ОТКЪСИ ОТ “Божествено Учение за Устоя”

Поредица „Из Словото на Учителя Петър Дънов“

––- КРЕПОСТТА В ЧОВЕКА ––-

1. Бог – Вечната Канара у човека

• Това, върху което почива човешкият живот, човешката сила, човешкото щастие, то е Бог. (книга 76/стр. 374)
• …Най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, Който е създал всичко… Вярата е над знанието. Тя е Непоколебима сигурност, че има Едно Висше Съзнание, на Което можем да уповаваме всякога. (1/стр. 431)
• Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува Едно Висше Съзнание, Което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъч­нотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (1/стр. 57)
• Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но Реалността– Бог– ще си стои всякога. (1/стр. 203)
• …Ние разбираме: да имаш Любов, значи да имаш една връзка с Източника на живота, или да имаш връзка с Духа Божи, със Съзнанието на Онзи, Който е създал света, и Неговата Светлина постоянно да те озарява вътрешно при всичките условия на живота. (24/стр. 30)
• Ако човек държи в съзнанието си Идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и Топлина в сърцето си. Човек трябва да счита тази Идея за Основна Свещена Идея, с която да работи и върху която да гради. (2/стр. 118)
• Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: Да имате връзка с Бога. Тази връзка е Реалност, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. (19/стр. 172)
• За човека са важни Постоянните и Устойчиви неща. Какво по-голямо Благо за него от това да знае, че има Едно Разумно Същество в света, Което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази Неизменна Любов, той трябва да служи на Бога. (56/стр. 245, 246)
• И тъй, да имате Любовта на Бога, това значи зад вас да стои Крепост, на която да разчитате и в настоящето, и в бъдещето. (76/стр. 132)
• Най-хубавото, най-великото в живота ни е именно Любовта на нашия Отец. Тази Любов е Канара на нашия живот. Тя ни крепи, тя внася Дълбочина в съзнанието ни. Божията Любов е вътрешно Течение, което прониква нашето подсъзнание… (84/стр. 36)
• Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: „Господи, достатъчно е това положение“. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в Покоя, отдето си дошъл. (75/лек. 4: стр. 27)
• Който е направил връзка с Бога и поддържа Отношенията си с Него, той е намерил Магическата пръчица в живота си… Той е свързан с Абсолютната Реалност и всякога разчита на нея. И през най-големи страдания да мине, той е смел и решителен. (19/стр. 173)
• Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова Убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде Канара, Опора на неговия живот. (19/стр. 35)
• И тъй, пазете връзката си с Бога като Истинска Опора на живота. (19/стр. 39)
• Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте Вяра!“. То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. (74/лек. 23: стр. 19)
• Туй, което всякога в нас остава Неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава Неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“. За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога Неизменен при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас, Неизменното, то е Бог, на Когото можеш да разчиташ. То е Реалността… (24/стр. 71, 72)
• Казвам: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирам: уповавайте на Бога, Който е във вас. (68/стр. 302)
• Там, дето владее пълен Ред и Порядък, и Справедливост, страхът отсъства. Защо? Хората разчитат на Устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. (18/стр. 51)
• Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е Великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. (2/стр. 120)
• Човек, като работи за Бога, трябва да е твърд, силен; каквото и да стане, да уповава на Бога; да знае, че има над него Една Сила, Която бди, и каквото дойде, да благодари. (1/стр. 394)
• …Единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух“– това са човешки схващания. Има нещо Постоянно в Природата. Това Постоянно нещо наричаме Бог… На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. (10/стр. 12)
• Да знаем, че има Един, на Когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, Когото обичаш и Който те обича. (1/стр. 103)
• Когато те отхвърлят и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен. (1/стр. 149)
• Когато се намери в трудно положение на живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо. Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, Основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: „Има Един, в Когото никога не се съмнявам“. При най-трудните задачи на живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите… (56/стр. 122)
• Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. (1/стр. 17)
• Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава Единствен Верен и го крепи. Дали си на Земята, или в другия свят, дали си в ада, или в Рая, Единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. (25/стр. 130, 131)
• Имайте пълно Доверие в Бога. При всички мъч­нотии и изпитания да бъдете тихи и спокойни. Като се разтревожите, помислете си за Бога, за да се успокои Душата ви. (16/стр. 593)
• Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в Душата ви– Дълбок Мир. (2/стр. 84)
• Ще ви дам и една формула за страданието: когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е доб­ро“. (1/стр. 464)
• Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. (1/стр. 253)
• Виждам как някой Светия носи на гърба си страданията и нещастията на хората, той е натоварен Светия и е в живота. А когато виждам, че някой Светия няма нищо на гърба си, казвам, че той не е още влязъл в живота. Светията има неп­реривна връзка с Бога. Тайната е там, че той накъдето тръгне, Господ ходи с него– това не е нещо външно. (1/стр. 384)
• Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в Силата на Неговото Могъщество, на Неговата Безгранична Любов, Неизказана Мъдрост и в Светлината на Неговата Истина. (21/стр. 284)

2. Връзка с Божественото Съзнание

• В Съзнанието на Бога няма промени. …Божественото Съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото Съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля. (12/стр. 260, 261)
• За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите Равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божественото Съзнание в човешката Душа“. Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото Съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото Съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа Духа ви. (53/стр. 221, 222)
• Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа Равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи Лъч от Божественото Съзнание, който прониква в Душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. (53/стр. 222)
• Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителната вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка именно вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. (53/стр. 222)
• Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пак ще я придобиете. (53/стр. 223)
• …Никога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. …Докато живеете в лабиринта на материята, не късайте конеца. Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катас­трофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вяра. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната разумна връзка между Първата Причина и вас. (53/стр. 223)
• Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (53/стр. 225)
• Значи, стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното Съзнание… Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното Съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това Съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. (53/стр. 225)
• Първичното Съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното Съзнание, всичко това моментално изчезва: той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява; той намира смисъл в живота, вижда, че има за какво да живее. (53/стр. 225, 226)
• …Задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото Съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото Съзнание, Което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствате, да действате… Значи, докато е свързан с Божественото Съзнание, човек има сили всичко да направи. (53/стр. 230, 231)
• Внесете Мир и Тишина в умовете си, в сърцата си и при Тих ум и Спокойно сърце се свържете с Божественото Съзнание, в което живеете. (58/стр. 10)

3. Поставяне на здрава Основа

• Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен… Основа трябва. (7/стр. 35)
• Животът на всеки човек трябва да бъде поставен на Реална Основа. Застане ли на такава Основа, човек има нещо Устойчиво, на което разчита във всички случаи на живота си. (49/стр. 205)
• Има една Истина, в която като се убеди, човек ще има една Непоклатима Основа. (1/стр. 99)
• Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен Смисъл на нашата Душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както Ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот, ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една Основа, от която никой не може да ни поклати. (32/стр. 30)
• …Човек трябва да постави живота си на здрава Основа– на Божията Любов, на Духа Божий. (84/стр. 75)
• Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за Основа трябва да пос­тавим единствено своите Отношения към Бога, т.е. към Онзи, Който ни е създал, Комуто дължим своя живот. (1/стр. 85)
• Казваш: „Здрав съм, силен съм, богат съм– ето основата на моя живот“. Здравето на човека може да се отнеме, силата му може да се отнеме, богатството му също може да се отнеме. Де остава неговата основа? (47/стр. 167)
• Влезете ли в Божествения порядък, там нещата са абсолютни, завършени процеси… Турете настрана човешкия порядък, заместете го с Божествения порядък и градете нагоре. Значи, Основата на вашия живот трябва да бъде Божественият порядък, а за градиво нагоре– човешкият порядък. Само при това положение къщата ви може да устои на бури и ветрове. Никакви бури, никакви водни течения не могат да я подронят. Турите ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, къщата ви е поставена на пясък. Следователно, докато поставяте Божествените Разбирания за Основа, …вие ще имате добри резултати. (33/стр. 420, 421)
• Искате ли работите ви да вървят добре, турете Божественото за Основа на живота си, а човешкото– за допълнение. (56/стр. 130)
• Наистина Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мис­ли, които минават през него. Само по този начин човек може да възприеме Любовта и да я приложи в живота си като Велик Закон, като Основа на Битието. (76/стр. 299)
• Когато аз говоря за Любовта и Обичта, аз подразбирам Божествения свят, който работи в нас. Той е Основата. (71/стр. 192)
• Разумен човек е онзи, който е съзидал живота си върху Свещения Огън. И дойдоха всичките изпитания на живота– той устоя. А неразумен човек е онзи, който съгради живота си върху димящий огън. Сега Огънят вътре се разбира. И ако ти съградиш живота си само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек. И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете… Затуй градете върху Свещения Огън! …Всяко едно Напреднало същество, което излиза от Бога, носи със себе си този Свещен Огън. И дето ходи, и работи с него. (81/стр. 142)

