Много от нашите читатели със сигурност вече са чели окултни или етнологически спекулации върху идването на една нова човешка раса на земята и за нейния вид и качества. Наистина в течение на времето винаги са се появявали и изчезвали човешки раси и бъдещите диалектични изяви без съмнение няма да направят изключение в това отношение.
     На нашата диалектична планета съществуват определени области, които в истинския смисъл на думата са котел за смесване на народите. От тези места, след много пречиствания накрая произлизат нови човешки раси.
     Когато космически промени, потъване на цели материци и много други катастрофи слагат край на живота на огромен брой хора, винаги известен брой човеци се спасяват и дори отчасти умишлено заведени преди това на сигурни места. От тези „последни
остатъци“ на диалектичното човечество се развиват нови раси, които в течение на времето дават нова възможност за инкарниране на загиналите при космически и други катастрофи.
     Вие сигурно сте чели как се осъществява едно такова ново население на пречистената земя, легендите и митовете в които се говори за това са безчислени. Ние се сещаме например за легендата на Ной, който, избягнал потопа, намира отново твърда земя на планината Арарат и със своето семейство става основата на новото земно човечество. Тази легенда може да се намери под една или друга форма в митовете на почти всички земни народи.
     Така колелото на времето се движи през годините, вековете и епохите, и мъдрия проповедник с право може да каже: „Виж, това ново ли е? То в отдавна отминалите времена вече се е случвало.“ Това важи също и за идването и отминаването на човешките раси. В своята най-вътрешна същина те не са „нови“ раси в буквалния смисъл на тази дума, а са отново завърнали се стари раси или смесици от тях. Това са винаги едни и същи неща, факти и хора, които се явяват винаги и отново в непрестанните диалектически промени. Ако сега ви говорим за идването на новия човек, то на вас трябва да ви стане пределно ясно, че ние нямаме намерение да ви съобщим идването на една нова диалектична раса, защото както вече се спомена, всяка една раса, която се появява в диалектиката е била в миналото вече тук и затова е пълна
заблуда при това да се говори за „нова раса“. Но за ученика на съвременната духовна школа дори и една нова расова изява не би била от значение. Ние трябва да се стремим да се освободим от безкрайния кръговрат на времето и да търсим първоначалния живот на Божието царство, което не е от този свят.
     Затова вие трябва да разбирате обясненията ни по отношение на идващият нов човек в един съвършен и абсолютно нов смисъл, защото те нямат нищо общо с каквито и да са окултни или етнологични науки.Ние обръщаме вниманието ви към това, че също и в чистия, абсолютно свещен език се говори за една нова човешка раса, но в един много особен смисъл. Новата раса е известна под различни имена. Понякога се говори за идването на Божия народ на земята, други път за Уна Санкта, за едно свещено братство
и още за много други общества. Сигурно знаете всичко това, но вие непременно трябва да разберете тези неща в правилния смисъл, за да избегнете всички възможни грешки.
     Съществува едно свещено, универсалното братство, братството на първоначалното царство, но с горепосочените обозначения на свещения език това братство в повечето
случаи няма нищо общо. В никой случай, и ние подчертаваме, че тук става дума за образуването на едно съвсем ново братство, една нова Уна Санкта.*
     Ако за по-добро разбиране разгледаме проблемите според техните време-пространствени аспекти, тогава от една страна виждаме диалектичния свят и човечество, а от друга, Божието царство с неговите жители. Между тези два свята зее една безкрайна бездна, която е непреодолима във време-пространствения смисъл. Хора и раси от кръв и плът, от обикновената диалектична природа не могат да преодолеят тази бездна. Затова в диалектичния световен ред живота се върти около собствената си ос като едно колело, в непрекъснато, вечно повторение.
     Ние знаем, че братството на другото царство се стреми да освободи падналото и пленено човечество, за тази цел то върши една работа, чийто аспекти непрестанно се обясняват от духовната школа.Много хора в този свят реагират на импулсите на универсалното братство със сериозност и всеотдайност. Ние не знаем колко са те, но че съществуват това е сигурно. Ние не знаем в кои страни живеят, но със сигурност можем да допуснем че почти навсякъде се намират хора, които реагират на тези импулси. Много от тях притежават качества и убеждения, подобни на тези, които срещаме в нашата школа.

     Всички тези хора, с цялото им многоцветно разнообразие в различните страни и народи ще образуват в един момент на световната история една общност и ще бъдат включени в една много специална, ексклузивна раса, която няма да се отличава с това, че живее на определено място, но ще се освободи от проклятието на диалектичния кръговрат и ще извърши чудото, като прекрачи непреодолимата бездна към изгубената
родина. За тази образуваща се, нова общност се говори в Светото Писание.
     Тъй като времето за образуване на една такава раса в наши дни вече е настанало, нашата задача е да насочим вашето внимание към това събитие и да установим заедно с вас, как ще се извърши всичко това и да изследваме различните аспекти на това прекрасно развитие. Преди всичко ние възнамеряваме да се доближим откъм мистично-
философската страна до тази извънредно необикновена и учудваща манифестация и развитие на един напълно нов, не диалектичен човешки тип в този диалектичен свят. Накрая ние ще разгледаме по какъв начин може да се осъществи това и какви последици могат да се очакват въз основа на този процес. В първото писмо към Солуняни (гл.4, ст.12-17) апостол Павел говори за тази нова раса
на освобождението, като казва:
     „Не искам братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исуса Бог ще приведе с Него.
Прочее, това ви казваме чрез словото Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите.
Защото Сам Бог с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати в облаците, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.“
     Този мистично-трансфигуристичен език, който за съжаление поради вековната природно религиозна употреба бе почти умъртвен, с който мнозина злоупотребиха, като че ли той бе тяхна частна собственост, съдържа цялата схема на образуването на новата Еклезия.
