От Глава I – Хермес Трисмегист

….
Трябваше да се основе един вселенски събор. Това трябваше да бъде събор, чиито корени да водят началото си от древния Гносис, от Гносиса на Хермес Трисмегист.

Поради това е повече от ясно, че дълбокото осъзнаване на Прагносиса е от много голямо значение за всички, които действително търсят светлината на освобождаващата истина. Затова предоставяме ученията, които досега се предаваха само на ученици, също и на онези, които се намират още извън Школата, но поради своето вътрешно състояние и подготовка принадлежат към жътвата на този жизнен период.

Кой беше или по-добре кой е Хермес Трисмегист? Отговаряйки на този въпрос, човек може да си представи личността или образа на един възвишен пратеник на Бог. Това би било възможно при условие, че не мислите за един определен исторически образ, а за една поредица от такива пратеници; защото древните представяха по традиция силите и изявите символично като богове в човешки образи.

Затова трябва да се каже: Хермес е. Той е истинският небесен човек, който е прекрачил вратите на златната Глава. Затова той се нарича “Трисмегист”, което означава “трижди великият” или “три пъти възвишеният”. Небесният човек е възвишен в троен смисъл – по отношение на религията, науката и изкуството. Те оформят в него съвършения равностранен триъгълник.

Когато говорим тук за религия, ние сме на мнение, че небесният човек изживява и разкрива своята религия в единствено истинската форма, а именно – в една абсолютна свързаност с първоначалната същност на божествеността. Ученикът, който се намира на Пътя и се стреми да се доближи към тази религиозност, доказва това чрез голямата си чистота, любов, истинност и пълна сериозност. Такъв ученик доказва, че е докоснат в цялото си същество от тази любов, която е Бог, че желае да живее от тази любов, копнее за нея и се стреми към съвършенство. Но дори и само в този един аспект на любовта може вече да се различи царственият равностранен триъгълник. Защото, който желае да приеме тази любов, любовта на Бог, и копнее за нея, първо, трябва да се откаже от целия си егоизъм и всички земни стремежи и действия, за да бъде истински гностик. Второ, в съответствие с това изпразване откъм земната природа, той приема светлинните излъчвания на Божествената любов и се изпълва с тях. Трето, всеки, който изпълни тази празнина с любовта на Бог, ще може също така и да излъчва тази любов. Така ученикът по Пътя се доказва чрез ясни и позитивни освобождаващи действия. Това е първият херметичен аспект на възвишеността.

Вторият аспект се явява като резултат от всичко това. Когато ученикът приеме любовната светлина на Гносиса, при това в степента, в която побеждава своята егоцентричност и се отърсва от Себето си, в него се извършва една голяма промяна в петте флуида на природното душевно състояние. Отхвърлянето на Себето е абсолютната предпоставка за това. Основната формула е ендура. без нея “Синът человечески”, Светлината на Гносиса, не може да намери убежище в човешката система. Но ако човешкото сърце е отворено и ако гностичната светлина може да заструи в него, тя може да направи там свое убежище и да извършва след това една ежедневна циркулация.

Една от първите характерни последици от циркулацията на Светлината е промяната на съзнанието, просветлението, или както древните са го наричали, “илюминация”. Тогава се събуждат нови възможности на съзнанието, които потенциално са съществували вече в системата, но до този момент не са можели да бъдат оживени. Но когато новите възможности на съзнанието се събудят за живот, интелектуалният разум се отдръпва на заден план и тогава се ражда мъдростта. Познанието, което се пробужда от тази мъдрост, е вторият херметичен аспект на възвишеността. Той с право се нарича “розенкройцерски аспект”, защото истинският розенкройцер е мъдрец по Божията милост, в смисъл на един новороден мъдрец. Той е Човекът по Пътя към Голгота, който чрез ежедневно умиране закрепя бялата Роза на Кръста и така умира в Иисус, нашия Господ.
….

И така, това осъществяване на небесния човек възниква от една тройна възвишеност, която намира потвърждение и в класическото розенкройцерство:
Първо, след като е пречистил сърдечното си светилище чрез отхвърляне на Себето, кандидатът се среща през тази “порта на витлеем” с божествената любов и по този начин бива запален от Божия Дух;

Второ, чрез тази светлина на любовта той получава мъдростта, но не като предадено интелектуално знание, а чрез циркулацията на огъня в него, от Витлеем към Голгота, чрез неговото пълно умиране в Иисус, нашия Господ;

Трето, кандидатът доказва след това тази възвишеност в ежедневното, действително магично свещеничество. Това е новораждането от Светия Дух.

Новораждането в евангелския смисъл включва, естествено, съвършената саможертва. Върху това трябва много да помислите, когато очаквате да почувствате възвишеността, докосването чрез Гносиса и резултата от вашето вървене по Пътя. Тайната на вашия успех се крие преди всичко в пълната саможертва. Затова, когато говорим за Хермес Трисмегист, вие трябва да знаете, че ние не желаем да насочваме погледа ви към древното минало на човечеството, към праисторическите времена, когато някога един учител е казал много мъдри неща на човечеството, а че тук става дума за живото днес, за живото днес на Гносиса на всички времена.

В това живо днес много ясно говори диалектиката, обикновеното природно състояние. Това природно състояние и неговите сили желаят да ви притежават напълно, да ви абсорбират изцяло, за да си мислите, че не  съществува нищо друго. Може би вие цял живот сте търсили светлината. Може би вие цял живот сте търсили мистериите. Затова ние ви казваме: в живото днес има мистерии, до които вие трябва да се приближите след една тотална промяна във вашето жизнено поведение, ако наистина силно желаете те да се разкрият и да засияят пред вас.

….

От Глава II – Табула Смарагдина

….

Текстът върху Табула Смарагдина, Смарагдената плоча, надгробния камък, под който лежеше погребано непокътнатото благородно тяло на Хермес Трисмегист, както вече знаете, започва с думите: “Това е вярно! Това е сигурно! Това е цялата истина!” Следователно – с едно тройно потвърждение на формулите на мъдростта, които ни съобщава свещеният камък.

При едно повърхностно разглеждане на това начало то изглежда излишно претрупано и противоречащо на трезвата обективност. Не би ли било достатъчно за автора да каже: “Съдържанието съответства изцяло на истината”? Не, това не би било достатъчно за него! защото това тройно потвърждаване се отнася до една магична формула с много дълбоко
съдържание.

Още в първия ред се дава израз на това, че истината, за която свидетелства Смарагдената плоча, се потвърждава изцяло от преживяната опитност в собствената личност и в собствената микрокосмична система. Когато херметичният човек казва: “Това е вярно!”, той има предвид нещо съвсем различно от онова, което си мисли диалектичният човек. Херметичният човек говори и свидетелства за истината едва тогава, когато е извървял Пътя и от собствен опит е стигнал до познание за съответните ценности. Когато чуете от този магичен човек едно такова свидетелство,  вие можете да се доверите абсолютно на неговата истинност и да му повярвате, осъзнавайки същевременно, че и вие, когато един ден извървите Пътя на опитностите, със същата сигурност ще кажете, ликувайки: “Това е вярно!”

Истината има стойност и е вярна за вас само тогава, когато вие лично сте я изпитали, когато сте я изживели от първа ръка. Каква полза бихте имали от една истина, която не следвате и не изживявате? Истината сама по себе си не може просто така да освободи някого, но може да го осъди; това означава, че човек може да влезе в конфликт с истината, ако се опитва да върви по свой собствен път. Но когато се старае да се доближи до истината, да я изживее и утвърди чрез собственото си жизнено поведение, той се освобождава от присъда. затова в Стария завет човекът винаги има причина да се страхува от истината и да трепери пред нейната присъда, докато човекът в Новия завет, който изпълнява истината, я обича много.

С второто изречение: “Това е сигурно!” се изразява, че истината не може да надхвърли собствения опит, не може да стигне по-далече от него и че всеки спекулативно-философски подход ще ви държи, следователно, далеч от истината. вие знаете, че всяка диалектична философия е почти изцяло спекулативна, както многократно е посочвала духовната школа. затова съществуват толкова много противоречащи си философски системи. Те  често са доказателство за висока мисловна дейност, за безграничен копнеж към истината, но от самата истина те всъщност са много, много далеч.

Истината, за която свидетелства херметичният човек, първо, е изпитана и, второ, е свободна от всякакъв спекулативен елемент. И трето, тя трябва да бъде пълната истина. Едва когато истината е съвършена, тя може да бъде освобождаваща.

Обикновеният човек често казва: “Онова, което е вярно за вас, далеч не е вярно за мен.” С това се има предвид, че много от тези така наречени истини, които си противоречат една на друга, се борят за предимство в този свят. Това означава, чеборещият се природен човек в своята самотност  често тръгва по един път, който за него самия е необходим и правилен, но за някой друг може да бъде напълно безполезен и вреден. Но пълната истина в херметичния смисъл на думата е всеобхватна, тя засяга всички и е предназначена за света и човечеството.

Именно за нея говори Смарагдената плоча в началото: Ние не говорим за една истина, която в даден момент е имала голямо значение за определен човек, може би като романтично описание на нечия биография, а за една истина, която трябва да се изживее лично, която не съдържа нито една единствена спекулация и е съвършена и всеобхватна, т.е. тя е предназначена за цялото човечество. Такава една “трижди съвършена”, неприкосновена истина съдържа Смарагдената плоча.

Тя гласи по-нататък:

Това, което е долу, е еднакво с това, което е горе,
и това, което е горе, е еднакво с това, което е долу,
за да се осъществят чудесата на Единия!

И така както всички неща
са станали от Единия
чрез посредничество,
така те всички са родени от този Един
чрез пренасяне.

Вие разпознавате в тази сентенция познатата херметична аксиома: “Както горе, така и долу”. Нека да се спрем малко повече на тази аксиома. Защото, най-общо погледнато, в тази толкова абсолютна теза нещо не е наред. За човек е невъзможно да приеме, че истинското Светлинно царство със своята слава и божественост се проектира в света на диалектиката, в смисъл че диалектиката би била доказателството за него. Напротив, съществува един огромен конфликт между гностичното “горе” и това “долу” на природата на смъртта.

Затова е необходимо да разгледаме херметичната аксиома от друг ъгъл, различен от този на диалектичния човек. Окултният човек влиза в грях преди всичко чрез погрешните си тълкувания. С помощта на херметичната философия той се опитва да представи собствените си егоцентрични стремежи като добри. В своята ориентация към царството на Егото окултистът твърди, че следва божиите пътища, за да направи по този начин това “както долу” еднакво с онова “така и горе”, което, естествено, е невъзможно.

Като изхождаме от сигурността, че в Смарагдената плоча се срещаме със съвършената мъдрост, ние можем тъкмо чрез херметичната аксиома веднага да установим, че във вселенската изява цари един голям конфликт. Това “така и долу” не е като онова “както горе”!

И именно в това е силата на Смарагдената плоча. Тя ви поставя непосредствено пред този голям конфликт във вселенската изява, като го изтъква и насочва вниманието ви върху това, че той не само може, но дори трябва да бъде премахнат в човека и в света. От тази херметична аксиома произтича и голямата мисия на Смарагдената плоча.

Всичко във вселенската изява е произлязло някога от силата на Бог. Затова и всичко в своето паднало състояние може или да се разгради отново чрез Божия сила, или да бъде издигнато обратно към първоначалното си състояние. Следователно чрез тази сила то може също и да  трансфигурира. Затова херметичната аксиома съдържа и дарява голямата тайна за спасението като една научна формула, като една неприкосновена теза: Ако вие се свържете с чудната сила на духа на любовта, с Пимандър – което означава “Пастир” или “Водач на хората”, тогава, естествено, нисшето отново ще стане еднакво с висшето. затова Смарагдената плоча продължава:

Техният баща е Слънцето;
тяхната майка е Луната.
Въздухът ги износи в своя скут.
Земята беше тяхната кърмилница.
Бащата на всички чудни творения в цялата вселена
е вездесъщ.
Неговата сила остава недокосната,
когато се употребява на земята.

Тази кратка формулировка е едно чудо по своята яснота. Авторът казва: Внимавайте, има двама бащи – бащата на природното царство и бащата на духовното поле. И природното царство трябва да произлиза и да се поддържа от духовното поле.

Но е възможно човек да започне да живее само от природното царство,  защото самото то е едно напълно съоръжено творческо поле. Тогава той потъва изцяло в него и така напуска и забравя бащата на духовното поле, както е случаят с диалектичното човечество. По този начин възниква конфликтът. От този момент “както долу” вече не е еднакво с “така и горе”! И възниква едно втвърдяване в расовото тяло, както и различни други кристализации, които съпровождат падналия от духовното поле природен човек.

Ето защо трябва да има едно решение, едно спасение. Тази възможност за спасение съществува, защото:

Бащата на всички чудни творения в цялата вселена
е вездесъщ.
Неговата сила остава недокосната,
когато се употребява на земята.

Ако желаете да употребите тази сила, трябва да внимавате в рецептата на Смарагдената плоча :

Разделяй с голяма любов и с дълбоко проникновение земя-
та от огъня, финото от това, което е твърдо, плътно
и неподвижно.
От земята то се издига към небето и оттам се спуска
отново надолу към земята, и при това приема силата на
това, което е горе, и на това, което е долу.
Така вие ще притежавате славата на цялата вселена и
затова от вас ще бяга всичката тъмнина.

Нападайте чрез силата на Гносиса, чрез силата на божественото любовно дихание цялото си природно същество, което е разделено от бащата на вселената, от Духа. Тръгнете по пътя на ендура, по пътя на голямата трансформация. Този път се провъзгласява и преподава от Духовната  школа вече дълги години. И вие със сигурност ще победите. Който наистина смело се свърже с могъщата сила на силите, един ден ще изпита благодатта.

Тогава всичко това, което Гносисът ви е оповестил относно добиването на златото и въздействието на духовното слънце, ще се изпълни докрай.

От Глава III – Корпус Херметикум

….

Корпус Херметиум, в който ние желаем да се задълбочим в това произведение, се състои от осемнадесет глави, или книги. Първата книга  носи името Пимандър. Това е един диалог между Хермес и едно  мистериозно същество, което се нарича Пимандър.

Тук Хермес е природно роденият човек, тръгнал по пътя на освобождението и преминал през витлеемската пещера на раждане, или този, който вече е  постигнал новороденото душевно състояние. На базата на това новородено душевно състояние той се старае да изтъче златната сватбена дреха. В същото време новото състояние на съзнанието, меркуриевото, или  херметичното съзнание, започва да се изявява. Когато това съзнание е налице, се появява Пимандър.

Херметичният човек се свързва с Пимандър по силата на изявата на неговото новородено същество. Пимандър е вездесъщата божествена  мъдрост. да, Пимандър е Бог! Пимандър е Словото, което бе в началото. Но не в неговото всеобщо значение, както се казва в Пролога на Евангелието  на Йоан: “В началото бе Словото”, или на много други места в библията, където божието име се споменава в неговото общо значение.

Не, Пимандър е Мъдростта, Словото, Божеството, което много определено, много специално и лично се обръща към Хермес. Ако вие на много места в  Библията четете, че Бог говори, че се обръща към някой йерофант или към  някой друг служещ на делото, тогава там често става дума не за божествения език в общия смисъл на думата, а за това, че Логосът се обръща по пимандричен начин към този йерофант или служител, към този херметичен човек.

Вездесъщата мъдрост е излъчване, вибрация, универсална светлинна сила, една голяма, особена електромагнитна сила. Тя е най-висшето излъчване във вселенската изява, излъчването на самия Дух. Когато човек притежава херметичното съзнание, което пробива воала на заблудите, то в един миг разпознава, изживява и изпитва радиацията на Духа. Тогава  между Универсалното духовно поле и херметичния човек възниква един фокус, един контакт, който е ослепителен и силно сияещ. Това е фокус, център, в който Духът и съзнанието застават един срещу друг. Духът на този фокус е Пимандър, а съзнанието – Хермес.

Чрез споменатата дейност на този фокус се осъществява общуването с Бог, диалогът, живият контакт между Бог и човека. Когато, вървейки по Пътя, развиете и изпитате нещо от новото състояние на съзнанието, вие влизате същевременно в личен контакт с божеството и тогава се развива ежедневното общение с Бог.

Вие ще разберете, надяваме се, че това няма нищо общо със спиритичните практики на безплътните същества от огледалната сфера, които по отвратителен начин имитират контакта между Духа и човека. Разберете ясно, че всичко, което се насочва към природно роденото съзнание, към  Азовото съзнание, е без изключение имитация, илюзия, заблуда и измама.

Когато херметичното съзнание се насочи към Духа и поради това духовният огън се възпламени във фокуса на срещата, тогава се появява една  сияеща структура от силови линии, тогава херметичният човек се среща с Пимандър. От оформената по този начин структура от силови линии* в херметичния човек се излива една сила, една вибрация. Тази вибрация притежава свой звук и цвят, които са в пълно съответствие с мотива, от който херметичният човек се издига в духовното поле. Така тази изява, тази среща получава съвсем личен характер.

Само по този начин Бог говори на човека. Това е намирането и чуването на “неизразимото име”. Вие сигурно вече сте чували или чели нещо за това. Сигурно знаете, че безброй са тези, които в хода на времената са търсили и са се стремели да чуят неизразимото име. Мъдростта на всички времена казва с право, че намирането и чуването на неизразимото име означава апогеят на гностично-магичното развитие. Както казахме, мнозина са търсили и продължават да търсят Хореб**, планината на постижението, по негативен начин, с природното си Азово същество. Естествено, тези опити са осъдени на провал и няма да доведат до промяна, докато Егото е основата на подобни старания.

Ключът към този магичен апогей се намира в сърцето на всеки човек.  Когато човекът отвори сърцето си за Гносиса, той започва да крачи по Пътя, който води до среща с Бог, по Пътя, който води до ежедневното общение с божеството. Колко бедна, колко просешки бедна и съвършено невежа е днешната теология, която настоява да разбира Божието слово като книга и с фанатично усърдие рови и рови в нея, за да намери божието слово, 
смятайки, че е достатъчно на ден да се прочете по една глава от тази книга и да се коментира върху нея, за да се чуе гласът на Бог. Нито един свещеник, нито едно свещеническо помагало не може да ви свърже с Бог. За да отпразнувате срещата с Бог, вие трябва сами да извървите пътя към вашия Пимандър!

В тази светлина може би ще разберете и опасността от погрешната медитация. Херметичният човек може да се издигне съзнателно медитативно до духовното поле. Херметичният човек, който разполага с новото съзнание, може да се издигне на крилете на това съзнание до духовното поле и да се срещне с пламъка на Духа. Но когато нехерметични хора, независимо по какви причини и с колко добри намерения, търсят Бог медитативно, за да се свържат с Него, винаги възникват негативни въздействия и последствия, които при голямата част от тези хора водят до обвързване с диалектичните сили, с огледалната сфера. Предизвикването на подобни връзки е всъщност и целта на онези, които непрестанно подтикват и насърчават хората отново и отново да действат медитативно чрез определени призовавания.

