Откъс от Глава 2
Четвъртото измерение

     Вече често се е показвало, че има още много ученици, за които е трудно да си съставят една правилна картина и по този начин и едно правилно схващане за един микрокосмос, който в действителност е едно вечно същество, макар да е покварено и осквернено. Затова ние с радост бихме желали тук да разясним това по-отблизо.

     Чрез излъчените в първоначалната природа Божествени мисли от всеобгръщащата астрална първоначална природа бива събудена и родена една душевна-жизнена вълна или една група микрокосмоси, точно както нашите мисли причиняват едно възникване на искра в нашето астрално тяло. Така роденият микрокосмос продължава по-нататък да се развива в един процес на себеосъществяване, защото зад астралната искра напира Божествената мисъл-идея. По този начин в полето на изявата на микрокосмоса се освобождават етери, които се концентрират около ядрото, или Розата на микрокосмоса, и приемат формата на мисловния образ, който стои зад пораждането. По този начин някога истинският човек бил произлязъл от Вечността, от природата, спонтанно, свързан с Отца.

     Но човекът, който в правремената злоупотребил със своята свобода и проявил своята възпротивяваща се природа, сам прекалено добре знае какво е станало от него. Славното тяло на Първоначалността не може повече да се изявява. То е изчезнало, защото едно етерно-материално тяло, което не е образувано от едно астрално Майчино поле, притежава свойството да изчезва (прелива) в нищото. Първоначалният одушевяващ фактор, микрокосмосът, душата, тогава е станала бездейна, изпразнена, тя не е повече в състояние да се изяви. И Духът, който е осъществявал чудото, се е оттеглил.

     Тогава посредством един земен процес на раждане се ражда една личност и се свързва с една душа. Тази личност работи и сама по себе си е едно друго чудо на Божията Любов. Но тя трябва да бъде разглеждана във връзка с един план на бедствения порядък, който служи за това, да призове отново към живота падналия първоначален човек. Защото земната личност има призванието, като преходно същество, да спаси своята душа, своя микрокосмос от пленничеството и то чрез себеотдаване, в което тя чрез един ендуристичен стремеж се разтваря в този Другия, който отново трябва да живее.

     Сега микрокосмосът е вързан към своята време-пространствена система. Ако обаче Духът, душата и трансфигуриралата личност са обединени, микрокосмосът отново e способен (годен) да влезе в Божественото състояние на вездесъщност. Докато това не е така, микрокосмосът остава покварен и повреден. Затова всички непрекъснато биват призовавани да извършат това велико спасително дело в силата и чрез силата на първоначалната природа.

Откъс от Глава 3
Трите фундаментални лъча на Седморния Дух

     От тези седем елементарни градивни вещества живее човекът. Те определят неговото цялостно жизнено състояние. Природата и степента на плътност на различните личностни тела се определя от това. Следователно има голяма разлика с кои състояния на прасубстанцията е свързан човека посредством своя змийски огън.

     Когато казваме: “Бог е Светлина”, тогава с това имаме предвид, че чрез Своята Светлина Логосът ни изпраща градивни вещества, с чиято помощ можем да изпълним Неговия план с Всеоткровението.

     Има седем Божествени Светлинни потока от различен вид и също седем праелемента, от които човек трябва да живее. Тези седем праелемента били наречени от древните седемте хармонии. На тези седем хармонии кандидатът на Гностичните мистерии трябва изцяло да може да реагира. Те трябва да са напълно налице в седемте мозъчни кухини, запасните камери на неговото жизнено състояние.

Препоръка: за по-добра видимост на текстовете, които са като PDF-файл, препоръчваме те да се отворят в “пълен изглед” на екрана чрез бутона/текст “View Fullscreen” най-отгоре на PDF-viewer-а.