Книги с извадки от беседи на Учителя Петър Дънов

1. От „По-долен от ангелите“, НБ, 23.10.1927г. 

▸ Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине както и да е.
__________________
– Учителя Петър Дънов, От „По-долен от ангелите“, НБ, 23.10.1927г.

Истинската мисъл подразбира велик, положителен идеал. Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа.

Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата Вселена. Големи приготовления се правят за новата Вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания.

Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства…

… Че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.

Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, Музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор Музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем.

… Спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил.

Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика.

Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.

Какво означават думите „В Твоите ръце предавам Духа си“? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро.

Всяка вечер ученикът трябва да се чисти. Денем, като се движи в света, между хората, той може да се натъкне на ред изпитания, но длъжен е да издържа. Силата на ученика седи в издържането. Колкото малко и да се е окалял през деня, вечер, като се затвори в стаята си, той трябва да се изчисти, да изхвърли навън калта, която светът е турил върху неговата външна дреха.

Ако сте в положението на ученик, вие ще имате Светлина на лицето си и Чистота в сърцето си.

С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието…

Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, … той трябва да я изпъди навън.

… Но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението!

Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е Съвършен Отец ваш Небесни.

Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине както и да е.

Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено.

В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие…

Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива.

В този смисъл, истински Ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.

… Казваш: Ами, ако хората ме разберат криво? – Няма защо да мислите по това. Добрите, разумните хора всякога се разбират правилно. В Божествения живот хората всякога се разбират.

Ако ангелите, светиите, добрите хора, па и сам Бог не се грижеха за нас, какво щеше да бъде нашето положение? Ние сме заобиколени от толкова грижи и внимание, но даже не подозираме това нещо, защото всички тия същества ни услужват, жертват се за нас, без да се изявяват външно.

Нашата длъжност е да бъдем търпеливи, докато Божият план се реализира; да имаме смирение да понесем обидите на света, за да влезем в Новия живот – в бъдещия живот.

На кои хора? На новите хора – хората на бъдещето. Погледът на Новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е. Този човек свети, изпуща Светлина от себе си …

Има хора, които, сами по себе си, са светещи, … Бог живее в тях, т.е. Божията Любов е в тях. Това са учениците, от сърцата на които се отделя топлина, а от умовете им – светлина.

За тия ученици, именно, се отнася стиха: „Със слава и почест си го венчал.“ Значи, със слава и почест е венчал онези, които Го любят, които имат пълна вяра в Него и очакват новата, великата Вселена…

– Учителя Петър Дънов, От „По-долен от ангелите“, НБ, 23.10.1927г.

https://beinsa.org/beseda/1927-10-23-po-dolen-ot-angelite