Съдържание на страницата

1. Молитва, НБ, 1915г.

2. Молитвата, ООК, 1924г.

3. Нагласете цигулката си, Мир вам!, НБ, 1914г.

4. Годишна среща на веригата, СБ, 1915г.

5. Съхранение на душевната енергия, ИБ, БС, 1918г. 

6. Радостни и търпеливи, (втори вариант), НБ, 1918г.

1. МОЛИТВА

Неделни Беседи, 04.07.1915г. (21.06.1915 – стар стил), София

Беседата ми тази сутрин ще бъде върху молитвата. От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва да се моли човек. Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек.

Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение.

От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нужна на човек, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тяло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли съзнателно.

Върху молитвата има много погрешни схващания, произтичащи от нашите криви разбирания и затова ние често безпокоим Бога за дребнави работи. Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка си, така и ние постъпваме спрямо Бога. Когато душата се роди и докато живее на Земята, Бог не ни пише греховете, но щом влезе в Духа, човек трябва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Когато дойдат благословенията, човек трябва само да има едно чисто сърце и един крепък ум. Следователно не трябва да става въпрос дали Бог ще ни даде храна и знания – щом знаем да се молим, Бог е готов да ни даде всичко, каквото искаме, Той няма да ни откаже никакво благо.

Сега, онези, които започват да се молят, често се терзаят от въпроса дали Бог ще ги слуша. За да ви слуша, вие трябва да бъдете едно дете на девет месеца; ако сте голямо дете, Бог няма да ви обърне внимание. И затова молитвата не е за всички хора; има хора, които се събуждат преждевременно и се повреждат. Някои казват: „Да събудим този човек“; хубаво, но ще се повреди – защо? Защото влиза в атмосферата на сношение с известни елементи, на които не може да издържи. Учените от опит знаят това и никога не задават на децата си непосилни задачи. У вас не трябва да се явява желание да станете крилати същества, а трябва да имате отношения с Бога. Ти трябва да си в отношение с майка си, за да ти дава храна; после ти постепенно ще излезеш от обятията на майка си и когато отраснеш, тя ще те въведе в света. Всички, които стават християни, питат дали не са закъснели; закъснели сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трябва вие да гоните хората – всеки на своето време.

В Библията ние имаме много примери от молитви. Когато четете псалмите, има разни молитви: молитва за грехове, молитва за помощ, славословия. Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили.

Но сега нека дойдем до разбирането на молитвата, защото пророците и Давид много добре са разбирали как трябва да се молят. Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Молитвата е една сила в Живота, човек не може да се развива без молитва. Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва да бъдеш сам.“ Някои казват: „Да се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. И затова именно всеки, който се събужда по-рано, се поврежда. Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. И когато така схванете Христа в себе си, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви. Защото влезете ли в Духовния свят, вие ще намерите такива мъчнотии, каквито намира детето, когато се роди на този свят. Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които започват да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога. А когато не взема този път, има Божие напрежение. Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! Тъй както детето казва „Мамо!“, тъй и ние, когато се обърнем към Бога с името, с което Го познаваме, Той всякога отвръща – това е закон за всяко развитие. Може да се появят хора и да ви казват, че това е така или инак, да ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат да опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека да се обърнат към Бога. Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце.

Сега, философите имат известни възгледи за Бога и, разбира се, в умствено отношение те са прави. Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят. Само в този процес развитието върви нормално и правилно. Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете да Го заставите, Бог няма да ви послуша. Аз ви говоря от опитността на всички минали и на всички съвременни поколения. Молитвата е нещо, което е съобразно с нашия живот и колкото човек е по-високоразвит, толкова той ще влиза в по-голямо съобщение с Бога. Молитвата е един разговор с Бога, при който ние започваме да въздействаме върху света. При молитвено състояние не трябва да има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трябва да го отхвърлите. И когато влезете в тази тайна стаичка, трябва да чувствате, че сте в сношение с Ангелите. Затова Христос казва: „Бог ще изглади вашите отношения с хората.“ И щом Той ви благослови, ще дойде материалното благословение.

Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави. Същият закон важи и за вашата душа: има много болни души, защото у тях развитието не е вървяло правилно. И както в този свят имаме нужда да подобрим дишането си чрез изкуствени методи, така и в Душевния свят има нужда да правим молитва – този закон е верен. И така, по отношение на нашето сърце чувствата трябва да вървят без препятствие по същия закон, а щом започнем да правим усилие да обичаме и да мислим, това показва, че в нашата душа има известна анормалност.