Това е част от Голямата игра. Затова ние сме убедени противници на подчертано медитативния живот. Ако желаете винаги да сте абсолютно сигурен, тогава не търсете Бог чрез медитация, а чрез вашия жизнен път. Не приказвайте много, а действайте! Нека вашето ново жизнено поведение да говори чрез делата ви, чрез видимата реалност на вашия живот. И така вървете по Пътя!

….

__________________________

* за да подпомогнете въображението и способността си за представи, мислете за
структурата на силовите линии, която може да наблюдаваме във всеки пламък
** Планината Хореб у нас е по-известна с името Синай (бел. прев.)

Глава – V  Пимандър и Хермес

За да посочим мъдростта на Корпус Херметикум според нашите възможности, ние няма да следваме текста стих по стих, а ще се опитаме, доколкото е възможно, да направим общ преглед, за да можете още при четенето да си създадете представа за цялата книга Пимандър и за следващите съчинения на Хермес. Ако не следваме този метод, ще е  необходима една разработка с необятни размери.

Както обяснихме в трета глава, херметичният човек, благодарение на вътрешното си състояние и жизнената промяна, водеща към трансфигурация, притежава възможността да се свързва с универсалното духовно поле. Тогава във фокуса на това свързване възниква една структура от силови линии – изявява се Пимандър. Тъй като произлиза от Духа, той се появява на преден план, но не като отделно същество, което живее в духовното поле, а като едно запалване на духовното поле, една жива действителност, неразделна и съвършена част от духовното поле. Въпреки това, този запален огън е Хермесовият Пимандър. защото неговата изява се намира в пълно съответствие със състоянието и качествената сила на Хермес.

Казано е: Когато Хермес размишлява върху съществените неща и неговата духовна душа се издига, се появява Пимандър, който е, но и не е. Когато херметичният човек за момент престане да се концентрира върху духовното поле, образът на Пимандър изчезва и се разтваря във вездесъщата Светлина. Тогава пламъците на огъня угасват. Пимандър е, но и не е, защото той е напълно едно със Светлината.

В началото на текста ни прави впечатление, че Хермес размишлява над съществените неща и че неговата духовна душа се възвисява. Вие трябва да обърнете специално внимание на това, защото този процес е условието за появата на херметичния човек. Той доказва идеалното взаимодействие между главата и сърцето, което е така необходимо. Взаимодействието между сърцето и главата определя живота. вие можете да приемете това като аксиома. “Те са неразделни”, казва Пимандър. Ето защо трябва да познавате тайната на сърцето.

Знаете, че човекът притежава четири тела: материално тяло, етерния му двойник, астрално тяло, или тялото на желанията, и мисловно тяло. Етерното тяло строи и поддържа материалното тяло; астралното тяло определя наклонностите, вида, характера, заложбите на човека, т.е. цялото му същество. Насочете сега цялото си внимание към астралното тяло, към звездното тяло, както го нарича Парацелз. Астралното тяло ни обгръща и прониква от всички страни, а астралните флуиди, минавайки през черния дроб, попадат в нашата материална система. Това е една непрекъсната циркулация на тези сили, които се втичат и изтичат през черния дроб.

Най-важният фокус на астралното тяло е черният дроб. В съответствие със състоянието и вида на астралното тяло, така както сте го получили по рождение и както се е развило през годините след това, са също качеството и видът на сърдечната ви дейност и дейността на светилището на главата.

Главата и сърцето на природно родения човек са роби на астралната природа на желанията. Целият процес на функциониране на сърцето и  вашата ментална нагласа, на вашата способност на мислене, се управлява от природата на желанията. Като човек от тази природа чувствата, сърцето и мисленето ви се регулират и направляват от вашето тазово светилище. Следователно вие живеете от тазовото светилище, от системата далак-черен дроб, свързан сте поради природния си произход с материята, насочен сте към нея и желаете и мислите за всичко, което е от обикновената природа. Всички астрални излъчвания проникват в черния дроб в съответствие с въздействията на вашия астрален вид.

Когато човек в своя природно обвързан живот, след безкрайни разочарования по печалния път на опитностите, стигне до задънена улица, възможно е да пожелае промяна, да започне да търси освобождаващ изход; възможно е у него да започне да се развива нещо като желание за духовно оздравяване, което да осъществи в самия себе си, за спасение от гроба на смъртта. Това състояние на стремеж към обновяване, това копнеещо търсене с нарастващо осъзнаване на спасението е най-висшата форма на желанието, на което е способен природно роденият човек. Той не може да стигне по-високо. Онова, което във вашето сърце на природно  същество ври и кипи, е съвършеното желание. Най-висше, качествено най-висше е желанието за духовно оздравяване. Това е и най-висшето състояние, граничното състояние на диалектичните астрални радиации. В това гранично състояние ви докосва Гносисът, но не в черния дроб, а в сърцето.

Това първо докосване, основното докосване на Гносиса, винаги се осъществява в сърдечното светилище, но винаги само като отговор на желанието на човека за духовно оздравяване. Ако някой се приближи до храма на една гностична школа, воден само от желание за експеримент или от любопитство, от това той няма да извлече никаква полза. Човек може да се задържи успешно в един гностичен фокус само ако сърцето му по някакъв начин се отвори за Гносиса, т.е. само в резултат на най-висшето желание, на стремежа към духовно изцеление и спасение.

В Гносиса сърцето се нарича “светилище на любовта”. Но поради различни влияния на кармата и на прародителите, които от часа на раждането действат във вас и неизменно определят вашия жизнен път през годините, сърцето на природно родения човек вече отдавна не е светилище на любовта. В него не се намира и следа от истинската любов. Сърцето на човека от този свят е свърталище на убийци, едно гнездо на смъртта.

Ако сърцето още от древността е било наричано “светилище на любовта”, то с това се е имало предвид сърце, което е подготвено за онази жизнена сила, за онова жизнено изобилие, за онази жизнена възможност, която има право да носи името “любов”. Всичко, което се намира под тази висша норма на любовта, е състояние на силни желания, на егоцентричност. Желанието за духовно оздравяване в началото също е едно желание на Егото. Егото се чувства като в капан и търси някакво решение, търси спасение за себе си. То търси своето спасение. Понеже човекът в това състояние е много нещастен, Гносисът го докосва със своята непреходна любов, за да му помогне.

Всичко, което в диалектичната природа се изявява под нивото на тази любов, е едно състояние на желание. Любовта, която тук се има предвид, любовта, която е достойна за това име, не може да бъде намерена в съществото на диалектичната природа. Тя е от по-висш порядък и принадлежи към истинския, към новия живот. Тя е Дух, тя е Бог. Затова Пимандър казва в 17-ти стих: Духовната душа е Бог-Отец. И в стих 19: Сега  насочи сърцето си към светлината и я познай. При тези думи, така продължава Хермес, той ме гледаше известно време толкова проникновено право в лицето, че аз потреперих от неговия поглед.

Ето това е изпитът: Какво се намира отсега нататък във вашето сърдечно светилище – желание или любов? Сега насочи своето сърце към светлината и я познай! За да може светлината да заживее в сърдечното светилище, природата на неговото желание трябва да изчезне, а егоцентричността трябва напълно да бъде угасена.

Ето как трябва да разбирате това: Сърдечното светилище е голямата основа за Духа; в сърдечното светилище трябва да живее Духът, и то трябва да бъде подготвено за това състояние във всичките си аспекти. Там, където е сърцето, казва Пимандър, там е животът.

Когато сърцето е готово за своята служба, забелязвате в Духовната душа, в сърцето, чистия първоначален човешки образ, праобраза на вашето човешко състояние, древния принцип отпреди началото без край.

Диалектичният човек направи от светилището на сърцето си място на желания, това трябва да се разбере ясно и точно. В сърцето бушува огънят на себелюбието, а то е призвано да бъде жилище на Духа, на Бог във вас, който потенциално се намира в Праатома. Разбирате ли колко много сте болен и колко дълбоко сте паднали? Светилището на сърцето, храмът на Бог във вас, се е превърнал в свърталище на убийци!

Който желае и може отново да направи сърцето си свято за служене на Бог, ще отвори сърдечното си светилище за една свещеническа задача в служба на човечеството. Тогава ще можете да разсъждавате върху “съществените неща”. Защото от обновеното сърце ще се роди меркуриевото съзнание.

Поради психичното състояние на вашето сърдечно светилище, Гносисът гледа на вас като на болни, като на пациенти. И затова той ви търпи. И затова той може да изтърпи толкова много от вас. Само от обновеното сърце може да се роди меркуриевото съзнание, трите нови способности: мислене, желание и действие. И ако човек обмисли съществените неща, възможно е той да се издигне с пречистеното си сърце във вездесъщите полета на Духа. Следователно херметичното развитие и херметичният живот се основават на обединението и взаимодействието между сърцето и главата, т.е. не върху обединението и взаимодействието на Егото с главата, а на пречистеното сърце с главата.

Светът търпи неуспехи, тъй като това така необходимо единство липсва. Хората добре забелязват хаоса и безпорядъка около себе си, ясно виждат, че светът затъва, и Егото пита: “докъде ще доведе това?” И хората провеждат с огромна енергия и динамика много експерименти, но не успяват, защото забравят да пречистят сърдечното си светилище и да се посветят на служенето. Едва когато сърдечното светилище е пречистено, посветено и отворено за Светлината, възниква една съвсем друга мисловна дейност. Чак тогава човек може да положи ръцете си върху болните места на този свят, на този обществен порядък.

Ако сте призван от Гносиса, тогава проумейте и изпълнете задачата: Пречистете сърцето си! Вашето сърце трябва да се освободи от натиска на влеченията и желанията, от егоизма; то трябва да се отвори за голямата любов. В тази истинска подготовка трябва да упражнявате вашето сърце. Защото с това се започва. Тогава главата ще го последва, нещо повече – трябва да го последва. И тогава ще срещнете вашия Пимандър.

Пимандър се ражда от Божията любов, а не от принудата на волята, не от волевите дейности на човека, стигнал до задънена улица. Хермес Трисмегист идва да ви каже, че ключът към Гносиса, към единия истински живот, е пречистването на сърцето, съвършеното отдаване на сърцето.

И ако вие сега вървите по този път и вършите това дело, тогава за вас също ще прозвучи благият глас: Какво желаеш да чуеш и да видиш? И какво желаеш да научиш и познаеш дълбоко в твоята Духовна душа?

Какво друго ще желаете да научите, да знаете и познаете, освен съществените неща? И кое ще бъде същественото в началото, онова, което напълно трябва да узнаете? Естествено, това е истината,  действителността, която се отнася до самия вас. Защото ако не опознаете себе си, как ще успеете да опознаете другите?

Затова при този първи опит за познание херметичният човек вижда една могъща светлина, чиста и радваща сърцето, и в тази светлина, в едно спираловидно, насочено надолу движение – едно блато от непрогледен  мрак, на ужас и злочестина, неизмеримо печално, намиращо се в постоянно движение и в неизразим хаос. Тъмночервени пламъци се издигат от всички страни около него.

От този ад на хаоса, в този черен мрак прозвучава един глас, един ням зов, който съответства на светлината, разпространяваща се наоколо. От тази светлина прозвучава едно свещено Слово. Истински чистото в този мрак се издига от тъмната пещера на рождението, от тъмната природа, и започва да се оформя в една атмосфера. И така ние виждаме първоначално една издигаща се от потъналата природа светлина и после една атмосфера, която се съгласува с първоначалната светлина, а под нея – влажната тъмнина от земя и вода: диалектичното състояние на кандидата, но на кандидата, който е пречистил сърдечното си светилище или осъществява това пречистване на своето сърце в момента; влажната тъмнина от земя и вода, задвижена от гласа на Словото, което е от Светлината, на Словото, което се връща отново при Светлината.

Разбра ли сега това Слово? – така ни пита Пимандър на Живото тяло на Младия гносис. Той самият ни отговаря: “Светлината съм Аз”, и тя живее сега в сърцето на истинския кандидат. Това е Бог, изявен в плът,  завръщащият се Озирис, завръщащият се Христос. Сияещото духовно поле първоначално е Пимандър, структурата на силовите линии на вселенската изява. Но о, прекрасно чудо, Светлината, могъщата Светлина, Божественият пламък, избира за свое жилище сърцето! Така Божествеността става Син. Защото това, което от еони спи в сърцето, се пробужда: Синът на Божествеността се изявява у вас.

Синът на Божествеността притежава могъща способност. Пимандър я нарича “Слово” или “Глас”. Затова когато Пимандър заговори в кандидата, той говори и свидетелства в сърцето, защото то е жилището на Бог, и когато настане времето за това, Синът на Бог започва да говори. Бог и Синът, светлинното поле и излъчващата се светлина, не могат вече да се разделят. От тяхното съединение възниква Животът, Новият живот.

Когато чрез отричане от Егото се облагородите за това, насочете сърцето си към Светлината и я познайте. Познавайки я, вие ще видите могъщите и прекрасни възможности на Живото слово в себе си. Вие ще видите и изживеете в сърцето си една светлина от безброй сили, един наистина неизмерим свят – златната Глава. Вие разбирате как под директното ръководство на светлината и на говорещото чрез нея във вас Слово, бушуващият огън на нисшия порядък е обхванат с голяма сила и бива победен, като по този начин се привежда в равновесие. Така вие виждате и изпитвате чрез сияйната светлина на Гносиса, родила се у вас, как нисшата природа загива чрез онова, което наричаме трансфигурация или новораждане.

Това е Прагносисът, Херметичният гносис, истината, която се провъзгласява на човечеството от самото начало. Това е Словото на Пимандър.

Помислете сега дали това Слово съответства на Словото, което и Младият гносис от години отправя към вас; свидетелството, което се отнася до  човешкия първообраз, до първоначалния човешки образ отпреди “началото без край”, до човешкия образ, който беше и съществува и до този час.

От Глава VI – Мястото на диалектичния порядък
в космичната седморност

Корпус Херметикум продължава по-нататък с описанието на първоначалната космологична изява, с възникването на днешния свят и човечеството. Пимандър показва на Хермес, който се е издигнал в духовното поле, във вездесъщото поле на божията любов, първоначалния, вечно съществуващ световен ред на истинския небесен човек. Това е световният порядък, в който ние желаем да се завърнем и който херметичният човек може сега да види, това е преддверието, до което получава достъп, когато влиза в Златната Глава.

Аз видях в Духовната си душа как светлината, която се състоеше от неизброими сили, се бе превърнала в един наистина безграничен свят, докато огънят беше заключен, укротен и така доведен до равновесие от една много могъща сила.

Ние разгледахме този аспект отдолу нагоре, от гледна точка на приближаващия се кандидат. Бихме искали категорично да подчертаем, че този първоначален природен порядък от самото начало беше и е световният порядък на небесното човечество, който ще се отвори отново за вас, ако вие наново получите достъп до шестата космична област.

Сега в сърцето на Хермес се появява един въпрос, който ние ще изясним, служейки си с нашата терминология: “Как се вмества диалектичната природа в рамките на тази прекрасна изява, която имах право да видя чрез теб, Пимандър? Какво да мисля за диалектичния порядък, за диалектичния универс? Как е попаднал небесният човек в плен на диалектичната природа и как е дегенерирал до това, което е днес? Може ли диалектичната природа да се обясни, като се изхожда от първичната същност? Как този природен порядък е станал толкова зъл?”

Пимандър дава отговор на всички тези въпроси. Той казва: диалектичната природа е създадена по подобие на чистия праобраз на света посредством прогресивното развитие на неизмеримия творчески процес. Беше  създадена една гигантска работилница, една огромна алхимична  лаборатория, в която човекът трябваше да съдейства за осъществяването  на прекрасните проекти на вселенската изява. Защото творящото Божество дарява на своите творения, на своите деца, всички божествени качества, които сам Той притежава; Бог не само им дарява живот, не само ги поставя в един вселенски порядък, но им поставя и една задача: да работят за  напредъка на вселенската изява; затова Той им подарява една гигантска алхимична лаборатория – седмия универс.

Гностичната философия отдавна обяснява, че цялата диалектична природа представлява това работно поле. В цялата диалектична изява важи един и същи закон – законът на разрушение и разложение, на възникване, разцвет и упадък, на непрестанни кръговрати. Нещата идват и си отиват и винаги се завръщат отново към първоначалната изходна точка. В диалектичния универс се осъществява едно непрекъснато превръщане на елементите, на материята.

Това е един природен порядък, чиято дейност се нарича Фатум, или Съдба, казва Пимандър, имайки предвид фундаменталния закон, същината на неизбежните кръговрати.

В същността на диалектиката като седма космична област ние можем въпреки това да открием един порядък, един величествен възвишен план, който се намира в тясна зависимост с другите шест космични области. Тази гледна точка веднага ще ви се изясни, ако си спомним, че диалектичната природа, както току-що обяснихме, бе предвидена първоначално като гигантска космична лаборатория.

Египетският, Херметичният гносис, разглежда изявената природа от тази гледна точка, докато например Гносисът на Мани вижда диалектиката в  нейното изявено зло, в нейния доказуем сатанизъм, също както и ние винаги сме го виждали. Гносисът на Хермес гледа, така да се каже, високо над падението на нашия природен порядък, към първоначалната божествена цел. Гносисът на Мани желае да покаже на хората, че земята се стреми да задържи борещия се и изпитващ болка човек. Затова манихеите проклинаха като реалисти този лош свят. Те обясняваха, че тази зла, порочна природа в никакъв случай не може да е създадена от Бог, а само от Луцифер.

Изхождайки от нашите опитности в природата на смъртта, ние също приемаме становището на Мани. Но същевременно ние я разглеждаме във взаимоотношение със становището на Хермес. В своите късни съчинения Хермес се доближава до манихеите…. ….

В седмата космична област, т.е. в диалектичната вселена ние виждаме, че  по-големите системи винаги се изявяват във все по-малки, като например  галактиките се изявяват в зодиакални системи, зодиакалните – в слънчеви,  а те – в планетарни системи.

В нашата слънчева система, също както и в милиарди други подобни  системи, виждаме една система от седем взаимодействащи си и взаимно  определящи се сили. За да опише тези сили, Пимандър говори за седем Ректори*, или Управители, които обгръщат със своите сфери сетивния свят.  Представете си, че се намирате на едно геоцентрично място и  наблюдавате оттам хода на звездите и процесите в Слънчевата система. Слънцето, луната и планетите се движат по своите орбити около вас. Те ви  изпращат своята светлина и сили. Следователно те се определят взаимно,  но определят също и вас. Така всичко, което се намира на земята, се  намира под управлението на седемте Ректори. Те определят участта,  съдбата на природно родения човек.

