсиса на Йоан. Тази ненаписана книга, съдържаща универсалното знание, остава скрита за непосветените. Но тя съществува в пламтящи и излъчващи букви и се отваря за онези, които са се освободили от нисшия си егоизъм.

Затова катарите поставяха ендура преди консоламента. Ендура означава умиране според природата, пълно освобождение от аз-съществото и подготовка за новото раждане.

Тъй като и вие се интересувате от тези неща, даваме ви следния съвет: не си губете повече времето и енергията да търсите книги или писания, от които очаквате евентуално освобождение. Дао не може да бъде изразено нито с думи, нито с описание. Дао, пътят, може само да бъде изживян.

Нека това уверение да ви покаже в цялата им голота суетата на познанията и разсъжденията, нищетата на интелектуалните идеи и заблудата на чисто мозъчното съзнание. Невъзможно е да знаете, да притежавате, да усещате нещо, което има стойност, преди да умрете за всичко от природата, преди в микрокосмоса ви да изчезне пагубната илюзия на аза. Докато това не стане, вие си оставате непосветени, атеисти, незрели. Вашето мислене е замъглено и не притежавате нищо, абсолютно нищо, освен тъгата и болките на диалектичната природа!

Но животът в диалектиката е огън, непоносимо изгаряне, пожар, който се задушава в собствената си пепел, за да се разгори отново и отново. Диалектичната природа е безкрайна разруха и болка, от които трябва да се освободите, изминавайки пътя, Дао; преминавайки през ендура, през унищожението, през смъртта на нисшата природа.

Обаче вие сами не можете да го направите и не е нужно, тъй като необходимата сила съществува! И освобождаващото слово прозвучава! Само ако изоставите всичко, което имате, вие виждате, както и Лао Дзъ:

Скрита сила, тайна, вечно нерушима,
о, извор чист и спокоен, от който извира животът.
В най-дълбоката си същност ние сме свързани с теб,
от великото Едно произтича неизброимото множество.

Как става така, че толкова ученици на духовната школа не виждат единствения истински път, единственото съществено нещо, при все че го търсят и копнеят за него!

Причината е, че се вкопчват в нещата от стария живот и очакват да видят как божествената изява прониква до най-дълбоките кътчета на земното им същество, за да установи в техния микрокосмос единия истински живот, без те да осъществят някакъв процес!

В действителност нещата не стават така! Ако искате да пътувате до Обещаната земя, трябва да вдигнете многобройните и тежки котви, които сами сте хвърлили по протежение на бреговете на реката на вашия живот. Светото писание ни уверява, че това е възможно: „Този, който те зове, е съвсем близо.” да, той е по-близо от ръцете и краката. Затова:

Който върви по пътя на освобождението от нисшия си аз,
се отказва от желанията си като от безполезен товар.
Той влиза гол в Храма на висшето посвещение:
гробът е преддверието на светилището.

Ако сте гностичен ученик или се интересувате от Гносиса, вие трябва да знаете как да станете свободен зидар, как да издигнете камък по камък свещената катедрала. Свещеният връх Мон Салва е невидим в материята, но можете да влезете там през гробовната пещера на нисшата материя и като чирак да се присъедините към майсторите строители. Научете от Лао Дзъ кои са основните препятствия и какъв е ключът на Дао:

Най-висшето знание е да признаеш, че нищо не знаеш –
това знание прави човека тих и смирен.
Ние знаем повече букви от един неграмотен,
но нито една буква от великата мистерия на живота
и смъртта.

Истинската болест на човека е, че „не знае, че е невеж”. Обаче не мислете, че трябва да показваме една мистична негативна зависимост и мистично да отричаме разбирането. Според Лао Дзъ трябва да разберем, че материалните мисли издигат преграда срещу истинския духовен поток. Затова е необходимо човек да се освободи от тях.

Запитайте се за какво използвате вашата материална мисъл. Тогава ще признаете, че вие мислите за Гносиса с интелектуалното си мислене, а с емоционалното си мислене мистифицирате сърцето си. Това е преградата, която издигате срещу всички духовни потоци. Но нима учението на мъдростта не ви разкрива, че главата и сърцето трябва да образуват съвършено единство?

Още повече, че докато човек не иска да признае, че нищо не знае, по-висшата реалност остава за него красива мечта и никой, освен самия него, не може да го излекува от липсата на обновено съзнание.

Който си признава тази болест, с това сам се изцелява.
Признанието е вълшебното лекарство,
което спасява от това зло.
По пътя на интелектуалното мислене
не може да се докосне същността,
както и с действия
не може да се постигне възвишения идеал.

Тук се дава понятието за една толкова нова действителност, че никой не разбира отричането на диалектичните активности от братята и сестрите през всички векове. Тези посветени познаваха друг начин на действие, различен от този на диалектичния човек, съвсем друг идеал, съвсем различен хуманизъм. Тези посветени познаваха единствено живата и вибрираща дейност на новата жизнена действителност – дейност, която за земния човек изглежда безкрайна празнота, нещо безформено и безперспективно.

Много хора са херметично затворени отвътре
и слепешката вървят по своите пътища,
които ги водят от люлката до гроба.
Съдбата им е по-скоро проклятие, отколкото благословия.

Всички, които живеят днес, знаят как се понася проклятието на живота. Уви, изглежда, че колкото повече животът става проклятие, толкова повече човек се вкопчва в него и иска да получи насила желаната благословия. И, разбира се, без никакъв резултат.

Благословията се отдалечава като кораб в тъмна нощ, защото същността на Универсалното учение не е разбрана и правилното действие не идва. Затова мъдрецът казва, и то преди повече от 2500 години:

Моето учение се съдържа в едно единствено изречение
и моите действия се определят от него,
но обяснено от хората по многобройни начини,
то е станало като кълбо, омотано около центъра си.

Всъщност не е ли вярно, че мнозина скриват единствената и проста истина, ключа към истинския живот, в едно кълбо от привидна мъдрост и словесна бъркотия? Затова Лао Дзъ казва:

Но аз, който познавам пътя в лабиринта,
не се оставям да бъда подмамен от блуждаещите огньове.
Аз държа нишката, която ме свързва с центъра,
гледам спокойно там, където другите се борят напразно.

Аз не играя никаква роля на бляскавата сцена на света,
затова изглеждам нищожен за суетните хора,
които се стремят да получат частица от цялото,
но цялото ми принадлежи, какво още да желая?

Ето за какво става дума – да се спечели всичкото! Това звучи странно за западния човек, но намерението тук е същото като при християнското освещаване, което се изразява в магичната сила на един дух, станал свят в Христос. „Свят” произлиза от концепцията за цялостност. Да спечелиш всичко означава да станеш отново „свят”, т.е. цялостен. Универсалното учение показва на ученика, че микрокосмосът му не е вече цялостен, а е силно увреден. В проклятието на това осакатяване той тича след незначителна част от цялото, затова проклятието не може да се смени с благословия и затова той навлиза все по-дълбоко в материята.

Когато ученикът приключи с тази безполезна задача, когато се откаже от тази дейност, убеден, че азът не може да постигне никаква висша цел, той си изковава непробиваема духовна броня и тръгва по пътя, по Дао, защото в него е умряла илюзията на аза. Тогава микрокосмосът се връща в първоначалното си състояние и получава участие във цялото. Така посланието на съвременния розенкройц е послание от незапомнени времена, от слизането в материята. Такова е и посланието на Лао Дзъ, което е отпреди 2500 години. Същото послание звучи, докато търсещият види пред себе си пътя и се обърне към мъдреците:

Искам да живея съгласно вашия велик и мъдър пример
и да знам, че съм включен в Божествения план
на творението.

В заключение ще кажем и това: търсещият вижда пътя, вижда Дао, след като открие вътрешно, че „страда в егото”, както казва Лао Дзъ, че нищо и никой не може да излекува това страдание, че нищо и никой не може да загаси този огън, докато той самият не се сбогува с аз-съществото. Тогава пред пилигрима засиява „великата лампа на универсалното съзнание”, чиято сияеща божествена светлина ще утоли жаждата му и, като консоламент, ще го извади от неговата нощ и ще го издигне над страданието му.

1
Битие и небитие

Произведението „Дао Дъ Дзин”, което ви представяме сега, може с право да бъде наречено Китайската библия. Неговият автор притежава същите качества, както и всички велики учители на човечеството. За него се разказват много легенди, но те не почиват на историческа основа. Затова няма да говорим за тях. Целият живот на Лао Дзъ е обвит в мъгла. Някои хора  отричат, че той въобще е съществувал, а други пламенно утвърждават това. Същото се отнася и за съществуването на Буда, Иисус и Хермес Трисмегист, затова няма смисъл да се спираме на този въпрос. Искаме само да припомним думите на Силезиус: „И хиляда пъти да се бе родил Иисус във Витлеем, но не и в теб, не ще си ти спасен.”

Важното е, че разполагаме с „Дао Дъ Дзин” и можем да кажем, че това наистина е учението на Универсалното братство, разкрито на  човечеството с несравнима любов. Този, който е накарал да избликне такъв поток от любов, не е искал да изтъква себе си. Той е останал безличен, дошъл е и после си е отишъл. Неговото царство не е било от този свят. Словото е слязло в Китай 600 години преди Христос и носителят на това Слово е преминал след това „отвъд границите”, което очевидно означава – отвъд границите на диалектичния свят, в единствената родина.

Предполагаме, че това свещено писание е претърпяло незначителни изопачения, или въобще не е било изопачено. Причината e, че тези, които са разбирали „Дао Дъ Дзин”, написано с китайски йероглифи, са били твърде малко. Произведението е много компактно, много завоалирано, и се състои от кратки текстове, или уроци, разделени на две части: частта Дао и частта Дъ. Ние казваме, че Дао е „пътят на освобождението”, а Дъ е „ползата и въздействието на този път”, резултатът. Думата Дзин посочва, че и двете, Дао и Дъ, съдържат метода, водещ до освобождение.

Ние не сме синолози и не даваме буквален, а интерпретиран превод на „Дао Дъ Дзин”. А и сред синолозите има разногласие по темата, и те дават различни преводи както на заглавието, така и на текста. За нашия анализ следваме донякъде текста на Анри Борел, защото смятаме, че този превод е най-верен.*
( * De Chinese filosofie, toegelicht voor niet-sinologen, deel II, Lao Tse, Amsterdam, 1897)

„Дао Дъ Дзин” стана известен в Европа едва отпреди век и половина. Първият превод се появява във Франция през 1823 г. и оттогава са написани множество книги по повод на тази творба. Сега е наш ред. Причината е, че на Изток се появи ново и мощно даоистко братство. Едно братство, една школа, която има същите характеристики и същите цели като нашата, и която, също като нас, освети своя храм през декември 1951 г. и зае мястото си във веригата на Седемте. Очевидно е, че в епохата, която току-що започна, тези седем братства ще се доближават все повече едно към друго. Изтокът и западът, Северът и Югът ще се срещнат в отново събудените деца на Бога, които ще се разпознаят един друг не само по еднаквата си същност, но и по вътрешния си език.

Ето защо трябва да познавате и да вкусите Дао и всички други учения на мъдростта, за да можете чрез техния синтез да живеете, говорите, действате; да се освободите от вашата раса и националност, за да станете истински жители на света, принадлежащи към универсалния Божи народ. Този анализ следователно трябва да служи като подготовка за срещата на онези, които ще се съберат от всички краища на земята. Става дума за изпълнението на една задача, към която приканваме от все сърце също и вас. Доведете заедно с нас тази задача до добър край!

Ние ви казваме, че твърде малко са тези, които са разбрали Дао, както и тези, които го разбират сега. На тази тема са публикувани най-големи абсурди. Дали успяваме да вникнем в него и да потвърдим с увереност: „Ние ще ви обясним дълбокия му смисъл”? Не, ние се заемаме с тази работа с най-дълбоко смирение, държейки в ума си последния стих на тази Китайска библия: Тези, които познават Дао, не са учени; тези, които са учени, не познават Дао (Стих 81). Ако нашата душа е възприемчива за новия живот, ние без съмнение ще го разберем!

Да си припомним още един път първа глава на „Дао Дъ Дзин”:

Ако Дао можеше да бъде определено с думи, То нямаше да е вечното Дао. Ако името можеше да бъде изречено, нямаше да е вечното име.
Като небитие, може да се каже, че То е основата на вселенската изява. Като битие, То е Майката на всички неща.
Затова ако сърцето постоянно е „пусто” – тоест е свободно от всички земни стремежи и желания – човек е способен да съзре мистерията на духовната същност на Дао. Ако сърцето постоянно е „пълно” – тоест изпълнено със земни желания и стремежи – човек е способен да види само ограничените преходни форми.И двете, битието и небитието, произлизат от един и същи източник, но пораждат различни резултати и имат различни цели.И двете съдържат една мистерия и тази мистерия е портата към Живота.

Първата глава на „Дао Дъ Дзин” показва основната характеристика на Универсалното учение – то остава неизменно същото през всички векове. Лао Дзъ означава с Дао основата на всички неща. Затова Дао може да бъде преведено като Бог, или както Йоан го нарича – „Словото”: „В началото бе Словото”, към което всичко трябва да се завърне; следователно това е един поток, едно течение, един път.

Това Слово, това Дао, е неизразимо. Никой смъртен не би могъл да го определи съвършено. Може най-много да говори за него и до известна степен да се доближи до него. „Никой никога не е виждал Бог”, казва Йоан, съвсем като Лао Дзъ. Ако беше възможно напълно да се определи Дао в интелектуален и философски план, тогава това не би било вечното Дао. Човек може да определи само диалектичните граници. Тази констатация показва непосредствено, че съществото на земния човек, на диалектичния човек, е точно определено, ограничено. Никой никога не е виждал Бог, никой смъртен не би могъл да го види. Единствено Синът, в сърцето на Бащата, може да го обясни, което означава да го изяви чрез себе си.     

Но кой е Синът? Той е историческа фигура и в същото време жива и актуална действителност. Синът е първоначалният атом, този зародиш на живота, който мнозина изявиха в миналото, и който мнозина изявяват в живото днес. Синът е този, който знае как да събуди в себе си първоначалния атом, розата, божественото семе. Той среща Бог, той се приближава към Гносиса, както и Гносисът, Дао, се приближава към него.

Като ученик на Духовната школа на Златния Розенкройц вие познавате ключа на тази мистерия на спасението. Лао Дзъ го даде на човечеството още преди двадесет и пет века.

Затова ако сърцето постоянно е „пусто” – тоест е
свободно от всички земни стремежи и желания – човек
е способен да съзре мистерията на духовната същност
на Дао.

Нима Духовната школа не ви е казвала често, че който отвори сърцето си за излъчващата сила на новия живот, ще бъде привлечен от същността на Духа? Сърцето трябва да пребивава в състояние на несъществуване. В съществуването то е изпълнено с хиляда и една грижи, желания и занимания от обикновената природа. Тогава мислите държат главата постоянно във вълнение и всякакъв вид чувства и желания изпълват сърцето.

Мислене, воля, чувства и желания са аспекти на земната светлина. Всъщност кой тук долу може да каже, че е в съвършената тишина,  тишината на несъществуването, на не-действието? Диалектичната заетост, непрекъснатите занимания на диалектичното съзнание пречат на дейността на първоначалния атом. Само влизането в тишината на не-действието, затварянето за диалектичната природа могат да ни проправят път през пустинята на живота. Тишината предшества духовната същност на Дао, както Йоан е предтеча на Иисус. Тишината събужда първоначалния атом от неговия вековен сън.

С каква цел, ще попитате вие? За да се постигне новият живот, първоначалният живот. Пътят, казва Лао Дзъ, води към небитието и към битието. Небитието е основата на универсалната изява, битието е майката на всички неща. Небитието не означава да не съществуваш или да не бъдеш – това е абсолютното първоначално състояние, първоначалната безсмъртна слава. Става дума за ново съществуване в първоначалното  състояние на Неподвижното царство. Съществуването, което познаваме, е съществуване в смъртта, страданието и сълзите. Това съществуване не произлиза от Дао. Има едно първоначално битие, произлязло от същия извор на абсолютното, както и истинското небитие.

Лао Дзъ отправи това послание към човечеството преди няколко хиляди години. Днес това послание ви звучи познато, защото е провъзгласено отново. Дао, Гносисът, е извор и от този извор бликат небитието и битието, едната вечна, непреодолима сила, във вътрешността на която се издига като скала Неподвижното царство. И сърцето, станало тихо, усеща пулсирането на духовната същност на Дао. Ето защо сърцето е мистерията на вратата към Живота.

2
Ву Вей

Да повторим думите: Затова мъдрецът се придържа към не-действието; той предава учението без думи.

Имайки за основа първа глава, втората глава на древното Китайскo евангелие разкрива по-ясно принципа на диалектичния природен ред. Тя показва, че всички същества на този ред го поддържат, подчинявайки се на закона на противоположностите, и че всичко в този порядък е грешка и илюзия, тоест нереално по отношение на същественото, абсолютното, божественото. Безспорно в диалектичната природа има известна реалност, но по никакъв начин тя не е съгласувана или сравнима с абсолютното, с първоначалното.

Лао Дзъ показва, че е глупаво човек да се вкопчва в този преходен свят, подчинен на закона на противоположностите, т.е. на промяната. Въпреки това, в този фундаментално нереален свят човек непрекъснато се опитва да създаде нещо реално, нарушавайки закона, макар и от опит да знае, че всичко се превръща в своята противоположност.

Хората имат някаква представа за красотата. Обаче техните впечатления и оценки се различават. Те зависят не само от времето, народа, расата, от навиците и обичаите, от образованието и културата, но и са преди всичко много лични. Още повече, че се влияят от авторитети или хора, считани за квалифицирани, професори, родители, артисти. Така хората могат да спорят разпалено, когато едни намират за красиво това, което другите намират за грозно. Но никой не знае какво наистина е красотата.

Може да сте привързани към определени неща, които смятате за красиви, и за които се грижите всеки ден под въздействието на някакво чувство. Вие бихте били отчаяни или силно шокирани, ако някой без никаква задна мисъл ви каже: „Това въобще не е красиво. Как можеш да държиш толкова много на него?” вероятно бихте се почувствали наранени! Защо? Защото интуитивно чувствате, че красотата в диалектичната природа е само привидна. Вие не познавате истинската красота, с която да сравните вашето чувство за красота.

Възможно е да намирате природата за красива, една гора например. Но ако се вгледате по-внимателно, ще се разочаровате. Пред един пейзаж вие ентусиазирано възкликвате: „Колко е красиво!” Обаче като го погледнете по-отблизо и го разгледате обективно, грозното ще се разкрие сигурно по такъв ужасяващ начин, че вие разочаровани ще се обърнете настрана. При екскурзия в планината понякога може да видите красива долина, чиито  очертания и цветове предизвикват възхищение. едгар По описва с проникновение такава долина в една от своите творби. Но когато очарованите туристи слизат и пристигат в селото, откриват, че там нищо не съответства на красотата и хармонията. Тогава те трябва да приемат  суровата реалност на грозотата.

Красотата, истинската красота, липсва на човека, поради което той цени илюзията. И понеже е много нещастен, отрича грозотата. Но без успех, защото когато градите живота си върху илюзии, върху нереалното, това предизвиква силни противоположни реакции. И като откриете, че една ситуация, която безрезервно и с убеждение сте смятали за хубава, всъщност не е, вие започвате да отричате това откритие. Но колкото повече го правите, толкова повече реалността на тази грозота ви смазва. Това означава, че сте били под влияние на заблудата и сте били покварени от нея. Както илюзията на красивото, така и илюзията на доброто  предизвикват появата на грозотата.

Вероятно ще възразите: „Ако красотата и доброто са само илюзии в природата, би трябвало да се каже същото и за лошото и грозното. Следователно и те също са илюзии. Ако продължим по този начин, позовавайки се на същия закон, бихме могли да определим като красиво  онова, което е грозно, и като добро онова, което е лошо”. Но това е  неправилно, това е абсолютно погрешно! В този свят има опити да се постъпва така. Съществуват различни групи, които се опитват да отричат грозното, несъвършеното, болестите и страданията като казват: „Всичко неприятно и грозно не е реално. Ако приемете тази идея, нещата ще се променят в тяхната противоположност и всичко ще бъде добре”. Все пак и те се разболяват от всевъзможни болести, на които рано или късно се поддават.

Когато се опитваме да отричаме грозотата в света, това води до неприятни последствия. Защото красивото и грозното, доброто и злото не са еквивалентни. Ако кажем: „красивото е само една илюзия”, от това не следва, че същото важи и за грозното. Не, по-скоро грозното е доказателство, че красотата е само илюзия. Ако се привържете към тази илюзия, грозотата ще ви покаже, че това е само една илюзия. Грозното е доказателство за това, че красивото не е красиво, както и лошото е доказателство, че доброто не е добро.

И така, красивото и доброто на тази природа са лъжливи; грозното и лошото ни го доказват. Следователно може да се каже, че лошото и грозното са фундаментални в този природен порядък, че грозното и лошото са абсолютно присъщи на тази природа. В действителност този свят е една голяма нищета. Може би не сте съгласни с тази идея, може би още не сте го осъзнали. Но напредвайки по жизнения си път, един ден вие вътрешно ще го приемете.

Красивото и доброто на тази природа са измамни. Ако не беше така, красивото и доброто би трябвало да пораждат красиво и добро! Мислите ли, че ако притежавахте нещо действително добро, то би могло да се превърне в нещо грозно, лошо? В никакъв случай! Но това, което смятате за добро, е само илюзия, заблуда, и затова грозното се появява.

Бихте могли да зададете и следния въпрос: „Ако се заемем с всичко, което е грозно и лошо в този свят, няма ли да бъде възможно да го променим в красиво и добро? Не би ли било възможно да издигнем това общество, този свят, тази природа в светлината?”

Знаете, че много пъти човечеството се е опитвало да направи това и че мнозина продължават да го правят. Но знаете също, че в течение на вековете тези опити са се оказвали винаги отрицателни. За да намерим наистина решението, първо трябва да се откажем от илюзиите. Може би това ви се струва твърде обикновено и вие ще отговорите: „Да, разбира се, това е решението! В този свят непрекъснато се опитваме да прикрием под мантията на илюзията грозното и лошото – тези фундаментални аспекти на нашия природен ред. Следователно да отхвърлим илюзиите!” Но когато направите това, когато неутрализирате всички илюзии в обикновения живот, какво ви остава тогава? Нищо друго освен грозното, самотата, разрухата, сивотата – абсолютната и монотонна грозота! Огледайте се около вас – сега навсякъде по света илюзиите се отхвърлят. И какво се появява на тяхно място? Човекът, загубил човешки облик, ужасът, бруталността!

Именно с този въпрос Лао Дзъ изправя човека до стената. Мнозина се борят с илюзиите и неизбежно се оказват пред грозотата, неописуемата грозота. Оттук нататък вие, искрените търсещи, притиснати в ъгъла, където ви е тласнала древната Китайска библия, ако през илюзиите и заблудите сте разпознали и изпитали мизерията, сивотата и липсата на перспектива в този природен порядък, имате само едно решение – да се откажете от диалектичната природа, окончателно да обърнете гръб на този свят на заблудите и да тръгнете по пътя на революционната трансфигурация, на завръщането в Бащиния дом. Също като блудния син вие виждате, че „живеете със свинете и споделяте копанята им”. Има само едно решение – действайки по обновяващ живота начин, да напуснете този свят на илюзиите и да кажете: „Аз се завръщам при Отца, в дома на моя баща, в
Първоначалната родина”.

Този бунт, естествено, трябва да има начало, а също и начален метод. Нека сега да го опишем в светлината на текста на Лао Дзъ. Според Лао Дзъ този метод е не-действието, ву вей. Вече говорихме за това в Духовната школа през изминалите години. Но открихме, че повечето от учениците не са разбрали абсолютно нищо. Възможно е, разбира се, да дадем интелектуално описание, но каква полза? Как би могло това да бъде освобождаващо? Затова отново ще положим усилие да ви накараме наистина да разберете учението на не-действието и да го гравираме в душата ви. Ще се опитаме учението на ву вей да проникне дълбоко във вас. Мъдрата душа взема страната на не-действието.

Да предположим, че влизате в Духовната школа на Златния Розенкройц като начинаещ ученик и несъмнено сте изпълнен с ентусиазъм, със силна радост и сте движен от най-добри намерения. Тъй като вашият ентусиазъм предизвиква във вас голяма жизнерадост, вие се втурвате да изучавате учението на школата и живота, който тя ви разкрива. Този искрящ плам и динамиката, произтичаща от него, които забелязваме при почти всички нови ученици, не се съгласуват с освобождаващия метод на не-действието, ни най-малко! Започвайки по този типично диалектичен начин, вие предизвиквате закона на противоположностите, вие задействате този закон. Намирате школата за хубава, добра, виждате я обкръжена със златен ореол. Но в диалектичния свят красивото и доброто пораждат неумолимо грозното и лошото и накрая красивото започва да изглежда като илюзия, нереалност.

Ние питаме вас, по-старите ученици, които вероятно сте в школата от доста години: не познавате ли моменти, в които красивото става грозно и монотонно и обезсърчени си казвате: „От години правя най-доброто, на което съм способен, и какво постигнах?” И се връщате в началната точка – в самотата, отчаянието, сивотата. И като реакция на това ви идва мисълта, че нещо в школата не е както трябва! Защото, както се опитахме да ви покажем, законът на противоположностите променя красивото в грозно. Следователно вашият ентусиазъм, вашата енергия в работата нямат никаква реална стойност по отношение на единствената божествена действителност. В известен смисъл вашият ентусиазъм е бил чисто диалектична реакция, реакция на вашия природен аз. Поради това, в определен момент вашата радост поражда разочарование, тъга, самота и умора. Тогава се връщате към навика и кристализирате. И тогава е необходим нов импулс, за да ви върне отново ентусиазма и радостта, много често със същия резултат.

Така вие сте обхванати от един вид психологичен спазъм, с всичките възходи и спадове. И продължавате така. Но ако се замислите, може би ще се учудите и ще се запитате, или ще ни попитате: „Не трябва ли да съм радостен, щастлив, ентусиазиран, че намерих Духовната школа? Не трябва ли да се радвам и да съм признателен, че виждам пред себе си пътя на освобождението? Ако тази милост и моята радост водят до такива сривове, тогава какво да правя?”

Никой не иска да ви отнеме тази радост, най-малко Братството на спасението. Но искаме настоятелно да ви посъветваме да изследвате сериозно вашите психологични реакции по отношение на тази радост. Помислете за поведението на един щастлив и благодарен човек в този свят, за това какво прави той пред хората и насаме. Ентусиазмът му го кара да прави понякога най-абсурдни неща. Той намира всичко за добро и красиво и иска да притисне всеки до сърцето си. Такъв човек ще има неразумната и смешна склонност да се хвърли изцяло в освобождаващия живот.

Но когато свещеното влиза във вашия живот, е добре да изпитвате това, което Библията нарича „тиха радост” – възприемане на учението без думи. Не-действието не означава, както може би си мислите, да се оттеглите от диалектиката. Не означава да се дистанцирате от обикновения живот, така че да не бъдете повече привличани от него. Ако сте истински ученик, всички тези неща стават от само себе си. Ако сте разпознали грозотата, покварата, фалшивостта на диалектичния свят, ако сте изследвали природата на смъртта в най-дълбоката ѝ същност, нима няма да се сбогувате с нея? Това се разбира от само себе си. Не-действието на Лао Дзъ означава да не се опитвате да достигнете с вашия аз ценностите, силите, същността на Неподвижното царство. „Не правете”– е казано. Затова не го правете! Ако докоснете с ръцете си нещата от Неподвижното царство, ако вашият аз се втурне към тях, вие ще бъдете отблъснати със сила.

„Кръв и плът не могат да наследят Царството Божие.” Под влияние на собствената си природа човекът иска винаги да присвоява. Но той не може да улови с ръцете си нещата от Неподвижното Царство! Не-действие! Поради своето природно състояние той не може да притежава Божественото. Всичко, което направи, за да присвои Божественото, да изживее Божественото, ще свърши зле, ще го разочарова и ще причини болест, екзалтация, нервни разстройства, разстройства на вътрешната секреция и, разбира се, засенчване от огледалната сфера. Новият живот не се появява в аза, за аза или чрез аза на природата. Това, което азът може, са мистицизмът и окултизмът. В огледалната сфера, в царството на мъртвите, има области, в които различни окултни братства се концентрират и поддържат, и са създали определено поле на илюзии. Човек може да се свърже с него, но става дума само за издигане на аза до полето на илюзиите, откъдето пада отново, когато му дойде времето, но силно  увреден.

Ако сте разбрали всичко това, тогава е ясно (и едно дете ще го разбере), че ако човек наистина се стреми към освобождение от природата на смъртта, неговият аз трябва да се придържа към не-действие и да не се опитва по никакъв начин да се хване за новия живот, да форсира Универсалното братство. Това не трябва да се прави. Затова не се концентрирайте, не медитирайте и преди всичко не поддържайте никакви фантазии. Спазвайте абсолютно не-действие!

Методът на не-действие е тиха и спокойна радост. Напредвайте в тази  спокойна, тиха радост, в абсолютно отдаване на аза на първоначалния атом, на Царството във вас. Именно това е „да се приеме не-действието”, да се приеме учението без думи. „Не аз трябва да раста, а Той, другият, който е по-голям от мен. Аз трябва да намалявам, трябва да изчезна в този друг – Съществото, скрито в първоначалния атом.”

Когато един сътрудник на духовната школа получава задача, той започва нещо изключително трудно. Той следва път, тесен като острие на бръснач. Защото той не може да изпълни задачата си като аз-същество. Ако се опита, ще падне като метеорит. И никой няма да му е виновен. Школата не го отхвърля, както си мислят някои, не, той отхвърля сам себе си. Сътрудникът има само една възможност да изпълни службата си – пътя на не-действието, в тиха радост, пазейки задачата в сърцето си, с най-голяма скромност, и посвещавайки се напълно на мистерията на първоначалния атом. Именно оттам – от храма на първоначалния атом – трябва да се осъществява работата. По този начин великите донесоха Универсалното учение и продължават да го правят, a после като че ли изчезват в облаците. Затова ученикът, който от най-дълбоката си същност изпълнява работата си в служба на другите, не се привързва към нея, не се вкопчва с аза си в нея. Азът не се ангажира по никакъв начин. Който изтъква себе си в работата, който иска да я изпълни със своя аз, доказва невъобразима егоцентричност. Той злоупотребява с Иисус Христос, за да премине над стената. Разбираемо е, че Божията милост го изоставя.

Затова мъдрецът се придържа към не-действието;
той предава учението без думи.

Именно това е тайната, тайната на спасението: Когато работата е изпълнена, той не се привързва към нея; и точно защото не се привързва към нея, нейните плодове не го напускат. Когато някой върви по пътя на саможертвата, в тихо съзерцание, той открива, че макар и неговото вътрешно същество да стои на разстояние, новият живот го облива с лъчите си. Новият живот не му принадлежи – той принадлежи на другия, но диалектичният аз се стопява напълно в него и изчезва.

Това е учението на не-действието. Това е пътят, това е Дао.

3
Не величайте почестите

Четейки трета глава на „Дао Дъ Дзин”, вие забелязвате, че тя разглежда преди всичко социални проблеми и на пръв поглед бихте могли да си помислите, че нейното съдържание за нас, съвременните хора, е напълно остаряло. При четенето на този текст един съвременен политик, съсредоточен върху социалните въпроси, би повдигнал рамене, би поклатил съчувствено глава и би казал: „По мое мнение, поставете книгата „Дао Дъ Дзин” в дъното на библиотеката си, съдържанието ѝ е загубило сила и е ужасно консервативно за нашето време!”

Ние няма да последваме този съвет и ще разгледаме темата задълбочено. Разбираме, че тази глава се обръща към управляващите, но към една класа управляващи, непозната в нашата епоха, управляващи, които се намират в новия живот, които живеят от него. Тук се препоръчва система на управление, която е невъзможно да се приложи в нашето време, система, която никой не би искал да използва и срещу която народът би се разбунтувал. Става дума за система на управление, на политико-социално поведение, което ни отпраща назад във времето, когато Китай с право е бил наричан „Небесната империя”. По наше мнение тази система е била приложена експериментално от Ехнатон в Древен Египет. Неговото царуване е било кратко, унищожено от интригите на злонамереното свещеничество. И макар тази политико-социална глава на „Дао Дъ Дзин” да не е загубила сила, вече не се прилага, и в наши дни може само да бъде използвана от родителите при възпитанието на техните деца.

Все пак бихме искали подробно да анализираме тази трета глава, защото тя ни дава ясна и много поучителна картина на една предисторическа епоха, която ни връща много по-назад от 2500 години преди нашата ера, епоха, в която се казва, че е написана „Дао Дъ Дзин”. Това доказва, че тази книга е на много хиляди години.

Нека да се върнем в началото на последната ера – арийската, когато остатъкът от падналото човечество се изяви отново в диалектичната природа. Това беше остатъкът от хората от предишната епоха, които не са могли да бъдат спасени и отведени обратно в първоначалния живот.

Макар и да става дума за остатък, тези хора също бяха деца на Бога. Затова Универсалното Братство обгърна с най-голяма грижа този „остатък” още от зората на неговото ново съществуване, за да постави основата на едно възможно завръщане. В тази епоха многобройни пратеници на Универсалното братство, многобройни спасени, се смесиха с човечеството, изявявайки се отново в материята в ролята на управители, царе и свещеници. Всички те образуваха заедно едно върховно братство, едно братство в служба на „последния остатък”. Всички, които участваха в него, бяха свързани помежду си и управляваха човечеството, поставено отново на изпитание, следвайки една международно координирана политико-социална система, описана в третата глава на „Дао Дъ Дзин”.

Представете си, че вие сте един от тези управители и знаете какви големи опасности крият илюзиите и законът на противоположностите. Когато един човек търси освобождение на хоризонталния план и изпитва реалните последици на своето затворничество и на развитието си в диалектиката, но въпреки това упорства в своите действия, той ускорява смяната на противоположните сили, затъва все повече в тресавището на кристализацията и на смъртта и още по-силно се стреми към самосъхранение и борба. Предположете сега, че ви е поверена група от хора, за които знаете, че току-що са се събудили от дълга космическа нощ след ужасно падение. Всички те притежават пъпката на розата, а вие познавате от личен опит илюзиите и опасностите на диалектичната природа. Какво бихте направили?

Със сигурност ще се опитате да попречите на развитието на културата в диалектичен смисъл. С изключителна предпазливост ще водите тези хора в посоката, която ви изглежда единствено възможна. вие ще търсите начини да ги предпазите от архонтите на еоните, от влиянията на природата на смъртта. И във всичко, което правите за тях, ще имате само една грижа – връщането у дома.

Но хората познават тази цел не повече, отколкото едно новородено дете. Те знаят само едно нещо: „Аз съм”, „Аз живея”! И те живеят според състоянието на своята душа, на тях това им е достатъчно.

Да предположим, че сте един от тези хора и сте поверен на грижите ни в Духовната школа, която стои настрана от материята. Какво бихме направили ние? Бихме се опитали да ви държим колкото е възможно по-далеч от диалектичната деградация на космоса. Ние бихме се опитали да не ви държим в глупаво невежество, а да ви предпазим от изкушенията, водещи до падение, като ви обгърнем с една сфера от чисти вибрации. И в същото време бихме се опитали да извършим тази велика работа – освобождаване от аза, за да разцъфне неувяхващата роза.

Сега, когато идва краят на поредния ден на изява и е предприето усилие колкото може по-голям брой същества да вземат участие в третото магнитно поле, нашите мисли се връщат към началото на този ден на изява, когато Братството, ковейки желязото докато е горещо, се е стремяло в тогавашните условия да спаси колкото е възможно по-голям брой хора, при това с голям успех! На много хора тогава е било помогнато по пътя на освобождението в мистерийните храмове на Братството на Шамбала.

Третата глава на „Дао Дъ Дзин” съдържа указания, предназначени за управляващите, свещениците и кралете в зората на арийската изява:

Не величайте почестите и тогава хората няма да се карат.

Славата и честта са диалектични подбуди, които тласкат към действие, и всичко започва по този начин. Понякога е много лесно да се спекулира с амбициите на хората. И ние виждаме докъде е пропаднала нашата така наречена цивилизация с присъждането на почетни звания като отплата за резултати, постигнати с амбиция. И колко много са споровете между амбициозните, които имат същото силно желание! Амбицията е в основата на икономическите методи и поражда войните. Ето защо първоначалните водачи на човечеството не са придавали никакъв блясък на своето достойнство, на своето състояние. По този начин те са се грижили да не възниква никаква ревност. Достойнството, истинското достойнство е от изключително духовен порядък и пътят, който води към него, е отворен за всеки.

Те не са придавали никакво значение и на трудните за придобиване неща. Помислете тук за благородния метал. Ние знаем, че при древните народи не е съществувала жаждата за злато поради простата причина, че нищо не е можело да бъде придобито със злато – слънчевия метал. Никоя икономическа система не се е основавала върху притежанието на рядко срещани неща, което е изключвало кражбата, непозната в онези времена. Никой от членовете на Братството не е имал земни желания и следователно никое човешко дете не е било смущавано от лош пример. Благодарение на тези правила древните са пазели сърцата свободни от желания. Те са се грижили за справедливото разпределение на продукцията, необходима за поддържане на тялото, и внимателно са наблюдавали склонностите на всеки. Всички евентуални въздействия на нематериални сили са били неутрализирани и за здравето на всеки са се полагали големи грижи.

