Откъси от беседи
на Учителя Петър Дънов

<1> Откъси от беседа „Славата человеческа“, НБ, София, 1.4.1928г.

„Защото вие възлюбихте славата човеческа повече, нежели славата Божия.“ (Йоана 12:43)

1) В цитирания стих се изнася контраста, който съществува между славата човеческа и славата Божия. Славата е външен израз на нещата. Този израз апелира към човешкия ум, към човешкото сърце и към човешката воля. Човешката слава, сама по себе си, не е нещо фиктивно, но тя не може да се сравни със славата Божия. Защо? Защото човешката слава подразбира човешкия живот, а Божията слава – Божия живот. А понеже човешкият живот произтича от Божия, то човешката слава по никой начин не може да бъде по-голяма от Божията.

2) Христос казва: „ Търсете слава Божия, а не слава человеческа!“ Славата Божия е вътрешна слава, а славата человеческа е външна слава. Съвременният свят жертвува славата Божия за славата человеческа. Бъдещата раса ще отдаде предпочитание на Божията слава. Тогава ще имаме Божествена култура. Само тогава ще се реализират вашите мисли и желания. Само новото, което възприемете, ще бъде в сила да подобри сегашния ви живот. За тази цел, отсега още вие трябва да започнете да се миете, да се чистите, да хвърлите старите си дрехи, да се освободите от дълговете си. Като дойде новото време, всички разумни хора ще бъдат готови да подемат живота отново.

Виж беседата на www.beinsa.bg

<2> Откъс от беседа „Събуждане“, ООК , София, 30.9.1931г.

1) … И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта – в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей – в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
Виж беседата на www.beinsa.bg

<3> Откъси от беседа „Към свобода!“, МС, София, 10.7.1928г.

1) Често в умовете на съвременните хора седят известни противоречия, които се дължат на неразбиране живота, както и предназначението на всяко нещо в живота. За да се избавят хората от тия противоречия трябва да се изяснят някои положения. Например, хората не знаят, за какво са създадени очите им. Те не знаят тяхното специално предназначение, за което са били създадени първоначално. Ще кажете: очите са създадени да гледаме с тях. Какво да се гледа? – Първоначално очите са били създадени да се гледа с тях славата Божия. Значи, обект на човешкото зрение е Бог. Обаче, този обект днес е изменен. И откак хората изгубиха този обект, те обезсмислиха своето зрение. Ти гледаш един, втори, трети предмет, търсиш нещо. Какво търсиш? – Своята слава търсиш. Искаш да намериш онзи, когото обичаш. Ако го намериш, ти се радваш, казваш: „Колко се радвам!” Твоето зрение вече се осмисля. Ако не го намериш, недоволен си и казваш: „Изгубих си времето!” Следователно, зрението ви е необходимо, като ставате сутрин, да потърсите Истината, да я намерите, да я прегърнете вътрешно и с нея да ходите, с нея да се разговаряте, да бъдете с нея във всичките си мисли и желания. И когато се запитате как да свършите еди каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпрос. Нали сте виждали, как работи даровитият ученик художник? Учителят му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така.” И ученикът рисува, мъчи се, коригира. Понякога и този ученик се намери в противоречие – рисува, но работата му не излиза добре.

Казвам: като намерим Истината, тя ще ни направи свободни в живота. Затова, именно, са създадени очите – да намерим Истината. По същия начин, запитайте се защо е създаден умът на човека? Защо е създадено сърцето на човека? Ние трябва да знаем, кой е обектът на човешкия ум, както и този на човешкото сърце. Те трябва да имат обект! Аз говоря за идеен обект на човешкия ум и на човешкото сърце. Ние не подразбираме такъв обект, който днес имаш, а утре изчезнал. Под идеен обект разбирам онези първични основни идеи и чувства, които никога не изчезват от живота.

Виж беседата на www.beinsa.bg

<4> Откъс от беседа „Лица на реалността“, ООК, София, 3.2.1932г.

1) Казвам: Не разрешавайте мъчнотиите, които имат отношение към суетата на живота. Аз казвам това първо на себе си. Като остана свободен, аз си пея една песен със следното съдържание: “Не разрешавай суетата на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в човешкия живот. В тях се крие любовта. Стреми се към вечността, дето е великата Божия слава.„
Линк към беседата на www.beinsa.bg