4. Непоколебимо Верую

• И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в Абсолютната Вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде Основното Верую на човека. (83/стр. 60)
• Ако Бог ни поставя на изпитания, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето Верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита за какво Го обичаш: дали за богатството, или за същината. Ще кажеш тогаз: „Господ дал. Господ взел“. Но на Господ крайните Му решения са всякога добри; всякога целта Му е да опита, да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка; да има в нас готовност и нищо в света да не е в състояние да разклати нашето Убеждение. (7/стр. 144)
• Набожни хора наричам тия, които като погледна, в очите им се чете, че те имат едно Верую, което почива на една вътрешна опитност, а не на някакви философски твърдения. (74/лек. 5: стр. 21)
• Хубави са тия открития на философите, но трябва да имате една опитност като на Сведенборга. Трябва да имате една такава опитност, че като поставите върху нея своето Верую, да не се разклати ни най-малко. Туй ще бъде една положителна, обективна наука, както е положително изгряването и залязването на Слънцето… (74/лек. 5: стр. 21, 22)
• Ако имаме едно Верую, то трябва да бъде като Истината. (74/лек. 5: стр. 22)

5. Твърдо Убеждение

• За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има Убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова Убеждение, с което да се  справя с всички мъчнотии. (49/стр. 145)
• Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да  изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите Убеждения са написани на Канара, на Устойчива материя, а не на пясък. (76/стр. 6)
• Истинско Убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско Убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира Истинско познаване на живота. (49/стр. 189)
• Човек може да разчита само на такива Убеждения, които самият живот е  опитал и проверил. Убеждение, което животът не е опитал, всякога може да се заличи. (49/стр. 189)
• Само онзи има Убеждение, който е поставил за Основа на живота си  Любовта към Бога. Това трябва да бъде Основната Идея на неговия живот. (49/стр. 189)
• …Яви ли се в човека Идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопически опит, човек трябва сам да е дошъл до Убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в  съществуването на Бога, и живее вече на здрава Основа. (49/стр. 190)

6. Външна и вътрешна Устойчивост

• В Писанието под думата камък се разбира Възвишеният Устойчив живот, поради което се казва, че Бог е Канара. Значи, само Разумното у човека е Канара, само то може да бъде поставено на камък. (75/лек. 32: стр. 11)
• Който живее с Великото и Красивото в живота, той никога не се съмнява. От ден на ден той все повече и повече закрепва и във физическо, и в духовно отношение. (45/стр. 130)
• Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са Устойчиви. Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки удар, който му се нанася от вън. (58/стр. 300)
• …За да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма Устойчивост. (64/стр. 45)
• Вашите слабости идат от вътре, а не от вън. Отвън вие сте силни, а отвътре сте слаби. За да имате вътрешна Стабилност, трябва да дойдете до Божествения Център на живота. (16/стр. 764)
• Не е лесна работа наистина да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята Воля и Устойчивост. (12/стр. 336)
• Човешкото Свръхсъзнание като направи една дреха, колкото време минава, става по-хубава– Устойчив е материалът. И тялото е Устойчиво, и погледът е Устойчив, и ушите са Устойчиви; всичко е Устойчиво в човека, който има туй Свръхсъзнание. (85/стр. 52)
• Красиво е човешкото лице! Като погледнете брадата на човека, в нея има една красива черта. Дето е добре развита тази черта, тя говори за голяма Устойчивост на човека. На хиляди парчета да разрежете този човек, той няма да се откаже от Убежденията си. (62/стр. 183)

7. Морална Стабилност

• Как ще обезверите човека със Силната Вяра? Как ще заблудите човека с Правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с Висок Морал? Ето защо въоръжете се със Силна Вяра, с Права мисъл и с Висок Морал, за да устоявате на злото. (33/стр. 188)
• При сегашния развой на човечеството вие ще срещнете в Пътя си една малка мъчнотия. Аз я наричам „малка мъчнотия“, понеже е кармическа. Затова, за  да можете да пренесете тази мъчнотия, всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. (3/стр. 120)
• Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от Морал, на който да разчитате във всички времена и епохи. (82/стр. 113)
• Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е Абсолютен. (62/стр. 47)
• Вие трябва да градите Новия Морал, не оня морал, за който се пише в еди-коя си книга, но Вечния, Божествения Морал, който е Абсолютен, Неизменен, т.е. в който няма никакво изключение. …В Божествения Морал се намира Абсолютната мярка на нещата. (77/стр. 131)
• …Всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. (82/стр. 207)
• В живота съществува една област, която наричам Свещена. Това, от което човек черпи своята морална Сила, иде именно от тази област. Често се говори за Благородни, Възвишени неща, чиято основа не е на Земята, но в друг някакъв свят. За да почувстваш влиянието на Великото в света, трябва да проникнеш дълбоко в живота, да се свържеш със Свещената област. (39/стр. 163)
• Божествените чувства нашепват на човека кое е право и кое не. Те го ориентирват в областта на Възвишения Морал, който го прави здрав  и силен да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез Възвишения Морал. Този Морал го прави устойчив, със здрав гръбнак. (76/стр. 268)
• Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства– Съвест, Милосърдие, Вяра, Надежда, Твърдост, чувство към Бога– са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. (3/стр. 277)
• Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него Съвестта, Милосърдието, Вярата, Надеждата и Любовта към Бога и вие ще го върнете с милиони години назад… (3/стр. 278)
• …Всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека– писателството, поезията, изкуството– всичко това зависи от онова морално Спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно Великите Закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. (3/стр. 284)
• Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив Морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си Сила и Равновесие. (82/стр. 15)
• …Във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален Устой, той може да бъде Господар на тази зона. (64/стр. 61)
• За Свобода може да говори само онзи, който е придобил известна Стабилност, известен Устой… Докато не е придобил морален Устой в себе си, човек всякога ще губи Красивото и Великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той Идеалното, Свещеното, което в бъдеще може да придобие? (57/стр. 58)
• Дотогава, докато ние вървим с краката на тия Възвишени Добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален Устой, едни правилни схващания за живота. (75/лек. 11: стр. 20)
• Доказано е, че човек с морален Устой може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален Устой в себе си. Като спазва законите на Великия Морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот. Природата изисква това от всеки човек, защото не обича да изразходва енергиите си напразно. (70/стр. 103)
• …От човека се иска Абсолютна морална Устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. (58/стр. 254)

