V
Хрестос – раждането на душата
Христос – победата на душата

Учениците на Школата, които в продължение на дълги години наблюдаваха развитието и хода на Школата знаят, че развитието и хода се  характеризират с фази, които много ясно се различават една от друга. Тези различия не представляват ясно изразени противоречия, а поскоро са логически свързани помежду си. То е като извеждането на стария семитски народ от Египет към обетованата земя. Това е историята на всяко гностично Братство, което желае да се отправи по Пътя към една нова действителност.

В първата фаза една формираща се група ясно осъзнава угнетеността и пленничеството, в които живее и открито “роптае”, протестира. Психологически това е напълно обяснимо, защото в едно такова състояние от несъзнателното все по-силно се надига осъзнаването на една праисторическа бащина родина, където е било съвсем друго, по-добре, много по-добре. Затова в тази първа фаза съществува предположението, както и явният стремеж да се подобрят в голяма степен както личните условия, така и тези на групата, а също и външните условия на пленничеството и дори да се направят доста поносими. На преден план излизат една окултна насоченост и една всеобща хуманно-етична изява. В този момент все още не се знае, че една такава фаза трябва да приключи, че тя безусловно, с абсолютна сигурност трябва да се сблъска със своите стени и ограничения. Защото едно Божие царство “на земята” не може да се осъществи. Един истински порядък в смисъл на една душевна световна общност не може да бъде основан в света на диалектиката, защото аварийният порядък на диалектиката се движи от противоположности.

Окултният човек сам се възвеличава, той е егоцентричният човек в  истинския смисъл на думата, който наистина осъзнава своите ограничения, своите недостатъци, но чрез културата на своето себе иска да се издигне над всичко. Че това е невъзможно, че точно по този начин той извиква противоположностите, убягва на човека от “първата фаза”. Бялата магия винаги е била създателката на черната магия, защото когато себето, чрез една или друга култура, е достигнало определена връхна точка и се конфронтира в диалектиката с двойките противоположности, тя трябва да се утвърждава и да започне борба за съществуване. Така бялата магия преминава в черна с всички съответни последици. Всичко това ви е много познато.

Затова, ако след една такава много болезнена опитност, в един човек от първата фаза непоколебимо продължава да живее идеята за една изгубена Бащина родина, той влиза във втората фаза: фазата на бягството, фазата на напускането! В тази фаза той ясно и напълно се дистанцира от всичко старо и разрушава всички стари връзки. Тогава той преминава към отричане! Той се отдръпва с ясното и живо разбиране: “Моето Царство не е от този свят!”.

И тогава …, тогава идва пустинята! Защото как би могъл човек да намери в този свят Царството, което не е от този свят? Как би могъл с една същност, изцяло произлизаща от природното раждане и развиваща се чрез него, да влезе в една друга природа?

Поради това втората фаза е фазата на пустинята. Човекът странства през пустинния пясък на природата на противоположностите. Но накъде трябва да върви? И така той върви по  заплетени пътища, защото дали върви на север или на юг, на изток или на запад … всичко е едно и също. Навсякъде само пясък, който се изплъзва измежду пръстите му.

В свещеното писание четем: Каква е ползата от това, дали човек става рано или остава буден до късно. Той продължава да яде хляба на болката. Няма нищо ново под слънцето. Всичко, което е и всичко, което идва, вече е било в столетията, които са били преди нас. Проповедникът наистина е бил един вървящ през пустинята, човек на втората фаза!

Абсолютното прозрение, че “всичко е нищо”, “не може да бъде нещо”, мъчителният път през пустинята, въпреки това има могъщи психологически последици. След различни конвулсии, породени от страх и съпротива, той носи едно успокоение, едно разтваряне на аза, водещо до изчезване на аза и умиране на себето, до една безазовост.

В началото това умиране на аза, причинено от преживяването в пустинята, може да изглежда трагично. Това обаче е само временно. Защото умирането на аза е най-ниската точка, надира. В края на тази фаза човекът почти прилича на пустинния пясък, но в това състояние в системата на човека възниква отвореност за една Нова светлина. Това е едно голямо чудо. В дълбините на своето същество човекът е намерил Гносиса, най-малкото неговата излъчваща сила. 

Който в своята пустинна фаза намери Светлината, види Светлината, влиза в третата фаза. Той започва пътуването към Йордан, пътуването към живото душевно състояние. Светлината е, която дарява на вървящия през пустинята силата да премине към ново действие, за да придобие по този начин състоянието на Божествена синовност и така отново да намери  изгубената Бащина земя.

Затова третата фаза вече не се характеризира с окултния аспект на нещата, с опита да се достигне целта в старото себе и чрез старото себе, а сега възниква едно мистично изживяване, мистиката на благодарността, сигурността и любовта! Знанието, че той самият не е нищо, че не притежава нищо и все пак е осенен от Светлината, прави човекът един мистик, един благодарен и възхваляващ Светлината човек.

И в това изпитване на Светлината Школата и ученикът се приближават към извора на Светлината, към Божествения поток. Едно приближаване, което може да има само един край, а именно раждането на Новото душевно състояние, осъществяването на началото на Божествената синовност.

Сега идва четвъртата фаза, фазата на Кръстния път на Розите. Защото когато групата влезе в четвъртата фаза, става въпрос за това, новият жизнен принцип, който е роден в една много чужда и вражеска за него природа, да бъде заведен “у Дома”, да бъде “подсигурен” и да бъде “защитен” от всички опасности.

В действителност Школата и ученикът, който се движи по потока заедно с нея, стоят на една Нова земя, на една наистина “обетована земя”. Приканващата, зовяща и подтикваща напред Светлина наистина е спряла над една рождена пещера и в рождената пещера се е събудило нещо съвършено Ново. Сега обаче групата стои пред задачата, да доведе Новото до растеж и да трансфигурира, а не да култивира земята на своето раждане с цялото нейно обкръжение. Затова обетованата земя трябва да бъде извоювана от ръцете на нашите врагове. И това е Кръстният път на Розите! Това означава да следваш Господ Иисус по неговия път от Витлеем до Голгота.

Розите са новите жизнени принципи, които са освободени чрез душевното новораждане, и тези Рози трябва да бъдат подтикнати към растеж. Затова истинското розенкройцерство е силно подчертано Христоцентрично, то е абсолютно гностична трансфигурация и в никакво, дори и в най-малко отношение окултна.