Хората не са познавали нито бедността, нито болестите, а в храмовете внимателно се е следяло силовото поле да излъчва добра атмосфера. Така народът е бил пазен от всякаква възможна деградация, като пагубните желания са били унищожавани. Врагът е бил безсилен. Така в продължение на хиляди години е бил поддържан идеален диалектичен живот. Ясно е, че по това време някои същности, обхванати от духа на деградацията, просто не са могли да действат в такова силово поле. Цялото Братство на Шамбала е спазвало ежедневно практиката на не-действие с нейните благословени последици.

Тези времена са отминали. След голямата жътва в зората на арийската епоха, нещата тръгнали по обичайния си ход до наши дни. Братството, приспособявайки се към всяка ситуация, продължило своето спасително дело и така – до ден днешен.

Ние трябва да бъдем изключително признателни, че методът на не-действие, ако го прилагаме, не е загубил нищо от своята сила и можем да съблюдаваме социалните правила от тази глава в Духовната школа на Златния Розенкройц. Ако сътрудниците спазват тези указания, ние ще отведем учениците до целта с възможно най-малко смущения.

Трябва да се подчертае, че това древно евангелие, този синтез на Универсалното учение, не е преставало да бъде практическо ръководство за свещената работа през всички векове, както и днес! Затова силно наблягаме върху последните стихове на тази трета глава:

Той постоянно се грижи хората да нямат знания, нито желания.

Ако това не му се удаде изцяло, той се грижи онези, които знаят, да не се осмеляват да действат.

Той прилага ву вей (не-действие) и затова не съществува нещо, което той да не управлява добре.

Практически така ни се указва, че истинските ученици на Духовната школа са събрани и хранени от едно силово поле, изпълняващо добре своята функция. То се грижи за тяхното обучение и за резултатите от него. Пазителите на силовото поле няма да позволят в него да проникнат чужди влияния, които да попречат на истинската работа. Всички, които се
осмелят да атакуват отвътре силовото поле, което се случва често, биват отстранявани безпощадно. И се бди тези, които са още вътре и биха искали да действат, да не посмеят, нито да могат да го направят.

Може да попитате: „Не се ли случва понякога да се приеме дадена ситуация за смущаваща, или за опит за смущаване, нещо, което в действителност не е така, а е точно в интерес на силовото поле? Водачите и пазителите на силовото поле не упражняват ли твърде голяма власт?” Отговорът е следният: „Ако пазителите на силовото поле практикуват ву
вей, пълно не-действие, в безлична и братска служба, няма нещо, което да не могат да управляват добре. Не възниква никакво диалектично развитие, а се появява ново и позитивно езотерично развитие”.

Как може да се установи това?
С фактите, с резултатите.
Наблюдавайте фактите и ще разберете.

4
Дао е празно

     Всичко казано в четвърта глава, както и в цялата книга „Дао Дъ Дзин”, е  предназначено за истинските ученици по пътя, а не за масовия човек . Не става дума за обичайно изложение относно някаква философска система, а за насоки и закони, които трябва да бъдат следвани, за да се измине пътят. „Дао Дъ Дзин” не дава само малък брой предписания, а цялата съвкупност от указания, които трябва да се познават, за да се избегне всяка грешка. Това е истинският царски закон.

Но съдържанието на това произведение не е предназначено само за напредналите ученици, а за начинаещите да е неразбираемо. Точно обратното, това евангелие казва всичко необходимо на сериозните начинаещи. Защото нали точно това „трудно начало” ни играе номера? Една единствена грешка може да ни изтощи, да ни разболее и да ни лиши от енергия до такава степен, че да се намерим за дълго време в задънена улица! Следователно всички, които сега започват, трябва да четат „Дао Дъ Дзин”, да го препрочитат, да го изучават и, така да се каже, да направят разбор на всяка дума. Когато разбирате смисъла на „Дао Дъ Дзин”, това ще ви служи във всички трудни случаи. 

Да вземем първите думи от четвърта глава: Дао е празно. За обикновеното  разбиране, за обикновените сетива, за осезанието, вкуса, обонянието и слуха Дао е празно и неосезаемо. Невъзможно е да разберем Дао с мисълта си и всяка идея за него е само частична и неточна. Невъзможно е да се привлече или да се направлява Дао с магнитната сила на волята. За диалектичната реалност Дао е абсолютно празно. Затова методът на не-действие не е само препоръчителен начин на поведение, а е абсолютната  основа за истинската спасителна работа. Азът не е в състояние да предприеме нещо, което е наистина освобождаващо. Интелектуалните или мистичните способности тук нямат никаква стойност. Дао е празно за човека.

Празнотата на Дао по отношение на диалектичната сила, аза и действителното състояние на микрокосмоса, очевидно се дължи на факта, че неговото вибрационно поле, което е ясното, спокойно астрално поле на Братството, далеч надминава по финост, честота и сила полето на  обикновения живот. Дао се предава на едно магнитно астрално поле, различно от обикновеното поле. „Това не е точно”, бихте казали вие, „защото се казва, че Дао се приспособява към материята”. Но разберете тези думи така: „Дао обича падналия човек с безкрайна любов.” А вие  наистина ли сте паднал човек? Не, няма такова нещо. Вие принадлежите на тази природа. Вие сте от тази природа. Възможно е да се открие и определи напълно вашето начало и вашият край. Вие сте чиста изява на природата, една смъртна душа. Защо тогава не се чувствате у дома си тук долу? Защо тук се чувствате самотни и изоставени? Защото това е  реакцията на „Другия” във вас. Това е дейността на първоначалния атом, на розата, и на това, което тя съдържа. Към нея се обръща Дао, на нея
се изявява Дао. За вас обаче Дао е празно.

„Какво да правя тогава? Защо да се безпокоя за тези неща?” Защото този „Друг”, за когото е предназначено Дао, е затворник във вас и вие можете да го освободите само като го събудите вътрешно чрез вашата саможертва и вашето собствено изчезване. Тази работа трябва да се извърши във ву вей, практикувайки не-действие. Това е отдаването на аза на първоначалния атом на микрокосмоса. Това не е някаква драма, както вече казахме, не е някаква форма на саморазрушение, а чрез отдаването на себето диалектичният аз се разтваря в „Другия”, нещо от стария аз се  замества с новия аз, чийто блясък е явен. По тази причина Павел казва, ликувайки: „Не аз, а Христос в мен.” Докато азът на обикновената природа не се предаде на Другия, докато не познавате още ву вей, Дао остава празно.

Знаете, че няма двама души, които са напълно еднакви. Въпреки че хората следват един и същи път, пътя на упадъка, този път се оцветява от  опитностите и личните събития, които в течение на многобройните инкарнации на микрокосмоса оказват голямо влияние на състоянието на първоначалния атом, на качеството на пъпката на розата и нейното пленничество. Следователно в началото всички хора са много различни пред голямата работа, която трябва да извършат. Когато влязат в долината на смъртта на смаляването на себето, всички те се озовават в абсолютна самота. И е очевидно, че никой земен приятел не може да им бъде от полза в този момент.

Но не се тревожете, а си спомнете какво казва „Дао Дъ Дзин”. Веднага щом пилигримът влезе в собствената си долина на смъртта, той открива, че излъчванията и дейностите на Дао са неизчерпаеми. Кандидатът открива,  че му се помага, че Дао се грижи за него, дори и в печалното му състояние! Чудесна е тази истина, още по-чудесно е да я изпиташ. Излъчванията и дейностите на Дао са неизчерпаеми.

Вие знаете, че собствената ви личност се намира в средата на едно магнитно поле. Говорим за магнитното поле на микрокосмоса. Чрез него смъртната душа е свързана с микрокосмоса и макрокосмоса на природата на смъртта. Електромагнитните излъчвания на природата на смъртта образуват мрежа от магнитни точки в това поле, която управлява изцяло живота на земните хора. Обаче научно не е невъзможно електромагнитни излъчвания от по-висш порядък, с по-висока вибрация, да се изявяват там. Следователно Гносисът може да се изяви в това поле и да го изпълни със своето влияние, с всички произтичащи от това последствия. Но това развитие е възможно благодарение на смаляването на аза, чрез процеса на разцъфването на розата. Тогава кандидатът изпитва благословията на една нова астрална магнитна връзка.

Обърнете внимание, че думата „кандидат” (от латински „candidus” – бял, чист) означава „облечен в бяло”. Вие сте ученик на Духовната школа, но дали сте също така и „кандидат”, което означава облечен в бялата чистота на вашите намерения, в едно пълно и истинско себеотдаване?

Дао идва при вас единствено в тази чистота и само в тази чистота силата на Живото тяло на Духовната школа става ваше достояние.

5
Универсалната изява не обича като хората

Може би ви се е случвало да разбирате определена истина, по-скоро теоретично, отколкото на практика, до деня, в който зад тази истина се появява една реалност и възниква светлина. Така се случва и с ученика, който започва да практикува ву вей и открива, че Дао е неизчерпаемо. Той усеща, че съществува една гностична дейност, която се приспособява специално към неговото състояние на съществуване. Същото се отнася и за човека, който открива, че той нито е някакво изключение, нито е специално благословен, а всъщност неизчерпаемите любовни радиации на Дао са създали един мост за освобождение на всеки човек чрез гностична магнитна връзка на астрален план. Тогава това, което казва Лао Дзъ, става очевидно за него: О, колко е голяма неговата дълбочина. То е първоначалният Баща на всички неща.

След това за него започват неизброимите опитности на процеса на спасението. Вие сте тук с вашия паднал микрокосмос. Но кой сте вие в сравнение с неизмеримата слава на Дао? И все пак тази необятност ви  обръща внимание! Тя ви е открила и ви докосва.

Дао смекчава своята острота, опростява своята сложност, намалява своя ослепителен блясък и се приспособява към материята.

Дао става подобно на всеки, приспособява се към личното ви състояние, при условие че вие се себеотдавате. Каква чудна милост, какво разбиране и каква чиста основа! Как иначе би могло да ви се помогне?

Никой ученик никога не е принуждаван. Гносисът се приспособява към всяка ситуация. Той се приспособява към вашия ритъм, той е до вас при всяка крачка, която правите, при условие, че вие му се отдавате напълно, че сте „кандидат”. Дао винаги се съгласува съвършено с вашето състояние в материята. То смекчава своята острота, опростява своята сложност и намалява ослепителния си блясък. Нищо не може да ви се случи.

И представете си сега, че спрете да работите за вашето освобождение. Дао веднага ще стане празно за вас, но ще ви очаква с неизмерима любов хилядолетия наред. Затова се казва: Дао е спокойно, о, толкова спокойно – с първоначално спокойствие, с неизменна ведрина.

В съвременната Духовна школа има известно вълнение и ние казваме: „Времето е дошло”, поради добре разбираемата ситуация в края на един ден на изява. Преди да падне нощта, Братството би искало да ви спаси. Но това не смущава спокойствието и яснотата на Дао. Защото Дао е вечно. То ви очаква от цяла вечност. И ще ви очаква цяла вечност. Няма да има време, в което Дао да не бъде. То е без възраст. То беше преди най-първия Бог. Многобройни братя и сестри, възвишени и славни, в своето величие, са неизразимо по-напреднали от нас. Зад всички тях е Дао, над най-големите
сред тях царува Дао.

И Дао иска заради вас да се приспособи към материята. То смекчава своята острота, опростява своята сложност, намалява своя ослепителен блясък, ако вие наистина искате да бъдете „кандидат”.

А сега да се обърнем към пета глава на „Дао Дъ Дзин”:

Универсалната изява не обича като хората и всички
неща за нея са като „сламени кучета”.

Мъдрецът не обича с човешка любов и гледа на хората
като на „сламени кучета”.

Дао е подобно на ковашки мях. То е празно и никога не
се изтощава. Колкото повече се движи, толкова повече
неща стигат до проявление.

Многословието изтощава. По-добре запази самообла-
дание.

Универсалната изява не обича като хората. Може би това ви звучи шокиращо. Ако тези думи казват истината, цял един възглед за света и живота се срива за нас. Всъщност такова е намерението на това древно универсално откровение, което наричаме „Дао Дъ Дзин”. Ако разбирате това, което Лао Дзъ иска да ви предаде тук, всичко се разпада. Образът на света, който човечеството проектира около себе си като парадигма и предава от поколение на поколение още от появата на човека, се разбива на парчета.

Вие обичате, вие знаете какво е любов под една или друга форма. Ако оставим настрана нейните низши аспекти и прояви, вие познавате любовта към вашия партньор в живота, вашето дете, евентуално към една група личности, един народ или една раса. Вие имате приятели, към които изпитвате чувства на любов. И вие повече или по-малко сте хуманисти, което ви кара да обичате ближния си, да се грижите активно за тези, които са в нужда, да действате за издигане на човечеството, да работите усилено в Духовната школа, както и да се посветите на други неща. Но всичко това е едно и също.

Вие го знаете. З наете, че това са тези конкретни дейности и изрази на любовта на човешкото сърце и всички произтичащи от това последици, които поддържат живота на човечеството. Единственото нещо, което все още като искрица дава известна стойност на живота, е човешката любов, от каквото и естество да е тя. Ако човек не познаваше любовта, ако нямаше любов, животът би станал немислим, невъзможен и неприемлив. Колкото по-цивилизован е човек, толкова по-красива е неговата любов, както и неговото поведение в любовта. Няма нито един смъртен човек на земята, който да не познава любовта под една или друга форма. Световната литература доказва това. Каквото и да става, любовта кара светът да се върти.

Нека да поразмислим. Когато казваме „любовта кара светът да се върти”, в действителност ние казваме: „любовта поддържа диалектичната изява, природата на смъртта”. Но това не е ли ужасно? Любовта, която е неразделна част от вашето същество, да поддържа природата на смъртта! Нима Библията не казва: „Бог е любов”? вие вероятно допускате, че вашата любов е ограничена, егоцентрична и нечиста, че тя е карикатурен остатък от първоначалната, божествената любов, но щом тръгнете по пътя, тя ще се промени.

Не, казва Дао: Универсалната изява не обича като хората. Тя не познава любовта. И вие се споглеждате с отчаяние и казвате: „Къде е грешката?” Този въпрос се поставя от векове. Затова го задаваме и ние: „Къде е грешката”? Трябва ли нашата любов да е несексуална или нещо от този род, трябва ли да стане по-обща, по-култивирана?

Не, казва Дао: Универсалната изява не обича като хората, по никакъв начин. И ето че цялата ви представа за света и живота се разпада и вие усещате, че губите почва под краката си.

Какво се очаква от вас? Нищо! Като се има предвид реалността на вашето същество, вие можете само да следвате съдбата си с цялата поредица от психологически действия и реакции. Ако блокирате по един или друг начин психологическите активности на вашето същество, скоро ще се окажете в една невъзможна ситуация. Колкото по-нормално е вашето поведение като природно същество, живеещо в природата, толкова по-добре. Но това не променя факта, че Дао не обича като хората.

Единственото заключение, което може да се извлече, е да се знае, че когато Библията говори за любов и казва: „Бог е любов”, става дума за нещо напълно различно от това, което ние разбираме под любов. Любовта на Бог не е свръхестествена, или несексуална, или каквото и да е от този род. Тя е и има предвид нещо съвсем различно! Да се опитаме да го
изясним.

Във втора глава на „Дао Дъ Дзин” се казва, че красивото поражда грозното. Ние обяснихме, че съществуването на грозното е доказателство, че красотата е илюзия и като реалност тя не съществува в тази природа. По същия начин може да се каже: любовта поражда омраза. И съществуването на омразата е доказателство, че истинската любов за човека е непозната величина, която не може да се намери в този свят, и това, което той смята за любов, е илюзия и измама.

Библията казва: „Любовта побеждава всичко; любовта освобождава; любовта е най-голямата сила на света”. И голям брой литературни произведения имат за тема: „Любовта преди всичко!” Но ако любовта наистина освобождаваше и побеждаваше, човекът и светът щяха да бъдат освободени още преди векове! Кой би посмял да претендира, че любовта такава, каквато я познаваме, е само лъжа и измама? Защото неизброимо множество от хора, многобройни групи от много високо ниво се придържат към формулата: „Любовта преди всичко!”, като някои от тях са я направили девиз на живота си. И тези изяви на любов са имали през вековете и още имат толкова огромен мащаб, били са толкова култивирани и организирани, че така освободените вибрация и сила би трябвало отдавна да са направили този свят небесен рай!

Но това не става! Красивото поражда грозното, доброто – злото и любовта – омразата. Любовта е пламък, омразата – пожар. Земната любов е просто инстинкт за съхранение, личен или безличен. Азът се стреми да се обожествява, но събужда противоположното – пламъкът запалва пожара.

Много хора се събират в храмове и центрове, за да изпращат своите мисли на любов и да излъчват сили за издигане на човечеството, да го предпазят от злото и да избегнат войните. Но в действителност тези центрове и храмове са във висша степен огнища на война, сеещи омраза, излъчващи омраза. Когато един човек дойде при вас, изпълнен с любов, вие намирате това за приятно. Когато се приближава към вас, изпълнен с омраза, вие заставате нащрек. Природният живот се развива между тези два полюса. Любовта и омразата са сили, които взаимно се поддържат. Вие казвате: „в мен няма омраза, не познавам омразата”. Ние ви отговаряме: „вие познавате омразата! Не можете да я избегнете”. Както при любовта, така и при омразата, вибрационната им скала съдържа различни степени на изразяване. Вие имате вашите симпатии и антипатии. Антипатията е естествена неприязън и е форма на омраза. Тя е противоположност на симпатията, следователно противоположност на природната любов. Вие ежедневно установявате, че сте в лошо настроение, че изпитвате ненавист, защото сте изпълнени с негодувание или сте предполагаема жертва на несправедливост. В нашите центрове за конференции понякога се събират стотици личности, свързани чрез духа. И все пак между тях има такива, които не се поглеждат, които са безразлични, уязвими, а това е  противоположно на любовта.

Разгледайте поведението си в неговата цялост и ще признаете, че нищо човешко не ви е чуждо. Омразата, самият принцип на омразата, може да се изяви чрез адски огнени пламъци, но също и да тлее под пепелта. В природата е възможно да угасим пламъците на един огън, но не и скрития огън на омразата. Любовта е необходима в природата, но омразата е нейната сестра близначка. Нищо не може да се направи! Който отглежда любовта, отглежда и омразата. Това е закон. В природата на смъртта омразата е отбрана, толкова съществена, толкова егоцентрична, колкото и любовта. Любовта и омразата са двете блюда на една везна, която е в постоянно движение. В един момент вие сте самата приветливост, в следващия момент везната се накланя на другата страна. И забележете – тази непрекъсната промяна е направо поразителна. Човекът е едно нещастно същество, разкъсвано от любовта и омразата, двата могъщи огъня на ада, в който е бил хвърлен. Неговата любов и неговата омраза се събуждат под една или друга форма, редувайки се, и така той сам поддържа огъня на своя ад. Разбирате ли сега, че Дао е извън това, стои настрана от всичко това?

Вие не можете да си представите Гносис, разпространяващ омраза, но също така не можете да си представите и Гносис, разпространяващ любов. Гносисът не ви обича според вашите диалектични представи за нещата. Универсалната изява не обича като хората и за нея всички прояви на любов са като „сламени кучета” (в древен Китай те са служели за  жертвоприношение). Следователно мъдрецът, издигайки се в универсалната изява, не обича с човешка любов и гледа на хората като на сламени кучета, като на животни.

Когато Библията казва „Бог е любов”, какво има предвид? Става въпрос за нещо съвсем различно от нашето разбиране за любов. За да можете донякъде да го разберете, откажете се от представата, която имате за любовта във вашия живот и в света. Трябва да разрушите този образ, както и много други, които изпълват вашия пантеон. Универсалната изява се оживява от един универсален ритъм. Това състояние няма противоположно състояние, не хвърля никаква заплашителна сянка и поражда неизменно
само себе си. Тук доброто не се противопоставя на злото, нито красотата на грозотата, нито любовта на омразата, нито илюзията на действителността. Любовта не е характерно качество на Гносиса, любовта не се излъчва от него – самият Гносис е любов. Казано с други думи любовта на Бог е без предпочитания, без борба, без специално действие. Тя просто е! Тя е световен порядък, тя е самият този свят! По тази причина може да бъде сравнена с ковашки мях. Когато едно духало бъде задвижено ритмично, то произвежда голяма сила. По същия начин универсалният ритъм на универсалната изява поражда голяма сила и в нея нищо противоположно не може да съществува.

Ако ви е ясно това, тогава разбирате по-добре от всякога колко безнадеждна и безперспективна е природата на смъртта. И решавате да не хабите напразно думи за нещо, което е толкова безнадеждно. Няма повече да спорите с тези, които не разбират, оставяте света такъв, какъвто е. В съвършено себевладеене и практикувайки истинската религия, вие се обръщате само към това, което е в състояние да приеме универсалния ритъм, към това, което му е подобно – чудния атом, розата на сърцето, Царството, което не е от този свят.

6
Духът на долината е безсмъртен

Духът на долината е символът на сърдечното светилище, центърът на  микрокосмоса. Това е мистичната майка, розовата пъпка, първоначалният  атом. Този символ не трябва да ни учудва или да ни се струва сложен, защото се среща често в Библията. Намираме го например в книгата на пророк Езекиил, глава 3: „И станах и отидох в долината и, ето, Господната слава стоеше там като славата, която видях при реката Ховар”. Ховар е аортата, следователно смисълът на тази дума е ясен за нас. Ако потърсите, ще забележите, че този образ се появява често. В друг пасаж на книгата на Езекиил се говори за долината на костите. Слизайки в тази долина, пророкът вижда, че истинският живот там е напълно мъртъв и той може да се възроди само чрез божествената сила.

Духът на долината никога не умира. Всички, които имат в себе си пъпка на роза, първоначален атом, носят безсмъртието. Духът на долината е седморен Дух, също както и първоначалният атом е седморен.

Универсалното учение ни казва, че сърцето е най-важният орган на тялото. Може да се каже, че сърцето е „господарят на тялото”. При определени  условия сърцето има капацитет да живее още известно време след смъртта на личността, а точката на сърцето, която умира последна, е седалището на живота. Ние трябва да разглеждаме тази смърт като оттеглянето на нещо, което е безсмъртно. Седалището на живота е „Духът на долината”.

Този първоначален атом, пъпката на розата, това седалище на истинския  живот съдържа в себе си способността за мислене, живота, енергията и волята и излъчва огнените цветове на призмата, каквито са и цветовете на дъгата. По принцип това е известно на посветените и те могат да видят по излъчването на розата, по блясъка на цветовете и светлинната мощност дали розовата пъпка на едно същество е действително отворена.

В този случай Бог, Духът на долината му говори. Да се говори с Бог в долината означава връзка с гностичното магнитно поле, връзка с новото  жизнено поле. Ярките, преливащи в цветовете на небесната дъга  излъчвания, които обхващат целия микрокосмос, показват съществуването и силата на Гносиса в човека. Това е словото, което Бог отправя вътрешно към диалектичния човек. И това слово, тези излъчвания обясняват цялото трансфигуристично обръщане.

Изцелението произлиза от работата, която се извършва в седалището на  истинския живот и причината, поради която в „Дао Дъ Дзин” се говори за мистичната майка, следователно е очевидна. Както майката дава живот на едно дете, така и новият човек се появява от седалището на живота. Вратата на мистичната майка е изворът на цялата действителност.

Следователно новото мислене, новият живот, новата жизнена енергия и новата воля трябва да се родят в сърцето. Всеки живот, за който се претендира да е нов, но който е породен от светилището на главата, няма да бъде нито обновяващ, нито освобождаващ. Разберете, че това, което  мислите, искате, определяте и разбирате по обичайния начин, дори и с най-добри намерения, произтича от обикновения извор на аза. В сърцето намираме единия Бог, който ни се изявява, според думите на Господ Иисус: „Царството божие е вътре във вас”. Следователно сърцето трябва да победи главата, както школата непрекъснато ни учи.

Ако поемете по друг път, по противоположния път, вие ще последвате пътя на окултизма и ще се привържете към колелото на раждане и смърт. Затова съзнанието на обикновената природа трябва да се остави в ръцете на  изявения в нас Бог, на мистичната майка.

Иисус казва: „Аз съм на портата и чукам”. Тази порта се намира единствено в долината на живота, в светилището на сърцето. Който не иска да отвори тази порта, се привързва към природата и Бог не може да му говори в долината.

Ученикът, който влиза през тази единствена врата, вратата на мистичната майка, открива не само че изворът на действителността се намира зад тази врата, но също и че изявата, която започва тук, ще трае вечно. Това го кара да направи редица неизбежни изводи.

Някои хора придават на идеята за „вечност” смисъла на продължителност без край, но това би било състояние на времето. Който прекоси вратата на мистичната майка, се освобождава от време-пространството и влиза в напълно различно поле на електромагнитни излъчвания, в напълно различно жизнено поле. Трябва да разберете, че имате в себе си  безсмъртния Дух на долината, който никога няма да ви напусне, докато бродите из време-пространството. Това е плененият Бог, прикованият  Прометей. Богът във вас иска да стане мистичната майка. И сега вие знаете – вратата, която води към нея, е изворът на цялата действителност и вечното освобождение от време-пространството.

Духът на долината ви говори, той съдържа в себе си менталната сила, живота, енергията и волята. Неговото предписание е съвършено и той ви говори от дълбините на затвора си, както Сфинксът говори на младия принц Тутмос: „Погледни ме, сине мой, и виж моите вериги”. Той събужда във вас безпокойството от грешката, безпокойството от нищетата на вашето съществуване.

Гласът на съзнанието се излъчва от сърцето. Това е гласът на Духа на долината. И сега има само една подбуда, само една възможност, и тя ви се предава от „Дао Дъ Дзин”: влезте в този поток на Живота и няма да има нужда да се движите.

Разбирате ли това във висша степен освобождаващо слово? Ако искате да го разберете, вървете с нас по пътя, който води в дълбините на сърцето – „господаря на тялото”, и нека вашият биологичен аз, вашият животински аз, да се предаде на живота, който се намира в долината. Оттам тече една река на живота, един огнен поток, съдържащ всички цветове на дъгата, и излъчващ чист синьо-златен блясък. Хвърлете се в този поток в пълно себеотдаване. Нека божественото същество, а не животинският аз да говори във вас и да управлява микрокосмоса. Тогава няма да има никаква причина да се вълнувате.

Помислете за това, че във вашата личност има две съзнания: едното, което вие познавате, и което ви кара да казвате „аз”, и другото, много по-мощно, което не познавате. На този втори аз, другото его, на душата трябва сега да предадете ръководството. Вие можете да направите това. И ако го направите, няма да има нужда повече да се вълнувате. Всички тези  изтощителни напрежения, този порой от страдания и нищета се плъзга край вас, вашите проблеми се разрешават по съвсем друг начин. Вие, азът,  роден от природата, няма нужда повече да се вълнувате, защото Другият се активира във вас.

Не разбирайте това като призив към мързел или безгрижност, не го възприемайте в негативен смисъл, а в смисъла на Планинската проповед:  „Търсете първо Божието царство”, което е във вас, „и всички неща ще ви се придадат”. Вие ще живеете и изпитвате живота по нов начин, вие ще бъдете във света, но вече не от този свят.

През вратата на мистичната майка вие ще срещнете нова реалност, вие ще влезете в нея и ще принадлежите към новата раса – расата на Божия народ.

7
Макрокосмосът съществува вечно

Макрокосмосът, универсалната изява, съществува вечно. Всяко явление може да е подложено на промени, но това никога не води до връщане в началната точка. Нищо не започва от самото начало, както става в диалектичния свят. Универсалната изява се развива, еволюира. Всяка промяна представлява прогрес, подобрение, изкачване на стъпало, водещо към по-висша, по-обширна вселена. Само във вечността има еволюция.

Очевидно тук действа един непознат за нас, абсолютен божествен закон, един закон на естествен порядък, който не води до въртене в кръг, а до изкачване по спирала. Един природен закон установява определен ред, определена съвкупност от аспекти и дейности. Когато този ред се изучава, когато се познава и изпълнява съвкупността от различните му процеси, този ред живее и става активен. Ако човек влезе в този ред и се подчинява на закона му, той участва в този нов закон и напуска системата, управлявана от стария закон.

Ако разбирате това, ясно е, че човек може да премине от едно състояние на съществуване, определено от един природен закон и неговия ред, в друго състояние, определено от друг закон. Следователно е възможно да изпитате буквално за частица от секундата вечността във времето. Това е да преминеш от време-пространството във вечността. Когато някой изпита това в живота си, например сега, точно в този момент, естествено възникват последствия, защото всяко царство има специфични явления и средства за изявата им. Средствата на изява на време-пространството са различни от тези на вечността. Казано другояче, човек може незабавно да принадлежи на новото царство, но е ясно, че е необходима трансфигурация, новораждане. Трансфигурацията е възможна само ако  човек принадлежи към ново природно царство. Това, което първо се осъществява, не е трансфигурацията, последвана от участие във  вечността, а връзката с новото царство, последвана от голямата промяна. Ако имате някакви научни познания, ще го разберете.

В случай, че ви е трудно да го разберете, ще се опитаме да го поясним, поставяйки следния въпрос: защо тези две царства – диалектичното и Царството на Бога, се различават едно от друго? Защо законът на едното го връща непрекъснато в изходната точка, като го кара безпощадно да се върти в кръг, докато законът на другото означава прогрес и издигане от сила към сила и от великолепие към великолепие?

Естествено, можете да отговорите: „Защото нашето царство е отделено от Гносиса”. Но когато казвате това, вие посочвате следствието, а не причината. А причината е ориентацията на съзнанието. Съзнанието е ориентирано по различен начин в двете царства. Лао Дзъ посочва това, като казва, че вечността не живее за себе си.

Вие може би ще кажете: „О, това ми е познато, аз живея за моето семейство, за моя идеал, аз се жертвам изцяло!” Този начин „да не се живее за себе си” е много хубав и благороден, но той е имитация от животинския аз на ориентацията на съзнанието, за която говори Лао Дзъ. Животинският аз е егоцентрично съзнание, едно „аз съм” от много особено естество, способно, когато е култивирано, да имитира напълно красотата, добротата и любовта. Но вие знаете, че тук красивото разкрива съществуването на грозното, доброто – съществуването на злото, а любовта – съществуването на омразата.

Това в много отношения е твърде странна ситуация, защото животинският аз наистина може да иска да бъде добър, да бъде божествен в много случаи. Тази склонност му е вродена. Но защо става така, че не успява? На какво се дължи това, че не може да трансформира време-пространството във вечност, дори и когато окултистът смята, че това е възможно?

Животинският аз е човекът, съставен от органи, притежаващ организъм. Личността е един организъм, вие сте телесен човек, тяло носител, за разлика от божествения човек. Какво представлява човешкият организъм? Той е едно механично същество, управлявано от по-висша интелигентност, и самото то притежава собствена механична интелигентност. Човешкият организъм, обикновената личност използва сила и действа по човешки, евентуално и божествено, поради способността си за имитация и поради своя произход. Той се върти в кръг като луд, увлича се под влиянието на закона, който го управлява, после отново се връща в изходната си точка. Както моторът на един автомобил притежава механично функционираща интелигентност и след като веднъж е задействан, продължава да функционира, но може да изпълни задачата си само ако една по-висша интелигентност го управлява зад волана, така също личността и нейната животинска интелигентност е полезна само ако богът в нея – центърът на по-висшия живот, разположен в сърцето – поеме ръководството. Ако това не стане, тогава човешкият организъм, телесният човек, е оставен сам на себе си с всички произтичащи последствия.

Човешкият организъм може да се поддържа непрекъснато благодарение на диалектичния процес на съхранение, но ако истинският водач не поеме управлението, положението се влошава, природният човек претърпява многобройни дегенерации и върви по пътя на страданието в едно царство, което не е неговото. Телесният човек вече не е дори сянката на онова, което е бил някога. Природният човек се смята за истински човек и вярва, че е постигнал състоянието на истинския човек. Той се бие в гърдите, казвайки: „Аз съм това и това, аз правя това и това, аз искам това и това”. Той непрекъснато е зает да прави опити и имитации.

Ако отделите време да проучите това, което се опитваме да ви обясним тук, вие ще намерите потвърждение в Библията, Универсалното учение, легендите, приказките, разказите и т.н. Телесният човек познава генезис, начало и падение, след като самонадеяно и твърдоглаво той се е отделил от своя Бог. Човешкият организъм има само една нужда – да се съхрани. Инстинктът за съхранение е биологичният му импулс. Той живее от разложение и смърт. Нещастникът наистина е длъжен да прави това поради своето съществуване. Той трябва да живее за самия себе си. Това е неговата съдба, иначе ще изчезне. Той е в опасност. Неговото съществуване не е сигурно и затова той трябва да се поддържа според
природата си. Спомнете си за проклятието при изгонването му от рая.

Съществуват народи и раси, които са издигнали до висотата на добродетел максимата: „Изяж, за да не бъдеш изяден!” Явно е, че те усилено  практикуват този начин, за да постигнат целите си! Но ако и вие мислите и живеете така, тогава вървите по лошия път.

Личността, телесният човек в началото беше един инструмент, създаден да даде на една ръководеща интелигентност средствата да придобие опит, да усъвършенства вселената, да служи на Гносиса. Тази ръководеща  интелигентност е истинският човек, единственият бог. Но този инструмент се отдели и се назова човек. Съзнанието на телесния човек произлиза от един лъч на вътрешното божествено съзнание. Истинският божествен  човек не живее за себе си, не се грижи да се съхрани, не живее в опасност, в нужда, не му е необходимо да живее за себе си. Той се подчинява на закона на друга природа и притежава съзнание за вечността. екзистенциално той е едно с вселената, с Универсалната изява и се поддържа от праната на живота.

Може да се запитате: „Създаването на личностния човек не е ли грешка на единия Бог?” Но този въпрос е безполезен, човекът съществува. Има един Бог, един истински човек, и една личност, притежаваща съзнание, аз. Какво ще се случи сега с този вид двойствени същества, към който принадлежите?

Да предположим, че превратностите на живота са ви помогнали да станете мъдри. Какво трябва да направите сега? Мъдрецът се поставя на второ място след другия, единствения Бог в него и се подчинява на този Бог. Той  изчезва в съвършено себеотдаване в долината на живота. Какво се случва тогава? Той се слива с Първия, с висшия, с Господаря на вселената и достига до чудно спокойствие. Той се освобождава от своето тяло, от своята личност. Звярът се оттегля. И какво се случва след това? Личността, като инструмент, се запазва. Тя трансфигурира. Как? Намирайки се винаги и напълно под ръководството на Бог. Може би личността става излишна, но какво от това? Човекът се е освободил от колелото, върнал се е при своя създател, при своя Бог, разтворил се е във вечността.

И понеже казвате сбогом на животинския егоизъм, истинските цели на истинското битие на този божествен човек се осъществяват. Тутмос и Сфинксът се обединяват.

Ако разбирате по този начин седма глава на „Дао Дъ Дзин”, можете, повдигайки рамене, да се посмеете на учените синолози, които искат да наложат своето тълкуване на думите на Лао Дзъ, превеждайки ги: „Бъдете скромни, отстъпвайте елегантно и накрая ще постигнете целта си”.

8
Сърцето на мъдреца е дълбоко като пропаст

Може би разбирате защо в осма глава на „Дао Дъ Дзин” се казва, че за човека, който търси освобождение и спасение, правилното поведение може да се сравни с водата. Водата е универсален и висш символ за обозначаване на силовите излъчвания на новия живот. Както обикновеният човекът се  намира изцяло в електромагнитното поле на излъчване на диалектичната природа, така и ученикът, който чрез себеотдаване е придобил  освободителната връзка с Духа на долината, с Бога в него, влиза в новото електромагнитно поле на излъчване и живее там изцяло.

Живата вода се излива върху него и изпълва всички аспекти на неговото съществуване. В този нов силов поток той става ново творение, ново  създание. Той минава през ново раждане, ново начало. И така както в  първото Битие „Духът на Бога се движеше над водите” и създаде един небосвод, като раздели „водите, които са отдолу, от водите, които са отгоре”, така и кандидатът разполага с нов небосвод, след като живата вода се излее над него, което означава нова липика, нова магнитна система, с която той придобива ново, напълно различно съзнание. Той е отново оживен от своя единствен Бог, автора на неговото спасение.

Ако насочите вниманието си от полето на вашия микрокосмос към космоса и макрокосмоса, ще откриете, че там се случва същото. Очевидно е, че Богът в нас, истинският божествен човек, истинският център на нашия живот в светилището на сърцето, не е отделен от другите хора-богове. Те съществуват в една друга природа, така както личността съществува в нашата природа. Както личността живее в природата на смъртта и познава вселената на смъртта, така по аналогия разберете, че съществува и една природа на живота, една божествена, абсолютно различна вселена. Субстанцията, която съставлява живота и излъчването на тази Божествена вселена, е Живата вода, чистата първоначална божествена субстанция.

