Откъси от „Учителят, лечителят, пророкът“
Книга за живота и учението на
Учителя Петър Дънов
Съдържание на тази страница
(1.) Откъси от Глава “УЧИТЕЛЯТ”
(2.) Откъси от Глава ” ПАНЕВРИТМИЯ “
(4.) Откъси от Глава “ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО”
(6.) Откъси от Глава “ЧУДОТВОРСТВО”, т.2
(7.) Откъси от Глава “БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА”, т.2
(8.) Откъси от Глава “БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ”, т.2
(9.) Откъси от Глава “БОГ Е ЛЮБОВ”, т.2
(10.) Откъси от Глава „Работа за Бога и отношение към Него“, т.2
(11.) Откъси от Глава “СЛУЖБА НА БОГА”, т.2
(12.) Откъси от Глава “ВЯРА В БОГА”, т.2
(13.) Откъси от Глава “НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ”, т.2
(14.) Откъси от Глава “ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД”, т.3
(15.) Откъси от Глава “УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ”, т.3
(16.) Откъси от Глава “БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ”, т.3
(17.) Откъси от Глава “ПОСЛЕДНИ СЛОВА И НАПЪТСТВИЯ”, т.3
(18.) Откъси от Глава “ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА”, т.2
(19.) Откъси от Глава “НОВОТО УЧЕНИЕ”, т.2
(20.) Откъси от Глава “РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК”, т.3
Виж 3-те тома на книгата – Съдържанието и пълните Текстове на www.beinsa.bg:
Откъси от
УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ
Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов
(1.) Откъси от Глава „УЧИТЕЛЯТ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.1
…
В 1899г. Учителят свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор Той повиква само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
На този събор, Учителят е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата. Тодор Стоименов, зачуден от думите Му, казал: „Вие говорите, че на това общество, на което туряте основите му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето, докторът е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад – на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?“ Учителят му отговорил: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!“
/ До 1908г. съборите стават всяка година във Варна. От 1909-1912, 1918- 1925г. съборите стават в гр. Търново. От 1926 г. съборите се преместват в София./
Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват.
От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Той посещава различни градове в страната. Главно отсяда в Нови Пазар при баща си. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите, изпратени от Небето и родени между българите, ученици. Освен това Той посочва къде и в кои семейства трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922г. като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя.
…..
Виж цялата глава на сайта:
(2.) Откъси от Глава “ ПАНЕВРИТМИЯ „
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.1
Паневритмията – това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: „Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите“.
Борис Николов
Виж цялата глава на сайта:
(3.) Откъси от Глава „МУЗИКА“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.1
Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня.
Борис Николов
Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата „Аз в живота ще благувам“ или „Да имаш вяра“, или „Благост“ и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов – те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. „Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи“ – в музика и Слово.
Наталия Накова
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id…
Забележка: Песента „Благост“ на Учителя е поместена на нашата страница „Музика“.
(4.) Откъси от Глава „ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.1
Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него и им изпратете като един добър господар със слугите си една мисъл, едно благословение. Насърчете ги, дайте им сили и те ще се зарадват. А вие ставате сутрин и нищо не мислите за тия работници. Мислите за големи работи, но всички големи работи зависят от тия малки същества. Ами знаете ли какво ще стане като се откажат да работят клетките на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажат: няма да работим повече! Сърцето започва слабо да тупа и ние казваме: сърцето спира! Не, изпратете една насърчителна мисъл към тия клетки! Говорете им, те всичко разбират. Има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества! Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете. Кракът ви заболи, например, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час и болката на вашия крак ще премине.
Отправете утринен поздрав към клетките на тялото: „Добро утро, мили душички на моя мозък. Добро утро, малки душички на моите очи. Добро утро, малки душички на моя бял дроб. Добро утро, малки душички на моето сърце. Добро утро, малки душички на моя стомах. Добро утро, малки душички на моите черва. Добро утро, малки душички на моите ръце. Добро утро, малки душички на моите крака.“
Виж цялата глава на сайта:
(5.) Откъси от Глава „ДИШАНЕ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.1
Записки от беседите на Учителя
Божественият живот прониква в нас чрез въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Понеже въздухът е наситен със светлина и храна, като диша, човек приема тези два елемента необходими за кръвта.
Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане. Не е достатъчно човек само да диша дълбоко, но и с радост да диша. Правилното дишане подразбира пълна хармония между десния и ляв дроб. Не можеш да дишаш добре, ако не мислиш право. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Каквато е мисълта на човека, такова е и дишането му. Има мисли, които са полезни, но някои не са полезни. Всяка мисъл, която носи светлина, е полезна. Използвайте въздуха като носител на блага. Използвайте и светлината като носител на блага.
Виж цялата глава на сайта:
(6.) Откъси от Глава „ЧУДОТВОРСТВО“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше.
Стефка Няголова
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1379….
(7.) Глава – „БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
Спомени на ученици
БОГ
Спомени на ученици
През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше – що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този човек е съвършен и знае всичко.“ Той приключи беседата и тръгна да излиза. Когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде.“ С отговора си Той отговори на моята мисъл.
Георги Дюлгеров
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Материята е кондензирана енергия.
Енергията е кондензирана светлина.
Светлината е кондензирана мисъл.
Мисълта е кондензирана Любов.
Любовта е плод на Духа.
А Духът е проява на Бога.
Бог е Любов, Благост, Която е над всяко същество!
Бог е тайна, която е над всяка наука.
Бог е приношение, което надминава всяка справедливост.
Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум.
Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие.
Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото съзнание и включва целокупния живот.
Трите лица на Бога са трите добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща Живот в света. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща Светлината. Третото лице е Истината, чрез която изпраща Свободата.
Бог е Единният, Абсолютният, Безграничният, без форма, но съдържа всичко в себе си, създава непрекъснато и твори непрекъснато. За Бога можем да имаме едно понятие: Светлина без сенки, живот без ограничения. Материалният Бог е Вечната природа, от която извира живот и светлина.
Зад всички явления седи Бог. И зад всичко, което хората казват, седи Божественото Слово.
Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава.
Где е Бог? – Не ти е необходимо да знаеш где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.
Ако искате да познавате Бога, трябва предварително да Го обичате.
Като любите Бога, Той ще ви се открие, ще Го познаете.
Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас.
Ние се разбираме, докато Бог живее в нас. Щом не живее в нас, никакво разбирателство не можем да имаме. Дето е неразбирането, там не е Бог. Той живее там, дето е кротостта, въздържанието, смирението, любовта.
Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области, ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва.
Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там, дето Бог присъства.
Има един прост закон: Едно престъпление става, когато Бог не е в нас – всякога тогаз ще стане престъпление. Щом Бог е у нас, никакво престъпление не може да стане.
Вън от Бога е безсмислието на живота! Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как.
Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе.
И тъй, дойдете ли до понятието БОГ, знайте, че Той е неизменен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най- малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не го съзнават. Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти, когато Божественото се пробужда и в животните.
Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства.
Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог.
Бог живее във всеки човек! Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот.
Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от радостта в Бога.
Господ казва: Преди да поискате, Аз ще ви дам. Преди хиляди години Господ е предвидил онова, от което ние имаме нужда. Ние казваме: Къде е Господ? – В слънчевата светлина, която иде – там е Той. Във въздуха, който дишаме; във водата, която пием; във всичко, с което сме заобиколени; в тия грижи и нежности, които имаме – в туй е Бог.
По-щедър от Бога няма. По-справедлив от Него няма. По-благороден от Него няма и по-силен от Него няма. Всичко има в ръцете си Той.
Аз определям Бога така: Единственото Същество, Което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото Същество, Което никога не ни забравя.
Бог е едничкото Същество, Което не обича насилие. Вие всякога искате да Го насилите, но вие насилвате себе си. Всяко противоречие в мисълта, не може да се задържи в Него. Зароди се някоя нечиста мисъл, Бог ще ви я повърне назад, в Него не Може да остане.