Сега ще ви говоря за силата на молитвата. Христос на едно място загатва и казва, че лошите духове не излизат, освен чрез пост и молитва. И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат да се молят. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля. Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла да действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат да проверят историята…

Има много примери за силата на молитвата. През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство. Той им дава храна и пари, за да им послужат и в бъдеще, но малко след това, както предсказало, детето си заминало от този свят…

Ще ви приведа и примера за д-р Тайлер, проповедник в Китай. Преди тридесет-четиридесет години, когато решил да отиде в Китай да проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал да се моли и придобил двадесет хиляди лева. Той е единственият мисионер, който се издържал чрез молитви, а около 1870 г. издържал шестстотин хиляди проповедници. Обаче изведнъж вярата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговите повереници трябвало да се молят на Бога. И какво се получило от това? Някой си богат американски търговец, който се преселил в Австралия, си дал едно вътрешно обещание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко си пари за Божиите работи; работите му се уредили, той среща д-р Тайлер и му дава парите, за да ги употреби както намери за добре…

Но винаги трябва да имате нужда от това, за което се молите: ако се молите Богу за излишък, Той никога няма да ви го даде; може да се молите и Господ да ви послуша, но ако искате нещо излишно за вас, той няма да ви даде. Молете се за българския народ – когато на всички българи върви, и вашите работи ще вървят. В прав смисъл ние трябва да се молим за всички и когато Бог всички благослови, тогава Той дава. Сега ние се молим: „Боже, дай ми един грош!“ – не, поискайте двеста хиляди гроша и тогава си вземете един; или пък се молите така: „Боже, дай ми малко!“ – тогава Господ казва: „Иди при някой човек да ти го даде.“ Нима мислите да се молите за един самун хляб – от Бога всякога трябва да искаме това, което хората не могат да ни дадат; и тъй, не се задоволявайте с грошове, а искайте от Бога велики работи.

Сега мнозина се питат защо нашите свещеници не се молят. Насила молитва не може; молете се вие, обърнете се към Бога за тях. Ние казваме, че са такива и такива; не, молете се тайно за тях. В колективната молитва е спасението – защо именно в колективната молитва? Представете си, че сте военачалник и имате армия от сто хиляди души; да допуснем, че сте изложени на голям студ и войниците ви са заплашени да умрат; питам ви какво значи многобройността на вашите войници, когато всеки един от тях е измръзнал. По същия закон ние поединично сме мъртви, а когато се молят заедно, хората стават една мощна сила. Следователно, за да може да се възприеме от всички сърца, пътят на спасението е чрез молитва. И тъй, при условията, при които днес живеем, молитвата е необходима – с нейната сила бихте поправили домовете си, децата си, велики работи бихте направили.

Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде и ако двама-трима поискат, ще ви се даде.“ Какво трябва да правим в този важен момент на нашия живот, на нашето развитие, как ще можем да извършим задълженията си при това смущение, което е настанало в света? Всички трябва да дойдем в общение с Бога и да Го призовем – единственото избавление е там. И пророците казват: „Когато Ме потърсите, ще Ме намерите“; когато чрез молитва потърсим Бог да се прояви в нас и ние да се проявим в Него, нашето избавление ще дойде. Някои казват, че имали дългове – дълговете са общество на лоши духове, които развращават сърцата ни, развращават душата ни. И тъй, общението с Бога трябва да бъде лично. Ако не влезете в този път, ще ви постигнат много нещастия; който е влязъл в този път, правилно се развива, но който не схваща този Живот, ще има много преломи. Защото развитието на индивида се отразява в обществото и в църквата, т.е. какъвто е стремежът и направлението на този индивид, такъв е стремежът на всички хора.

Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи.1 Един български войник, учител по професия, след отстъплението от Солун изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера (този пример ми разказа г-н д-р Дуков); когато огладнял, войникът започнал да се моли и забелязва, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад. Той взел това парче и утолил глада си, а когато се върнал у дома си, разправял: „Деца, има Бог.“ В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог.

И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как да искате, Бог ще ви помогне. Някой казва: „Помоли се ти за мен!“; аз ти казвам: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; в случай, че Бог не те слуша, тогава можеш да търсиш други хора. И там е голямата спънка. Когато този българин се помоли, Бог му помогна, а вие сте тази костенурка. Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята – било между българите, било между гърците или между което и да е племе, т.е. ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога. Всеки народ има свое призвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия; едно време бяха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид. И когато ние придобием тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нещата – тогава Природата ще разбере нашия език.