     Като първо, от това следва, че отвъдния свят също и за апостол Павел, в пълно съответствие с трансфигуристичното учение, не е небесното царство. За онези, които са постигнали истинска връзка с Христовата йерархия, отвъдния и материалния свят представляват само области за временен престой. Всички, които са приети в процеса на новото въплъщение в действителния трансфигуристичен смисъл, дори и ако в началото се занимават само с елементарно изучаване, трябва да се освободят от всяка форма на тъга и чувство за самотност. Подобни настроения, нормални за обикновените хора на природата, са една абсолютна заблуда за онези, които са освободени в Христовата светлина.
     Естествено всеки процес има едно начало. Ако добре разберете, какво решително въздействие оказва процеса на освещаване, за който става дума, колко големи са промените в тялото и целия микрокосмос на човека и колко дълбоко е закотвен биологично и структурно този процес във всяка фибра на съществото, тогава ще разберете с абсолютна яснота, че дори и самото начало на процеса трябва да
означава свобода.Съзнанието за отделеност, тоталното усещане за смазаност са съвсем нормални за обикновената природа, но в светлината на обновлението те са съвсем
ненормални. Който знае това разбира същевременно, че не е от значение от коя страна на завесата на смъртта се намира и живее човек, когато връзката с абсолютната свобода вече е осъществена. Който напуска материалната сфера без тази връзка, трябва да се върне чрез реинкарниране – обратно, но този, който притежава тази връзка, няма от

какво повече да се страхува. Колелото на диалектиката не може да върне обратно един такъв човек и нито едно отвъдно влияние няма да може повече да го заблуди.
     Въпреки че върху това досега не е говорено много, вие трябва да знаете, че духовната школа действа също и зад завесата на смъртта и снабдена с много милостиви дарби, тя се грижи там за своите ученици. Въз основа на напълно различните отвъдни условия при които школата работи, твърде много пречки, които познаваме от тук, там напълно отпадат, така че учениците могат да напредват с абсолютно спокойствие в процеса, който са започнали в тукашния свят. Затова е сигурно, че когато напуснем този свят, ние скоро ще се срещнем отново там.
     Сега когато знаете тези неща, вие не би трябвало да показвате и следа от печал при заминаването на някой от нашите приятели, както правят другите хора, които не знаят
нищо за това.Напротив, при нас трябва да цари една голяма радост, когато някой сериозен съученик премине прага на смъртта преди нас. Това са „заспалите за природата“.
     Един заспал за (според) природата, не е без друго някой, който е съблякъл материалната си дреха, а е човек, издигнал се над всякакви диалектично природни влияния. Един такъв човек, след отделянето от материалното си тяло попада в една
област, която според своята същност и вибрация се намира извън огледалната сфера на отвъдния свят.В този смисъл трябва да се разбира израза: „заспал, (умрял) в Исус“. Но
внимавайте добре върху следното: Един „заспал“ още не е един „възкръснал“! „Възкресението става чак на края на процеса в който се намира „заспалия“.
     Тук трябва да се отбележи, че състоянието“ заспиване относно природа-та“ може да бъде постигнато от ученика и докато още живее в материалния свят.Това е състоянието на пълно разграждане на егото, така както често го разглеждахме.
     Предимството на „заспалия за природата“ пред състоянието „разграждане на егото“ в материалната сфера е съвсем ясно.“Заспалия в Исус“ човек е освободен от материалното тяло и неговия етерен двойник за всички времена и може въз основа на приетите елементи на обновление да продължи на спокойствие да строи, докато изгубения в материалната сфера човек трябва да се съобразява почти ежеминутно с присъствието и изискванията на едно материално тяло, което принадлежи към природата на смъртта.Затова е ясно, че „заспалите в Исус“ ще предшестват учениците от материалната сфера в процеса на обновяване, както го обяснява апостол Павел, защото те ще могат да осъществят този процес в едно по-бързо темпо. При горепосоченото, нашето намерение беше да ви накараме да осъзнаете факта, че вътре в обикновеното човечество, измежду всички страни и народи се образува един нов народ който се готви за свобода, един божи народ, едно множество, което никой не може да преброи. Този народ, който произлиза от материалната сфера и се изявява в нея, няма никакви причини да се страхува повече от смъртта. Напротив, за него смъртта е една печалба.Този народ се подготвя за едно съвсем специално пътешествие, едно пътуване, за което апостол Павел казва: „да срещнем Господа във въздуха“.
     Това пътуване, …“във въздуха“… е един универсален начин за изразяване на един последващ втори процес, който има отношение към постепенната промяна на новото душевно същество към духовно същество, това е пътуването към първоначалното, неподвижно (т.е.-вечно,непроменливо) царство.
     Може би ви е известно, че и човечеството като общност също подлежи на един кръговрат. Този кръговрат започва с новия ден на една диалектична изява и свършва с една космическа революция – което се повтаря винаги от-ново. Когато края на един космичен ден започва да се очертава, в един опре-делен момент условията и вибрациите се променят така, че вече никой човек не може да бъде спасен и освободен
преди да настане новият ден на изява. Когато и последният човек, който може да бъде спасен бъде приет в процесите на освобождението, отеква „звука на последната тръба“, това означава, че всички освободени ще бъдат в абсолютния смисъл на думата отделени от диалектичното поле с неговите две сфери и ще започнат славното пътешествие към небесната родина.
     Новото братство, новата Уна Санкта тогава е образувана: То посреща Господа във въздуха.То е общността на онези, които са откупени от земята. Тези които му принадлежат, са възпламенени от Божия Дух още когато са били истински търсещи, след това те са „заспали в Исус“ и накрая те биват приети от Светия универсален Дух в процеса на ново раждане като божии деца.