Бог няма нужда да приемат Неговото съществувание, но хората ще се ползват, ако познават Бога. Хората ще трябва да познават Бога в храната, във водата, в светлината.
Въздухът е дихание на Бога.
Носете в себе си идеята: Бог създаде света за нас. Във всичко виждайте Бога! Няма нещо в света, в което Бог да не присъства.
Проявеният живот на Бога е живот на Светлина.
Оня, Който говори през вековете, един и същ е. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с Които се изявява, са различни. Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и Аз сме фикция. Реалност е само Бог.
Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички.
Той говори на всеки човек, но не всеки Го слуша. Той маха с ръка, не иска да слуша. Казва: Няма Бог, а чува някой отвътре му говори. Казва: Далеч е Бог, а някой го утешава, насърчава отблизо, отвътре. Как ще ме чуе Бог от висините? А най-малката молитва, скрита вътре в човека, неизречена и с шепот, нечута, незнайна от никого, е чута от Него.
Бог не е говорил само на пророците. Бог не е слизал на земята само някога, Той слиза и сега, Той говори и сега!
…..
Виж цяла глава на www.beinsa.bg:
(8.) Откъси от Глава „БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно. Вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания всичко това е предвидено. На човека, който е пратен на земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори. Вие се натъквате на известни спънки, които са вън от Божествения план. Те ви отвличат, но вие трябва да знаете, че това, което е от Бога, е благословение за вас. Вие обаче, като не разбирате това, натъквате се на ред мъчнотии, които не крият нищо Божествено в себе си. Тия мъчнотии не са определени за вас.
Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още „Око на Любовта“. Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички.
Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсякъде. Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и уповава на този Промисъл. Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата Божествена мисъл.
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1385…
(9.) Откъси от Глава „БОГ Е ЛЮБОВ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
Дето е Любовта, там е Бог. Вън от Любовта Бог не присъства.
Човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е Любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек е изложен на пълно обезсмисляне на живота.
Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоята уста… Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да разбереш, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите.
За да ви обича Господ, трябва откакто сте се родили, докато заминете за другия свят, да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил. От това зависи успехът ви на земята.
Ако не е Божествената любов в света, ние бихме измрели всички от скръб.
Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: Ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, но постепенно. Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на Земята. Това значи да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат.
Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата.
Онзи у вас, когото обичат хората, е Господ.
Казано е, че Бог е Любов. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него.
Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може да я докара в действие. Единствената запалка за разумната човешка душа, е да помислиш, че Бог е Любов! Ще схващате Бога като Любов.
Сега аз няма да се обръщам към вас и да казвам: Любете Господа. Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Бог ги люби! Това е вашето нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете това. И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се иска от вас: Да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко заради вашето добро. И в Писанието се казва: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“ Аз турям друг стих: Всичко съдейства за добро на онези, които Господ люби. Този стих е по-силен. И пак повтарям: „Всичко съдейства за добро на онези, които Господ люби. – Но аз съм го заслужил. – Не, то е, защото Господ те люби. Там е нашето щастие, че Бог ни люби, а не защото ние любим Бога. И каквото ни се случи, то е заради Великата Божия Любов, Която постоянно влиза в нас. Един ден ще се пробуди съзнанието ни и ще познаем, че Бог ни люби.
Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред“.
Не е било време, откакто светът съществува, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката Си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч.
Бог те люби – това е връзката между Бога и теб. А любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство.
Любовта е нещо колективно. Тя не е нещо единично… Любовта е един всемирен закон на всички онези същества, които изпълват цялата вселена. И във физическия, й в духовния, и във всички светове тя пулсира еднакво. Тя навсякъде се проявява. Тя има общ характер. И всякога, когато у хората се прояви желание да ограничат Любовта, те създават в себе си зло. Не ограничавайте Божията Любов. Кажете: „Това е Божия работа“, щом дойдете до Любовта. Защото този въпрос за Любовта не можете да го разрешите. Ако вие мислите да ви обичат хората, това зависи от Бога. Бог е Любовта. И на всинца ви Бог дава точно това, до което сте достигнали. Всеки един от вас е обичан повече, отколкото трябва. Та не ограничавайте Любовта.
Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато си носител на Неговото Слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее, а само в тези, в които има любов, защото Бог е Любов.
Източник www.beinsa.bg
Виж цялата Глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1388…
(10.) Работа за Бога и отношение към Него
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Когато стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога. Ако за Бога не си работил, ти нямаш право. Бог е разумното в света, за Когото трябва да работим. Той всеки ден наблюдава, доколко сме развили нашата съвест, нашата любов към Него, надеждата, разсъдливостта, музикалното чувство, доброто внимание, справедливостта.
Ние казахме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да сме благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски – ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.
Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви струва най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще го почувстваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те, всъщност, са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден, в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато ставаме, е да се спрем за 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни.
Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бог, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямате сърце, което да възприема Неговите чувства? За какво ще ви обича, ако нямате воля, с която да реализирате Неговите желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога.
Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, отлагаш два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: “Чакай малко.” Тогава и ти като отидеш при Господа, Той казва: “Почакай малко”, защото тази добрата мисъл е Негова.
Той казва: “Както аз чакам, така и ти ще чакаш.”
Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи. Това е истинското положение. Помисли ли човек, че всичко сам върши, той вече е на крив път.
Често вие си задавате въпроса: Защо Бог не ни благослови? Как ще ни благослови? Ако вътре в сърцето ти има една дисхармония, ако вътре в ума ти има една дисхармония, ако вътре във волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде.
Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.
…..
Виж цялата глава на www.beinsa.bg:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1389&title=Учителят,%20Лечителят,%20Пророкът%20-%20т.2
(11.) Откъси от Глава „СЛУЖБА НА БОГА“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
СЛУЖБА НА БОГА
Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога.
Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение. В ангелския свят никога не се дава една заповед. Всеки схваща, досетлив е, схваща Божията мисъл и я прилага. Ние един ден може да чувстваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божие благословение.
Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Турите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде.
Щом не служим на Бога, ще служим на мамона. Ако служим на Бога, съборили сме мамона. Ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш“. Това всеки трябва да го знае. Някои казват: „Аз искам да съм свободен“. Свободен ще си, ако служиш на Любовта, иначе ще слугуваш на мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите – по никой начин.
Има три вида животи в света: материалистичен, когато хората обичат да имат овце, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви; втората фаза е, когато човек, преситен да служи на това богатство, започва да продава и трета – Божественият живот. Според първия начин, ние мислим кой какво има – различаваме; при втория – пак различаваме, но щом дойдем до служене на Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Чисто сърце е това, което не ражда отрицателни чувства, нито ги до- пуща да влязат в него. Чистото сърце е тихо, спокойно. Подобно на тиха, дълбока вода, която не се мъти. Сърце, което се мъти, е плитка вода. Чисто сърце и светъл ум са олтар за служене на Бога.
На първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто място, слушайте себе си. А най-после, слушайте другите хора.
Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи към Бога.
Когато искат да постигнат нещо, те (хората) трябва да се обърнат към Бога и да кажат: Господи, научи ни как да постъпваме, как да изпълняваме Твоята воля, да изправим живота си. Сам човек не може да се изправи или да постигне нещо.
Каква по-велика идея може да търси човек от идеята да служи на Бога? Някои казват, че не се нуждаят от Бога. Това е неразбиране на нещата. Бог е глава на човешкото тяло. Какво представя тяло без глава?
Както тялото на човека не може без глава, така и душата и духът не могат без глава. Главата е начало на нещата. В широк смисъл на думата, начало на нещата е Бог. Следователно, без глава, без начало, без Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир.
Първо ще изпълниш задълженията си към Бога, после към ближния си и най-после към себе си.
Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека.