8.Съграден характер

• …Човек… трябва да има силен и устойчив характер. (11/стр. 63)
• Характерът препоръчва човека. Като има добър и устойчив характер, той  може да постигне всичко. (76/стр. 393)
• Човек постига своя Идеал само ако има твърд, непоколебим характер. (26/стр. 132)

9. Нерушимо Равновесие

• Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно Равновесие и Мир и като го придобие, да се стреми да го запази. (70/стр. 52)

   

• Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката Душа трябва да минава именно през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си Равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния, или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето Равновесие. За да пази Равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. (63/стр. 35, 36)

   

• …Съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо. (53/стр. 214)

   

• …Иска ли човек да се постави в Равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички си ли се уравновесяват. В тази точка се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази Равновесие на силите си. (45/стр. 277, 278)

   

• Човек… има ли Прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия Път; нищо в света не може да наруши неговото Равновесие. (56/стр. 235)

• Пазене на Равновесието е метод на работа, който трябва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човек, това значи да пази Равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т.е. да пази Равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. (27/стр. 309)
• Който изгуби Равновесието на своя ум, той се излага на страдания; който изгуби Равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби Равновесието на своята воля, той се излага на падане. Когато Боговете, Възвишените същества изгубиха Равновесието на своята воля, те паднаха… Затова е казано: „Който стои, да гледа да не падне“. (27/стр. 309)
• И до днес Бог продължава да мисли как да възстанови Равновесието на Своите паднали деца. Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето Равновесие, не могат да влязат в Божествения Живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане. (27/стр. 310)
• Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите Равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. (27/стр. 310, 311)
• Казвате: „Какво трябва да правим, за да запазим своето Равновесие?“. Дръжте в ума си Великия Закон на Разумността, според който всички неща в Природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено. (60/стр. 47)
• Кога ще се освободите от противоречията на живота? …Който има Равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек. (27/стр. 321)
• Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не  се разправяте, да не се карате, за да запазите Равновесие в себе си. (67/стр. 217, 218)
• Когато човек е уравновесен, мястото на неговия екватор е постоянно. В такъв човек има пълна Хармония между неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всички мъчнотии за него са само стимул за работа. Той смята мъчнотиите в живота си за привилегии. (12/стр. 358)
• И тъй, за да пазите Равновесие в живота си, задържайте в ума си само такива мисли, които оставят нещо хубаво във вас. Всяка мисъл, която дава нещо от себе си, е Божествена. Всяка мисъл, която само взима, без да дава нещо, е човешка. (30/стр. 237)
• …И умът, и сърцето държат човека в Равновесие както краката. Ако умът и сърцето престанат да работят, човек губи Равновесието си. (52/стр. 251)
• Силата на човека седи в неговите Светли мисли, Добри чувства и Благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава Сила, че запазва Равновесието си. (22/стр. 310)
• Аз говоря за онази Интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази Равновесие. (73/стр. 440)
• Че се е счупило някое шише, толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък да си изгубите Равновесието през този ден за едно шише, това е загуба, която струва милиони. (8/стр. 93)
• Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето Равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (23/стр. 236)
• Човек, у когото и трите части на ухото са добре развити, се отличава с голямо Равновесие. Каквото и да стане с него, той гледа спокойно на всичко. Казва: „И да умра, не се страхувам. И да ям, и да не ям, нищо от това, ще се нареди някак работата“. Ако е студент, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това. Колко пъти са ме късали!“. Той се усмихне и продължава да учи. Ако се спъне и падне на земята, пак се усмихне. Скочи, изтърси праха от дрехите си и тръгне напред. (20/стр.9)
• В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш Равновесие, тогава си Майстор. (1/стр. 469)
• Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него. Ако има вътрешно Равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии. (80/стр. 156)
• Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите Равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на Душата си. Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта, ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на Душата си. Няма да се отклонявате наляво или надясно по законите на сърцето  или на ума. (80/стр. 157)
• Големият страх не е намясто, но и малкият страх не е намясто. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на Благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш Равновесие. За да запазиш Равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. (52/стр. 221)
• …Когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази Равновесието на силите си. Най-малкото нарушаване на Равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. (18/стр. 152)

10. Дълбок Мир 

• Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен Мир и Равновесие. (62/стр. 118)

• Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен Мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. (65/стр. 137)

• Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде Добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази Мира си и да прояви Добротата си. (82/стр. 52)

• Едно е нужно на човека – вътрешен Мир. Щом има Мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие– всяко нещо ще дойде на своето време. (19/стр. 25)

• Какво се иска от човека, за да възстанови своята Първоначална Красота? Той трябва да пази своя вътрешен Мир и Спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърчава. (49/стр. 368)

• …Всеки ден стават промени в човешката Душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, Мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката Душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. (38/стр. 134)

• Истината има само един образ и той е Хармония, Самоотричане, Добродетел, Мъдрост, Правда. Когато добиете този образ, ще имате сигурен Мир, Спокойствие и Сила. Тогава светът може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бъдете тихи, спокойни и свободни като птиците, които летят с крилата си. (9/стр. 24)
• Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива вътрешен Мир и Спокойствие. (76/стр. 96)

• Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си Мир; при най-големите страдания в живота си да се не разколебава в Любовта. (27/стр. 197) 

• Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (23/стр. 247, 248) 

• Човек не може да придобие вътрешен Мир в себе си, докато не съзнае, че злото като космичес­ка сила е толкова необходимо за него, колкото и доброто. (57/стр. 253)

• След всяка борба, която става в човека, между едно отрицателно и едно положително чувство, между едно неприятно и едно приятно състояние, се ражда вътрешен Мир, вътрешно Равновесие. Това показва, че борбата е разрешена в полза на Положителното, на Възходящото състояние в човека. (57/стр. 252, 253)

• Та ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може да се освободите от този хомот, който ви е турен. Единствената Сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само Мирът. (7/стр. 88)

• Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност… Когато човек има този вътрешен Мир, той не чувства никакъв страх. (6/стр. 167)

• Дотогава, докато имаш в себе си Мир, една Непоколебима Вяра, ще имаш Светлина, Знание, ще имаш една Интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш Свобода… (74/лек. 6: стр. 26)

• …Сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате Мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си“. (6/стр. 167)

• По-приятно разположение от Мира няма, то е едно от Великите блага… Да имаме Мир в себе си, значи да имаме Господа в себе си. (6/стр. 168)

• Днес човек живее в постоянна борба между плътта и Духа. Когато изработи своето Ново тяло, той ще живее в Мир и Равновесие. Той ще излезе от живота на борбата, от двойствения живот. (64/стр. 228)

• …Щом влезнете в Космическото Съзнание, или когато придобиете Новото Сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат „Нирвана“, тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота… И тъй, Нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи онова, Вечното Спокойствие, онази Радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е Мир. И онази вътрешна Доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката Душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. (7/стр. 86, 88)

• …Да имате всичкия стремеж и желание да се домогнете поне до вратата на туй, Космическото Съзнание, или, ще кажа, до вратата на този вътрешен Мир, до вратата на тази вътрешна Доброта и до вратата на тази вътрешна Мъдрост. (7/стр. 90)

• Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на Любовта, е неговият Дълбок вътрешен Мир. (44/стр. 68) 

• Дето Любовта влезе, там има Мир, Радост, Веселие, Разширяване, Свобода. (53/стр. 22)

• …Любовта, тя е Абсолютна. И онзи, който веднъж се сдобие със Закона на Любовта, вътре той има онази Радост и този вътрешен Мир, че никой не може да наруши Мира му. (7/стр. 88)

