Глави XI до XXI
от „Египетският прагносис“, т.1 

От Глава – XI Благодеянието на Пимандър

И така, ние се приближихме към края на първата книга Пимандър на  Хермес Трисмегист. По време на бързото пътешествие през това  впечатляващо свещено писание ние видяхме от какъв вид е истинският  човек, пленен и окован като в затвор в природното същество. Цялата  история на човечеството, разказана по завоалиран начин, се обяснява в  тази книга, и ние познахме пътя на освобождението: появата на  херметичния, на душевния човек, който е намерил своя Пимандър. Накрая ние проследихме в една сбита форма как от дейността на група душевно  родени личности възниква една гностична школа, как расте и се  разпространява над целия свят нейното Живо тяло.

В края на първата книга ние се връщаме назад към самия Хермес, който  също като Християн Розенкройц е прототип на освободения човек,  разполагащ все още с природното си същество. Той е изпълнил своето  призвание спрямо Бащата на всички неща и човечеството и продължава да  върши това с непрестанен стремеж и борба. И когато установява, че Гностичното царство е разпръснато като обширно жътвено поле по света,  той се изпълва с благодарност и една безмерна и постоянно обновяваща се  енергия. Той записва, както се казва в стих 72, “благодеянието на  Пимандър в себе си”. Той се зарежда с непреходната и неизмерима сила на  Духа.

Тук е скрита една изключителна прелест, която може да бъде от голяма  практическа стойност. Първата книга Пимандър е като описанието на един  ден, който вечерта отива естествено към своя край. Всяка работа в служба  на Гносиса се осъществява ритмично, вълнообразно – с начало,  кулминация и край. Когато една вълна премине, следва пауза, вдишване,  след което се издига нова вълна.

В стих 72 се описват накратко процесът и последиците на едно такова  вдишване. За всички, които се намират в полето на службата, тук се дават  много ценни указания, и ако човек ги следва, несъмнено при съответните  сътрудници ще се покажат положителни резултати.

Който работи в служба на Духовната школа, гностично казано, е направил  едно издишване. Той е излъчил приетата светлина и сега може да се  зареди с благодеянието на Пимандър. Следователно това вдишване, това  спокойствие е също една интензивна работа. Асимилацията на гностичните  сили, необходими за извършване на работата, изисква от  сътрудника и от кандидата една друга нагласа и едно друго телесно състояние, различни от тези при излъчване на силите. Затова работещият в  служба на Гносиса не трябва да изпада в голямата грешка да занемарява  периодите на почивка. Ако ги игнорира, той в един определен  момент ще стане гностично безсилен. Тогава няма да има резултати.  Тялото, което се поставя в служба на Гносиса, с други думи, тялото на  човека, намиращ се в истинското “състояние на Йоан”, трябва да реагира  както на асимилацията на силите, така и на светлинното излъчване.

Ако например един служител на Гносиса, в своята голяма благодарност за  делото, което е имал право да извърши, се изпълни преди лягане с  благодеянието на Пимандър, т.е. със светлинната сила, тогава сънят на  тялото ще се превърне в трезва будност на душата, затварянето на очите –  в истинско прозрение, мълчанието в него ще се превърне в бременност с  доброто, а износването на Словото – в плодотворни дела на спасението.

Наистина, това е нещо прекрасно и изисква по-подробно разглеждане и  осмисляне! За дневната страна на практическото ученичество се знае вече  твърде много; за него е говорено и продължава да се говори и пише. Но  какво знаете за нощните часове на ученичеството? Какво става през нощта  със сериозните ученици, с онези, които са успели да подтикнат душата си към рождение? Може ли да говорим за това, без да изпаднем в познатите   ни спекулации за всеизвестния живот на сънищата? Обясненията, които ще  направим, нямат абсолютно нищо общо с окултизма. Въпросът, който си  поставяме, не е: “Какво прави едната половина, когато при раздвояване на  личността другата половина лежи в леглото и спи?” Ние ще изследваме тази тема изключително само по отношение на съществото, притежаващо  новородено душевно състояние, т.е. с помощта на стих 72 от книгата  Пимандър.

Постепенно става вече необходимо учениците на духовната школа да  осъзнаят значението на нощната половина от живота, за да може делото да  придобие един организиран напредък. Който желае да следва Гносиса,  трябва да има познание. Той трябва да знае какво е срещнал Хермес, какво  е получил от своята духовна душа, за да може и той някога да каже:

Всичко това дойде при мене, защото аз приех Словото на началото от  Пимандър, от моята Духовна душа, която е пребъдващото от самото себе  си същество. Така сега съм изпълнен с божественото дихание на истината.  Затова сега посвещавам с цялата си душа и с всички мои сили този  хвалебствен химн на Бог-Отец:
Свещен е Бог, Бащата на всички неща.
Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили.

Свещен е Бог, който желае да бъде познат и бива познат от онези, които му  принадлежат.
Свещен си Ти, Който си извикал цялото Битие към живот чрез Словото.

Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа.
Свещен си Ти, Когото природата никога не е създала. 
Свещен си Ти, Който си по-могъщ от всички власти.
Свещен си Ти, Който си по-превъзходен от всичко, което е.
Свещен си Ти, възвисил се над всякакво хвалебствие.

Приеми чистите жертви, които бяха пробудени чрез Словото в моята душа  и в моето сърце, които са отправени към Теб, о Непроизносими, о  Безименни, чието име е в състояние да промълви единствено тишината.

Чуй ме, аз Те моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с  истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество.

Бъди благосклонен към мене и ме изпълни с Твоята сила. С тази милост аз  ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в  неведение, на моите братя, на Твоите синове. Да, аз вярвам и  свидетелствам с моята кръв: Аз се устремявам към Живота и към  Светлината.

Бъди благословен, Отче, Твоят Човек желае да свещенодейства заедно с Теб, за което Ти му беше дал цялата власт.

От Глава – XII Структура на гностичния ритуал

Ако се задълбочите в хвалебствения химн на Хермес, стих 73, ще  забележите, че той започва с едно деветорно повторение на “свещен”. В думата “свещен”, освен много употребяваното в Духовната школа понятие  “освещаващ”, се съдържа също и идеята за чистота, съвършенство и  непорочност. Бащата на всички неща е свещен, Той е съвършен. чрез Сина  това съвършенство идва при нас и ни докосва. А чрез Светия дух това докосване се превръща за нас в духовно изцеление.

Който отвори пречистеното си сърце за Гносиса, отваря съществото си за  Съвършения. Който има правото да получи силата на съвършенството, я  приема за една двойна цел. От една страна, докосването пробужда истинския  човек в системата на личността и го снабдява с необходимата  храна, като му дарява отново една възможност за живот. От друга страна, в  силата на това докосване трябва да се разруши възпрепятстващото  състояние на природното раждане и да се замени с едно ново тяло-носител.  Значи природното създание носи един кръст – кръста на гибелта, но също  така и кръста на новораждането, на трансфигурацията.

Всичко това се издига от непоколебимото, вечно “свещен”, което прозвучава девет пъти в хвалебствения химн.

Девет е числото на човечеството, на истинското човечество, което е  пленено в псевдочовешкото състояние на природното рождение. Това е  числото на възвишения, универсалния човек, който от своето падение е  възкръснал към първоначалното сияние.

Ако си представите цифрата девет, вие ще видите, символично погледнато,  универсалния кръг, от който излиза един светлинен лъч,  проникващ в земята. Който върви по Пътя и освобождава в себе си  Царството божие, е станал отново светеща колона в храма от кръга на  Вечността. Сега вие разбирате защо числото девет символизира  универсалния човек.