Божественият живот трябва да се приложи абсолютно, няма никакво извинение нито за мен, нито за вас. Който го приложи, Любовта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовта не може да дойде у него и няма да му се даде никаква сила. Има едно Същество в света, което не може да се подкупи с нищо. Това Същество е Бог. Него можем да подкупим само по един начин – когато сме разумни и добри. Когато можем абсолютно да изпълним Неговата воля, Той е готов да направи всичко заради нас, но изгубим ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение. Не сме тъй силни да обърнем волята на Бога в обратна посока.
Докато е на Земята, човек трябва да работи, да служи на Бог. Който служи на ближните си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си.
Източник www.beinsa.bg
Виж цялата галава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1390…
(12.) Откъси от Глава „ВЯРА В БОГА“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
Вярата е един абсолютен закон. Като вярваш в Бога, пресичат се връзките, с които си свързан. Вяра без колебание; вяра, която произтича от любов.
Имайте пълна вяра в Господа. През каквито и мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа и не се страхувайте.
Казваш: „Отче наш“. Вярваш ли в този Баща, Който управлява света, че е Един, че ти трябва да изпълняваш Неговата Воля? Ако ти си готов да изпълниш Неговата воля без никакво противоречие, да знаеш, че каквото ти се случи в живота е добро, Той не може да направи нещо, което е неприятно за тебе, макар да ти се вижда неприятно.
Вие вярвате в Мене, когото виждате отвън, но не вярвате в Мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате в Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да се доберете до вътрешната вяра. Тя е връзката с Бога.
…..
Виж цялата глава на www.beinsa.bg:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1391…
(13.) Откъси от Глава „НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
*********
Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му дела.
Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите дела са от Бога.
*********
Старозаветните търсят богатство и имане. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането – той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават.
Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени – старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот – те още не живеят за Цялото.
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1394…
(14.) Откъси от Глава „ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.3
Спомени на ученици
Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно Първа световна война, се проточва. Тя взе милиони жертви. Българските войници са в окопите няколко години. Жените по селата орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на ул. “Опълченска” 66 от прозорчето на стаичката си, а приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и в дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя влиза заедно с тях и слуша една беседа на Учителя. След беседата, тя отива при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: “Не зная как да Те нарека: Господин докторе ли, Господин професоре ли, Господин Учителю ли, Господ ли да Те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни.” Учителят отговори: “Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо.” Женичката се наведе доземи, прегърна нозете Му и ги целуна. После стана и си тръгна. Излезе през вратичката и се загуби по своя път в града. Ние бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя. Когато Учителят отвори Школата, каза: “Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил.” Доброто е господар на планетата.
Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 г. Спря я с една песен.
На следващия ден след срещата с тази жена от народа, Учителят слезе в трапезарията на дома, в който живееше на ул. “Опълченска” 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обяд с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна да свири една песен: “Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече.” Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде в цяла Европа и за света.
Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много Богове. Той само Него търси. Онази женица от народа потърси Него, повярва в Единния Бог и потърси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички човеци на Земята. И Мирът дойде като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място и човек придобива мира. “Мира ви оставям. Моя мир ви давам.” – казва Христос.
Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя Мир, който Христос ни остави – ще има Мир и между човеците. Казано е: “Мир има в Мене. Духът на Бога Моего Си почива в Мене от Своите дела.”
Божият Мир дойде на Земята с песента на Учителя “Мирът иде вече”.
Борис Николов
…..
Виж цялата глава на сайта:
(15.) Откъси от Глава „УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.3
ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Записки от беседите на Учителя
Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот. Когато хората вървят по този път, аз се радвам. Не ме радва, ако не вървят, не ме радват всички онези страдания, които ще минат. Искам душите, над които работя, да преуспяват, че един ден да бъдат като написана книга, която да свидетелства, че съм постъпвал добре. След мене трябва да вървят добри хора и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да имат какво да дават.
….защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една малка заповед, знаете ли какво ще бъде?
Някой мисли, че като идва често при мене, е най-близо до мене. Не, физическата близост не е близост. Най-близко до мене е този, който чете беседите и прилага прочетеното. Така се свързва с Божествения Дух, Който е говорил чрез мене.
…..