Първоначално, преди грехопадението, когато човек минавал покрай някое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало към него; сега дърветата не само че не се навеждат към хората, но вдигат клоните си нагоре. Когато дойдем до това състояние, ще видим, че тези животни, които сега мислим, че не разбират нищо, са интелигентни. Направете опит с вашето куче: например понякога влизате разположен и кучето идва при вас, но понякога се връщате сърдит и кучето си свива опашката, защото разбира вашето състояние. Затова Христос казва: „Всякога търсете вашия Бог и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание. Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво да направим с тези тръни. Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. И тъй, обърнете се към Бога. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение.

Иван Кронщадски отначало не е бил толкова умен, но веднъж се молил така искрено, че животът му се изменил и тогава той станал Йоан Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас.

Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни. Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне да говори. Когато сега срещаме някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим. Нека се обърнем към Бога.

Сега, ще ви кажа едно нещо: в многото говорене Истината не се казва. Ако за десет думи можех да ви кажа всичко, за мен щеше да бъде много добре, а сега трябваше да употребя хиляди излишни думи. Излишните думи са разтривка – нали когато човек се е разболял, правят му разтривки.

А Христос казва: „Когато се молите, влезте в тайната стаичка и Бог ще ви даде наяве“ – колко съвършени думи има! И тъй, хората, които са съединени с Бога, са благословение за народа; в този смисъл аз бих желал българите така да се молят – и само така този народ може да се повдигне. Ще дойде време, когато хората ще се разбират. И сега, трябва като онзи българин в пещерата да се обърнете към Бога с молба да ви донесе жив хляб отгоре. Едно време, когато Илия се молел, Бог му пратил един гарван, а на този българин пратил една костенурка – това показва, че Бог се грижи за нас. Имайте тази вяра, молете се да престанат всички разпри, всяко криво разбиране. Молете се да ни просвети Бог, да станем служители на този народ за неговото добро, за да могат всички индивиди да намерят това благо.

Това е моята беседа тази сутрин и мисля, че няма да ме разберете криво, защото говоря един закон: всякога да се молете. Молете се единично и Бог ще ви благослови.

Неделни Беседи, 04.07.1915г., Събота, София

2. Молитвата

Лекция от Учителя, 23 юли 1924 г., София
От Общ окултен клас – трета година, (1923 г. – 1924 г.)

Мълчание

За в бъдеще, като се събирате тук, половин час ще прекарвате в мълчание.

Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. Засега в света по-хубаво упражнение от молитвата няма. Молитвата е общение с Бога. Думата молитва в български език е малко несполучлива. На френски език молитва значи lа рriеrе. Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята. Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението – това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М.

Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм. Българинът се моли само когато е натясно или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Не струва да се моли човек.“

Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците си под дърветата отдолу, та плодовете да падат вътре. Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците си отдолу и събират плодовете. И българинът представлява една такава захлупена шапка. Това обаче са останки от миналото. Всеки народ си има своите етнически останки, навици от миналите векове, които трябва да преобразува. Вземете например твърдението, което съществува у българина, па и у всички народи почти, че човек трябва да се моли само когато има разположение. Защо човек трябва да се моли само когато има разположение? Ако туй е правило, тогава човек трябва да говори пак само когато е разположен. В такъв случай защо, когато бият някого, той говори най-много? Нека мълчи в това време. Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човек трябва да говори и да се моли само когато е разположен, отчасти е вярна. Човек трябва да се моли всякога. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Значи такова общение човек всякога трябва да има. Защо? Защото Божественият живот у нас е непреривен и тогава не само на думи, но и във всички положения в живота си, ние трябва да сме постоянно в общение с Бога. Ти можеш да се молиш умствено, можеш да се молиш философски – има хиляди начини, по които можеш да се молиш. При това не само за едно нещо можеш да се молиш, но има хиляди работи, за които можеш да влезеш в общение с Бога, да ти се разкрият тия неща. Молитвата е един от най-хубавите методи за избистряне на ума и на чувствата. Значи молитвата е метод, който може да се прилага в различни случаи. Някой път обаче хората свързват молитвата с чувствата, а някой път я свързват с мислите. Не, в молитвата влиза методът и на мисълта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва – туй разположение на човека да се моли, то е вложено някъде по-дълбоко в душата, отколкото в самата мисъл или чувство.