Следователно този хвалебствен химн предава символично силата на  числото девет както чрез свещеното му призоваване, така и чрез цялото си  съдържание. След деветорното призоваване идва една деветорна молба и  изповед. Чрез този химн ние притежаваме един магичен, херметичен  ритуал на молитва и благодарност, който като цяло отново се слива в  числото девет като сияен пламък от кръга на Вечността. Ако решите да  разгледате и премислите още веднъж текста на стих 73 с цел да откриете  отново и да пресъздадете магичната форма на този херметичен  хвалебствен химн, ще трябва да вземете пред вид това, че първоначалният  текст донякъде е пострадал, както винаги се получава при превода.

Ние сметнахме за необходимо да ви говорим повече за гностично-научния  замисъл на този прекрасен химн, отколкото за неговия текст, който не се  нуждае от по-нататъшно обяснение. Преди всичко искаме да изтъкнем, че в  практиката на Истинския човек молитвата, благодарствената дума и  песента са не само поредица от хубави и звучни думи, които изразяват една красива и смислена идея. Не, в практиката на Гносиса ритуалните  обичаи отиват много по-далеч от всичко това.

Едно гностично-ритуално пеене или молитва изразяват, първо, една мисъл, която е подходяща и необходима за момента. Второ, този ритуал е свързан  с едно състояние на чувствата, което е съгласувано и обяснимо само с този  момент. Трето, зад един такъв ритуал действа могъщ подтик на  волята, за да изяви чрез действие това, което се изисква в ритуала. И  четвърто, всичко това се поддържа от един предшестващ крайната победа действен живот.

Но с това законът на гностичния ритуал още не е изпълнен. Всичко това е  само началото. Освен това ритуалът, според своето звучене, ритъм, строеж  и в съответствие с математическите закони, трябва да проникне  без затруднения до областите, към които е отправен. Там той трябва да  развие една сила и да върне със себе си отговора. Хвалебственият химн на  Хермес отговаря на всички тези могъщи условия. Ние се надяваме много, че някога ще ни бъде позволено да се задълбочим заедно още  повече в тези прекрасни закони на гностичните ритуални песни и молитви.

От Глава – XIII Диалектичната астрална сфера

….

Представете си, че астралната сфера в момента е напълно чиста и  Универсалната гностична верига е заредила цялото това поле със своите сили и знания. Когато при заспиване излезете с астралното Себе, тогава  вие бихте могли да се заредите с всички тези прекрасни сили, с всички тези  поредици от картини, които са предоставени от Универсалното  братство в астралната сфера за наше ползване. Тогава при събуждане вие  ще донесете в будното си съзнание всичко, което сте получили, цялата тази  подкрепяща красота, и по този начин ще извлечете вътрешно ползата  от тях.

Но астралната сфера беше замърсена. Между другото, окултистите  узурпираха тази област, братствата от огледалната сфера построиха там  своите чудни замъци, църквите издигнаха там своите така наречени  небесни катедрали, и така в нея се натрупаха безброй несправедливости.  Поради това астралната сфера не можеше повече да служи като едно  вътрешно поле за получаване на инструкции. Поучаването на истинския  търсещ човек стана извънредно трудно, нещо повече – прилагано по обичайния в момента начин, то се превърна в смъртна опасност. Тогава  братството трябваше да потърси съвсем други пътища, за да може да  помогне на искрено търсещия.

Вие трябва добре да познавате тези опасности, защото с вашето  обикновено нощно съзнание всяка нощ попадате в тази астрална сфера.  Следователно всичко, което обсъждаме тук, се отнася изцяло и за вас! И е  изключено да можете да се дистанцирате толкова лесно от тази астрална  сфера.

Всяка колективна, групово-осъзната идея образува в астралната сфера  една проекция, една огледална картина. Затова философията на  розенкройцерите нарича тази област “огледална сфера”. Поради това в  астралната сфера на нашата природа на смъртта се намира в момента  също така и една огледална картина на нашето дело, на нашия работен  апарат.

Това е една забележителна, но същевременно и извънредно опасна  реалност. Защото в тази толкова много замърсена и опорочена астрална  сфера на диалектиката обитават несвещените сили, които злоупотребяват  с всички проекции, за да заблудят човечеството. Има хора между нас, които  са силно астрално съзнателни и поради това са способни да  прехвърлят своите астрални впечатления в будното си съзнание. Такива хора най-често стават жертва. Те например мислят, че взимат участие в  златната Глава и във вътрешния живот на Гносиса. Но така заблуждават и  себе си, и другите.

Затова животът насън в много случаи е една голяма опасност, защото  онези, които имат интерес да ви оковат с веригите си, ви представят точно  тези поредици от картини, които вие толкова обичате да наблюдавате.  Както във всяко студио може да се заснеме филм и да се прожектира, така  и астралната сфера може да бъде сравнена с театър, който вие  посещавате  всяка нощ, за да видите това, което ви харесва. Ако в будно  състояние се стремите да бъдете добър ученик, но в сънното съзнание още  не можете да бъдете такъв, тогава значи сте застанали на една  мъртва точка. Тогава вие не можете да преминете една определена  граница във вашето ученическо състояние. Ако в будно съзнание вие  декларирате с вашето жизнено поведение едно позитивно отношение към  Школата и Гносиса, то в почти всички случаи през нощните часове ви се  отнемат отново всичките светлинни сили, които ви се даряват през деня.

Вие трябва да приемете съдбата на Пистис София като своя собствена  съдба. Пистис София стига до вратите на братството, но бива върната  обратно, за да извърви своя път. И когато се бори и мъчи да напредне, тя с  дълбока болка трябва да изпита, че светлинната сила отново и отново бива  открадната от Автадес и неговите създания.

Който е изследвал гностичното Евангелие на Пистис София, сигурно ще си  спомни този факт.

Всяка нощ, когато не успеете сам да се дистанцирате от астралната сфера,  вашата светлинна сила бива ограбена и при събуждане се  намирате точно на мястото, на което сте били предишния ден. Системата  ви е отслабена, разочарованието ви се е увеличило и времето ви е минало  напразно. Ако разбирате добре това, ще знаете, че ежедневното автоматично пребиваване в астралната сфера винаги крие в себе си една  смъртна опасност за всеки ученик.

Затова накрая ние поставяме наложителния въпрос: Възможно ли е  дистанцирането от астралната сфера, с която по време на сън става едно  от най-важните свързвания на човека със света на диалектиката? Може ли  човек да се наслаждава на нощния покой и въпреки това да избегне тази  неизмерима, почти неизбежна опасност?

Да, това е възможно. Това е причината, поради която ние пишем по тази  деликатна тема. Възможно е да се освободите от тази голяма опасност,  която ви застрашава и в която взимате участие, в резултат на което всяка  нощ, както при Пистис София, вашата светлинна сила се отнема и трябва  винаги да започвате отново. Сега ние желаем да ви обясним как учениците на Гносиса могат да избегнат тази опасност.

От Глава – XIV Изходът от астралната
обвързаност

Възможно ли е да се дистанцираме от астралната сфера на нашето жизнено  поле? Това зависи изцяло от жизненото състояние на четворния природен Аз. Този четворен Аз, или съзнанието, притежава определено  качество, което е разпределено равномерно във всичките четири аспекта  на съзнанието и се изявява във всички тях. Следователно, когато човек  мисли за нещо, което всъщност не желае силно – нещо, което, ако зависеше от него, няма да поиска, интересът му за това нещо много бързо  изчезва от неговата система.

Представете си, че не познавате Духовната школа и някой се опитва да  събуди вашия интерес към нея; тогава той може би ще ви каже: “Прочетете  тази книга още веднъж и размислетевърху нея.” И ако вие в действителност  не изпитвате вътрешно сериозен интерес към Гносиса,  тогава вниманието ви към книгата бързо ще изчезне от вашата система и  вие ще скучаете. Съзнанието не би могло да задържи в себе си прочетеното. Най-често ние мислим за това, което действително страстно желаем, към което е насочено нашето влечение.