Ако сте се занимавали с астрология, вие знаете, че винаги трябва да се  съобразявате с добрите и лошите аспекти. Фатум, или съдбата, определя  всичките ви пътища в диалектичната природа. Така вие сте заплетени в  мрежата на съдбата. Всичко земно, всичко природно се намира под  управлението на седемте Ректори.

Първоначалният замисъл беше всички паднали елементи, всички изяви на  диалектичната природа да бъдат оставени без разсъдък, само като  материя. Защото когато материята или неин елемент се свърже с Духа,  възниква едно почти невъзможно състояние. Тогава, както казва Пимандър,  в материята възниква духовна дейност и тя, подложена на  непрестанната промяна, влиза заедно със своя пленник Духа в същността на смъртта.

Това означава: когато сияйната искра, Духът, се свърже по неправилен,  противонаучен начин с материята, тогава Духът и материята се сливат в  едно. Духът е вечен и непроменлив, докато материята непрестанно се  променя, непрекъснато се преобразува. Когато те се съединят, материята  повлича Духа – сияещата искра – със себе си. Чрез това неестествено  свързване възниква кристализация. Духът, Светлината, се опитва да се  утвърди, да остане, а материята се съпротивлява. Под това въздействие в  материята възниква сгъстяване, кристализация, защото сега всичко се  съпротивлява на нейната промяна. Така вечността е затворена в болката.

Като културни хора, които са чували за изследванията на съвременното  природознание, вие знаете, че в материята има живот. Във всеки  материален атом има живот и сила, разбира се не в смисъла, в който те  присъстват в живото човечество или в Духа. Затова – помислете тук за  райската заповед – небесното човечество би трябвало да използва  материята като алхимичен материал и да я подтиква към реализирането на  нейната цел, но не е трябвало да се свързва с нея. Небесното  човечество е трябвало да употребява материята така, че от живота и силата £ в определен момент да възникне нещо, което да може да се  освободи от нея. Спомнете си в тази връзка известния разказ “Чиракът магьосник”, в който чиракът от любопитство се свързва със сили, които не  може да владее; тези сили се развързват, обладават го и го завличат в  жизненото море.

Следователно, когато съзнателният живот, Духът, се свърже и напълно се съедини с материята на седмата космична област, винаги възникват болки и  смърт. И когато духът се опитва да се утвърди в материята, започва това,  което ние наричаме кристализация.

Всички елементи на природата с техните въздействия, сили и възможности  бяха предадени в миналото на висшето Божествено създание, на небесния  човек, на едно действително Божествено човечество, което действаше в  една истинска божествена работилница. Небесният човек влезе  същевременно и в една чудна градина, в един рай. Той се опитваше да  работи заедно със седемте Ректори и изследваше всичко, което се събуждаше от природата за природен живот. И понеже работното поле беше чудно красиво и живееше изцяло във висшия разум, небесният човек  постепенно забрави своята истинска родина и остана в чудната градина.  Той видя себе си в нейното обкръжение. И когато видя своя образ във  водата, той се влюби в него и пожела да живее заедно с него. В този  момент волята създаде една твърде неразумна картина. Така възникна  състоянието, в което природата, материята обгърна своя любим и се  свърза напълно с него. Небесният човек, който бе получил градината на  боговете като дворец, се оказа пленен в него.

Затова от всички създания на земята само човекът е двойствен, а именно:  според тялото, що се отнася до материята, е смъртен, а според небесния  принцип, според истинския човек, той е безсмъртен. Така безсмъртното  изстрадва нетърпими болки поради своята свързаност с материята, която  принадлежи на преходността. Въпреки че висшият небесен принцип, който  лежи потънал в диалектичния човек е по-благороден и по-фин в сравнение  със своята обвивка, за съжаление е станал слуга на тази обвивка. В началото на сливането на небесния човек с природния порядък фаталните  последици не са се изявявали по начина, по който ги изживяваме днес.  Този период, който Пимандър описва, обхваща милиарди и милиарди  години. Тези последици са се развивали плавно и постепенно. Между  началните фази на смесването и окончателната, пълна промяна и  кристализация в най-голямата дълбочина на материята, се съдържа цялата  история на човешкото падение – една космична история, която  започва с възникването и еволюцията на седемте раси.

Небесният човек беше мъж и жена в самия себе си и поради това можеше  да се възпроизвежда сам. Така от групата на небесното човечество  произлязоха седем подтипа, съответстващи на седемте Ректори, на  седемте аспекта на Слънчевата система. Тези седем основни раси, както те се наричат в Универсалното учение, не населяваха само земята, но в  голяма слава също и целия Универс, цялата Слънчева система. Но стъпка  по стъпка Божественото човечество се обвърза със своите собствени творения и създания. По-късно в така променения човек изчезна един от  половите аспекти и чрез разделянето на половете възникна това човешко  състояние, което познаваме днес.

Така Пимандър представя на Хермес гигантската история на човечеството.  Хермес научава това не като нас сега от една книга, която познаваме като  “Пимандър”, не, той чете със своето меркуриево съзнание в паметта на  природата и картините минават като панорама пред него.

И така, става ясно, че поредицата от идеи, които се развиват тук за вас,  като например космологията на Пимандър, херметичната философия,  могат да се намерят в цялото Универсално учение и в многообразието на свещените писания.

Спомнете си за апостол Павел и за силната му херметична насоченост,  когато той говори за плененото в материята божие създание и за неговия  копнеж за спасение и освобождение. Помислете за неговото ликуване,  когато установява, че цялото Творение с копнеж очаква изявата на божиите  деца. Тази изява се осъществява според гностичния спасителен  план, който е толкова величествен и колосален, че думите не са в  състояние да го опишат. Помислете само за първоначалното небесно човечество, от което са произлезли седемте главни раси, от които пък възникнаха многобройните подраси. Помислете също и за милиардите  същества на тези подраси. Във всички тях е вложен светлинният принцип.

Светлинната искра, която в миналото беше съвършена светлина, също  лежи потънала в тях като една светлинна искрица, като “Христовото житно  зрънце”. Всички те могат да вземат участие в спасителния план. Ако  желаят, процесът на тяхното спасение може да се осъществи много бързо,  но само ако се посветят напълно на своето освобождение, ако действително се сбогуват с диалектиката и напълно разделят светлината от  тъмнината, Духа – от материята, вечното – от това, което е съдба и  преходност. Но преди да започнете с този процес, преди да можете да  разделите водите така, че ясно да се различава дясно и ляво, трябва да  пречистите сърдечното светилище, трябва да пуснете в него Духа,   Пимандър, за да може светлинният принцип във вас да оживее. Така вие  трябва да се посветите изцяло на вашето призвание.

___________________
* виж Космократори в обяснителните бележки (бел.прев.)

От Глава – VII Спасение и изкупление на греховете

Преди да продължим с нашето изложение върху “Пимандър” на Хермес  Трисмегист, ние считаме за необходимо да се занимаем по-подробно с  описаните по-горе последици, валидни за всички, които истински желаят да  вървят по пътя на спасението. Затова нека се обърнем към Евангелието  на Йоан, гл.15, стх.9-17:

“Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов.  Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих  заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. Това ви говорих, за да  бъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна. Това е Моята  заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми  приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги,  защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох  приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец. Вие не избрахте  Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и  плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви го даде.Това ви заповядвам: да се любите един друг.”

Ако си представим сега картината, която изниква пред очите ни от  обяснената дотук част на книгата “Пимандър”, ние виждаме първо небесния  човек в пълната му слава; второ, виждаме как той се смесва с  диалектичната природа; трето, че от небесното човечество произлизат  седем раси, които заселват диалектичния универс. Накрая ние виждаме, че  всички жители на планетите, в техните различни форми и жизнени  състояния, са произлезли от подрасите на тези първоначални седем раси. Казано с други думи: първоначалният небесен принцип се разделя все  повече и повече в милиардите същества. Но това разделяне продължава  само до един определен момент, когато в безбройните същества остава  само едно зърно от първоначалното великолепие на божиите деца. Ние  всички сме една част от онази безчислена група, която носи в себе си само едно зрънце от Първоначалното. Но че по-дълбоко падение в  диалектичната природа и с това – още по-голямо разделение на светлинния  посев, не е възможно, може да се разбере от следните факти:

Духът не може да се разграничи и излъчи, защото носителят му не съзнава,  че го притежава. Мнозина, които носят Христовото семе,  Праатома в себе си, не осъзнават това. Тогава семето лежи скрито и в  латентно състояние в тях и е напълно негодно да се разделя.

Освен това всички микрокосмоси, отделили се от седемте първоначални  главни раси, за да могат да се утвърдят в съответствие със своя вид,  трябва да отговарят на формулата на първоначалната диалектична  природа, от която са произлезли. Това е така при милионите същества, в  които Христовото семе е в латентно състояние, докато те се намират в  съответствие с нисшите нива на закона на диалектичната природа. С други думи: семето остава в математическия център на микрокосмоса, докато  свързаният с природата микрокосмос е в съгласие със закона на природата  и на материята. Когато жизнената норма на едно същество  падне под закона на природата, тогава, чрез унищожителните процеси на  съдбата, микрокосмосът се отделя, става негоден, изгубва присъщите си  свойства и се разпада на елементите на материята. Тогава умира не само личността, която в един определен момент е обгърната от микрокосмоса,  но и самият микрокосмос. Той е станал негоден да напада материята и да  се освободи от нея. Тогава семето на първоначалната светлина, което е  било пленено в един такъв микрокосмос, вече няма жилище и се завръща  неизявено към своя първоначален извор.

Бихме искали да обясним това още веднъж: Микрокосмосът може да падне  до надира, до най-ниската точка на потъване в диалектиката. Ако след това  падение не последва възход, тогава този микрокосмос остава  подложен на преходните закони на материята и на безкрайно дълго  повтарящите се съживявания на личността. Това може да се обозначи като състояние на неутралност. Падне ли микрокосмосът под закона на  материята, тогава той се отделя, материята се връща към материята, а  светлинният принцип – към светлината. Това е състоянието на унищожение.  Като трета възможност съществува спасението, началото на  завръщането от надира в първоначалната родина.

Към това завръщане ви призовава Духовната Школа на Златния Розенкройц.  Вие като микрокосмос сте прекарали може би еони от време в  неутрално състояние, защото не сте осъзнавали светлинния принцип във  вас. Чрез докосването и привличането на Школата светлинният  принцип може да се пробуди и да започне да действа във вашия живот.  Тогава ще ви посъветваме да поставите този светлинен принцип над всичко и да посочите на диалектиката второто място.

Условие за това е пречистването на сърцето. Светилището на сърцето  трябва напълно да бъде освободено от хватката на желанието, на ужасната  дегенерация, на която е било подложено по време на безброй  многото животи.

Ако пристъпите към пречистване на сърцето, светлинният принцип ще  оживее във вас и ще проникне нагоре до срещата си с Пимандър. Ако  светлинният принцип се е събудил във вас и вие успеете отново да му  осигурите чисто светилище, тогава той ще може да действа и в служба на  вашите ближни. Но ако светлинният принцип е латентен, заспал във вас,  вие можете да се посветите на хуманно, т.е. диалектично служене на  ближните си и тогава ще полагате по един или друг начин различни усилия,  като човек, “който изпълнява своята задача в света”, както се казва. Но вие  ще можете да действате като божие дете едва тогава, когато светлинният  принцип се пробуди, завоюва пространство във вас и започне да излъчва.

Помислете за онези, които междувременно са задействали този светлинен  принцип и живеят в чистотата на сърцето в гностичния смисъл на думата.  Когато в семейството на такива хора се родят деца, тогава чрез сърдечната  чистота на родителите светлинният принцип се запалва и в  техните деца. Помислете само върху това, че чрез вашия живот вие  приготвяте място за вашите деца в Гносиса още преди тяхното раждане. Когато светлината в един човек се пробуди, той може с нея да действа в служба на всички.

Следователно третото състояние, състоянието на спасението, е  несравнимо, то е началото на завръщането в първоначалната родина. Това  завръщане накрая води към съвършената свобода, към съвършеното  откъсване от материята; то ще доведе до едно безтелесно по своята  субстанция съществуване и до влизане в областта на Духа, както е при  пимандричния човек. Но преди да се стигне до тази крайна цел, трябва постепенно, в продължение на много степени и пребивавания в битието да  се работи със субстанцията, и тогава светлинният принцип, който ще се  обгръща с все по-фини материални тела, ще трябва да измине обратния път през материята.

Когато говорим за Златната сватбена дреха и ви призоваваме да я  изтъчете, ние имаме предвид едно тяло, което в сравнение със сегашното е  несравнимо по-фино. Така трябва да се извърви обратният път –  съществата, облечени във все по-фини материални “обвивки”, трябва да  тръгнат по обратния път през материята, през всички първоначални  подраси и главни раси, в непрестанно нарастваща слава. Какво  неизмеримо чудо ще се осъществи тогава! Опитайте се само да си  представите това! Първоначалната вина на прегрешението и падението на  един ограничен брой небесни хора ще се изкупи, понеже една група, която  никой не може да преброи, ще увеличи техните редици. Защото ако в някой  човек все още се намира една искрица светлина, едно зрънце от  първоначалната светлина, тогавато според законите на Духа това зрънце  може да се развие до едно божество. И о, божествено чудо, чрез падението  и грешката на една първоначално ограничена на брой група  небесни хора редиците на божия народ ще се увеличават до едно множество, което никой не ще може да преброи. Небесни хора, които са се  издигнали от дълбочината на смъртта, божествени хора, които са  произлезли от безбройните зрънца на Светлината, посети в древни  времена в нивата на материята и свързани с нея. Така вината се превръща  в изкупление, изкуплението – в благословия, благословията – в растеж, а  растежът – в реколта. Така дори от дълбините на ада се извоюва победата  на любовта. Който може да го разбере, ще го разбере.

Сериозно търсещи братя и сестри, които и да сте вие, осъзнайте, че  притежавате семето на Първоначалния живот!

От Глава – VIII Двойствената същност на човека

От всички създания в природата единствено човекът е двойствен, така  установява Пимандър. От една страна, в човешката система се намира  семето на безсмъртието, духовната искра, наречена още Роза на сърцето, а  от друга страна, е смъртното човешко природно същество. Вие не можете  да намерите нито едно друго същество, което да притежава тази двойна природа.

Така чрез падението на първоначалните божии синове е възникнало едно  странно състояние, при което семето на Духа се е разделило в милиарди  смъртни същества; а всички тези милиарди същества, в които се намира  Божието семе, този народ на Божиите деца, може да се превърне в една  група, която никой не може да преброи. Но накрая ще стане така, че всичко,  което в миналото е започнало в грях и вина и е довело до  съответните последици, ще се превърне в една неочаквана благословия, в  едно по-интензивно и по-могъщо великолепие, отколкото е било възможно досега.

Но за да се изяви действително тази благословия, е необходима много  интензивна намеса. Тогава нещо трябва да стане! Именно в това се крие  огромната възможност, тайната, че от едно падение, от грях и вина може да  възникне една такава благословия като доказателство, че Духът и  Любовта винаги побеждават.

Който стигне до прозрението за вида на своето природно родено същество,  е годен да се освободи от своята двойственост и да се завърне  към първоначалната си божественост. Разберете това, ако осъзнавате в  този момент поне факта, че притежавате една Духовна искра. Разберете  това, ако в този момент осъзнавате вашата двойственост, а именно: от една страна, вашето природно родено същество и, от друга, Розата в сърцето,  първоначалния, истински човек. Разберете вашата възможност за  освобождение, ако сте осъзнали, че притежавате Духовна искра. Тогава  вие, като природно същество, вече не сте лично виновен за  грехопадението, както се опитват да ви внушат вашите ортодоксални  реформирани отци; защото като природно родено същество вие сте в едно  съвършено единство със съществото на диалектиката. Развитието на  нещата в седмата космична област за всяко същество неизбежно беше и е  свързано с тази природа. Но като притежател на Розата на сърцето вие  можете да осъзнаете само недостойното си съществуване, безсмислието  на пленничеството. Именно това е съзнанието за грях, както го разбира  Универсалното учение от самото начало: че истинският духовен човек  осъзнава своя затвор, своето моментно жизнено състояние.

Греховно съзнание според стих 39 е съзнанието за своето абсолютно  безсмъртие и власт над всички неща и, въпреки това, изживяването на  участта на смъртния, защото се е подчинил на съдбата; да е по-благороден  от всичко диалектично и въпреки това да бъде негов слуга; да  знае: “Отец е в мен, Той, който не спи, владее върху мен, но въпреки това  аз съм пленен във властта на подсъзнанието”. Това е съзнанието за греховност. И думите на Хермес доказват, че той го е разбрал. Херметичният човек осъзнава тази ситуация. Но за повечето хора това е  едно велико чудо – чудото от смесването на природата с човечеството и  драматичният му аспект: очевидното падение, проявяващо се в него,  вината, която възниква впоследствие, и че въпреки всичко Духът, който  иска да победи, който трябва да победи, се разделя при това драматично събитие на милиони частички и чрез тях дарява на всички тези милиони  същества властта отново да станат божии деца. Затова стих 41 казва, че  чрез смесването на природата с човечеството беше породено едно  удивително чудо. Пимандър описва появяването на това чудо в стих 45.

Земята беше матрицата, водата беше пробуждащият елемент; огънят доведе  процеса на възникване до узряване, природата пое от етера диханието на  живота и роди телата според формата на човека.

Когато Пимандър говори за “човека”, той има предвид първоначалния,  божествения човек, духовното същество. Иначе той говори само за тялото,  за природната форма. Тялото получи един псевдочовешки образ. По- нататък се описва как природното създание бе породено от астралните и  етерни радиации на природата. Природното създание, което тук е наречено тялото, се нарича в диалектичния свят човек. Каква заблуда! Тя може да се  обясни само с това, че природното същество по силата на вида си има  собствен живот, притежава собствено съзнание, което означава, че е живо  същество.

Два живота има във вас: първоначалният  живот и животът на природното същество. Пимандър го изразява с думите: Истинският човек е от Живота и от Светлината. Истинският човек е  произлязъл от божествения живот като едно душевно същество и от  универсалната светлина като едно духовно-душевно същество, което  означава: едно същество на чувствата от особен  душевен вид, което е  свързано с духа. Истинският човек притежава чисто  сърце, той е сърцето. Той живее като един бог в природното същество.