Тази Божествена вселена, тази първоначална божествена субстанция, от гледна точка на време-пространството не е отдалечена, тя присъства тук и прониква всичко, тя е по-близо от ръцете и краката. Живата вода е навсякъде и се намира на всички места. Тя е също и на местата, които човек избягва. Мъдрият го знае и затова в добре познатия Псалм 138 казва:

Ако се изкача на небето, Ти си там;
Ако си постеля в Шеол, ето Те и там;
Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-от-
далечените краища на морето, дори и там ще ме води
ръката Ти, и ще ме държи десницата Ти!
Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде
светлината около мен – дори тъмнината пред Теб не
тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината
като светлината.

Ние ви говорим за целта на Розенкройц и ви каним да се присъедините към нея. Сега вземаме за водач езика на древните, думите на „Дао Дъ Дзин”, но нашата работа сред вас е абсолютно актуална. Тя е толкова съвременна, колкото и класическа. Какво ви предлагаме? Нищо друго, освен да се обедините отново с Божествения друг във вас. Ние ви каним да сключите брак, да отпразнувате духовната сватба с Духа на долината, с Духа на първоначалния атом, розата. Нима това е нещо различно от Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, описана от Йохан валентин Андре?  Пъпката на розата в светилището на сърцето, седалището на истинския живот, Духът на долината – това е вашият годеник или невеста. Без  значение на пола, към вас се отправят според словото на Апокалипсиса, глава 22, тези чисто розенкройцерски думи:

И Духът, и невястата казват: Ела!
И който чуе, нека каже: Ела!
И който е жаден, нека дойде!
И който иска, нека вземе даром от водата на живота!

Даром! Но условието е да изпитвате жажда! Поради получените опитности в беди и смърт, вашата душа трябва да изпитва жажда. Това е желание за спасение. „Душата ми жадува за Теб”, се казва в Псалм 62.

Помислете тук за Исая, глава 55: „О, вие, всички жадни, елате при водите; и които нямате пари, елате, купете и яжте! Да, елате и купете вино и мляко без пари и без цена. Защо харчите пари за това, което не е хляб, и труда си – за това, което не насища? Послушайте ме внимателно и ще ядете доброто и душата ви ще се наслаждава на тлъстината. Приклонете ухото си и елате при мен, послушайте и душата ви ще живее. И Аз ще направя с вас вечен завет… вместо трън ще израсте кипарис, вместо драка ще израсте мирта…” 
Красива и прекрасна метафора!

Между вас и Духа на долината, между вас и Бога във вас не може да има никакъв свещеник, никаква Духовна школа. Вие самите трябва да установите тази връзка, със собствения си авторитет, а това, което Школата трябва да направи за вас, тя го прави. Школата притежава едно силово  поле, в което Живата вода тече в изобилие, за да подсили зова на вашия собствен Бог: „Приклонете ухото си към мен.” Школата се старае да води вашия животински аз. Тя иска да напуснете грешните пътища и да ви  отведе към единственото щастие. В групово единство, като Живо тяло –  това е мощна магична помощ за постигане на целта. Ако сега вече сте зрели и сте уморени да се борите, вие ще постигнете това щастие съвсем свободно. Потокът на Живата вода в същия момент ще се излее над вас. Тогава ще станете мъдри, толкова мъдри, че вашата слава ще може да утешава и сгрява много други. В служба на Братството вие ще станете светлина по пътя, така че всички скитащи и самотни да намерят своя Бог. Така мъдрият се доближава до Дао.

Нататък осма глава описва по-подробно поведението на човека, който е установил подобна връзка. За поведението на този, който получава Живата вода, може да се каже:

Мъдрецът живее на правилното място.

Свързан с истината, той винаги е ориентиран към целта и е винаги на правилното място. Мъдрецът е истинският брат, истинската сестра. Да си на правилното място означава също, че един такъв служител се появява винаги в подходящия момент в живота на търсещия, за да свидетелства за истината, нито твърде рано, нито твърде късно, винаги в точното време.

Може някога да сте чували освобождаващи думи, без да почувствате силата във вас. Значи те са били предназначени за някой друг, който наистина ги е чул вътрешно. Но рано или късно и вие ще ги чуете както трябва. И тогава, в точния момент, ще познаете служителя, вашия  служител. Той е там, на правилното място, и вие можете да влезете в храма като добре дошъл гост.

Сърцето на мъдреца е дълбоко като пропаст.

Това означава, че той има дълбоко разбиране за греховното състояние на хората, за неизмеримото им страдание, разбиране, пълно със състрадание и огромна любов. Това не означава, че служителят на Братството е изповедник, в сърцето на когото всеки смъртен хвърля като в сметище онова, от което иска да се освободи, че той седи спокойно, за да изслуша историята на вашия живот, живота на една смъртна душа. Защото всички  животи имат една и съща история. Подробностите може би се различават, но началото и краят на романа на вашия живот са съвсем еднакви с тези на другите хора. Не, необятното сърце на мъдреца знае, че човешкото дете, пристигнало в долината на сърцето, за да срещне там Духа на долината,  престава да бъде робот. Затова мъдрецът не съди смъртния според греховете му, а според истинската му жажда.

Който е жаден, получава даром водата на живота. Това е магнитен закон. Основният белег на този, който е чист, е сърце с неизмерима дълбочина. Следователно любовта му е съвършена. Тази любов произлиза от новото излъчващо поле и там са нейните корени. Тази любов не включва в себе си нито омраза, нито отмъщение. Тази любов от незапомнени времена придружава навсякъде падналия човек и никога не го изоставя, за да спаси това, което е загубено. Ако я отхвърлите днес, както и през хилядите години, вие един ден с тъга ще си дадете сметка, че същата тази любов ви очаква през всичкото това време. Тогава ще чуете зова:

„Елате при мен, вие, които сте уморени и отрудени, и аз ще ви дам покой.”

Мъдрецът стои в истината и изпълнява истината.

Мъдрецът стои в истината и живее в нея, това е напълно разбираемо. Истината е жизнено поле. Но разбирате ли, че е невъзможно за един диалектичен човек да бъде истинен, че неговата истина е винаги лъжа? Както грозното е доказателство, че красотата е само привидна и че доброто и любовта бързо се заместват от своята противоположност, така е и с онова, което хората обикновено наричат истина. Вие намирате, че някои  хора са истинни и почтени. Уви, това означава, че те се стараят да са истинни и почтени, че не лъжат съзнателно и преднамерено. Тази истина не се основава нито на Гносиса, нито на Универсалната изява, нито на Бога в нас. Затова тя е спекулативна и частична, тя поражда объркване, спор, конфликт. Тази истина, която поддържаме яростно, може да предизвика  огромни неприятности и утре да ни изглежда като неистина.

Но който е под закрилата на Гносиса, стои в божествената истина. Това е една вибрация, едно състояние, в което мъдрецът живее. Донася ли той тази истина в мрачния свят? Само в известен смисъл. Той вибрира в тази истина, той я излъчва.

Ако търсите истината в смисъла, в който я разбира Розенкройц, един ден,  търсейки Дао, вие ще изпитате излъчването на тази истина и ще я разпознаете. Като начало, ще стане наистина възможно да се говори с вас. Що се отнася до останалото, не мислете, че мъдрецът ще обсъжда с вас истината. Ако се окаже, че един човек все още не е способен да схване излъчването на истината, мъдрецът в никакъв случай няма да обсъжда това с него. Той се оттегля и създава вакуум.

Поставен да управлява, той поддържа реда.

Представете си тази идея така: мъдрецът живее според реда на живото поле на живата истина. Той е служител на Братството и неговата служба е да събере търсещите. За да успее, той трябва да създаде определен ред в силовото си поле, той работи, следвайки система, която може да бъде обсъждана и обмисляна, система, основана на любовта, истината, Гносиса и законите на духа на Братството.

Всички търсещи са добре дошли, но има и същества, които действат срещу реда, защото са фундаментално противоположни по отношение на него. Тогава може да се направи опит да им се помогне да се поправят, но ако се окаже, че все още е невъзможно да схванат излъчването на полето на живата истина, те за момента се оставят и любовта ги чака да напреднат достатъчно, за да могат да направят следваща крачка. Казано с други думи, невъзможно е да се наруши един непреодолим ред – или всичко или нищо!

Мъдрецът действа добре. Преминава към действие в точния момент.

Тези добродетели не бива да ни учудват. Който няма вече съзнание на робот, а участва в съзнанието на Гносиса, придобива нов принцип на действие, съгласуван във всички подробности с природата и смисъла на свещената работа, с Дао.

Ще изясним това състояние на съществуване в светлината на думите на апостол Павел. Така ще разберете по-добре тези дарове на милостта. На различни места в своите послания Павел заявява, че намерението му не е да прослави себе си: „Не аз, а Христос в мен.”

И така, хвърлихме малко светлина върху поведението на мъдреца, който върви по пътя на освобождението. Нашата всекидневна молитва е и вие да можете да вървите по този път.

Виж пътя – Дао.
Върви по пътя – Дъ.
Разбери пътя – Дзин.

9
Не докосвай пълната ваза

Преводът на девета глава на „Дао Дъ Дзин” очевидно е бил много труден за синолозите. Причината е, че им липсва ключа за разбирането, за да проникнат в истинските намерения на Лао Дзъ.

В един от преводите четем: „По-добре нищо не носете, отколкото да носите от двете страни пълна ваза”. Естествено това няма никакъв смисъл, ако приемем, че тук става дума за съд, пълен с вода. Древните не са разполагали с течаща вода. Следователно са имали голяма нужда от пълен съд и са го носели доброволно, като се стараели да не разлеят скъпоценната течност. Друг преводач е мислел за това разливане, превеждайки: „Който напълни ваза до ръба и иска да я носи с две ръце, ще я разлее”.

След като сте прочели предишните глави, вие разбирате, че Лао Дзъ има предвид съвсем друго нещо. Трудността за преводачите идва оттам, че в действителност „Дао Дъ Дзин” е непреводимо. Произведението е написано с древни китайски йероглифи. А те не са постоянни, както нашите букви, които събрани заедно представляват ясно дума, означаваща нещо конкретно. Помислете например за думата „дърво”. Един автор би написал: „виждам  дърво”. Макар и да не знаем какъв вид дърво вижда той, ние знаем, че вижда
дърво. Но всеки знак в древен Китай е имал множество значения, най-малко седем, както казват. А това е повече дори от староеврейските знаци например. Освен това в древен Китай всеки образован е можел без особена  трудност да създаде йероглиф, като го изрисува върху пергамент или коприна със своята четчица. Може просто да се каже, че китайската писменост не е имала нито точно определена форма, нито методика, а е била по-скоро един вид шифровано писмо. Но с развитието на  цивилизацията и под натиска на непрекъснатия обмен се е наложило да се пишат много неща и понятия с едни и същи йероглифи, просто за да може да се установи контакт чрез писма, когато това не може да се направи устно. Обаче кореспондиращите е трябвало да различават съвършено йероглифите си. Следователно китайската писменост съдържа много голям брой думи, но голяма част от тях не могат да бъдат дешифрирани. В резултат на това връзката между някои фрази се е загубила. Езикът на древната китайска Библия не е предназначен за синолог, който би искал да преведе „Дао Дъ Дзин”. Всички преводи отчайващо се различават един от друг и няма как да бъде другояче. Това произведение се обръща изключително към учениците по пътя на трансфигурацията и авторът на „Дао Дъ Дзин” е знаел преди хиляди години с голяма сигурност, че много по-късно един служител на Братството, дори и начинаещ, би могъл да прочете неговия труд без затруднение.

„Как е възможно това? – ще попитате – вие самите не знаете китайски, а дори и да го знаехте, щяхте да се озовете пред същите трудности като синолозите!” Отговорът е много прост. Открай време Универсалното братство отправя зов, както устно, така и писмено, към силата на въображението на образното съзнание на четящия, който е достоен за това. Всеки ред на този език съдържа един ключ. Ако читателят схване ключа, смисълът на афоризма идва от само себе си. Ако ли не, той не разбира нищо и преводът е невъзможен, дори и за най-великия учен на всички векове. Тук също става дума за евангелското слово: „Което е скрито за мъдреците и учените на този свят, е разкрито на Божиите деца.” (матей, 11:25)

Без всякаква претенция смятаме, че можем да кажем:
„Ние сме Божии деца”. И вие също сте! Вие също притежавате това родство. Едни вероятно са малко по-съзнателни от други, но ние всички си приличаме и съвършенството очаква всички ни. Така че нека да се опитаме заедно да потърсим ключа на девета глава, водени от нашето божествено родство. Вие ще забележите още в първата строфа, че става дума за пълна ваза, за пълен съд. Всички преводачи са съгласни с това, както и че има нещо, което въобще не трябва да се прави с тази пълна ваза.

Какво има в една ваза? Вода, естествено. Един следователно заявява: „Внимавайте да не я разлеете.”; „Сигурно, казва друг, тази ваза е тежка и за предпочитане е да не се носи.”; „Много е възможно, казва трети, но трябва да имаме вазата, а също и водата!”; „Естествено не трябва да се разлива течността, това е разбираемо, но по мое мнение Лао Дзъ е искал да каже, че не може едновременно да се държи и да се пълни. Това е възможно в нашата епоха, защото трябва само да се отвори кранчето, но древните не са имали течаща вода.”; „Да, но може да е имало водопади!”.

Може дълго да се продължава така. Но какъв е смисълът? Никакъв, защото всички минават покрай ключа, без да го видят! Но способността за въображение на вашето съзнание ви е дала отдавна този ключ, защото този съд, тази пълна ваза отдавна ви е добре позната.

Пред нас е един от древните символи на Розата и Кръста от 17-ти век. Един старец, мъдрец с бели коси, седи в стаята на една кула. Три стъпала водят към нея, „стъпалата на мъдростта”. Ако изкачим тези три стъпала и влезем в стаята на кулата, ще видим, че от всяка страна на входа има по една колона. Вниманието ни е привлечено от една сентенция, изписана на дясната колона: „Стой близо до вазата, за да свидетелстваш за цветовете ѝ”.

А в Исая, глава 52, четем: „Вървете, вървете, излезте оттам! Не докосвайте нищо нечисто! Излезте отсред него, очистете се, вие, които носите съдовете Господни!” В Деяния на Апостолите, глава 10, става дума за един нечист съд, който слиза от небето. А във второ послание към Тимотей Павел казва: „Който се запази чист, ще бъде една почетна ваза, осветена и полезна за Господа”. (2, Тимотей 2, 21) Спомняме си и многобройните символични легенди за Граала, за отворената чаша, стилизирана във формата на лилия, и чуваме Лао Дзъ да казва: Не докосвай пълната
ваза.

Ето ключът, вие го знаете! Детето на Бога притежава една пълна ваза, розата със седемте венчелистчета, чашата във формата на лилия със седем венчелистчета, чашата на Граала в сърцето. Божието дете е такова именно защото притежава тази свещена чаша. Тя представлява Божието царство в нас. Първоначалният атом съдържа една вселена. Цялата вселена е затворена в него.

Но диалектичната природа е извънредно опасна за първоначалния атом. Божият син не е вашият аз, вашето диалектично съзнание няма нищо общо с него. Вашето съзнание е съзнание на робот, което не може да бъде  освободено. Вие произлизате от един микрокосмос, който съдържа в себе си божественото същество. И „Дао Дъ Дзин” ви казва: „моля, не докосвайте с ръце тази пълна ваза!”. Тази чаша на Граала е напълнена с кръвта на агнето, чистата Жива вода. Нищо, което принадлежи на безбожната  природа, не трябва, нито може да я доближи. Моля, стойте настрана, в абсолютно себеотдаване. Не казвайте: „Аз съм Божие дете”, наблягайки на аз. Вие сте само много близо до него. Божието дете е заедно с вас в същия микрокосмос. Другият беше там много преди вас. Той е с вас и ще бъде след вас. Ако вие намалявате, другият ще расте. Затова, моля, не  докосвайте пълната чаша на Господа. Вие, във вашата мистична или  окултна илюзия, не докосвайте свещената ваза. Тази чаша на Граала съдържа виното на Господа и това вино, тази Жива вода, трябва да ви докосне, трябва да утоли вашата жажда. Тази сила трябва да слезе в душата ви като меч.

Лао Дзъ казва със същия образен език: Не докосвай върха на острието. Не му отнемайте силата с нечистите си ръце и не казвайте: така мечът ще се спусне в мене под мое ръководство. Изпийте чашата, която вътрешният Христос ви подава, приемете я с радост.

Никога ли не сте чели или чували да се говори, че чашата на Граала е била поставена в един храм с удивителна красота от майсторите на Граала, в едно светилище, пълно със злато и скъпоценни камъни? И че това светилище на чудната роза е било пълно с най-великолепните и  благородни съкровища, каквито можете да си представите? Това светилище е във вашия микрокосмос. „радвайте се и се веселете, Небесното царство е вътре във вас”, новият Йерусалим с дванадесетте порти.

Виждате ли сега огромната опасност, лудостта на егоцентричния инстинкт за притежание. Искате ли да запазите тази зала, пълна със злато и скъпоценни камъни? Мистик или окултист, възхвалявате ли се със своето притежание? Тогава вие ще изпитате нещастието на колелото, което се върти безкрайно, защото новият град с перлените порти не слиза, преди старият град да изчезне.

Вижте пред вас пътя, небесния път. Когато дойде времето и вашата подготвителна работа бъде завършена, когато новото ви име бъде вписано в Книгата на Живота, тогава вие и цялата ви диалектична душа трябва да се оттеглите според възвишеното слово на Йоан, ключа към освобождаващия живот: „Той, другият, трябва да расте, а аз трябва да изчезна”. Мечът на майстора на Граала е забит в душата и чашата е изпита до последната капка, за да може светият град да слезе от небето, от Бога.

Но да се върнем в стаята със съкровищата на класическите розенкройцери, където четем върху едната колона: „Стой близо до вазата, за да  свидетелстваш за цветовете ѝ”. С този израз „Стой близо до вазата”, розенкройцерите искат да кажат: „Вие, аз-същества, смаляващи се, жертващи се, скромни и тихи, посветете се на вътрешния Граал, на града на Бог, който ще слезе един ден от небето”. Ако практикуваме правилното поведение по отношение на „вазата”, ще стане така, че служейки ѝ, ние ще можем да предадем свещеното слово на търсещите. Да, ние ще можем да им покажем красивите и ясни цветове и шарки, така че търсещите, утешени от тези чудесни обещания, да придобият волята и силата да тръгнат един ден по същия път.

Думите на Исая, глава 52, призовават към това всички, носещи духовната искра, да се сбогуват чрез ендура с диалектичния свят. „Излезте отсред него, очистете се, вие, които носите вазите Господни!”. Затова Павел казва, че когато вървите по пътя, който минава през самоанализ, благодарение на чашата на Граала вие правите възможно развитието на новата душа, „осветена и полезна за Господа”. В Деяния на Апостолите, глава 10, виждаме Петър да преминава през едно много класическо изпитание. Някои сили на огледалната сфера му подават фалшива чаша, но по нейното съдържание той веднага разпознава опасността и решително отказва. Неговото решение е по-твърдо от всякога: той остава близо до вазата на сърцето, за да възвести нейните цветове.

Такава е отличителната черта на розенкройцера, служителя на Универсалното Братство. Той остава близо до вазата на сърцето, за да възвести нейните цветове. Той не се хвали. Той, който е станал извънредно богат, не се гордее, защото: Който се гордее с богатството си, ще го сполети нещастие. Гордостта е суета, показност, гордостта прави отстъпки на егоцентризма. Следователно гордостта нарушава блясъка на вазата и я прави отново мътна и безцветна. Който придобива богатствата чрез практикуване на петорния универсален Гносис, трябва да извърши работата. Разрешен му е достъпът до огромните съкровища на универсалния живот. Тогава се говори в множествено число: „Вие, които носите вазите Господни”. Следователно ние откриваме, че Живото Тяло, образувано от многобройните си членове, получава същите богатства в силовото си поле чрез своята освобождаваща магия. Това, което е в нас, е същевременно извън нас. Границите изчезват и ние живеем в универсалното, в единството на универсалното.

Така светлината се внася в нощта, за да събуди тези, които са потопени в нея. Така светлината се появява в нощта. Така избраните остават заедно, за да възвестят цветовете на светлината, цветове с неизброими нюанси.

Но тези, които искат да останат в нощта, са смутени, защото не искат да видят цветовете на вазата, и изпадат в объркване. И тогава объркването поражда съмнение. Те казват: „Вчера вие казахте, че е зелено, днес казвате, че е синьо!” Те не разбират, че морето, като аквамарина, приема множество цветове като си остава море. Те се страхуват от светлината и нямат още очи, за да виждат.

Но апостолската работа продължава, защото цветовете на вазата трябва да станат явни. Апостолската работа, която е универсална, напредва. Тя се извършва както в ярката светлина на деня така и в клоаките на нощта. Тя се намира в обширното поле на Апостолското братство и започва с тридесет и двамата, които са дръзнали да тръгнат и се стараят да вървят по пътя.

Обитателите на нощта и тези, които се страхуват от светлината, питат с насмешка: „И къде сте сега с вашата апостолска светлина?”. А ние отговаряме: „Внимателно следете за това, което ще дойде скоро, защото както светкавицата разкъсва мрака и кара хората да треперят, така и божественият астрал, чрез канала на обновения змийски огън ще се
изяви в цялото тяло като небесен огън. Работата ще бъде осъществена и новото име създадено. И когато работата бъде свършена, тези, които са я извършили, ще се оттеглят, изоставяйки нощта на нощта”.

10-I
Който подчини аза,
управлява царството с любов

Нашите коментари на висшата мъдрост на Лао Дзъ разкриват възходяща поредица от откровения и възможности за всички, които наистина вървят по пътя в трансфигуристичен смисъл. Десета глава хвърля светлина върху някои от отличителните резултати на пътя. Те не се отнасят за бъдещото състояние на съществуване на божествения човек, а показват състоянието на тези, които вървейки по пътя и изпълнявайки закона, все още са в  диалектичния свят. По тази причина съдържанието на тази глава е изключително важно за вас, защото осъществяването му не е нещо, което
трябва да правите в бъдеще, а е съвсем актуално за сериозния търсещ.

И така, ние с голяма радост ви представяме типа на този, когото бихме искали да наречем новия човек – Ной, човека, който тръгвайки от природата на смъртта, е на път към новото жизнено поле, към новото царство, което всъщност е първоначалното царство. Този човек е приет в новата раса, която не познава нито националности, нито граници. Той пътува на традиционния и в същото време съвсем съвременен кораб към ново и изпълнено с радост бъдеще. За да тръгнете по пътя с нас, ви молим да приложите на практика дадените ви уроци и да покажете качеството си на истински свободни зидари.

Който подчинява животинския аз на духовното, ще може да държи волята си насочена към Дао. Той няма да е разделен.

Именно с това трябва да започне работата на строителя. Това е първата крачка. Който не е способен да я направи, със сигурност няма да може да предприеме следващата. Като ученици на Дао виe трябва в съвършено  себеотдаване да предадете животинския си аз на първоначалния атом, на царството на Бога вътре във вас, на розата на сърцето. Това е  най-важната ви задача. Не като се посветите на един външен Бог с всички природни, религиозни и окултни последствия, произтичащи от това, а като кажете на единствения Бог във вас, на Божието царство във вас: „Господи, да бъде Твоята воля”. За да започнете практиката на ученика, вие трябва дa направите като Йоан: в пустинята на живота да направите прави пътеките за своя Господ.

Да предположим за момент, че вие разбирате това и наистина го правите, че вашият животински аз е съвършено предаден на духовното. Тогава вашата обикновена личност претърпява забележителни промени, защото в отговор на вашето себеотдаване, вазата, чашата на Граала се излива над вас и от това се ражда нов змийски огън и нова душа. Първото, което забелязвате, е че вашата воля може да остане и остава непрекъснато насочена към Дао, към пътя. Защо? По простата причина, че ако розата на сърцето ви управлява и определя състоянието на вашата душа, във вас не действа магнитното поле на обикновената природа, а това на новата природа.

Ако обикновената природа определя изцяло вашата воля като магична константа, вие можете от време на време да прилагате волята си за нови и по-възвишени проблеми, и подтиквани от нея, да извършвате красиви постъпки. Обаче тя ще показва понякога истинската си природа и своя произход. Следователно тя ще бъде разделена и вие ще страдате много. Макар и да може да се издигне по мистичен или научен начин, обикновената воля никога няма да бъде освобождаваща нито за самия вас, нито за другите. Но когато личността, състоянието на душата, се издигне в розата и вътрешният Христос ви управлява, когато Иисус е жив във вас, Йоан бива обезглавен. Тогава вашата воля се изявява в една нова природа и без сдържаност, спекулация или екзалтация, съвсем естествено, тя ще бъде постоянно ориентирана към Дао, ден и нощ. От този момент вие сте все още в света, но фундаментално вече не сте от този свят.

Той управлява жизнената си сила, докато тя не стане послушна като тази на новородено дете.

Жизнената сила се насочва от светилището на главата към всички органи, чрез които действа личността. Човек има нужда от енергия за всяко свое действие и доста често тази енергия се трансформира многократно. За да действа, той често трябва да използва едновременно различна във вибрационно отношение енергия. Помислете за дейности, които изискват интелигентност, следователно ментално действие, емоционални вибрации и прилагане на волята. Такива дейности са изтощителни, те увреждат личността, понеже често принуждават автономната нервна система да извършва осъдителни действия, от които се отвращаваме. Колко много енергия разхищава човек, колко много енергия изразходва напразно! И той плаща скъпо със състоянието на своето здраве и привързването си към  колелото на раждане и смърт, което е много по-лошо.

Но който е обезглавен като Йоан и е роден в Господ Иисус, живее според новата душа и управлява жизнената си сила. Източниците и каналите на неговата жизнена сила са гъвкави като на новородено. „Как е възможно това?”, би попитал някой. „Няма ли повече да има грешки, допуснати с най-добри намерения, нито повече пилеене на енергия?”. Не. Ако  трансформацията се извършва в степента, за която говорим, повече никаква енергия няма да се изразходва напразно. Теоретично това все още би било възможно, но кандидатът със сигурност не би го допуснал.

За да го разберем, да разгледаме третия стих:
Той прави вътрешното си виждане ясно и чисто и така се освобождава от морални грешки.

Помислете тук за седемте мозъчни кухини. Те ще станат съвършени огледала на съзнанието и вътрешното му виждане. Тези огледала ще направят вътрешното виждане ясно и чисто в степента, в която новата душа ги пречисти и полира. Да кажем още няколко думи по този повод. Вие може би знаете за тези огледала, особено ако имате някакви познания по окултизъм, с който сте се занимавали в миналото. И така, разбирате ли сега, че всяко окултно обучение, засягащо тези седем огледала, е само карикатура, фалшификация, която тежко уврежда състоянието на вашата личност. С тези практики е възможно евентуално да се постигне обикновено вътрешно виждане във всички области на диалектичната сфера. Но за какво би ви послужило това? Ще станете ли по-щастливи? Това ще ви освободи ли дори за секунда?

Трансфигуристът не се подлага на никакво обучение и не прави упражнения, той притежава седем чисти и ясни огледала за вътрешно виждане. Той не прави нищо, не използва волята си, той ги получава само защото се оставя на Другия в пълно себеотдаване. Седемте огледала на вътрешното виждане са едно свойство, един орган на новия човек, който освобождава кандидата от морални грешки.

Под морално поведение разбирайте всичко, което диалектичният човек прави или не прави по отношение на волята, мислите, чувствата и действията. Моралното състояние на диалектичния човек е силно увредено. Следователно също и вашето. Защо? Нима сте толкова лоши? Нарочно ли го правите? Не, липсва ви различаване, познание за самите
вас. Вие трябва да оцелявате в този свят и затова трябва да спекулирате. Вие се въртите в кръг в мрака и в резултат на това сте дълбоко наранени и смазани в психическо отношение. Но когато новите огледала на  вътрешното виждане заблестят, ясни и чисти, вие ще бъдете освободени от морални грешки, защото ще (се) ориентирате правилно по вашия път и не бихте могли повече да сгрешите. Тогава ще имате само едно единствено желание: да се върнете в истинската си родина.

Той управлява царството с любов и прилага напълно ву вей, не-действието.

Който върви по пътя на розата, защото е изцяло в Другия, знае, че първите стъпки в новия живот се извършват в старата личност и че  трансфигурацията едва е започнала. Затова старите розенкройцери казваха, че кандидатът, след като е получил Господ Иисус, трябва да умре в Него. Въпросният кандидат, знаейки и изповядвайки съвършено всичко това, ще управлява своето царство с любов, без да въздиша, какъвто често е случаят: „О, ако това можеше да приключи по-скоро, ако можеше да се отърва!” Често сте обзети от меланхолия, защото ви е дошло до гуша, защото глупостта ви наранява твърде силно. Но ако ви се налагаше да гребете в силно течение само с една дъска вместо гребло, нямаше да се оплаквате, а бихте били щастливи, че имате тази дъска и щяхте да я използвате с любов, за да стигнете до брега.

Ето защо трансфигуристът не казва: „Не мога”. Той не говори за „слабостта на своето тяло”, той казва, съвсем радостен и без самонадеяност: „Аз мога всичко чрез Христос, който ми дава силата”. Той действително прилага ву вей, не-действието. Ву вей означава: „Не аз действам, а Христос в мен. Не аз, а Царството в мен”. Който като Йоан е поставил главата си на дръвника и оставя Другия в него да управлява, е наистина във ву вей.

10-II
Мъдрият се намира в абсолютен покой

Ние казахме, че диалектичната воля е разделена и не може дa бъде непрекъснато насочена към определена цел, ако тази цел е фундаментално чужда на диалектичната природа. Затова волята на един човек, пълен с  желания, притежава поредица от различни аспекти. Ту е обърната към новия живот, ту към баналностите, ту към доброто, a после към лошото. Така волята се колебае между тези четири аспекта до момента, в който човек тръгне по пътя на отдаването чрез ву вей, не-действието.

Тогава се развива ново състояние на душата във и от новото електромагнитно поле, както и нова воля, която по своята природа и без да се насилва, може да остане насочена към Дао. Ако това не е така, тя би се заставила да го направи. Това ново състояние прави жизнената сила послушна и освобождава от морални грешки, защото седморното вътрешно виждане става ясно и чисто. Това вътрешно виждане е свързано с върха или ядрото на новата душа. То е виждане на новия живот и сетивно е едно с него. Тогава моралните грешки и конфликтите, присъщи на диалектичната природа, по същество вече принадлежат на миналото.

Въпреки че трансфигурацията едва е започнала и човекът, стигнал до това състояние, разполага още и трябва още да си служи със старото телесно средство, той въпреки това управлява с любов царството, което ще остане несъвършено още дълго време, и върви по пътя на обновяването във ву
вей, лишен от всяка егоцентричност, воден от новото състояние на душата.

Добре е да изясним какво имаме предвид под егоцентричност. Съзнанието, с което човек разполага и което познава, е по природа егоцентрично. То притежава един фокус, това е наистина един аз. Човекът не може да си представи друго съзнание, което е от по-висша човешка природа.

Въпреки това такова съзнание е напълно възможно. Съзнанието на този, когото наричаме нов човек, е от съвсем друго естество. То е абсолютно неегоцентрично. То е фундаментално лишено от аз, не в морален или етичен смисъл, а фундаментално – това означава, че не притежава фокус. Би могло да се каже, че седалището му е в целия микрокосмос. Следователно това е микрокосмично съзнание, което обхваща всичко.

На следващия етап това същество, надарено с микрокосмично съзнание, стига до едно състояние на космическо съзнание, а след това и на макрокосмическо съзнание. Бихме могли да го определим като съзнание в себето, но същевременно и във всичко друго, във всички други. Отбележете, че от научна гледна точка всяко разделение трябва наистина да изчезне. Ву вей, не-действието, е диалектично доближаване до новото божествено съзнание.

Това доближаване се препоръчва, за да се намали, доколкото е възможно, огромната разлика, съществуваща между изявата на тези две съзнания, и така да се създаде основа за новите сили на съзнание, потенциално намиращи се в розата на сърцето. По този начин азът става не аз, без желания, и не иска повече привързване. Азът се стреми колкото е възможно да се неутрализира, за да може другият да победи. Всеки, който с радост се заеме с този подготвителен процес, усеща поток от пълни с милост гностични радиации, които трансформират полето на аза в поле на абсолютно спокойствие. Така той остава в съвършено спокойствие,  докато отварянето и затварянето на вратите продължава.

Какво знаем всъщност за спокойствието? Ние имаме най-много няколко момента на покой в съзнателния си живот и най-често случайно. Съществува и спокойствието на забравата. Случва се също след някой уморителен ден, ако човек не е напълно изтощен, да се порадва на някой и друг час почивка. Но много често действителността отравя този
мир, когато например не сте си довършили работата, или пък поради съществуването на конфликти, безпокойство, грижи, страх, физически състояния, морални провали. При това не се отчита фактът, че колкото повече се приближавате до границите на диалектиката, толкова по-развълнувани ставате. Вълнението във вас става фундаментално. И тъй
като сте чужденец на тази земя, вие никъде вече не намирате покой. Вълнението се увеличава от ден на ден. И накрая, както много ученици често са ни казвали: „Единствената почивка, която изпитваме и която все още можем да наречем така, е когато сме събрани заедно с другите в някой храм на Духовната школа и слушаме да се говори за родината”.

Какво е почивка? Мислили ли сте вече за това? Нали не мислите тук за периодичната почивка на тялото или за вашите моменти на свобода след работния ден, или за края на седмицата, или още за спиране на умствената дейност, което днешното общество се опитва да ви наложи по време на годишната отпуска? Нямате предвид също и така наречения покой, който следва края на вашето пребиваване на земята?

Спокойствието, което има предвид Лао Дзъ, е изцяло вътрешно, същностен белег на новия човек, мирът, който характеризира божия народ. Това е постоянно, непрекъснато състояние, което продължава ден и нощ.

Защо човек изпитва неспокойствие? Защото природата му е диалектична и се характеризира с борбата на противоположните сили. Почивката на тялото не може да отстрани това неспокойствие. Затова хората не могат да изпитват никакво спокойствие. Истинското спокойствие настъпва едва когато новата душа започне да управлява в човека. Тогава той влиза в състояние, което се характеризира не с борба, а
с мир. Този мир не настъпва чак след постигане на съвършенството, а се появява веднага след първото окончателно свързване с вътрешното царство, след първото отдаване на себето.

Както новата душа стои непоколебимо в Гносиса, така и кандидатът стои в атмосферата на съвършения покой, когато участва в Граала. Той въобще не е съвършен, но диша в Гносиса, докато отварянето и затварянето на вратите продължава. Очевидно е, че този човек се сбогува с природата на смъртта и е на път към новия живот. Той е истински емигрант. По време на този процес вратите на миналото се затварят последователно, докато вратите на обновяването се отварят една след друга.

Как? Трябва ли да се насилваме, за да направим едно или друго нещо? Не, мъдрият се намира в абсолютен покой, докато отварянето и затварянето на вратите продължава с регулярността на часовник.

Виждали ли сте някога образа на един Лохан? Този образ диша в покоя, това е покоят. Покоят и този човек по същество са едно. В диалектичния свят покоят в най-добрия случай е вакуум посред голямото вълнение и по принцип става дума само за физически покой. Спокойствието на ученика, напредващ по пътя, е неговото участие в новото жизнено поле.

Макар светлината му да прониква навсякъде, той може да изглежда като незнаещ.

В буквален смисъл тези думи са почти неразбираеми, но обмислени добре, те са така невероятно красиви и великолепни, божествени и светли, че ние решихме да направим всичко, което е по силите ни, за да ги разберете. В този афоризъм има също и много хумор, той обръща с главата надолу всички диалектични представи.

Понятието незнаещ звучи лошо! Човек трябва да бъде знаещ. Той трябва да знае и да познава всичко в природата, иначе нещата не са както трябва. Цялото образование се основава на това. Някой може да попита един ученик: „Какво представлява всъщност Школата на Златния Розенкройц?”. Този някой, който задава въпроса, е незнаещ. Ученикът го свързва с  Духовната школа или разсейва невежеството му, доколкото е възможно. Може да стане така, че този човек, в началото незнаещ , да присъства на конференции и служби. Школата се стреми непрекъснато да просвещава тези, които задават въпроси и които търсят, доколкото това е свързано с нейната мисия. Тя се стреми да намалява в известна степен невежеството.

И така, ученикът глупав ли е? Не, той притежава природна интелигентност, подходящо образование и т.н., но невежеството на диалектичния човек е фундаментално. То може да бъде намалено по отношение на много аспекти, но знанието си има своите граници. Затова има научни изследвания, за да се разширят границите на знанието във всички клонове на науката. В много области това се случва и донякъде успява, макар бавно и частично, защото много от знанията се загубват.