По-възрастните между нас ще си спомнят периода и времето, когато Школата изповядваше принципно и чисто розенкройцерство и по този начин изчистваше философския и практическия възглед за истинската обетованата земя. Който е запален от Божия Дух, трябва да е готов да умре в Иисус и по този начин действително да се осмели да бъде Розенкройцер.

И тогава се влиза в петата фаза, която е наречена новораждането от Светия Дух. Петата фаза е фазата на “два пъти родените”. Първото раждане се отпразнува в Хрестос – раждането на душата; второто раждане е това на Христос, превъзмогването чрез душата на всички  противодействия и съпротиви, новосътворяването на обетованата земя чрез трансфигурация, единението на съвършения душевен човек с Духа, със самия Отец, с Пимандъра. То е пълното оживяване на новия  Йерусалим с неговия сияещ Храм на Златната Глава.

Който може да разбере този петорен път на Школата и кандидата в гностичните мистерии, също така ще осъзнае изключителното значение, което има идващият период за цялостното Живо тяло на младия Гносис. Петорното Живо тяло на младия Гносис* е съвършено съгласувано с петорния път, който ние се опитахме да ви опишем. Тогава в новото Гностично царство ще бъде прокаран един път от Египет към новия Йерусалим или с други думи от дома на робството
в диалектиката до освобождаващия живот на живото душевно състояние.

И докато това е възможно дори само в известна степен, Школата на младия Гносис ще държи този път отворен в нашия период от време за всички, които искат да извървят този дълъг и толкова сложен път.

И вие ще разберете, че сега, когато тази велика и прекрасна работа бе извършена, за нас е настъпило време на мира, хармонията и дълбокия покой на великата душевна общност. В лежащите зад нас години на изграждане, постоянно беше необходимо да се преместват акцентите и ударението да се поставя върху твърде много различни аспекти на  работата и ученичеството. При това постоянно съществуваше опасността, мнозина до такава степен да бъдат погълнати от един от тези аспекти, че за тях да настъпи застой, що се отнася до собствения им напредък. Но сега, когато част от постройката е готова, всички аспекти в Школата и в живота на учениците могат и трябва да бъдат доведени до съвършено равновесие,
за благословия на всички. Всички вие много скоро ще забележите и  изпитате въздействията на новия период.

Изгубил аза си
в пясъка пустинен,
аз съм избран чрез моето:
“вече нищо не съм”.

Светлината ме намери
в безутешните простори.
И от пустошта тук сега
към Божия поток ме призова.

VI
Диханието на Живота

Като истински ученици на съвременната Духовна школа ние се стремим към усъвършенстване, към освещаване. Ние се стремим да се издигнем над сивите безжизнени места на смъртта и след като жертваме всичко, което принадлежи към природата на смъртта, да се издигнем в Новото жизнено поле. Който върви по този път на освещаване напълно се  освобождава от страх и грижи. Той се изплъзва от влиянието на природните еони. Така човек върви в Светлината точно както Той е в Светлината и се издига над смъртните неща.

Как може да се постигне това? Чрез помощта и закрилата на съвършеното дихание на Гносиса. Само този, който върви по Пътя на Розата, се свързва с диханието на Живота: с Божествените астрални сили на Гносиса. Най-напред през Розата на сърцето стернумът става възприемчив за новото дихание и в един психологически момент и магнитната система на главата също ще диша в природата на вечния Живот. Тогава, постепенно и хармонично, тази промяна в ученика може да се осъществи.

Вие навярно знаете, че човешката душа има пет аспекта, пет състояния, пет флуида. И с тях се съгласува петорният универсален Гносис. Всяка фаза на тази петорна освещаваща система осъществява пречистването и промяната на един от душевните флуиди, и всяка фаза освен това влияе и върху всички останали душевни флуиди, за да ги подготви за тяхното собствено развитие. Кръвта е базата. Промяната на кръвта отваря, и затова пътят на разбирането е кръвопречистващ! После следва хормоналният флуид, който точно следва  процеса на промяна на кръвта, и като една въздишка копнежът за оздравяване преминава през цялото същество. Така се формира змийският огън. Непосредствената склонност на аза към себеотдаване се издига от извора на plexus sacralis нагоре в кръвта. И подтиква, не може да бъде другояче, цялата нервна система към ново действие, към ново жизнено поведение, към следване на Божиите пътища, така че пето и последно, седморният астрален флуид на съзнанието се променя и така новораждането на душата става факт.

Този, на когото е дарено да живее от това Божие дихание, знае, че има само едно решение: Завръщане към корена, завръщане към Тао (Дао) или Небесния път. Себеотдаването на Едното царство, това е Небесният път.

Но ако ние постоянно, влагайки всичките сили на диалектичната си природа, усърдно сме заети в тази природа, нас ни движи – и това се разбира от само себе си – този природен ред, диалектиката. Това е пътят на хората. Да действа и въпреки това да бъде спъвано, това е обусловеният от природата път на човечество. Небесният път и пътят на хората наистина са много далеч един от друг. Затова те трябва много ясно да бъдат различавани.

Стремете се, братя и сестри, всеки ден към това, да виждате ясно и  отчетливо пред себе си неизмеримата пропаст, която лежи между вашата собствена неспокойна сфера на съществуване и спокойствието на Божия народ, който вече е тръгнал по трансфигуристичния път. Не трябва да се съмнявате в тази истина, защото от човешки период към човешки период се разказва за тази величествена слава. Тао е, което поражда, носи и трансформира всичко. Небесният път е този, който ви позволява да се издигнете над нещата от ежедневието.

Пътят на хората, ежедневният обичаен жизнен път, ви държи в робско вълнение и безпокойство. Вие самите много добре знаете това. Затова вижте различието в живота в една много отчетлива светлина и после  установете в самите себе си, какво ви е отношението към живота и какво ви държи далеч от гностичната Светлина. И когато вътрешно си изясните това, можете ли със сила, с вътрешно убеждение и дълбок копнеж за оздравяване да се решите да извървите пътя на регенерацията? Едва тогава ще ви бъде дарено да живеете от Божието дихание.

Вие знаете: Всичко в тази природа притежава форма, звук и цвят. Това е природата на многообразието, това е природата на времето и пространството, в която това, което постоянно се променя, винаги се проявява като едно и също. Никое същество от време-пространствения порядък не може да бъде точно същото като друго същество от време-пространствения порядък. Две същества, може би напълно копиращи се едно друго, са въпреки това отделни, напълно самостоятелни и  следователно абсолютно чужди едно на друго и независими едно от друго. Те могат само да бъдат възприети, те са форми, те са неща.