Освен това истинският човек е двуполов в самия себе си, както  установихме това по-горе, макар че външно е мъж или жена. Природните  същества обаче бяха разделени на полове. Това трябва добре да запазите  в съзнанието си, ако желаете да разберете правилно всички тези неща.  Природното същество е разделено по пол, то е мъж или жена. душевното  същество, напротив, е както мъжко, така и женско, въпреки че по външен  вид е или мъжко, или женско. Следователно има мъжки душевни същества  и женски душевни същества, въпреки че полово не са разделени. Но  природното същество винаги се явява в познатото ни полово разделение,  за да може спасителният план да бъде изпълнен чрез безкрайни опитности  и раждания. чрез непрестанното унищожение на природата на смъртта и  чрез непрестанното оживяване на микрокосмоса се създава винаги една  конкретна възможност за завръщане към първоначалния живот.

….

В стих 48 на книгата “Пимандър” има още един аспект, върху който трябва  да насочим вниманието ви. Хората винаги са разбирали неправилно този  стих и са определяли споменатото изказване на Хермес като един вид  предопределение. Там се казва:

Който обаче обича тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието,  трябва да се лута по-нататък в мрака.

Тези думи хората често са разбирали като предупреждение на Хермес за  земния брак и последиците от него. Но случаят не е такъв. Напротив, в  Прагносиса се подчертава колко необходимо е разделянето на половете с  всичките му последствия, за да се държи в движение колелото на  раждането и смъртта. В стиха „любовта към тялото, което е произлязло от  заблудата на желанието”, се има предвид любовта към диалектичната  природа, за която се говори в стихове 37, 38 и 39, вследствие на която се е  появило смъртното природно същество. И дали вие сега сте женен или  неженен, дали се отвращавате или не от природата, сам или по двойки,  това е без значение. Който желае да се освободи от природното същество,  трябва в съответствие с Божия спасителен план  да напусне този  диалектичен свят и всичко, което е свързано с него, за да може да тръгне  по Пътя на душата, по Пътя, който води нагоре.

И ако скоро на днешното човечество му бъде попречено да върви по пътя  на своята истинска природа, и ако опитът за продължаване на живота  “успее”, това би означавало неминуем край; защото тогава целият този  авариен порядък много бързо ще потъне под нивото на природната  закономерност.

Ллюбовта към собственото природно същество, пълното сливане с това  природно същество и поставянето му в центъра като “истински човек” е  грешката, за която Хермес говори в стих 48.

И ако разбирате сега всичко това и се питате как да постигнете чистотата,  пречистването на живота, какво е условието за издигането към свободата,  тогава трябва да знаете, че чистотата, към която трябва да се стреми един  човек в своето природно същество, е винаги чистотата на сърцето,  седморното пречистване на сърдечното светилище. Сърцето е в известен  смисъл жилището на Розата. Сърдечното светилище е огледалото на Универсалната светлина. Сърдечното светилище е Бог.

Пимандър говори в сърцето на кандидата. Затова всеки сериозен ученик на  Гносиса се стреми към истинско седморно пречистване на сърцето.  Когато един човек пречисти своето сърдечно светилище, когато кандидатът  откровено и с постоянство се стреми към едно такова пречистване,  вследствие на което светлината може да намери жилище в него, тогава заедно с живота на чувствата се променя изцяло и животът на мислите, а  животът на делата съответства напълно с това седморно пречистване на  сърцето. Тогава човекът е чист във всичко, което върши.

Чак тогава се променят също и хормоналните функции в човешката  система и кандидатът влиза в сферата на доброто, както Пимандър я  нарича: в състоянието на истинското душевно израстване.

От Глава – IX Подтикни безсмъртната душа
към раждане

Херметичният гносис ви обяснява много ясно, че вашето природно  същество не може да очаква освобождаващо изцеление. Вие живеете в  една смъртна природа и като природно роден сте едно с нея. Затова цялото природно същество е подложено на смъртта. Като природно явление вие  сте произлезли от един печален мрак, който предшества всичко  диалектично. За учениците на съвременния Гносис това не е нещо ново.  След всичко, което съвременната духовна школа учи и обяснява в това  отношение, вие сте напълно убеден в това.

Но важно е, че Прагносисът също потвърждава всичко това. От значение  също е и фактът, че Пимандър в едно от своите обяснения също говори за  човешката двойственост. Вие не можете да се проникнете достатъчно от  факта, че човекът, за когото говорят и свидетелстват Универсалното учение и Библията, е нещо съвсем различно от тялото, което погрешно се  отъждествява с човека.

Вие сте едно двойно същество. Истинският човек във вас, пленен в  природното същество, копнее за освобождение. Ако вие ежедневно си  припомняте това, ще направите голяма услуга на самия себе си!

Пимандър посочва още една възможна грешка в общоприетото разбиране.  Бащата на всички неща не се състои от живот и светлина, Той самият е  Живот и Светлина! Когато нещо е създадено от Живот и Светлина, то се  намира в едно разделено, ограничено състояние. Тогава съществува  винаги възможност от него да не остане нищо или пък да остане нещо  твърде повредено при едно функционално смущение. Но когато се казва, че бащата на всички неща е Живот и Светлина, тогава това сочи към  непреходното, неразрушимото, вездесъщото.

И плененият в природното тяло Истински човек също така не е създаден от живот и светлина, той е Живот и Светлина. Той е Бог.  Затова и Иисус, нашият Господ, с право може да каже: “Отец и Аз сме  едно.” А на природното същество, на природно родения човек, т.е. на вас и  на нас, в Библията се  казва: “Ббожието Царство, Божественият човек е във вас!”

Някои ученици, когато чуят за Пътя и за новото освободено жизнено  състояние, се учудват и с недоверие, или по-точно с недостатъчна вяра в  себе си, казват: “Аз никога няма да постигна това!” Такива ученици са  дошли наистина прекалено рано в Школата; тяхното учудване или  недоверие доказва, че поради липса на жизнен опит те още не са открили  скритото в тях Царство. затова те още не могат да употребят ключа към освобождаващия живот.

Който се намира в това състояние и още не притежава вярата в самия себе си, придобита чрез преживения опит и познание, изгубва обикновено и  вярата в Духовната Школа. В подобно състояние един ученик лесно бива  обзет от враждебност, което може да се докаже от историята на нашата  Школа, както и от историята на целия човешки род. Да се върнем отново  към Библията. Когато Иисус, нашият Господ, като херметично съзнателен  човек свидетелстваше: “Отец и Аз сме едно”, теолозите на Неговото време  бяха на мнение, че Той богохулства, че е луд, и Го наричаха глупак. И  когато съвършените катари доказаха откритата от тях тайна на  Божественото царство чрез своето жизнено състояние, свещеничеството от онова време, което сравнено с тях беше нищо, се разгневи и реши да ги унищожи.

Хермес повдига един въпрос, който без съмнение е и ваш въпрос. Кажи ми,  казва Хермес на Пимандър, как ще вляза в живота, в живота на скритото  царство? Пимандър отговаря: “Остави човека, който притежава Духовна   душа, да познае сам себе си.” С това той иска да каже, че човекът, който  притежава Духовната душа, ще познае себе си чрез нея.

“Но – реагира Хермес – не притежават ли всички хора Духовна душа?” На  което получава отговор: “Обърни внимание на това, което казваш! Защото  аз, Пимандър, Духовната душа, идвам при онези, които са свети и добри,  чисти и милостиви, при онези, които са богобоязливи; моето присъствие им е подкрепа, така че те веднага добиват познания за всички неща.”

Нека сега да предположим, че вие, уважаеми читателю, сте осъзнали  скритото във вас царство и огромните възможности, които се намират в  него поради опита, натрупан по безбройните пътища, докато сте били удрян  и подритван от живота. Нека да предположим, че по драматичния  път на микрокосмоса през смъртната природа, в многото жизнени  състояния, под ударите на житейските беди и многообразните последици от разделянето на половете осъзнаването във вас е узряло до сигурност и  притежанието на скритото царство е напълно прието от вас.

В това състояние възниква въпросът, който измъчва милиони хора, но също  така и милиони биват подвеждани до този момент, а именно: Как  трябва да се освободи вътрешното царство; как ще се съживи вътрешният  човек; как може да се влезе в скритото царство? Милиони са откривали по  време на своя живот скритото царство, но точно чрез това са били и сега  биват заблуждавани, защото когато го открият, те си мислят, че живеят от  притежанието на това царство, че вече са влезли в него.

Да приемем, че притежавате една силно говореща Роза на сърцето и във  вашето сърдечно светилище пулсира и бие този скрит живот на Гносиса.  Посредством сърдечното светилище Гносисът непрестанно ви докосва в  кръвта, до последната фибра на вашето същество, така че вие знаете  вътрешно: “Това, което се провъзгласява в Школата на Златния Розенкройц,  е вярно.” Това ви кара да мислите, че вече сте влезли в  царството.

Ако е така, това е една голяма заблуда! Защото, когато вие, като природен  човек, осъзнаете скритото царство, процесът едва сега започва.

Заблудата, в която сте попаднали, е напълно обяснима, но също така и  опасна. Защото, какво следва от това? Вие поддържате и отглеждате това  царство с вашето природно Азово същество, със съзнанието на вашето  природно същество, медитирате и фантазирате, мъркате като коте от  самодоволство. Вие звъните като будилник, толкова сте изпълнен от  мистично напрежение. И говорите за всичко това часове наред с вашите приятели. Вие сте открили в живота си нещо голямо и сега дърдорите върху  него; защото това, което правите в тази ситуация, дори не е  нормално говорене.

Но в действителност във вас не е родено още нищо ново. В действителност във вас още нищо не се е случило. Вие само се втренчвате в себе си, в  образа на скритото царство, чието съществуване ви е станало известно. И  затова сега стоите, говорите и фантазирате…

Това, което казваме сега, е суровата истина, но вие трябва да имате  смелостта да я погледнете в очите. Затова ви говорим за Пимандър.  Осъзнаването на вътрешното царство не означава, че го притежавате. И  който още не го притежава, лесно проявява склонност да протегне двете  ръце на природния си Аз и да тласне с природното си същество истинския  човек в едно още по-голямо пленничество. Защото накрая излиза така, че  вашият природен Аз живее, сияе и се смее поради играта, която вие играете, а именно – че вече сте се осъществили, че сте победили. Но природният човек в това отношение няма какво да побеждава. Той трябва  да загине, а Небесният, другият, трябва да расте.

Ако човекът продължи да върви по пътя на тази грешка, той ще попадне в  окултните или в природно-мистичните пътища. Това е голямата грешка на  всички, които при първото откритие на скритото царство смятат, че вече го  притежават.

Но каква е тогава тайната на успеха? Вие трябва да знаете, че след  прекрасното откритие трябва преди всичко да преминете към  осъществяване, а именно – към строене, към раждане на душата, на  Духовната душа, както я нарича Хермес. Когато откриете във вас  царството, вие трябва да му приготвите едно жилище. За това става дума!  И когато в Школата непрекъснато говорим за това и отказвайки се от  философския аспект, ви казваме: “Изградете душата”, вие не трябва да си  мислите, че искаме да проповядваме. Това изискване на Пътя е  съществено, то е абсолютно необходимо. И Пимандър свидетелства за  това. Ако сте придобили знание от опит, вие трябва да преминете към  осъществяването, към строенето и раждането на душата. Защото вие не  притежавате душата в гностичния смисъл на думата, просто ей така. Това е  голямата грешка на мнозина.

Когато се срещате в нашите работни места като природни същества и  между вас цари едно чисто и истинско разбирателство, първата задача, към  която трябва да се насочите, е да подтикнете душата към раждане.  Защото човекът, който притежава душата, може да съществува от Светлина  и Живот, може да освободи Пимандър, бог, в себе си.

Без съмнение вие притежавате във вашата природно родена система едно  количество действащи флуиди, които одушевяват, оживяват и поддържат  живо това природно същество, но тези сили се придобиват от смъртната  природа. Безсмъртната душа обаче и нейното пимандрично съзнание,  новото жизнено състояние, пълният със слава живот, идват само при  светите, добрите, чистите и състрадателните, при онези, които живеят в  истинско страхопочитание пред Бог. Те не падат някому даром от небето, а  трябва да се извоюват въпреки съпротивата на природата. Затова  съвременният Гносис няма да се откаже да свидетелства за тази  необходимост и да насочва учениците си да пречистват и освещават  цялото си човешко същество чрез себеотрицание, за да може душата да се  роди и да бъде подтикната към растеж.

Душевният растеж завършва в Пимандър, в изграждането на този фокус  между духа и душата. От този момент нататък Пимандър е една помощ за  кандидата. Разбирате ли колко колосално е това? Когато вие сте събудили  душата към рождение чрез фундаменталната промяна във вашия жизнен  път, пимандричното съзнание веднага става една голяма помощ за вас, така че вие можете моментално да познаете и да знаете всичко и да се  молите на бащата чрез любовно действие. Чрез това любовно действие  кандидатът се отправя към всички, които все още са пленени в природното  раждане. Преди да предаде тялото на смъртта, той презира всички сетива  на диалектичното природно същество, защото, както казва Пимандър,  техните въздействия вече са му прекалено познати.

Когато душата се роди, душевната сила става водеща при превъзмогването  на всички земни свързаности, на техните въздействия и  последици. Поради неправилно разбиране хората винаги обръщат нещата!  Когато в даден момент определено качество на характера ви пречи, вие се  борите против него и по този начин давате живот на закона на  диалектиката: възникване, разцвет и упадък. Днес вие вярвате, че сте  постигнали нещо, утре то вече е нищо.

За да постигнете истинско жизнено пречистване, вие трябва първо да  събудите душата. Тогава душевната сила ще ви пренесе през всички  трудности. Чрез душевното качество всичко във вашия живот ще бъде  променено. Тогава ще откриете, че всичко, над което преди сте  разсъждавали и което толкова много ви е затруднявало, отпада от вас в  рамките на един процес. Затова в “Пимандър”, стих 59 се казва много ясно:

Да, аз, Духовната душа, в никакъв случай няма да позволя въздействията,  които нападат тялото, да окажат своето влияние върху тях; защото като  пазач на вратите ще възпра достъпа на злите и срамни дела и ще  предотвратя несвещените въжделения и помисли.

Кои са лошите и срамни действия? В тази връзка вие трябва да се  освободите от известния морал на теологията, защото “лошите и срамни  постъпки” определено не се отнасят само до животинския живот, макар че  перверзността със сигурност трябва да се причисли към злото. Вниманието  на сериозно стараещия се по Пътя ученик тук е насочено към  гибелните последици в дихателното поле, които произхождат от ревност, страст, омраза, клюкарство, критика, конфликтност и други подобни неща.

По-нататък в стих 60 се пояснява в кои хора душата никога няма да се роди  и на които Пимандър, естествено, никога няма да говори:

Но аз стоя настрана от безразсъдните, от злите и порочните, от  недоброжелателните и алчните, от убийците и безбожниците; аз ги  предоставям на Демона на отмъщението, който наказва такива хора с бича  на огъня, като дава сила на техните сетива и така още повече ги подтиква  да вършат безбожни дела, за да може да се изсипе върху тях още по-тежко  наказание. Страстите на тези хора непрекъснато търсят все по-голямо  задоволяване и ги карат да вилнеят и беснеят в мрака, без да могат да се  наситят. В това се състои тяхното мъчение и чрез него пламъкът, който ги  изгаря, гори все по-високо.

От Глава X  – Добрият край

В стих 60 Пимандър говори за съществата, при които той не отива. Той  обяснява какви са последиците от това, когато в едно жизнено поле като нашето съществата, вкопчени в природното тяло, т.е. обикновените хора, и  душевно родените хора, се намират в едно и също пространство.

Светът е  населен от милиарди хора. Сред тях се развива една ставаща все по-силна  група от гностични същества, в която в един определен момент  светлината на душата ясно се изявява. Този душевен огън и  тъмночервеният земен огън не са съвместими. И ако душевният огън не  може да действа пречистващо и освобождаващо, тогава той действа винаги наказващо, както казва Пимандър: 

Онези ги предоставям на наказващия Дух, на Демона на отмъщението,  който наказва такива хора с бича на огъня, като дава сила на техните  сетива и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да  може да се изсипе върху тях още по-тежко наказание. Страстите на  тези хора непрекъснато търсят все по-голямо задоволяване и ги карат да вилнеят и беснеят в мрака, без да могат да се наситят. В това се  състои тяхното мъчение и чрез него пламъкът, който ги изгаря, гори  все по-високо.

Това е пътят на горчивия опит. И може би вие сте го изпитали във вашия  живот. Който не може да се поучи отведнъж от горчивината, трябва да  минава през все по-големи горчивини, докато… да, докато вече не може да  издържа и, смазан и уморен, накрая узрява за големия урок. Целият този  дълъг път на опитности, това дълбоко навлизане слепешком в мрака няма  друга цел, освен накрая да доведе до окончателния триумф на Духа.

Който е разбрал това и знае, че раждането на душата е първата крачка към  спасението, може да се запита какво още, освен казаното дотук, включва  пътят на завръщането в първоначалното Светлинно царство, пътят нагоре  към първоначалния Живот. Стихове 62 – 65 на Пимандър отговарят на този въпрос:

Първо, в процеса на разлагането на материалното тяло то се подлага  на промяна и формата, която имаш, става невидима. Ти предаваш  обикновения си Аз, който отсега нататък е лишен от дейност, на  Демона. Телесните сетива се връщат обратно към своя първоизточник,  от който те отново стават част, и наново се сливат в едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите, влеченията и страстите се връщат към лишената от разум природа.

Така човекът продължава да се издига през обвързващите сили на  сферите. На първата сфера той отдава силата на растежа и  намаляването; на втората сфера – способността да причинява зло и  обезсилената хитрост; на третата – останалата отсега нататък без  власт заблуда на влечението и похотта; на четвъртата сфера той  отдава суетата на властолюбието, която не може повече да бъде  задоволявана; в петата сфера изчезват безбожната надменност и  бруталната безразсъдност; в шестата остава станалата чрез  смъртта безсмислена привързаност към богатствата; в седмата  сфера остава енергията на постоянно поставящите клопки лъжи.

И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащите сили на сферите, той влиза сега в притежание на  своята собствена сила в осмата природа и пее заедно с всички, които  пребивават там, химни във възхвала на Отец; и всички се радват на Неговото присъствие.

Когато е станал равен на тях, той чува химни, славещи Бог, които се  пеят от определени сили, намиращи се над осмата природа. И тогава  те всички се издигат в точно определен ред към Отец, отдават себе си   на силите и, станали самите те сили, пребивават в Бог. Това е  добрият край за онези, които притежават Гносиса – единството с Бог.

Когато душата е родена и душевното тяло се развива, старото природно  тяло изчезва. То като че ли се разтваря. Но както и при обикновеното  умиране на материалното тяло, и при този процес природното същество  също не изчезва напълно отведнъж. Когато душата се роди и Златната   сватбена дреха се тъче, старото природно тяло започва да отслабва по сила и в един определен момент изчезва съвсем. Този двоен процес ние  наричаме трансфигурация. Но в началото силите на старото същество  временно се запазват. Силите, които в началото осъществиха зачеването,  раждането и поддържането на природното същество, също трябва да  изчезнат; те трябва да бъдат неутрализирани, разтворени и върнати в  първоначалното им място.