Що се отнася до нашата Школа, нейната работа се основава на една тайна: макар че сме принудени да се приближим до вас с едно знание, за да установим контакт с вас, ние със сигурност нямаме намерение да увеличаваме вашето знание. Спомнете си думите на еклезиаст: „Който увеличава знанието, увеличава страданието.”. Вие ще кажете:
„Разбирам ви, мога да стигна до познанието по съвсем друг начин, вървейки по пътя!”. Обаче това е вярно само отчасти и ако ние не се разбираме един друг, това би довело до досадни грешки.

Ние вече ви говорихме за седемте мозъчни кухини, огледалата на съзнанието на новата душа, вътрешното ясно и чисто виждане. Функционирането на седемте огледала при обикновения човек е автоматично, а при опитния окултист – много карикатурно. Всъщност той успява, макар и доста лошо, да оживи донякъде мозъчната кухина, свързана с пинеалиса. Обикновеният човек може да разчита само на обикновените си природни сетива, както и на капацитета на сивата материя и на гънките на мозъка. Той разполага с пет сетива плюс две, които още не функционират напълно. Тези сетива за него са седемте огледала, посредством които асимилира знанието и се опитва да го запази. За този начин на учене може да се каже: „Който увеличава знанието, увеличава страданието” или „сумата на цялото знание е, че нищо не знаем”.

Но можем ли да кажем за един истински мъдрец: „Той нищо не знае, той увеличава страданието?” Разбира се, не, защото със самата си мъдрост той участва в една голяма, чудесна, неизменна стойност.

Научното знание е външно знание, което не прониква до вътрешното ядро на нещата. То се стреми да проникне до това ядро, но всъщност не успява. То е несъвършено, никога не е абсолютно, и затова причинява болка. То поставя непрекъснато нови хипотези, непрекъснато започва отначало.

Знанието не ни прави мъдри. Да си мъдър означава да познаваш и да владееш всички неща в тяхната най-дълбока същност. Мъдрецът, за когото говори Лао Дзъ, притежава способността да си служи със седемте огледала, седемте глави и седемте очи на новата душа. Той може да насочи тези седем огледала към даден предмет и незабавно, в същата секунда, да го опознае и изпита напълно. Ние говорим тук за съвършено различни и нови седем сетива и способности. Това са органите на интелигентността на новия човек, на истинския човек, органите на интелигентността на Божия народ. Може би сега ще разберете думите:

Макар светлината му да прониква навсякъде, той може да изглежда като незнаещ.

Тук става дума за изчезването на органите на интелигентност на обикновената природа и образуването на тези на новата интелигентност. Очевидно е, че Школата на Златния Розенкройц започва своята работа с вас, като се обръща към вашите стари органи на интелигентност. Школата трябва до един определен момент да работи за вас и с вас. Вие сте принудени да се приближите до Школата със способностите на обикновената интелигентност. Но ако вървите по трансфигуристичния път на себеотдаване, трябва да станете невеж по отношение на обикновеното знание и да развиете ново познание, познанието на мъдростта. Тогава седемте нови светилника се запалват. Вие вървите между седемте златни светилника и държите седемте звезди на новите органи на интелигентност в дясната си ръка.

Тогава ставате способни да напишете писмото на живата мъдрост до общността на ефесяните, до жителите на границата, в което им казвате: „Вие, които търсите единственото познание и се изтощавате в усилието да го разберете, елате в единия живот. Вашата светлина ще проникне всичко, а останалото можете да не знаете”.

10-III
Тайнствената добродетел

Да повторим края на десета глава на „Дао Дъ Дзин”:
Мъдрият създава нещата и ги подхранва. Той ги създава, без да ги притежава. Той ги увеличава и умножава, без да очаква награда. Той управлява и не счита себе си за господар. Именно това се нарича тайнствената добродетел.

Нашата задача сега е да се задълбочим в тайнствената добродетел, израз, изключително правилен и добър за обозначаване състоянието на съществуване на даоиста, на трансфигуриста.

Отначало да разгледаме за какъв вид добродетел става дума и защо я наричат тайнствена. Добродетелта, за която се говори тук, е последното състояние на пълно освобождение, на съвършен мир, на абсолютно несъществуване. За тайнствен се счита непроницаемият начин, от гледна точка на диалектиката, по който става това освобождение.

В нашата природа може да се наблюдава и проследи подробно развитието на всеки човек, но когато става дума за трансфигуриста, се намираме пред една загадка. Животът на един мистик, който се сбогува със света като се оттегля, който часове наред се потапя в набожни медитации, и се отдава на всякакъв вид молитви и покаяния, е пример за един живот, чието развитие е прозрачно. Неговият живот може да се опише година след година, да се каже как е започнал, къде ще завърши. Окултистът също следва предвидим живот. Който е наясно с манталитета и практиките на окултиста, може точно да знае къде се намира той и къде отива. В това няма нищо мистериозно. Един човек с добре тренирана интелигентност, който посещава университет и после специализира, е някой, когото познаваме, когото виждаме да израства, каквато и да е науката, с която се занимава. Може да се каже, че тези съществувания се развиват според една определена програма.

И ако тези личности изпълняват успешно тази програма, те скоро стават известни и прочути, почитани и хвалени. Те стават исторически фигури, които биват давани за пример на всички, в училищата и в живота изобщо. Обаче тук не става дума за тайнствената добродетел, а за съвсем обичайна, съвсем очевидна добродетел, която се е развила според въпросната програма. Този човек е бил такъв, после е направил това и това, и е станал еди-какъв си! Всичко е много ясно.

Напротив, еволюцията на трансфигуриста е непроницаема. Констатират се очевидни резултати, но как са се получили, как са станали възможни, никой не може да каже. За света неговият път не е ясен.

Да вземем за пример обущаря Якоб Бьоме. Той поправяше обувки и изследваше божествената изява! Той познаваше толкова добре езика на действителността, на вечността, че всички учени на света за хиляда години няма да могат да го достигнат. Тайнствената добродетел, тайнственото освобождение – тайнствено дори и за самия Якоб Бьоме!

Ето това е сигнатурата. Чуйте какво казва Павел: „Дали то е в тялото или извън него, не знам, но то е”. Тайнствената добродетел!

Дали тези личности са развивали в себе си добродетелта? Дали са я  изучавали, изследвали? Никой не знае! Дори те самите не знаят. Те са невежи. Но въпреки това тяхната светлина прониква всичко, затова те могат да бъдат невежи. Добродетелта съществува, свойствата ѝ съществуват, но пътят – ето голямото и удивително чудо. Нито един сантиметър от този път не може да се постигне с волята, с мистификация, приложение или изучаване. В материята трябва да си напълно невеж.

Тогава не е ли грешка да говорим за този път? Можем само да ви посочим един силно положителен аспект от този път – неговото начало. Пътят, Дао, трябва да започне с отдаването на диалектичния аз на Царството във вас. И когато азът се е предал, какво още би могъл да направи? Той повече не съществува!

Ние ви казваме сега: „Когато това започне, внимавайте!” Като последица от чудесата, вие сте видели добродетелта да се появява по пътя, също толкова тайнствена за вас, колкото и за другите, и оставаща винаги толкова тайнствена, дори и когато вървите по пътя. Защото тайнствената  добродетел е едно с друга природа, с друго състояние на душата. А какво знаете вие за това?

Вие сте в планината и откривате един скрит извор. Удряте по скалата и изворът избликва. Можете ли да кажете как потокът вода ще търси и намери своя път надолу? Как ще стигне до морето?

Вие се намирате в обикновения живот, където имате своето място, вероятно в някой офис, или ателие, или строителен обект, в магазин или къща, това не е от особено значение. Много хора ви познават, знаят къде живеете, знаят колко струвате и как се държите в обикновения живот. Познават вашите възможности и недостатъци, евентуално вашите
тесни граници. Възможно е да ви познават още от ученическата скамейка, където може би сте били между посредствените ученици. Тогава не сте знаели много, това продължава и сега, и вие се чувствате доста  посредствени.

И ето че по предложение на Школата на Златния Розенкройц и от вътрешна необходимост вие можете да извършите чудесната Йоанова жертва – да принесете в жертва своя аз. Вашият посредствен аз, толкова добре познат на мнозина, ви отвежда до Духа на долината и вие се смалявате, отдавайки се изцяло на Другия, който трябва да расте във вас.

Да приемем, че вие наистина правите това, че господин или госпожа Посредственост го прави.

Какво се случва тогава? Вие удряте по скалата и избликва поток от Жива вода, която си проправя път. Какво става по-нататък? В очите на света, на хората, които ви познават толкова добре, вие все още сте господин или госпожа Посредственост. Вие продължавате да ходите на работа, каквато и да е тя, вие живеете на същата улица, на същия номер. Но вас вече ви няма. Вие сте изчезнали, като главния герой от Белия доминиканец на Густав Майринк.

Сега ще стане чудо: потокът на новото състояние на душата, който пълното ви смаляване е накарало да избликне, сега се движи по своя път в „къщата”, която сте изоставили. Това развитие разкрива нови факти, забележителни и смущаващи за тези, които ви познават толкова добре: „Как е възможно това?”– казват те. Тайнствената добродетел!

Съществото, което сте били преди, се усмихва и мълчи, работи в своето предприятие толкова дълго, колко трябва, или пише фактура, или продава своя стока, или разменя баналности с клиента, или каквото и да било друго. Но в същото време Другият във вас поражда тези неща и ги подхранва.

Как е възможно това? Това е възможно поради факта, че благодарение на голямата жертва на себето, вашият животински аз, вашият биологичен аз е станал като една частичка, един проблясък, една искра, един малък лъч от големия принцип на сърцето или поне е свързан с него. И се ражда чувството, усещането, че старият аз, избутан в малкия ъгъл и държан на разстояние, наблюдава това ново развитие, участва в него само като заинтересуван, без да упражнява някакво влияние. Като че ли Другият във вас ви говори от време на време като високопоставен родственик: „Виж, братко, сестро, ето така трябва да стават нещата”, и вие навеждате глава, изпълнени с преданост.

Отличителната черта на новото съзнание е една съвършено различна опитност на съзнанието. Вече не става дума за аз-съзнание, а за едно колективно съзнание. Другият във вас поражда нещата и ги подхранва. Той им дава живот, но при това положение можете ли да претендирате, че вие сте собственикът?

Другият във вас е строителят на новия дом на душата, а вие само наблюдавате и възприемате, но без да притежавате. Другият във вас увеличава и умножава добродетелта. Потокът става по-широк и по-дълбок. Но вие, които не сте свършили работата, но се ползвате от нея, ще очаквате ли награда? Каква награда бихте могли да пожелаете? Каква
награда още би била възможна?

Вашият живот поема бърз ход, добродетелта се увеличава и съществото, на което някога сте били господар и управител, сега се издига на хиляди мили над предишните господин или госпожа Посредственост. Другият във вас управлява: „Не аз, а Христос в мен.”. Нали би било абсурдно да се смятате за господар! Напълно изключено е да кажете: „Аз – посветеният, аз – господарят, аз – пратеникът на Братството, аз – носителят на мандат, вижте ме. Аз съм именно този човек!”.

Винаги можете да разпознаете хората, които искат да се вмъкнат във вашите редици, без да следват пътя на тайнствената добродетел. Те винаги поставят диалектичния си аз на преден план, винаги вмъкват егото си във всяко действие. Те водят битката, както винаги се води битка в тази природа.

Ако обаче накарате аза да замълчи и поемете по пътя на мъдростта, настъпва едно нарастване, едно развитие, един прогрес от сила към сила и от великолепие към великолепие, на което никое човешко дете няма да може да противодейства. Тогава вие се освобождавате от тази природа, където бушуват бедствия и конфликти. Царството на Бог във вас се разкрива и ви направлява. То ви управлява, без вие да забелязвате, без принуда, защото това управление отговаря на съвсем различен фундаментален принцип и е от съвсем друга природа.

В обикновения свят азът винаги царува над някой друг аз, има принуда и… това е необходимо! В новото жизнено поле подобно нещо е изключено! Един ден ще бъде така:

Кой си ти, братко?
Коя си ти, сестро?
Никой!

…

11
Няма празно пространство

Единадесета глава на „Дао Дъ Дзин” насочва вниманието ни към изключително важни неща. Те са свързани с това, което наричаме празно пространство. Например едно колело, една ваза, една къща са полезни само поради празното пространство. Тук автоматично си спомняме за гроба на Християн розенкройц. Върху надгробната плоча са гравирани няколко сентенции, едната от които гласи: „Няма празно пространство”. Лао Дзъ, естествено, е стигнал до същото заключение, защото една абсолютна „празнота” не може да бъде полезна.

Съществува една универсална изява, която познаваме като вселената на смъртта. Нейният невидим план е по-важен от външната ѝ видима изява. Нематериалната част на диалектичната природа, невидимото, определя материалната част, видимото. Видимото има задача и цел, които обясняват невидимото. Когато човек се научи да познава задачата и целта на диалектичния свят и установи, че тук всичко е скръб и мъка, повече не е възможно да уважава празното пространство, невидимата страна на тези неща и явления. Всъщност видимото се обяснява с невидимото.

В природата на смъртта невидимото прави всичко възможно да прикрие своята цел и задача за всичко, което съществува, кипи и се вълнува в празното пространство, защото еоните и архонтите знаят добре, че съдейки по резултатите, може да се стигне до причините. Затова диалектичният свят се стреми да маскира истинския характер на природата на смъртта. Това успява само отчасти, защото след време илюзията неминуемо разкрива своята истинска природа.

Тогава този маскарад не е ли едно ненужно усилие? Не, защото когато истинската същност на нещата стане явна, обикновено е много късно да се предпазим ефикасно. Има много църкви и светилища, чиято цел е да задоволят метафизичните нужди на човечеството. Но те служат само за да поддържат този свят и да попречат на човечеството да познае истинския характер на природата на смъртта. Ако човек се отдаде магнитно и се съгласува изцяло с институцията, която му обещава спасение, той става неспособен за наистина освободителния гностичен магнитен процес. Затова е толкова важно изучаването на празното пространство на природата на смъртта. Именно там е опасността. Именно там се намира причината.

Затова съвременната Духовна школа непрекъснато демаскира за вас невидимото, което е видимо чрез своите явления. Потискащите маски на огледалната сфера са смъкнати. Това, което за нас е празно пространство, се разкрива напълно. И вие знаете какво трябва да мислите за това, какви заключения всеки има право да направи.

Всички хора се намират в средата на едно колело. Всеки микрокосмос и всяка смъртна душа са в центъра на една универсална изява. Слънцето ви изпраща лъчите си, всички небесни тела излъчват към вас. Следователно вие се намирате в средата на едно колело от огнени лъчи, като всички се събират към вас, във вас: Тридесетте спици на колелото се съединяват в неговата главина.

Следователно колелото е астралната светлина, която ви кара да се движите. Вие сте в центъра на колелото, защото сте централната точка, в която пристигат лъчите. Става дума за тридесет спици, защото Универсалното учение често разглежда тридесетте първични лъча на голямото огнено колело. Има три големи потока на астралния огън. Във всеки от тях има множество силови линии. Тези тридесет лъча не произлизат от видимата вселена, а от невидимата, от вакуума, от празното пространство. Астралният огън е невидим.

Тези лъчи или канали събират всички сили и възможности на цялото пространство на огненото колело и ги задвижват към главината. Колелото се върти около центъра – главината, и движи човешкото тяло носител – съществуването. Това съществуване има определена цел, чиято полезност или безполезност е свързана с празното пространство, с източника на сила. Източникът на сила определя капацитета, силата и възможността му да стане видимо.

Казвайки горното, Лао Дзъ посочва някои подробности. Той казва: „Помислете сега за вазата”. Ние научихме, че вазата е Светият Граал, големият извор на сърцето. В тази чаша е скрит един принцип – розата на сърцето. Същевременно тя насочва вашето внимание към цялото светилище на сърцето, което играе голяма роля в процеса на Граала.

Никой не може да отрече, че сърдечното светилище е направено от „глина” или казано с други думи – от материята на природата. За ученика то може да е полезно само ако той напълни празното му пространство с невидимото пространство, с празното пространство на Гносиса, т.е. ако вазата се напълни с Живата вода, с огъня на колелото на спасението. Но преди това сърцето трябва да бъде пречистено.

Хората постоянно се занимават с построяването на дома си, на личността си, като се опитват да я усъвършенстват и да я осигурят по всички възможни начини. Те постоянно се грижат за своите врати и прозорци, които трябва да им осигурят вход и изход, и да им предложат перспектива. Сега се запитайте дали къщата, която изграждате, има врати и прозорци, ориентирани към празното пространство на Гносиса или не. В кое огнено колело се намирате? Колелото, в което сте, определя задължението, което трябва да изпълните. За коя от двете природи вашата къща трябва да бъде полезна – за природата на смъртта или за природата на живота? Вие сте главината, в която се събират тридесет спици, тридесет реки, подхранвани от неизброимите потоци на празното пространство. Но в кое празно пространство се намирате вие?

Вие сте в две пространства: първо, във време-пространството и, второ, във вечността, във вездесъщността. В абстрактен смисъл, вие като че ли виждате да се въртят около вас две колела, две огнени колела. Към кое колело гледат вашите прозорци? Към кое колело водят вратите ви? Според кое колело строите къщата си, що се отнася до нейния план? Разбирате ли сега, че собствената ви полезност зависи от несъществуващото? Има някои неща, които не сте, и някои неща, които сте, и вие трябва да станете това, което не сте.

Във всяка секунда от живота си вие се стараете да бъдете нещо, да докажете нещо. Това, което показвате и доказвате, определя нематериалната сфера, невидимото пространство, от което живеете. Затова от момента, в който фиксирате вниманието си върху реалните резултати във вашия живот, вие ще узнаете кое от двете огнени колела, които се въртят около вас, преобладава във вашия живот. Съвременната Духовна школа е едно поле, в което ви учат и ви помагат да използвате чашата на сърцето, Граала, извора на всичко ставащо, и добре да построите къщата на обновлението.

Искаме тези неща да станат за вас близки, много близки. Помислете за килима, който е пред мястото за служба в нашите храмове. Вие, учениците на Духовната школа, вие сте обектът на Духовната школа. Тя иска да ви помогне да постигнете целта, защото вие сте оста, около която се върти колелото. Е добре, застанете сега на килима. Какво виждате? И какво изпитвате сега? Вие сте центърът на кръга, в средата на едно огнено колело. Много сили идват към вас. Живата вода се излива над вас като река от невидимото. Лъчите на това колело се събират около вас:

Тридесетте спици на колелото се съединяват в неговата главина, но само благодарение на празното пространство между тях то може да се използва.

След това вие заставате в триъгълника. Тридесетте лъча на колелото се проявяват сега в три основни потока, които искат да напълнят догоре вазата с Жива вода, чашата на Граала в сърцето.

Вазата е направена от глина, но само благодарение на празното пространство в нея тя е полезна.

Накрая откривате, че вие стоите в квадрата. Върху този квадрат трябва да построите дома си, новото жилище, снабдено с достатъчно врати и прозорци, за душите, които са трансфигурирали.

При строежа на къща се слагат врати и прозорци, но само благодарение на празното пространство те са полезни.

От хилядолетната евангелска мъдрост на Лао Дзъ виждаме да се появява килимът на съвременната Духовна школа.

Стойте на килима, братя и сестри, и той ще ви отведе към вечната свобода. Който може да разбере, да разбере.

12
Зрение, слух и вкус

Древните са различавали пет цвята, пет звука и пет вкуса. Ние познаваме седем цвята, седем звука и седем вкуса, но има хора, които различават повече или по-малко от седем. Затова е от съществено значение да привлечем вниманието ви върху способностите на личността – зрението, слуха и вкуса, които работят съвместно. Подчертаваме факта, че окото реагира предимно на астралната сила, ухото на етерната сила, а вкусът на комбинацията от двете.

Всъщност този синтез е строителен материал, образуван от материята на астралната сила и тази на етерната сила. Когато този материал е по-концентриран и се използва по-целенасочено, той се разделя на три аспекта, или три елемента: въздух, вода и земя. И трите се намират съответно в нашето дихателно поле, т.е. атмосферата, в която живеем; в нашите жизнени флуиди – например кръвта и нервния флуид, които са нашата жизнена течност; и в нашата телесна форма – плътните части на нашата личност.

Окото е чувствително за астрала, ухото – за етера, а вкусът, т.е. нашето отношение към храната и асимилирането ѝ, се определя от астрала и от етера. Жизнената атмосфера, жизнената течност и жизнената форма се развиват чрез вкусовото усещане по същия начин както въздухът, водата и земята са се образували от първоначалните води или първоначалната субстанция. Може да се каже, че личността притежава специален орган за привличане и трансформиране на астрална и етерна сила и именно това е, което я определя. Човекът наистина притежава този специален орган, като зрението, слухът и вкусът са съществени негови съставни части.

Ето какво има предвид дванадесета глава на „Дао Дъ Дзин”. Ние виждаме напълно в съответствие с астралната сила, която действа в нас. Чуваме напълно в съответствие с етерната сила, привлечена от магнитната астрална светлина. Природата на нашето същество следователно се определя от вида на храната, която е резултат от това. И тъй като човечеството живее в природата на смъртта, съвършено ясно е, че това предизвиква силно противопоставяне:

Петте цвята заслепяват окото,
петте звука оглушават ухото,
петте вкусови усещания развалят вкуса.

Тази система започва да действа от люлката и продължава до гроба. На развитието на Царството на Бог, което е потенциално в човека, се противодейства чрез това заслепяване, това оглушаване и тази поквара. Човек има очи, но не вижда, има уши, но не чува. Този недъг го подлага на разрушение и кристализация.

Изглежда, че всеки човек знае това интуитивно. Той се чувства застрашен във всяко отношение от този голям конфликт. Неговият живот, здравето му, жизнените му сили са в сериозна опасност! Ето защо той непрекъснато експериментира – за да избегне опасността! По този начин неговото състояние става все по-несигурно, защото неговата дейност има за основа слепотата и глухотата му. Неговите желания и ненаситност, имащи за цел само собственото му съхранение, дезорганизират светилището на сърцето. всичко става все по-трудно за самия него и за другите.

Яростно препускане и преследване объркват човешкото сърце. Трудно достижимите блага тласкат човека към пагубни дела.

Сега вие разбирате напълно тези думи. Не ги разглеждайте повърхностно, разберете, че всяко човешко дете е принудено да се остави на тези яростни препускания и преследвания в процесите, породени от инстинкта за  съхранение.

Да разгледаме отново сетивата, за които става въпрос – зрението, слуха и вкуса.

Не случайно се казва, че окото е огледало на душата. Вашата душа е жизнената светлина, която ви управлява, астралният огън, който ви дава съзнание. Окото отразява състоянието ви на съществуване. Гледайки в огледалото на окото, е възможно да се различат видовете душа. В окото могат да се прочетат всички чувства на душата, всички състояния на душата, всички астрални емоции.

Както може би знаете, приема се, че етерните вибрации предизвикват това, което наричаме „светлина”. Тези вибрации възбуждат изключително сложната система на окото. След това чрез оптичните нерви те се предават на мозъка, където се ражда впечатлението за „светлина”.

Ние смятаме, че това не е така. Чрез таламуса вибрациите на седморния астрален светилник, който гори в светилището на главата, се предават на окото. Човек „вижда” в съответствие с предадените импулси; той вижда, или очаква да види, в съответствие с магнитното си състояние. Ако установи конфликт между това, което вижда, и това, което очаква да види, той се заема упорито да възстанови равновесието между вътрешното и  външното. Оттук идва „яростното препускане и преследване”.

Вие познавате чудесната структура на ухото. Различаваме частта, която приема звука – тъпанчето; тази, която го предава и тази, която го възприема, осмисля. По този начин ни се предава светът за звуците. Звукът се произвежда от етерни вълни, етерни вибрации. Всяка вибрация се получава от ухото, без значение дали човекът е глух или не. В този
смисъл човек винаги „чува”, както и един сляп винаги „вижда”. Глухотата е състояние, в което звукът, произведен от вибрациите на въздуха, не може да бъде възприет. По същия начин слепотата прави невъзможно външното виждане, но не и магнитния астрален процес, споменат по-горе.

В тази част на ухото, която се нарича охлюв, е разположен инструмент, който може да бъде сравнен с миниатюрно пиано. Той съдържа 24000 струни, които заедно заемат пространство по-малко от грахово зърно. Благодарение на този инструмент всички етерни вибрации, които стигат до нас, биват приети и чути в известен смисъл. След това те се разлагат и предават на съзнанието като малки електрически импулси.

С това искаме да покажем, че вие създавате около вас магнитно поле. Това поле не функционира автоматично, то се управлява съзнателно чрез един инструмент – окото. С това поле вие привличате етери. С ухото вие чувате звуците и приемате етерните потоци, които следователно стигат до вас. Те се сортират от ухото, след което могат да бъдат използвани в служба на жизненото стопанство. Цялата нервна система играе определена роля в това. И накрая, необходимият синтез се осигурява от намесата на вкуса като свързващ фактор.

Следователно първо, окото създава и поддържа една астрална сфера. Второ, вследствие на това се привличат етерни сили, възприемат се и се класифицират според тяхната вибрация. След това субстанцията се вдишва, използва, и тогава се намесва вкусът.

Когато един човек стане ученик на Духовната школа, ключът за голямата промяна, естествено, е състоянието на душата, магнитното състояние. Това обяснява третият стих на глава 12:

Затова мъдрецът обръща внимание на Вътрешното, а не на очите си.

Веригата на причините и следствията трябва да бъде разкъсана.  Представете си човека такъв, какъвто е – мощен инструмент отвътре и един свят извън него. Тези две части, макар в много отношения да произлизат от един и същ природен порядък, са в пълен конфликт една с друга. Оттук „яростното препускане и преследване”, за да се постигне равновесие. Така тези противоположности се възпроизвеждат в диви вихрушки. Така колелото на диалектичния астрален огън се върти безспир. Затова мъдрецът се обръща към първоначалния атом, розата на сърцето, в най-съкровеното си същество. Той отхвърля всичко, което идва отвън и копнее за онова, което е вътре в царството на сърцето. Той разкъсва веригата на причините и следствията.

От този момент нататък друг магнитен флуид се привлича в системата му. Тогава окото не вижда повече конфликтите на света, то вижда един свят, към който човекът не принадлежи. Тогава безумните препускания по хоризонталния план приключват. Ухото чува и асимилира други етерни сили. Вкусът получава друга храна и петте флуида на душата водят до голямата трансформация, наречена „Алхимичната сватба на Християн розенкройц”.

Откъси от глава 13
Славата и позорът пораждат страх

В нашия социален ред желанието за получаване на чест и слава е могъщ стимул за действие. Да се изкачиш високо по социалната стълба, да заемаш видно място в света на изкуството, на науката, на религията и на обществото, да имаш власт в една или друга група или общество, е вроденa склонност в  човека от тази природа. Още от детството си той се стреми към тази цел.

Тези, които са постигнали слава, обикновено имат нестабилна позиция. Те са почитани, но им завиждат. Срещу тях се плетат интриги и против тях се водят битки. И при това прикрито, с клевети и отровни думи. Ето защо славата често поражда страх. Човек се страхува да не загуби положението си, изпитва голям страх от възможно падение, страх да не изпадне в немилост. По тази  причина човек губи качествата си, става твърд и безскрупулен. Без капка  милост той се защитава със зъби и нокти и е готов на всичко, за да запази своя пост.

Може би сте имали възможност да наблюдавате подобни случаи и да ги  изследвате от психологическа гледна точка. Това състояние е ужасяващо, грубо, по-лошо от животинско. Наблюдавайте така наречените  „високопоставени” личности, тези, които образуват „висшата буржоазия”. Те са възприели и усъвършенствали учтивостта на древните благородници. Те са изпълнителни, усмихнати, забавни, весели с посетителите на големия  шеф, но с подчинените си са надменни и могат да лаят като булдози срещу  тях. Те живеят в хубави къщи в хубави квартали. Сигурно познавате стотици такива. Но тези нещастници треперят от страх! Дори и когато са на държавна работа. Защото макар и заплатите, и пенсиите им, да са  осигурени, те се страхуват да не загубят високия си пост. Това е тяхното  царство. Там те са царе, там властват, дори и вечер у дома, в осветения си  салон без спуснати завеси, те блестят като принцове. И както царствата  воюват помежду си, така и тези владетели правят всичко възможно, за да  защитят царството си. Тревогата дава дързост и смелост, страхът прави героите. Да, славата и позорът пораждат страх, вие го знаете.

Така е било 600 години преди Иисус Христос, епохата, в която е написана „Дао Дъ Дзин”, както казват. Но това не е съвсем точно, защото това евангелие идва до нас от много по-далечно минало. И по онова време е  било вярно това, което продължава да важи и за нас: славата и немилостта пораждат страх. Това винаги се е знаело. И вие също като нас го знаете.  Тогава какъв смисъл има да говорим за него? „Дао Дъ Дзин” добавя: тялото е голямо бедствие.

Как трябва да го разбираме? Не става дума за това, че хората, които са  постигнали високо положение и се страхуват да не го загубят, работят  толкова много, че тялото им се изтощава, така че ги махат от заемания  пост. Ако беше само това! Не, става дума за бедствие, което  фундаментално засяга тяхната личност и техния микрокосмос.  Безпокойството, грижите и страхът са сестри на омразата. Универсалното учение подчертава, че страхът и омразата са в същността си едно и също  нещо. Който се страхува – мрази, а който мрази – се страхува. В този  случай тялото, както и цялото съществуване, е бедствие както за човека,  така и за човечеството.

… … … …

Казаното от нас ще ви помогне да разберете напълно пети стих на тринайста глава. След горните обяснения би ви била полезна една добра дефиниция на правилното поведение. Лао дзъ ни я дава: слава и позор са нещата, от които човек трябва да се страхува, тъй като те унищожават истинската и единствена цел на вашата личност. Вие трябва да стоите настрана от всяко егоцентрично усилие и желание. „Не се стремете към високи неща, а се оставете да бъдете привлечени от скромното”, казва  Павел (римляни 12, 16). „Не-правене”, казва Лао Дзъ.

В очите на мнозина един смирен човек изглежда обикновено глупав или  примитивен. Но това не е вярно. На всеки ученик му е дадено да се  подготви съвършено за петорния универсален Гносис, да направи своето  вътрешно и външно поведение без недостатъци. Тогава ще стане много  смирен! Той не желае привилегии, а ги отхвърля. Следователно за него  няма да има нито немилост, нито чувство на унижение. Много ученици  казват: „Аз не мога нищо, не успявам в нищо, не струвам абсолютно нищо,  от мене няма никаква полза!”. От страх те пораждат собствената си  немилост. Приключете с тази грижа. Вие всички сте деца на Бога,  съкровището е във всички вас. Посветете се на освобождението на това  съкровище, тогава ще бъдете свободни и царе заедно с Него. Изхвърлете  всяка тревога зад борда. Всеки ученик е благословен, той потенциално  вече е свободен. Бъдете истински свободни зидари.

Вие може би смятате, че да управлявате царството, да присъедините  вашия собствен микрокосмос към общността на Бог е трудна задача. Но  ако смятате, че сте неспособни да изпълните някоя работа в служба на  Братството и вследствие на това не можете да приемете една такава  работа, най-вече защото познавате много добре яростното препускане и  преследвания на човечеството, именно на вас ще ви бъде поверено управлението на царството.

Известно е, че всички истински служители на Гносиса са били много  изненадани, когато са били извикани да поемат задълженията си. Не са  имали такова намерение, не е било в плановете им. Затова са успявали в  мисията си. И до последната секунда са възприемали задачата си като  тежък товар и като нещо, за което се смятали за неподходящи поради своето несъвършенство. Те никога не са се привързвали към своята мисия.  Но въпреки това са успявали с много скромност да преодолеят всички  трудности. Те не са изпитвали никакъв страх, защото не са се стремели към облаги. И следователно не ги е заплашвала никаква немилост.

14-I
Погледни към Дао и няма да го видиш

В глава четиринадесета на „Дао Дъ Дзин” бронята на трансфигуриста показва  слабото си място, когато става дума за отношенията му с обикновения търсещ, който го пита: „Къде се намира световния порядък, за който говорите? Къде е неподвижното царство? Дайте да го усетя, тогава ще го приема и ще изповядвам неговото съществуване”.

Ето един класически въпрос. Намираме го в Изповедите на Августин, който го задава на манихейските братя. Той не получава отговор, поради което  напуска техните редици като подготвящ се ученик, за да стане по-късно една  от колоните на римокатолическата църква. Августин, който е силно почитан и в протестантските среди, е бил отпратен от Духовната трансфигуристка школа от оная епоха.

Погледни към Дао и няма да го видиш;
наричат го безцветно.
Заслушай се в Дао и няма да го чуеш;
наричат го беззвучно.
Опитай се да пипнеш Дао и няма да го докоснеш;
наричат го нематериално.

Много е трудно да се влезе в една трансфигуристична Духовна школа. Можем  ли да ви предложим нещо конкретно като отправна точка? Лао Дзъ казва направо: що се отнася до действителността на обикновената природа, няма отправна точка. По отношение на същата тази действителност конкретно доказателство не е възможно. Затова си мълчим, когато ни говорят за емпирични изследвания, за експериментално знание, за научни доказателства. Защото царството, в което искаме да влезем, царството на Дао, не може да бъде доказано.

Добре е да го разберете ясно. Бихте могли да се запитате дали не се опитваме да ви заблудим. Ние няма да се обидим, ако поради това напуснете нашите редици, както е направил Августин. По-късно той пише за тези глупави манихеи, които вярват и изповядват нещо, което не могат да докажат и за което може да се мисли и философства само твърде абстрактно. Би било много добре, ако осъзнаете това. И ние, както манихеите, не можем да ви докажем съществуването и реалността на Дао. Ние понякога четем учудването в очите на множество ученици, както и мълчаливия въпрос: „Откъде знаете това, за което говорите? защо ние не го знаем? Дайте ни някаква отправна точка”. Дори веднъж ни попитаха направо, но много коректно: „Дайте ми някакви конкретни сведения. Вероятно вземате всичко това от книга, която не познаваме. Коя е тази книга и къде може да се намери?”. Ние отговорихме, че не извличаме знанието си от литературата, макар че често си служим със световната литература, за да илюстрираме нашите беседи. Отговорът ни беше неопределен, ние го съзнавахме. Добавихме, че е възможно да се открие всичко това само ако се върви по пътя. Нашият събеседник остана скептичен, което е разбираемо. Беше пълен с въпроси и съмнения. Помислихме си, че той едва ли ще тръгне по пътя.

Онези, които практикуват някоя религия или окултизъм на плоскостта на природата, имат много по-лесна задача от нашата. Огледалната сфера е източник на много по-изобилни доказателства. Оттам може да се почерпи всичко, което искате да докажете. Еоните на природата дават възможност на тези, които се опитват да поддържат огледалната сфера, да се изявяват напълно. Августин е намерил там всичко, за което е молил –  доказателствата за едно друго царство, които той събрал като цветчета в полянка. Колко много братства има в огледалната сфера, напълно готови да помогнат на вашето аз-същество! Можете да срещнете и учители, имащи точно външността, която желаете. Има по нещо за всеки вкус. Тук съществуват всички възможни образи. И те ви се появяват с голяма охота. По-голямата част от тези същности дори не осъзнават своята измама. Напротив, те са много добри, даже твърде добри в диалектичен смисъл. Те
се опитват да направят приемлив природния порядък, в който живеем. Какво усилие, каква работа! Те, както и другите, са жертва на обстоятелствата. Те също са гледали Дао, но не са го видели; слушали са го, но не са го чули; докоснали са го, но нищо не са усетили, точно както Августин. Не е ли логично, че те го отричат като него? Можем ли да ви
се сърдим, че вие също отричате? „По-добре една птичка в ръката, отколкото две в гората”. Безброй фигури от огледалната сфера с величествена осанка ви предлагат своето „друго царство”, чието съществуване може да се докаже. И се намеква: „Не вярвайте на тази предполагаема група даоисти или модерни трансфигуристи. При нас казваме: елате и ще видите. Елате и вижте тази редица от блестящи адепти. И ни покажете един единствен трансфигуристки адепт, поне един!”

Но такъв няма. Можем да ви посочим само исторически фигури като Лао Дзъ и много други преди и след него. И не можем да кажем нищо друго, освен това: очевидно тези същности не са мъртви, тъй като микрокосмосът, с който са били свързани, не може да се намери нито в материалната сфера, нито в огледалната. „Е, добре”, ще кажат противниците и неверниците, „не е ли това най-очевидното доказателство, че тези същности никога не са съществували? Иначе нашите светлинни същности не биха ли го знаели? Следователно всичко това трябва да е чиста фантазия!”.

Всъщност от гледна точка на диалектиката, ние сме много слаби по отношение на тях и ни липсват думи да очертаем тройно неопределеното състояние на Дао. Милиони години преди нашата ера и дълго преди това вече е било така. Следователно да не се опитваме да определяме неопределимите неща – думите липсват, затова те се сливат в едно.

Лао Дзъ казва на друго място, че да се определи Дао с думи, е като да се удря в нищото. Най-висшето на Дао не се намира в светлината, най-низшето не е в тъмнината. Така Дао е без сянка. Дао е вечно и не може да бъде назовано с никакво име; то винаги се завръща обратно към не-битието, към абсолютната тишина. То е образът на онова, което няма образ, и формата на онова, което няма форма. Това е съвършена мистерия. Приближи се до Дао и няма да видиш началото му. Последвай го и няма да видиш края му.

