Откъси от “Непреклонният Устрем”,

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Всякога напред!

Да върви напред, това е Вътрешният Копнеж на човешката Душа. (14/стр. 82)

Желая на всички да вървите напред без никакво отклонение наляво или надясно, да се върнете у дома си – в Отечеството на вашата Душа. (15/стр. 148)

Следователно Новият Път… се отличава със следното качество: във всяка Душа, която влезе в този Път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава никоя сила не е в състояние да спре тази Душа от нейния Път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре Душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? Понеже стремежът й е силен. (32/стр. 294)

…Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на Душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един Свещен, Божествен бунт и той чува в себе си Тих Глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно, всичко си опитал. Сега ще вървиш в Красивия живот!“. (32/стр. 295)

Казвам: Не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към Великата Цел… (32/стр. 294)

Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. (16/стр. 331)

…Една Душа ако пожелае да търси Бога, тя върви напред. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога, показва, че Божественото се е пробудило у нас… Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери Пътя. То е като птица – пусни я и не се бой! (60/стр. 322, 323)

Започнете Новия живот и вървете напред с Бога. Който се свърже с Него, ще стане богат физически и духовно. (46/стр. 84, 85)

…Човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са Велики; да разбира Божиите Пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Тази е философията на живота. (27/стр. 14)

Бог… Ако искаш да ходиш по Неговия Път, да реализираш онова, което Той ти е начертал – понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него – онова, което Той ти е начертал, изработи го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва.  Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен  или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи Път, който ти е даден, ти този Път ще го извървиш! (16/стр. 34, 35)

Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“. Така трябва да мисли всеки човек и да върви напред. (11/стр. 280)

…Вие вървите в този Път… Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. (32/стр. 44)

Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която може да ви извади от него. Сега зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. (63/стр. 9)

Ако разбира правилно Законите на Живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими – например необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в Природата, човек не би могъл да се развива правилно… Следователно, при каквито и условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите; при това знайте, че благодарение на Закона на смените вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате – ще марширувате и ще вървите нап­ред. (55/стр. 151,152)

Като ученици, стремете се да вървите напред, да не се занимавате с дребнавости. (37/стр. 77)

Под думите „насила се взема Царството Божие“ се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. (23/стр. 76)

Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази Вяра е Светлина… Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а Вярата на Светлината е движение, тя е Животворната и която дава резултати. (23/стр. 138)

Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на Великото Ръководство на Духа. (11/стр. 175)

Помнете: Никой не може да се избави от изпитания и страдания; каквото и да правите, те ще ви следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред. (15/стр. 104)

Стани!

„Стани! – казва Ангелът. – Излез от тоя затвор.“ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия…“. Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да  бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер… Ти си роден да бъдеш Син  Божи, ти си роден да бъдеш Човек Свободен… Стани! Обуй си краката с  Добродетелта, Свободен бъди, мисли като Човек… (13/стр. 215)

Опашете се с Истината, обуйте се в Добродетелта, облечете се в Любовта! Въпросът е решен и вие сте Свободни! …Първото нещо, което ви оставям  сега, добре да го знаете, това е: Свободни сте! Аз отворих вратата на  затвора, ста­вайте сега! И който не излезе – грях му на душата. (13/стр. 225)

Тръгни след Божия Зов

Спасението подразбира Ново направление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. Във всички тежки случаи на  неговия живот Духът Божий тихо му нашепва: „Не се обезсърчавай, напред  върви! Учи, люби, Истината обикни!“. Проговори ли ви този Глас, борбите,  изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. (32/стр. 289)

За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички  хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе  Тихия Глас на Бога в себе си, Който му казва: „Не бой се, върви напред! Ти  не си сам в живота“. (2/стр. 124)

…Бог – Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог  се скрива зад всички наши Идеи, красиви желания и стремежи и се изявява  във вид на слаб подтик; спре ли човек движението си, Той пак го импулсира  да върви напред, да реализира своята Идея. (56/стр. 59)

/”Непреклонният Устрем”, Из Словото на Учителя Петър Дънов/

Бъди вдъхновен

Дойдете ли до Закона на Вдъхновението, там започва Истинският Живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със Закона на Вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на Хармонията. (29/стр. 334, 335)

Всички хора търсят Вдъхновението, но не знаят откъде идва то. Да се вдъхнови човек, означава да намери основния тон на Живота. Къде ще го намери? Навсякъде: когато слушате музика, пеене или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на Живота… Ако не знаете откъде извира този тон, не можете да разберете Живота. (55/стр. 359)

Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза Вдъхновението, от която бликат Живите сили, които протичат през целия Космос. Щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. (37/стр. 14)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме ние Вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. (68/стр. 396)

Вдъхновението е Божествен Закон. То изразява Божествения Живот… Никой не може да въздейства на Вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. (29/стр. 334)

Ще ви запитам с какво качество се отличава истинският ученик. Истинският ученик е вдъхновен! Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него тъй, както Светлината, както Живота и както Любовта. (29/стр. 98)

Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят Вдъхновение… Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват. (43/стр. 64)

Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли. (49/стр. 21)

Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на Вдъхновение и Подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда; ще получите Благословение и така обогатени почнете работа. (44/стр. 156)

…Искам у всинца ви да се яви Вдъхновение. Без Вдъхновение никой не може да работи. Всеки ученик, като влезе в какъв и да е клас, трябва да има Вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава. (29/стр. 97)

Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете; пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви Вдъхновение. (29/стр. 99)

Който работи с Вдъхновение, безкористно, той има Дух и Сила да победи всички мъчнотии, да се справи с трудностите на живота. Така завършена работата, тя е дело на Вечността. (36/стр. 64)

Вдъхновение имаш ли, там е Силата на ученика… Имаш ли Вдъхновение, всичко се разтваря пред теб. (29/стр. 97)

/”Непреклонният Устрем”, Из Словото на Учителя Петър Дънов/