Виж цялата глава на сайта:
(16.) Откъси от Глава „БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.3
Питат ме откъде съм? Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България. Аз ида от Слънцето, но трябва да знаете, че зад това Слънце има друго Слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, откъдето е дошъл. Един Учител е извън нашата Слънчева система. Той борави с всички Слънчеви системи, защото Той управлява Вселената.
Аз не смея да начертая нещо, защото щом го начертая, то става. Всяко нещо, което чертая или което изговарям, то веднага става.
Когато аз начертая нещо, то от Невидимия свят ме следят, понеже моите чертежи са планове, които те са готови с голямо желание да ги приемат и да ги приложат. Идат същества от далечни светове, които чакат да чуят какво ще кажа аз за Божията Любов и пр.
Аз присъствам навсякъде. Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата – навсякъде съм аз.
…
Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили. Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Всемирната Воля, както Вечният Разум е повелил.
Аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз Го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.
Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата Природа. Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа и сърце.
Говоря ви за Него, с Когото съм в общение – познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово.
…
Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността. Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността. А светът на реалността е без скърби и страдания.
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1473…
(18.) Откъси от Глава „ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
Спомени на ученици
Един път Учителят ми говори: „Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече“ – „Как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам?“ – „Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: „Ню Йорк, пристанището!“ Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието – това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието – то ще се реализира.“
Пеньо Ганев
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.
Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат. Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ.
Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: „Нещастие има, съдба.“ Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли.
Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че той в дадения момент не мисли. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават.
Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват и помощта веднага ще дойде. Докато живее в старите си разбирания и възгледи за живота, човек мъчно ще се освободи от страданията си.
Човек трябва да мисли, а не да се тревожи и безпокои.
При най-големите противоречия човек трябва да мисли.
Онзи, който иска да се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задачата на петата раса е да изправи мислите и желанията.
Като станете сутрин, кажете на себе си: „Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича.“
Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето – топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето – охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят.
Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава. Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш.
Щом ви дойде някоя мисъл, която ви гневи и безпокои, да знаете, че не е от Бога и старайте се да я отхвърлите от ума си.
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1398…
(19.) Откъси от Глава „НОВОТО УЧЕНИЕ“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.2
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие.
Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш.
В какво седи Новото Учение? Какво е разликата между Новото Учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона „Око за око, зъб за зъб“. Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. А при Новото Учение не бива да усетиш дори, че са те ударили.
Новото Учение не трябва да дига шум около себе си. Всеки на своето място да проявява Любовта. Ние не сме дошли да разораваме и да кореним. Други ще вършат това. А ние ще сеем семена и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато израстат.
Имаме нужда от онези верующи, които да приложат Новото Учение. И в какво седи Новото Учение: Не изсичай горите; всеки ден посаждай по едно дърво; всеки ден изчиствай по един тревясал извор; всеки ден превързвай крака на едно животно; всеки ден прави по едно добро на един нещастен.
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1393…
(20.) Откъси от Глава „РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.3
В съвременното общество съществуват много заблуждения, които спъват хората в тяхното развитие. За пример, казват: „Времето ще поправи нещата.“ – Това е първото заблуждение. Второто заблуждение: „Бог ще оправи нещата и света.“ Третото заблуждение: „За в бъдеще, когато ние се развием, когато станем силни и богати, тогава ще оправим света.“ Това са все заблуждения! Значи Бог досега не си е оправил работите, че за в бъдеще ще ги оправя! Божиите работи абсолютно са оправени, Бог няма какво сега да ги оправя! Времето пък, то има съвсем друго предназначение. Времето не е създадено да оправя живота. Времето само хроникира нещата, то е една справочна книга. Ние казваме: „Времето ще изправи живота, Господ ще изправи живота.“ – Не, нито Господ ще изправи живота, нито времето ще изправи живота, а ти ще си кажеш: „Аз ще изправя живота си, съобразно Божиите закони! Аз зная какво иска Господ от мене.“ Всеки ден трябва да туряте в ума си тази мисъл.