В новото жизнено поле съвършеният човек напълно се издига над форма и промяна и над всички аспекти и явления на един време-пространствен порядък. Който влезе в съвършеното дихание на Живота, който получи участие в него – и слава Богу, много са учениците, които вземат участие – влиза в един процес на промяна. Който е в този процес, все повече се
освобождава от границите, ограниченията и явленията на време-пространствения свят на формата и накрая нищо вече не може да му противостои. Тогава той ще може да заеме полагащото му се място.

Който диша в съвършеното дихание на петорния универсален Гносис и върви по своя Път на Розата, води своята природа към възстановяване на първоначалната връзка с Гносиса. Ето защо нищо друго не може да впечатли съществото на този, който върви по Пътя на Розата.

Без каквато и да е спекулация ние установяваме: диханието на Живота идва върху всеки кандидат на новия Живот, който отваря съществото си за светлината, силата и милостта на Гносиса. Той до такава степен се отдава на това, че всички изпитания, страхове и ограничения вече не му вредят. Така той ги превъзмогва. Истинският ученик на Гностичната Духовна школа влиза в спокойствието на душата. Който върви по Пътя ще бъде свободен – завинаги.

VIII
Лъчевото въздействие на Школата на младия Гносис

Във връзка с процесите, които се осъществяват в Школата, процесите на душевното раждане и свързаните с тях процеси на ендура и  трансфигурация, е добре да ви бъдат посочени различните опасности по Пътя, които са много важни за всички нас.

Както знаете, когато като ученици влизате в Школата, много силно се въздейства на вашето съзнание и на вашето жизнено състояние. Школата ви обяснява истинския вид на природнородения човек и на диалектичния световен порядък, в който този човек трябва да живее. Ако ученикът разбира тези обяснения, няма как да не бъде засегнат от тях, защото с тях
са свързани също и жизнени потоци, радиоактивни и електромагнитни  потоци от двоен вид. Въздействието на радиоактивните потоци променя клетките, разцепва клетките, електромагнитните потоци изтеглят ученика в едно ново жизнено поле.

Следователно чрез Школата вие, телесно и буквално, бивате докоснати във всеки атом. Затова е разбираемо, че по този начин съзнанието или жизненото състояние са подтикнати да реагират.

И сега ние питаме: Реакцията винаги ли е хармонична? Готови ли сте по всяко време да кажете веднага “да” на всичко онова, което ви предлага Школата? Разбирате ли веднага всичко, което Школата иска да разберете? Няма ли понякога съпротива срещу някоя част от процеса, който Школата иска да извърши с вас и за вас? Не се ли случва в даден момент вашият ум да се разбунтува и в следващия миг и вашите чувства? И веднага след това и вашето обичайно природно състояние?

Тези постоянни дисхармонии, които толкова често възникват при отстъпление от ученичеството, са вредни за вашето здравето. Ние трябва да ви кажем това и всеки ще го разбере.

Потоците на Школата се обръщат на първо място към вашите умствени центрове и много скоро събуждат там един фокус на съзнание, който се намира в близост до пинеалната жлеза; и на второ място се въздейства силно върху вашето сърце, центърът на вашето чувствено и жизнено състояние. Ако в даден момент реагирате дисхармонично на лъчевото въздействие на Школата, в главата и сърцето ще възникнат повече или по-малко големи напрежения и не е изключено вследствие на това да настъпят различни телесни смущения. Тъй като дисхармонични моменти не могат да не се появят при всеки един ученик, ние трябва да говорим и за “опасностите по Пътя”.

Самият факт, че гностичните излъчвания са толкова различни от нашето природно състояние, трябва да ни изясни много по този въпрос. Разбира се нашата цел в никакъв случай не е да ви плашим с Гностичния път, а да ви предупредим и да намерим практически решения и да се стремим към тях.

На първо място трябва се каже, че Школата не е подходящото място за скептици и интриганти или за хора, практикуващи ученичеството само привидно, защото точно те ще изпаднат в най-силна дисхармония с лъчевата пълнота на Школата, тъй като излъчваната гностична енергия не намира в тях нито благоприятна почва, нито воля, нито желание за позитивна реакция. Затова такива ученици винаги се отстраняват от тялото на Школата в техен собствен интерес. Точно тази конфронтация с излъчванията събужда голяма злоба, предизвиква болезнени смущения. Следователно онези, които се оставят на нея, винаги биват тласкани в
лагера на противника.

Изобилни са примерите за това, както класическите, така и днешните, които се отнасят до Школата. Очевидно е, че поради тази причина всеки ученик трябва да вземе едно позитивно решение: или напълно да се довери на Школата и Пътя, или да не го прави и незабавно да се
оттегли. И тук изискването е: всичко или нищо. “Всичкото” много бързо ще премахне дисхармонията и ще ви отведе отвъд мъртвата точка. “Нищото” ще ви върне обратно към вашето обичайно природно състояние и неговите закономерности.

Може би сте учудени, че по Пътя съществуват опасности, които са толкова близо до нас и засягат всички нас. Но нима не знаете и не познавате нищо от законите на въздействие на Светия Дух?

Който се доверява на въздействията на Светия Дух, но няма намерение да бъде наистина осветен, е един много анормален човек и вследствие на това предизвиква анормални опасности. Това е напълно разбираемо.

Сега може да бъде поставен въпросът: Ако моето жизнено решение е абсолютното “всичко” и моето природнородено същество, поради своето греховно състояние, бъде подтикнато към едно интензивно и опасно за тялото напрежение, ще намеря ли тогава помощ?

Тази помощ действително съществува.

IX
Седемте изцеляващи душевни потока

В един ученик, който наистина се реши да върви по Пътя и изцяло е насочен към постигането на голямата цел, много бързо ще отвори семето на душата, пъпката на Розата. Вече често сме говорили за това. Затова един такъв ученик е напълно отворен и възприемчив за изцеляващите потоци, които излизат от най-висшия аспект на петорната Духовна школа.

Има седем изцеляващи душевни потока. Те са тук, за да ви помагат, когато при вашето вървене по Пътя възникнат телесни трудности, независимо дали тези трудности произтичат от напреженията на дисхармонията или са предизвикани от други причини. Базата за въздействията на изцеляващите гностични потоци е една контактна точка в личността на ученика, а именно: една действаща Роза на сърцето.