Влечението, или силното  желание, е мисленето на сърцето, това е една дейност на сърцето.  Желанието събужда към активност всички способности на системата,  включително и тези на светилището на главата. Затова без ни най-малко  преувеличение може да се каже, че в четворното съзнание астралното  тяло, т.е. тялото на желанията, което е тясно свързано със страстния копнеж, с влечението, с емоциите, дава тон в човешката система. Нас ни владеят, водят и живеят чрез желанието, следователно чрез астралното  съзнание. Ако човек желае да се дистанцира от астралната сфера на  нашето жизнено поле и от всички свързани с нея заблуди, той трябва да  реши да постигне едно състояние на желание, върху което астралната  сфера на обикновената природа няма влияние, на което тя не може да  отговори. Обикновено това жизнено състояние се обозначава като липса на  желание. Но вие ще разберете, че не е възможно да се постигне  липсата на желание с принуда, а и това би било напълно безполезно. Мнозина са се опитвали, но са се отказвали, защото не само че не са  успявали да напреднат по някакъв начин, а напротив, постигали са точно  обратното.

… …

Духовната школа не казва: “Само елате при нас, тогава всичко отново ще  бъде наред.” Тя не помага по този начин. Всеки ученик трябва да започне с  това да помогне на самия себе си, а Школата ще му показва Пътя. Само ако наистина върви по Пътя, той ще получи силата, излъчването и помощта на Гносиса. Следователно ключът към пътя на освобождението се намира  във възможността на ученика да даде чрез астрално-съзнателното Себе  друга посока на астралното съзнание.Никой друг ключ няма да пасне на  вратата към Пътя.

Астралното Себе не се променя само защото сте доведен в Школата от  родителите си, от някой приятел или познат или защото някой апелира към  вас или изпитва състрадание към вас. Вашето астрално Себе трябва спонтанно или в голяма нужда да е потърсило Пътя и поведението му да  бъде в съответствие с него. Ние нямаме нужда само от търсещи, а от такива търсещи, които ще постъпват по съответния правилен начин, когато намерят Пътя.

Повечето хора живеят от системата далак-черен дроб, от своите  естествени нужди и инстинкти. Седалището на астралното Себе е в  системата далак-черен дроб, или по-точно в слънчевия сплит, и функциите  на сърцето и главата са напълно подчинени на това астрално Себе.  Сърцето и главата могат да бъдат извънредно добре култивирани: сърцето  например – що се отнася до префинен вкус и чувствителност, а главата –  що се отнася до способността за разумно схващане. Но докато астралното  Себе е пленено в слънчевия сплит, вследствие на което човекът е  себеутвърждаващ се, егоцентричен и напълно земен, ученичеството в  Гностичната духовна школа е напълно безполезно. Школата може да  подаде ръка за помощ или да подкрепи само този, който дава  доказателство, че се старае да освободи астралното Себе от слънчевия  сплит – седалището на природната закономерност – и да го изтегли нагоре  в сърцето.

Когато човек полага усилия за това – тук не става дума само да го желае, а  действително да го осъществи, – той доказва, че по отношение на  природата е изживял напълно всичко и е разбрал безизходността на  диалектичния свят. Тогава той бързо побеждава своя главен природен  инстинкт, с който е станал едно и който в природата го прави толкова  щастлив.

Когато един човек се старае да изтегли астралното Себе нагоре в сърцето,  когато астралното Себе на този човек направи жилище в сърцето му,  където то наистина си е у дома, той веднага ще открие нещо чудесно:  когато се издигне над своето природно състояние и вече не гледа на света  през слънчевия сплит, а през сърцето, той намира потвърждение за онова,  което вече подсъзнателно е предполагал или частично е разбирал: безнадеждността на диалектичния свят, на природата на смъртта.

Вие можете да повтаряте този факт, да шепнете тази истина, да я чуете от  някой друг, но ще я откриете сам едва когато изтеглите астралното  съзнание нагоре в сърцето. Тогава ще я познаете с тялото си. Тогава вие я  установявате не на базата на вярата или поради философски  размишления, не, тогава вие я знаете. Докато астралното съзнание лежи  закотвено в системата далак-черен дроб, съзнанието на човека може да  бъде заблуждавано от астралната сфера и нейните почти безгранични възможности за представяне на нещата. Но когато съзнанието се изтегли  нагоре в сърцето, тогава заблудата изчезва. И тъй като астралното Себе  поради своето естество постоянно силно желае и копнее за нещо, стреми  се към нещо, насочено е към постигане на едно или друго нещо, трябва да  се развие едно ново желание, а именно – желанието за духовно  оздравяване.

Желание за духовно оздравяване, което идва от слънчевия сплит, е  безсмислица и е само един етикет; в действителност то винаги е желание  за задоволяване на Егото за сметка на другите. Истинското желание за  духовно оздравяване обаче се събужда от сърдечното светилище. То е едно непознато до този момент желание на основата на отхвърляне и  нежелание на диалектиката. Едва тогава на астралното съзнание се дава  една нова насока по позитивен начин. Астралната сфера на диалектиката  може винаги да отговори на един човек и да го задоволи, докато желанията  му не се издигнат над обикновената егоцентрична, его-осъзнаваща степен,  т.е. над обикновеното природно ниво. Ако човекът се освободи от тази  степен, спасението е близо; тогава Гносисът ви пресреща по вашия път. Но  тогава първата ви задача е пречистването на сърцето.

Но, както вече казахме, под ръководството на астралното съзнание,  живеещо в слънчевия сплит, дивото животно в човека от младини е  злоупотребявало толкова много със сърдечното светилище и не по-малко  със светилището на главата, че когато вие изтеглите астралното съзнание  нагоре в сърцето, то влиза в едно толкова повредено и ужасно опорочено  светилище, че последното трябва да бъде съвестно възстановено и  пречистено.

От Глава – XV Пътят към състоянието
“чужденец в света”

Когато вие, след един много дълъг опит през живот, управляван от слънчевия  сплит, се издигнете над обикновеното нисше природно състояние, като  изтеглите астрално-съзнателното Себе нагоре в сърцето, тогава намирате,  както вече установихме, сърдечното светилище в едно силно повредено състояние. С него толкова дълго е било злоупотребявано, то толкова много е  било угнетявано от нисшата природа, че егоцентричният живот от слънчевия  сплит е затворил латентните възможности на сърцето много по-силно,  отколкото това би могло да се обясни само със състоянието на раждане.  Затова може да се каже за почти всички хора, че техните възможности на  млади години са много по-големи, отколкото по-късно. Поради  многогодишното препъване през света на диалектиката в сърдечното  светилище са натрупани много големи щети. Затова, когато се пробудите в  новото гностично утро, вие трябва да предприемете от този момент нататък  интензивно пречистване на сърцето.

……

Може да се каже, че почти всички ученици се стараят да изтеглят астралното  и съзнание нагоре в сърцето. Това означава, че те наистина отварят един  прозорец в насоченото си към природата състояние, през който засиява една нова светлина като утринната зора при изгрева. И веднага щом можете да  погледнете през този прозорец на сърцето, вие ще достигнете до знанието, че  можете да намерите вашето истинско вътрешно щастие само върху една  съвсем друга спирала на живота. Същевременно чрез това ново състояние, в  което сте навлезли, започва да говори Розата на сърцето. Освен това,  гностичната светлина е проникнала в кръвта ви и е предизвикала съвсем  други пориви във вашата система.

….

Когато достигнете това състояние, старият процес на развитие още няма да  ви е напуснал. Но старият живот ще е оставил вече дълбоки следи във  вашето сърдечно светилище. Затова то трябва да бъде пречистено. Защото  докато сърцето не се пречисти според гностичните мащаби,  другата насока, която сте дали на астрално-съзнателното Себе, ще бъде  следвана само частично. Тогава латентните възможности на сърцето няма  да могат да се освободят; старото жизнено състояние ще продължава да  играе важна роля в живота ви и така сънното съзнание ще се връща всяка  нощ отново в астралната сфера на природата на смъртта, с всички  произтичащи от това последици.