И тъй, най-главното е това: когато се моли човек, когато се приближава към Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте… Представете си какво е положението на Господа! Той трябва да слуша какво му разправят всички. Като Му кажеш: „Гладен съм“, Той те е разбрал, разбрал е от какво имаш нужда. А ти ще Му разправяш половин час за глада си, ще се молиш, ще разправяш… След тебе дойде втори, трети. Всички се молят, разправят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде послушана. Това са неразумните молитви. Молитвата действително включва ония необходими неща, туй, от което човек има нужда, но трябва да се знае как то да се изрази. Ако в човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва общението му с Бога, молитвата е необходима пак. Молитвата трябва да е насочена към това: да свързва човека с Бога. Молитвата е необходима за възстановяване на прекъснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на човека. Човек трябва всякога да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога. И някога, като се молим, трябва да си вдигнем ръцете нагоре, което значи: „Дай, Господи!“, или още означава приемане на нещо отгоре. Това издигане на ръцете е знакът W, но същевременно този знак ε на гръцки език е знак за размножение. Някой казва: „Ще си спусна ръцете надолу.“ То е буквата М. Това означава: „Господи, аз страдам!“ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причината за това защо страдаш – скрил си крушата под шапката си.

В молитвата душата ти трябва да бъде чиста и празна, за да ти сипе Господ нещо. Ако ти си пълен с философски теории и възгледи, Господ трябва да изпрати някой ангел да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ С какво ще идем ние при Бога? Кое е това, което има тежест пред Него? Всички положения, които съществуват сега на Земята, са все глупави положения, те са детински работи. Кое е онова положение, с което ние трябва да идем при Бога? – Когато идем при Бога, не трябва да имаме никакви образи в душата си – само Един образ трябва да имаме. Понеже човек е създаден по образ и подобие Божие, той трябва да изхвърли всички други образи от душата си и да остави само един свещен образ – образа за Бога. Останат ли и другите образи в душата му, човек не може да се моли. Ще изчистите вашата Светая Святих от многото образи, за да остане в нея само първоначалният Божествен образ. Само Той е в състояние да даде велик импулс на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване. Вземете например един богат човек, който има да взема пари от сто полици. Ти му говориш за Бога, а той си мисли какво има да взема: че едната полица е от 1000 лева, другата – от 500 лева и т. н. Ама Христос дошъл!… Чакай, третата полица е от 1500 лева. Сто полици са всичко. Ако има да дава, пак е същото положение. Хубаво, ако срещнеш някой учен, философ, и му говориш за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разум. Е, хубаво, откъде са взели Кант и Лаплас своите теории? Чудни са хората! Говорят за Кант, за Лаплас, но какво са те? Лаплас е едно малко дете, той нищо не знае за света. Я потвърдете вие неговата теория? Откъде е взел той тази теория? Казвате: „Аз имам понятие за света.“ Откъде го разбра? – „От Бога.“ – А, от Бога си го разбрал! Не казвай, че си го разбрал от Бога. След като някой проповедник е проповядвал за Бога, хората излизат и казват: „Разбрах какво казва Бог.“ – Нищо не сте разбрали. Туй още не е разбиране. За да разбереш Бога, ще направиш един малък опит. „Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит: деветдесет и девет пъти трябва да издържиш критика, че тогава ще имаш един малък опит.

Някой казва: „Аз се помолих на Бога и Той ме послуша.“ Ти проверил ли си колко пъти Господ те е послушал? Ако на сто пъти десет пъти те слуша, а деветдесет пъти – не, мислиш ли, че си от много праведните? Ако Господ на сто молитви деветдесет и девет пъти те послуша, а само един път направи изключение, не те послуша, тогава ти си човек. Истинското, действителното знание в света почива на един вътрешен опит; и всички теории в света почиват на един вътрешен опит. В Кантовата теория обаче има едно изопачаване на фактите. Защо? Защото той иска да угоди на света. И всички съвременни учени хора изопачават теориите си, понеже искат да угодят на света. Те нагаждат своите теории съобразно времето и хората. Вземете например учените хора: те не могат да кажат, че човек е съществувал преди един милион години. Някой може да каже, че човек е съществувал отпреди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако някой учен каже така: „Аз съм направил изследвания и смятам, че откакто човек съществува, има 20 милиона години, без оглед на това, дали вие вярвате, или не“, ще го направят луд. Някои учени казват: „За да определим от колко години човек съществува на Земята, ще вземем едно число – ще вземем приблизително числото, което Мойсей дава.“ Добре, знаят ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правеше своите изчисления? Цялото леточисление на Мойсей е окултно, а съвременните учени имат съвсем друго изчисление.