Подобни думи могат ли да задоволят човека на двадесети век? Човек се приближава и не вижда нищо. Човек слуша и не чува нищо. Човек докосва и не пипа нищо. Затова, ако се присъедините към Духовната школа, вие го правите изцяло на ваша отговорност. Казано накратко – ние извършваме поклонничество по методичен и зряло обмислен начин. Ние не искаме да умираме и не искаме да живеем, ние не искаме повече да бъдем намерени никъде. Това означава, че не искаме да отидем в огледалната сфера, нито в материалната сфера. Искаме да отидем във „вечното небитие”, както го нарича диалектичният свят и неговите еони и същности.

Като обмислите всичко това, ще трябва да признаете, че зад Духовната школа се крие огромна сила. Вие сте изпитали тази сила по свой начин. Може най-много да се каже, че това е нишката на Дао, нишката на Ариадна. Как сме хванали тази нишка? Сега ще ви кажем.

Нишката, която държим, началото ли е? Не, няма начало! Вие не виждате началото и не виждате края. Като вас и ние изследвахме диалектичната природа. Това беше възможно, понеже принадлежим на тази природа. С нашето аз ние изследвахме и експериментирахме всичко, което този свят може да предложи. Но всичко тук е скръб и мъка! Тази природа ни се представи като мъртва и ние със сигурност не изпитахме желание да пеем от радост с избраните пред трона на Бога, нито пък да полагаме усилия да направим приемлив по един или друг начин този прокълнат порядък. След години проучвания ние стигнахме до заключението, че Истинският живот няма нищо общо с всичко това и че не е добре да се числим към тези, които лъжат хората по въпроса за природата на смъртта.

Когато човек стигне до този вид заключения, трябва да вземе решение. Идва момент, когато трябва да можем да управляваме сегашното си съществуване. Следователно бяхме принудени да проучим в подробности обективно и без помощта на никакъв авторитет древното Дао. Но възможно ли е това? Да, о, божествено чудо, възможно е, макар бързо да открихме, че беше направено всичко и продължава да се прави, за да се попречи на тези открития. Многобройни източници са унищожени, други са направени недостъпни, скрити в дълбоки подземия, където никой не може да проникне. Останалото беше, без изключение, силно изопачено.

Ние започнахме с непокътнатите фрагменти на свещените текстове. Нашето изследване ни показа ясно, че съществува първоначално царство, един порядък с различна природа; едно царство, твърде далеч от висшата област на Нирвана; едно царство, което ясно се различава от природата на смъртта и нейните две сфери.

След като открихме това, ние изследвахме хората, или групите хора, които са се опитали да го достигнат, какво е било развитието на техния живот и какви особености са показвали. Искахме също да знаем дали хора, твърде отдалечени едни от други, както по място, така и по време, са вървели по един и същи път. И открихме, че всички тези хора, всички тези групи, са насочвали усилията си в една и съща посока по определен начин. След това в нас се зароди надеждата да влезем във връзка с тези, които са ни предшествали. Изчерпихме нашия арсенал от магични познания, но не получихме никакъв отговор от тези Братя.

Сега ние се смеем над тези опити. защото търсехме образа на онова, което няма образ, формата на онова, което няма форма. Ако Братята се бяха появили, веднага щяха да бъдат детронирани. Те биха станали обитатели на огледалната сфера! Но те не бяха просто мъртви, те бяха изчезнали завинаги. В този период от време ние получихме безброй покани от много братства: „Елате с нас, прекратете напразните си усилия!”

Тогава стигнахме до личното свободно зидарство. Защото: Който познава началото на Изначалното, държи в ръцете си нишката на Дао.

Но какво е началото, не на Изначалното, а на това, което води към Изначалното и което беше намерено от всичките ни предшественици? Това не можеше да бъде друго, освен прилагането на универсалния петорен Гносис:

• разбиране,
• желание за спасение,
• себеотдаване,
• ново поведение,
• и, оттук, пето: изявата, нишката на Дао.

Не някаква лична екзистенциална връзка, а електромагнитна връзка с Гносиса, откъдето идва пробуждането, осъзнаването на душата, на съвсем Другия в нас. Такава е нишката на Дао: свързването с веригата на  Универсалното братство. Който държи тази нишка с двете си ръце, върви от сила към сила и от великолепие към великолепие, действа като Братята, изчезнали по божествен и чуден начин, действа така, като че ли е изтрит от лицето на земята.

Такъв човек се стреми да насърчи и другите да хванат същата нишка, следвайки същия метод, да градят според замисъла на Изначалното начало. И който го направи и хване нишката, образува със своите братя и сестри едно Ново братство, едно Живо тяло, и всички носят на челото си магнитния знак на Синовете човешки.

Първият дар на милостта на това състояние на съществуване е, че всички, които го притежават, управляват настоящия си живот. Те са освободени. Те са чужденци на тази земя, вървящи по пътя към своята истинска родина. Това, което е скрито за мъдрите и умните на този свят, е открито за децата на Бог.

Който познава началото на Изначалното,
държи в ръцете си нишката на Дао.

14-II
Нишката на Дао

Ние отбелязахме в предишната глава, че тези, които не са намерили нишката на Дао, защото още не са тръгнали по пътя, водещ към Първоначалното царство; по пътя, съответстващ на практикуването на петорния универсален Гносис, често показват морално неравновесие, нестабилност на настроението в бурното море на тяхната емоционалност. Те ту са радостни, ту извънредно тъжни, ту са добре ориентирани, ту имат отчайващото чувство, че са загубили всичко. Много силни един ден, на другия ден показват точно обратното. Вие познавате тези колебания от едната крайност към другата, присъщи на диалектичната природа.

Трудът на Чуанг Тзъ описва тези състояния. Той пише за един ученик, който сериозно се е посветил на това да промени живота си в смисъла, в който го  разбира нашата Духовна школа. Ученикът се старае цял ден да се освободи от това, което го мъчи, и да прави това, което обича, но не успява.

Тогава Лао Дзъ му казва: „Трябва да пречистиш себе си напълно, но по белезите на тъгата ти стигам до заключението, че има още нещо, което те притеснява”. После му дава съвет: „Когато външните изкушения се връщат твърде често, не се опитвай да ги победиш с борба, а затвори сърцето си за тях. Ако идват отвътре, не се опитвай да ги върнеш, а да се освободиш от тях. Дори един майстор в Дао, майстор в добродетелта, трудно устоява на тези две свързани влияния, следователно още по-малко начинаещият, който се стреми към Дао”.

За щастие в Духовната школа има много ученици, които се стремят към новия живот. Те се опитват да направят същността на Гносиса своя добродетел. Благодарение на намесата на школата на мистериите от едно такова усилие винаги възниква връзка с Дао; нещо от магнитния поток на Гносиса се предава на ученика. Той бива доведен близо до нишката на Дао и бива посъветван да я хване, за да стане неин притежател.

Очевидно е, че поради това усилие ученикът се намира в трудна ситуация, защото двете царства спускат в него своите магнитни потоци: новата природа и старата природа на смъртта, от която той живее. Съответно в него се пораждат големи конфликти. Мощни и несъвместими противоположни сили работят в него, това е неизбежно. Този, който в основата си принадлежи на тъмнината, се чувства още по-отблъскващ в светлината. Ученикът открива повече от всякога собствената си тъмнина. Той открива, че неговият микрокосмос, в който той е настоящата личност, има неизмеримо време-пространствено минало, и че състоянието на неговата кръв и неговата душа съответстват на това минало. В този смисъл има съвършено равновесие между миналото и настоящето, като и двете го тласкат към едно бъдеще, което е техният резултат.

Този природен процес, а той не е нищо повече от природен процес, определя цялостното състояние и природа на човека, когато той стане ученик, и бива изпитван от него като мрак, като тежък товар, като изкушения, които се съпротивляват на неговото ученичество. Тогава той говори за демони, за влияния от огледалната сфера, и т.н. Вие разбирате, че тези възможни влияния са винаги вторични, а не първични. Факт е, че едно диалектично влияние, излъчващо се от други части на микрокосмоса, действа на личността отвън, а натискът на кръвта работи отвътре. Такива са външните и вътрешните изкушения.

Лао Дзъ съветва: „Не се борете срещу тези природни процеси и не се опитвайте да ги овладеете. Няма да успеете”. За външните влияния той казва: „Останете към тях безчувствени”, а за вътрешните влияния: „Предпазвайте се от изкушението, като не преминавате към действие”.

Не винаги е лесно да се различи дали едно влияние идва отвън или отвътре, дали идва от магнитната сфера на вашето същество или от кръвта ви. Но това няма значение. Направете следното: щом забележите, че определено влияние заплашва да наруши хармонията на вашето ученичество, незабавно преместете от него вашите мисли или опитайте да се освободите, като се заемете с някаква интензивна работа. Не му обръщайте никакво внимание. Ако влиянието идва от вашата кръв, в която бушуват всякакъв вид желания, оставете вашата кръв да се успокои, после избягвайте всякакво външно действие, дори и в мислите.

Ако прилагате този двоен метод, вие ще забележите, че ставате все по-силен като ученик и че държите все по-здраво нишката на Дао. Ако не успеете – макар това да не е задължително – ще разберете, че трябва винаги да започвате всичко отначало, че това изтощава тялото ви, вашият товар става още по-тежък и вашият живот става ад.

Дано да успеем да гравираме този древен и класически съвет във вашето сърце!

15-I
Петте качества на истинските философи

Философ е човек, който търси мъдростта. Един философ в първоначалния смисъл е човек, който се стреми към божествената мъдрост. Тази божествена мъдрост не е знание, натрупано под някаква форма. Не е някаква  извънредно сложна загадъчна система, прикрита с изчезнали древни езици, достъпна единствено за запознатите с древните йероглифи, които предават от нея това, което пожелаят, подхвърляйки няколко трохички в  специализираните издания. Спомнете си за изравянето на всякакви стари ръкописи, с чието съдържание се занимават толкова много университетски учени.

Не, мъдростта, която е Гносисът, е вездесъща. Това е сфера, изпълнена със сили, елементи и излъчвания. Божествената мъдрост е фундаментално включена в едно поле на излъчване. И който живее в това поле и притежава жива душа, черпи от него не само жизнена сила и субстанция, позволяваща трансфигурацията, но също и мъдрост.

Мъдростта е аспект на силата на божествения живот, на Божествения дух на любовта. Когато се казва, че Господ Иисус „е израствал по съзнание, мъдрост и милост пред Бог и човеците”, това не означава, че той е получил едно или друго образование, но че се е развивал в Гностичното жизнено поле и така растежът и постигането са били осигурени на всички нива.

Като размислите, ще откриете колко много един такъв процес се различава от развитието в диалектичния свят, където не присъства никаква мъдрост по време на растежа на детето чак до зряла възраст. Става дума само за развитие на неговия интелект. Човечеството познава множество методи за образование, много от които налагани принудително, за да дадат на човека лустрото на цивилизованост.

Човек се поддържа тук долу благодарение на всичко, което е научил по принуда и поради необходимостта на съществуването. Ние не искаме с това да омаловажим земните познания, като че ли ги смятаме за ненужни, а само да ги сравним с Гносиса. Чисто биологически човек е нищо, затова е принуден да се подложи на теоретично формиране, за да изглежда нещо и да води битката за съществуване. Биологически човек усвоява само материална храна и диша само астралния дъх на смъртта, което му осигурява единствено силна връзка с природата. Който е хванат като в менгеме и чувства дълбоко своето пленничество, става евентуално философ в обикновения смисъл на думата. Той започва да търси смисъла на съществуването. На основата на диалектичното си същество, той ще се опита да проникне директно до същността на нещата. Но няма да успее. Тогава му остава само една възможност – да използва диалектичните методи за изследване, към които ще прибави експериментирането.

Представете си, че се появи книга, написана на древен език. Няколко души я изследват и си казват: „Съдържанието ѝ сигурно е пълно с мъдрост, трябва да се запознаем с него, защото искаме да разберем смисъла на нашето съществуване”. Но никой от тях не знае да чете на този древен език. Тогава може би ще си кажат: „Нека най-способният между нас да го научи”. Това става и въпросната личност накрая прочита и превежда книгата за другите. Този човек се изявява като професор, но той самият не познава мъдростта, той говори за мъдростта, изложена в книгата. Обаче тази мъдрост е само интелектуална дефиниция на мъдростта,  никога самата мъдрост. Защото мъдростта не се намира в книгите.

Интелектуалните определения на мъдростта водят винаги до грешки и различия в мненията, като пораждат множество системи и философски концепции. Някои автори на тези системи имат успех, правят кариера, стават модерни. Особено когато тези системи се използват в  образованието. Вие знаете колко ужасно и трагично е това. Наистина, какво напрежение на духа изискват такива познания!

Невъзможно е да се стигне до божествената мъдрост по този начин. Ако искате да придобиете мъдрост, истински Гносис, тогава направете пълен завой. Стъпете на пътя на новораждането, на пътя на трансфигурацията. Знаете, че той изисква една смърт и едно новораждане според розата на сърцето във вас, следователно едно ново биологично състояние и ново израстване, което върви заедно с развитие на познанието и мъдростта, и едно ново състояние на съзнанието. С всяко ново магнитно вдишване,  което можете да задържите във вас, вие пиете мъдрост.

Притежаването на мъдростта, която е от Бог, не е, както казват някои, притежаване на теоретични познания „без да сте ги изучавали”, а усвояване на Гносиса поради новото биологично състояние. Следователно тази мъдрост е едно с дъха на живота, изпълва цялото същество и му дава нови способности.

Да предположим, че ви кажем: „Ние имаме книга, в която е написано всичко, което трябва да знаете, но трябва да я прочетете лично. Уви, тази книга е написана на мъртъв език от далечното минало, така че трябва да започнете първо с изучаването на този мъртъв език и ще ви трябват три години, за да започнете да го разбирате правилно”. Без съмнение, вие ще започнете да го изучавате.

Но с много по-малко усилия и за много по-кратко време можете да вземете участие в божествения Гносис, ако само вървите по пътя на розите в съвършено себеотдаване, по пътя, който ще ви помогне да израснете по знание, мъдрост и милост пред Бог и пред хората. Пълното отдаване на себето има отношение не към придобиването на знания, които нямате, а към прилагането на практика на едно познание, което притежавате много отдавна, и на възможности, с които също толкова отдавна разполагате.

Вие притежавате в сърцето си божествения принцип, розовата пъпка. Посвещавайки се в съвършена саможертва на това царство във вас, вие придобивате пет нови качества.
Вие ставате:

скромни,
много внимателни,
неразбираеми,
проницателни
и дълбоки.

Според диалектичната природа вие ставате скромно същество, но според новата природа – извънредно пречистени по отношение на вашата  чувствителност, което е резултат от новото състояние на душата. Според диалектичната природа вие ставате напълно неразбираеми, невъзможно е да бъдете разбрани. Според новата природа вие навлизате в неизмеримите дълбочини на универсалния живот и се потапяте в неограничените дълбини на безкрайната божествена изява, което е неразбираемо за един смъртен.

Обаче ви се дава един образ, не илюзорен, а конкретен образ на новото поведение. За този, който върви по пътя от сила към сила, може да се каже:

Той е предпазлив като човек, който преминава зимна река; той съвсем естествено е пример за извънредна скромност и предпазливост. Защото не е ли той като едно новородено дете, което издава първия си вик в един нов живот?

Той е бдителен като човек, който се бои от съседите си; ден и нощ той е нащрек, защото не се ли намира той, като едно новородено, в обора на природата на смъртта? Ирод не го ли търси, за да го убие? Затова  проявява голяма бдителност, за да не стане жертва в страната на  изгнанието.

Той е внимателен като гост към своя домакин: той е в голяма степен насочен към Духовната школа и към нейната същност, следователно извънредно внимателен към всички, с които влиза в контакт.

Той изчезва като топящ се лед: ден и нощ в него се извършва  непрекъсната промяна – явния процес на един нов живот и изчезването на стария характер.

Той е прост като необработено дърво: простотата характеризира неговия живот. Той не се хвали с нищо.

Той е пуст като долина: той е свободен от земни желания, те са изчезнали от светилището на сърцето му.

Той е като мътна вода за тези, които са отвън: той не полага и най-малкото усилие да покаже истинското си състояние, просто излъчва своята светлина. Защо да хвърля рози на магаретата и перли на свинете? Мнозина ще го сметнат за глупав, незначителен, невеж, следователно за тях той е като мътна вода, непроницаем.

Извънредно важно е да се познава това седморно поведение като състояние на съществуване, което трябва да е неразделна част от вашия собствен живот:

скромност,
бдителност към природата на смъртта,
отдаденост към Духовната школа и човечеството,
ежедневно нарастване в милост пред Бог
и постоянно изменение,
простота,
липса на земни желания,
никаква грижа за каквито и да е доказателства пред диалектичните хора.

От това седморно поведение произтичат следните качества:

скромност,
изтънченост на възприятията,
неразбираемост,
проницателност,
дълбочина.

15-II
Нечистотиите на сърцето

Да се върнем към последната част на глава петнайсет на  „Дао Дъ Дзин”:

Кой може да изчисти нечистотиите от сърцето си, за  да достигне покой? Кой може бавно да се роди в Дао  чрез продължително практикуване на спокойствие?

Който запазва Дao, не желае да бъде напълнен. И точно защото не е напълнен, той завинаги е защитен от промяна.

Тук са поставени два много важни въпроса, които изискват подробен отговор. Петте аспекта, петте състояния, които определят и доказват естеството на душата са:

• кръвта,
• флуидът на жлезите с вътрешна секреция,
• флуидът на съзнанието,
• нервният флуид,
• змийският огън.

Това са петте жизнени светлини или петте универсални  сили, от които се издига душата и които обясняват съзнанието. Тези пет жизнени сили на душата, които направляват всички сетивни възприятия, всъщност са едно. Но една от тях – кръвта, има преобладаваща роля, тъй като определя другите четири.

Качеството на кръвта се изявява в много особен сложен дихателен процес, от който една част се осъществява в светилището на главата, а друга – в светилището на сърцето. Човекът диша чрез мозъчната магнитна система на основата на качеството на душата. Дишането на светилището на сърцето е вратата на душата. Светилището на сърцето диша чрез белодробната система по познатия ви начин, но има и едно дишане през стернума, който също е магнитна дихателна система.

Следователно има две магнитни дихателни системи – едната чрез мозъка, другата чрез стернума. Същевременно дишайки по познатия ни начин чрез носа, ние вдишваме, всеки по свой начин, атмосферната сила. За да бъдем изчерпателни, ще кажем, че на основата на тази двойна магнитна система далакът, черният дроб и цялото тяло вдишват астралния флуид и етерите: астралния флуид чрез черния дроб, етерите чрез далака.

Магнитната система на мозъка функционира напълно автоматично. Тя може да бъде повлияна чрез волята, но съвременната Духовна школа силно препоръчва това да не се прави, защото така се стъпва на опасния път на окултизма. Ученикът се съветва по-скоро да влияе на магнитната система на стернума, но не чрез волята, а чрез безкраен копнеж, копнеж за спасение, който се ражда от разбирането и от опита.

Сега вие разбирате смисъла на въпроса: Кой може, достигайки покой, да изчисти нечистотиите от сърцето си? Стернумът излъчва всички желания и получава реакциите на тях. Той е като отворена книга. Всичко, което прониква по този начин във вашата система, обуславя природата на вашата кръв, вибрационното ниво на вашата кръв. И моментното състояние на вашата кръв определя магнитната асимилация на мозъчната система, както и състоянието на другите жизнени светлини, вследствие на което магнитните пламъци на желанието се излъчват от стернума. Вие разбирате също, че

Множество нечистотии се намират във вашето сърце и се излъчват от там навън и навътре. Истинското спокойствие, истинският мир на душата, характерни за новия човек, са изключени, докато системата на стернума познава обичайните емоции, присъщи на диалектичния живот. Петорната душа на диалектичния човек, поради своята природа, не познава никога спокойствие. Напротив, фундаменталното безпокойство на диалектичната вселена, враждебността на природата, тревогата, безпокойството и страхът, радостта и болката, битката за съществуване измъчват неговата душа и съставляват неговата природа. Ето защо спокойствието на душата, равновесието на душата, тишината, са необходими. Спокойствието определя неговото здраве и затова човекът копнее за него. А постоянното безпокойство предизвиква болестите и смъртта, както и злополучните постъпки. Който намери тишината, оздравява.

Разбирате ли сега защо се говори за психотерапия и защо се практикуват с тази цел разнообразни методи? Какво ли не се прави, за да се стигне до вътрешен покой или до забрава! Търсят се стимуланти, защото не може да се постигне психично оздравяване. „Ах, оплаква се душата, кой може бавно да се роди в Дао чрез продължително практикуване на спокойствие?

Една храмова служба, която ви интересува, е за вас един стимулант и бихте могли да кажете, че поредица от такива стимуланти ще се погрижи за вашето психично здраве. Но не това искаме! Защото този род грижи не водят до оздравяване, каквото може би е било вашето намерение, а са само средство да забравим, да се „измъкнем” от това. Защото магнитните пламъци на стернума са съвсем истински. И от момента, в който излезете от храма и останете сами със себе си в ежедневието си с другите, вашето състояние на съществуване предявява правата си, безпокойството ви обзема с подновена сила и ви изгаря с горещите си пламъци. Ах! Кой може да изчисти нечистотиите от сърцето и да намери покой? Тревогата, безпокойството и страхът са ваши спътници и ето че Лао Дзъ ви хвърля в сърцевината на вашия проблем.

Разберете, че не се нуждаете от отвличане на вниманието или терапия, а трябва вие самите да се погрижите за вашата душа. Отворете я за Гносиса. Ако го направите с волята, тоест насила, няма да ви бъде от полза. С волята можете да повлияете изкуствено на магнитното дишане на стернума
за един кратък момент и да излъчите така към Гносиса една изкуствена вибрация, т.е. дисхармонична, на която няма да получите друг отговор, освен имитация, което скоро ще разберете.

Трябва да изпразните сърцето си от неговите нечистотии без усилие на волята, като не ги желаете повече. Това е възможно само на основата на опита, чрез съкрушеността на душата, отвръщайки се от природните импулси и знаейки, че има една сила, способна да утеши душата. В такъв случай пъпката на розата излъчва зов към стернума – зов на желанието за спасение. И отговорът на Гносиса вибрира вътрешно като мощен поток, който ви пречиства и ви довежда до спокойствието. Тогава мирът на душата, към който се стремите, става действителност. В резултат на това става съвършено пречистване на кръвта, а след това всички други жизнени светлини на душата са принудени да го последват. На основата на това спокойствие на душата започва трансфигурацията и се изтъкава златната сватбена дреха.

Така гностичният мир слиза в човешкото дете и то може да каже заедно с псалмиста: „Ти няма да оставиш душата ми в ада”. Нищо не може да ви се случи. Този процес за вас е единственото разрешение. Опитът и копнежът за спасение ще изгонят от вашето сърце нечистотиите и земните желания. Потокът на Гносиса ще ви докосне. Така вие ще запазите Дао и ще се родите във вездесъщността. Дао няма да ви изостави дори и в ада.

Ако поради необходимост и вътрешна ориентация вие се отделите от природата на смъртта, и се обърнете към Гносиса, вие завинаги ще бъдете защитени от промени. Във и извън храма вие ще бъдете в съвършено спокойствие, ще влезете в голямо спокойствие и дълбока тишина.

Това разположение ще ви бъде крайно необходимо, за да не се оставите да ви погълнат стихийните емоции на природата на смъртта. И само мирът на душата ще ви позволи да продължите да плавате по морето на живота и да се върнете в дома на Отца.

16
Пределната празнота

Пределната празнота е състоянието на кандидата, който е прочистил сърцето си от всички нечистотии, т.е. освободил е изцяло магнитната система на стернума от желания, напрежения и конфликти. Кандидатът е станал, така да се каже, празен, без желания. Който е стигнал до това състояние, познава нерушимото спокойствие на душата. Нищо вече не може да наруши равновесието на неговата душа, което завинаги го предпазва от промяна. Той е придобил истинския мир, характерна черта на божиите хора.

Но когато състоянието на пределна празнота все още не е постигнато, периодите на покой не престават да се редуват с периоди на психически конфликти. А това доказва, че магнитната система на сърцето, следователно кръвта, а също и центърът на душата, още не са напълно изчистени. Една от най-важните задачи на ученика е да открие вътрешните причини на своите психически конфликти. Те неизменно се намират в аза. Никой или нищо отвън не може да предизвика един конфликт в душата.

Петорната душа е едно единство, което получава всичко, от което се нуждае, според своята природа. Това, което прониква през магнитната дихателна система, е извикано от самото същество. И все пак много ученици имат желанието да служат на „двама господари едновременно”. Те все още показват твърде голям интерес към земните дела и продължават да ги смятат за необходими. Такива ученици удовлетворяват все още твърде много желания в хоризонталната плоскост. Затова продължават да живеят в два свята. От една страна в ученика действа нещо от Гносиса, от друга страна той счита земните неща за особено важни. Оттук възниква остър конфликт с Другия в него и така той става жертва на общото безпокойство, свойствено на обикновената природа.

Ако сте постигнали пределната празнота, би било възможно в този свят да бъде повредено и наранено тялото ви, но вече не и душата ви. Възможно е също да ви привлекат в обичайната игра на противоположностите, да разгърнат пред вас пълната серия от психологически конфликти, за да се опитат да ви въвлекат в тях, но вие няма да можете да го направите вече, защото душата ви ще се радва на спокойствието на Божия народ и всички ваши жизнени флуиди ще станат невъзприемчиви за промени. Вашето съзнание ще възприема и изпитва всичко, но нищо няма да може да смути покоя на вашата душа. Раните, които някой би искал да ви нанесе, ще се върнат към самия него. Вие ще влезете в състоянието на съществуване, за което историята говори във връзка с героите на душата. Техният героизъм не произлиза от смелостта им или от презрението им към смъртта, а от едно ново състояние на съществуване.

Представете си, че някой, който ви е много близък, ви нарани дълбоко и вследствие на това във вашата душа се породи тежък конфликт. Това доказва, че вашата душа има склонността да развие в себе си един такъв конфликт. Когато обаче сте стигнали пределната празнота, при същите обстоятелства вие ще разберете външната причина и ситуацията толкова ясно, че вашият разум, вашата воля и вашето сърце няма да реагират повече за нищо на света. Вие ще се задоволите да наблюдавате случая, следвайки правилото „Бъди бдителен”. Чистотата на вашето сърце ще ви защитава напълно и вашата душа ще бъде свободна.

Старите Братства наричаха „чисти” тези, които се намираха в състояние на пределна празнота. Сега го разбирате много добре. Това име показва, че  имаме работа с трансфигуристи. В действителност тази чистота на сърцето, тази пределна празнота е основата на всяка трансфигурация, защото тя издига душата в сферата на вечния мир на Гносиса. И щом веднъж влезете в мира на Божия народ, като се родите в тази голяма тишина, нищо повече няма да може да ви навреди. От този момент нататък Божието царство е провъзгласено във вас, което означава, че може да се осъществи във вас. Всъщност Божието царство за момента само ви е представено, вие сте застанали на входа и докато сте все още там, от тази страна на вратата, вашата душа все още е податлива на промени. Вижте ясно това. Затова Лао Дзъ ви казва:

Всички неща се раждат заедно; аз виждам как отново се връщат. Всички неща пищно разцъфтяват; след това всяко нещо се завръща към своя първоизточник.

Той показва тук една позната картина на диалектичната природа. Всичко се движи насам, натам, за да си отиде скоро – това е безкрайна игра на „възход, блясък и упадък”. Нещата от диалектичния свят идват от една начална точка и се връщат в същата начална точка и така нататък. Това означава също, че съответно вашата душа никога няма да е свободна от конфликти и проблеми. Те също идват, отиват и се връщат, докато душата дълбоко в себе си е толкова уморена от това, че отслабва, изпада в безразличие и крайният резултат са болестта и смъртта.

Освен това с възрастта психологическите проблеми се променят. Човек ги преживява по различен начин, когато е млад и когато е стар. Обаче и в двата случая става дума за едни и същи неща. Когато някой премине през психологически конфликт с болка и трудности и причините се върнат към своя източник, той съответно му ги връща обратно. Това е сигнатурата на природата на смъртта и на целия живот и движение в тази природа. Обикновеният човек никога не се освобождава от това, той не е предпазен от промени. Затова той трябва да се върне към своя източник, т.е. към своето адамитско състояние. И не само една част от него трябва да се върне, а цялото му същество. Целият му микрокосмос трябва да се обърне към Неподвижното царство, първоначалния източник. Който се обърне към този източник, постига преди всичко спокойствието на душата и преодолява играта на промените. Душата трансфигурира, новата душа се ражда. Първо е необходима трансфигурацията на душата, защото животът произлиза от душата. Затова Библията говори обширно за спасението на душата. Затова Лао Дзъ казва:

Да се върнеш към първоизточника си означава пребиваване в покой. Пребиваване в покой означава завръщане към истинския, вечния живот.

Завръщане към живота наричам пребиваването във вечно съществуващото битие. Да знаеш кое е вечно, означава да си просветлен. Да не знаеш кое е вечно, означава да причиниш собственото си нещастие.

Никой не може всъщност да разбере какво ни показва Универсалното учение, освен ако не е докоснат от Гносиса. Ако сте дошли в Школата на Златния Розенкройц от действителна вътрешна необходимост и вашето сърце се стреми към Гносиса, тогава потокът на гностичната пълнота ви е обезпокоил чрез магнитния процес на стернума. Това безпокойство просветлява съзнанието. Просветлен човек е този, който е докоснат от Гносиса. Той знае, защото природата на живота предлага не само жизнена сила, но същевременно и мъдрост. Докато не бъдете просветлени от божествената природа, вие работите постоянно за собственото си нещастие. Тези думи звучат твърдо и сурово, но не подценявайте истината. Ден и нощ вие ковете непрекъсната верига от причини и следствия в играта на промените.

Затова заключението отеква като Песен на песните, като победен вик:

Да знаеш кое е вечно, означава да имаш възвишена душа, нова душа. Новото знание, просветлението, винаги е доказателство за новораждането на душата.

Който има възвишена душа, е справедлив. Не справедлив според природата – справедливостта също подлежи на промени, а справедлив според вечния, неподвижен и основополагащ закон. Следователно трансфигурацията на душата трябва да бъде последвана от пълно структурно новораждане.

Затова: Бидейки справедлив, той е цар; той става цар-свещеник в Първоначалното царство, влиза в Духовната школа.

Бидейки цар, той е небето и всичко е осъществено. Следователно, бидейки небето, той е Дао, той е едно с Него.

Да бъдеш Дао, означава да си вечен и да влезеш във вечността. И макар тялото да умира, вече не съществува опасност, която да породи страх. Тялото е явление от стария живот и когато дойде времето, то бива изоставяно.

Това неизменно и несравнимо спасение се осъществява чрез новораждането на душата. И така новораждането на душата е ключът към вечното щастие.

17
Народът и неговите владетели

Ако изследвате 17-та глава на „Дао Дъ Дзин” и помислите върху нея, бързо ще разберете, че под думата „управници” се разбира духовни водачи на човечеството на различните стадии на развитието му. Трябва да се има предвид, че в дълбоката древност владетелят е бил същевременно и религиозен водач, или по-скоро духовните водачи са били също така и политически управници. Ние виждаме един символичен остатък в Англия, където кралицата е също и глава на англиканската църква.

В началото на един нов период, на един нов ден на изява, това, което е останало от падналото човечество, получава нова възможност да се изяви. Микрокосмосите, пречистени от миналото на природата, са извадени отново от космическата нощ и отведени в период на диалектична активност, в която получават една личност. В зората на една такава изява на човечеството се дава духовна насока, която му посочва целта и го подтиква към нея. Тази цел е освобождението. Очевидно е, че в началото тази насока не може да бъде избрана като основа, тъй като младото човечество все още не е способно на това.

Затова в този първи етап на развитието групата на предшестващото звено, последното звено от веригата на безсмъртните души на предшестващите Братства, се намесва като водачи и владетели. Тъй като те са се освободили преди последната космическа нощ, голямо разстояние е разделяло тези възвишени владетели от младото човечество, произлязло от последния остатък. Това неизмеримо разстояние следователно е правело невъзможен директния контакт. Съществувала е само безлична връзка, действаща чрез сетивното възприятие и живота на сънищата. На този етап човешките същества не са възприемали лично своите духовни водачи, но всеки е бил убеден в тяхното присъствие чрез своите лични вътрешни опитности. Те са усещали присъствието на боговете, поради което се казва:

В дълбоката древност хората знаеха само , че управниците съществуват.

Втората йерархия владетели произлиза отчасти от народа при много особени условия. Защото междувременно расовото тяло на младото човечество се беше развило. Някои същности, предразположени за това, можеше да бъдат поставени под закрилата на боговете от последното звено на веригата. Още по-късно боговете се изявяваха непосредствено в един микрокосмос, отначало чрез изместване на съзнанието в храмовете, а по-късно чрез раждане. По този начин между духовните управници и човечеството се установи една по-директна и по-лична връзка, станала необходима поради постепенно загубване на вътрешното зрение, причинено от потъването в материята. Ето защо:

След това дойдоха управници, които хората обичаха и възхваляваха.

Любовта и възхвалата се прибавят към обожанието от първия етап.

Третият етап се появява в резултат от по-нататъшното развитие на диалектичната изява на човечеството. Духовните владетели от последното звено на веригата се оттеглиха, след като бяха приключили с предаването на Универсалното учение, указанията и пътя на магията и след като расовото тяло и състоянието на микрокосмоса на човека бяха достатъчно развити, за да може да се изберат за първи път в историята му духовни водачи измежду самото младо човечество. Именно на този етап бе образувано човешкото свещеничество и за да се подсигури колкото е възможно по-дълго време правилна връзка, един от древните духовни водачи периодично се завръщаше на земята, за да предизвика пробуждането на Духа.

Това бе крайно необходимо, защото нарастването на егоцентризма водеше до бърз упадък. Новата йерархия от крале-свещеници, избрана измежду самото човечество, се разпадна вследствие на кавги за сфери на влияние и поради съперничество, ревност и цялата гама от човешки емоции. Тъй като тази йерархия бе обучена в магия и расовото тяло все още бе твърде фино, тоест по-малко плътно от днешното, магичните практики имаха могъщи въздействия. Така едно проклятие, хвърлено от ядосан владетел, можеше да предизвика внезапна смърт. Доброто и злото в техните крайни форми са били силно смесени. Следователно хората са имали всички основания да се страхува от своите владетели. Затова:

Тях ги смениха управници, от които хората се страхуваха.

Лао Дзъ преминава набързо през историята на човечеството. Не историята го интересува, а настоящето. Затова той скицира с няколко думи следващия период. Времето на абсолютната теокрация е отминало и  започнало ново снижаване на духовното ниво. Това е било неизбежно. Уплътняването на расовото тяло и упадъкът на теокрацията довели до прекъсване на връзката с водачите от последната верига. От духовна гледна точка е останало само полето на гностичното излъчване, както и духовните школи, които са поели задачата на дегенериралата теокрация. Тези школи е трябвало да работят с най-голяма предпазливост, защото били обект на всякакъв вид яростни преследвания. Затова следващият  етап довежда, първо, до дегенерацията на свещеничеството до нивото на черната магия и, второ, до развитието на теологията като чисто  интелектуално знание, без вътрешно и свещеническо съдържание, права и качества, както и до формирането на авторитарна мистична класа.

По тази причина в масовия човек се настани и нарасна презрението. Обожанието, любовта и страхът напълно изчезнаха. Никой вече не  вземаше сериозно свещениците и теолозите. Затова се казва: а  управниците, които дойдоха след тях, хората презираха.

Ние живеем в период, в който по-голямата част от човечеството е скъсала напълно връзките си с Гносиса. Тя се е отказала от тези връзки, тя ги е разрушила поради непрекъсната кристализация и дегенерация. Хората са пропити, наситени с един заместител на духовността, който те всъщност презират и който вече не им вдъхва никакво доверие.

В средите на теологията си дават сметка и виждат, че са на грешен път, в невежество. Въпреки това много теолози смятат, че са призвани да изпълняват духовно водачество. Между другото, в течение на векове техните предшественици са пролели толкова кръв, причинили толкова зло, извършили деяния с такава безмилостна жестокост, че бидейки натоварени с такова кръвно наследство, те са напълно оковани. Спомнете си за гонението на вещиците в последните векове, за многобройните  преследвания срещу служителите на духовните школи, като Братството на катарите. Спомнете си Калвин, който накара да преследват Мишел Серве. Милиони хора бяха убити в нашата ера. Това обяснява все по-силните реакции на кръвта, недоверието и общата омраза. А вие познавате закона: Който не се доверява на другите, не спечелва доверието им.