По силата на вашето жизнено състояние вие винаги ще сте предмет на  домогванията на силите от огледалната сфера, и дори в по-голяма степен  от обикновено, защото обитателите на огледалната сфера знаят, че  съществува възможността да ви загубят. От това става ясно, че вашият  жизнен път в момента е затруднен, защото в състоянието, в което се  намирате, и Гносисът, и природата играят една и съща по важност роля в живота ви. От това вътрешният конфликт, естествено, продължава  непрекъснато да се изостря. Вие можете да проследите този ход на нещата  в гностичното евангелие на Пистис София. Това евангелие от  началото до края е вдъхновено от хода и пътя на опитностите на ученика,  който се пробужда от природния, нисшия живот в сърцето, и с пълна  сериозност понася последиците от това.

Който изтегли астралното съзнание нагоре в сърцето, прониква спонтанно в  свещените пространства на Универсалното гностично братство. Но много  скоро кандидатът, също като Пистис София, бива върнат обратно, за  да пречисти на различни етапи сърцето си от многото недостатъци.

Като ученик на Духовната школа вие търсите нефалшифицираната, чиста  светлина. Вие търсите един във висша степен освобождаващ живот. И от  факта, че сте изтеглили съзнанието си нагоре в сърцето, вие вътрешно  знаете, че чистата светлина съществува. Това е чистата, първоначална  астрална субстанция, чистата астрална сила, така както тя съществува в Универсалната гностична верига. И сега става дума за това, че трябва да  оформите по един напълно нов начин сидеричното, или астралното си  тяло, тялото на желанията, в съответствие с мащабите на Гносиса. Всеки  ученик трябва да осъществи трансфигурацията на астралното Себе, което  трябва да стане чисто като гностичната светлина. Светлината ви докосва преди всичко с тази цел. Така според степента на вашето ново вътрешно знание вие можете да храните надеждата, че ще успеете да  осъществите това необходимо пречистване, което е първата форма на  трансфигурацията….

Ето защо вие трябва из основи да нападнете вашето Себе. При това не  бива да се насилвате, защото това би причинило още повече напрежения.  Но трябва да атакувате вашето Себе в основата му. Тогава се развива онзи  могъщ и великолепен процес, за който ние досега толкова подробно  говорихме. В пречистеното сърце се ражда безсмъртната душа – базата за един съвсем нов човешки тип……

Така новото душевно състояние ще се докаже в кръвта и в нервния флуид,  а също и в астралния флуид на вашето същество, от което зависи вашето  новораждане. Накрая обновителният принцип има грижата да издигне на  тази база новата мисловна способност, с която тогава новото състояние на  съзнанието става съвършено. Целият процес се обозначава като новото  звездно, или астрално раждане.

Това ново астрално раждане и всички процеси, свързани с него, образуват  същността на работата, с която ние се занимаваме в Духовната школа. Ако   развитието на един ученик е добро, независимо от това как формулира  мотивите си, тогава той действително е дошъл в тази школа, защото  астрално-съзнателното Себе в него е положило усилия да се освободи елементарно от системата далак-черен дроб и да проникне нагоре в  сърцето. На тази база той бива посрещнат с “добре дошъл” в Школата и  трябва да влезе в голямото работно място на сърдечното светилище, за да  осъществи там чрез постоянството на един действен живот цялостното  астрално раждане, новата действителност на съществото. Затова в един от  нашите ритуси се казва: “Ние освещаваме днес нашата Роза, за да  може тя да се превърне в корона, която Ти, о, Гносис, ще поставиш на  главите ни.” Този ритус се е използвал от всички предшестващи братства, и  сериозните кандидати, тези борещи се в Школата същества, го доказват с  твърдото си решение и ежедневното си старание.

… ….

Когато изтеглите астралното съзнание в сърцето, вие ставате предмет на  старанията на два свята. Тогава старото и новото ви атакуват; това е едно  състояние, което става все по-нетърпимо за понасяне поради  напреженията, които то носи със себе си. Затова вие трябва да сложите на  раменете си вашия кръст с розите и да изминете пътя, който води от Витлеем до Голгота, за да можете един ден да вървите в новата светлина, така както Той е в светлина.

Ето защо на първо място е необходимо астралното съзнание във вас по  време на физически покой и сън през нощните часове да не попада вече в  астралната сфера на природата на смъртта. Това е първата задача.  Представете си, че за няколко нощи ви се удаде да се освободите от  астралната сфера на диалектиката – тогава бихте разбрали каква голяма  благословия произтича от това.

Затова трябва да прилагате вашите нови възможности директно, като  започнете да живеете от тях, да се свързвате с тях по всяко време на деня  и да носите последиците от това. Вие не бива да се оставяте повече да  бъдете увлечен в кипежа на обикновения живот на хората – нито като  отделна личност, нито като група – а отсега нататък трябва да бъдете изцяло насочен към голямата цел и да приведете съществото си в съответствие с нея. Така както на младини обикновено се стараете най- после да станете възрастен, да напреднете и да се издигнете в обществото,  така сега трябва в първата крехка и пълна с надежди младост  на вашето гностично ученичество, намирайки се пред вратите на  Новия живот, да се подготвите напълно за него, да израснете като душевен  човек, да напреднете и да се издигнете в душевния свят.

Естествено че вие ще трябва все още да изпълнявате тук вашите  обществени задачи. Ние всички имаме своите задължения и отговорности,  които чакат да бъдат изпълнени и ни тежат. Вие не бива да занемарявате  задълженията си! Но ако виждате пред себе си голямото, вечното  предназначение на душата, необходимостта да събудите за живот духовния  човек в себе си, тогава всичко друго, обществено и диалектично,  с което временно е така необходимо да се занимавате, ще отстъпи на  второ място. С това не искаме да кажем, че те нямат вече никакво  значение, а че Едното, великото трябва да има предимство във вас ден и  нощ.

Всичко останало ще се подчини спонтанно на това. Докато вие сте зает с  вашите всекидневни грижи, независимо какви са те, гласът на душата ще  зазвучи и вие ще чувате нейното ликуване. Всичко друго ще отстъпи на  заден план като от само себе си, когато астралното съзнание във вас,  издигнато нагоре в сърцето, изрази своя копнеж към Новия живот. Този копнеж трябва да звучи във вас ден и нощ като един постоянен камбанен  звън. Тогава вие ще тръгнете директно и на практика по един път на  себеотдаване, по един логичен път на трансфигурация.

Вие познавате този копнеж. За какво ли не сте копнели вече в този живот! И  ако се върнете назад и си спомните за всички тези най-разнообразни  желания, ще разберете, че едно желание може да бъде толкова голямо, че  да завладее изцяло един човек. Ако копнежът ви към Освобождаващия  живот, към Гносиса, е толкова голям и дълбок, тогава астралното ви Себе  ще се посвети в себеотдаване изцяло на Дао, на Розата на Розите, на  Гносиса. Тогава запейте по същия начин вашите тринадесет песни на  разкаянието на Пистис София, защото вие сте Пистис София!

Ако се намирате в това състояние и участвате в този процес без абсолютно  никакво форсиране на волята, тогава вашето астрално Себе  вече няма да може да вирее, да живее и да диша в астралната сфера на  смъртната природа. Ако сте така изцяло изпълнен от желанието за  спасение, тогава вашето астрално Себе вече няма да може да влиза в  астралната сфера на смъртната природа; тогава астралното Себе на  вашето обикновено природно състояние ще умре, а астралната сфера на  смъртната природа трябва, естествено, да ви пусне от хватката си, защото вече не ще може да ви достига. Що се отнася до астралното Себе, тогава  вие ще сте умрял според природата.

