Откъси от “Книга за радостта”,

Поредица “Из Словото на Учителя Петър Дънов”

Кое носи Радост

Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То  носи радост, мир, светлина. (2/стр. 76)

Всяко нещо, което няма граници в мисълта и в съзнанието ни, е  Божествено и като такова — безгранично. То носи радост за човешката  душа. (2/стр. 151)

Вечната Радост

„Вечно веселие ще бъде там.” Това състояние не зависи от самия човек, но от  Първичното съзнание. Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще  има вечна радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? Чрез молитвата. (1/7:24)

И тъй, истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна. Думите  „вечна радост” не подразбират проявление на радостта в бъдещи времена,  т.е. за всякога, във всички времена и епохи, но докато човек постъпва  разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Всички хора имат такава  опитност. Тя е една и съща и за светските хора, и за учените, и за простите, и  за духовните хора. Най-малкото нарушение в законите на радостта и в  светския, и в културния, и в духовния човек, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост. Най-малката дисхармония, която се явява в  живота на човека, нарушава неговата радост. (1/7:6)

Вечната радост и веселие седят във вътрешното единение с общото, с  Божественото съзнание, което прониква цялото Битие. (1/7:14)

Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, те са придобили  вечната радост” или казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. (1/7:25)

За да добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че човек  може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина. Това е задача на всеки едного. (1/7:26)

Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост  като от вечен извор да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. (12/ стр. 97, 98)

За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той  иска да подобри живота на хората, да ги освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и  Той живее. Този е стремежът и на Божественото в човека. (12/ стр. 98)

Всички блага и придобивки, които човек може да задържи в съзнанието си,  остават за вечни времена. Не може ли да ги задържи, те са временни и сами по себе си ще отпаднат. Като знаете това, вие трябва да се стремите  към онези блага, които са постоянни, вечни. Те причиняват вечна  радост на човека. (52/ стр. 119)

Изменчивата радост

Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на  съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от  условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния  смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на  промените: днес е радостен, на другия ден — скръбен; днес печели, на  другия ден губи. (11/ стр. 11, 12)

Радост, която се явява и изчезва, не е истинска. (16/ стр. 289)

Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек  постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен;  ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче това са илюзии,  преходни състояния. (18/ стр. 101)

Ако има реална представа за себе си, човек никога не би се изменял. Човек  някога се радва и вярва във всичко, а някога скърби и се съмнява.  Къде е реалността: когато е радостен и вярва във всичко или когато е скръбен и се съмнява? Често и скръбта, и радостта почиват на фалшива  основа. Къде е тогава реалността? (19/ стр. 393)

Ще каже някой, че днес е много радостен. Питам: Този човек може ли да  задържи днешната си радост за дълго време? Каква радост е тази, която утре още може да я изгуби? (46/ стр. 202)

/”Книга за радостта”, Поредица “Из Словото на Учителя Петър Дънов”/

Допълнение:

2. Откъс от “Акордиране на човешката душа”, т. 1, Боян Боев

Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка радост е плод на една права мисъл.
…
Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда Любов, е права мисъл. И всяка Любов, която произвежда мисъл, е права Любов. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в Радост. Ако престанеш да мислиш, твоята Радост ще се превърне в скръб. Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаме от Бога, то е Неговата мисъл. Аз трябва да имам желание Божията мисъл да се реализира в мен като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов, това е реализираната мисъл на Бога.

/ Правата мисъл, “Акордиране на човешката душа”, т. 1, Боян Боев /