Правят се опити да се развие икуменическо движение (обединение на всички християнски църкви) за създаване на нов интернационал на духовността. Но как може да се установи ново положение, в смисъл на възстановяване на връзката с Гносиса, на базата на невежеството, дегенерацията и едно толкова тежко наследство? От днешния клир отдавна е оттеглено правото на унаследяване. Още отпреди векове това право е предадено на духовните школи. Те отдавна вече са създали икуменическо движение. Всъщност теологичният икуменизъм се състои в последователни конгреси и шумни публикации, а е очевидно, че пътят, по който трябва да се тръгне, е съвсем различен. Да разгледаме в тази връзка последните стихове на 17-та глава на „Дао Дъ Дзин”:

В своите думи древните бяха внимателни и искрени. Когато успяваха и завършваха работата, хората казваха: „Живеем спонтанно”

Истинските работници в лозето на светлината са внимателни и искрени в думите си. Това означава, че те не са казвали и не казват нищо повече от онова, което е строго необходимо, и не се губят в напразна игра на думи и показно красноречие. На първо място трябва работата да успява и да доведе до добро. Затова нека всеки работник и ученик да избягва потока от думи, външните демонстрации и спекулациите, и да показва  действителното състояние на собствения си живот, както външно, така и вътрешно. Само фактите говорят и свидетелстват. Само истината, действителността, освобождава. Само новораждането на душата издига над времето и пространството.

Сега, когато след ожесточена битка работният апарат е създаден и основните вътрешни стойности са придобити, сега, когато древната мъдрост е освободена от своята материална обвивка и е възстановена връзката с владетелите от последната верига и седморното Живо Тяло е готово, ние сме изправени пред делото, което трябва да извършим: да
приберем жътвата от целия свят. Ковачницата е построена, наковалнята е готова, огънят е запален и се издига в горещи пламъци. Затова сега трябва ударите на чука да прозвучат и една нова свещеническа група да даде доказателство, да покаже лично ново състояние на съществуване, не с думи, а с дела. Това е ключът, с който може да се разбие кръвното състояние на съвременното човечество. Човечеството е потопено в недоверие и презрение вследствие на неизказани страдания. Не отивайте при хората само с думи: няма да имате никакъв успех. Не отивайте при тях с обичайните методи, с поредица от назидателни и успокояващи формули, а им се представете с новата душа.

Когато по този начин сте успели и завършили работата, достойните за това хора ще кажат: „Ние сами идваме, идваме при вас, ние сме с вас,  спонтанно, ние се прекланяме пред фактите. Ние сами идваме, от вътрешен порив”. Тогава те ще приложат на практика не-действието, както и вие сте го направили. И ще искат да постигнат това, което вие сте
постигнали. Конкретни дела в настоящето – ето методът на освобождението. Това е методът на древните.

18
Когато хората изоставиха Дао, се появиха
човеколюбието и справедливостта

В светлината на Универсалното учение е ясно, че в безпорядъка и упадъка на човечеството няма нищо загадъчно. Когато за човечеството започва един нов период в един нов ден на изява и всички микрокосмоси получават една поредица от нови възможности за издигане, в зората на един такъв нов ден шансът за освобождение се предлага на всички. Но този шанс не трае  неопределено дълго, това е изключено в диалектичния порядък. Затова всеки ден на изява представлява раждане, нарастване, зрялост и след това упадък. По време на това развитие расовото тяло все повече се уплътнява и разделянето достига най-високата си точка. Ние видяхме: от зората на космическия ден Гносисът, Дао, пресреща новото човечество и върви заедно с него толкова дълго, колкото е възможно, стремейки се да го задържи близо до себе си. Жътвата е голяма, но за съжаление идва също и трагичният и историческият момент на сбогуването за тези, изостанали назад хора. Ние и нашите подобни сме преживели този момент. Ние принадлежим към остатъка от тези, които досега са казвали не.

По време на това историческо разделяне последното средство за спасение е поверено на Духовните школи на Седморното световно братство.  Следователно вече не говорим за трагичния упадък на теокрацията. Обаче Духовната школа може да помогне конкретно само на много малък процент от човечеството – и то казано с голям оптимизъм. Твърде малък е също и броят на тези, които могат да бъдат разглеждани като имащи някакъв потенциал, защото реагират, макар и малко, на магнитните гностични излъчвания. За останалите може да се каже, че след периода на „изоставяне на Дао” се е осъществило пълно скъсване.

В интерес на истината трябва да отбележим, че много голяма част от човечеството притежава черти, свидетелстващи ясно, че е призована към по-добра съдба и към висше добро. Например едно расово куче, за което са се грижили зле, може да изглежда много нещастно, но винаги е възможно да се открие неговата раса и произход. Същото важи и за човечеството. Притежаването на розата, макар и негативно и карикатурно, говори само за себе си и го издава по различни начини. Човечеството разкрива, че „е от сой”, че има нещо царствено. То дава доказателство за  високото си потекло.

Но, уви, трябва да кажем, като цитираме една картина на Йохан валентин Андре от „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц“, че  човечеството се намира на дъното на един тъмен кладенец, в който хората не спират да се обвиняват взаимно за тъмнината, в която живеят, за мизерията си и за веригите си. Те се карат и стигат до бой. И същевременно усърдно се опитват на теория и на практика да подредят и да подобрят този хаос, но без успех. Опитът е безполезен, макар че усилието е разбираемо. Затова Лао Дзъ казва:

Когато хората изоставиха Дао, се появиха човеколюбието и справедливостта.

Знаете ли, че от 400 години изживяваме развитието и приложението на практическия хуманизъм? През 1953г. в Женева се проведе хуманитарен конгрес по повод на 400-годишнината от мъчението на Мишел Серве, изгорен по инициатива на Калвин. По това време се издигна разпаления протест на Кастелио и оттогава хуманизмът не престава да нараства и да се развива. Той действително е поставил своя отпечатък върху нашето общество. Филантропите правят най-доброто, на което са способни, и кой би отказал да практикува хуманност и справедливост?

Но нима това поведение не подчертава същевременно много ясно слизането на човечеството в ада? Четиристотин години хуманизъм, но също и четиристотин години страдания и отчаяние: войните и най-ужасните разрушения, яростта да се убива и масовите кланета, реките от кръв и сълзи, посолени с човеколюбие и справедливост. Човекът показва две природи. Потенциално е бог, но също и демон. И това се вихри и кипи в затвора! Какво ужасно състояние!

Нима не трябва да обичаме хората? И защо не? Ако го правите, то е по-силно от вас. Но това не е решение. Защо да не се обърнете към справедливостта? Но какво означава справедливостта за тази гъмжаща маса с изключително сложен състав в нейния тъмен затвор? Нима интересите не са отчайващо противоположни? Нима всеки индивид не търси правото да постигне собствените си цели? Разбирате ли колко лесно се стига до лицемерието в името на правото? По тази причина Лао Дзъ казва:

Когато се появиха проницателността на ума и интелектуалното схващане, възникна голямото лицемерие.

Ако вашите интереси, вашите задължения и необходимостта да поддържате съществуването си, тоест вашите грижи се намират на хоризонталното ниво, то вие в течение на годините сте развили  проницателност и находчивост. Вие използвате някаква тактика, фина игра на прекрояване на нещата, за да осъществите вашите цели. И в тази игра се опитвате да поставите правото на ваша страна, но не за да практикувате справедливост, а за да постигнете вашата цел. Така вашето действие е лицемерно. Това предизвиква всякакви проблеми и ситуациите стават все по-сложни. Ако проследите политическите битки на човечеството в светлината на „Дао Дъ Дзин”, няма как да не почувствате постоянно и съвсем разбираемо отвращение. По отношение на политиката и икономиката лъжата и измамата царуват според определен план и ние чуваме ударите, които взаимно и официално си нанасят партньорите в тази тъмница, каквато е нашето общество. Със сигурност голямото човешко семейство не живее в хармония. Ситуацията е ужасяваща.

Въпреки това, дори и така, човечеството не отрича по-висшия си произход, своя статут. Голямото човешко семейство не живее в хармония, вие го  знаете, вие го изживявате. И ето:

Когато семейството престана да живее в хармония, се появи любовта между родителите и децата.

Като островчета в бурно море, има десетина на хиляда семейства, които живеят в мир. Въпреки многобройните изключения, любовта на родителите и синовната привързаност съществуват. Това лошо ли е? Напротив! Нека спокойствието на вашия семеен живот и любовта между родители и деца да бъде взаимна утеха, може би това е единственото място за почивка, което имате в бурята на живота. Но не надценявайте качеството на тази ситуация, защото… дали вашето сърце бие със същата любов за семейството на съседите? Апартаментите ни са натрупани като клетки за птици, в много от които се гука хармонично. Но това не пречи на живущите да продължават да се бият в затвора. В някои групи водачите провъзгласяват благородството на семейството като основна клетка на обществото. Те имат право, това е спасителна жилетка, която пази хората от удавяне. Но не го идеализирайте, защото то е само тъжен остатък, много бледо отражение на първоначалния живот в Дао.

И при народите е същото, както и при семейството. Всеки народ е едно голямо семейство. Съществуват много народи в света, при които „голямото семейство” се е разпаднало. В тези семейства винаги се върши нещо и се водят смели борби. Но в живота на тези народи се вижда все още нещо от божествената природа. Например в любовта към родината, в националното чувство. Дали го усещате или не и по какъв начин това се изявява, няма значение, ние просто констатираме, че при народите такива чувства съществуват и затова всеки народ има своите верни поданици. Никое човешко дете не е освободено от патриотизма, защото това е състояние на кръвта. И вие знаете докъде може да доведе това, макар че в основата си той е качество, както и бегъл отблясък от първоначалното. Но докъде ли понякога това национално чувство не тласка човечеството? Така че сега ще разберете напълно забележката на Лао Дзъ:

Когато в провинциите на царството започнаха безпорядъци, се появиха верните поданици.

Не е необходимо да навлизаме в подробности, за да обясним това. Вие имате собствен опит по въпроса и когато се вгледате навътре в себе си и определите собствената си гледна точка в качеството си на ученик на Духовната школа, вие ще разберете, че имате още много да правите, преди да бъдете освободени от тази илюзия. Нима не е илюзия да се задоволявате с един карикатурен отблясък на светлината? Не трябва ли да се върнете към Дао, докато това все още е възможно? Вие сте чули зова на Духовната школа и сега, когато сте надали ухо и сте възприели онова, което дава вечния мир, става дума да се изправите пред последствията!

Трудно е да си представим, че „Дао Дъ Дзин” е дадено на човечеството едва 600 години преди Христа. По наше мнение този труд е много по-стар и е писан няколко хиляди години преди това. Така че ние съвсем не сме пионери, а изоставащи! Но каквото и да става, колкото и да сме изостанали, нека да вървим, все още има време. Да напуснем затвора и да влезем в свободата чрез новораждането на душата:

Да бъдеш Дао, означава да си вечен. Дори и тялото да умре, никаква опасност вече не е страшна.

19-I
Откажете се от знанията!

Вие знаете, че сегашното човечество, което е остатък от първоначалното човечество, се върти в кръг в тъмните кладенци на природата на смъртта. Чрез хуманизма и правосъдието, чрез любовта между родители и деца, т.е. чрез култа към семейството, както и този към родината, то се опитва да уреди нещата. Колкото и да са напразни тези опити по отношение на крайния резултат, те все пак трябва да се разглеждат като единствената възможност да се изрази потенциала на доброто на човечеството.

Дао беше изоставен и ние видяхме резултата в различни аспекти. Вие самите имате своя опит в материята. Затова като единствено възможно решение ви предлагаме: хванете въжетата, спуснати за вашето спасение в кладенеца на разрухата, за да изминете пътя на завръщането, пътя, който започва с новораждането на душата и непосредствено ѝ дарява мир.

Този път на завръщане естествено има различни аспекти и вие трябва да го имате предвид. Вие познавате петорния универсален Гносис и знаете, че той отговаря на вашите жизнени флуиди:

• разбирането съответства на кръвта,
• желанието за спасение – на хормоналния флуид,
• себеотдаването – на змийския огън,
• новото поведение – на нервния флуид,
• новораждането на душата – на астралния флуид.

От години е направено всичко, за да се даде на учениците на Духовната Школа на Златния Розенкройц достатъчно разбиране за тяхното състояние. Същото може да се каже и за желанието за спасение. Който има известно разбиране, копнее за новото жизнено поле. Ние настоятелно казвахме почти всеки ден в продължение на години, че себеотдаването, състоянието, в което човек няма повече аз, е ключът за това. Вие знаете сега, че тези три пътя – разбиране, желание за спасение и себеотдаване, поддържат връзката с електромагнитните лъчи, които присъстват и се изявяват в силовото поле на Духовната школа.

През изминалите години в нашето силово поле се появи нова  електромагнитна сила. Една сила, която ни накара да говорим за групово единство и ново поведение; сила, която въздейства най-вече на сърцето ви; сила, която ви подтиква да действате и да дадете явни доказателства за чисто и безпогрешно ученичество. ………

Ние подготвихме и осъществихме това ново начало и тези, които дадоха предимство на аза и неговите илюзии и така създадоха пречки при пътуването, се изключиха сами от групата. Да допуснем сега, че вие сте  започнали това пътуване, приемайки новото поведение и че сте съвършено готови за последствията. Но възникват различни проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Защото този, който не е в състояние да разреши  проблемите си, губи доброто си настроение, като унинието или  екзалтацията го заместват. Заедно с основните линии на пътя, който познавате и приемате, заедно със съответстващото фундаментално поведение, ние мислим и за необходимото практическо ежедневно поведение.

Вашите очи са обърнати към целта на Духовната школа, следователно знаете какво се очаква от вас. Но също така сте центрирани ежедневно върху обикновения си живот с всичките му емоции. Често не знаете какво да правите. Така допускате грешки, които са в състояние да доведат до неблагоприятна съдба. Дори и в ежедневието, в качеството си на ученици, се дръжте разумно. Не си казвайте: „Обикновеният живот не ме интересува. Нямам нищо общо с него. Моите сметки с него са уредени.”

Би било глупаво да говорите така, защото фактът, че се намирате на тази земя, доказва, че животът не си е уредил съвсем сметките с вас. Затова  при всяко положение трябва да избирате практическо поведение по  хоризонталния план. Ето защо Лао Дзъ разяснява този въпрос.

На първо място, по отношение на обикновения живот, отхвърлете  мъдростта и прогонете знанието. Просто излъчвайте светлината на вашата душа. Това означава, че ако отивате при себеподобните си, заредени с познанието и мъдростта на Гносиса, ще ви сметнат за непоносими. Вие ще събудите омразата. Ще отприщите съпротивата. Ще запалите войната. Обаче с малко познание за хората, с малко познание за живота и с малко любов, вие ще направите чудо, подкрепяни от новата светлина на душата. Така вие ще направите щастливи хората около вас. И в тази атмосфера на хармония и щастие, те ще се отворят повече от всякога за вашата духовна ориентация.

Лао Дзъ казва също: Отхвърлете мъдростта, откажете се от знанията, действайте колкото е възможно по-естествено, тогава хората ще бъдат сто пъти по-щастливи. И по този начин вие вървите по пътя на най-малкото съпротивление, именно за да намалите съпротивата.

Следният аспект на този важен въпрос е, че хуманизмът и правосъдието хвърлят смут навсякъде в света. Неизброими движения в диалектичен план искат да помогнат на човечеството посредством хуманизма и правото. Помислете за всички религиозни, хуманитарни и политически течения, действащи в природния ред. Светът изобилства с техните дебати и публикации. Те имат своята преса и своите организации. Те ви зоват и  приканват от всички страни с похвалното намерение да преобразуват безпорядъка в тъмницата в ред, евентуално един божествен ред.

Не им се подигравайте! Не ги атакувайте. Не противопоставяйте вашите представи на техните. Обмислете много сериозно това, защото хората не могат да направят нищо друго. Но все пак недейте лично да им сътрудничите. Не се оставяйте да ви хванат. Освободете се по възможност. Не очаквайте нищо и действайте тактично. Ако някоя група може да  упражнява някакво влияние, то това е гностичната група, благодарение на своето силово поле. Ако цялата група на Духовната школа се освободи от бурното световно вълнение, тя ще бъде мощен лост за окончателното възстановяване на обединеното голямо човешко семейство. Тогава хуманитарните усилия по хоризонталния план ще бъдат заменени от реалността на вертикалния план. Така ще ускорим идването на периода, познат под името „хилядолетното царство”. Духовните школи от Седморното световно братство трябва да следват този процес. И така:

Отхвърлете хуманизма, откажете се от справедливостта, тогава хората ще се завърнат към любовта между родители и деца.

Ние сме едва в началото на това развитие, но ако искате да участвате в него, вие ще откриете колко важно ще стане то за вас.

Ние ви говорихме за отношението на ученика към неговите подобни, и в социален аспект – за връзките му с обществото. Но по темата може да се каже още много:

Отхвърлете хитростта, откажете се от алчността и вече няма да има крадци и разбойници.

Какво трябва да разбираме под тези думи? Да ги изследваме първо в контекста на нашата Духовна школа и след това в смисъла на вашия обикновен социален живот. Да предположим, че в школата вашите мотиви в известно отношение не са чисти. Този факт естествено зависи от фундаменталната нечистота на вашето сърце. Вие сте жертва на  пламъците на вашите желания. И се стараете с помощта на придобитото умение да постигнете вашите цели. Следователно вие се опитвате да получите нещо, което още не е за вас. Вие се опитвате да ускорите това, което ще стане, когато му дойде времето, ако всичко върви добре. Вие действате точно като крадец и е очевидно, че така призовавате всички съответни сили и вибрации. Така школата се затруднява и силовото поле се смущава. В този случай от нея ще се излъчи нечисто лъчение,  разрушително за човечеството и неосвобождаващо. В една духовна школа не използвайте това, което във вас е желание, ловкост и вкус към печалба,  откажете се напълно от това.

Постарайте се да приложите тези принципи напълно съзнателно в обикновения си живот. Осмелете се да го направите! Вашето развитие по  пътя, водещ към мира на душата, ще извлече голяма полза от това. Има множество крадци и разбойници във вашето дихателно поле, които вие самите сте призовали! Колко трудности предизвиквате така и в живота на другите! Това не ви дава нищо и разрушава другите. Затова Лао Дзъ казва:

Отхвърлете хитростта, откажете се от алчността и вече няма да има крадци и разбойници.

Приложете това поведение на практика.

19-II
Откажете се от тези неща

Да продължим с некоментираните стихове от 19-та глава на „Дао Дъ Дзин”:

Откажете се от тези неща и не се задоволявайте с привидностите.
Затова ще ви кажа към какво трябва да се придържате. Вижте се във вашата първоначална простота и запазете първоначалната си чистота. Нека във вас да има възможно най-малко себелюбие и желания.

Откажете се от тези неща. Но какви са те? Позволете да ви припомним още веднъж. Във вашето всекидневно поведение, що се отнася до връзките ви с вашите себеподобни, откажете се от вашата мъдрост и вашето знание. Вие сте получили тази мъдрост и това знание единствено за вас самите, за трансформирането на вашата смъртна душа в новородена душа. Резултатът от това е едно излъчване на душата. Това излъчване произлиза от вас без участието на вашата воля, разсъждение или предварително обмисляне. То никога не може да бъде нараняващо, провокиращо или неприятно за когото и да било. Вашата мъдрост и вашето знание са полезни по пътя, освен за самите вас, също и за някой друг, ако той ви помоли, когато в отчаянието на душата си има нужда от тях. С другите вие трябва да се държите с любов и разбиране, с голямо търпение и съчувствие, защото те са част от този вид същества, към който принадлежите и вие. Така е възможно да направите щастливи всички живи същества, с които имате контакт.

Второто нещо, от което трябва да се отдалечите, се отнася за хуманизма и правосъдието. Десетки големи движения и стотици по-малки, чието силно вълнение е резултат от действието на религиозните, хуманитарните, политическите, окултните и икономическите групи, изискват вашето внимание, вашето съдействие, вашето определяне, отдаването на вашия живот. В никакъв случай не участвайте в тях. Считайте всичко това за безполезно и само за поддържане на борбата. Но не бъдете арогантни, глупави или възмутени. Замълчете и предложете светлината на душата си.

Трето, откажете се от вашата хитрост и вашата алчност, защото тези черти на характера са оръжия, за да откраднете това, което не ви принадлежи, и това, на което все още нямате право. Вие ще създадете около себе си атмосфера на дисхармония, на алчност и убийство.

В предишната глава ние определихме три елемента, от които трябва да се отдалечите. Ако се решите на това, не го правете само привидно. Ако знаете, че нещо не е добро, но не се откажете от него от цялото си сърце, това е лицемерие. В този случай вие се подчинявате на един закон, който ви е наложен, или който сами си налагате. Тогава вие сте под закона, следователно във фазата на Стария завет. Тогава вие се прекланяте пред закона, без новата реалност да се запише в кръвта ви. Това означава, че вие не сте се отказали от обичайното правосъдие и намирате удоволствие в привидното. Новото поведение има смисъл само ако го приемете вътрешно, подтиквани от кръвта на сърцето. Иначе то е преструвка, лицемерие и тогава попадате под удара на съждението, изложено в 18-та глава:

Когато се появиха проницателността на ума и интелектуалното схващане, възникна голямото лицемерие.

Разбирате ли, че в Духовната школа, и по пътя, е невъзможно да се направи и една крачка и да се постигне несправедливо какъвто и да е успех, като се преструвате. Разберете го добре, защото в обикновения живот човек може да се преструва. Но това е причината за неописуеми мъки, защото лицемерието върви ръка за ръка с инстинкта за съхранение,
а инстинктът за съхранение подпалва войната. Лицемерието в живота и поведението е дотолкова закотвено в кръвта от поколение на поколение, че дори и в Духовната школа се показва известна склонност то и неговите методи да се използват при вървенето по пътя! Тогава не се говори за лицемерие или измама, защото това са отрицателни определения. Човек казва: „Наистина бих искал, опитвам се, имам желание” и други подобни.

Разберете добре, не искаме да ви представим в неблагоприятна светлина, нито да ви обидим, но сме задължени да ви попитаме: „Дали Гносисът за вас не е все още само преструвка, напълно външна стойност, която бихте искали да притежавате?” Тогава бихте могли да изучавате характеристиките и целите, да ги възприемете приблизително и да ги имитирате благодарение на диалектичните средства, с които разполагате. Но тук става дума за псевдо ученичество с много изтънчени привидности. Обаче то не може да се счита за притежание на кръвта. Трябва да покажете, че сте обновени в кръвта си и чрез нея. По тази причина Лао Дзъ казва в края на 19-та глава:

Затова ще ви кажа към какво трябва да се придържате. Вижте се във вашата първоначална простота и запазете първоначалната си чистота. Нека във вас да има възможно най-малко себелюбие и желания.

Какво да разбираме под това? Със сигурност не първоначалната божествена простота и чистота. Не е възможно да видим самите себе си там. Като смъртна душа ние никога няма да познаем това състояние. Въпреки това, когато се доближите до Духовната школа и решите да тръгнете по пътя, вие трябва да се освободите от всички воали, които илюзията, измамата и образованието са изтъкали около вас, и да се държите в съответствие с истинската си природа и истинското си състояние на съществуване.

Всеки човек е от някакъв определен тип, с определен характер, с определена стойност. Когато придобиете познание за самия себе си, без да се надценявате или подценявате, вие сте в първоначалната си простота, вие познавате личния си тип. Тогава в чистотата и истинността на такова познание се доближете до Гносиса с разбирането и желанието за спасение, в себеотдаване и ново поведение – процес, който може да протече много бързо. Придържайте се към това. Ако не го направите, винаги има риск илюзорно да се доближите до Гносиса, с всички последствия, които произтичат от това. Виждайте се всеки ден във вашата съвършена простота и на тази основа следвайте процеса с чистота. Ето какво има предвид Лао Дзъ.

Докато се въртите в кръг в този свят, вие имате материални нужди и интереси, тъй като трябва да се поддържате. Е, добре – това всеки сам може да прецени – опростете и намалете колкото е възможно повече вашите задължения по поддържането ви в материята. Имайте възможно най-малко егоизъм и желания, колкото да подсигурите необходимото за вашето биологично съществуване.

Отхвърлете илюзията и започнете вашия път на ученик в простота и чистота. Тогава единството на групата – голямата общност на душите, ще възникне със сила и по чуден начин. Оставете всичко, което е безполезно и ви обременява.

Следователно:

Оставете това тежко иго,
това зло, което трови кръвта ви,
и влезте в свободата.

Ние ви потопихме в мъдростта на „Дао Дъ Дзин” и силно се надяваме, че плодовете на тези разсъждения ще се проявяват във вашето поведение.

20-I
Откажете се от ученето

Да се опитаме да разберем гностичното значение на 20-та глава на „Дао Дъ Дзин”. Смутиха ли ви думите: Откажете се от ученето, и грижите и безпокойството ще ви напуснат?

Човечеството, напълно обсебено от интелектуализма, ще намери този афоризъм за крайно глупав или ще се почувства обидено. Освен това тези думи не са ли в противоречие с идеите на Школата на Златния Розенкройц? Не казваме ли, че човек трябва да притежава познание, за да разбере Гносиса? Нима Библията не казва: „Моят народ загива, защото няма познание”? Не е ли важно и необходимо запознаването с нашите книги, за да разберем по-добре целите на Гносиса? Може би ще кажете: „Учениците от всички времена са били обучавани или чрез думи, или чрез написан текст, или чрез езика на мистериите. Трябва ли да се откажем от всичко това? Как можете да изречете нещо толкова чудовищно, казано 600 години преди Христос, и да мислите, че това е гностичната мъдрост?”.

Да изследваме какво има предвид Лао Дзъ. Да започнем с един познат пример.

Представете си, че сте прочели цялата литература на нашата Духовна школа и тълкуването ѝ се основава на всички подобни произведения, които са ви попадали в течение на години. Представете си още, че имате добра памет, че сте запомнили всичко прочетено, че за вас в интелектуален смисъл може да се каже: „Той знае това! Тя знае това!”

Това знание донесло ли ви е нещо истинско, дори и съвсем малко? Нима няма голяма разлика между това да знаеш интелектуално и да знаеш наистина? Та нали мнозина се нахвърлят алчно върху книгите на Духовната школа, за да ги погълнат, така да се каже? Забелязали ли сте след това
техните реакции или може би сте чули да се говори за тях? Една глава е предизвикала радост, втората – тъга, третата – неприязън, следващата може би голямо объркване. При това се е появила наново малка искра на надежда, последвана от безмерен страх и т.н.

Всички възможни психически реакции следват една след друга в дива вихрушка. Накрая заинтересованите се оказват често в такива напрежения, астралният срив е толкова голям, всевъзможни грижи се струпват като облаци до такава степен, че те стигат до резултат, противоположен на очаквания. Когато наблюдавате такъв морален и психически упадък
и определите точно причината за това, думите на Лао Дзъ: „За Бога, хора, оставете ученето”, не ви ли поразяват като вик на сърцето?

Освен психическия срив и моралните увреждания, които се дължат на ученето, могат да се проявят и други явления. Утоляването на жаждата с чисто теоретични източници, неизменно води до сериозно самонадценяване. „Но аз знам всичко това!”. Човек може да се вкамени в такова психическо състояние. Опитът да се прилагат в практиката чисто теоретични познания може да бъде крайно пагубен за другите. Във всички случаи това води до обезценяване на истинското развитие на човека.

В наши дни общата тенденция за интелектуално образование произлиза от обстоятелства, в които човечеството само се е поставило. Механизираният живот, развитата промишленост, нашият изключително сложен до най-малките му подробности модел на обществото, правят ученето необходимо почти навсякъде по света. 

Но дали с това хората са по-щастливи, по-добри и действително по-мъдри? Освободени ли сте от вашите тревоги, вие, които вероятно знаете толкова много и продължавате да учите? Свободни ли са от безпокойство тези, които създават различни продукти, предназначени да внедрят теоретичните знания, тези, които водят обучението? Те са много учени и затова се предполага, че притежават големи духовни способности. Ах, каква грешка! Какво обезценяване на единствената цел на живота!

Светът и човечеството са стигнали толкова далеч, че ако в този миг поискаме да направим завой и да изберем за водещ съвета „оставете ученето”, ще се породи огромно безпокойство. „Как бихме могли да оставим децата си да влязат в живота без да са научили нищо за обществото, за социалния живот, както и без да са получили образование, което да подсигури съществуването им?”.

Но можем ли да квалифицираме всичко това като прогрес и еволюция? И все пак нали точно това правят всички? Повечето хора поемат по пътя, който според Лао Дзъ води право в бездната. Затова в 20-та глава се отбелязва: Уви, светът е станал пустиня и това няма край.

В наши дни един така наречен еволюирал човек е в много отношения белязан човек. Най-често природата на смъртта здраво го е оковала. Но какво да се направи, за да се разпръсне това голямо безпокойство, което Лао Дзъ е наблюдавал в живота на своите ученици още 600 години преди Христос?

Е добре, това не е безпокойство, което поражда нови притеснения. Това е безпокойство, което води до освобождение, при условие че честно и последователно се изправяте пред него.

Истинни ли са тези думи? Това действително ли е възможно? Ще разгледаме този въпрос в следващата глава.

20-II
Светът е станал пустиня

Забелязали ли сте, че ако искаме да бъдем напълно честни към живота и самите себе си, трябва да признаем, че сме изцяло затворени във верига от причини и следствия? Вие сами навличате тази усмирителна риза и хвърляте в нея и вашите деца. Още преди две хиляди и петстотин години Лао Дзъ  привлича вниманието на човечеството към този въпрос, а оттогава ситуацията значително се е влошила. Този, който наистина иска да изживее ученичеството в една гностична Духовна школа, който иска наистина да придобие тази опитност вътрешно, който иска да извърви пътя на освобождението, трябва да изостави ученето.

За да бъде разбрана тази задача и изпълнена според определената цел, трябва да се направи разлика между познанието на света и истинската мъдрост. Цялото познание на света има за цел да направи човека годен за задачата му по пътя през природата на смъртта и да го подготви за нея. Обучението се дава, за да се направи този път колкото е възможно по-лек и да снабди човека с всички необходими принадлежности. Освен това то спекулира с всички стимули на тази природа като чест, реноме, власт,  придобиване на блага, както и с всички нисши инстинкти на човека.

Обаче в живота се вижда все по-ясно как прилагането на това познание доказва, че много от тези предполагаеми знания почиват на извънредно разклатени основи. В действителност те нямат никаква основа и може да се каже, че са чиста спекулация. Следователно резултатът от прилагането на тези познания трябва да увеличава безпокойството на човека и това се разбира от само себе си.

Ако изследвате развитието на собствения си живот, вие ще заключите, че в много случаи сте жертва на прилагането на знанието, което в крайна сметка не е било знание, а чиста спекулация, макар и изключително рафинирана в много отношения.

Ето един пример: вегетарианците, принудени да се хранят с продукти от растителното царство, си дават сметка, че понастоящем всички растения са отровени поради прилагането на скорошните научни открития в областта на земеделието и на по-високо ниво от откритията на модерните науки. Почвата и атмосферата на цялата жизнена сфера на света и човечеството са замърсени по вина на науката. И зад всичко това стоят икономическите, политическите, социалните и националните интереси, както и интересите на расови групи и други опозиционни движения. Без изключение всеки тегли чергата към себе си, докато предизвика крайни напрежения, и всичко това в резултат на ученето.

Уви, светът е станал пустиня и това няма край, казва Лао Дзъ. Тази  истина се вижда и в наши дни. Изключено е сега да можете да доставите на вашите деца храна, която е напълно здрава и чиста. Какво престъпление, какво безпокойство!

може би ще се оставите да бъдете заслепени от официалните лъжи (резултатите, получени чрез науката и представени като отлични!) на многобройните информационни бюра, както и на рекламната наука, дъщеря на приложната психология? Светът е станал джунгла и междувременно се правят опити да се въвлекат и други светове в тази джунгла. И това няма край! Усещате ли как човечеството се клати на ръба на пропастта?

Със сигурност има хора, които не поддържат тези заключения. Те смятат, че възгледите ни са твърде мрачни, че сме песимисти. Така е било и по времето на Лао Дзъ, който казва:

Всички хора са доволни и весели. Всички хора живеят в изобилие. Обикновените хора са лъчезарни, много проницателни и задълбочени. Те за всяко нещо си имат причини и основания, придобити и развити много рационално чрез науката. Само аз съм глупав. Само аз съм като в тъмнина. Аз съм хаос от объркване, като човек, който всичко е загубил.

Обаче за човека, намиращ се в положението на Лао Дзъ, всички тревоги изчезват. И все пак му остава едно единствено безпокойство, което не иска да го напусне: безпокойството за цялото човечество, човечеството, което е направило от този ден на изява една джунгла, един ад. Поради ученето! Поради прилагането на знания без ни най-малка искрица мъдрост. Ние ви молим: не правете като мнозина грешката да смятате, че знанието е „мъдростта”. Ако частици от истинското намерение на Лао Дзъ проникнат във вас, вие наистина ще знаете, че са необходими не само ново поведение, но и пълна вътрешна революция. Не може с по-малко, ако  искате да успеете.

Всичко това засяга третия аспект на Дао Дъ Дзин: прилагането на Универсалната мъдрост. Не става дума за това, което знаете, а за това, което правите! Става дума за толкова основна лична революция, толкова цялостна, че тя трябва да обхване всичко. Освен несъмнената ви добра воля и заявената любов към Школата и Гносиса, става дума да знаете дали вие, в качеството си на съвременен човек от този век, сте в състояние да започнете и да проведете основна лична революция с интелигентност, родена от мъдростта, а не от екзалтацията. Защото това толкова необходимо цялостно обръщане не засяга само вас, но също и всички ваши неща и хора, за които сте отговорен.

Невъзможно е за тази цялостна лична революция да се изготви единна програма, която може да бъде следвана и прилагана от всички като  правило. Защото тази революция е едно лично вътрешно събитие. Тя има външно изражение и се проявява в един напълно нов начин на живот, основан на едната истинска цел. Такъв начин на живот има ясно определени характерни особености.

От първостепенна важност е да направите Непреходното царство основен смисъл на живота си. Затова също е необходимо едно познание, но познание, основано на една мъдрост, която е от Бог. Тази лична революция, свързана с всичко, което сте успели да разберете досега за истинското състояние на съществуване на ученика, състоянието на съществуване на  живата душа, ще спаси цялата група от падението.

Как може да се достигне до мъдростта, как един ученик може да пробие до извора на мъдростта, това вече ви е известно. Това е пътят, който води към живота, и за който от години ви говорим. Ако този извор на мъдростта е избликнал във вас, проникнал е до светилището на главата ви, съгласувал се е с вашата способност за разбиране и е оживил всички латентни  центрове, прочиствайки ги от шлаката, той незабавно ще предизвика интензивен конфликт, жизнен конфликт между вас и целия свят, цялото човечество и цялата еволюция на света. Вие няма да сте в състояние да живеете като нов човек, даже и ако се стараете до крайната възможна степен.

Ето защо в работното поле царува радост, когато симптомите на този жизнен конфликт се проявят в живота на някой ученик. Поради прилагането на знанията целият свят е дезорганизиран, станал е пустиня. Всеки компромис с този свят ни лишава във все по-голяма степен от плода на ученичеството, прави ни съучастници в кармата на света, продължава нашето пленничество и ни изпраща серия от нови безпокойства, които, така да се каже, ни хвърлят в ада.

Усещате ли спешната необходимост от мощна намеса на учениците и на групата? Отворена е нова страница от Книгата на живота. Какво тази страница ще ни даде да прочетем скоро? Групата ще изпълни ли мисията си?

Целият свят е станал пустиня и това няма край. Ние го установяваме! Но пустинята и последствията от прилагането на световната наука пречат в много отношения за разгръщането на новите и постоянните ценности на ученичеството, както и изкачването в свободата. Пътят на Роза Мистика, който бива откриван и ще продължи да бъде откриван до полето на Дух-душата, съзнателно е преграден!

Затова ние и групата трябва да се намесим, за да дадем на отделния човек и на групата от хора, които го желаят, възможността да прокарат пътя, който води нагоре. Ако се замислите за това колко малко възможности за положително развитие на човечеството са останали, ще разберете, че космическата революция е неизбежна. Но само една революция на самите вас може да ви предпази в бурята на тази космическа революция.

20-III
Само аз се различавам от обикновените хора

Двадесетата глава на „Даo Дъ Дзин” завършва с думите: Само аз се различавам от обикновените хора, защото почитам Майката, която храни всичко.

Това изречение ясно изразява колко е неизмерима разликата между ориентацията на човекa, напълно съгласуван с природата на смъртта, и тази на човека, който e обърнал сърцето си изцяло към природата на живота.

„Майката”, за която става дума тук, означава едно поле на чиста, неосквернена астрална субстанция, едно поле, събрано около всяка жизнена област, където божествените искри трябва да се доведат до изява. В такова поле се поддържат потоци и от него се излъчват лъчи. Свещените писания от всички времена говорят също за „безкрайния океан от първична материя” и за „водата на живота”. Апокалипсисът говори за „реката от жива вода, прозрачна като кристал, която извира от трона на Бога и Агнеца”. Този могъщ извор на живота трябва да нахрани децата на Бога. Това е тази единствена сила, която трябва да обясни „живота”. Без тази жизнена сила нищо в този свят не можа да се нарече „живо”. Разбираемо и напълно обяснимо е защо тази астрална пълнота е наречена „Майка”. Тази Майка е трябвало да роди целия свят. Целият план на сътворението на Бащата трябва да се изяви чрез силата на Майката. Бащата излъчва божествените искри, микрокосмосите, в които присъства духът на Бога. Божествената искра е семето на Бог. Всичко, което крие в себе си тази божествена искра, при контакта с Майката на света, която е астралното поле на истинския живот, трябва да нараства и да се изявява. От Майката чрез семето на Бащата се създава синовността, потомството, една чудна реалност.