Но какво става оттук нататък? Какво ще стане тогава, когато за вас стане  действителност и истина казаното за Иисус, нашия Господ, че няма място  на земята, където Той би могъл да положи глава? Разбирате ли  прекрасното значение на това? Невежият, природно религиозен човек го  изживява като нещо ужасно: Господ Иисус, за Когото не е имало място,  където да положи главата Си!

В действителност тук става дума за една неразбрана милост. Когато по  силата на вашето астрално Себе вие не можете повече да влезете в   астралната сфера на смъртната природа, тъй като разделянето на  личността в действителност вече не е възможно и истинското сънно  състояние, което в диалектичния живот е нормално, вече не може да се  състои, или с други думи, когато за нощно-съзнателното Себе, за вашето  сънно съзнание, вече няма да има място в природата на смъртта, където да можете да положите главата си, тогава какво се случва? Тогава за вас се  отваря другото! Младият гносис притежава едно групово тяло, едно  ново жизнено поле, една нова, чиста астрална сфера, която групата е  образувала около себе си. И това е вашето ново място за почивка, което е  съгласувано с потребностите на вашия насочен нагоре ход на развитие,  едно прекрасно, чисто място – Живото тяло на Гносиса, където вие в пълна сигурност можете да прекарате нощния си живот.

Съществува и един друг аспект, който ние трябва да обясним по-подробно.  Досега разглеждахме астралното новораждане само във връзка с личния  ход на развитие. Но човекът, който върви по пътя на душевното развитие,  няма да спре дотук, а ще докаже в една непрекъснато нарастваща степен  характерните качества на душевния човек, като например една никога неотслабваща, безлична любовна сила, пълно пренебрегване на  собствените интереси, спонтанно и абсолютно служене. Който постави на  първо място в живота си душата и нейния жизнен път, ще постави целия си  живот, както обществен, така и личен, всичките си обичайни, повтарящи се  ежедневно задължения и отговорности, изобщо всичко, което произлиза от все още продължаващото природно раждане, в един съвършен, солиден и хармоничен ред.

Ако започнете да живеете от душата, ако сте обновен според астралното  Себе и вашето най-дълбоко и най-висше желание е насочено към Школата  и нейната възвишена цел, тогава във вас не само ще настъпи покой, но  този покой и тази хармония ще се излъчват от вас и ще обхванат и вашето  лично обкръжение. В заобикалящата ви среда ще започне да се осъществява нещо ново. Там също ще настане покой, тишина и  равновесие. И всички неща, които може би са ви причинявали преди грижи и тревоги, които по-рано са водили до напрежения, тогава ще изчезнат. Те  ще станат толкова незначителни, колкото примерно подскачането на едно  врабче по покрива на къщата ви или жуженето на муха по прозореца.  Всичко, което във вашето най-дълбоко същество ще отиде на второ или на  трето, или на последно място, вече няма да представлява пречка за вас. То вече няма да причинява трудности и да предизвиква конфликти – вие  просто ще го пуснете от себе си, защото ще се слеете с този могъщ,  прекрасен живот на душата. Вие ще се виждате един друг с погледа на  душата, вие ще разбирате другия, който върви до вас, ще разбирате  усилията и борбата на онези, които може би се измъчват от едни или други  напрежения и поради това вършат някои неща неправилно или по по-различен начин от вас. Който живее предимно от душата, допринася за  укрепването на истинска хармония във всички области на живота, в които  се движи. Служенето на човечеството, произтичащо от душата, съдържа в  себе си всички жизнени аспекти.

Който напълно се извиси в това, става чужденец на земята. Който е трансфигурирал според астралното Себе, той не само се чувства чужденец  на земята, той е такъв. За неговото вътрешно същество вече  няма място за покой на земята. Той е като изгнаник. За него се отваря  голямата родина на душите – златната Глава на Живото тяло, новото  гностично астрално поле. За него сънят на тялото се превръща в будност  на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието – в бременност с доброто, и износването на Словото – в плодотворни дела на  спасението.

От Глава – XVI Пробуждането на душата (I)

В предишните глави ние обяснихме, че чрез осъществяване на  ученичеството във фундаменталния смисъл на думата ученикът  непременно става чужденец на тази земя. Вие трябва добре да разберете значението на това. Ние в никакъв случай не смятаме, че ученикът трябва  да приеме едно ексцентрично държание към всичко, което в Школата се  нарича “диалектично”. Още по-малко състоянието “чужденец на земята”  трябва да се разбира като един вид безразличие към всичко, което живее и  съществува. Със сигурност нямаме предвид и някакво революционно  поведение към обществото и хората.

Не, “чужденец на земята” е едно фундаментално състояние, при което  ученикът не може повече да се държи иначе, едно състояние, което  възниква чрез промяна на личността. Когато тази промяна е станала факт,  тогава съответният ученик вече не може да си намери място за покой в  природата на смъртта. Когато при заспиване вътрешната, фина част на  личността напусне тялото, в природата на смъртта не може повече да се намери място, където тя би могла да се отдаде на почивка. В резултат на  това ученикът се чувства като прогонен.

До това състояние стига всеки ученик, който е изтеглил астралното  съзнание в сърцето, подкрепено от едно последователно ученичество и  непрестанно пречистване на сърцето чрез един неегоистичен, служещ  живот. Тогава той попада в една особена ситуация, която за  щастие понякога трае кратко време, при която, търсейки нощния покой, на  практика не може да заспи. Защото, когато заспи поради умора на тялото,  фината част на личността застава като пред една стена и бива отблъсната  отново назад в тялото, тъй като за астрално-съзнателното Себе не може да се намери жизнено, или дихателно поле. Това доказва фактически, че  личността се променя. Ако в тази ситуация ученикът не знае как да  постъпи, твърде е възможно да се появят телесни проблеми. Затова ние  говорим за тези неща.

Много ученици вече познават състоянието “чужденец на земята” и, слава  Богу, все повече ще попадат в тази току-що обяснена особена ситуация.  Тогава те трябва да знаят как да постъпят. Те трябва да знаят, че за тях  съществува едно място, едно гностично астрално поле, което вече е  приготвено за тях. Чак тогава кандидатът ще разбере какво означава  Школата за него. Духовната школа като Живо тяло, като гностична група,  поддържа за учениците едно такова изпълнено с милост място за почивка.

Както около нашето физическо тяло се намира едно астрално тяло, по-голямо от физическото, така и около тялото на Духовната школа се  разпростира едно астрално тяло. Живото тяло на Школата притежава един  астрален аспект. Той се захранва за живот с астралния хляб на чистата  гностична природа. Това астрално поле диша в Универсалния Гносис, в  първоначалната астрална субстанция. Това е родината за душите на  всички, които поради своето растящо душевно състояние се чувстват чужденци на земята.

Ние желаем да ви обясним, че душата притежава един много ясен,  позитивен астрален аспект, който много добре се разпознава още в началото на душевното развитие. Отначало душата се обгръща в една  дреха от астрална субстанция. Когато ученикът подкрепя растежа на душата чрез решително, позитивно жизнено поведение и в един определен  момент вече не може да диша, не може да живее в пълната с големи опасности астрална сфера на смъртната природа, тогава, естествено, не бива да има вакуум, а една нова душевна родина трябва да поеме ученика.

Тук е необходимо да се отбележи, че в степента, в която се развива новата астрална дреха, изчезва старата астрална дреха. В гностичния път няма  астрална култура, няма етика на желанието, с която толкова често се позира в живота. В диалектичния свят хората непрекъснато се опитват да избегнат породените от желанията напрежения, при което те изграждат една етика на желанията, която наричат например аскетизъм. Но ученикът на духовната школа не упражнява аскетизъм, нито астрална етика, нито  етика на желанията. Той осъществява ни повече, ни по-малко само и  единствено астрална трансфигурация.