Та като се молите, вие трябва да имате такова вътрешно преживяване. Молитвата – това е едно вътрешно преживяване, вътрешна връзка с Бога. Молете се и вие, за да бъдете в общение с Бога! Ако през целия си живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тия няколко момента ще ви донесат неизчислими богатства. Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви. Най-великото събитие в живота на всеки човек е, когато той има общение с Бога, с тази Велика разумност! Затуй всички трябва да се молите вътрешно. Без молитва човек не може да прогресира. Той може да има много знания, но без молитва не може да бъде циментиран – всичко в него бързо изчезва. Молитвата влиза в човека като един вътрешен импулс, като едно велико благо. Само Христос се молеше. Той имаше много знания, но всяка вечер се уединяваше за молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече имате нужда вие! Вие казвате: „Аз не трябва да се моля.“ – Не, ще се молите поне колкото Христа. Значи вие сте по-горе от Христа? Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен да се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля.“ Господ не иска хората да Му се молят при разположение. Господ обича молитви, които са направени без разположение. За молитвата се изисква едно детинско състояние, но на най-разумното дете в света. Такива състояния на Небето ги наричат състояния на най-разумното дете. И когато Христос казва да бъдем като малките деца, Той не разбира тия малките, глупавите деца в света, а разумните деца. Той взема децата само като образец, но подразбира друго нещо. И на Небето има деца, но какви деца? – Отлични деца са те! „Бъдете като малките деца!“ Затова трябва да се молите – за да станете като малките деца. Само молитвата е в сила да отмахне онази грубост, която съществува между вас. Голяма грубост съществува между хората. Има и естествена грубост в нас, която се дължи на естеството на нашата материя. Всеки от вас нека направи един опит, за да види колко груб е човекът. Например ти си богат: дойде един, иска ти да му дадеш 100 лева. След като помогнеш на един, на втори, на трети, на двайсет, на трийсет души, най-после ти почваш да се дразниш вече и, кой как дойде, усещаш, като че нещо те ухапва. И като дойде най-последният, ще го изхукаш, ще кажеш: „Е, стига ме безпокой!“ Ето где е грубостта на човека. Кажи му: „Аз съм уморен сега, ще бъдеш ли тъй добър да дойдеш друг път.“ Защо си служиш с другия начин и казваш: „Махни се оттук!“ Защо не постъпиш по мекия начин. Вие никога не сте си давали за това нещо психологически отчет. Туй у всинца ви съществува. Вие сте добри, но кога? – С първия сте добри. Като дойде вашият приятел, пак сте много добри. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден!“ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви!“ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тия навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици. Аз съм ги опитвал, опитвал, и търся начини и методи, чрез които човек да изправи своите лоши навици и действия.

Най-трудното нещо на света е човек да си създаде хубави, съзнателни навици, та който и да дойде при него, винаги да се радва. Съзнанието на хората още не е толкова будно, че да могат веднага да се въздържат. Щом съзнанието в някой човек не е много будно, той не може да се възпре от някаква лоша проява, но след като излезе из релсите си, тогава се спира. Е, защо ти е спирачката тогава? Аз мисля, че всичките причини за нещастията в света се дължат на това, че не се молите усърдно. Рядко съм срещал хора в света да се молят. Да се молиш – това е най-красивото състояние! Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет, между приятели, и пак да си на молитва: все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Туй значи да използваме времето съзнателно!

Бих желал постоянно да се молите, т. е. в тия промеждутъци да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му – устойчиви, и чувствата му – силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави!

Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“ Защо? – Тази Светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и Светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази Светлина. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост. Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само Добро може да се прави. Аз я наричам безвредната светлина. Тази Светлина се добива в молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на Знанието, но дойде ли се до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички.

Нашият земен живот трябва да се осмисли. Например имаш да разрешиш някой мъчен въпрос в живота си. Как ще го разрешиш? – Само чрез тази Светлина. Всеки от вас има мъчни въпроси, които трябва да разреши. Има семейни, обществени, морални и какви ли не въпроси, при разрешаването на които човешката душа се развива. Разрешаването им обаче става при тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония.