• Тази Любов е един мек Огън, който, като влезе, ще внесе Мир в Духа ви, Светлина в ума, сила в ръцете и краката; ще премахне всичките ви недъзи и болки. (77/стр. 53)

• Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има Дълбок Мир в себе си, какъвто другите нямат. (43/стр. 103)

• Тогава в какво именно седи Любовта?
  Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в Душата ти.
  Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху Душата ти.
  Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен Мир, вътрешен Подтик, Сила и Мощ. (16/стр. 165)

• Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо да имате Мир в себе си и с ближните и Мир с Бога. Или най-първо да започнете Мир с Бога. Оттам ще започнете… Каквото и да дойде в света, да кажете: „Такава е Волята Божия“. Изгубил си пари, кажи: „Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това“. Няма да изгубите Мира на Духа си. (7/стр. 88)
• Някой казва: „Изгубих Мира си!“… Кажеш ли: „Такава е Волята Божия“, ти имаш Мир; щом кажеш: „Не е такава Волята Божия“, ти изгубваш Мира си и се намираш на фалшива основа. (59/стр. 191)
• Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен Мир, вътрешна Радост. (63/стр. 51)
• …Всякога поддържайте Разположението на Духа си. Доброто Разположение на Духа е едно от красивите съчетания на разумно действащи[те] сили в човека. Когато всички сили в човека са в Хармония, той има Добро Разположение на Духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на Доброто… Това значи да има човек вътрешен Мир и Равновесие в себе си. Не нарушавайте този Мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства. (49/стр. 251, 252)
• Вие нямате такъв един опит цял ден да не ти се наруши Мирът; от сутринта, като изгрее Слънцето, като погледнеш Слънцето, облаците, като поглед­неш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши Мирът; целия ден да си в Рая. (86/стр. 229)
• Сега мисълта, която искам да ви оставя, е: Мира, който Господ ви го дал, пазете го. (6/стр. 168)
• …Първо ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, Който живее в нас, да не нарушаваме този Мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този Печат, с който е запечатана тази Книга. (21/стр. 235)
• Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не я изпълним– смущение, недоволство, неразположение. (1/стр. 83)
• …Бога… Който изпълнява Волята Му, представ­лява желязо, нагорещено до бяла жар. При тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия и болести. Само тогава ще изпита човек дълбоко в себе си вътрешен Мир и Спокойствие. (2/стр. 115)

• Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в Духовния свят, дето владее пълна Хармония, пълен Ред и Порядък, Абсолютен вътрешен Мир. (65/стр. 161)

• И тъй, иска ли да запази своя вътрешен Мир, човек не трябва да нарушава своето първо отношение– Любов към Бога. (65/стр. 201)

• Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домог­нем до Бога… И Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си Душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, тогава ще Ме намерите“. Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна Радост, онзи вътрешен Мир…(75/лек. 1: стр. 22)

• Който люби Бога, има вътрешен Мир, Спокойс­твие и Радост. (66/стр. 145)

• В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в Душата му настъпва Дълбок Мир. (1/стр. 85)

• …Човек… Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в Душата му настава Мир и той расте пред себе си… (12/стр. 17)

• Всеки от вас трябва да има Правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна Свобода и вътрешен Мир. Но ако не сте добили тази вътрешна Свобода и този вътрешен Мир, това да не ви обезсърчава. Защото и Мирът е на степени. (7/стр. 48)

• …Божественият живот като тече през нашето съзнание, той ни прави Добри. И туй, Божественото, не го спирайте; докато то върви, вие сте Добри. А има ли тази Добродетел в нас, Мирът постепенно ще се вселява… (7/стр. 89)

• Когато чувстваш Радост, направил си нещо Доб­ро. Щом почнете да живеете добре, в Душата ви настъпва Мир и Светлина. (2/стр. 369)

• …Никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост, затова ученикът трябва да има Дълбоко Мистично Разбиране. (1/стр. 373)

• Сега в този Истински живот има друго едно вътрешно Разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази Дълбочина, до онова вътрешно Спокойствие, до онзи Мир, Разбиране на Божествения живот. (6/стр. 73)

• Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че човек трябва да има Мир, да не се тревожи за материални работи, да се освободи от всички безпокойствия, тревоги и страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно Прозрение и Проглеждане. (1/стр. 411, 412)

• Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху Великите Духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на Спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види Духовния. (2/стр. 178)

• При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от Духовната му работа и от Духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва Спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. (1/стр. 458)

• …Без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса… За да се развие Вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. (6/стр. 42)

• В Душата на ученика винаги трябва да говори Великото Разумно Начало. Така той е свободен и в Душата му настъпва Дълбок Мир. (1/стр. 89)

• Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи всичко, му дава Мир, Спокойствие, Хармония и тогава той разрешава всички противоречия. (1/стр. 86)

• Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден– абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно… Като се изправят всички погрешки, ще дойде вът­решният Мир. (1/стр. 361)

• Като дойде Мир в тебе, ти си вътрешно свободен. (1/стр. 289)

• Когато те обиди някой, ако не изгубиш Мира си, своето Хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. (1/стр. 362)

• Ако си нарушил Мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен Мир“. (19/стр. 75)

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Откъс от книга:_ _ _ _ 
// От “ Акордиране на човешката душа“ – т. 1 – Боян Боев (1883 – 1963) // 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш //

Способният човек и най-долу да го туриш, ще изплува нагоре като масло, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне надолу като камък. Колко погрешки има да се изправят в живота ни, а понякога ние се обленяваме и не ги поправяме. Цялото Небе работи, всички работят – и ние трябва да работим. Престани да плачеш, а се коригирай. Видиш ли една своя погрешка, радвай се; направил си я, поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно. Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава, ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант, като прилага голямо налягане и висока температура. Та греховете, които имате, са въглени, които трябва да превърнете в диаманти. Това е наука, задача ви дава Господ. Не съжалявай за погрешките, за да можеш да ги поправиш. Съжаляваш ли, губиш време. Отначало една погрешка е толкова микроскопическа, че трябва да я гледаш с увеличително стъкло, а после като се разгори, става голяма. Да се не самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си. Като се изправят всички погрешки, ще дойде вътрешният Мир. Всеки, който е поправил погрешката ни, се радва. Всички радости се дължат на поправените погрешки, а всички скърби – на направените. Щом човек изправи една погрешка, в бъдеще идва вече доброто. Животното не може да изправи една своя погрешка и затова не може да прогресира. Ако човек мисли, че някой грешен е умен, това е невъзможно. Престани да нарушаваш Божиите закони. Ние възстановяваме точно това, което сме изгубили и това считаме за печалба.

Един ученик, който учи, не трябва да греши нито в една запетая. Когато работиш върху една своя добродетел или работиш за изкореняване на един свой недостатък, но не виждаш резултат, то резултатът е налице вече горе, а по-после ще се проектира и тук, на Земята.