Когато някой прилага определена етика, в резултат на която той се чувства  тук не като у дома си, или като чужденец, той може да се почувства веднага отново на мястото си, като реши да преустанови прилагането £; също както, примерно, някой за един ден се приспособява към навиците на дадено  обкръжение или среда, но се връща след това към собствените си жизнени  обичаи, а при евентуално желание може да премине дори към съвсем  противоположни навици. Но в ученика се осъществява ни повече, ни по- малко от една трансфигурация – трансфигурацията на неговото астрално жизнено състояние, което предшества развитието на новата мисловна  способност.

… …

Нека да предположим за момент, че сте изтеглили астралното съзнание  нагоре в сърцето и че сте един извънредно сериозен и динамичен ученик, който успява да се наложи като такъв, следователно не се плаши от принудителни последици и не прави компромиси. в такъв случай душата е родена във вашето сърце. Ако продължите интензивно с пречистването на сърцето, така че новородената душа да може да се разшири, тогава в съответствие с това ще се развие новата астрална дреха и естеството на вашата личност ще се различава ясно от това на обикновените хора. Когато се осмелите да започнете ученичеството, започва трансфигурация, която води до определен кризисен момент, обозначен като “чужденец на земята”. Тогава вашето тяло в структурно отношение се отличава видимо от това на другите диалектични хора, тъй като вие имате очевидно нови астрални  жизнени потребности, необходими за цялостната ви личност.

….

…По силата на вътрешния си подтик учениците търсят контакт с  центровете, храмовете и групата, доколкото им е възможно. Къде би могъл да се осъществи по-добре този контакт, освен по време на престоя от няколко дни в нашите места за конференции? Това е една от най-важните причини за силното нарастване на броя на посетителите.

Ако разбирате това, вие можете да прецените за себе си дали живеете вече от новите астрални жизнени потребности, дали цялото ви същество вече се стреми към новия жизнен еликсир. Попитайте себе си дали съществува у вас този постоянен стремеж да не пропуснете по възможност нито една конференция.

…..

Астралните жизнени потребности на повечето от нашите ученици се увеличават с много бързо темпо. Техният живот се придвижва ясно в дадената посока. Затова сега се повдига важният за вас въпрос: “Как можем да влезем в това ново астрално поле, в това ново тяло на Школата? Как можем да използваме тази голяма милост?” 

За да вземете участие в гностичното астрално поле на Духовната школа, е  необходимо вътрешно да се освободите напълно от рутината на  ежедневието и жизнената сигнатура на природно родения човек, така че  целият ви живот през деня да се намира под знака на душата. Вашият  дневен живот трябва да бъде едно последователно прилагано, живо  ученичество в самоотвержено служене, водено от безсъмненото  човеколюбие на Истинската душа и в пълна липса на спор. Вие трябва дълбоко да осъзнаете, че нормалното, природно родено жизнено поведение на конфликтност, постоянното обсебване от страсти, раздразнения, настроения и други подобни на тях състояния унищожават  всичко, което е било създадено във вас като ново астрално съзнание.  Затова един живот без конфликти и спорове е абсолютно необходим.

Един такъв дневен живот сам по себе си е вече една интензивна милост,  интензивна възможност за растежа на душата. Сега във висша степен е  поучително като природно родени хора да се намирате обективно в света,  но да оставяте онези неща, които по-рано са означавали толкова много за  вас, изисквали са целия ви интерес и са довеждали вашия темперамент до  най-голямо вълнение, да минават покрай вас, като само ги регистрирате,  без да реагирате. Не от безразличие, а поради състоянието на вашето  душевно новораждане.

….

Когато един човек живее от душата, той във всеки момент от деня осъзнава голямата милост и любов на Гносиса. Когато сте душевно роден и  участвате в Гносиса, на вас нищо не може да ви се случи, никой не може да ви притесни, и тогава, според думите на Библията, няма да падне косъм от  главата ви. Да имате правото да участвате в едно жизнено поле, където не  съществува раздвоеността на диалектиката, в което няма враждебност и  огнените пламъци на омразата, на критиката, на конфликта и порочността липсват – това дарява безкрайна радост. В цялата човешка история много  душевни хора са свидетелствали за това.

За душевно родените хора е необходимо да завършат деня си по следния  начин: Когато, завършили дневната си работа, отидем в спалнята да си  легнем, когато нашето тяло се отпусне в покой, тогава нашите мисли и  разсъждения не бива да се занимават с многото аспекти на диалектичния  свят, защото той винаги е едно бедствие. Той винаги се обръща към природно родения Аз и ни настройва трагично. Не, в края на деня ние  записваме в себе си благодеянието на Пимандър. Ние оставяме  интензивния поток на гностичната благословия да протича през нас, така че  да се изпълним с една чиста радост дори и тогава, когато във всяко  отношение от гледна точка на диалектиката бихме имали причини да се  оплакваме или да сме загрижени за нещо. И когато по този начин със живото лечебно средство на Гносиса постигнем хармония и нашето дишане приеме спокойния ритъм на вътрешната удовлетвореност и благодарност,  тогава човек заспива като дете, изцяло насочен към истинската светлина.  Тогава сънят на тялото се превръща в будност на душата, което означава съвършената будност на душата в нейния собствен свят, в гностичното  астрално поле.

Сънят на тялото, както вече казахме, не трябва да започва в една обща,  типично диалектична, егоцентрична насоченост, дори и ако тя е от невинен  характер, а в едно съвършено душевно насочване. Ако живеете през  целия ден от душата, ако поставите всичко друго на второ място след  насочеността си към душата, тогава това няма да ви затрудни много. По  този начин вие ще насърчавате душевното съзнание, а с това и пробуждането на душата в определеното и приготвено за нея поле.  Същевременно това е и един основен принцип: Когато заспивате с  насоченост към душата, тя става съзнателна, тя става будна. След всичко  казано досега вие ще разберете необикновеното предимство и голямото  значение на това поведение.

Тук става дума преди всичко за насочването, за вибрацията на астралното  Себе при заспиването на тялото. Това е определящо за всичките ни нощни  опитности. Който е изживял това, знае, че човек винаги се събужда така,  както заспива. Когато един угрижен човек,  човек, който обича да се задълбава в мислите си, говорейки за своите  проблеми, каже: “Аз ставам и си лягам с грижите си”, този факт говори сам  за себе си! Но човек сам предизвиква проблемите си – неговата погрешна  насоченост е тази, която го държи в плен. Вие ще се събудите със същата  вибрация на астралното Себе, която сте с точно определената насоченост,  която по време на вашия сън ви пренася в съответстващата £ среда.

…
Същият закон обаче може да се приложи с освобождаващо въздействие. Който заспи с душевна насоченост, изпраща душата си в душевния дом, който в Школата се е превърнал в реалност за него. Подобното привлича подобно. 

Разбира се, не бива да се питате със страх: “Дали при заспиването си съм напълно насочен към душата?” Не трябва да се задълбавате във въпроса  дали прилагате правилния метод, или не. Вие трябва да поставите акцента върху вашия дневен живот! Целият ви ден трябва да премине под знака на душата като един живот, отдаден на служене. Тогава в края на деня, преди лягане, душевно ориентирани, вие ще сте проникнати от голяма  благодарност. И когато сънят дойде, душата ще попадне непосредствено в  астралното поле на Школата в едно състояние на трезвеност и будност, което съответства на степента на душевното развитие, което като ученици  сте постигнали.

Естествено в душевното развитие има разлики. Между учениците се  намират много зрели души, повече или по-малко зрели и току-що  пробудили се. Но каквото и да е вашето душевно състояние, едно е  сигурно: когато заспивате, отправени към душата, тя ще попадне в дома на  душите, в гностичното астрално поле. Там тя ще бъде в онова състояние на будност, което съответства на степента на нейното душевно развитие. Всичко, което душата ще изживее в това състояние, тя ще го донесе на  другата сутрин като едно съкровище обратно в тялото. Тогава тялото вече  си е отпочинало, заредило се е с жизненост, а вие сте готов да подтикнете  новото поведение напред към по-голяма слава. вие ще имате силата да не  оставите това само като една мисъл или едно желание, но да преминете към дела. Нови, по-големи възможности ще изпълнят вашето същество, и в  съответствие с тях процесът на трансфигурацията ще бъде ускорен.