Първият изцеляващ поток на Мистерийната школа дарява жизнена сила, той премахва всяко състояние на слабост и дава сила на кандидата за неговата задача, при условие, че той самият не се форсира и не изисква от тялото си прекомерно много.

Вторият изцеляващ поток на Мистерийната школа регулира циркулационните процеси на жизнената сила. Към това спадат: обмяната на веществата в храносмилателните органи, в лимфната система, в нервната система, както и всички процеси, които възникват при бременността.

Третият изцеляващ поток на Мистерийната школа се насочва към кръвта и нейните функции, регулира дейността на черния дроб и е от извънредно голяма важност за обновяването на душевното състояние.

Чрез четвъртият изцеляващ поток на Мистерийната школа тялото става все по-годно да се свърже с фокуса на гностичното слънце и да сломи цялата съпротива на природата.

Петият изцеляващ поток на Мистерийната школа се насочва съвсем специално към светилището на главата и системата на змийския огън. Той помага на кандидата при подготовката на душевния център и за правилната преработка на Меркуриевата сила в светилището на главата. Едновременно с това, този поток се насочва към “гласа” и помага на ученика да произнася правилното слово.

Шестият изцеляващ поток на Мистерийната школа се насочва към Розата на сърцето и регулира в кръвта последствията от приемането на гностичните флуиди.

Седмият гностичен поток на Мистерийната школа се насочва към новите творчески способности и функциите на новото състояние на съзнание. Обгърнат от седмия поток ученикът влиза в душевната родина.

Тези седем потока помагат във всички трудности, които биха могли да възникнат по време на ученичеството. Скоро ще дойде времето, когато на младото гностично Братство ще бъде позволено да работи с тези силови излъчвания, за спасението на всички братя и сестри, които имат нужда от това. Когато характера на болестта е установен и засегнатият брат или  сестра е абсолютно насочен към Школата, тогава с него или с нея могат да бъдат свързани помагащия лъч от храма на Розенхоф или лъчите, които са необходими в дадения случай. Тогава последствията ясно ще се проявят в рамките на четири дни.

Тази истинска гностична помощ разбира се не изключва лечението на лекар. Напротив, в много случаи такава помощ ще бъде много желателна. Ако в тежки случаи лекарят знае как да си помогне чрез гностичните помагащи и изцеляващи лъчи, може да се осъществи едно успешно сътрудничество. Следователно медицинската и гностичната сфери на помощ в никакъв случай не си пречат взаимно, естествено при условие че лекуващият лекар разбира същността и целта на Гносиса.

XII
Единият Извор на Живота

Всички ние трябва да познаем Бог като единия извор на живота, като самото добро, като “То”², както съвсем точно го нарича Лао Дзъ. Лао Дзъ, могъщата сломяваща сила от миналото на човечеството, говори в своето Дао за освобождаващата лъчева сила, която се излъчва от Гносиса, точно както правим и ние сега в нашата Духовна школа.

“Пътят”, за който говори Лао Дзъ, пробива една светлинна шахта в нашия смъртен свят, за да осъществи накрая връзка между Розата на сърцето (или Праатома във всеки микрокосмос) и Гностичното братство на спасението.

В древността, така казва Лао Дзъ, истинските философи, които се посветиха на Тао, бяха лишени от всякаква значимост, бяха с изтънчено възприятие и дълбокопроницателни. Те бяха толкова непонятно дълбоки, бяха скромни, предпазливи, сериозни, изчезваха като лед, бяха прости, необвързани. Кой може да изчисти нечистотиите на сърцето си, така че да постигне покой? Кой може да се роди в Тао?*
_____________________________________________________________
¹ букв. просветляването(озаряване с Духовна светлина) (Евангелие на Матей 17:2 и Евангелие на Марк 9:2)
² известно също като Дао или Тао
* Пълна версия на ст.15 от “Дао Дъ Дзин” (“Тао Те Кинг”) на Лао Дзъ:
В древността, истинските философи, които се посветили на Тао, били незначителни, изтънчени, неразбираеми и дълбокопроницателни.
Те били толкова дълбоки, че били неразгадаеми….
Те били бдителни, като хора, преминаващи бурен зимен поток.
Били нащрек, като хора, които се страхуват от съседите си.
Любезни, като посрещащи гости.
Гъвкави, като лед който се топи.
Прости, като необработено дърво.
Пусти, като долина….
Кой може да пречисти нечистотиите на сърцето си, за да постигне покой? Кой може да се роди в Тао?

Когато в “Тао Те Кинг” (Дао Дъ Дзин) четем за “недеянието” като ключ към новия живот и когато в Духовната школа говорим в същия смисъл за себеотдаването на Царството в нас, тогава възникват много проблеми, които се пораждат от процесите на трансфигуристичните мистерии.

Така например съществува проблемът на съзнанието. Ние говорим за съзнанието на стария човек и за съзнанието на новия човек. Общо взето хората смятат, че съзнанието на новия човек е нещо като едно по-разширено, по-могъщо, по-красиво и по-пълноценно състояние на съзнание от това, което притежаваме сега. Следователно едно по-висше стъпало на съзнанието. Че се заема това становище, се вижда от факта, че толкова често се изхожда от предпоставката, че аз-съзнанието може да се култивира или разшири в ново душевно съзнание.

Ето защо за повечето хора е много странно, когато в Евангелието се изисква необходимостта от умирането на съзнанието, за да може да се придобие съзнанието на новия човек. Вие ще разберете тази необходимост, когато осъзнаете огромните различия между двата аспекта на съзнанието. Тук не става въпрос само за вибрационни разлики, а за различия от фундаментален характер.

Когато Универсалното учение говори за съзнание, то има предвид нещо съвсем различно, от това за което човекът говори, изхождайки от своето природно състояние. Съзнанието, което той сега притежава, е по природа егоцентрично съзнание, което притежава ясно установим център, его-центъра, от който то произлиза. Ние намираме този център в пинеалната мозъчна част, разположена на върха на главата(темето). Човекът най-често се гордее с това съзнание. Той счита себе си за най-високо развитото същество в тази природа. Той нарича себе си цар на творението, но това се отнася само до диалектичното творение.