Ние говорихме вече за “кръга – не по-нататък”, както той се нарича в  Универсалното учение. Този кръг се отнася до микрокосмоса. в ауричното  същество, в магнитната система на микрокосмоса, ние намираме седем  кръга, седем магнитни сфери, които си взаимодействат със седемте  космични области. Всяка една от тези седем магнитни сфери се състои също от седем аспекта. Следователно в ауричното същество се намират  седем пъти по седем, общо четиридесет и девет магнитни аспекта,  четиридесет и девет магнитни разлики. Когато душевният човек се роди и  порасне и когато магнитните области, които съответстват на магнитните  състояния на шестата космична област, се събудят за живот, в резултат на  което съответното магнитно небе засиява, тогава седмата магнитна сфера  бива неутрализирана. Тя действително бива угасена и поставена извън  употреба. Не само в херметичния “Пимандър”, но и в книгата “Пистис  София” този процес се описва като едно пътешествие на душевния човек  през всичките седем аспекта на седмата космична област. Той оставя там зад себе си всички сили на старото, разпаднало се и станало невидимо  жизнено състояние.

Така накрая, освободен от всичко старо, човекът достига до осмата сфера  – това е първата сфера на шестата космична област, която в  терминологията на днешната Духовна школа се обозначава като “Златната  Глава”. Той се слива напълно с тази област на освободения живот чрез  своята собствена нова сила. Затова в стих 65 се казва:

Когато стане равен на тях, той чува химни, славещи Бог, които се пеят  от определени сили, намиращи се над осмата природа.

Това ново чуване няма нищо общо с ясночуването. За него говори и старата  китайска философия. Когато светлината на Гносиса докосне един  човек, проникне в него и започне своя кръговрат, тя влияе не само на  виждането, но също и на чуването, а именно – на виждането и чуването на  новородения духовен човек.

И както този духовен човек в един определен момент вижда Пимандър,  така в един определен момент той ще започне и да чува. Затова е  естествено, че братът или сестрата, които влизат в Златната Глава, са  снабдени напълно със сетивата на Новата душа. Така душевният човек  чува силите, намиращи се над осмата природа, да пеят хвалебствени  химни за Бог. Така той продължава по-нататък, издигайки се до всички сили  на новото жизнено състояние. И накрая той се слива с Бог.

Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса, истинското  познание за Бог: те стават Бог. Тази точка на постигането винаги се нарича  в Гносиса “добрият край”. При своите служби катарите си пожелаваха  взаимно: “Нека Бог да те доведе до добър край!” И когато в един гностичен  ритус се казва: “Ние се надяваме и се молим да успеем да доведем всичко  до един добър край”, вие отсега нататък ще разбирате напълно тези думи.  Добрият край в новото жизнено състояние е същевременно и едно ново  славно начало.

Така херметичният човек е въведен в големия процес на завръщането, в  който той самият участва, като се старае стъпка по стъпка да доведе  всичко до един добър край.

Нека сега да предположим, че вие, уважаеми читателю, сте започнали този  процес и вече сте направили първата стъпка към осъществяването на  новораждането на душата. Тогава думите на Пимандър от стих 66 се  отнасят както към Хермес, така и към вас:

Но… защо се бавиш сега? Няма ли да отидеш сега, след като получи  всичко от мене, при онези, които заслужават, за да им служиш като  водач, за да може човешкият род, благодарение на твоето  посредничество, да бъде спасен чрез Бог?

И по-нататък в стих 67 се казва:

И аз, който сега бях облечен в сила и бях поучен относно природата на  Вселената и най-възвишеното видение, благодарях и възхвалявах  Бащата на всички неща. И започнах да възвестявам на хората  красотата на насочения към Бог и Гносиса живот.

Това е сигурният знак, за който вие преди всичко трябва да внимавате:  който е станал херметичен, душевно роден човек, вече не може да стои  бездеен в хода на битието. Напълно е изключено един такъв човек с години  да стои бездеен и да наблюдава как другите действат. Ако някой само наблюдава със скръстени ръце и критичен поглед как други работят в  служба на Гносиса, тогава можете да бъдете абсолютно сигурен, че този  човек не е душевно роден. Това не е възможно. Той може да притежава  някакво понятие за вътрешното царство, може евентуално да изпитва  присъствието на вътрешното царство, но той е спрял на този етап. Такъв  човек се е изгубил в окултна или мистична заблуда и се наслаждава на  собствената си измама. Той старателно е зает с това да държи вътрешното  си откритие и вътрешното си прозрение в плен на своя Аз.

Вие можете да намерите в световната литература описанието на такива  хора, които в пълния смисъл на думата могат да се нарекат “богати момци”.  Те са надарени с богатства, но не правят нищо друго, освен да им  се наслаждават в самодоволно, егоцентрично мислене. Те често пишат  дебели книги за това. В най-добрия случай тяхното съдържание се състои от няколко страници повече или по-малко прилична работа,  украсени туктам с някоя прагностична искрица. Всичко друго е чисто описателно,  егоцентрично дърдорене, често твърде интелигентно съставено и  рафинирано измислено. Но каква полза има от всичко това от гледна точка  на службата за освобождаване на човечеството? А точно за това става  дума: Ние трябва да запретнем ръкави и енергично да пристъпим към действие, трябва да сме готови да минем и през тинята, ако е необходимо,  за да спасим човешки души.

Душевният човек, воден от Пимандър, знае, че броят на жътварите е  недостатъчен, че в тази област винаги съществува нужда от работна сила.  Той знае също така какви огромни опасности заплашват човечеството:  опасности от негативна безплътност, опасности от по-нататъшно падение,  опасности по пътя на опитности чрез дълбока болка, които водят към още  по-големи горчивини.

Гносисът работи непрестанно за спасението на човечеството, било за  възкресение, т.е. за директно спасение, или за падение, т.е. за спасение в  далечно бъдеще. И поради това никой гностичен брат или сестра никога  няма да пожелае на някого такова падение: “Пропадайте си сега съвсем  спокойно, после ще се поучите от този горчив опит!” любвеобилното сърце  никога няма да престане съкровено да се надява, че всичко ще се развие  по друг начин!

Тогава душевно роденият човек няма да гледа спокойно какво става, или  как някой друг вади кестените от огъня, а твърдо решен, ще се залови за  работа и заедно с другите ще даде рамо на свещеното дело. затова  сигнатурата на душевно родения човек е винаги и неизменно деен живот в  служба на Гносиса, независимо къде и как, без отдих, впрегнал всичките си  сили в делото. Ето защо в края на първата книга на Корпус Херметикум, в  стихове 68 – 71, се описва толкова подробно последствието, което важи за  всички душевни същества. Ние откриваме там известните аспекти на  работниците в божието лозе. Хермес трябва да говори на народите:

Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от  безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на  смъртта.

Но хората не желаят и не разбират това, защото мислят, че тъмната  светлина е истинската светлина. Ако отидем при някого, който е открил  притежанието на вътрешното царство, но живее силно егоцентрично и като  “богатия момък” от Библията негативно употребява своите богатства, и му  кажем: “Вашето жизнено поведение е негодно, вие живеете в заблуда”, той  със сигурност ще се разгневи много. Ние споменаваме този откъс, защото  той принуждава читателя към себепреценка, и защото желаем да ви  подтикнем към себепознание.

Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от  безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на  смъртта.

Хората не желаят да приемат тези думи на освобождаващата любов, на  винаги действащия Гносис, а може би те още не ги разбират, защото вземат  тъмната светлина за истинската.

Диалектичният човек е едно царствено същество във вселената, надарено  с могъщи сили. Всички възможности на диалектичната природа могат да се  освободят в него и чрез него. Този цар не се оставя току-така да бъде  детрониран. И ако не винаги, то често хората мислят, че природното  същество е истинският човек. Затова херметичният служител събужда  в  мнозина недоверие, подигравки и съпротива. Затова тъкмо херметичният човек, без да го желае, тласка мнозина по пътя на смъртта, по безкрайния  път на опита, на наказанието, на все по-големите горчивини.

Но, слава Богу, има и такива, които слушат и разбират. Те заедно образуват  жътвата. Тази жътва оформя една група, която тръгва по Пътя  отдолу нагоре. Тази група образува едно Братство, един Гносис и едно  работно място. Така расте едно гностично-магнитно лъчево поле, едно  Живо тяло, което става петорно и прониква до областите на Божието  изобилие. При тази работа на мнозина, чрез мнозина и за мнозина всички  душевни работници научават пътищата и средствата, които могат да  доведат до преодоляването. Накрая всички биват потопени в еликсира на  мъдростта, във водата на истинския живот.

Така се доказва, че всичко това е напълно познато на всички участници в  Младия гносис. Те са приети в една група и образуват заедно херметичното  Братство. Прагносисът, който от хилядолетия свидетелства  за това в “Пимандър” на Хермес, се доказва така отново в наши дни с най- големи подробности в съвременния Млад гносис. И ние също  продължаваме да напредваме от сила към сила до сигурна победа, при  условие, че вървите заедно с нас и заедно с нас поемате последствията, защото само тогава ученичеството в една Гностична духовна школа има  смисъл. Едно ученичество, което игнорира последиците, създава за  съответния ученик само опасности, защото при една такава негативна  собствена изява той неизбежно трябва да върви по пътя на все по-големи  горчивини, по пътя на смъртта, както го нарича Пимандър.

Прочетете накрая внимателно стих 71:

Когато настана вечер и светлината на слънцето беше почти изчезнала,  ги призовах да благодарят на Бог. И след като казаха  благодарствените си молитви, всички те се върнаха по родните си огнища

Насочената към Гносиса група трябва душевно да образува едно цяло,  което остава съвършено неприкосновено, независимо от това къде по света  се намират неговите членове. Една група душевно родени, дори да е  разпръсната навсякъде по света, образува въпреки това едно живо  единство чрез чудото на душевната сила. След тяхната среща те винаги се  връщат в родните си огнища. Точно това е освобождаващото. Защото  всеки път, когато след завършването на една конференция се прибираме  по домовете си, ние отново разпростираме чрез това нашата душевна  общност над целия свят. Немските, френските, швейцарските братя, тези от  Белгия, Австрия, Холандия, Швеция, Бразилия и т.н., винаги се връщат  отново към своите родни домове. А мнозина в началото казват: “Колко  жалко, че не можем да останем заедно.”

Но Пимандричният Дух ликува: Колко красиво, колко неизразимо прекрасно е, че се връщаме в нашите домове! Защото, разберете, братя и сестри, по  този начин ние заедно разпространяваме магнитното поле на нашата  душевна общност над целия свят. И никой не може да ни се  противопостави! За живот или смърт, но винаги за спасението на всички!

От Глава – XI Благодеянието на Пимандър

И така, ние се приближихме към края на първата книга Пимандър на  Хермес Трисмегист. По време на бързото пътешествие през това  впечатляващо свещено писание ние видяхме от какъв вид е истинският  човек, пленен и окован като в затвор в природното същество. Цялата  история на човечеството, разказана по завоалиран начин, се обяснява в  тази книга, и ние познахме пътя на освобождението: появата на  херметичния, на душевния човек, който е намерил своя Пимандър. Накрая ние проследихме в една сбита форма как от дейността на група душевно  родени личности възниква една гностична школа, как расте и се  разпространява над целия свят нейното Живо тяло.

В края на първата книга ние се връщаме назад към самия Хермес, който  също като Християн Розенкройц е прототип на освободения човек,  разполагащ все още с природното си същество. Той е изпълнил своето  призвание спрямо Бащата на всички неща и човечеството и продължава да  върши това с непрестанен стремеж и борба. И когато установява, че Гностичното царство е разпръснато като обширно жътвено поле по света,  той се изпълва с благодарност и една безмерна и постоянно обновяваща се  енергия. Той записва, както се казва в стих 72, “благодеянието на  Пимандър в себе си”. Той се зарежда с непреходната и неизмерима сила на  Духа.

Тук е скрита една изключителна прелест, която може да бъде от голяма  практическа стойност. Първата книга Пимандър е като описанието на един  ден, който вечерта отива естествено към своя край. Всяка работа в служба  на Гносиса се осъществява ритмично, вълнообразно – с начало,  кулминация и край. Когато една вълна премине, следва пауза, вдишване,  след което се издига нова вълна.

В стих 72 се описват накратко процесът и последиците на едно такова  вдишване. За всички, които се намират в полето на службата, тук се дават  много ценни указания, и ако човек ги следва, несъмнено при съответните  сътрудници ще се покажат положителни резултати.

Който работи в служба на Духовната школа, гностично казано, е направил  едно издишване. Той е излъчил приетата светлина и сега може да се  зареди с благодеянието на Пимандър. Следователно това вдишване, това  спокойствие е също една интензивна работа. Асимилацията на гностичните  сили, необходими за извършване на работата, изисква от  сътрудника и от кандидата една друга нагласа и едно друго телесно състояние, различни от тези при излъчване на силите. Затова работещият в  служба на Гносиса не трябва да изпада в голямата грешка да занемарява  периодите на почивка. Ако ги игнорира, той в един определен  момент ще стане гностично безсилен. Тогава няма да има резултати.  Тялото, което се поставя в служба на Гносиса, с други думи, тялото на  човека, намиращ се в истинското “състояние на Йоан”, трябва да реагира  както на асимилацията на силите, така и на светлинното излъчване.

Ако например един служител на Гносиса, в своята голяма благодарност за  делото, което е имал право да извърши, се изпълни преди лягане с  благодеянието на Пимандър, т.е. със светлинната сила, тогава сънят на  тялото ще се превърне в трезва будност на душата, затварянето на очите –  в истинско прозрение, мълчанието в него ще се превърне в бременност с  доброто, а износването на Словото – в плодотворни дела на спасението.

Наистина, това е нещо прекрасно и изисква по-подробно разглеждане и  осмисляне! За дневната страна на практическото ученичество се знае вече  твърде много; за него е говорено и продължава да се говори и пише. Но  какво знаете за нощните часове на ученичеството? Какво става през нощта  със сериозните ученици, с онези, които са успели да подтикнат душата си към рождение? Може ли да говорим за това, без да изпаднем в познатите   и спекулации за всеизвестния живот на сънищата? Обясненията, които ще  направим, нямат абсолютно нищо общо с окултизма. Ввъпросът, който си  поставяме, не е: “Какво прави едната половина, когато при раздвояване на  личността другата половина лежи в леглото и спи?” Ние ще изследваме тази тема изключително само по отношение на съществото, притежаващо  новородено душевно състояние, т.е. с помощта на стих 72 от книгата  Пимандър.

Постепенно става вече необходимо учениците на духовната школа да  осъзнаят значението на нощната половина от живота, за да може делото да  придобие един организиран напредък. Който желае да следва Гносиса,  трябва да има познание. Той трябва да знае какво е срещнал Хермес, какво  е получил от своята духовна душа, за да може и той някога да каже:

Всичко това дойде при мене, защото аз приех Словото на началото от  Пимандър, от моята Духовна душа, която е пребъдващото от самото себе  си същество. Така сега съм изпълнен с божественото дихание на истината.  Затова сега посвещавам с цялата си душа и с всички мои сили този  хвалебствен химн на Бог-Отец:
Свещен е Бог, Бащата на всички неща.
Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили.

Свещен е Бог, който желае да бъде познат и бива познат от онези, които му  принадлежат.
Свещен си Ти, Който си извикал цялото Битие към живот чрез Словото.

Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа.
Свещен си Ти, Когото природата никога не е създала. 
Свещен си Ти, Който си по-могъщ от всички власти.
Свещен си Ти, Който си по-превъзходен от всичко, което е.
Свещен си Ти, възвисил се над всякакво хвалебствие.

Приеми чистите жертви, които бяха пробудени чрез Словото в моята душа  и в моето сърце, които са отправени към Теб, о Непроизносими, о  Безименни, чието име е в състояние да промълви единствено тишината.

Чуй ме, аз Те моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с  истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество.

Бъди благосклонен към мене и ме изпълни с Твоята сила. С тази милост аз  ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в  неведение, на моите братя, на Твоите синове. Да, аз вярвам и  свидетелствам с моята кръв: Аз се устремявам към Живота и към  Светлината.

Бъди благословен, Отче, Твоят Човек желае да свещенодейства заедно с Теб, за което Ти му беше дал цялата власт.

От Глава – XII Структура на гностичния ритуал

Ако се задълбочите в хвалебствения химн на Хермес, стих 73, ще  забележите, че той започва с едно деветорно повторение на “свещен”. В думата “свещен”, освен много употребяваното в Духовната школа понятие  “освещаващ”, се съдържа също и идеята за чистота, съвършенство и  непорочност. Бащата на всички неща е свещен, Той е съвършен. чрез Сина  това съвършенство идва при нас и ни докосва. А чрез Светия дух това докосване се превръща за нас в духовно изцеление.

Който отвори пречистеното си сърце за Гносиса, отваря съществото си за  Съвършения. Който има правото да получи силата на съвършенството, я  приема за една двойна цел. От една страна, докосването пробужда истинския  човек в системата на личността и го снабдява с необходимата  храна, като му дарява отново една възможност за живот. От друга страна, в  силата на това докосване трябва да се разруши възпрепятстващото  състояние на природното раждане и да се замени с едно ново тяло-носител.  Значи природното създание носи един кръст – кръста на гибелта, но също  така и кръста на новораждането, на трансфигурацията.

Всичко това се издига от непоколебимото, вечно “свещен”, което прозвучава девет пъти в хвалебствения химн.

Девет е числото на човечеството, на истинското човечество, което е  пленено в псевдочовешкото състояние на природното рождение. Това е  числото на възвишения, универсалния човек, който от своето падение е  възкръснал към първоначалното сияние.

Ако си представите цифрата девет, вие ще видите, символично погледнато,  универсалния кръг, от който излиза един светлинен лъч,  проникващ в земята. Който върви по Пътя и освобождава в себе си  Царството божие, е станал отново светеща колона в храма от кръга на  Вечността. Сега вие разбирате защо числото девет символизира  универсалния човек.

Следователно този хвалебствен химн предава символично силата на  числото девет както чрез свещеното му призоваване, така и чрез цялото си  съдържание. След деветорното призоваване идва една деветорна молба и  изповед. Чрез този химн ние притежаваме един магичен, херметичен  ритуал на молитва и благодарност, който като цяло отново се слива в  числото девет като сияен пламък от кръга на Вечността. Ако решите да  разгледате и премислите още веднъж текста на стих 73 с цел да откриете  отново и да пресъздадете магичната форма на този херметичен  хвалебствен химн, ще трябва да вземете пред вид това, че първоначалният  текст донякъде е пострадал, както винаги се получава при превода.

