XXV
Втора книга 
Пимандър към Хермес

ОТКЪСИ

56. И понеже действа съвсем сам, Той винаги живее вътре в Своите дела и Той самият е това, което създава – както Създател, така и създание. Защото ако неговите създания трябваше да съществуват отделени от Него, те неминуемо биха загинали, защото не биха имали живот в себе си.

57. Но тъй като всичко живее и животът е един, Бог със сигурност е Единственият. От друга страна, тъй като всичко, както на небето, така и на земята, е живо и животът е един във всички, животът е създаден от Бог и самият живот е Бог; всичко се извиква за живот чрез Божиите дела и животът е сливането на Духа и Душата.

« • »

61. Но аз ти обяснявам, скъпи мой Хермес, че съществата, които умират по този начин, само се трансформират; всеки ден една част от света преминава отвъд, в невидимото, но съвсем не с цел да бъде освободена.

62. В това се състои страданието на света: кръговрат и умиране чрез това, което се нарича смърт. Но един кръговрат е също така повторение, завъртане на колелото, и умирането е също и обновяване.

63. Всемирът притежава всички форми. Той не ги държи затворени в себе си, а в тях самите, и чрез формите се трансформира.

« • »

66. Има само един образ, който е присъщ на Бог, един образ, който физическите очи не могат да възприемат, един безплътен образ, който изявява всички форми чрез телата.

67.Не се учудвай, че може да съществува безплътен образ. Помисли си само за думите, които изговаряш. Същото е и с картините. Човек вижда върху тях планински върхове, които изглеждат, че се извисяват високо във въздуха, докато в действителност картините са с гладка и равна повърхност.

68. Обмисли още веднъж по-дълбоко и по-всеобхватно това, което ти казах. Така както човек не може да съществува без живота, така и Бог не може да живее, без да създава доброто. Защото то е също като живота и движението на Бога. И Той дарява живот и движение на всичко.

69. Към някои неща е необходимо да подходим с особено разбиране, като например към следното:

70. Всичко е в Бог, но не като нещо, намиращо се на определено място, защото едно място е материално и неподвижно, и ако нещо притежава някъде свое място, значи това нещо няма да се движи; Нещата се изявяват в безплътното по съвършено друг начин.

71. Ако мислиш за Онзи, Който съдържа всичко в себе си, тогава помисли преди всичко върху това, че нищо не е в състояние да ограничи безплътното, и че нищо не е по-бързо и по-могъщо от Него. Той е Безграничният, най-бързият и най-могъщият.

72. Провери това някой път и чрез самия себе си. Заповядай на душата си да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си ù заповядал.

73. Заповядай ù да отиде до океана и тя в същия момент ще бъде там – не по начин, сякаш е предприела едно пътуване от едно място до друго, а така, като че ли вече е била там.

74. Заповядай ù дори да се издигне към небето, и тя няма да се нуждае от крила. Нищо не може да я възпре – нито огънят на слънцето, нито на етерите, нито закономерното движение на небесния свод, нито телата на звездите; тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло.

75. И ако ти самият тогава пожелаеш да преминеш дори през самия свод на Универса, за да видиш какво има отвъд, в случай че нещо съществува извън Всемира, ти ще бъдеш способен и на това.

76. Виж каква власт, каква скорост притежаваш! И ако ти можеш всичко това, тогава защо Бог да не го може?

77. Затова трябва да гледаш на Бог така: Всичко, което съществува, Той държи в Себе си като мисъл: Всемира, самия Себе си, Вселената.

78. Ако ти самият не станеш равен на Бог, не можеш да Го разбереш; защото само сходното разбира себеподобното.

79. Израсни до огромни размери, освободи се от всички тела, издигни се отвъд всяко време, стани вечност. Тогава ще разбереш Бог.

80. Остави да те проникне мисълта, че няма нещо невъзможно за теб, гледай на себе си като на безсмъртен и способен да разбереш всичко – всички изкуства, всички науки, вида на всичко онова, което живее.

81. Стани по-висок от всички висини и по-дълбок от всички дълбини.

82. Събери в себе си усещанията на всичко създадено: на огъня и водата, на сухото и влажното; представи си, че си едновременно навсякъде: на земята, в морето, във въздуха; че дори не си още заченат, че се намираш в майчината утроба; че си юноша, старец; че си мъртъв и се намираш отвъд смъртта. Ако можеш да обхванеш всичко това едновременно със съзнанието си – времена, места, случки, качества и количества, тогава ще можеш да разбереш Бог.

83. Но ако държиш твоята душа в плен на тялото, ако непрестанно я потискаш и знаеш само да казваш: “Аз нищо не разбирам, нищо не мога, страх ме е от морето, не мога да се издигна до небето, не знам кой съм бил и какъв ще стана”, тогава какво общо имаш с Бог?

84. Защото докато обичаш тялото си и си покварен, ти не си в състояние да обхванеш нищо от това, което е действително красиво и добро. А най-голямото зло е да не познаваш Божественото.