Съзнанието на съществото, което ние наричаме новия или първоначалния човек, обаче не произлиза от един определен установим център и затова е невъзможно да бъде егоцентрично. То е фундаментално без-азово, макар че използва четвъртата мозъчна кухина и през този център направлява диалектичния човек.

Най-просто новото съзнание може да се опише като едно пълноценно съзнание без аз-център. Следователно едно такова съзнание е невъзможно да бъде егоцентрично. Така познатият ни егоизъм трябва да бъде тотално чужд на това съзнание. Вие ще разберете, че когато говорим за без-азовото състояние на новия човек, ние нямаме предвид това на първо място в  етичен, т.е. морален смисъл, а разбира се само и преди всичко във фундаменталния, същностен смисъл.

Това е една особена ситуация, която може би е трудна за разбиране. Затова ето един пример. Вие знаете, че цялото ни материално тяло е изградено от безброй клетки. Клетките са изградени от атоми. И е ясно, че всяка клетка всъщност притежава един вид съзнание. Опитностите и поведението на всяка клетка се предават на централното съзнание посредством нервната система, с която е свързана всяка клетка.

Ако съзнанието на всяка клетка е напълно равностойно с централното съзнание, цялото същество в неговата цялост ще участва в съзнанието и вече няма да има фокус на съзнание, няма да има аз. Тогава стремежът към безазовост не би бил необходим. Приблизително така трябва да подходим към състоянието на съзнание на новия човек. Новото съзнание не притежава фокус. То може да бъде описано като съзнание, намиращо се в цялостния микрокосмос, макар разбира се да използва органите. Този микрокосмос не притежава център на съзнание, не, той целият е център на съзнание поради това, че различните видове атоми, които изявяват Духа на Божия  план, представляват едно цяло. В светото писание това  забележително състояние е описано и като същество с хиляди очи.

Ако можете донякъде да си представите това микрокосмично състояние, ще разберете че това състояние все още е частично, защото ние различаваме микрокосмос, космос и макрокосмос. В развитието на новия човек обаче всичко частично се премахва. Микрокосмичното съзнателно съществуване преминава по-нататък в едно космическо съзнание и след това влиза в едно макрокосмическо съзнателно състояние.

Когато говорим така и вие го възприемате интелектуално, трябва добре да разберете какво искаме да ви кажем. Когато не искате повече да царувате с вашето диалектично състояние и бъдете погълнат в микрокосмичното или душевното съзнание, тогава вашето състояние е: един сред много. Но когато вашият микрокосмос, като съзнание, се слее с космическо-съзнателното или духовно-съзнателното състояние, тогава безброй микрокосмоси трябва да се слеят в едно общо съзнание, във вездесъщното съзнание. Тогава може да се говори за едно съвършено единение, защото всяко разделение е изчезнало. Тогава вече не може да се говори за многообразие, а изключително само за единство. Още по-прекрасно е, когато космическото се слее с макрокосмическото, с истинското Божие всеоткровение. Тогава всичко, което е било преди, многообразното, е станало съвършено едно в Него, който е Съвършеният, Универсалната
Любов.

“Недеянието” трябва да е едно диалектично приближаване до новото съзнание. То е опит да се изостави всичко диалектично и неговите  резултати и да се влезе в огромното могъщо Божествено развитие, чийто краен резултат може да бъде само единението с Бог. “Недеянието” ни се препоръчва от Лао Дзъ, за да намалим възможно най-много огромните различия между двата толкова различни свята и следователно да създадем база за задействането на новите сили на съзнанието, които потенциално лежат скрити в Розата на сърцето.

Затова истинският ученик става без-азов, повече не се привързва към нищо и в своя живот проявява себеотдаване, за да пречисти сърцето си от огъня на емоциите. Азът ще се опита да се неутрализира колкото е възможно повече, за да може душата да започне да живее. Който с радост изживява този процес на приближаване, приема един поток от изпълнени с милост Гностични радиации, които водят цялото същество в полето на абсолютния покой, в истинската свещеническа тишина, което е предпоставка за състоянието на омиротвореност, в което великата свещена работа по строежа на новия храм трябва да бъде осъществена.

Дано скоро да свидетелстваме като Лао Дзъ:

“Аз знам, защото самият аз умрях
и от Духа възкръснах отново.
Което ме погубваше, само се погуби.
Аз влязох във Вечното¹.”

______________________________________
¹ станах едно с Бог

XIII
Астралната жизнена атмосфера

Вие навярно знаете за двете астрални облачни образувания, за разделянето на нашата астрална жизнена атмосфера на две астрални вибрационни полета и за последствията, свързани с това. Затова на всички вас ще ви стане съвсем ясно, че трябва да направите един безусловен избор. Сега, докато все още има време за това, трябва да решите, дали искате да принадлежите към едната или към другата астрална атмосфера. Никой не бива да се обижда, ако кажем, че в момента нашите ученици на практика са свикнали да живеят от двете полета. В даден момент те са в астралния облак на извисяването, а в следващия – превключват към астралния облак на земната природа.

Досега успявахте да поддържате това положение и едно такова жизнено поведение беше обяснимо. Школата обаче, от много години почти всеки ден ви напомняше, че вашето жизнено поведение трябва бързо да се промени, предвид факта, че сега сте стигнали до един кръстопът.

И никой не трябва да се изненадва от хода на нещата, защото отдавна вече беше оповестено едно такова време. Всяко предходно Братство познаваше едно такова време. Библията също не ни оставя в неведение по отношение на това, че винаги е имало и в следващите човешки периоди също ще има такива времена. Помислете само за пророческото слово на Господ Иисус, което намираме в Евангелието на Матей, глава 25, стихове 31-46.

Разделянето на астралната жизнена атмосфера на две части разбира се се причинява от една могъща астрална активност. Една сидерична сила с  много висока вибрация се намесва и тъй като тази сидерична сила е вторият аспект на Божествената същност, тук се говори за Сина, който се появява в цялото си великолепие.

Чрез това развитие човечеството се разделя на две групи: дясната група и лявата група, овцете и козите. На дясната група се казва: “Наследете Царството, което е приготвено за вас от самото начало на света.” После следва прекрасен образен език, който вие трябва добре да разберете, за да научите от него вашите уроци. Господарят на Живота казва:

“Гладен бях и Ме нахранихте,
жаден бях и Ме напоихте,
странник бях и Ме прибрахте,
гол бях и Ме облякохте,
болен бях и Ме посетихте,
в тъмница бях и Ме споходихте.”