Ние сметнахме за необходимо да ви говорим повече за гностично-научния  замисъл на този прекрасен химн, отколкото за неговия текст, който не се  нуждае от по-нататъшно обяснение. Преди всичко искаме да изтъкнем, че в  практиката на Истинския човек молитвата, благодарствената дума и  песента са не само поредица от хубави и звучни думи, които изразяват една красива и смислена идея. Не, в практиката на Гносиса ритуалните  обичаи отиват много по-далеч от всичко това.

Едно гностично-ритуално пеене или молитва изразяват, първо, една мисъл, която е подходяща и необходима за момента. Второ, този ритуал е свързан  с едно състояние на чувствата, което е съгласувано и обяснимо само с този  момент. Трето, зад един такъв ритуал действа могъщ подтик на  волята, за да изяви чрез действие това, което се изисква в ритуала. И  четвърто, всичко това се поддържа от един предшестващ крайната победа действен живот.

Но с това законът на гностичния ритуал още не е изпълнен. Всичко това е  само началото. Освен това ритуалът, според своето звучене, ритъм, строеж  и в съответствие с математическите закони, трябва да проникне  без затруднения до областите, към които е отправен. Там той трябва да  развие една сила и да върне със себе си отговора. Хвалебственият химн на  Хермес отговаря на всички тези могъщи условия. Ние се надяваме много, че някога ще ни бъде позволено да се задълбочим заедно още  повече в тези прекрасни закони на гностичните ритуални песни и молитви.

От Глава – XIII Диалектичната астрална сфера

….

Представете си, че астралната сфера в момента е напълно чиста и  Универсалната гностична верига е заредила цялото това поле със своите сили и знания. Когато при заспиване излезете с астралното Себе, тогава  вие бихте могли да се заредите с всички тези прекрасни сили, с всички тези  поредици от картини, които са предоставени от Универсалното  братство в астралната сфера за наше ползване. Тогава при събуждане вие  ще донесете в будното си съзнание всичко, което сте получили, цялата тази  подкрепяща красота, и по този начин ще извлечете вътрешно ползата  от тях.

Но астралната сфера беше замърсена. Между другото, окултистите  узурпираха тази област, братствата от огледалната сфера построиха там  своите чудни замъци, църквите издигнаха там своите така наречени  небесни катедрали, и така в нея се натрупаха безброй несправедливости.  Поради това астралната сфера не можеше повече да служи като едно  вътрешно поле за получаване на инструкции. Поучаването на истинския  търсещ човек стана извънредно трудно, нещо повече – прилагано по обичайния в момента начин, то се превърна в смъртна опасност. Тогава  братството трябваше да потърси съвсем други пътища, за да може да  помогне на искрено търсещия.

Вие трябва добре да познавате тези опасности, защото с вашето  обикновено нощно съзнание всяка нощ попадате в тази астрална сфера.  Следователно всичко, което обсъждаме тук, се отнася изцяло и за вас! И е  изключено да можете да се дистанцирате толкова лесно от тази астрална  сфера.

Всяка колективна, групово-осъзната идея образува в астралната сфера  една проекция, една огледална картина. Затова философията на  розенкройцерите нарича тази област “огледална сфера”. Поради това в  астралната сфера на нашата природа на смъртта се намира в момента  също така и една огледална картина на нашето дело, на нашия работен  апарат.

Това е една забележителна, но същевременно и извънредно опасна  реалност. Защото в тази толкова много замърсена и опорочена астрална  сфера на диалектиката обитават несвещените сили, които злоупотребяват  с всички проекции, за да заблудят човечеството. Има хора между нас, които  са силно астрално съзнателни и поради това са способни да  прехвърлят своите астрални впечатления в будното си съзнание. Такива хора най-често стават жертва. Те например мислят, че взимат участие в  златната Глава и във вътрешния живот на Гносиса. Но така заблуждават и  себе си, и другите.

Затова животът насън в много случаи е една голяма опасност, защото  онези, които имат интерес да ви оковат с веригите си, ви представят точно  тези поредици от картини, които вие толкова обичате да наблюдавате.  Както във всяко студио може да се заснеме филм и да се прожектира, така  и астралната сфера може да бъде сравнена с театър, който вие  посещавате  всяка нощ, за да видите това, което ви харесва. Ако в будно  състояние се стремите да бъдете добър ученик, но в сънното съзнание още  не можете да бъдете такъв, тогава значи сте застанали на една  мъртва точка. Тогава вие не можете да преминете една определена  граница във вашето ученическо състояние. Ако в будно съзнание вие  декларирате с вашето жизнено поведение едно позитивно отношение към  Школата и Гносиса, то в почти всички случаи през нощните часове ви се  отнемат отново всичките светлинни сили, които ви се даряват през деня.

Вие трябва да приемете съдбата на Пистис София като своя собствена  съдба. Пистис София стига до вратите на братството, но бива върната  обратно, за да извърви своя път. И когато се бори и мъчи да напредне, тя с  дълбока болка трябва да изпита, че светлинната сила отново и отново бива  открадната от Автадес и неговите създания.

Който е изследвал гностичното Евангелие на Пистис София, сигурно ще си  спомни този факт.

Всяка нощ, когато не успеете сам да се дистанцирате от астралната сфера,  вашата светлинна сила бива ограбена и при събуждане се  намирате точно на мястото, на което сте били предишния ден. Системата  ви е отслабена, разочарованието ви се е увеличило и времето ви е минало  напразно. Ако разбирате добре това, ще знаете, че ежедневното автоматично пребиваване в астралната сфера винаги крие в себе си една  смъртна опасност за всеки ученик.

Затова накрая ние поставяме наложителния въпрос: Възможно ли е  дистанцирането от астралната сфера, с която по време на сън става едно  от най-важните свързвания на човека със света на диалектиката? Може ли  човек да се наслаждава на нощния покой и въпреки това да избегне тази  неизмерима, почти неизбежна опасност?

Да, това е възможно. Това е причината, поради която ние пишем по тази  деликатна тема. Възможно е да се освободите от тази голяма опасност,  която ви застрашава и в която взимате участие, в резултат на което всяка  нощ, както при Пистис София, вашата светлинна сила се отнема и трябва  винаги да започвате отново. Сега ние желаем да ви обясним как учениците на Гносиса могат да избегнат тази опасност.

От Глава – XIV Изходът от астралната
обвързаност

Възможно ли е да се дистанцираме от астралната сфера на нашето жизнено  поле? Това зависи изцяло от жизненото състояние на четворния природен Аз. Този четворен Аз, или съзнанието, притежава определено  качество, което е разпределено равномерно във всичките четири аспекта  на съзнанието и се изявява във всички тях. Следователно, когато човек  мисли за нещо, което всъщност не желае силно – нещо, което, ако зависеше от него, няма да поиска, интересът му за това нещо много бързо  изчезва от неговата система.

Представете си, че не познавате Духовната школа и някой се опитва да  събуди вашия интерес към нея; тогава той може би ще ви каже: “Прочетете  тази книга още веднъж и размислетевърху нея.” И ако вие в действителност  не изпитвате вътрешно сериозен интерес към Гносиса,  тогава вниманието ви към книгата бързо ще изчезне от вашата система и  вие ще скучаете. Съзнанието не би могло да задържи в себе си прочетеното. Най-често ние мислим за това, което действително страстно желаем, към което е насочено нашето влечение.

Влечението, или силното  желание, е мисленето на сърцето, това е една дейност на сърцето.  Желанието събужда към активност всички способности на системата,  включително и тези на светилището на главата. Затова без ни най-малко  преувеличение може да се каже, че в четворното съзнание астралното  тяло, т.е. тялото на желанията, което е тясно свързано със страстния копнеж, с влечението, с емоциите, дава тон в човешката система. Нас ни владеят, водят и живеят чрез желанието, следователно чрез астралното  съзнание. Ако човек желае да се дистанцира от астралната сфера на  нашето жизнено поле и от всички свързани с нея заблуди, той трябва да  реши да постигне едно състояние на желание, върху което астралната  сфера на обикновената природа няма влияние, на което тя не може да  отговори. Обикновено това жизнено състояние се обозначава като липса на  желание. Но вие ще разберете, че не е възможно да се постигне  липсата на желание с принуда, а и това би било напълно безполезно. Мнозина са се опитвали, но са се отказвали, защото не само че не са  успявали да напреднат по някакъв начин, а напротив, постигали са точно  обратното.

… …

Духовната школа не казва: “Само елате при нас, тогава всичко отново ще  бъде наред.” Тя не помага по този начин. Всеки ученик трябва да започне с  това да помогне на самия себе си, а Школата ще му показва Пътя. Само ако наистина върви по Пътя, той ще получи силата, излъчването и помощта на Гносиса. Следователно ключът към пътя на освобождението се намира  във възможността на ученика да даде чрез астрално-съзнателното Себе  друга посока на астралното съзнание.Никой друг ключ няма да пасне на  вратата към Пътя.

Астралното Себе не се променя само защото сте доведен в Школата от  родителите си, от някой приятел или познат или защото някой апелира към  вас или изпитва състрадание към вас. Вашето астрално Себе трябва спонтанно или в голяма нужда да е потърсило Пътя и поведението му да  бъде в съответствие с него. Ние нямаме нужда само от търсещи, а от такива търсещи, които ще постъпват по съответния правилен начин, когато намерят Пътя.

Повечето хора живеят от системата далак-черен дроб, от своите  естествени нужди и инстинкти. Седалището на астралното Себе е в  системата далак-черен дроб, или по-точно в слънчевия сплит, и функциите  на сърцето и главата са напълно подчинени на това астрално Себе.  Сърцето и главата могат да бъдат извънредно добре култивирани: сърцето  например – що се отнася до префинен вкус и чувствителност, а главата –  що се отнася до способността за разумно схващане. Но докато астралното  Себе е пленено в слънчевия сплит, вследствие на което човекът е  себеутвърждаващ се, егоцентричен и напълно земен, ученичеството в  Гностичната духовна школа е напълно безполезно. Школата може да  подаде ръка за помощ или да подкрепи само този, който дава  доказателство, че се старае да освободи астралното Себе от слънчевия  сплит – седалището на природната закономерност – и да го изтегли нагоре  в сърцето.

Когато човек полага усилия за това – тук не става дума само да го желае, а  действително да го осъществи, – той доказва, че по отношение на  природата е изживял напълно всичко и е разбрал безизходността на  диалектичния свят. Тогава той бързо побеждава своя главен природен  инстинкт, с който е станал едно и който в природата го прави толкова  щастлив.

Когато един човек се старае да изтегли астралното Себе нагоре в сърцето,  когато астралното Себе на този човек направи жилище в сърцето му,  където то наистина си е у дома, той веднага ще открие нещо чудесно:  когато се издигне над своето природно състояние и вече не гледа на света  през слънчевия сплит, а през сърцето, той намира потвърждение за онова,  което вече подсъзнателно е предполагал или частично е разбирал: безнадеждността на диалектичния свят, на природата на смъртта.

Вие можете да повтаряте този факт, да шепнете тази истина, да я чуете от  някой друг, но ще я откриете сам едва когато изтеглите астралното  съзнание нагоре в сърцето. Тогава ще я познаете с тялото си. Тогава вие я  установявате не на базата на вярата или поради философски  размишления, не, тогава вие я знаете. Докато астралното съзнание лежи  закотвено в системата далак-черен дроб, съзнанието на човека може да  бъде заблуждавано от астралната сфера и нейните почти безгранични възможности за представяне на нещата. Но когато съзнанието се изтегли  нагоре в сърцето, тогава заблудата изчезва. И тъй като астралното Себе  поради своето естество постоянно силно желае и копнее за нещо, стреми  се към нещо, насочено е към постигане на едно или друго нещо, трябва да  се развие едно ново желание, а именно – желанието за духовно  оздравяване.

Желание за духовно оздравяване, което идва от слънчевия сплит, е  безсмислица и е само един етикет; в действителност то винаги е желание  за задоволяване на Егото за сметка на другите. Истинското желание за  духовно оздравяване обаче се събужда от сърдечното светилище. То е едно непознато до този момент желание на основата на отхвърляне и  нежелание на диалектиката. Едва тогава на астралното съзнание се дава  една нова насока по позитивен начин. Астралната сфера на диалектиката  може винаги да отговори на един човек и да го задоволи, докато желанията  му не се издигнат над обикновената егоцентрична, его-осъзнаваща степен,  т.е. над обикновеното природно ниво. Ако човекът се освободи от тази  степен, спасението е близо; тогава Гносисът ви пресреща по вашия път. Но  тогава първата ви задача е пречистването на сърцето.

Но, както вече казахме, под ръководството на астралното съзнание,  живеещо в слънчевия сплит, дивото животно в човека от младини е  злоупотребявало толкова много със сърдечното светилище и не по-малко  със светилището на главата, че когато вие изтеглите астралното съзнание  нагоре в сърцето, то влиза в едно толкова повредено и ужасно опорочено  светилище, че последното трябва да бъде съвестно възстановено и  пречистено.

От Глава – XV Пътят към състоянието
“чужденец в света”

Когато вие, след един много дълъг опит през живот, управляван от слънчевия  сплит, се издигнете над обикновеното нисше природно състояние, като  изтеглите астрално-съзнателното Себе нагоре в сърцето, тогава намирате,  както вече установихме, сърдечното светилище в едно силно повредено състояние. С него толкова дълго е било злоупотребявано, то толкова много е  било угнетявано от нисшата природа, че егоцентричният живот от слънчевия  сплит е затворил латентните възможности на сърцето много по-силно,  отколкото това би могло да се обясни само със състоянието на раждане.  Затова може да се каже за почти всички хора, че техните възможности на  млади години са много по-големи, отколкото по-късно. Поради  многогодишното препъване през света на диалектиката в сърдечното  светилище са натрупани много големи щети. Затова, когато се пробудите в  новото гностично утро, вие трябва да предприемете от този момент нататък  интензивно пречистване на сърцето.

……

Може да се каже, че почти всички ученици се стараят да изтеглят астралното  и съзнание нагоре в сърцето. Това означава, че те наистина отварят един  прозорец в насоченото си към природата състояние, през който засиява една нова светлина като утринната зора при изгрева. И веднага щом можете да  погледнете през този прозорец на сърцето, вие ще достигнете до знанието, че  можете да намерите вашето истинско вътрешно щастие само върху една  съвсем друга спирала на живота. Същевременно чрез това ново състояние, в  което сте навлезли, започва да говори Розата на сърцето. Освен това,  гностичната светлина е проникнала в кръвта ви и е предизвикала съвсем  други пориви във вашата система.

….

Когато достигнете това състояние, старият процес на развитие още няма да  ви е напуснал. Но старият живот ще е оставил вече дълбоки следи във  вашето сърдечно светилище. Затова то трябва да бъде пречистено. Защото  докато сърцето не се пречисти според гностичните мащаби,  другата насока, която сте дали на астрално-съзнателното Себе, ще бъде  следвана само частично. Тогава латентните възможности на сърцето няма  да могат да се освободят; старото жизнено състояние ще продължава да  играе важна роля в живота ви и така сънното съзнание ще се връща всяка  нощ отново в астралната сфера на природата на смъртта, с всички  произтичащи от това последици.

По силата на вашето жизнено състояние вие винаги ще сте предмет на  домогванията на силите от огледалната сфера, и дори в по-голяма степен  от обикновено, защото обитателите на огледалната сфера знаят, че  съществува възможността да ви загубят. От това става ясно, че вашият  жизнен път в момента е затруднен, защото в състоянието, в което се  намирате, и Гносисът, и природата играят една и съща по важност роля в живота ви. От това вътрешният конфликт, естествено, продължава  непрекъснато да се изостря. Вие можете да проследите този ход на нещата  в гностичното евангелие на Пистис София. Това евангелие от  началото до края е вдъхновено от хода и пътя на опитностите на ученика,  който се пробужда от природния, нисшия живот в сърцето, и с пълна  сериозностпонася последиците от това.

Който изтегли астралното съзнание нагоре в сърцето, прониква спонтанно в  свещените пространства на Универсалното гностично братство. Но много  скоро кандидатът, също като Пистис София, бива върнат обратно, за  да пречисти на различни етапи сърцето си от многото недостатъци.

Като ученик на Духовната школа вие търсите нефалшифицираната, чиста  светлина. Вие търсите един във висша степен освобождаващ живот. И от  факта, че сте изтеглили съзнанието си нагоре в сърцето, вие вътрешно  знаете, че чистата светлина съществува. Това е чистата, първоначална  астрална субстанция, чистата астрална сила, така както тя съществува в Универсалната гностична верига. И сега става дума за това, че трябва да  оформите по един напълно нов начин сидеричното, или астралното си  тяло, тялото на желанията, в съответствие с мащабите на Гносиса. Всеки  ученик трябва да осъществи трансфигурацията на астралното Себе, което  трябва да стане чисто като гностичната светлина. Светлината ви докосва преди всичко с тази цел. Така според степента на вашето ново вътрешно знание вие можете да храните надеждата, че ще успеете да  осъществите това необходимо пречистване, което е първата форма на  трансфигурацията….

Ето защо вие трябва из основи да нападнете вашето Себе. При това не  бива да се насилвате, защото това би причинило още повече напрежения.  Но трябва да атакувате вашето Себе в основата му. Тогава се развива онзи  могъщ и великолепен процес, за който ние досега толкова подробно  говорихме. В пречистеното сърце се ражда безсмъртната душа – базата за един съвсем нов човешки тип……

Така новото душевно състояние ще се докаже в кръвта и в нервния флуид,  а също и в астралния флуид на вашето същество, от което зависи вашето  новораждане. Накрая обновителният принцип има грижата да издигне на  тази база новата мисловна способност, с която тогава новото състояние на  съзнанието става съвършено. Целият процес се обозначава като новото  звездно, или астрално раждане.

Това ново астрално раждане и всички процеси, свързани с него, образуват  същността на работата, с която ние се занимаваме в Духовната школа. Ако   развитието на един ученик е добро, независимо от това как формулира  мотивите си, тогава той действително е дошъл в тази школа, защото  астрално-съзнателното Себе в него е положило усилия да се освободи елементарно от системата далак-черен дроб и да проникне нагоре в  сърцето. На тази база той бива посрещнат с “добре дошъл” в Школата и  трябва да влезе в голямото работно място на сърдечното светилище, за да  осъществи там чрез постоянството на един действен живот цялостното  астрално раждане, новата действителност на съществото. Затова в един от  нашите ритуси се казва: “Ние освещаваме днес нашата Роза, за да  може тя да се превърне в корона, която Ти, о, Гносис, ще поставиш на  главите ни.” Този ритус се е използвал от всички предшестващи братства, и  сериозните кандидати, тези борещи се в Школата същества, го доказват с  твърдото си решение и ежедневното си старание.

