Учителя –
към Учениците
Откъси от беседи на Учителя
Откъси от беседи на Учителя
- Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите дела са от Бога.
1. От “ НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ, Спомени на ученици „
от книгата „Учителят, Лечителят, Пророкът – т.2“
/ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов /
- Учителят веднъж каза: „Не гледайте и не се съблазнявайте в тези, които са близко около Мене. Близък е до Мене онзи, който слуша Словото Ми и Го изпълнява отлично, навреме, с чистота и Божествен порядък. Това са Моите ученици, другите са Мои последователи.“
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
И когато вие, двама братя или две сестри, се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в Природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата.
От вашето око никакъв лош поглед на страст или на похот, или на алчност да не излиза. Всичко трябва да бъде чисто, чисто.
Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Очите ви не трябва да играят.
Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти.
Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот.
Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота.
Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си съгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът и той вече е започнал.
Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитание и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. В новата култура трябва да се зачитат хората. И не се месете много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си.
Следователно, всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае.
Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват да ми противодействат, нито да ми влияят, защото аз постъпвам и ще постъпвам по същия начин – нито ви противодействам, нито ви влияя.
Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му дела.
Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите дела са от Бога.
Ела и виж как Аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото.
Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона.
Беседите, които са ви дадени от окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучавайте Библията.
Аз препоръчвам на всички ръководители /на братства/ да проучават добре Библията. Ще я прочетете 1, 2, 3 пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Важно е да се види какво приложение може да имат тия закони за всеки едного от вас. Когато вършите тази работа, ще ви посетят отгоре по-напреднали ученици, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа.
От вас се иска да изучавате Словото Христово, да Го прилагате, а не само да четете.
Искате да бъдете като Христа, но се стремите към богатство, имот и други. Това е невъзможно. Не може да носиш корона, жезъл и да бъдеш като Христа.
Намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна черта е тая, която при всички условия остава неизменна. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте още слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате.
Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат у вас, в малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред грешки.
Ако има хора, които да мислят, че без да разберат физическия живот ще разберат духовния, те се лъжат.
За да се повдигне човек духовно, той трябва да почне от елементарните неща. В ума ви нека да стои следното: Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно.
Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове!
Какъвто и плод да изяде, човек трябва да посади семката му в земята, да й даде условия да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен.
Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни.
Желая всички да бъдете учени, но без дипломи.
Човек да напише един верен роман, да опише това, което е преживял… Аз ни най-малко не съжалявам, че двама души се карат. Аз съжалявам, че те като се карат, вие не пишете.
Спрямо този свят сте длъжници да работите, затова не искам да ви вземам от света, а искам да работите, да подигнете и себе си, и околните. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате.
Казвам: Всички трябва да бъдем извън църквите, да работим в света.
Не поддържайте никоя страна. Разните религии, всички хора, всички партии, всичко това е користолюбиво. И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал. Това е моят възглед.
Не може да бъдете членове на никакви партии.
Не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти може да приемаш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да я унищожаваш.
Не се съблазнявайте нито от мъже, нито от жени, нито от пари. Това са временни неща. Светът може да се съблазнява от тях, но вие, които искате да служите на Бога, не трябва да се съблазнявате.
Ученикът никога не трябва да се влияе от окръжаващата среда. Постъпи ли веднъж в училището, той трябва да се стреми да учи за себе си, да се стреми да свърши с успех. Дали другарите му ще се учат или не, това да не го смущава. Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе и на другите.
Като ученици, предстои ви вътрешна работа. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука.
Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее и според възрастта си.
Вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре във вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, то е вашият организъм. Докато вие не проучите вашия организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате Природата.
Никога не се товарете повече, отколкото трябва. Всеки да носи толкова, колкото може. Не претоваряйте ума си с повече знания, отколкото можете да носите.
Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте, както намерите за добре.
Но за да ви приемат в Школата, не трябва да си губите времето. Времето за укрепване на душата и духа, ума и сърцето това време не е загубено. А всяко друго време, за всяка друга работа, която правите, е загубено време.
Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впускат в различни области и губят времето си напразно. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.
Старозаветните търсят богатство и имане. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането – той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават.
Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени – старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот – те още не живеят за Цялото.
Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“. Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот.
Искам да постъпвам добре. – Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш.
Какво искате от този живот? – Ако съм на ваше място, ще искам да се подмладя; ако съм на ваше място, ще помоля Господа да ме научи да обичам хората. И после ще Го помоля да ме изпита по всички предмети, които съм изучавал.
Вие сте дошли на Земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас.
На тази Земя повече няма да се върнете. Туй ви живеене на Земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които сега имате, са за последен път. Всички души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в Астралния свят, в по-рядката материя, по-чиста материя, необезпокоявани от някакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци; изобщо ще ги поставят при по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап. Затова трябва да бъдете сериозни в живота си. Засега три неща са ви необходими: Не се съмнявай! /В брата си/ Не осъждай! /Никого/ Бъди благодарен! /За всичко/
Три свещени правила: Първо правило – без отлагане; второ правило – с пълна вяра; трето правило – с чисто сърце.
Заветът на Учителя към ученика: Люби, Учи, Мълчи, Прощавай и пътя си продължавай.
Източник: https://petardanov.com/top…
2. Пътят на ученика
Беседа от Учителя; СБ, Пътят на ученика, 19 август 1927 г.
Сега ще ви прочета част от 49 глава на пророк Исайя, от 15 стих надолу. Това е учението на старозаветните, на староплътните хора. Тук са изразени техните тогавашни разбирания.
Ще ви прочета и 15 глава от Евангелието на Матея и ще направя един паралел между двете прочетени глави. Ще започна пак от 15 стих надолу.
Този събор е пръв по рода си. Първият ден започва с деня на Любовта.
Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици. Какви са били вашите мисли и възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което днес Бог дава.
….
И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
… … …