И тъй, ще помните правилото: ще се молите всякога! „Ама кога?“ – През целия ден ще се молиш! Разбираш ли какво значи това? И като си буден, и като спиш – през целия ден ще се молиш. Като станеш от сън – ще се молиш, като си лягаш – пак ще се молиш, ще кажеш: „Отивам да се моля пак.“ Молитвата е най-красивото нещо в живота! Тъй че да не питате: „Кога да се молим?“ – През целия ден ще се молите. И ще ви научат да се молите. Всякога ще се молите! Сега разбрахте, нали? Може би цяла година ще трябва да правим опити, докато се домогнем чрез молитвата до микроскопически резултати. Тези микроскопически резултати са ценни за нас.

Размишление

Тридесет и шеста лекция от Учителя

23 юли 1924 г., София

ИЗТОЧНИК:
https://petardanov.com/topic/942-1924_07_23-молитвата/

3. Нагласете цигулката си

Из „Мир вам!“
Неделни беседи , София, 24 Септември 1914г.

Тази е мисълта, която искам да ви оставя. Знаете ли кой е основният тон на вашата душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте се разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена. Спрете се, нагласете я. И така, като я нагласявате постепенно, вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“, и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“. И мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спорѝ. И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре. Казва: „Защо ми даде Господ тия деца? Колко са опачни!“ Дали децата са опачни или майката, то е въпрос. Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите. Та има нещо разгласено. Затуй, първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя живот, и така да се явим пред Бога на работа. Да бъдем благодарни и да кажем: „Ние днес научихме хубаво урока си по пеене и свирене, и нашият Татко, като се върне, ще бъде благодарен от нас“. Христос е дошъл да види как пеем и свирим на земята. Той е прикован на кръста, и 500 милиона хора днес пеят и свирят на този кръст, който, откак е дошъл, е дал съвършената цивилизация.

И тъй, Християнството е Божествена музика, Божествено пеене. Научете се да пеете и свирите на него; добре нагласете цигулките си, правилно движете лъка си и слушайте заповедите на Капелмайстора. Всичкият свят ще върви по този Божествен закон, и вие ще се приготвите за другия свят, за другия живот, който иде.

4. От „Годишна среща на Веригата – Велико Търново, 1915“

Съборни беседи , В.Търново, 17 Август 1915г.

Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата „нежност“, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога.

…

5. От беседа „Съхранение на душевната енергия“

Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София, 10 Юни 1918г.

Ще попитате дали ще ви се приеме молитвата. Ние сме длъжни да се молим, но не трябва да се интересуваме дали Господ ще ни приеме молитвата, или не.

За да успявате в този живот, трябва ви силна воля, силен ум и силно сърце. Тези неща се добиват само когато човек води един чист и свят живот. Вън от това никаква друга сполука не може да се очаква. Когато се разгледа цялата история от единия край до другия най- сполучили са тези мъже и тези жени, които са живели най-чист и свят живот. Не мислете, че е лесно да бъдеш чист и свят човек. Щом като си изцапан, някога си се напил и си паднал. Изобщо, в света чистотата и светостта надделяват. Грешим като мислим, че в грях ни е заченала майка ни. Всички, които не изпълняват Божията Воля, те са в грях заченати, а които изпълняват Волята Божия, не са в грях заченати. Някой казва: „Ний сме грешни.” Да, не отричам, че правим грешки, но че сме заченати в грях, това отричам. Всички, които изпълняват Волята Божия, са в Любов заченати.

Христос иска човек да бъде правдив в душата си – това, което той е горе, такъв да бъде и долу. Разтревожен си – не скривай това. Когато си разтревожен, това значи, че вашите деца, които са вътре във вас, са много неразумни. Но и това ще се нареди. Като се упражнявате така, всичките мъчнотии ще изчезнат и ще дойде благословението в света. По този начин най-после ще заставим хората да не крадат и да не лъжат. Сега вече ще упражнявате волята си, за да станете чисти и свети. Като станете такива, ще имате силата да късате плодове от Дървото на Живота, за да видите, че всичко е възможно. Само по този начин животът ще стане интересен.

Отсега нататък все в Училище ще бъдете. Досега не сте били в такова Училище. Досега сте мили паници, лук сте рязали и т.н., а отсега ще започнете от буквата а, която е глас на волята. Само така ще упражните волята си.
Беседи пред Сестрите
10.06.1918 Сряда, София

6. От беседа „Радостни и търпеливи“

Неделни Беседи, 21.07.1918г., Неделя, София

От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.