… ….

Когато изтеглите астралното съзнание в сърцето, вие ставате предмет на  старанията на два свята. Тогава старото и новото ви атакуват; това е едно  състояние, което става все по-нетърпимо за понасяне поради  напреженията, които то носи със себе си. Затова вие трябва да сложите на  раменете си вашия кръст с розите и да изминете пътя, който води от Витлеем до Голгота, за да можете един ден да вървите в новата светлина, така както Той е в светлина.

Ето защо на първо място е необходимо астралното съзнание във вас по  време на физически покой и сън през нощните часове да не попада вече в  астралната сфера на природата на смъртта. Това е първата задача.  Представете си, че за няколко нощи ви се удаде да се освободите от  астралната сфера на диалектиката – тогава бихте разбрали каква голяма  благословия произтича от това.

Затова трябва да прилагате вашите нови възможности директно, като  започнете да живеете от тях, да се свързвате с тях по всяко време на деня  и да носите последиците от това. Вие не бива да се оставяте повече да  бъдете увлечен в кипежа на обикновения живот на хората – нито като  отделна личност, нито като група – а отсега нататък трябва да бъдете изцяло насочен към голямата цел и да приведете съществото си в съответствие с нея. Така както на младини обикновено се стараете най- после да станете възрастен, да напреднете и да се издигнете в обществото,  така сега трябва в първата крехка и пълна с надежди младост  на вашето гностично ученичество, намирайки се пред вратите на  Новия живот, да се подготвите напълно за него, да израснете като душевен  човек, да напреднете и да се издигнете в душевния свят.

Естествено че вие ще трябва все още да изпълнявате тук вашите  обществени задачи. Ние всички имаме своите задължения и отговорности,  които чакат да бъдат изпълнени и ни тежат. Вие не бива да занемарявате  задълженията си! Но ако виждате пред себе си голямото, вечното  предназначение на душата, необходимостта да събудите за живот духовния  човек в себе си, тогава всичко друго, обществено и диалектично,  с което временно е така необходимо да се занимавате, ще отстъпи на  второ място. С това не искаме да кажем, че те нямат вече никакво  значение, а че Едното, великото трябва да има предимство във вас ден и  нощ.

Всичко останало ще се подчини спонтанно на това. Докато вие сте зает с  вашите всекидневни грижи, независимо какви са те, гласът на душата ще  зазвучи и вие ще чувате нейното ликуване. Всичко друго ще отстъпи на  заден план като от само себе си, когато астралното съзнание във вас,  издигнато нагоре в сърцето, изрази своя копнеж към Новия живот. Този копнеж трябва да звучи във вас ден и нощ като един постоянен камбанен  звън. Тогава вие ще тръгнете директно и на практика по един път на  себеотдаване, по един логичен път на трансфигурация.

Вие познавате този копнеж. За какво ли не сте копнели вече в този живот! И  ако се върнете назад и си спомните за всички тези най-разнообразни  желания, ще разберете, че едно желание може да бъде толкова голямо, че  да завладее изцяло един човек. Ако копнежът ви към Освобождаващия  живот, към Гносиса, е толкова голям и дълбок, тогава астралното ви Себе  ще се посвети в себеотдаване изцяло на Дао, на Розата на Розите, на  Гносиса. Тогава запейте по същия начин вашите тринадесет песни на  разкаянието на Пистис София, защото вие сте Пистис София!

Ако се намирате в това състояние и участвате в този процес без абсолютно  никакво форсиране на волята, тогава вашето астрално Себе  вече няма да може да вирее, да живее и да диша в астралната сфера на  смъртната природа. Ако сте така изцяло изпълнен от желанието за  спасение, тогава вашето астрално Себе вече няма да може да влиза в  астралната сфера на смъртната природа; тогава астралното Себе на  вашето обикновено природно състояние ще умре, а астралната сфера на  смъртната природа трябва, естествено, да ви пусне от хватката си, защото вече не ще може да ви достига. Що се отнася до астралното Себе, тогава  вие ще сте умрял според природата.

Но какво става оттук нататък? Какво ще стане тогава, когато за вас стане  действителност и истина казаното за Иисус, нашия Господ, че няма място  на земята, където Той би могъл да положи глава? Разбирате ли  прекрасното значение на това? Невежият, природно религиозен човек го  изживява като нещо ужасно: Господ Иисус, за Когото не е имало място,  където да положи главата Си!

В действителност тук става дума за една неразбрана милост. Когато по  силата на вашето астрално Себе вие не можете повече да влезете в   астралната сфера на смъртната природа, тъй като разделянето на  личността в действителност вече не е възможно и истинското сънно  състояние, което в диалектичния живот е нормално, вече не може да се  състои, или с други думи, когато за нощно-съзнателното Себе, за вашето  сънно съзнание, вече няма да има място в природата на смъртта, където да можете да положите главата си, тогава какво се случва? Тогава за вас се  отваря другото! Младият гносис притежава едно групово тяло, едно  ново жизнено поле, една нова, чиста астрална сфера, която групата е  образувала около себе си. И това е вашето ново място за почивка, което е  съгласувано с потребностите на вашия насочен нагоре ход на развитие,  едно прекрасно, чисто място – Живото тяло на Гносиса, където вие в пълна сигурност можете да прекарате нощния си живот.

Съществува и един друг аспект, който ние трябва да обясним по-подробно.  Досега разглеждахме астралното новораждане само във връзка с личния  ход на развитие. Но човекът, който върви по пътя на душевното развитие,  няма да спре дотук, а ще докаже в една непрекъснато нарастваща степен  характерните качества на душевния човек, като например една никога неотслабваща, безлична любовна сила, пълно пренебрегване на  собствените интереси, спонтанно и абсолютно служене. Който постави на  първо място в живота си душата и нейния жизнен път, ще постави целия си  живот, както обществен, така и личен, всичките си обичайни, повтарящи се  ежедневно задължения и отговорности, изобщо всичко, което произлиза от все още продължаващото природно раждане, в един съвършен, солиден и хармоничен ред.

Съществува и един друг аспект, който ние трябва да обясним по-подробно.  Досега разглеждахме астралното новораждане само във връзка с личния  ход на развитие. Но човекът, който върви по пътя на душевното развитие,  няма да спре дотук, а ще докаже в една непрекъснато нарастваща степен  характерните качества на душевния човек, като например една никога неотслабваща, безлична любовна сила, пълно пренебрегване на  собствените интереси, спонтанно и абсолютно служене. Който постави на  първо място в живота си душата и нейния жизнен път, ще постави целия си  живот, както обществен, така и личен, всичките си обичайни, повтарящи се  ежедневно задължения и отговорности, изобщо всичко, което произлиза от все още продължаващото природно раждане, в един съвършен, солиден и хармоничен ред.

Ако започнете да живеете от душата, ако сте обновен според астралното  Себе и вашето най-дълбоко и най-висше желание е насочено към Школата  и нейната възвишена цел, тогава във вас не само ще настъпи покой, но  този покой и тази хармония ще се излъчват от вас и ще обхванат и вашето  лично обкръжение. В заобикалящата ви среда ще започне да се осъществява нещо ново. Там също ще настане покой, тишина и  равновесие. И всички неща, които може би са ви причинявали преди грижи и тревоги, които по-рано са водили до напрежения, тогава ще изчезнат. Те  ще станат толкова незначителни, колкото примерно подскачането на едно  врабче по покрива на къщата ви или жуженето на муха по прозореца.  Всичко, което във вашето най-дълбоко същество ще отиде на второ или на  трето, или на последно място, вече няма да представлява пречка за вас. То вече няма да причинява трудности и да предизвиква конфликти – вие  просто ще го пуснете от себе си, защото ще се слеете с този могъщ,  прекрасен живот на душата. Вие ще се виждате един друг с погледа на  душата, вие ще разбирате другия, който върви до вас, ще разбирате  усилията и борбата на онези, които може би се измъчват от едни или други  напрежения и поради това вършат някои неща неправилно или по по-различен начин от вас. Който живее предимно от душата, допринася за  укрепването на истинска хармония във всички области на живота, в които  се движи. Служенето на човечеството, произтичащо от душата, съдържа в  себе си всички жизнени аспекти.

Който напълно се извиси в това, става чужденец на земята. Който е трансфигурирал според астралното Себе, той не само се чувства чужденец  на земята, той е такъв. За неговото вътрешно същество вече  няма място за покой на земята. Той е като изгнаник. За него се отваря  голямата родина на душите – златната Глава на Живото тяло, новото  гностично астрално поле. За него сънят на тялото се превръща в будност  на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието – в бременност с доброто, и износването на Словото – в плодотворни дела на  спасението.

От Глава – XVI Пробуждането на душата (I)

В предишните глави ние обяснихме, че чрез осъществяване на  ученичеството във фундаменталния смисъл на думата ученикът  непременно става чужденец на тази земя. Вие трябва добре да разберете значението на това. Ние в никакъв случай не смятаме, че ученикът трябва  да приеме едно ексцентрично държание към всичко, което в Школата се  нарича “диалектично”. Още по-малко състоянието “чужденец на земята”  трябва да се разбира като един вид безразличие към всичко, което живее и  съществува. Със сигурност нямаме предвид и някакво революционно  поведение към обществото и хората.

Не, “чужденец на земята” е едно фундаментално състояние, при което  ученикът не може повече да се държи иначе, едно състояние, което  възниква чрез промяна на личността. Когато тази промяна е станала факт,  тогава съответният ученик вече не може да си намери място за покой в  природата на смъртта. Когато при заспиване вътрешната, фина част на  личността напусне тялото, в природата на смъртта не може повече да се намери място, където тя би могла да се отдаде на почивка. В резултат на  това ученикът се чувства като прогонен.

До това състояние стига всеки ученик, който е изтеглил астралното  съзнание в сърцето, подкрепено от едно последователно ученичество и  непрестанно пречистване на сърцето чрез един неегоистичен, служещ  живот. Тогава той попада в една особена ситуация, която за  щастие понякога трае кратко време, при която, търсейки нощния покой, на  практика не може да заспи. Защото, когато заспи поради умора на тялото,  фината част на личността застава като пред една стена и бива отблъсната  отново назад в тялото, тъй като за астрално-съзнателното Себе не може да се намери жизнено, или дихателно поле. Това доказва фактически, че  личността се променя. Ако в тази ситуация ученикът не знае как да  постъпи, твърде е възможно да се появят телесни проблеми. Затова ние  говорим за тези неща.

Много ученици вече познават състоянието “чужденец на земята” и, слава  Богу, все повече ще попадат в тази току-що обяснена особена ситуация.  Тогава те трябва да знаят как да постъпят. Те трябва да знаят, че за тях  съществува едно място, едно гностично астрално поле, което вече е  приготвено за тях. Чак тогава кандидатът ще разбере какво означава  Школата за него. Духовната школа като Живо тяло, като гностична група,  поддържа за учениците едно такова изпълнено с милост място за почивка.

Както около нашето физическо тяло се намира едно астрално тяло, по-голямо от физическото, така и около тялото на Духовната школа се  разпростира едно астрално тяло. Живото тяло на Школата притежава един  астрален аспект. Той се захранва за живот с астралния хляб на чистата  гностична природа. Това астрално поле диша в Универсалния Гносис, в  първоначалната астрална субстанция. Това е родината за душите на  всички, които поради своето растящо душевно състояние се чувстват чужденци на земята.

Ние желаем да ви обясним, че душата притежава един много ясен,  позитивен астрален аспект, който много добре се разпознава още в началото на душевното развитие. Отначало душата се обгръща в една  дреха от астрална субстанция. Когато ученикът подкрепя растежа на душата чрез решително, позитивно жизнено поведение и в един определен  момент вече не може да диша, не може да живее в пълната с големи опасности астрална сфера на смъртната природа, тогава, естествено, не бива да има вакуум, а една нова душевна родина трябва да поеме ученика.

Тук е необходимо да се отбележи, че в степента, в която се развива новата астрална дреха, изчезва старата астрална дреха. В гностичния път няма  астрална култура, няма етика на желанието, с която толкова често се позира в живота. В диалектичния свят хората непрекъснато се опитват да избегнат породените от желанията напрежения, при което те изграждат една етика на желанията, която наричат например аскетизъм. Но ученикът на духовната школа не упражнява аскетизъм, нито астрална етика, нито  етика на желанията. Той осъществява ни повече, ни по-малко само и  единствено астрална трансфигурация.

Когато някой прилага определена етика, в резултат на която той се чувства  тук не като у дома си, или като чужденец, той може да се почувства веднага отново на мястото си, като реши да преустанови прилагането £; също както, примерно, някой за един ден се приспособява към навиците на дадено  обкръжение или среда, но се връща след това към собствените си жизнени  обичаи, а при евентуално желание може да премине дори към съвсем  противоположни навици. Но в ученика се осъществява ни повече, ни по- малко от една трансфигурация – трансфигурацията на неговото астрално жизнено състояние, което предшества развитието на новата мисловна  способност.

… …

Нека да предположим за момент, че сте изтеглили астралното съзнание  нагоре в сърцето и че сте един извънредно сериозен и динамичен ученик, който успява да се наложи като такъв, следователно не се плаши от принудителни последици и не прави компромиси. в такъв случай душата е родена във вашето сърце. Ако продължите интензивно с пречистването на сърцето, така че новородената душа да може да се разшири, тогава в съответствие с това ще се развие новата астрална дреха и естеството на вашата личност ще се различава ясно от това на обикновените хора. Когато се осмелите да започнете ученичеството, започва трансфигурация, която води до определен кризисен момент, обозначен като “чужденец на земята”. Тогава вашето тяло в структурно отношение се отличава видимо от това на другите диалектични хора, тъй като вие имате очевидно нови астрални  жизнени потребности, необходими за цялостната ви личност.

….

…По силата на вътрешния си подтик учениците търсят контакт с  центровете, храмовете и групата, доколкото им е възможно. Къде би могъл да се осъществи по-добре този контакт, освен по време на престоя от няколко дни в нашите места за конференции? Това е една от най-важните причини за силното нарастване на броя на посетителите.

Ако разбирате това, вие можете да прецените за себе си дали живеете вече от новите астрални жизнени потребности, дали цялото ви същество вече се стреми към новия жизнен еликсир. Попитайте себе си дали съществува у вас този постоянен стремеж да не пропуснете по възможност нито една конференция.

…..

Астралните жизнени потребности на повечето от нашите ученици се увеличават с много бързо темпо. Техният живот се придвижва ясно в дадената посока. Затова сега се повдига важният за вас въпрос: “Как можем да влезем в това ново астрално поле, в това ново тяло на Школата? Как можем да използваме тази голяма милост?” 

За да вземете участие в гностичното астрално поле на Духовната школа, е  необходимо вътрешно да се освободите напълно от рутината на  ежедневието и жизнената сигнатура на природно родения човек, така че  целият ви живот през деня да се намира под знака на душата. Вашият  дневен живот трябва да бъде едно последователно прилагано, живо  ученичество в самоотвержено служене, водено от безсъмненото  човеколюбие на Истинската душа и в пълна липса на спор. Вие трябва дълбоко да осъзнаете, че нормалното, природно родено жизнено поведение на конфликтност, постоянното обсебване от страсти, раздразнения, настроения и други подобни на тях състояния унищожават  всичко, което е било създадено във вас като ново астрално съзнание.  Затова един живот без конфликти и спорове е абсолютно необходим.

Един такъв дневен живот сам по себе си е вече една интензивна милост,  интензивна възможност за растежа на душата. Сега във висша степен е  поучително като природно родени хора да се намирате обективно в света,  но да оставяте онези неща, които по-рано са означавали толкова много за  вас, изисквали са целия ви интерес и са довеждали вашия темперамент до  най-голямо вълнение, да минават покрай вас, като само ги регистрирате,  без да реагирате. Не от безразличие, а поради състоянието на вашето  душевно новораждане.

….

Когато един човек живее от душата, той във всеки момент от деня осъзнава голямата милост и любов на Гносиса. Когато сте душевно роден и  участвате в Гносиса, на вас нищо не може да ви се случи, никой не може да ви притесни, и тогава, според думите на Библията, няма да падне косъм от  главата ви. Да имате правото да участвате в едно жизнено поле, където не  съществува раздвоеността на диалектиката, в което няма враждебност и  огнените пламъци на омразата, на критиката, на конфликта и порочността липсват – това дарява безкрайна радост. В цялата човешка история много  душевни хора са свидетелствали за това.

За душевно родените хора е необходимо да завършат деня си по следния  начин: Когато, завършили дневната си работа, отидем в спалнята да си  легнем, когато нашето тяло се отпусне в покой, тогава нашите мисли и  разсъждения не бива да се занимават с многото аспекти на диалектичния  свят, защото той винаги е едно бедствие. Той винаги се обръща към природно родения Аз и ни настройва трагично. Не, в края на деня ние  записваме в себе си благодеянието на Пимандър. Ние оставяме  интензивния поток на гностичната благословия да протича през нас, така че  да се изпълним с една чиста радост дори и тогава, когато във всяко  отношение от гледна точка на диалектиката бихме имали причини да се  оплакваме или да сме загрижени за нещо. И когато по този начин със живото лечебно средство на Гносиса постигнем хармония и нашето дишане приеме спокойния ритъм на вътрешната удовлетвореност и благодарност,  тогава човек заспива като дете, изцяло насочен към истинската светлина.  Тогава сънят на тялото се превръща в будност на душата, което означава съвършената будност на душата в нейния собствен свят, в гностичното  астрално поле.

Сънят на тялото, както вече казахме, не трябва да започва в една обща,  типично диалектична, егоцентрична насоченост, дори и ако тя е от невинен  характер, а в едно съвършено душевно насочване. Ако живеете през  целия ден от душата, ако поставите всичко друго на второ място след  насочеността си към душата, тогава това няма да ви затрудни много. По  този начин вие ще насърчавате душевното съзнание, а с това и пробуждането на душата в определеното и приготвено за нея поле.  Същевременно това е и един основен принцип: Когато заспивате с  насоченост към душата, тя става съзнателна, тя става будна. След всичко  казано досега вие ще разберете необикновеното предимство и голямото  значение на това поведение.

Тук става дума преди всичко за насочването, за вибрацията на астралното  Себе при заспиването на тялото. Това е определящо за всичките ни нощни  опитности. Който е изживял това, знае, че човек винаги се събужда така,  както заспива. Когато един угрижен човек,  човек, който обича да се задълбава в мислите си, говорейки за своите  проблеми, каже: “Аз ставам и си лягам с грижите си”, този факт говори сам  за себе си! Но човек сам предизвиква проблемите си – неговата погрешна  насоченост е тази, която го държи в плен. Вие ще се събудите със същата  вибрация на астралното Себе, която сте с точно определената насоченост,  която по време на вашия сън ви пренася в съответстващата £ среда.