Лао Дзъ живее чрез тази Майка. Той почита тази, която храни всичко. Защо тогава този факт го прави толкова различен от себеподобните му? Вие сте в състояние да отговорите на този въпрос. Родените от природата не живеят от астралното поле на Майката на света. Те произхождат от астралното поле на фалшивата майка, астралното поле на природата на смъртта, и са поддържани от него. Те зависят от една различна жизнена ориентация и съответно показват различно поведение, водещо до различни резултати, в сравнение с тези, които почитат и служат на истинската Майка
на света.

Затова е разбираемо, че човекът, роден от природата, лишен и от най-малката мъдрост и снабден единствено със способност за интелектуално знание, може да натрупва и да съхранява само знания за света, и при това твърде малко. Тези знания, придобити експериментално, не могат да се увеличават другояче, освен експериментално. Лишени от мъдрост, те неизменно водят до пропастта и, както казва Лао Дзъ, превръщат този свят в пустиня.

Следователно вижте големия контраст. Вижте тези две човешки фигури: човекът, роден от природата и човекът на Лао Дзъ. И двамата притежават микрокосмос и двамата произхождат от божествена искра. Но единият – Лао Дзъ, живее от астралното поле на Майката на света, в което Божият Дух се изявява и непосредствено се разпознава. Така че истинският син на Бога, истинският човек, се ражда от божествената искра, чрез нея и с нея, и мъдростта, която е от Бог, се свързва директно и съвършено с неговия мисловен инструмент и го ползва. И нито един аспект на неговото  поведение, нито което и да било последствие от него, повече не е спекулативно или предизвикващо съжаление. Такава е, от етап към етап, от сила към сила, изявата на Божията слава и на плана за неговите деца.

Разгледайте сега другия човек. Той човек ли е? Не е! Затворник на природата на смъртта, отделен от Майката на света, неговата изява, неговото бъдеще са в застой. Той е куцият, парализираният, слепият, който трябва да бъде излекуван. Той е, както казва Господ Иисус: „сляп, макар че вижда, глух, макар че чува”, едно неродено същество. Много от тези, които притежават само мозъчно съзнание, интелект, и са натрупали известни езотерични познания в течение на годините, се утешават с надеждата, че тази толкова увредена привидност на човешко същество един ден ще стигне до добър край по заобиколен път. И за пореден път спекулират с прогреса, който се дължи на ученето.

Следователно разберете Лао Дзъ. Само едно пълно обръщане по пътя, по който е поело, ще спаси природно роденото човечество. Само едно  истинско завръщане към Майката на света, към спасителното астрално поле от началото, може да му помогне.

Пътят, който води натам, ви се посочва всеки ден от Духовната школа. Започнете да го разчиствате от най-важното препятствие: заблудата да вярвате, че знанията на света, а не мъдростта, която е от Бога, биха могли да ви помогнат. Практическото прилагане на двете едновременно е невъзможно! Те са несъвместими. Затова: Откажете се от ученето, и грижите и безпокойството ще ви напуснат.

21-I
В своето творение Дао е неясно и объркано

Видимите проявления на великото Дъ са резултат от излъчванията на Дао. Такава е природата на Дао.

С този цитат на древната китайска мъдрост ние ви представяме 21-ва глава на „Дао Дъ Дзин”. Четейки тази глава, вие без съмнение сте забелязали, че става дума най-вече за понятията Дао и Дъ. Това, което Лао Дзъ има предвид тук, в смисъла на тази глава, вие ще разберете по-добре, ако изходите от последния стих на 20-та глава:

Само аз се различавам от обикновените хора, защото почитам Майката, която храни всичко.

В предишната глава ние казахме, че в този стих „Майката” означава първоначалното, абсолютно чистото астрално поле, в което Бащата се изявява напълно. Това първоначално астрално поле не е изчезнало. То винаги съществува, то е неприкосновено. Човекът, който се приближава до гностичния път, за да го извърви, трябва ясно да разбира това във всеки миг. Великата Майка на света е неприкосновена. Пространството, от което, в което и чрез което трябва да се издигне действителността, е неприкосновено.

От момента, в който един човек, група хора или човечество, се отдели, макар и в най-малкия аспект, от божествения план за развитие, то астралното поле на този човек, група хора или човечество се отделя незабавно от  първоначалното астрално поле, за да не може това отклонение да повреди оригинала в дегенеративен смисъл.

Това отделяне е универсален закон. От една страна, този закон предпазва божествената изява, а от друга – елемента на свобода. Такова разделяне на астралните условия може да бъде определено в известен смисъл и като ”падение”. Това определение обаче не може да бъде разглеждано като пълно, защото във всеки човек, във всяка група, във всяко човечество, на всяко небесно тяло се появяват различни астрални състояния, отличаващи се едни от други и отклоняващи се от това на Майката на света. За  „падение” може да се говори само ако във водовъртежа на събитията и развитията елементът на злото и порочността започне да доминира и се правят опити да се направи „статично” онова, което непрекъснато се развива.

Когато се изяви такова състояние – какъвто е случаят с нашето човечество, отделянето се подчертава много ясно. Между природата на смъртта и първоначалната природа на живота се отваря огромен процеп, зееща пропаст. Начинът, по който след това се развиват нещата, без съмнение ви е познат както от личен опит, така и от учението на Духовната школа.

Астралното поле, от което и в което живее човек, отговаря много точно на действителното му състояние. Всичките му опитности, всичко, което му се случва в живота, всичките му желания, мисли и действия са следствие от естеството на астралната сфера на неговия живот. Когато тя е много лична, много индивидуална и този човек може да бъде определен като различен от другите, тогава изпитанията и опитностите в едно астрално поле, отделено от това на Майката на света, са обагрени също много лично. Обаче ако поведението на един човек прилича много на поведението на човечеството като цяло, ако действа почти във всичко като другите хора, тогава и колективната съдба ще го застигне с цялата си сила. По такъв начин има лична карма, карма на групата, колективна карма и световна карма.

Следващата точка, върху която трябва да привлечем вашето внимание, е сигурността, че Майката на света е неприкосновена именно поради закона на свободата. Предположете, че човечеството се отклонява от  първоначалния план, и вие го знаете – „всички са се отклонили”, тогава на секундата се появява ограничено астрално поле, в което се осъществява диалектично развитие. Тогава „възход, разцвет, упадък” означава винаги пълна гибел, разрушаване на всичко, което е безбожно и смъртно във въпросното астрално поле. Възстановяването до първоначалното му състояние преди неговото отклонение се осъществява на няколко пъти. При тези условия, при едно ново начало, следователно по време на следващия ден на изява, това отклонение лесно се унищожава.

Ще се опитаме да ви покажем ясно, че всяко астрално поле, което се отделя от Майката на света, не би могло никога да атакува, надмине и унищожи универсалната изява. Всяко отклонение предизвиква собствената си гибел и получава шанса да започне отначало и да се върне към първоначалното астрално поле. Затова, след като се е свързал отново с Майката на света, Лао Дзъ казва:

Само аз се различавам от обикновените хора, защото почитам Майката, която храни всичко.

21-ва глава на „Дао Дъ Дзин” започва с обяснението как един човек, който желае това, може да осъществи такова завръщане, и по-специално върху каква непоклатима научна основа той поставя своето завръщане. Ето за това искаме да ви говорим.

Видимите проявления на великото Дъ са резултат от излъчванията на Дао.

Когато един човек – например ученик на младия Гносис, вземе решението да измине пътя на завръщане, тогава той е сигурен, че не може да го направи без да се отдели напълно от астралното поле на природата на смъртта и да се върне към първоначалното астрално поле на Майката на света. Това е основното условие.

Всичко това се отнася за едно пълно преобръщане на неговия живот, една революция от тройно естество.

На първо място, по силата на вашето природно рождение вие поддържате около себе си много индивидуално астрално поле, поради което вашето астрално тяло се намира в определено състояние.

На второ място, вие сте свързани с определена група от хора, които имат същия тип. Тази връзка е от повече или по-малко разширено естество. Може да има типични характеристики, например от материално естество, от астрално естество, от егоцентрично естество, от национално естество или други.

На трето място, вие сте свързани с цялото човечество в най-широк смисъл.

Така вие сте затворник на собственото си астрално поле, на групата, към която принадлежите, и на човечеството като обществена социална единица. Ако искате това преобръщане, което се стремите да осъществите като ученик на Духовната школа, да успее, то трябва да е тройно. Трябва да разрушите по троен начин съществуващите астрални условия и да се поставите в пълна хармония с първоначалното астрално поле на Майката на живота, както ни го препоръчва Лао Дзъ. Иначе вие само ще преместите акцентите в живота си вътре в рамките на природата на смъртта.

Предположете, че няколко личности стават ученици на нашата школа, но не се заемат по никакъв начин с личната революция. Предприетите мерки се ограничават до вегетарианство, непушене и въздържане от алкохол. Те говорят, те чувстват и мислят както обикновено се прави в Духовната школа, но по твърде догматичен начин. Те имат също социални, общностни идеали и други навици, които е възможно да се комбинират с ученичеството. Последицата ще бъде, че те ще формират помежду си нова група, но в рамките на природата на смъртта, следователно една група, каквито вече има много по света. Смъртта и нейното жило, истинската причина на тяхното пленничество, няма да бъде атакувана ни най-малко. Защото техният характер, тяхното същество, техният вид и най-общо природата им остават точно такива, каквито са били преди. Те просто са създали помежду си едно ново гробище. Освен католическо, протестантско, еврейско или обществено гробище, следователно ще има и едно гробище за хората, наричани розенкройцери. В действителност те няма да са станали с нищо по-различни от другите.

Защо всъщност Лао Дзъ е станал толкова различен? Е, добре, неговото почитане на първоначалната Майка, истинската божествена синовност, се отнася до тройна лична революция, тройно освобождаване от астралния затвор, в който е пребивавал, заедно с безкрайно желание да влезе в първоначалното астрално поле, стремеж, който приема форма и сила в сърцето на едно такова същество.

Може би ще кажете: „Каква огромна задача! И толкова тежка за изпълнение!” Да мислите по този начин би било най-голямата грешка в живота ви. Защото когато желанието, за което става дума тук, приеме действително форма в сърцето, вътрешната радост, силата и способността да предприемете всички необходими мерки, както и съответното разбиране водят до абсолютния успех. Всичко това би могло например да се отнася до отказване от социална позиция, която неоспоримо пречи на вашето ученичество, или прекъсване на множество връзки, което ще предизвика във вашия живот радикални и дълбоки последствия.

Мнозина, чувайки това, може би ще са на мнение, че гностичната работна хипотеза представлява несигурна основа в един свят като нашия: „Дали е оправдано по отношение на самите нас и на нашите семейства да възприемем тази тройна гностична практика? Основата, която предлага, засега ни изглежда твърде неясна, твърде объркваща.”. О, колко неясна…!

Но Лао Дзъ отговаря:

Видимите проявления на великото Дъ са резултат от излъчванията на Дао. Такава е природата на Дао.

За родените в природата, за всички, за които предварително е запазено място в някое гробище, Дао в своето творение е извънредно неясно и объркано. По-неясно и по-объркано не би могло да бъде. Не би могло да бъде другояче в едно астрално поле, отделено от Първоначалната Майка. И все пак средата в творението на Дао съдържа всички образи.

Помислете върху тези думи, за да се разсее напълно във вас всичко, което е неясно и замъглено, отнасящо се до действителното и конкретното ученичество.

21-II
Дао – великата сила в средата

Видимите проявления на великото Дъ са резултат от излъчванията на Дао.

Някои автори превеждат израза „великото Дъ” с „голямата добродетел”. Макар че със сигурност Дъ е голяма добродетел, по-добре е да бъде преведено като „пътят на освобождението” и „резултатът, получен при изминаване на пътя на освобождението”. Ако гледаме по този начин на същността на Дъ, то е за да избегнем възможността голямата добродетел да бъде смятана за аспект на живота в природата.

В природата на смъртта има много неща, които могат да бъдат квалифицирани като добродетелни, добри, но добродетелта и доброто на тази природа никога не са съвършени. Те нямат нищо общо с единственото добро, за което говори Хермес Трисмегист.

Затова в 21-ва глава на „Дао Дъ Дзин” става дума за видимите действия като резултат от изминаването на пътя, като резултат от прилагането на тройната гностична практика, за която говорихме в предишната глава, действия, които впоследствие изобщо не бива да са неясни, защото са резултат от излъчванията, от импулсите на Дао.

Дао е Божественото едно, Абсолютното, то е самото „То”. Дали така тази дефиниция не е твърде неясна? Всъщност не. Поради три причини. Първата е, че излъчванията са природата на Дао; втората е, че Дао се намира „в средата”; третата е, че тази среда носи в себе си „всички образи”. Да се опитаме да ви обясним това.

В цялата божествена изява, в цялото пространство на творението, Дао – Единственото божествено, стои „в средата”. В това неизмеримо  пространство съществуват полета от астрално естество, твърде различни едно от друго. Може да се каже, че това разнообразие се съдържа в едно единство: „Дао е в средата”.

Считано само по себе си, това е много важно и утешително, но е много по-важно да се установи, че от тази божествена сила, „от средата”, произлизат излъчванията, импулсите, лъчите, дейностите. Тези излъчвания изпълват със своето могъщество цялото неизмеримо пространство.

Това става особено важно, когато открием, че мириадите звездни системи, които обхващат зодиакалните системи, които пък обхващат слънчевите системи, които на свой ред обхващат планетите, всички те притежават Дао в средата си в най-буквалния смисъл.

Всяка планета, всяко слънце, всяка система е заобиколена и проникната от същността на Дао, същността, която образува един фокус в центъра на тези тела и звездни системи. Следователно и планетата, на която живеем, носи Дао в сърцето си в най-абсолютния смисъл. Ето защо се казва, че Христовият дух живее в централната страта на нашата планета.

Затова трябва да се прави ясна разлика между Планетарния дух и Логоса на планетата. Планетарният дух е израз на диалектичния аспект, носител на образа на природата на смъртта в планетарен мащаб. Познавайки планетата, на която живеем, като земята, ние можем да я сравним с личността на човека. Що се отнася до Планетарния Логос, той е съществуването и присъствието на Дао, съществуването на Истинската земя, родена от Бога, която може да се сравни с микрокосмоса. Това е тази земя, за която става дума в Апокалипсиса – една планета, напълно различна от тази, която познаваме, но която ни е много близка.

Още по-изненадваща е констатацията, че микрокосмосът не се различава от един космос или макрокосмос. „Това, което е долу, е като това, което е горе.” Разберете тази херметична аксиома. Дао присъства също и в микрокосмоса, и при това „в средата”, в центъра, който съответства на физическото сърце, и в който могат много ясно да се разпознаят излъчванията.

Така ние ви показахме, макар и накратко, природата на Дао. Дао e навсякъде и във всеки е „в абсолютната среда”. Ето това е великото чудо на Дао. Тази велика сила – жива, божествена, говори, живее и излъчва в сърцето на всеки и на всички. Такава е изумителната природа на Дао, характерното качество на Бога. „Защо тогава, ще попитате вие, гласът на Дао е толкова неясен в мен? Защо толкова ме обърква?”. Защото макар че Дао е във вас, то не е от вашата същност. Дао не е инкарнирано във вас, не е част от живота, произлизащ от материята, докато вашето конкретно съществуване, вашата личност, притежават собствено съзнание, собствен глас. Вие сте от различна природа и божествената природа може да изяви във вас само един глас, само едно излъчване. Това е Словото, което бе в началото. Когато човек се ограничава изключително само с нещата, принадлежащи на природното раждане, когато намира в тях достатъчно пространство, когато само те го поглъщат, когато той дори няма представа за възможна друга природа, чийто глас звучи в него, тогава е логично, че той не може да разбере този глас и единственото му въздействие е да го смущава. Когато човек познава присъствието на другата природа, но не се приближава до нея позитивно със своето поведение, да, тогава освен объркването остава и нещо извънредно неясно. Тогава Светлината,  Словото, свети в тъмнината, но тъмнината няма нито способността, нито волята да я схване. Забелязвате ли колко е конкретно въведението на евангелието на Йоан? Ако искате да се освободите от това объркване и да преобразувате тази неяснота в ясна светлина, никога не забравяйте, че в цялата универсална изява съществуват две природи : абсолютната природа, която е Дао, и една природа в състояние на осъществяване, която не е или все още не е Дао. Така по отношение на микрокосмоса има два живота. Съществува една божествена природа и една природа в развитие, която може да стагнира, както вашата, и вследствие на това бива връщана в началната си точка. Забележете, че както има две природи, има също така и две състояния на съзнание, отделени едно от друго: състоянието  на съзнание на осъществяващата се природа и състоянието на съзнание на абсолютната природа, съзнанието на личността и съзнанието на микрокосмоса. По-низшето състояние на съзнанието трябва да отстъпи място на другото или да се разтвори в него. Това се отнася преди всичко за съзнанието на съществото от природата, която е в застой, която е станала лоша. Състоянието на това съзнание трябва да бъде сломено, за да направи място на божественото съзнание, така че един ден освободената същност да може да каже: „Отец ми и аз сме едно.”

Тук говорим за неща, които познавате отдавна, но сега става въпрос да ги оживите. Съзнавате ли, че Бог се намира в самия този момент във вашия център, в „обора” на вашето диалектично същество, в средата на храма, в средата на вашия микрокосмос?

В едно или друго отношение в миналото вие сами сте се заблудили в неяснотата и объркването. Разберете сега думите на Лао Дзъ:

Все пак средата му съдържа всички образи. Все пак в средата е духовната същност. Тази същност е във висша степен реална и съдържа неопровержимото доказателство.

Може ли да се изрази това по-конкретно, отколкото с думите от свещения език на Лао Дзъ? От сърцето на Дао тече Божествената духовна същност, Гласът на Бога, Словото на Бога. Този Глас, това Слово, обхваща целия план.

Знаците на това Божие Слово се състоят от съвсем конкретни представи и впечатления. От централния принцип на микрокосмоса, от розата на сърцето, се излъчва една сияеща светлинна сила, една светлинна сила, която носи в себе си и със себе си серии от образи от великата действителност, образи, които трябва да бъдат осъществени в човека и от човека. Помислете за радиото и телевизията. Този банален пример дава представа какви удивителни серии от звуци и образи се излъчват от сърцето на Дао и могат да бъдат възприети от човека, ако инструментът, какъвто е неговата система, е станал способен за това.

Този образен език се обръща и стига до вас всеки миг от вашия собствен център. Божественият език, който говори в нас, е подобен на този, който говори във вас. Така имаме средство за сравнение, за възприятие. Логосът на планетата ни говори на същия божествен език. Но внимавайте, не става дума за Планетарния дух. Накратко, това Слово, този език, стига до нас от всички посоки.

Това Слово съдържа всичкото познание, което е във висша степен реално. То съдържа непогрешимо свидетелство, казва Лао Дзъ, относно цялостното развитие на вселената, как това развитие трябва да бъде, къде не върви правилно и как може да бъде отново поправено в цялата вселена. Всеки проблем, който поставяте пред вътрешния трибунал на микрокосмоса, на космоса и на макрокосмоса, ви се предава в многоизмерни образи, преобразувани в изображение, което можете да видите, разберете и асимилирате.

Всеки човек, който наистина се приближава така до „Господа в средата”, участва в световния университет на Бог. Само познанието, асимилирано тук, представлява неопровержимо свидетелство. Затова Лао Дзъ казва в 20-та глава: Оставете ученето и безпокойството ще ви напусне. Само познанието на Бог в неговите практически приложения е полезно за света, за човечеството и служи на плана.

Разбирате ли сега защо настояваме пред вас да направите всичко възможно духовното същество във вас да говори, за да може от него да светне безпогрешното свидетелство – едно неувяхващо свидетелство от незапомнени времена; една сила, която може да роди истинското творение; едно творение, което се осъществява съвършено според научните
закони; eдин процес, който кандидатът на свещените науки трябва да следва стъпка по стъпка, защото пълното раждане, новораждането, има своя произход в Дао, в Дао, което е „в средата” на самите вас, което ви дава силата и може да бъде разбрано чрез способността му да създава образи.

21-III
Новораждането в Дао

Казват, както несъмнено знаете, че Лао Дзъ е написал деветстотин и тридесет книги за етиката и религията и седемдесет за езотеризма. Обаче нищо не е останало от всички тези съчинения, между които е имало дори печатни екземпляри. Те са изчезнали, без да оставят следи. Единственото съчинение на Лао Дзъ, с което разполага човечеството, е „Дао Дъ Дзин”, съдържащо  приблизително пет хиляди думи, които биха могли да се напишат на дузина страници. На доста места текстът изглежда напълно неразбираем и, без съмнение, по тази причина се е запазил за човечеството.

Старата история, която вече сте чували толкова пъти, винаги започва отначало. Изначалният противник, който се изявява през вековете под многобройни форми и продължава да го прави, и тук е направил всичко възможно да унищожи съчиненията, които са изглеждали опасни за поддържането на природата на смъртта и са можели да хвърлят светлина пред човечеството за великата действителност на двете природи. Вие знаете какво мислят за „Дао Дъ Дзин” много от синолозите, а също и какво ние трябва да мислим за техните преводи. Обаче на Изток в множество библиотеки могат да се намерят много дебели томове върху това произведение. В по-голямата си част това са орязани текстове, предназначени да отведат истинския търсещ по погрешни следи.

Следователно не трябва да обвиняваме синолозите, които черпят от такива източници, защото в продължение на векове мнозина са станали жертви на противника. От гледна точка на природата на смъртта, всичко е направено, за да се изтрият ефективно следите на божествените послания.

Затова има само един единствен път, един единствен метод да се премахнат неточностите и объркванията, които прикриват великата  реалност. Това е пътят, методът, за който говорихме. Трябва да се приближите до природата на Дао, която е също и във вашата „среда”. Трябва да се приближите към природата на Дао в пълно отдаване на сърцето, оживено от горещ и дълбок копнеж. Тогава ще откриете, че става дума действително за непогрешимото свидетелство на Бог, за царството на Бог във вас. В цялата вечност, казва Лао Дзъ, Божието същество, което ни е толкова близко, е непреходно. И именно То може да осъществи истинското творение, истинското новораждане.

Да хвърлим бърз поглед върху начина, по който това творение се осъществява в човека, прилагащ тройната гностична практика.

На първо място, той трябва да се измъкне от собственото си астрално поле, полето на природата, което го отделя от Бог;

на второ място, трябва да се отдалечи от астралното поле на групата, това на неговото природно раждане;

на трето място, трябва да премахне на астрално ниво всички връзки, които съществуват между него и света на природата на смъртта.

На пръв поглед тази тройна задача изглежда непреодолима стена, която ни прегражда пътя. Но такава е била винаги задачата на великите в историята, на всички божии деца. Това е ни повече, ни по-малко пътят, който изминава Господ Иисус по via dolorosa и по който ни предшества. Той потърси и намери това Царство, което от самото начало никога не е било от този свят. Затова той направи прави своите пътища. Затова се потопи във водите на Йордан, реката на живота. Затова той победи астралния враг.

Следователно ако наистина искате да последвате Христос – а вие можете поради факта, че Божието Царство е във вас, трябва да започнете конкретно. Трябва да се обърнете към „Господ в средата” с голям копнеж, с целия стремеж на вашето сърце. Ако все още не сте в състояние да  ородите такъв копнеж, ако това ви причинява много болка, значи, че вашето време още не е дошло. Никой не може да ви принуди да породите в себе си това безкрайно желание на сърцето. Невъзможно е да се стигне до него чрез упражнения или с решение на интелекта. Това състояние може да се сравни с любовта.

Ако наистина обичате някого, или ако сте познали такава любов, тогава знаете, че цялото сърце се възвисява в тази любов и че от него се излъчва един прилив, един поток, който установява връзката. Именно с такава любов сърцето трябва да се издигне до духовната роза, която е в него, в средата на всеки от вас. Тъй като тази роза, която е толкова близо и ви търси толкова отдавна, очаква вашето идване, връзката между вас се осъществява със сила. Такава е основата на новораждането, на новораждането на душата. По тази причина в Библията се казва, че само любовта освобождава.

Когато основите на новораждането са станали наистина очевидни, силите на Дао проникват в цялата система на личността. Тогава природата на Дао може да осъществи там своята работа. Необходимо е само човекът, който е предмет на това чудо, да запази цялото си сърце в светлината на Дао и да не оставя желанията на сърцето си да се отклоняват по пътищата и в долините на природата на смъртта. Тогава цялата личност ще прекъсне постепенно всички астрални връзки на природата, които я отдалечават от Бог. Творението вижда деня.

Може би ще се запитате още: „Как мога да знам със сигурност, че новораждането действително произхожда от Дао? Не мога ли да допусна грешки?”.

Ето отговора на този въпрос: „Скъпи приятели, от ден на ден, от час на час, с абсолютна сигурност, вие ще го знаете чрез самото Дао”, казва Лао Дзъ. Господ „в средата” говори във всеки миг със своя образен език на съществото, което в своята любов е намерило и срещнало вътрешния Бог. За него „тайният обмен” с Всевишния е станал завинаги реалност.

22-I
Четирите големи възможности

Вероятно сте открили, че отделните глави на „Дао Дъ Дзин” трябва да се разбират като едно съгласувано цяло. Затова да разгледаме глава 22 в светлината на предишната.

Видяхме, че в абсолютната „среда” на всеки микрокосмос, което при родения в природата човек отговаря на светилището на сърцето, живее духовното същество. От тази „среда”, от тази роза на сърцето, се развива истинското творение, новораждането на духа, душата и тялото. Ако човек намери Пътя, разпознае Истината и живее Живота, тази победа няма да се забави. Това обяснява аксиомата, поставена от Лао Дзъ в 22-ра глава :

Несъвършеното ще стане съвършено. Огънатото ще се изправи. Празното ще се напълни. Износеното ще стане ново.

Неизбежно и абсолютно сигурно е, че Божият план за света и човечеството ще успее напълно. Целта на Лао Дзъ е да покаже ясно това на своите ученици. Вие вече сте си дали сметка, че кратките фрази на Лао Дзъ, изразени с възможно най-малко думи, със сигурност не са предназначени за хора, които не знаят какво търсят. Лао Дзъ адресира така кратко формулираните си уроци и идеи специално към хората от Универсалната верига и техните екипи. Това са работници, които имат тежка задача и които понякога губят кураж и са разкъсвани от мъка.

За това психическо състояние, което познаваме, и в което може да изпадне всеки работник в Божието лозе, говори евангелието. Именно към такива работници учителят отправя тези думи:

Несъвършеното ще стане съвършено. Огънатото ще се изправи. Празното ще се напълни. Износеното ще стане ново.

Те дават на работниците смелостта да продължат. Защото всяко божие дете ще постигне крайната цел. Всеки ще намери пътя към съвършенството, всеки ще направи прави пътищата, всеки ще успее да напълни това, което е било изпразнено, и обновяването на всичко износено ще бъде победният резултат от всичко това.

Всички, които намерят Духовната школа и приемат ученичеството, несъмнено стават потенциални сътрудници на великото и свято дело – работа, напълно посветена на издигането и в служба на това, което е несъвършено, огънато, празно и износено. Затова ви представяме четирите големи възможности:

1. да вървим по пътя на съвършенството;
2. да направим прави пътищата;
3. да напълним това, което е било изпразнено;
4. да се обновим чрез трансфигурация.

Когато се заемете с тези четири възможности, чийто резултат е абсолютно сигурен, спазвайте ги в тяхната последователност, защото те се отнасят за един процес, който протича в този ред.

Четейки първия стих на глава 22 може би сте помислили, че това са мистични успокояващи думи, нещо като: „Кураж, продължавайте, всичко ще бъде наред!” Не е толкова важно какво е казано и как е казано, а това че се проявява като че ли приятелско добродушие: „Това, което е огънато, ще стане един ден изправено”.

Не, същността на тези думи, редът им, следователно тяхната структура, съответстват абсолютно на един божествен природен ред, според който се изпълнява универсалната изява на творението и самото създание.

Знаете, че Божието създание, човекът, трябва да премине през следните фази.

След период на подготовка, наречен инволюция, той се изправя пред задача, обозначена като еволюция. Противно на това, което хората обикновено мислят, тази еволюция не е автоматичен процес. Човекът не е подложен на еволюция, той самият трябва да еволюира чрез реализацията на самия себе си. Той трябва да позволи на божествената цел да израсне в него и чрез него, без принуда и в любов, осветена от съвършено познание.

Затова в началото на пътя на себереализацията, на израстването на Бог в него, човекът е поставен, и днес както и вчера, пред пътя на съвършенството. Дадено му е познанието за целия план. Аксиомата  „Несъвършеното ще стане съвършено” е скрита в първия аспект. Всеки, който е готов за това, ще види пред себе си пътя на съвършенството.

Тогава разкритият план трябва да бъде изпълнен. Той трябва да бъде осъществен от самия човек, доброволно, с преданост, следователно посвещавайки му целия си интерес и огромна любов. Духовната същност, която е „в средата”, прави способен всеки да постигне тази цел.

При този, който не го прави или не иска да го прави, законите на противоприродата незабавно влизат в сила. Тези закони винаги са самокорегиращи се. При необходимост, цялата природа на смъртта ще функционира по такъв начин, че да запази и отведе засегнатите личности към висшия разум на божествената искра в тях.

Пътят към съвършенството е, така да се каже, „във вашата среда” от самото начало. Висшият разум е вечен и остава вечно същият. Човекът понася последствията от отклонението от Божествения план в тялото и обкръжението си. Той толкова се е отклонил, че е „забравил” всичко, и структурно е толкова денатуриран, че що се отнася до пътя към съвършенството, той вече не е в състояние да разбере и да види нищо повече от „смътен смисъл”. Затова е от първа необходимост непрекъснато да ви представяме пътя на съвършенството и да ви изясняваме всички аспекти подред. Ако един човек, роден в противоприродата и свързан с нея, понесе толкова удари, че нисшата му природа бива сломена, възможно е той да възприеме вика на сърцето, излъчващ се от първоначалния атом. Тогава тъмният облак, намиращ се между висшия смисъл на Дао, който е „средата”, и победеното сърце, има възможност да се разсее, позволявайки на търсещия да види отново пред себе си пътя към съвършенството.

в Етиката на Спиноза има следното твърдение: „Който, воден от страха, върши добро поради страх от злото, не е воден от разума. Обаче човекът, докоснат от разума, който е „в средата”, ще изпитва само чувства на радост и силно желание”.

Представете си, че след много удари и сътресения в живота, от страх да не страдате още по-дълбоко, вие се спасявате в Духовната Школа на Златния Розенкройц и под въздействието на този голям страх, сте станали ученик. Е добре, изключено е, запознавайки се с гностичната мъдрост, да можете да видите пред вас, дори и за секунда, даже и слаба светлина от пътя на съвършенството. Вероятно разумът, който е „в средата”, никога не ви е говорил. Тогава розата на сърцето е все още напълно затворена в пъпката, гностичното учение няма никакъв смисъл за вас, никакво значение, никаква сила.

Духовна школа като нашата не може да бъде отнесена към религиите от диалектичната природа. Затова Спиноза казва: „Тези, които се опитват да принудят човека чрез страха (той иска да каже чрез страха от отмъщаваща справедливост) да избягва злото вместо да обича добродетелта, не търсят друго, освен да го направят нещастен като самите себе си.”

Затова имайте предвид следния характерен знак: човекът, достигнал до края на своя път в природата на смъртта, достигнал до дъното на кладенеца на смъртта, и е видял как безпокойството, грижата и страхът, както и борбата и инстинктът за съхранение са погубили живота му, трябва да се запита дали все още е тласкан да търси нови обекти или поводи за безпокойство, грижи и страх и нови причини да започне или продължи някаква битка.

Ако случаят е такъв, тогава той все още не е завършил прекосяването на страната на отчаянието, не е стигнал още дъното на страданието.

Когато психологически сте стигнали края, се ражда тишината, смирението, после след вашето страдание прозвучава гласът на розата, словото на разума, който е „в средата”. Вие не бягате още веднъж, а радостта и желанието ви изпълват: „Човекът, докоснат от разума, който е „в средата”, ще има само чувства на радост и силно желание.”.

Защо радост? Защото пътят към съвършенството се изявява за първи път в пълнотата на лъчезарната си красота.

Защо силно желание? Защото след безименните страдания и изпитания, след като човек е бил наранен до най-дълбоките фибри на съществото си, необятността и пълнотата на освободителния живот се осветяват с толкова ясна светлина и разгръщат толкова обширни перспективи, че неизмеримо желание да се постигне това кара сърцето да подскача.

Така в радостта и желанието се установява истинското ученичество. При тези условия вече не е проблем и човек не си блъска главата да узнае дали приема или не последствията от новото поведение. Със силен порив и почти безгранична енергия той иска да реализира втория аспект на четворния процес – да направи прави пътищата.

22-II
Мъдрият става пример за света

Благодарение на предишните ни разсъждения, вие сте могли да определите дали вече сте започнали истинското ученичество и дали виждате пътя на съвършенството. Сега е очевидно, че на тези, които познават това ученичество, не им е трудно да направят прави пътищата. Те се възползват от всички случаи, при това с голям интерес, и използват всички възможности, за да изминат пътя на съвършенството, който са видели.

„Направете прави пътищата” се основава на розенкройцерската практика на Йоан, практика, която може да започне от момента, в който вътрешното просветление е станало реалност. Следователно е много забележително и важно споменатите четири големи възможности – несъвършеното ще стане съвършено, огънатото ще се изправи, празното ще се напълни, износеното ще стане ново – да са напълно в съгласие с посланието за спасение, което се предава от всички велики учители на света.

Всички, които са се отклонили от пътя на Бога, първо трябва да видят единствения истински път. Това е първото условие, след което може и трябва да настъпи ученичеството на Йоан Кръстител. То се състои в това да се направят прави пътищата, което означава да се подготви всичко за голямото завръщане. Който практикува такова ученичество, поправя всичко, което би пречилo на това завръщане. По такъв начин той възприема ново, революционно поведение.

Ние потвърждаваме: само така човек става истински ученик на Духовната гностична школа. Древните казваха: „Само така човек се ражда в Назарет, става жител на Назарет, или, казано с други думи, само тогава човек става
клон от дървото на живота. По този начин един отстранен от природата на смъртта става едно изключително същество.

Този, който стигне до края на пътя си в природата на смъртта и от дълбините на душата си може да съзерцава величието и славата на истинския живот като при една светкавица, той използва напълно втората възможност, за която говорихме: да направи прави пътищата, което означава да върви по пътя на завръщането към началната точка.В този случай това, което е било изпразнено, ще се напълни.

Природно роденият човек е лишен от праната на живота. Следователно тази първоначална астрална радиация, първоначалната жизнена сила на майката на живота, трябва отново да протече в системата на личността. Това е фаза, през която нова душевна сила оживява кандидата: празното се изпълва отново с жизнена сила.

Тук може да се използва четвъртата голяма възможност: износеното ще стане ново. Ще се извърши обновяването чрез трансфигурацията. Така става очевидна истината на думите: Чрез смаляване се постига „То”. Чрез възвеличаване човек се отдалечава от Него.

Езикът на Лао Дзъ е толкова лаконичен, че трябва да бъдем внимателни, за да избегнем опростяването му. Защото той обяснява напълно гностичния път на себеосъществяването и неговия във висша степен революционен характер.

За да може истинското себе да се изяви, търсещият трябва изцяло да се освободи от стария човек; трябва да стигне до не-съществуване, да се откаже от цялата култура на царството на мъртвите. Той трябва да има смелостта да се смали така, че да стане по-малко от нищо. Ставайки по-малко от нищо, човек получава „него”. Чрез възвеличаване се отклонява от Него.

Ако човек се смалява, Другият може да расте; гласът на розата на сърцето зазвучава; срещата с „Него” – с Дао, се осъществява. Ето защо, казва Лао Дзъ, мъдрецът обгръща Единия и така става пример за света. Човекът, който прилага на практика словото на Йоановото розенкройцерство, става забележителен пример за света.

Лао Дзъ описва подробно процеса, обобщен с израза: да се смалявам, за да расте Другият. Който иска това, трябва:
1. да не се старае да изглежда като светлина;
2. да не се надценява;
3. да не се хвали;
4. да не е високомерен;
5. да се придържа към не-борба.

Който се стреми към четирите големи възможности, без съмнение ще осъществи тази петорна лична революция.

Обърнете внимание, че природно роденият човек, твърде съзнателен за самия себе си – и тук имаме предвид точно този тип хора, е пристрастен към културата. В наши дни има милиони такива хора по света. Това е характерна тенденция за по-голямата част от съвременната раса. По тази причина краят на дните наближава бързо.