85. Но да бъдеш в състояние да познаваш Божественото и да имаш волята и силната надежда за Него – това е директният път към доброто, един лек път! Навсякъде при вървенето по Пътя То ще те посреща и ще ти пома-га, навсякъде То ще ти се изявява, дори когато и където абсолютно не Го очакваш: било когато спиш или си буден, по море или по суша, през деня или през нощта, когато говориш или мълчиш. Защото няма нещо, което То да не е.

86. Сега ще кажеш: “Бог е невидим”? Но кой се изявява повече от Бог? Той е създал всичко, за да Го познаеш във всички създания.

…….

XXVI
Живото познание за Бог

Втората книга на Корпус Херметикум, която обясняваме тук, възпроизвежда, както и първата, един разговор между Пимандър и Хермес Трисмегист. Това е един разговор, който е насочен изцяло към същността на Бог и третира въпроса как може да бъде разпозната тази Божествена същност и как може да се разбере начинът, по който Бог твори.

Вие ще се съгласите с нас, че познание от такъв род е не само от огромна важност, но е и крайно необходимо за всеки човек. Под обозначението “Бог” ние разбираме винаги Извора на всички неща, най-висшето битие, от което произлиза всичко съществуващо. Който иска да върви по пътя на завръщането, намиращ се в най-висшето битие, който се чувства призван за Божията синовност, той трябва най-малкото да познава нашия общ Отец и да проникне до неговата дълбока същност. Затова и познанието за Бог винаги е било най-висшата крайна цел на истинския гностик. От това познание може да бъде изведен и установен произходът на всичко останало.

……

XXVII
Универсалната божия любов

…..

И така, съществуват два вида диалектика. От една страна, диалектиката, която познаваме, с нейната променливост, с временния живот, завършващ със смъртта, диалектиката, която ни е толкова позната с нейните раждане, развитие и упадък. Но съществува и една херметична диалектика, която може да бъде разбрана само духовно, която има отношение към процеса на вечното раждане.

Съществуването на тази диалектика, на това време, което не е смърт, а промяна, може лесно да се докаже. Когато слънцето грее и излъчва светлина, лъчите, които са ни осветили вчера, нe са същите, които идват днес до нас. Вчерашните лъчи са стигнали до своята цел, а именно – до нашето същество, и са предизвикали в него определена дейност, в случай че сме били отворени за тях. Значи тези вчерашни светлинни лъчи са преминали в нас, умрели са в нас, изчезнали са, разсеяли са се. Днес обаче до нас са дошли нови лъчи.

Ако използвате този пример като една гностична картина, вие ще  съзнаете, че и светлината на Гносиса умира ежедневно в нас, след като е постигнала своята цел, а именно – промяната. Така от тази постоянно жертваща се светлина се осъществява един непрестанно променящ се живот, едно вечно развитие от сила към сила и от великолепие към великолепие. Затова Пимандър казва: “Същността на сътворяването е живот.”

Който се противопоставя на този процес, който не познава пътя на душевното развитие или не го желае, винаги ще става жертва на диалектиката на смъртната природа. Тогава той няма да спечели живота, а смъртта. Това не е диалектиката, за която говори Пимандър, не е Божествената диалектика, а тази на смъртната природа, на унищожението.

Затова кандидатът може да победи само чрез Христос, само чрез Светлината на божествената природа. Светлината на Гносиса сияе винаги. Това е Универсалната светлина, Светлината на универсалното слънце, и тя се жертва непрестанно, точно както се жертва и светлината на диалектиката. Поради тази причина се казва, че смъртта на Христос, жертвата на Христос, ни дарява живот. Ако оставим теологичните тълкувания настрана, ще можем съвършено да разберем това. Христовата светлина е вечна. Тя ни се дарява всеки ден, умира в нас, за да промени цялото ни същество. всеки, който се отвори за нея, ще има участие в херметичната диалектика.
….

Съдържание на Книгата

“Египетският прагносис”, част I
Ян ван Райкенборг

• Предговор
• I Хермес Трисмегист
• II Табула Смарагдина
• III Корпус Херметикум
• IV Първа Книга: Пимандър
• V Пимандър и Хермес
• VI Мястото на диалектичния порядък в космичната седморност
• VII Спасение и изкупление на греховете
• VIII Двойствената същност на човека
• IX Подтикни безсмъртната душа към раждане
• X Добрият край
• XI Благодеянието на Пимандър
• XII Структура на гностичния ритуал
• XIII Диалектичната астрална сфера
• XIV Изходът от астралната обвързаност
• XV Пътят към състоянието “чужденец в света”
• XVI Пробуждането на душата (I)
• XVII Пробуждането на душата (II)
• XVIII Реалността на освобождението
• XIX Практическото възпитание на мисленето
• XX Знакът на Човешкият син
• XXI Светлинната баня и консоламентум
• XXII Да живеем от новия душевен принцип
• XXIII Развитието на съзнанието в новото астрално поле
• XXIV Сватбената зала: Златната Глава
• XXV Втора книга: Пимандър към Хермес
• XXVI Живото познание за Бог
• XXVII Универсалната Божия Любов
• XXVIII Тайната на нашия произход
• XXIX Да застанем безмълвни пред Бог
• XXX Какво е мъдрост?
• Обяснителни бележи

Избрани глави и откъси от “Египетският прагносис” от Ян ван Райкенборг