11. Присъствие на Духа

• Малка част от хората са засегнали съществените неща в своя живот. Например развил ли е човек в себе си чувството на Самообладание? Може ли той при всички неуспехи в живота да запази присъствието на Духа си, като че нищо не е станало? (12/стр. 417, 418)
• Който е дошъл до Самоопределение на съзнанието, той има присъствие на Духа. Той знае, че в света съществуват известни Закони, които регулират отношенията между всички същества. (63/стр. 246)
• Под думата Природа ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на Земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно Спокойствие на Духа си… Разумната Сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. (23/стр. 133)
• …Когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на Духа, а ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложите един добър навик, кога ще го упот­ребите? (3/стр. 363, 364)
• Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на Духа си, но веднага ще се коригиратетам е Силата на човека. (3/стр. 357)
• Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на Духа си. (25/стр. 189)
• За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града: първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на Духа. (53/стр. 294)
• Безстрашливият човек е тих и спокоен, у него се забелязва едно вътрешно Спокойствие и присъствие на Духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние– Спокойствие на Духа. (3/стр. 382)
• Питам: Как минават акробатите по тънки въжета? Те имат присъствие на Духа. Авиатори, които се качват на три, четири, пет, седем, осем километра нагоре във въздуха, също имат присъствие на Духа… Страхлив човек авиатор не става, авиаторите са смели. (12/стр. 162, 163)
• Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на Духа, та да имате характера на Бога. (81/стр. 40)
• Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един Спокоен Дух, да имате онова Велико присъствие, което Бог има. (81/стр. 40)

12. Мощната Сила в човека

• Истината прави човека Мощен и Велик. Пос­тавете Истината за Основа на вашия живот, за да бъдете Мощни и Велики. (57/стр. 284)
• …Силата на човека седи в Свещените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Докато човек крепи Свещени мисли в себе си, и те ще го крепят. (17/стр. 149)
• Най-важното е човек да има Свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства Силен, Смел и може всичко да направи.(1/стр. 103)
• Христос казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца Ми“. За да бъде Силен, да издържа на мъчнотиите и изпитанията, човек трябва да има някакъв Светъл образ, който да носи постоянно в съзнанието си. (19/стр. 179)
• Тъй щото нито един от вас не трябва да губи Вярата си в Бога. Само така вие ще чувствате Сила вътре в себе си, че сте по-горе от всяка мъчнотия. (3/стр. 346)
• Някой казва: „Аз разчитам на себе си“. Не, кажи: „Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си Силният в мене“. (31/стр. 92)
• Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат и вие с Него заедно ще имате тази Сила и Власт. (9/стр. 206)
• Само Божественото Начало е в състояние да направи човека Силен… Трябва да се свържете с Бога, Божието Присъствие да е във вас. Там е Силата. (1/стр. 88)
• Като дойде Божественото, тогава се чувстваме Силни, Мощни. (21/стр. 195)
• На всички сега ви трябва малко повече Сила, която подкрепя живота. Тя е онази Сила, която изтича от Божественото. (2/стр. 118)
• …Ако ти имаш един Принцип, върху който съграждаш живота си, ти имаш вече една материя, която сама по себе си прониква всичко. Например, ако разбирате какво нещо е Принцип и може да схващате Любовта, …вие бихте имали една Мощна Сила в себе си, която може да ви служи за всичко в живота. (16/стр. 512)
• …Когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи Силни, Мощни. Тя ще направи вашите мисли Устойчиви. Непременно трябва да имате тази Любов в Душата си! (74/лек. 24: стр. 28)
• Като придобие Любовта, човек става толкова Силен и Мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. (27/стр. 100)
• Само Великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става Силен, Мощен, Радостен. Той не се плаши от нищо в света… (28/стр. 7, 8)
• Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. (2/стр. 326)
• …Само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си… Силата на човека стои в неговата Вяра. (1/стр. 432)
• …Ако вложите Вярата във вашия Разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне, и вие ще придобиете онази Мощна Сила, която е потребна за вашето развитие. (74/лек. 23: стр. 11)
• …Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят, каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно Спокойс­твие и вътрешна Сила“. (8/стр. 115)
• …Силата на човека е в самия него, а не вън от него. Достатъчно е да поставят човека на изпитания, за да се видят неговата Сила и Възможностите, с които той разполага. (17/стр. 141)
• Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако Духът му е Силен, той ще устои. Ако не е Силен, ще тръгне по общото течение. (2/стр. 49)
• Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш Силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия. (1/стр. 101)
• Бъди Силен, без да бъдеш груб. Бъди Любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че Тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е Тихото. Това, Тихото, Божественото, то е Мощното, то прониква навсякъде.***** (1/стр. 456)
• Ние гледаме на земетресението като метод на Природата. Бушуването на океанските води е пак метод… Всичко, каквото става в Природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става Силен, Крепък. (20/стр. 97)
• Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си“. …Щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче, ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. (12/стр. 432, 433)
• …Във всеки даден момент човек да не се изненадва от условията, но трябва да размишлявате… Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка Сила. (6/стр. 43)
• …Когато бъдете доста Силни, когато придобиете нужното Самообладание, вие ще бъдете в състояние да се занимавате и със съвременната, и с Окултната наука. Ако не станете Силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания. (3/стр. 254)

***** Откъс от „Акордиране на човешката душа“ 1 / 7_06 Развитие на добродетелите /

Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот.
_ Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде. Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти.

Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре. Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието.

13. Устоят като Твърдост

• В света иде Твърдостта. И който е твърд, Твърдостта ще го съгражда… Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите Убеждения. Твърдият човек е постоянен в Любовта си. Твърдият човек е постоянен в Доброто. Твърдият човек е постоянен в Справедливостта. (46/стр. 179)
• Твърдото е, на което може да разчитате… Като погледнеш на тия, твърдите скали, да знаеш, че има нещо в света, на което да разчиташ. Да имаме една Основа. В Писанието често говорят за Вечната Канара, от която съм отсечен. Те подразбират тази идея. (46/стр. 179, 180)
• Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е Неизменяем. Твърдостта е Неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава Неизменяемо, то е Твърдостта. (46/стр. 180, 181)
• Твърдостта е Висше качество. Твърд е онзи, който има пълно Самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно Равновесие. Той седи на някое място, дето никой го не вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. (35/стр. 48, 49)
• Под понятието Твърдост ние разбираме нещо Реално, Неизменно. …Това, което при никакви условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо. (18/стр. 127)
• Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата Идея. Такива са били Светиите. (1/стр. 451)
• При всички изпитания ученикът трябва да остане твърд, непоколебим, да не се отклонява от Пътя си. За това е нужна Вяра. (20/стр. 41)
• И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: Пътят на ученика е едно строго Самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант… (3/стр. 120)
• Ама, да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето Знание– онова, което ти знаеш– да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диаманта не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога, щом се обидиш, значи Твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, Твърдостта ти е голяма. (51/стр. 207)
• Някой говори за Морал, за характер в себе си, без да мисли за Твърдостта. Докато не придобие Твърдост в себе си, човек не може да говори за Морал, за Устой на характера си. (57/стр. 201)
• Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят Твърдостта е задна стража на човека. (22/стр. 215)
• …Твърдостта в човека. Това чувство се намира горе на главата в областта на моралните чувства. На това чувство се дължи Устойчивостта на човека. Устойчивият е твърд в своите Убеждения. Сега, като говоря за Твърдостта като морално чувство, имам предвид участието на ума. Без него нищо не се постига. (36/стр. 243)
• Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! …Твоята Твърдост, твоята Смелост и твоята Изпълнителност трябва да почиват на известни Убеждения в тебе. (3/стр. 97)
• Като говоря за Твърдостта, не разбирам упоритостта. Бъди твърд в Убежденията си. (39/стр. 272)
• …Има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато Разумът в човека не действа; в такъв случай човек е упорит, своенравен… При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение Твърдостта се проявява, когато човек има Убеждение; това вече е идейно проявление на Твърдостта. (3/стр. 95, 96)
• …Твърдостта е намясто, когато произвежда Правилни тонове. (82/стр. 177)
• Не е лошо нещо упоритостта, но когато е намясто. Тя е във връзка с Твърдостта. Който е твърд, той устоява на Убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е Врата за влизане на човека в Рая. (33/стр. 164)
• Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва, от една страна, да бъде мек, отстъпчив, а от друга– твърд като камък. (41/стр. 208)
• Твърдият човек трябва да бъде като канара– всичко, което се удари у него, да отскочи. (3/стр. 98)
• Може да ви кажа, че от всичките народи в света няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат инат, не, твърд е. (46/стр. 181)
• За Твърдост казват: „Българин ли си? Дръжте го, на него може да градите всичко!“. (46/стр. 181)
• Казвам и на вас: Като българи, градете вашия живот върху Твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек добил в далечното минало. (46/стр. 181)
• Да бъде човек твърд и устойчив – само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш Твърдостта на Волята. (2/стр. 316)
• Казват, че българинът е твърд. До известна степен човек трябва да бъде твърд. Твърдостта определя неговия Морал. Силната Воля подразбира Твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив. (16/стр. 738)
• Казвате: „Упорито нещо е магарето, постоянно реве“. То възразява: „Ще рева, докато разреша въпроса, който ми е даден. Няма да отстъпя крачка от своята задача“. За голямата Твърдост аз наричам магарето маг-хахарец. Зад него стоят Разумни Същества, то е техен представител. (16/стр. 738)
• Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма Твърдост и упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие Твърдост, да му ударят печата на Твърдостта. (2/стр. 316, 317)
• Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество– Твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. (2/стр. 317)
• Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. (2/стр. 317)

