< 1 >

Когато не може да победи, човек страда. При победа той изпитва голяма радост. Значи в живота човек се бори да преодолее мъчнотиите. Не успееш ли, ще се бориш, докато докараш борбата до крайна победа. На всички казвам: Трябва да се свържете с Бога. Ще ви попитам: Направихте ли връзка с Бога? – „Направихме, Учителю, имаме вече връзка с Бога.“ – Радвам се, дръжте тази връзка! Както детето е свързано с майка си, чрез която връзка то се развива, преобразува и оформя своето тяло, така и при връзката ни с Бога – Бог ще извае нашите тела, ще ни изведе на добър край. Тогава ние ще видим Неговото лице. Следователно Божественото учение е учение на светлина. То е учение на свобода. То е учение на Любовта. Човешкото учение е ограничение; от него вие всички имате опитности.

От беседа: „Напразно Ме почитат“, НБ, София, 3.6.1923г.

Линк: www.beinsa.bg/beseda….

< 2 >

Сега необходимо е за всинца ви да схванете абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голямото. Те са две невъзможности, и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да знаете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас. Схващате ли каква е мисълта? Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“.

От беседа: „Абсолютното малко и абсолютното велико“, ООК, София, 12.7.1923г.

Линк: www.beinsa.bg/beseda….

< 3 >

„Духът Господен е на мене и ме проводи да благовествам на сиромасите.“ Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което трябва да изпълнява Волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога.

Откъс от книгата “Изпълнението на Божията Воля” от поредицата “Из Словото на Учителя Петър Дънов”

Линк: www.svetanaknigite.bg/utchiteliat-petar-danov/28…..

Забележка: на този линк, по-надолу на страницата има бутон “Чети книгата”, който отваря цялата книга за четене онлайн.