Фактът, че астралната жизнена атмосфера се разделя има предистория. Синът на Бога, вторият аспект на Гносиса винаги съществува в астралната атмосфера, но в началото като един гладуващ, който търси контакт с хората. Когато един човек реагира, тази реакция е храната за гладуващия Гносис, който иска да осъществи връзка. Така Гносисът жадува да служи на човека и милостта е с всички, които му дават да пие. Така, чрез човешката реакция расте новият астрален огън. Той става все по-могъщ, докато накрая може да разгърне цялото си великолепие и слава.

Сега ние се намираме в такава ситуация, в която великолепието на новата Гностична изява вече се е разгърнало. Синът на милостта вече не се нуждае от нашата реакция, за да расте. Сега Той се изявява. В резултат от усилията през последните столетия сега се осъществява изявата. Пророчеството става действителност. Сега последиците са изявени и всеки човек – според своя вид – трябва да застане или от дясната или от лявата страна.

Ние много се надяваме, че с помощта на тези пророчески слова, ще можете ясно да разберете, какво иска да ви каже младият Гносис и защо трябва да ви поставим пред неоспоримите последици.

XIV
Вяра – Надежда – Любов

Бихме искали да насочим вашето внимание към забележителната и прекрасна четиринадесета глава от Евангелието на Матей. Тази глава се характеризира с три могъщи събития:

• първо, обезглавяването на Йоан Кръстител,
• второ, нахранването на петте хиляди,
• трето, ходенето на Иисус по водата.

Фактът, че тези три събития са събрани в една глава, разбира се има някакъв замисъл. Ние искаме най-напред да се опитаме да открием този замисъл, за да можем след това да анализираме разглежданите предания.

Когато един човек започне да търси пътищата на Гносиса в своето природнородено състояние, в началото той прави това със сърцето си и с главата си. Сърцето му е полето на неговата чувственост и емоции, главата му е полето на насочеността на съзнанието му. Ако всичко е наред, в него се събужда едно състояние на вяра. Вярата също притежава двата аспекта
на сърцето и на главата. Подтикван от главата и сърцето ученикът върви по своя път. Породеното от това развитие предизвиква новораждането на душата.

Душевният център се намира в главата. Душевният център, ядрото на душата, е главата, най-динамичният принцип на цялото човешко същество, от който произлизат всички ръководещи активности в живота. В следствие на това може да се каже, че ако душата на човека е новородена, той е получил “една нова глава”, че следователно, разглеждано според старата природа, той е “обезглавен”.

Централният душевен принцип, с който е била започната работата, не може повече да служи на процеса. Той бива заменен с една нова глава, а именно с главата на един роден-Иисус. Вярата е дала своите плодове и на тази основа може да се продължи със строенето.

Щом в един човек наистина засияе нещо от новото душевно състояние и то започне да се излъчва от него, то това са стоплящи лъчи. Един човек с възвишена в този смисъл душа, винаги дава утеха на уморените, помощ на заблудените и събужда надеждата в сломените и обезкуражените. Затова в живота този човек винаги е така да се каже хранещ човек. От него произлиза едно чудно хранене за всички, които са в пустинята и са толкова далеч от своя Дом.

Това хранене може да бъде разбрано; неговите причини и последствия са много разумно и лесно обясними. Затова в Матей 14, след историята, отнасяща се до последиците от състоянието на вяра, следва епосът на надеждата, онази надежда, която дава храна на 5000 мъже, без да се броят жените и децата.

Вие сигурно разбирате, че при това броят на нахранените не играе никаква роля. Евангелистът иска да насочи вниманието ви към факта, че по този начин събуждането на надеждата в един човешки живот до голяма степен може да бъде обяснено разумно. Затова се споменава числото пет, числото на Меркурий, числото на висшия разум. И се говори за 5000, защото тези въздействия засягат съзнанието на човека, както и душата и тялото му¹.

На разположение на гладуващите са „5 хляба и 2 риби”, т.е. хлябът, дарен с непреходната любов към ближния, която през всички времена е била символизирана и се символизира от знака на рибите.

На онези, които са били подкрепени и нахранени по този начин с непреходната надежда се казва: „Сега тръгнете по Пътя, още днес! Изпълнете закона на освобождението!” Подтиквани от огъня на надеждата, всички, които желаят да станат ученици, сякаш биват подтиквани чрез процеса на Светия Граал да се качат на кораба и да преминат на другия бряг, в полето на възкресението.

Който постъпва така, който отговаря позитивно на този зов, който върви по Пътя, който води към Новия живот, разбира се, трябва да се брани от своята собствена природа, трябва да преплува морето на живота, докато бурята на собствената природа все повече се надига като насрещен вятър, като противник. Кой може да устои на това? Кой може да издържи на тази мощ? Никой ли?

Но всяка душа, в която надеждата наистина пламти като чудна храна, може да победи, само ако в нея не се появи маловерие, ако ученикът остава ясно и еднозначно насочен и държи здраво руля. Тогава в най-критичните моменти по беснеещите вълни на жизненото море насреща му идва Божията Любов, за да му помогне, за да го спаси, да му вдъхне смелост,  докато бъде достигната отсрещната страна – полето на Възкресението.

______________________________________________
¹ б.пр. съзнанието, душата и тялото са трите нули

XVIII
Четенето в Ротата

Вие познавате израза: “четенето в Ротата”. И знаете, че това четене в Ротата означава гледане на душата в небето на собствения микрокосмос, в което се е спуснала Божествената светлина. Ако искате това, тогава цялото земно познание не може да ви помогне. Хората например са се опитвали по диалектичен начин да постигнат вътрешното познание за  допитването до Ротата, което е запазено единствено за членовете на ордена на съвършените.

Този опит познаваме като астрология. Всеки, който в миналото е изучавал астрология, ще разбере, че в сравнение с истинското четене в Ротата, тя е детска игра.

Във Fama Fraternitatis R.C. можем да прочетем, как старите братя Розенкройцери намерили храма-гробница на Християн Розенкройц – най-малкото вратата към храма. Преди да влязат през вратата те усърдно се допитали до своята Рота. Едва на следващата сутрин почтително влезли в свещената зала на гробницата!

Четенето в Ротата е възвишено и свещено събитие. То е вслушването в гласа на Бога. То е долавянето и разбирането на гласа на Бога. Да живееш от Ротата означава да вървиш хванат за ръката на Бога, да не правиш нито крачка без волята на Отца!