✦ Откъс от беседа на Учителя “ Силните течения“, ООК/ 9.3.1927г.  ✦

… Твърд човек е онзи, който с мисълта си може да се издигне в пространството, откъдето никой не може да го снеме. Каква твърдост е тази, да се държиш за земята? Утре земята ще се разклати и ти ще изгубиш твърдостта си.

Твърдостта е висше качество. Твърд е онзи, който има пълно самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно равновесие. Той седи на някое място, където никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава.

Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. Само така той ще разбира природата и ще се ползва от нея. Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това?

Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме.

Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте. Във физическата любов има разтягане, в духовната има живот, има растене.

Линк: https://beinsa.org/beseda/1927-03-09-silnite-techenia

14. Устоят като Мекота

• Като не разбират Мекотата, хората казват, че човек трябва да бъде твърд, да устоява. Да бъде човек твърд, това значи да бъде гъвкав като живите клонове, да се огъва навсякъде, без да се чупи. Когато чукат, мачкат, огъват твърдия човек, той пак се изправя като клон на дървото и продължава живота си. …Счупи ли се, той не е твърд. (23/стр. 186)
• Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. (66/стр. 74)
• Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т.е. този човек, не се пречупи, той има почва, има основа. (31/стр. 41)
• …Качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?“. Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. (1/стр. 446)
• Единственото най-важно нещо, което липсва у всинца ви, е Мекотата. Защо ви е необходима Мекотата? Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трябва да бъде мека, даже без едно твърдо зрънце, иначе грънците му ще се пукат, когато се пекат в пещта; грънци, направени от мека доброкачествена глина, не се пукат. (12/стр. 267)
• Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въп­росът защо Природата е внесла Твърдостта в човека? Твърдостта, това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен. Да се прегъва, без да се пречупва, и то под влияние на Високоморални чувства. (3/стр. 97)
• Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае… от Мекота и Пластичност да може гръбнакът да издържа и на най-големите бури и изпитания. (19/стр. 68, 69)
• Като дойде някоя голяма буря, да не може да те изкърти. Може само малко да се наведеш и като замине, пак да се изправиш. (86/стр. 21)
• Добре, желязото, което е калено и притежава голяма твърдост, с какво ще можем да му придадем и друго качество, а именно: да бъде пак калено, но да е гъвкаво, да не се чупи? Тогава казвам: Ако в човешката воля се вложи повече електрическа енергия, тя става силна, но крехка. Такава воля, макар че не е слаба, но като дойдат срещу нея повече мъчнотии и с по-голяма сила, отколкото тя може да издържи, счупва се. Ето защо на човешката воля трябва да се придаде един важен елемент– Мекота. Аз считам Мекотата в човешката воля за едно от качествата на Разумния живот. Само Разумният човек може да бъде мек– той съдържа повече магнетизъм в себе си. (3/стр. 239)
• Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. (10/стр. 222)
• …Да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер– на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето Разположение. (1/стр. 372)
• Мозъкът ви трябва да се кали: да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използвате теченията в Природата, та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете, и да излезете победители… (12/стр. 79)

15. Неизменното в човека

• Намерете нещо в себе си, което е винаги Постоянно, на което всякога може да разчитате. (81/стр. 266)
• …За вас е важно Реалното, Неизменното, което Бог е вложил в човека. Това трябва човек да търси, това трябва да обработва в себе си не само днес, но и в далечното бъдеще. (56/стр. 206, 207)
• …В човека има нещо, което при никакви условия не се мени. То е Божественото в него. Изкуство е човек да знае как да събуди в себе си Божественото и да му даде път. (56/стр. 206)
• Кое е същественото в човека, на което всякога може да се вярва? Три съществени неща има в човека, на които всякога можеш да вярваш. Ти вярваш на Неизменната Любов в Душата му, на Неизменното Знание и Мъдрост в ума му и на Неизменната Истина и Свобода в неговия Дух. Неизменните величини в човека са Любовта, Мъдростта и Истината. Те представят Божествения живот. (47/стр. 167)
• Когато живее по човешки, Огънят на човека ту пламва, ту загасва, не е непреривен. Когато живее по Божествено, Огънят на човека постоянно се разгорява. (84/стр. 64)
• При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, Истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. (45/стр. 236)
• Вярващият е Свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен той е един и същ. (83/стр. 78)
• Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая  остава един и същ… Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем Неизменни. (2/стр. 66)
• Човек е това, което не се мени. Когато дойдете до онова положение в живота, когато нищо да не ви смущава, това сте вие. Докато скръбта ви засяга, вие не сте човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. (8/стр. 121, 122)
• Някой казва: „Днес не съм разположен, никой да не ме докосва“. Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко… Значи, при промяна на времето барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър естеството му остава Неизменно. На Неизменното в себе си именно той трябва да разчита. (38/стр. 125, 126)
• Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута… Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. (64/стр. 267)
• …Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е Истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. (69/стр. 11)
• Какви са признаците на щастливия човек? Щастливият човек е непоколебим в своята Любов, щастливият човек е непоколебим в своята Обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. (85/стр. 232)
• Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота– благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той остава естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. (18/стр. 302)
• Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче Стремежът му остава Неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката Душа… (2/стр. 161)
• За промените, които стават във вас: има нещо във вас, което се мени, то е законът на частите. Но има една мисъл в човека, която е постоянна от младини до старини. Никога в човека не се мени. То е Цялото, то е Божественото. (16/стр. 634)
• Правили ли сте опит да видите де се намира Неизменното у вас? Човек може да намери Неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре да види има ли в него нещо тихо и спокойно, без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното Начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. (12/стр. 261)
• Спокойното у човека – това е неговата Душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество. (12/стр. 261)
• Ако гледате на себе си…, в Дълбочината на вашата Душа ще забележите една едва уловима Светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя Идеал вън от тази точица. Силата на Светлината е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява… В тази Светлинка вие имате вече нещо Реално– към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си; тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка Светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този Път. (3/стр. 263, 265)

16. Божественото Начало в човека

• Божественото в човека е Непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в Първоначалното си състояние. (2/стр. 219)
• Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото Реално нещо в човека е Божественото. То е Вечно и Неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. (2/стр. 219)
• В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. (57/стр. 34, 35)
• …Не се колебайте в Божественото, което е вложено във вас от създаването на света. Отличителното качество на Божественото е, че то никога не се мени. През всички времена то е едно и също. На него всякога може да се разчита. (20/стр. 194)
• Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. (45/стр. 51)