Когато природно роденият човек достигне границите на земните си възможности, се появява заедно с дегенерацията, от една страна, един могъщ културен тласък – от друга страна. При масовия човек, било то поради психична слабост, или поради морална недостатъчност, дължаща се на средата му, лесно ще настъпи трансформация в дегенеративен смисъл. Но при много съзнателния човек – стигнал до границата, без да е придобил никакво познание за реалните условия на живота – тя е причина за големи напрежения. Той иска да продължи нататък, той се вижда все по-голям и по-щедър. Инстинктът за власт го безпокои непрекъснато. И напрежението го дебне, защото законът на природата му заповядва по категоричен начин да спре.

Този неудържим порив към културата тласка все по-голяма част от човечеството към учене, или каквото се разбира под това. Това явление се проявява по цялата земя – доказателство, че краят на един период е дошъл, защото самосъзнанието е достигнало границите си. Хората от всички раси се хвърлят в ученето. Увеличава се броят на гимназиите, институтите и университетите. Цялото образование се съобразява с това. Обаче със същото темпо намалява броят на техниците, тези, които в действителност поддържат този свят. Навсякъде в така наречените развити страни броят на хората, занимаващи се с ръчен труд, намалява. В тази област има недостиг, който се опитват да запълнят с работници имигранти, както ги наричат, докато във всички клонове и специалности броят на студентите нараства твърде много.

Вие разбирате, че тази ситуация ще доведе до различни кризи, ако вече не са започнали. Това е големият знак на напрежението, възникнало в граничните земи на диалектичната природа. Като самоосъзнат природно роден, човек иска да излъчва светлина. В това състояние той оценява себе си прекалено високо. Той обгръща своята работа, достигнатото от него културно ниво, в ореол от слава. Той ще напрегне всичките си сили, за да се издигне високо. Колкото по-високо може да се изкачи, толкова по-добре.

Че всичко това предизвиква интензивна борба, голяма рафинираност на инстинкта за съхранение, на вас ви е известно. С ритъма на сърдечния пулс борбата за самосъхранение се вихри на всички фронтове в полето на напрежение на природно роденото съзнание. Може би и самите вие сте там, повече или по-малко!

Така не закъсня да се роди по необходимост (по причина на нарастващата липса на работна ръка) роботът, механичният човек, с всички съответни последици. По този начин се отваря зееща бездна пред всички природно родени интелектуалци, доктори и професори, които знаят всичко, с изключение на „единствено необходимото”.

Може би го знаете по-добре от нас, защото поради социалното си положение вие сте в първите редици. Светът и човечеството вече са минали през много подобни периоди. Думите на глава 22 на „Дао Дъ Дзин” не отразяват ли точно реалността на епохата?

Следователно вие чувате заедно с нас сърдечния вик на Лао Дзъ, предаден на неговите ученици, за да накара човечеството да осъзнае единствено необходимото, да му припомни четирите големи възможности, да му предпише петорната лична революция преди да е станало твърде късно, преди в нашата епоха фундаменталното самоубийство да се случи още един път. Лична революция или самоубийство – това е реалността, пред която е изправено човечеството!

Затова мъдрият, който разбира, абсолютно стои настрана от „яростно препускане и преследване” в полето на напрежение на диалектичната природа. Той напълно отказва всички средства да застане начело на битката и да държи настрана противниците. Той върви по пътя на розата и кръста и достига до съвсем различна мъдрост. Тогава той вижда зората на истинския живот и открива, че граничната линия е изчезнала. И, о чудо, точно когато неговото съзнание намалява, той получава „Другия”.

В не-борба по отношение на природата мъдрецът ще постигне позитивна и ясна победа. В тази долина на сълзите, каквато е земята, в природата на смъртта той ще изпълни една голяма задача в служба на човечеството така, че ще му бъде дадено място в пантеона на безсмъртните. Такъв е смисълът на последните думи на глава 22:

Сентенцията на древните: „Несъвършеното ще стане съвършено” нима е празна дума? Когато някой постигне съвършенството, всичко идва при него.

22-III
Несъвършеното ще стане съвършено

Вие знаете думите на Господ Иисус, предадени от Лука (9:24): „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мен, той ще го спаси”. В евангелието от Марк (8:35) няколко думи са прибавени:
„Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради мен и Евангелието, ще го спаси”.

От казаното в предишната глава вие ще забележите, че тези думи изцяло съответстват на съдържанието на „Дао Дъ Дзин”. Още веднъж виждаме, че вечната истина е била оповестявана през всички времена. Ето защо е  невъзможно да са празни думите, казани от древните, от великите служители на Духа: Несъвършеното ще стане съвършено – но това само ако човек върви по правилния път и прилага правилния метод. Азът трябва да намалява, а душата трябва да расте. Тогава истинският човек може да се изяви  благодарение на живата душа. Това е Универсалното учение, което ни е предавано в продължение на векове като послание за спасение, като неизменна истина, следователно като Евангелие.

Нашето разсъждение се основава на тази сигурност, която вече е свойствена за учениците на Духовната школа, затова да разгледаме последните думи от 22-ра глава:

Когато някой постигне съвършенството, всичко идва при него.

Който чрез петорната лична революция напълно осъзнае четирите големи възможности, за които говорихме, или който се е заел да свали воалите от четирите истини, ще види, че всичко идва при него, което означава, че се освобождава от цялата диалектика.

Това е чудесно събитие, за което добрият човек трябва да има представа. Един инструмент е полезен само ако бъде ползван. Той ще покаже предназначението си, ако човек си служи с него по правилния начин. Човешката личност също е един инструмент. Нейната задача, нейната мисия трябва да бъде показана. Днес, както и преди, тя се ражда от природата, защото поради лошо използване на инструмента, смъртта я унищожава. Веднага щом новата душа започне да управлява личността, смъртта става спомен от миналото и раждането в природата е победено. Без живата душа личността винаги е несъвършена и си остава такава.

Това е напълно разбираемо. Следователно трябва да се запитаме как е възможно хората да не разбират тази логика. Причината за това е, че природно родената личност е снабдена с природно съзнание. И заблудата се състои в това, че природното съзнание се приема за състояние на живата душа. И тъй като се установяват трудности, се предполага, че те постепенно ще изчезнат, стига само природното съзнание да бъде култивирано в достатъчна степен.

За нещастие природно роденият човек след задълбочени, мъчителни и обикновено много продължителни търсения, в крайна сметка открива, че несъвършеното никога не става съвършено, ако всички елементи на съвършеното не са събрани заедно и ако не могат да функционират в единство.

Голямото чудо на сътворението на Бога е в това, че всеки аспект на съвършения човек е един жив аспект и следователно може да се говори за троен живот: живота на личността, живота на душата и живота на духа. Само когато тези три аспекта се обединят, всеки в състоянието, предвидено от Божието намерение, само тогава истинският божествен човек може да живее и съществува.

Ако разбирате това и ако личността желае да положи необходимите усилия за постигане на тази велика цел, сентенцията на древните: Несъвършеното ще стане съвършено, няма повече да бъде празна дума. Когато един смъртен, изпълнен с копнеж, види наистина пред себе си тройния път на съвършенството и приеме последствията, всичко и всички се присъединяват към него.

Защо? – ще попита някой. – Това абсолютно сигурно ли е?

Цялата вселена се движи от природни закони. В природата има много закони и много явления, подчинени на тези закони, които се премахват или трансформират от по-висшите природни закони. Но най-висшият закон е законът на самия Дао. Този закон се изпълнява във висша степен. Този закон анулира всичко, което не е в хармония с него. Всичко нисше, всичко небожествено, всичко, обясняващо се с личностния човек, трябва да се присъедини към висшето, което е от самото Дао.

Тези, които живеят в съгласие с Дао, които се насочват към Дао и правят от трите едно, са облечени с голяма мощ, най-голямата мощ на земята и небето. Никоя сила не надминава гностичната магия. Ето защо в света те притежават такава голяма мощ.

Вие вероятно разбирате, че тези, които притежават такава мощ, не биха я използвали, прилагайки рафинираните методи на несъвършените човешки личности. Човешката личност налага своята воля, своите решения, своята ориентация като че ли има властта или вярва, че има средствата. Гностикът не се бори, не води битки срещу ината, слабостта или невежеството. Ако влезе в борба, ако се състезава, това няма да му послужи за нищо по отношение на светлината на съвършенството. А освен това ще изгуби душата си. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а изгуби душата си?”. (Матей, 16:26).

Вие, ученикът на Духовната Школа на Златния Розенкройц, сте човешка личност. Вие притежавате душа, във всеки случай душа в развитие. И притежавате живата роза, силата „в средата”. Без пълното сливане на тези трите в едно според Божия закон, вие ще останете несъвършени.

Но нищо и никой не може да ви попречи да превърнете несъвършеното в съвършено, вървейки по пътя, който ви посочва Духовната школа. Тогава всичко, абсолютно всичко ще дойде при вас!

Ако вие изминете този път, думите на Иисус, предадени от Марк в глава 9, ще се потвърдят за вас: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.”

23-I
Който говори малко е самият себе си

Който говори малко е самият себе си и е естествен. Тези думи на Лао Дзъ не са ви чужди, защото познавате часовете на тишина, които преживяваме заедно по време на обновителните конференции и ние често сме привличали вашето внимание върху дълбокия смисъл на тази тишина. Но знаете също, че твърде лаконичният език на Лао Дзъ крие много неща. Само една дума от него отваря широко пред нас вратата към цялата пълнота на гностичната философия.

Затова съвсем преднамерено отделяме специално внимание на първия стих на 23-та глава, опитвайки се по този начин да разберем цялата му дълбочина. Трябва да изследваме мистерията на словото и на звука, за да разберем какво Лао Дзъ има предвид тук.

Вие ще се съгласите, че говорът на едно човешко същество винаги е в тясна връзка с дишането, от една страна, и органите на разбирането, от друга. Човек не може да говори без да диша, а също и без добро разбиране не може да предаде никаква реч. Ларинксът – органът, който позволява да се издават артикулирани звуци – има второстепенно значение в сравнение с дишането и разбирането.

Различни автори утвърждават, че човекът се отличава от животното, защото притежава вертикален ларинкс, което му позволява да говори. Това е само половината истина. Защото за да се изрази човек ефективно в материята, са необходими всички органи на физическото тяло.

В главата и сърцето на човека и на животното се намират известно количество органи с много малък размер, които го свързват директно с астралната сфера. За много от животинските видове, както и за различни типове хора, не толкова сърцето, колкото слънчевият сплит играе преобладаваща роля. Основната връзка на живото физическо създание с астралната сфера определя свойствата и цялата природа на това създание.

Астралната жизнена сфера не е нито еднообразна, нито хомогенна и съдържа безброй полета с твърде различни качества. Във всяко астрално поле се изявяват безброй ситуации и възможности. Следователно разбирате, че всеки човек притежава собствен астрален тип, собствен астрален ключ. Човекът от даден астрален тип се изразява с цялото си същество – не само в себе си, но и около себе си. На това се основава същността на дишането.

С това искаме да кажем, че макар и всички да живеем в едно и също дихателно поле, в една и съща атмосфера, всеки от нас притежава много особено дихателно поле, изработено и формирано от нашите лични  астрални условия.

При всяко вдишване главата и сърцето действат според астралните условия в момента. Животът произлиза от дъха и това има многозначен смисъл. Дъхът определя не само интелектуалната дейност, но също и желанието. Чрез чакрите се формира вътрешно определена астрална база и с нея се свързва външно определена астрална дейност.

Когато се заражда една мисъл в мозъка или едно желание в сърцето, мисълта и желанието се излъчват от тези два органа и се проектират в астралната субстанция, която ни обгръща от всички страни, както водата обгръща рибата. Тези проекции се отразяват в нея и запазват в определено състояние нашата основна астрална природа, нашето дихателно поле и нашия дъх, а също и живота на нашите мисли и желания.

Да предположим, че във вас се пробудят определени мисли, определени чувства, които нямат никакво отношение към вашия същностен астрален тип и следователно са му напълно чужди. Тези мисли и тези чувства произлизат винаги от дихателното поле. Те не са могли да проникнат по пътя на чакрите и етерното тяло, защото кръвта, нервния флуид и
вътрешната секреция им оказват твърде голяма съпротива. Как са проникнали във вашето дихателно поле, за да окажат после там своето въздействие? Е, добре, това става чрез говора. Човек говори в момента на издишването, а не при вдишването. Човек може да се насили да говори при вдишване, т.е. умишлено, но само за кратко време и гласът му не звучи по естествен начин.

При вдишване астралната материя прониква в главата чрез дихателното поле и подтиква към определена ментална дейност. При издишване гласът ви звучи и чрез словото вие конкретизирате образа, силата, вибрацията, донесени от субстанцията на дъха и по този начин превръщате астралните стойности в жива, активна и магична действителност. Следователно говорът е творческа дейност и това става благодарение на издишването.

Менталните, а също и астралните прояви стават осезаеми благодарение на издишването, когато ларинксът изхвърля праната във всички нюанси на различните си вибрационни състояния, съответстващи на менталните представи, които носи. Менталните и астралните представи се превръщат в звук. Гласни и съгласни съставят с магични букви звукови образи.

Тези звукови образи произхождат от астралната област. Следователно чрез магията на говора тази област се призовава, оживява, освобождава, динамизира. Тази дейност, тази магия, естествено, има въздействия, директни последствия, понякога спасителни и освобождаващи, но понякога пленяващи и твърде опасни, както за този, който говори, така и за слушателя.

Затова Лао Дзъ предупреждава: Който говори малко е самият себе си и е естествен. Всяко природно родено същество, както вече казахме, притежава собствена същностна астрална природа. Така че първата му грижа трябва да е да не оставя да деградира, да се влошава и да кристализира качеството на неговото състояние на съществуване. Със своята страст за говорене, човек не само прахосва своята творческа енергия, но и тежко уврежда себе си и другите.

Който говори малко, който напълно осъзнава това, който знае какво прави и знае отговорността си, остава напълно самия себе си и е съвършено естествен. Основата за самостоятелна и освобождаваща реализация от този момент нататък е придобита.

Затова се пазете от бъбривите, многословните, клюкарите. Гореописаната творческа сила често е много по-опасна от вътрешната творческа сила. Пазете се от всички, които се приближават до вас с намерението да обсебят вниманието ви като ви смущават със своите дихания, давейки ви в поток от думи, засипвайки ви със своите грижи, инжектирайки ви своите мисли, плюейки своята критика, инфектирайки ви със своето астрално състояние.

Сега да предположим, че словото, което стига до вас от Гносиса, събужда във вас мисли и чувства, които никак не съответстват на вашия същностен астрален тип. С други думи словата, произнасяни в Храмовете на Златния Розенкройц, извикват във вашето дихателно поле сили, съвършено противоположни на обичайното ви състояние на съществуване. Вие не можете да постъпите другояче освен да вдишате тези стойности, които са ви чужди, защото там сте отворени и защото слушате свидетелството на Гносиса.

В повечето от случаите в началото главата и сърцето отговарят на това като обхванати от яростен вятър и стихийни дъждове. Защото вашата дълбока природа е докосната в дисхармонията, а не в хармонията. Странни мисли и чувства ви смущават, защото същностната ви природа е атакувана и тя се защитава.

Оттук нататък въпросът е какъв ще бъде вашият отговор: противопоставяне, протест, неразбиране? Или приемане чрез смаляване на себето? В първия случай поривите на бурята и пороите ще се засилят. Във втория случай всичко много бързо ще се успокои.

23-II
Който е подобен на Дао, получава Дао

В нашите коментари в глава 23-I ние видяхме как използването на силата на словото може да хвърли човекa в големи напрежения и трудности. В настоящето състояние на природно родения човек конфликтните ситуации са неизбежни. Те водят до освобождение или дегенерация, защото словото е творческа способност, творчески орган. Тази творческа способност активира призованите астрални сили, които циркулират във вашата жизнена система, предава ги на дихателната система, при това с всички последици, които
произтичат от това, както го показахме.

Но ние всички трябва да решим напълно този проблем, веднага щом се появи пред нас. Тъй като интеркосмическите излъчвания, които в момента се налагат в цялото земно поле, ни принуждават да намерим решение. Ако не искаме да попаднем в хватката на нисшите и покварените инстинкти, висшият творчески орган трябва да бъде освободен и използван по правилен начин. В продължение на дългия си път, в отделни периоди човечеството е трябвало да удовлетворява това изискване. Това се случва и днес. Следователно думите на Лао Дзъ са много актуални и всеки човек има задължението да намери решение на този голям конфликт.

За да го постигне, той трябва да започне с малкото говорене. Така човек е „себе си” и „естествен”, защитава се от словесните излияния на някои хора, не влиза в незначителни разговори, които са негативни и предават силно нежелани астрални влияния.

Бихте могли да отбележите, че дори и да не говорите, менталните и емоционалните дейности на вашите глава и сърце ви задръстват. Мислите, чувствата и желанията, които слизат под определено ниво, не трябва ли да се считат за опасни? Разбира се, но обличайки тези мисли, желания и чувства в думи, вие ги конкретизирате и ги правите безмерно по-активни, защото сътвореното е по-активно от латентното.

Обаче да оставим негативната страна на тази тема, която бе представена, за да ви помогнем да намерите решение. Да предположим отново, че природната ви система е докосната в нейното дихателно поле от Словото на Гносиса, което се обръща към вас и за което сте се отворили. Ето че сте докоснати от светлинни астрални сили, които не са вашите, или поне не още. Очевидно възникват вътрешни напрежения, защото вашата основна астрална същност спонтанно им се противопоставя; отприщват се  вихрушки и проливни дъждове, освен ако… не станете „самите себе си”!

Лао Дзъ използва тук един образ, който обръща вниманието ви към  понятието, известно като „не-действие”, ву вей. След като получите увереността, че Гносисът ви е докоснал и смутил вашето дихателно поле, не изразявайте по никакъв начин вашите напрежения. Престанете с всички коментари върху така отприщените бури, спазвайте „не-действието” и се предайте на Гносиса като напълно престанете да се борите.

Ако го постигнете, ако стигнете до това състояние, бурите ще отминат. Практикувайки не-действието, вътрешната тишина, отдавайки себе си, както и мълчейки, вие ще се свържете с това, което Лао Дзъ нарича „добродетелта”, вие ще се намерите на пътя, който води до Дао. Който е подобен на Дао, получава Дао. Който е подобен на добродетелта, получава добродетел.

Който не действа така, върви към престъплението и го извършва. Когато използваме, както Лао Дзъ, думата „престъпление”, не мислете за това като за злодейско престъпление, но помислете, че всяко действие, всяко поведение, което ви отдалечава от Гносиса и ви държи във вашето състояние на природно роден, е абсолютно престъпно.

Нека да задълбочим тази тема, за да стигнем до правилно разбиране. Повечето oт учениците на младия Гносис са запазили обикновената си природа, макар че в тях има немалко качества, достойни за похвала. С други думи те са запазили фундаменталното си астрално състояние. Тях все още ги движат обичайните представи за добро и зло, за позитивно и негативно.

Но Гносисът им говори и напада вътрешно сърцето и главата им. eдин по-голям или по-малък конфликт става неизбежен, защото това, което прониква в тях влиза в конфликт с фундаменталната им астрална природа. Той пронизва тази природа като меч и не влиза в конфликт с ву вей и с това да бъдеш „себе си”, с това да бъдеш „естествен” като ученик, защото в това състояние ученикът е подготвен. Но при неподготвените това предизвиква продължителни бури.

Тогава тези хора се търсят, събират се заедно и разговарят за темата, чута в храма, за докосването, изпитано в храма. Това може да предизвика хаос – всъщност за какво си говорят? Новото слово в тях? То още не е родено.  Защо? Защото те са запазили фундаменталната си астрална природа. Душата ли говори, новата душа? По никакъв начин! Силата на новата душа е ограничавана от етерния двойник и не може да да проникне в светилището на главата, където старата астрална основа не се е променила. По време на разговора непрекъснато възникват разногласия. Няма съгласие в разбиранията, построени на основата на ву вей, а по-скоро всевъзможни мнения, често противоречиви и противоположни. Следователно разногласието е грях, престъпление, това е спор за доказване на нечие право. Чие право? Това на фундаменталната астрална природа на един от участниците, често съпроводено с инат, с болезнено упорство. Това е грях, престъпление!

Ако беше само това, от престъплението би останала само известна безплодност. Но тези дебати, тези словесни оргии, повличащи беснеене на творения, образуват голяма мръсотия. Шумът от гласовете „конкретизира” многобройни астрални сили от диалектичната природа. Вихърът от присъстващите астрални въздействия зарежда дихателното поле. Тези хора взаимно са се подтиквали към агресия, те са извършили истинско престъпление, защото всичко, което Гносисът е искал да даде, още в началото на срещата се е оттеглило. Докосването е било не само  безполезно, но е станало причина за голяма поквара. Оставете отсега нататък тези думи да проникнат до дъното на вашето съзнание. Който се настройва към престъплението, става подобен на престъплението.

Разбира се, има различни форми на поквара. Но тази, за която става дума тук, е най-лошата. Всеки спор е престъпление, оскърбление към присъстващите личности. И отбележете, че това престъпление не се ограничава до няколко лица. Ефектите от тези караници, от какъвто и вид да са те, замърсяват цялата жизнена сфера на човечеството. Това е голямо извращение. И не е ли ужасно една Духовна гностична школа да бъде  въвлечена в това, когато тя работи в полза на цялото човечество?

Как е възможно това? Поради липса на вяра и на доверие, и на произлизащите от това последици. Така се поддържа фундаменталното астрално състояние. Да имаш малко вяра, казва Лао дзъ, означава да нямаш никаква вяра.

23-III
Да имаш малко вяра, означава
да нямаш никаква вяра

Ние подробно обяснихме в предишната глава как човекът е изцяло под управлението и зависимостта на своето астрално състояние. Никой не може да се надява да следва освобождаващо ученичество, ако фундаменталната астрална ориентация на неговото природно родено същество не се промени и той не се освободи от своя затвор.

От нас се иска да станем подобни на Дао, подобни на добродетелта. Силата, която ни дава това, е силата на вярата.

Щом човек притежава силна вяра в действителността и истинността на Гносиса и силно желае да участва в тази върховна действителност, всички препятствия, които биха могли да възникнат между него и тази цел, биват премахнати. Вярата триумфира над всичко! И по тази причина, ако човек иска да постигне резултат, трябва напълно да развие тази чудна сила на вярата.

Думите на Лао Дзъ: Да имаш малко вяра, означава да нямаш никаква вяра, са пределно ясни.

Би било добре да се запитаме къде е седалището на силата на вярата. В коя част на тялото се намира? Дали е свързана с един или друг орган? Дали самата тя не е орган?

Ако сериозно потърсите отговор на тези въпроси, вие ще откриете, че вярата не е само емоционално състояние, но също и въпрос на разбиране и най-вече на воля. Излъчваща се от сърцето и главата, тя обхваща цялото същество. Човекът е проникнат, запален от нея. И справедливо е да се каже, че тези, които почувстват събуждането на силата на вярата, са най-вече развълнувани психически, без да говорим за съответното физическо състояние. В тялото състоянието на вяра се разкрива чрез кръвта, нервния флуид и вътрешната секреция, които са обхванати от вибрацията на вярата.

Ако това не е така, не става дума за вярата, проникваща всичко. Това понякога мощно действие на физическо ниво бива последвано от едно действие на етерно и астрално ниво. Седемте чакри на астралното тяло се отварят за светлината на Гносиса с всички присъщи последствия.

Отбележете огромната разлика между позитивната вяра, т.е. силата на позитивната вяра и нейния негативен аспект. След всичко, което казахме за вярата, можете лесно да направите разликата.

Позитивната вяра както и силата, която ѝ е присъща, се развиват от два елемента на астрално ниво: астралното дишане на чакрите и обикновеното дишане. Първото се осъществява по следния начин: чакри, етерно тяло, физическо тяло, а второто: дихателна система, светилище на главата, издишане и говор. Вярата е позитивна, когато тези две астрални влияния, тези два процеса се срещат и се сливат в едно и когато най-дълбоката същност на съществото става подобна на най-външната му същност. Надяваме се сега да виждате ясно, че такава вяра е възможна само ако се върви по пътя в съвършено себеотдаване.

Да изследваме сега негативния аспект на вярата. Случва се човек да показва интерес към определено религиозно течение поради кармични или наследствени причини или защото към това са го тласнали големи страдания. Ако той иска резултатът да е положителен, тази ориентация трябва да бъде придружена от освобождаващо поведение. Без това поведение седемте чакри на астралното тяло няма да се завъртят в обратна посока и на въпросния човек му остава само астралното влияние, което директно минава през дишането, мозъка и говора. Тогава една част от личността е докосната от новото влияние, докато другата, по-важната,
въобще не е достигната.

Ясно е, че това предизвика различни състояния, достойни за съжаление. Проповедниците, алчни да покръстват масово хората, като чрез еднопосочно астрално влияние им инжектират в екзалтация малка доза вяра, но това е негативна вяра, огън от слама, който ще изгори твърде бързо, оставяйки често след себе си нежелани следи. Сега, когато сте в състояние да направите разликата между позитивната и негативната вяра, запитайте се на какво е способна вярата.

Да вземем за пример един човек, действително копнеещ за живото спасение на Гносиса. Това желание ще се изяви в главата, придружено с разбирането, а също така и с волята. Човекът ще разбере, че ако иска това желание да завърши с изпълнение и с притежание, се изискват нови действия, ново поведение, близо до „добродетелта” и далеч от престъплението. В човека, който върви по този път, се извършва голяма промяна, начало на трансфигурацията. Чакрите започват да се въртят в посока, обратна на природното им състояние. Силите на душата се концентрират в етерното тяло. Четирите свещени храни обхващат цялата физическа система.

След това въведение, след тази подготовка, в даден момент се ражда истинската, побеждаващата вяра. Тя се изявява като могъща вибрация в цялото същество, изпълнено с истинската сила на вярата. Евангелието съобщава, че по този повод Иисус казва: „Ако имате вяра, колкото синапено зърно, можете да помествате планини”, а Павел: „Вярата е твърда убеденост в неща, които не се виждат.”.

Всичко това се отнася за една нова астрална сила, светлинната сила на Гносиса, която може да се използва магично за спасение на човечеството от този, който се е подготвил и упражнявал за това. Той използва тази магична сила чрез висшия творчески орган. Той произнася живото слово както Иисус го произнасяше: „Аз го искам, бъди изчистен.”. По този начин вие ще бъдете в състояние да знаете и да изпитвате на какво е способна вярата, така както Лао Дзъ го разбира.

24-I
Егоизмът

Четейки глава 24 на „Дао Дъ Дзин”, вие сигурно сте разбрали смисъла ѝ. Портретът на природно родения човек с неговите обичайни действия и жестове е описан там с няколко умели щрихи, един толкова съвременен портрет, толкова актуален, че не се знае кое е по-учудващо: дали че Лао Дзъ отпреди хилядолетия е описал човека на двадесети век, или че природният човек не се е променил от толкова много години.

Но учудването ни отстъпва, когато разберем още веднъж, че поради своето психическо състояние природно роденият човек не може да се променя. Външните обстоятелства се променят, като цяло и в детайли, но човекът, роден от природата, неизменно остава от един и същи вид, т.е. от същия егоистичен вид. Егоизмът е първоначалният импулс на природата, присъщ на човешките същества в различни степени. Никой не може да се освободи от него, ако не се откаже напълно от своя аз.

Най-силната и най-кристализиралата форма на егоизъм е тази на закостенелия егоцентричен човек, който от люлката до гроба се грижи само за своя аз и собствените си интереси; който няма никакви емоционални или семейни привързаности от какъвто и да било вид, като чувства към майка си или добро разбирателство със спътника си в живота или детето си. Тази форма на егоизъм, изключваща всичко, го изпраща в състояние под животинското, защото в животинското царство поне се забелязва една връзка, макар и преходна, свързваща майката и децата, а и животните могат дори да се пожертват, за да защитят малките си.

Затова в нашата епоха ние познаваме тази форма на егоизъм само като израз на психическа дегенерация, тоест при онези, които, имащи психически нарушения, жертват всичко заради под животинските си алчност и похот.

Отбележете, че в днешно време тази форма на егоизъм се разраства твърде бързо във всички страни и народи. Това показва, че човечеството бързо пада под нивото, определяно като човешко, което ясно ни предупреждава за един близък край.

Една по-висша форма на егоизъм е тази, която, поставяйки аза в центъра, включва и семейството. В тази група кръвните връзки говорят по-силно или по-слабо, макар и преходно. Този феномен трябва да се разбере, защото е очевидно, че грижите и всеотдайността към семейството е една форма на лична реализация и утвърждаване, следователно едно разширяване на аза. Това е егоизъм, в който намират израз всички високо ценени  добродетели на бащинството и на майчинството.

Този егоизъм е бил подложен на различни видове култури, регулират го и го поддържат многобройни закони. Това, че той е очевидна форма на егоизъм, се доказва от усилията и радостите, поздравленията и гордостта, които придружават успеха на членовете на семейството, дори и когато постигнатият успех е от съмнително морално естество.

Егоизмът става още по-очевиден, когато две семейства се стремят към една и съща цел и имат едни и същи страсти. Макар стандартът на живота и семейната солидарност, както и културното им ниво да се смятат за високи, между тях започва ужасна битка, битка, която има същата основа и същите астрални сили като свирепите битки на праисторическите хора. Формите може да бъдат различни, но същността и резултатът винаги са едни и същи: война и поражение.

След това егоизмът се разширява още и става егоизмът на групата, на народа, на расата. Развитията и последиците от това са добре познати. Когато някой е достигнал психозата на груповия егоизъм на един народ, това ни най-малко не изключва другите форми, определени по-горе. Напротив, те могат да бъдат засилени, защото интересът на индивида лесно се възпрепятства от интереса на групата. Тогава силата на индивидуалния егоизъм изпитва много по-силно напрежение. И последствията са очевидни: битката се разраства.

За да разберете добре думите на Лао Дзъ, не забравяйте, че развитието на егоизма по възходяща линия винаги се придружава от морално развитие. Има многобройни примери на хора, които са пожертвали собствените си интереси заради интересите на семейството, групата, страната, народа, нацията и, в по-малка степен, на расата си. Литературата винаги е давала известни примери. Те обаче трябва да се разглеждат много предпазливо, защото склонността и готовността за саможертва винаги са смесени с някаква форма на егоизъм. Но е ясно, че развитието на егоизма се придружава от морално развитие, стимулирано от религията и хуманността и закриляно от закона.

По отношение на културата на егоизма сега човечеството се подготвя да изкачи последното стъпало, естествено под различни морални претексти. Щом се изкачи това последно стъпало, като всички по-долни стъпала се запазят, няма да има по-високи стъпала. Това ще означава краят на арийската епоха, както и че сме стигнали до края на един определен период от тази епоха. На това последно стъпало ще се види сливането, събирането, уеднаквяването на цялото човечество. Първо индивидът, след това семейството, родословието, народа, расата, накрая цялото човечество. Във всеки период, във всяка епоха, хората са изминавали този път до края. Пълното изчезване на противопоставянията, съществуващо днес между народите, нациите и расите, ще отбележи края. Знаците, предсказващи тази бъдеща голяма световна революция, вече са забележими. Непрекъснато се чуват проповеди за пълна интеграция. Навсякъде се работи за прекратяване на противопоставянията между религиите. Вече се оформят политически блокове и се очертават ясно две големи групи, които си поделят човечеството: изтокът и западът. И двете групи знаят, че ако запазят гледната си точка върху собствената си култура на егоизма, пълното унищожение на човечеството ще стане факт.

Същевременно мнозина ясно виждат, че е приключила епохата, в която противниците образуваха фронт, по чиято линия падаха мъртвите и ранените, докато в ариергарда, на сигурно място, щабът ръководеше войната и още по-назад, и на още по-сигурно място различните икономически групировки ръководеха всичко от бърлогата си. Тъй като основният принцип на егоизма е самозащитата, а възможността да се атакува и унищожава с хитрост вече не съществува и техническите оръжия правят абсолютно невъзможно неочакваното унищожение, те са действително задължени да се обединят.

Голяма е вероятността да има още доста битки, преди светът да разбере, че това е неизбежно, но развитието на тази последна фаза вече не може да бъде спряно.

Твърде голяма група от властимащи е дълбоко проникната от необходимостта да се създаде нова световна организация. Говори се за непрекъснат всекидневен контакт между групите на върха на двата лагера, както в политически план, така и в религиозен, макар че световната преса отразява това съвсем частично.

И въпросът не е: „Ще го направим ли?”, а: „Как да го направим? Как да го направим така, че хората да го приемат и да се оправдае тази голяма революция на всички ценности, считани преди за ненарушими?”

Но вие разбирате, че човечеството е длъжно, то е притиснато до стената! Смяташе се, че е възможно ефектът от експлозията на атомната бомба да се ограничи за другите, но рисковете станаха твърде големи и затова скоро се запя в хор: „Всички хора са братя!”. Много църкви и религиозни движения също така търсят принудително обединение.

Защо? Защото културата на егоизма, борбата за съществуване, страхът от смъртта и унищожението тласкат човечеството към тази последна стъпка. Принудително обединение или взаимно унищожение: човечеството трябва да избира между тези две крайности!

Поради нещастия и смърт, човечеството избра първата, или в момента го прави. Така културата на човешкия егоизъм ще достигне до предела си … и, разбира се, запазвайки всички други аспекти, които са неизкореними.

Тогава скоро голямото обединение на народите и расите ще бъде осигурено единствено чрез сила и принуда, със сътрудничеството и под управлението на всички властимащи. Накрая целият свят ще се окаже под фашистки и корпоративен режим. Всички хора ще бъдат принудени да бъдат „братя”: последният член на закона за самосъхранението.

Междувременно всички ще се изправят на пръсти, доколкото могат, за да докопат възможно най-много плячка и придобивки. Те ще правят огромни крачки, за да достигнат по-бързо целта си. И вярващите в природните религии отначало ще говорят само за светлината, която сега се излъчва над цялото човечество; светлината, изпратена от Христос.

Но голямата битка продължава: тя е за това кой ще бъде или ще изглежда най-велик и най-важен. Индустрията ще се възползва от егоизма, за да експлоатира човечеството в чудовищни размери.

Тези, които са повече или по-малко обективни наблюдатели и надарени с някакви качества на душата, ще наблюдават тези вълнения и ускоряването на състезанието към бездната, ще изпитат голяма болка в сърцето от тази огромна измама. Лао Дзъ я сравнява с помия или други отвратителни неща, които винаги са презирани.

Ще се присъедините ли към такава измама? Или, търсейки пътя на Дао, ще изберете другия път?

24-II
Стените на Йерихон

Първите ни разсъждения върху глава 24 на „Дао Дъ Дзин” ни показаха докъде води накрая егоизмът. Някой може да се разочарова от тези разсъждения, особено ако е претърпял поражение в битката за съществуване или при защитаване на интересите си. Но нека не забравяме, че егоизмът, следователно егоцентризмът, е една от основните характеристики на природно родения човек. Когато се събужда за живот в природата на смъртта, създанието е заплашвано отвсякъде. Така се появява егоизмът, инстинктът за съхранение. Доколкото са родени в природата, всички хора без изключение са егоисти.

Четейки това, сигурно изпитвате редица чувства и мисли, защото не ви е приятно да ви третират като егоист. Повечето хора изживяват състоянието си на родени в природата с такъв плам, че намират за напълно естествена тази основна характеристика на човешкия род, но някои се чувстват повече или по-малко ужилени от тази студена констатация: човекът е егоист.

Това е забележително, защото подобна реакция не може да се определи като основна природна реакция. Ние не говорим за неудоволствието, причинено от неуспеха на едно егоистично начинание, а за едно чувство на разочарование, чувство, че са били излъгани, че са били свалени от своя пиедестал. Вие страдате, защото знаете, че Библията и Универсалното учение бичуват егоизма като извор на нещастията. И … гласът на розата във вас, вашата съвест, непрекъснато повдига въпроса за вашето поведение.

…. …. 

Откъс от 4-та глава „Дао е празно“

     Всичко казано в четвърта глава, както и в цялата книга „Дао Дъ Дзин”, е предназначено за истинските ученици по пътя, а не за масовия човек . Не става дума за обичайно изложение относно някаква философска система, а за насоки и закони, които трябва да бъдат следвани, за да се измине пътят. „Дао Дъ Дзин” не дава само малък брой предписания, а цялата съвкупност от указания, които трябва да се познават, за да се избегне всяка грешка. Това е истинският царски закон.
     Но съдържанието на това произведение не е предназначено само за напредналите ученици, а за начинаещите да е неразбираемо. Точно обратното, това евангелие казва всичко необходимо на сериозните начинаещи. Защото нали точно това „трудно начало” ни играе номера? Една единствена грешка може да ни изтощи, да ни разболее и да ни лиши от енергия до такава степен, че да се намерим за дълго време в задънена улица! Следователно всички, които сега започват, трябва да четат „Дао Дъ Дзин”, да го препрочитат, да го изучават и, така да се каже, да направят разбор на всяка дума. Когато разбирате смисъла на „Дао Дъ Дзин”, това ще ви служи във всички трудни случаи.

Откъс от 4-та глава „Дао е празно“ / „Китайският гносис“