Всичко това се отнася до една висша, възвишена мистика, която не се опира на чувствения живот, няма нищо общо с аскетизма, а се основава на възвишеното познаване на езика на Светлината. Всяка секунда Бог говори в магнитното небе на шестата микрокосмична сфера. Там може да бъде чут чистият език на Бога, да, сякаш се възприема с всички сетива.

Както знаете, Светлината притежава седем основни аспекта и също толкова на брой второстепенни аспекта. Освен това Светлината притежава безброй степени на сила, нарастване или намаляване на вибрациите. Също така един лъч по безброй начини се смесва с другите. Така възниква един извънредно богат език: езикът на Небето, езикът на Бога.

Ако един брат или една сестра е облагороден да чете в своята Рота, т.е. ако светлините на шестата магнитна сфера са запалени и лъчите им се излъчват към човека, който е в средата, тогава кандидатът ще може всяка секунда да вижда, чува и изпитва езика на Небето.

Следователно четенето в Ротата означава медитативно съзнателно да се поставиш в центъра на своята Рота и вслушвайки се в нейните светлини да се оставиш да ти въздействат, да разбереш техните слова, езика на Бога и едва тогава, въз основа на възприетото, да решиш да действаш или да не действаш.

Вие разбирате, че този глас, този Божи съвет, никога не може да бъде погрешен и в никакъв случай спекулативен. Защото Ротата е специфична за всеки микрокосмос и следователно езикът на Светлината е определен единствено и само за този микрокосмос. Следователно е изключено човекът, който може да чете и възприема този език, да се заблуди.

Библията изобилно свидетелства за тази непоколебимост и благонадеждност на Бога през всички времена. И вие трябва да обърнете добре внимание на това, че езикът на Бога е чист само когато идва при нас от магнитното небе на шестата магнитна сфера.

Езикът на седмата сфера е заблуждаващ, защото в нея оказват влияние и гласовете на природните еони и всичко свързано с тях. Ето защо за кандидата, който още не е достигнал своя Витлеем, който все още се приближава към мистерията на Граала, е трудно да разбира чистия език на Бога. Защото по пътя към Витлеем му говорят два гласа, а именно – гласът на светлината на липиката на обикновената природа и гласът на новата природа. Едва когато кандидатът, съвършено безазов и не измолващ нищо за самия себе си, се издигне към Гносиса, изцяло насочен към служене на човечеството, Светлината на Гносиса пробива облаците на мрака и гласът на Бога може да бъде чут.

Сега вие ще разберете каква несравнима привилегия е за всеки ученик, че докато още не може да чете ясно гласа на Бога в своята Рота, гласът на Школата го съветва, води го, подкрепя го във всичко и в съвършена любовна жертва върви пред него, за да не се изгуби в лабиринта на диалектиката.

Школата, може би знаете, е изявеният Гносис, въплътеният Гносис, който ви подкрепя в трудните периоди на вашия жизнен път до последната крачка. Школата е въплътеният вестител на Светия Дух, който излъчва утешението на Витлеем, помагащата светлина, към всеки, който се нуждае от това.

Всяка истинска Духовна школа върви по един определен път. Всяка гностична школа се развива според една програма, чрез която винаги може да бъде разпозната и проверена. Ние се молим и се надяваме чрез заместващата жертва на Школата все повече хора да бъдат дарени с това, да могат правилно да се съветват със своята Рота.

XIX
Приготвянето на трапезата

Вие навярно знаете нещо за великото и могъщо дело, което в мистериите е наречено “приготвянето на трапезата”. Действително всеки човек приготвя за самия себе си една трапеза. Това означава, че взема участие в едно хранене, в чието приготвяне той самият активно е участвал.

Всеки човек намира онази трапеза, към която принадлежи. И ако яде от храната, приготвена на тази трапеза, той е длъжен да постигне едно жизнено състояние, един начин на живот, който е в хармония с вида на тази храна. Това е от значение не само за съответния човек, защото  същевременно той е приготвил трапезата и храната и за своя “Господ” и за своите спътници.

От всеки човек произлизат сили, излъчвания, и тези излъчвания, които са в непрестанно движение, предизвикват нещо. Те поддържат групата, класата, към която принадлежи човекът. Всички членове на една такава група формират една кръгла маса и взаимно поддържат свързаността си с груповото тяло с помощта на силите, които се излъчват от всеки участник поотделно.

Ние нарочно наблягаме на това, преди всичко за да ви стане ясно, че всичко, което чухте досега по отношение на приготвянето на трапезата, не е нещо необикновено, запазено само за няколко благословени, а че всички са включени в тази работа.

Гностичната магия, за която говорим, е напълно във вашите възможности.

Приготвянето на трапезата, което Школата изисква от вас в тези времена, е насочено към това, да смените трапезата и сътрапезниците си.

Едно място на една друга кръгла маса е приготвено за вас и се пази свободно. С “кръгла маса” ние символизираме аурата, която обгръща ученика като дреха и преди всичко живото тяло на групата като цяло.

Ако това хранене на освобождението ви интересува, което ние, с оглед на вашето ученичество, приемаме за естествено, тогава трябва преди всичко да бъдете насочени към това, да се въздържате от активно участие в други кръгли маси; с други думи да се дистанцирате от всички електромагнитни лъчения и влияния, които не са от Гносиса. Затова Павел предупреждава своите ученици в Първото послание до коринтяните, гл. 10: “Не можете едновременно да пиете чашата на Господа и чашата на демоните, не можете едновременно да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на демоните.”

Това може би звучи малко крайно в нашите уши, но целта на първоначалните думи е да ни кажат, че всяка отклоняваща от Гносиса жизнена сила действа на собственото ни същество зловредно, унищожително и следователно демонически. Невъзможно е един човек да  седне и да яде от Трапезата на Господа, ако съзнателно се захваща или се свързва с подобни отклоняващи сили. Затова всяка кръгла маса е защитена чрез един свещен закон и всеки брат или всяка сестра на една кръгла маса с най-голяма добросъвестност ще съблюдава клаузите на закона и жизнените правила; защото всеки от участниците много добре знае, че участва на трапезата не само за своя собствена реализация, а чрез своето участие, чрез своето присъствие, както се казва, едновременно излъчва нещо към всички свои приятели от групата.