Съвременното човечество се намира пред великата задача да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? – Като изправи езика, устата, лицето, главата – цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентност! Докато не стане господар на себе си, човек никога че може да бъде господар на другите. Човек трябва да стане живо тяло, едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава да поставим Бога като глава, Христа – като душа, а ние – като живи човеци, изпълнители на Тяхната Воля и работници за изправяне на своя живот, както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.
Спасението на човечеството се обуславя от спасението на отделния човек. Когато всеки човек поотделно се спаси, тогава ще се спаси и цялото човечество. Да се спаси човек, това значи да постави в хармония своя физически, духовен и Божествен живот.
Днес всеки човек трябва да изправи погрешката на първите човеци в себе си. Този е пътят за изправяне на цялото човечество. Когато изправиш себе си, ще се изправят и окръжаващите.
Помнете: Всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та, въпросът е: Никой не живее за себе си. Ти като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. И като не служиш, спъваш и себе си.
Оправянето на света е вътрешен процес. Щом в умовете и разбиранията на хората стане промяна, заедно с това се променя и външният свят. И тъй, за да се оправи светът, от всички хора се изисква съзнателна вътрешна работа. Когато изправим умовете си, и светът ще се оправи.
Ако вечер сядате с най-скромни яденета, светът ще се оправи.
Ако всички хора се съгласят да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи светът. Вие тогава ще сте готови да си услужвате. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
Съвременните хора искат да създадат, да преорганизират най-напред човечеството, после обществото, дома и най-после индивидите. Този път, обаче, е неправилен. Ще ви приведа следното сравнение: Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и може да образувате от тях, какъвто искате оркестър. Но, ако не са добри музиканти и десет най-видни диригенти да дойдат да ги дирижират, ще видите какво ще излезе. Хората се стремят към едно физическо подобрение на строя. Трябва да стане, обаче, едно духовно подобрение на последния.
Като не разбират Истината, те очакват първо светът да стане добър, а после хората. Няма защо светът да става добър. Светът представлява съвкупност от хора. Когато всеки човек поотделно стане добър, целият свят ще стане добър.
И вие грешите като очаквате Царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен. Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света.
Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, а не отвън. Чрез Любовта на цялото човечество ще се реализират всички кос- мични планове, които имат за цел човешкото повдигане. Само тогава ще настане между народите желаният мир.
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1456…
(21.) Откъси от Глава „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.3
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за цялото – ето великата идея на новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е „живот за цялото“, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни.
В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания – отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност.
От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? – Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? – Ще се разпадне. Ето защо, и човек като клетка на Великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя.
Бог ви е дал ум, сърце, воля. На вас е възложил задачата да работите върху ума, сърцето и волята си и чрез тях да усъвършенствате своята форма – тялото си. Щом формата е съвършена, и съдържанието й ще бъде съвършено. Това значи да работи човек съзнателно за себе си, за ближните си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство или коя държава като са работили за себе си, са оцелели до днес?
Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние – тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1457…
(22.) Откъси от Глава „УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО“
Из “Учителят, Лечителят, Пророкът” – т.3
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
Спомени на ученици
Учителят започна лекцията Си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 ст.). Прочете бавно едно по едно блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете от 6 гл. на Евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: „Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва колко е по-пълен споменът на онзи, който лично е преживял дадено събитие.“
Учителят наново прелисти страниците на Евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава, погледът Му премина през препълнения салон и запита: „Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в Евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет.“
Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо Учителя и наострихме слух в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа Слово на планината.
…
Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. Учителят не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Велева и запита: „А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от Блаженствата? Били сте на планината с Христа.“
– Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! – тихо отговори сестрата и сведе поглед върху тетрадката си. Тогава Учителят продължи: „Неведнъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа… Ненаписаните блаженства аз ще ви припомня:
Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат.
Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят.
Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си.
Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си.
Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си.
Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби!“
В този дух Учителят продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието. Паметна лекция!
Галилей Величков
…..
Виж цялата глава на сайта:
https://beinsa.bg/doc_txt.php?id=1478…..