Вие със сигурност ще прозрете тази неоспорима истина, или по-точно чрез  познанието, че сами определяте степента на вашето гностично развитие, че държите съдбата си в собствените си ръце. В света на диалектиката  човекът е играчка на съдбата, която властва над него, но в Гносиса той държи съдбата си в собствените си ръце. Пътят на Гносиса не познава тежки, трудни за разбиране методи, системи за дишане и всякакви подобни, както и многобройни молитвени правила. Той изисква само да сте отправен към душата. Това е ключът за вашето спасение.

Ако виждате това ясно пред себе си и се издигнете към един истински  душевно насочен живот, към живота на душевно родения човек, тогава и  вие ще напишете в сърцето си благодеянието на Пимандър и с безкрайна радост ще посрещате часа на ежедневното пробуждане на душата. Ако веднъж изживеете това, то никога вече няма да ви остави. Такава една опитност не е като диалектичната радост, тя не е приповдигнато настроение, което скоро отминава като за миг проблеснал единствен слънчев лъч от облачното небе. Не, това е една трайна радост, едно продължително изцеление, което изцяло изпълва сериозния ученик.

От Глава – XVII Пробуждането на душата (II)

/ Обобщение на досегашните глави /

Темата, към която се обръщаме сега, се отнася до такъв вид нови аспекти в развитието на ученика, че ние считаме за добре първо накратко да прегледаме обясненото досега.

Ние обяснихме значението на стих 72 от “Пимандър” на Хермес, където между другото се казва следното:

“Сънят на тялото се превърна в трезва будност на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието ми – в бременност с доброто, а износването на Словото – в плодотворните дела на спасението.”

Ние поставихме въпроса: Къде отива онази част на личността, която излиза от нея, докато тялото спи, и какво прави тя по време на нощните часове, или по-точно, какво се случва с нея? Ние узнахме, че нощният човек, ако  можем да се изразим така, престоява в астралните сфери на  диалектичната природа, и ние изследвахме характера на тази сфера.

Астралната сфера притежава една силно оформяща способност. Мисли,  желания, чувства и обекти на волята се проектират в нея. Имайки предвид  живота в огледалната сфера и общото поведение на живеещото сега  човечество, става много ясно, че астралната сфера на диалектичната  природа е замърсена и усложнена във висша степен. Тя не е нищо друго  освен заблуда и е напълно негодна за всякакъв гностичен живот, тъй като астралната материя е необикновено магнитна. Всичко, което не съответства на вида на астралната сфера, бива просто отнето на “нощния  човек”, т.е. на фино материалната личност, която попада в астралната  сфера. В замяна на това нощният човек получава съответстващата на  астралната сфера астрална субстанция. Затова ние четем в гностичното  евангелие на Пистис София, че на нея непрекъснато £ отнемат  светлинните сили.

Астралната сфера на обикновения живот е изпълнена с несвещените сили на еоните, които могат да бъдат обозначени като природни сили. “Еон”  буквално означава: ход, протичане на времената, неизмеримо времетраене. Чрез това понятие ни става ясно какво представляват еоните във връзка с астралната сфера. Еоните са астрални сили, астрални  въздействия, които са се образували в много дълги периоди от време и са станали много могъщи; такива са например проекциите на човешки желания и мисли, които толкова дълго са били подхранвани, че накрая са оживели в астралната сфера.

Нека да предположим, че мислено сме си представили една картина и години наред задържаме тази картина така, че тя да може да се запомни от нашите деца и от всички, които живеят с нас, а хората на изкуството да я рисуват, да я извайват в камък и възпяват. Тогава ще можете да си представите как по този начин в астралната сфера се образува един еон. Това са проекции на постоянни потоци от човешки желания и мисли, които в края на краищата стават толкова живи, че започват да владеят и заробват хората. Тези еони, чиято сила постоянно нараства, защото непрекъснато се подхранва от хората, обират светлинната сила на всеки гностично насочен човек, който попада в астралната сфера. Обикновено това се случва всяка нощ с всеки ученик, когато довери тялото си на покоя и съня.

От това за всички сериозни ученици произлизат много важни заключения, между които и логичното и необходимо изискване те да се оттеглят от астралната сфера на смъртната природа. Когато един ученик установи, че в секи път, попадайки през нощните часове в астралната сфера, става жертва на необикновено опасното влияние на това поле, тогава актуалният въпрос е: “По какъв начин мога да се освободя от това? Как ще успея да се предпазя от тези влияния?” Това е първото заключение.

Второто заключение е, че съответните ученици, щом са се освободили веднъж от астралната сфера на смъртната природа, следва да отвеждат през нощта фината част на своята личност в едно друго астрално поле, където горепосочените замърсявания и опасности не съществуват. вие сигурно ще се съгласите с нас, че тези изисквания са елементарни и никой не може да ги избегне. Без осъществяването на тези изисквания всяко гностично ученичество е просто една заблуда. 

При това никой не е в състояние да се принуждава, да се насилва. дори и да се опитате, ще се убедите, че няма да можете да издържите повече от е дин или няколко дни. Тази борба със сигурност ще завърши с поражение. Затова ние вече установихме: ключът към гностичния път се намира във възможността астралното съзнание да се насочи в друга посока посредством астрално-съзнателното Себе.

Затова е необходимо: първо, ученикът да изтегли ядрения принцип на своето Азово същество от системата далак-черен дроб нагоре към сърцето. Това може да се осъществи с успех само тогава, когато човек е узрял за това. Когато жизненият път в материята, в природата на смъртта, ви е оставил най-накрая да стигнете до задънена улица и когато откривате, че за един човек, който се движи по хоризонталната линия, не съществува никакъв изглед за спасение, тогава вие изтегляте ядрения принцип на Аза от неговото седалище в системата черен дроб-далак нагоре в сърцето.

Човекът, чийто Аз е центриран в системата далак-черен дроб и по-точно в слънчевия сплит, е олицетворение на гранитно твърдия, егоцентричен природен човек, който се е вкопчил със зъби и нокти здраво в материята и очаква всичко от нея. Но след по-кратко или по-продължително време, често след многобройни съществувания в микрокосмоса, въпреки всичко идва моментът, когато този човек разбира, че в природата на смъртта не съществува изход, и открива, че съществуването му е един безнадежден, безкраен кръговрат. Но докато живее все още от системата далак-черен дроб, докато доказва с живота си дори и най-малко себеутвърждаване и егоцентричност, за него ученичеството в една духовна школа е напълно безполезно. Само този, който е в състояние да изтегли съзнанието си нагоре в сърцето, може да победи своите първични природни инстинкти. Тогава неговото астрално Себе ще направи свое жилище в сърдечното светилище. Едва тогава той ще бъде в състояние да види света такъв, какъвто е в действителност.

Тогава от астралното Себе ще произлезе едно ново желание, един нов копнеж, една въздишка по истинското, същинското освобождение, наречено на свещения език “копнеж към духовно изцеление”. Този копнеж вече може да отвори сърцето на човека за Гносиса, за Светлината на свещения Граал, и така Розата на сърцето бива докосната. По този начин, а именно чрез копнежа към духовно изцеление, който възниква при изтеглянето на астрално-съзнателното Себе нагоре в сърцето, ученикът застава пред вратата на едно напълно ново жизнено състояние.