Те приготвят трапезата и ядат и пият един за друг. Това е наистина най-същественото правило на свещения закон. Затова думите на Павел говорят сами по себе си, че всеки, който яде и пие недостойно, сам се тласка към една присъда. Така можем да разберем, че по време на свещената вечеря, за която разказват Евангелиетата, предателят ще бъде прогонен навън в нощта.

Не чрез пламенни слова, не чрез свещено възмущение, не чрез някаква присъда, а чрез сакраменталното приемане на един къс хляб или една глътка от чашата-Граал. Защото който се държи недостойно в новото поле на Възкресението на Школата, в същия миг бива върнат обратно в старото поле на своето предишно състояние.

XXI
Всяка душа има участие във възкресението на Христос

Всички, които са призовани да влязат в Дома, наречен Sancti Spiritus, могат и трябва ясно да осъзнаят факта, че когато нашето земно жилище, т.е. нашият материалнороден образ, бъде разрушен, ние имаме едно ново здание в новото астрално поле, което не е сътворено от човешки ръце, един истински “вечен Дом”. Това е великата освобождаваща и спасителна  реалност, която се свързва с вас. Нашето намерение е не толкова да ви предадем този факт като догма, като философия, колкото да го осъзнаете и изпитате като една сигурност и така да го закрепим в съзнанието ви.

Херметическата философия е прагностичното осъзнаване на сигурностите, които могат да бъдат обхванати и разбрани, които са ключ към вратата, която отваря за хората вечността и затваря зад себе си време-пространствения порядък.

Съществува едно астрално поле на Школата – Златната Глава. И това поле има задачата и притежава възможността да събуди всяка спяща, току-що родена душа, към съзнание, към съзнателен живот, към възстановяване на връзката с Духа; връзка, която беше прекъсната чрез падението на микрокосмосите в седмата космическа област. Затова няма смисъл само да говорим за Духа и Неговата милост и да вярваме, че Той съществува.  Първо трябва да бъде родена душата, за да може по този начин разпадналото се единство да бъде възстановено и един “живот в Бога” да може да стане действителност. Това е работата, към която ви приканва съвременният Гносис, следвайки всички свои класически предшественици.

Който е призован към тази работа, трябва да познава естеството, необходимостта и целта на работата. Който върви по пътя, който Гносисът му показва, много бързо ще притежава вътрешната сигурност, че пътят води към Гносиса на Хермес Трисмегист, това е Гносисът на служещата Любов (сърце), и Гносисът на мисленето(глава), Гносисът, който вечно  устоява и затова в наше време съществува все още неотслабен. Който върви по пътя, който Гносисът показва, много скоро ще може да каже като Павел: “Ние знаем, че имаме едно здание от Бога …”

Който е достигнал до тази точка, стои пред една трудност. Защото не е изключено земният път да стане твърде тежък и да се породи една въздишка, един копнеж да се облечем с жилището “от Небето”, от новото астрално поле. Това означава, че възниква едно изгарящо желание колкото се може по-бързо да отхвърлим от себе си одеждата, която е от смъртната природа. Такива хора често дават израз на това свое желание с познатите  думи: “Ех да можеше по-скоро да свърши всичко това!”

Това жизнено поведение обаче е много неправилно и освен това много опасно. Вие много добре ще разберете тази опасност. В Новото поле, чрез действащите там мощни полярни потоци, спящата душа става съзнателна, напълно се пробужда и в нея се събужда възприятието. Всяка душа ще възкръсне в Христовото поле; всяка душа има участие във възкресението  на Христос. Но ако вие – след като сте получили сигурността на свързването – смятате да изчезнете колкото се може по-бързо от долината на сълзите на диалектичната природа, напълно ще отхвърлите същността на диалектичната природа и нейната задача. Вие бихте рискували вместо  “облечени” с новото душевно състояние да бъдете намерени “голи”.

Гносисът обяснява, че за временно-пространствената опитност седмата космическа област е един “авариен порядък” и че съществуването в тази област има в основата си един “план”, план, на който всяко същество съвършено и от сърце ще съдейства, щом разбира нещо от този план. 

Гностични екстремисти, като манихеите по своето време, искаха направо да рушат, да унищожават. Един гностичен реалист обаче, като някой от Александрийската школа, ще възприеме плана, който служи като основа на неговото спасение и ще му сътрудничи.

По какъв начин? E, като се погрижим колкото се може по-добре за това, както Павел го изразява, “смъртното да бъде погълнато от безсмъртното”! Бог е, който ни прави способни на това и който ни дава необходимата за това сила – Светия Дух. Вие сигурно ще разберете, че има голяма разлика между един ученик, който спокойно живеейки ученическия си живот,  насочен и изцяло отдаден, надявайки се и вярвайки, т.е. снабден с душевно качество, посреща своята смърт и накрая влиза в астралното поле на Школата – и един ученик, който със своя диалектичен живот изцяло се е посветил в служба на Бога и човечеството, така да се каже използвайки всяка секунда за да помага, подкрепя и носи, и по този начин със сила да  действа от Светия Дух и чрез Светия Дух. Вие ще разберете, че “пробудената душа” на първия разгледан ученик няма да бъде от същото качество, като на втория. Вторият се е погрижил неговата смъртна същност да бъде погълната от пречистващия огън на служещия живот, като едновременно с това по този начин душевното състояние на обновлението силно е израснало.

Това становище може напълно да се докаже. Който наистина подтикне към живот Розата, от този момент нататък е един спасен, един освободен човек. Но одеждата на Розата трябва да бъде изтъкана чрез жертвата на Любовта, чрез жертвата на служещата Любов. Отказването от себето и желанието да се облечем с жилище от Небето не са достатъчни; не, наред с това и чрез  това трябва да последва жертвата в служба на човечеството.

Къде? В света на освободените? Не, в света на страданието! Един такъв служител на човечеството напълно ще изпълни плана на аварийния порядък. И ще победи напълно чрез жертвата на Любовта. Той ще бъде облечен със златната одежда.

Гносисът е този, който ви е подготвил и ви е направил годни за това и ви е дал Светия Дух като гаранция за това. Затова за манихеите Гносисът беше Гносисът на разрушаването и отричането на света, което сигурно също трябва да се нарече път; но Гносисът на Хермес Трисмегист е Гносисът на служещата Любов, Гносисът, който вечно устоява и затова все още съществува неотслабен и в наши дни.

Избрани глави и откъси от “Седем гласа говорят” от Катароза де Петри