30. Умение да бъдеш тих и спокоен

• Вие разбирате, че човек на Земята трябва да бъде тих и спокоен, да има Мир. Да има Мир, то е за Идейните хора. (79/стр. 122)
• Казвам: Време е вече да се приложи Новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот– от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. (59/стр. 90, 91)
• Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на Великия Принцип– на Любовта. (39/стр. 271)
• И така, в практическия живот ще дойдат бури и недоразумения. Те съществуват в държавата, в църквата, в дома, в училището, в търговията– нав­сякъде тези бури съществуват. Аз бих желал да има някой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бъде Светия, няма да е от мира сего. (9/стр. 196, 197)
• Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне– да бъдете тихи и спокойни. (6/стр. 10)
• За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен. (60/стр. 54, 55)
• Ще създадете едно Абсолютно Спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото и сърцето ви да не трепне. (77/стр. 90)
• Под думата Вяра аз разбирам едно здравословно състояние. Човек, който има Вяра, умът му е тих, сърцето му е тихо и тялото му е тихо. (79/стр. 406)
• …Пазете вътрешното Спокойствие на вашия ум и на вашето сърце. (12/стр. 340)
• Правете наблюдения. Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има Чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. (12/стр. 167)
• Турете в мисълта ви да възпитавате Волята си и да нямате никакво смущение в сърцата си. Смущенията ви да останат навън, а в Душата си да сте тихи и спокойни, радостни. (6/стр. 58)
• Моята цел е да ви помогна да станете членове на Всемирното Бяло Братство… За да се удостоите с това Благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бурите и ветровете, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето Слънце, ще настане Светъл ден без облаци и без сенки. (2/стр. 103)
• Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният обаче винаги се вълнува. Човекът на Любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен Мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши Спокойствието на неговото сърце. (45/стр. 197)
• Човек трябва да бъде Чист в чувствата и в мис­лите си. Каквото да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. (65/стр. 222)
• Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако Той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият Образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем Чисти, за да се отрази Божият Образ в нас. Мирът и Чистотата са условия, за да се отрази Божият Образ в нас. (2/стр. 23, 24)
• Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После Мъдростта е мирна, повърхността е тиха, спокойна, не се вълнува. (9/стр. 120)
• Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а Доброто съзерцава, размишлява, внася Красиви подтици в човека. (64/стр. 97)
• Следния път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в клас точно навреме, в 71/2 часа` вечерта, както обикновено и ще прекарате половин час в Мълчание до 8 часа`… Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седне на мястото си тих и спокоен, ще мисли за Великата Хармония в света. Да мълчи човек, това е един от Красивите опити. Така той ще разбере Силата на Мълчанието. (17/стр. 176)
• Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова Дълбоко вътрешно Мълчание, проникнато от вътрешен Мир в Душата. Чрез Мълчание човек може да преодолява и най-големи мъчнотии и препятствия. (17/стр. 176)
• В тези трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че това е Велика Разумна Сила, Която превръща всичко на добро. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-доброто. (2/стр. 257)
• И тъй, искате ли да имате вътрешно Спокойс­твие, приложете първия закон– служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско Спокойствие, от нищо нерушимо, каквото Боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно Спокойс­твие на Духа– да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. (59/стр. 91)
• През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта, като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. (1/стр. 66)
• …Смелият човек е тих и спокоен, както хубавото време може да бъде тихо и спокойно. Даже и най-нежните, най-тихите и спокойни хора могат да бъдат и най-смели. (3/стр. 348)
• И едно дете може да бъде смело и силно– то може тихо и спокойно да посрещне мъчнотиите; и много пъти то стои по-горе от един голям герой. Тихи и спокойни трябва да бъдете и вие, като същевременно впрегнете ума си на работа. (3/стр. 348, 349)
• Кое е отличителното качество на Правия Път? Който върви в Правия Път, той има ясна представа за нещата… Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на Душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот. (63/стр. 172)
• …Дяволът… Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. (6/стр. 136)
• Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. За пример дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е привилегия? (8/стр. 103)
• Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. (1/стр. 435)
• Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе. (77/стр. 286)
• Гледам някоя майка, като се разболеят децата, тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете Неизменни. (35/стр. 40)
• Казваш: „Имам Вяра“. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. (79/стр. 310)
• …Трябва да имаш вътрешен Мир и Спокойс­твие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! Бъди вътрешно тих и спокоен! (20/стр. 96, 97)
• Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“.(36/стр. 282, 283)

31. Наука за Самообладанието

• Преди всичко, човек трябва да развива Самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива Самообладанието си, човек трябва да знае, че Един Бог съществува в света, и към Него да определи Отношенията си– Отношения на Любов и Самоотричане. (64/стр. 50, 51)
• Най-великото нещо на Земята е Самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал Господар– ще се върне в онова Първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил Господар на себе си, а после е изгубил своята Свобода. (1/стр. 205)
• Мечката, това е една от мъчнотиите в човешкия живот. Има големи и малки мъчнотии, големи и малки мечки. Как ще се справите с тях? …Има един начин, една Наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази Наука, той трябва да я опита. В какво седи този начин? В Самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се намери, човек трябва да запази присъствие на Духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствие на Духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията Сила се проявява и работи. (27/стр. 332)
• Понеже вие влизате в света, трябва… да имате Самообладание както моряците. Наблюдавайте някой моряк: какво Спокойствие, какво Самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, връзва, развързва въжето; не се смущава, че наоколо му и под нозете му всичко се люлее и вълнува. Този моряк има присъствие на Духа. (12/стр. 241)
• Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. Като се качите на една  такава мачта, трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (12/стр. 241)
• Човек може да бъде здрав дотолкова, доколкото е в състояние да запази енергиите на организма си и доколкото е придобил Самообладание. От това зависи не само здравето на човека, но и успехът на неговите работи. (56/стр. 88)

• Казвам: Да се самовлада човек, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговите способности, както и за разработване на сърцето. В ръката на Разумния човек Самовладането представлява лост, мярка за впрягане на енергиите в човешкия организъм, за да усилят деятелността на неговата Душа. Няма ли човек Самообладание, тези енергии ще минат и заминат през неговия мозък като през пукната стомна. (61/стр. 40, 41)