Милиони хора стоят пред тази врата, милиони вече отдавна копнеят по този начин за един истински освобождаващ живот. Така тези свързани един с друг хора също са създали един Между този Тринадесети еон и копнеещия, въздишащ човек се е създала една взаимна връзка, в резултат на която огънят на неговото желание става все по-голям и по-интензивен. Усещането и прозрението за състоянието на разруха, в което той се намира, нараства непрекъснато. Само копнежът към духовно оздравяване обаче не е достатъчен. И в този случай астралното Себе продължава да престоява в нощните часове в астралната сфера на смъртната природа, а на следващата сутрин се завръща така ограбено откъм светлинната си сила, че повредите са още по-големи от когато и да е било преди. Поради това четем за непрестанно повтарящите се песни на разкаяние, които Пистис София пее.

Сега вие разбирате, че освен копнеж за духовно изцеление, е необходимо също така и себеизцеление. Който наистина копнее да бъде духовно излекуван, ще се опита да направи всичко възможно, дори и невъзможното, за да се приближи до това изцеление. Това е логично. Тогава една засилена лична активност също трябва постоянно да доказва, че този човек се пречиства чрез огъня на копнежа за духовно изцеление. Тази собствена дейност трябва винаги да излиза от сърцето на човека и така да оказва влияние на цялото жизнено състояние. Ето защо ние в Духовната школа винаги говорим за това толкова необходимо пречистване на сърцето. Който наред с копнежа за духовно изцеление постигне на практика също и едно действително себепречистване, приема това изцеление с всичките му последици в раждането на Новата душа.

Вие сигурно познавате отблъскващата негативна предвзетост на мнозина, които крещят за помощ и молят за подкрепа за всяко нещо в диалектичния живот. Но човек трябва да разбере, че за да постигне истинско спасение, трябва първо да постави в действие самия себе си и цялото си жизнено състояние. Заедно с копнежа за духовното изцеление трябва да се развие и себеизцелението. Тогава, както се казва, изцелението ще се докаже в раждането на душата.

Ако още веднъж хвърлим обобщаващ поглед върху вече обясненото развитие, ще видим, че от кандидата се изисква: първо, изтегляне на астралното Себе от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето, с което той преодолява своето природно състояние; второ, развитието на копнеж към духовно изцеление и разкриването на същността на смъртната природа за самия себе си; трето, собствената дейност, себеизцелението, пречистването на сърцето и на целия живот в пълно себеотдаване, което има за последица раждането на душата.

Раждането на душата е всъщност раждането на една нова астрална  същност. Едно душевно същество е преди всичко едно астрално същество,  една същност, която моментално след раждането на душата се предава на  кръвта, на нервния флуид, на вътрешната секреция и оказва влияние също  така и върху органите на интелигентността. веднага щом нещо от новото душевно същество проникне във вас, веднага щом новите астрални  влияния се отприщят във вас, вие развивате една нова способност. Тогава  една нова сила започва да циркулира през цялото ви същество и  въздейства върху всичките ви нормални човешки способности.

Така вие разбирате четвъртата стъпка, която от този момент се намира  изцяло във ваша власт: постоянното, систематично предаване на  управлението на вашия живот на новородената във вас душа, на новите  възможности във вас. Това означава, че с природното си Себе вие напълно  отстъпвате на заден план спрямо Аза, че не постъпвате повече в  съответствие с нашата обикновена природа, а оставяте душата да  управлява целия ви живот. Тогава във вас ще започне да расте новото  астрално същество, новото душевно състояние. Ще се изяви едно съвсем  ново астрално тяло, а старото същество на желанията и старият чувствен живот ще изчезнат напълно.

Тогава вече вие сте влезли в трансфигурацията. В степента, в която се  утвърждава новото развитие, вие умирате за астралната сфера на  смъртната природа; в един определен момент дори вече нямате достъп до  нея. Там вие не намирате място за новото си астрално Себе. И тогава се  отваря новото астрално поле на Живото тяло: чужденецът в земната суетня се приема с “добре дошъл” в новата си родина. Нашите досегашни  обяснения имаха преди всичко за цел да ви уверят в това, че такава родина  съществува. Тя възникна с усилията на мнозина специално за  Младия гносис. Следователно тук не се спекулира за някакво бъдещо  спасение, за по-късно или скоро идващо освобождение. Не, днес за всеки  има една Родина на свободата, в която можем да отидем, ако притежаваме  необходимите ключове и си направим съответните изводи.

Условие за това е притежанието на душа, и доказателството за това се  намира в целия ви дневен живот, именно в дневния живот на  последователно, постоянно и приложено на практика ученичество, в  себеотрицателно служене, носено от очевидното човеколюбие на  истинското душевно състояние. Всеки душевно роден човек трябва след  приключване на дневната работа също да постави живота си изцяло в  сферата на душата и преди лягане да не остава при аспектите на  диалектичния свят. По този начин сънят на тялото ще бъде трезва будност  на душата. Ако си легнете насочен към душата, тя ще бъде съзнателна, ще  бъде будна. Вибрацията, насочването на астралното Себе при заспиване е  определящо за целия нощен живот и за идващия след него дневен живот.

Който, подготвен по този начин, отиде в новото астрално поле, осъзнава  всеки ден с нарастваща сила и с все по-голяма яснота, че сънят на тялото  означава пробуждане или будност на душата и поражда едно истинско  виждане и едно ново развитие, короновано от новото състояние на  съзнанието, което на свещения език се нарича неувяхващата корона на
великолепието.

От Глава – XXI
Светлинната баня и консоламентум
(Consolamentum)

Съществуват още два аспекта на разгледаната в предишните глави тема, които желаем да предложим на вашето внимание. Ние ви говорихме за светлинната баня, която още непробудената и неосъзната новородена душа получава в новото астрално поле. Сега ние поставяме въпроса: От какъв вид е тази баня?

Вие знаете, че едно астрално поле притежава силно оформяща способност за възприемане. Затова Универсалната гностична верига проектира всички аспекти, всички сили на Пътя, всички степени на спасителния процес, които са важни за учениците, в астралното поле на Школата. Цялата Гностична верига се свързва чрез себепроекция с новото астрално поле на Школата. Може да се каже, че това астрално поле съдържа едно универсално учение, една гностична философия, едно всеобхватно познание, което се проектира в субстанцията на това поле като една поредица от картини и символи. Всичко, от което се интересува кандидатът, в един определен момент се предава и запечатва по време на телесния сън, по време на гореспоменатата светлинна баня в астралното му тяло. По този начин той се събужда в тялото, така да се каже, със запечатаното в астралното му тяло послание на Братството. Тези впечатления, тези импулси въздействат, естествено, върху будния дневен живот на кандидата.

… …

Съдържание на Книгата

“Египетският прагносис”, част I
Ян ван Райкенборг

• Предговор
• I Хермес Трисмегист
• II Табула Смарагдина
• III Корпус Херметикум
• IV Първа Книга: Пимандър
• V Пимандър и Хермес
• VI Мястото на диалектичния порядък в космичната седморност
• VII Спасение и изкупление на греховете
• VIII Двойствената същност на човека
• IX Подтикни безсмъртната душа към раждане
• X Добрият край
• XI Благодеянието на Пимандър
• XII Структура на гностичния ритуал
• XIII Диалектичната астрална сфера
• XIV Изходът от астралната обвързаност
• XV Пътят към състоянието “чужденец в света”
• XVI Пробуждането на душата (I)
• XVII Пробуждането на душата (II)
• XVIII Реалността на освобождението
• XIX Практическото възпитание на мисленето
• XX Знакът на Човешкият син
• XXI Светлинната баня и консоламентум
• XXII Да живеем от новия душевен принцип
• XXIII Развитието на съзнанието в новото астрално поле
• XXIV Сватбената зала: Златната Глава
• XXV Втора книга: Пимандър към Хермес
• XXVI Живото познание за Бог
• XXVII Универсалната Божия Любов
• XXVIII Тайната на нашия произход
• XXIX Да застанем безмълвни пред Бог
• XXX Какво е мъдрост?
• Обяснителни бележи

Избрани глави и откъси от “Египетският прагносис” от Ян ван Райкенборг