• Човек, който се самовладее, той е изолиран– болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв– всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе…, а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш Самообладание, това не е Самообладание. Ще помните: Самообладанието е Сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния– всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат. (3/стр. 457)
• От младите се изисква Самообладание– не привидно, външно, но Истинско Самообладание. Има два вида Самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното Равновесие в човека всякога се нарушава. Другото Самообладание е вътрешно, дълбоко, при което Равновесието в човека никога не се нарушава.
  (72/стр. 8, 9)
• Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При Самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко Възвишено и Благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в Добри, в Положителни прояви. (60/стр. 109)
• Сега от всички се иска Устойчивост, Самообладание. Като ви сполети и най-голямото нещастие, да бъдете като магарето. Когато го бият по главата, магарето казва: „Тъпан бие в горната махала“. Когато го бият по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала“. Следователно и при най-голямото нещастие кажете: „И този тъпан ще млъкне“. (20/стр. 15, 16)
• Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска Самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. (58/стр. 47)
• Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. (12/стр. 308)
• Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на Разумната воля. (58/стр. 113)
• Като ученици на Окултна Школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на Природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите какво произвеждат те във вас. Ще имате Самообладание, Търпение да понасяте всичко онова, което Природата ви дава. Например, когато Природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: Природата не търпи абсолютно никаква нечистота. (11/стр. 58)
• …Човек… трябва да разбира основните закони на Самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената Светлина се предава от един човек на друг. (64/стр. 57)
• Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите; дойде ли той при вас, самообладайте се… Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите– това именно е Самообладание.
  (3/стр. 460)
• Който е придобил Самообладание, той знае кога какви думи да употребява. Всяка дума, всяка мисъл и чувство крият в себе си динамически сили. (56/стр. 88)
• Та сега основната мисъл: първо да работите за Търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите, или не; да мислите ли по този начин, или не; да кажете ли това, или не. (8/стр. 128)
• …Човек трябва да изучава Самообладанието… Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи. (17/стр. 27, 28)
• Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш Самообладание и Спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен Свещен Огън, който изгаря въжетата, и се освобождаваш, и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. И ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. (1/стр. 455)
• Туй е сега кармически закон: родил си се в известен период, правил си грехове, престъпления, без да мислиш, че се държи сметка за всичко… Имате един такъв кармически дълг, какво ще се случи при изплащането на този дълг? …Сега аз искам да ви наведа на най-добрия метод за Самообладание. Ще се спрете, ще кажете: „Трябва да се плаща!“. (3/стр. 422)
• Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е Самообладание. (1/стр. 455)
• Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето Самообладание е да не ти трепне сърцето. (1/стр. 456)
• …Върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има сто златни английски лири в джоба си. С този се разговаря, с онзи се разговаря, но разчита на парите в себе си. Обаче един апаш успява да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бъде положението на този човек? Сега именно ще се познае доколко той може да се владее. Ако разположението му се измени и започне да се смущава, той не е имал никакво Самообладание. Обаче, ако запази присъствието на Духа си и каже, че нищо особено не е станало освен смяна на числата, вместо сто лири е останала само една, това е човек, който има Самообладание. (57/стр. 291)
• Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи, не си станал все още герой. Когато вървиш по улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. (1/стр. 457)
• Като ученици, вие трябва да изучавате Самообладанието. Когато работите върху Самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой да видите как ще се справите. Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел, и в това време дойде някой зад гърба ви и ви удари с една тенекия. Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате… Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. (17/стр. 46)
• Всички трябва да имате такова Самообладание, че и с тъпан да бият на ушите ви, да не се стряскате. (17/стр. 55)
• Който се самообладава, той не се страхува от нищо. Мнозина се страхуват от пчели. Този, който е придобил Самообладание, пчели не го жилят. (17/стр. 55)
• Едно основно правило има в света. Човек, който обича Бога, има имунитет, от нищо не го е страх. (16/стр. 644)
• Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия, и хуквате да бягате… Не, човек не трябва да се стряска от нищо. (3/стр. 358, 359)
• Който може да се самообладава, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни, тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда. (11/стр. 12)
• В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо Самообладание се изисква за това. (17/стр. 46, 47)

• Един американски мисионер разправял своята опитност между диваците человекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движили се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал 20 години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи Самообладание. Това значи присъствие на Духа. (17/стр. 47)

• Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли Самообладание, човек е постигнал много нещо. За да дойде до Самообладанието, този мисионер е прекарал големи кризи. В Природата съществува следният закон: когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма Светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади… (17/стр. 47, 48)

• Какво представя Самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си… Следователно иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си Самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството… Изучавайте правилата и методите на Самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си. (23/стр. 282, 283)
• Някой се мисли за юнак, за човек с голямо Самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на Новото Учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. (23/стр. 283)
• Представете си, че едного от вас поставят на изпит да видят има ли Самообладание. Как ще го изпитат? В момента, когато той се  разговаря с приятеля си, покрай него ще минат десет души и всеки от тях ще забие иглата си в ръката му: първият ще я забие един милиметър, вторият– два милиметра и т.н. до десет милиметра. Ако той продължи разговора си тихо и спокойно без никакво трепване и промяна на лицето, това показва, че има Самообладание. Колко души могат да издържат на този изпит? Нито един. Обаче този изпит е възможен. Който се е тренирал, той може да го издържи, но за това се изисква голямо Самообладание. (17/стр. 49)
• Един офицер разправяше един случай от войната, дето за пръв път в живота си видял проявено Самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: „Заповядайте, режете!“. Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: „Свършихте ли вече?“. След това той взел фуражката си, благодарил на лекаря и отишъл в своята част. През време на операцията нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Той гледал как лекарят реже, като че не се отнасяло до него. Той прекарал голяма операция без никаква упойка. Това значи Самообладание. (17/стр. 49, 50)
• Човек трябва да се упражнява така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова Самообладание, което да преодолява на всички болки. (17/стр. 50)
• Епиктет*** живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разберете защо се усмихвам на всичко“. Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискате крака, ще го счупите, пък като се счупи, няма да мога да ви върша работа“. Патрицият се зачудил на неговото Самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? (8/стр. 106)

37. Непоклатимост

• Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на Пълен Устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите Прави Разбирания за живота. (29/стр. 53)

• Щом отправи своя външен и вътрешен поглед към Природата, човек разбира, че съществува Велика Разумност в света, че Космосът е изпълнен с Разумни Възвишени същества, подчинени на тази Разумност. Той разбира, че светът е в ръцете на Разумните същества. Следователно, каквото става вън и вътре в нас, нищо не е случайно. Може ли при такова Разбиране на Природата и на света човек да губи своята самоувереност? Той е стъпил на Канара, която нищо в света не може да разклати и разбие. (76/стр. 38)

• Опита ли се някой да ви отклони от Пътя, който Природата е определила, кажете: „Такъв е моят Път, такава е съдбата ми, такава е Волята Божия. Не се отклонявам от този Път. Каквото Бог е определил за мене, него ще следвам“. Този Път води към Възкачване. (49/стр. 273)

• Бъдете яки като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата Идея. (2/стр. 60)

• Всеки трябва да си създаде такава стабилна Идея за Бога, за Природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази Идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. (23/стр. 90)

• Царе трябва да бъдем ние свободни. Царе. Не да ни снемат от нашите тронове. …Като се качите, и целият свят да дойде, никой да не може да те снеме от трона. Ти трябва да бъдеш на власт както Слънцето. Кой може да го снеме от мястото? (16/стр. 342)

• Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени.(16/стр. 70)

• Ако ние растем в Божията Любов, трябва да бъдем здрави, умни, силни, бодри, да няма нищо в света да ни разклаща. (85/стр. 254, 255)

• Човек за да бъде в пълния смисъл Добър, той трябва да стои над хората, никой да не може да му влияе. (16/стр. 549)

• За лошите, за страничните мисли и чувства, които идат от вън, вие не сте отговорни. Аз говоря за онова, което е скрито дълбоко в Душата. То не трябва да се разклаща от нищо. (43/стр. 79)

• Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една Опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на Опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат…(12/стр. 93)

• Натъквам се между приятните и неприятни чувства на хората и търся онази Опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази Опорна точка, наречена Божествената Опора на живота, веднага твоето състояние се изменя– в тебе протичат Мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен Център на нещата ти се натъкваш на големи противоречия. (16/стр. 758)

• Преди всичко, съществува закон на влияние, под който се намират всички живи същества. Щом Бог пребивава във всички Свои части, ние не можем да не се влияем едни от други. Обаче според Великия Божи Закон, който регулира всички неща, не е позволено на човека да изгуби своя Център. Каквито промени и да претърпява човек, под чието влияние и да се намира, той всякога трябва да пази своето място, своя Център, да не излиза вън от него. Не пази ли своето място, излиза ли вън от своя Център, голяма катастрофа го очаква.(59/стр. 219, 220)

• …При разрешаването на всяка задача ти трябва да се качиш на най-високия Връх и оттам да поглед­неш на нещата. Ако не си се качил на тоя Връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената Опора на живота. (16/стр. 758)