…
Същият закон обаче може да се приложи с освобождаващо въздействие. Който заспи с душевна насоченост, изпраща душата си в душевния дом, който в Школата се е превърнал в реалност за него. Подобното привлича подобно. 

Разбира се, не бива да се питате със страх: “Дали при заспиването си съм напълно насочен към душата?” Не трябва да се задълбавате във въпроса  дали прилагате правилния метод, или не. Вие трябва да поставите акцента върху вашия дневен живот! Целият ви ден трябва да премине под знака на душата като един живот, отдаден на служене. Тогава в края на деня, преди лягане, душевно ориентирани, вие ще сте проникнати от голяма  благодарност. И когато сънят дойде, душата ще попадне непосредствено в  астралното поле на Школата в едно състояние на трезвеност и будност, което съответства на степента на душевното развитие, което като ученици  сте постигнали.

Естествено в душевното развитие има разлики. Между учениците се  намират много зрели души, повече или по-малко зрели и току-що  пробудили се. Но каквото и да е вашето душевно състояние, едно е  сигурно: когато заспивате, отправени към душата, тя ще попадне в дома на  душите, в гностичното астрално поле. Там тя ще бъде в онова състояние на будност, което съответства на степента на нейното душевно развитие. Всичко, което душата ще изживее в това състояние, тя ще го донесе на  другата сутрин като едно съкровище обратно в тялото. Тогава тялото вече  си е отпочинало, заредило се е с жизненост, а вие сте готов да подтикнете  новото поведение напред към по-голяма слава. вие ще имате силата да не  оставите това само като една мисъл или едно желание, но да преминете към дела. Нови, по-големи възможности ще изпълнят вашето същество, и в  съответствие с тях процесът на трансфигурацията ще бъде ускорен.

Вие със сигурност ще прозрете тази неоспорима истина, или по-точно чрез  познанието, че сами определяте степента на вашето гностично развитие, че държите съдбата си в собствените си ръце. В света на диалектиката  човекът е играчка на съдбата, която властва над него, но в Гносиса той държи съдбата си в собствените си ръце. Пътят на Гносиса не познава тежки, трудни за разбиране методи, системи за дишане и всякакви подобни, както и многобройни молитвени правила. Той изисква само да сте отправен към душата. Това е ключът за вашето спасение.

Ако виждате това ясно пред себе си и се издигнете към един истински  душевно насочен живот, към живота на душевно родения човек, тогава и  вие ще напишете в сърцето си благодеянието на Пимандър и с безкрайна радост ще посрещате часа на ежедневното пробуждане на душата. Ако веднъж изживеете това, то никога вече няма да ви остави. Такава една опитност не е като диалектичната радост, тя не е приповдигнато настроение, което скоро отминава като за миг проблеснал единствен слънчев лъч от облачното небе. Не, това е една трайна радост, едно продължително изцеление, което изцяло изпълва сериозния ученик.

От Глава – XVII Пробуждането на душата (II)

/ Обобщение на досегашните глави /

Темата, към която се обръщаме сега, се отнася до такъв вид нови аспекти в развитието на ученика, че ние считаме за добре първо накратко да прегледаме обясненото досега.

Ние обяснихме значението на стих 72 от “Пимандър” на Хермес, където между другото се казва следното:

“Сънят на тялото се превърна в трезва будност на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието ми – в бременност с доброто, а износването на Словото – в плодотворните дела на спасението.”

Ние поставихме въпроса: Къде отива онази част на личността, която излиза от нея, докато тялото спи, и какво прави тя по време на нощните часове, или по-точно, какво се случва с нея? Ние узнахме, че нощният човек, ако  можем да се изразим така, престоява в астралните сфери на  диалектичната природа, и ние изследвахме характера на тази сфера.

Астралната сфера притежава една силно оформяща способност. Мисли,  желания, чувства и обекти на волята се проектират в нея. Имайки предвид  живота в огледалната сфера и общото поведение на живеещото сега  човечество, става много ясно, че астралната сфера на диалектичната  природа е замърсена и усложнена във висша степен. Тя не е нищо друго  освен заблуда и е напълно негодна за всякакъв гностичен живот, тъй като астралната материя е необикновено магнитна. Всичко, което не съответства на вида на астралната сфера, бива просто отнето на “нощния  човек”, т.е. на фино материалната личност, която попада в астралната  сфера. В замяна на това нощният човек получава съответстващата на  астралната сфера астрална субстанция. Затова ние четем в гностичното  евангелие на Пистис София, че на нея непрекъснато £ отнемат  светлинните сили.

Астралната сфера на обикновения живот е изпълнена с несвещените сили на еоните, които могат да бъдат обозначени като природни сили. “Еон”  буквално означава: ход, протичане на времената, неизмеримо времетраене. Чрез това понятие ни става ясно какво представляват еоните във връзка с астралната сфера. Еоните са астрални сили, астрални  въздействия, които са се образували в много дълги периоди от време и са станали много могъщи; такива са например проекциите на човешки желания и мисли, които толкова дълго са били подхранвани, че накрая са оживели в астралната сфера.

Нека да предположим, че мислено сме си представили една картина и години наред задържаме тази картина така, че тя да може да се запомни от нашите деца и от всички, които живеят с нас, а хората на изкуството да я рисуват, да я извайват в камък и възпяват. Тогава ще можете да си представите как по този начин в астралната сфера се образува един еон. Това са проекции на постоянни потоци от човешки желания и мисли, които в края на краищата стават толкова живи, че започват да владеят и заробват хората. Тези еони, чиято сила постоянно нараства, защото непрекъснато се подхранва от хората, обират светлинната сила на всеки гностично насочен човек, който попада в астралната сфера. Обикновено това се случва всяка нощ с всеки ученик, когато довери тялото си на покоя и съня.

От това за всички сериозни ученици произлизат много важни заключения, между които и логичното и необходимо изискване те да се оттеглят от астралната сфера на смъртната природа. Когато един ученик установи, че в секи път, попадайки през нощните часове в астралната сфера, става жертва на необикновено опасното влияние на това поле, тогава актуалният въпрос е: “По какъв начин мога да се освободя от това? Как ще успея да се предпазя от тези влияния?” Това е първото заключение.

Второто заключение е, че съответните ученици, щом са се освободили веднъж от астралната сфера на смъртната природа, следва да отвеждат през нощта фината част на своята личност в едно друго астрално поле, където горепосочените замърсявания и опасности не съществуват. вие сигурно ще се съгласите с нас, че тези изисквания са елементарни и никой не може да ги избегне. Без осъществяването на тези изисквания всяко гностично ученичество е просто една заблуда. 

При това никой не е в състояние да се принуждава, да се насилва. дори и да се опитате, ще се убедите, че няма да можете да издържите повече от е дин или няколко дни. Тази борба със сигурност ще завърши с поражение. Затова ние вече установихме: ключът към гностичния път се намира във възможността астралното съзнание да се насочи в друга посока посредством астрално-съзнателното Себе.

Затова е необходимо: първо, ученикът да изтегли ядрения принцип на своето Азово същество от системата далак-черен дроб нагоре към сърцето. Това може да се осъществи с успех само тогава, когато човек е узрял за това. Когато жизненият път в материята, в природата на смъртта, ви е оставил най-накрая да стигнете до задънена улица и когато откривате, че за един човек, който се движи по хоризонталната линия, не съществува никакъв изглед за спасение, тогава вие изтегляте ядрения принцип на Аза от неговото седалище в системата черен дроб-далак нагоре в сърцето.

Човекът, чийто Аз е центриран в системата далак-черен дроб и по-точно в слънчевия сплит, е олицетворение на гранитно твърдия, егоцентричен природен човек, който се е вкопчил със зъби и нокти здраво в материята и очаква всичко от нея. Но след по-кратко или по-продължително време, често след многобройни съществувания в микрокосмоса, въпреки всичко идва моментът, когато този човек разбира, че в природата на смъртта не съществува изход, и открива, че съществуването му е един безнадежден, безкраен кръговрат. Но докато живее все още от системата далак-черен дроб, докато доказва с живота си дори и най-малко себеутвърждаване и егоцентричност, за него ученичеството в една духовна школа е напълно безполезно. Само този, който е в състояние да изтегли съзнанието си нагоре в сърцето, може да победи своите първични природни инстинкти. Тогава неговото астрално Себе ще направи свое жилище в сърдечното светилище. Едва тогава той ще бъде в състояние да види света такъв, какъвто е в действителност.

Тогава от астралното Себе ще произлезе едно ново желание, един нов копнеж, една въздишка по истинското, същинското освобождение, наречено на свещения език “копнеж към духовно изцеление”. Този копнеж вече може да отвори сърцето на човека за Гносиса, за Светлината на свещения Граал, и така Розата на сърцето бива докосната. По този начин, а именно чрез копнежа към духовно изцеление, който възниква при изтеглянето на астрално-съзнателното Себе нагоре в сърцето, ученикът застава пред вратата на едно напълно ново жизнено състояние.

Милиони хора стоят пред тази врата, милиони вече отдавна копнеят по този начин за един истински освобождаващ живот. Така тези свързани един с друг хора също са създали един Между този Тринадесети еон и копнеещия, въздишащ човек се е създала една взаимна връзка, в резултат на която огънят на неговото желание става все по-голям и по-интензивен. Усещането и прозрението за състоянието на разруха, в което той се намира, нараства непрекъснато. Само копнежът към духовно оздравяване обаче не е достатъчен. И в този случай астралното Себе продължава да престоява в нощните часове в астралната сфера на смъртната природа, а на следващата сутрин се завръща така ограбено откъм светлинната си сила, че повредите са още по-големи от когато и да е било преди. Поради това четем за непрестанно повтарящите се песни на разкаяние, които Пистис София пее.

Сега вие разбирате, че освен копнеж за духовно изцеление, е необходимо също така и себеизцеление. Който наистина копнее да бъде духовно излекуван, ще се опита да направи всичко възможно, дори и невъзможното, за да се приближи до това изцеление. Това е логично. Тогава една засилена лична активност също трябва постоянно да доказва, че този човек се пречиства чрез огъня на копнежа за духовно изцеление. Тази собствена дейност трябва винаги да излиза от сърцето на човека и така да оказва влияние на цялото жизнено състояние. Ето защо ние в Духовната школа винаги говорим за това толкова необходимо пречистване на сърцето. Който наред с копнежа за духовно изцеление постигне на практика също и едно действително себепречистване, приема това изцеление с всичките му последици в раждането на Новата душа.

Вие сигурно познавате отблъскващата негативна предвзетост на мнозина, които крещят за помощ и молят за подкрепа за всяко нещо в диалектичния живот. Но човек трябва да разбере, че за да постигне истинско спасение, трябва първо да постави в действие самия себе си и цялото си жизнено състояние. Заедно с копнежа за духовното изцеление трябва да се развие и себеизцелението. Тогава, както се казва, изцелението ще се докаже в раждането на душата.

Ако още веднъж хвърлим обобщаващ поглед върху вече обясненото развитие, ще видим, че от кандидата се изисква: първо, изтегляне на астралното Себе от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето, с което той преодолява своето природно състояние; второ, развитието на копнеж към духовно изцеление и разкриването на същността на смъртната природа за самия себе си; трето, собствената дейност, себеизцелението, пречистването на сърцето и на целия живот в пълно себеотдаване, което има за последица раждането на душата.

Раждането на душата е всъщност раждането на една нова астрална  същност. Едно душевно същество е преди всичко едно астрално същество,  една същност, която моментално след раждането на душата се предава на  кръвта, на нервния флуид, на вътрешната секреция и оказва влияние също  така и върху органите на интелигентността. веднага щом нещо от новото душевно същество проникне във вас, веднага щом новите астрални  влияния се отприщят във вас, вие развивате една нова способност. Тогава  една нова сила започва да циркулира през цялото ви същество и  въздейства върху всичките ви нормални човешки способности.

Така вие разбирате четвъртата стъпка, която от този момент се намира  изцяло във ваша власт: постоянното, систематично предаване на  управлението на вашия живот на новородената във вас душа, на новите  възможности във вас. Това означава, че с природното си Себе вие напълно  отстъпвате на заден план спрямо Аза, че не постъпвате повече в  съответствие с нашата обикновена природа, а оставяте душата да  управлява целия ви живот. Тогава във вас ще започне да расте новото  астрално същество, новото душевно състояние. Ще се изяви едно съвсем  ново астрално тяло, а старото същество на желанията и старият чувствен живот ще изчезнат напълно.

Тогава вече вие сте влезли в трансфигурацията. В степента, в която се  утвърждава новото развитие, вие умирате за астралната сфера на  смъртната природа; в един определен момент дори вече нямате достъп до  нея. Там вие не намирате място за новото си астрално Себе. И тогава се  отваря новото астрално поле на Живото тяло: чужденецът в земната суетня се приема с “добре дошъл” в новата си родина. Нашите досегашни  обяснения имаха преди всичко за цел да ви уверят в това, че такава родина  съществува. Тя възникна с усилията на мнозина специално за  Младия гносис. Следователно тук не се спекулира за някакво бъдещо  спасение, за по-късно или скоро идващо освобождение. Не, днес за всеки  има една Родина на свободата, в която можем да отидем, ако притежаваме  необходимите ключове и си направим съответните изводи.

Условие за това е притежанието на душа, и доказателството за това се  намира в целия ви дневен живот, именно в дневния живот на  последователно, постоянно и приложено на практика ученичество, в  себеотрицателно служене, носено от очевидното човеколюбие на  истинското душевно състояние. Всеки душевно роден човек трябва след  приключване на дневната работа също да постави живота си изцяло в  сферата на душата и преди лягане да не остава при аспектите на  диалектичния свят. По този начин сънят на тялото ще бъде трезва будност  на душата. Ако си легнете насочен към душата, тя ще бъде съзнателна, ще  бъде будна. Вибрацията, насочването на астралното Себе при заспиване е  определящо за целия нощен живот и за идващия след него дневен живот.

Който, подготвен по този начин, отиде в новото астрално поле, осъзнава  всеки ден с нарастваща сила и с все по-голяма яснота, че сънят на тялото  означава пробуждане или будност на душата и поражда едно истинско  виждане и едно ново развитие, короновано от новото състояние на  съзнанието, което на свещения език се нарича неувяхващата корона на
великолепието.

От Глава – XXI
Светлинната баня и консоламентум
(Consolamentum)

Съществуват още два аспекта на разгледаната в предишните глави тема, които желаем да предложим на вашето внимание. Ние ви говорихме за светлинната баня, която още непробудената и неосъзната новородена душа получава в новото астрално поле. Сега ние поставяме въпроса: От какъв вид е тази баня?

Вие знаете, че едно астрално поле притежава силно оформяща способност за възприемане. Затова Универсалната гностична верига проектира всички аспекти, всички сили на Пътя, всички степени на спасителния процес, които са важни за учениците, в астралното поле на Школата. Цялата Гностична верига се свързва чрез себепроекция с новото астрално поле на Школата. Може да се каже, че това астрално поле съдържа едно универсално учение, една гностична философия, едно всеобхватно познание, което се проектира в субстанцията на това поле като една поредица от картини и символи. Всичко, от което се интересува кандидатът, в един определен момент се предава и запечатва по време на телесния сън, по време на гореспоменатата светлинна баня в астралното му тяло. По този начин той се събужда в тялото, така да се каже, със запечатаното в астралното му тяло послание на Братството. Тези впечатления, тези импулси въздействат, естествено, върху будния дневен живот на кандидата.

… …

Съдържание на Книгата

“Египетският прагносис”, част I
Ян ван Райкенборг

• Предговор
• I Хермес Трисмегист
• II Табула Смарагдина
• III Корпус Херметикум
• IV Първа Книга: Пимандър
• V Пимандър и Хермес
• VI Мястото на диалектичния порядък в космичната седморност
• VII Спасение и изкупление на греховете
• VIII Двойствената същност на човека
• IX Подтикни безсмъртната душа към раждане
• X Добрият край
• XI Благодеянието на Пимандър
• XII Структура на гностичния ритуал
• XIII Диалектичната астрална сфера
• XIV Изходът от астралната обвързаност
• XV Пътят към състоянието “чужденец в света”
• XVI Пробуждането на душата (I)
• XVII Пробуждането на душата (II)
• XVIII Реалността на освобождението
• XIX Практическото възпитание на мисленето
• XX Знакът на Човешкият син
• XXI Светлинната баня и консоламентум
• XXII Да живеем от новия душевен принцип
• XXIII Развитието на съзнанието в новото астрално поле
• XXIV Сватбената зала: Златната Глава
• XXV Втора книга: Пимандър към Хермес
• XXVI Живото познание за Бог
• XXVII Универсалната Божия Любов
• XXVIII Тайната на нашия произход
• XXIX Да застанем безмълвни пред Бог
• XXX Какво е мъдрост?
• Обяснителни бележи

Картки откъси от Глава III
Бъдете будни, защото не знаете
нито деня, нито часа

• Началото на словото на Хермес не е особено любезно:
  Закъде бързате вие, о, хора, които сте със замъглено съзнание, защото сте опиянени от словото, което е изпразнено от всякакъв Гносис, от словото на абсолютното незнание, което не можете да понесете и най-накрая сега изплювате? Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на сърцето си! И ако не всички го можете, поне онези малцина от вас, които са способни на това.. Злото на незнанието залива цялата земя, води до гибел душата, затворена в тялото и й пречи да влезе в пристанищата на спасението.
• И ето сега ви се предава едно предупреждение, точно поради това толкова изключително състояние, в което се намирате като ученик, едно универсално и архаично предупреждение, което идва до нас от хилядолетията. Мъдростта, за която имаме правото да свидетелстваме, е древна и датира най-малко от 400 000 години. Това предупреждение е предназначено за всяка група, която се намира в едно подобно изключително състояние. Същността на това предупреждение е, че злото не позволява, не може да допусне ученикът да стигне до пристанищата на спасението. Следователно, ако вие истински се стремите да вземете участие във вътрешния живот на Гносиса, можете да бъдете абсолютно убеден, че за вас ще се води борба. Ако вие действително се налагате като ученик, няма да можете да избегнете тази борба.
• Злото на незнанието залива цялата земя.
  Това, което тук се нарича зло, е жизненият еликсир на диалектиката, жизненият еликсир на противо-природата, цялата атмосфера на диалектиката, в която живеят всички създания.
• Природно роденият човек е поставен в една жизнена сфера, която е гибелна за изявата на спасението. Той диша в жизнената атмосфера на смъртта и по силата на своето природно раждане напълно е единен с нея – толкова единен, че тази свързаност може да бъде наречена абсолютна. И така, вие трябва да отнесете темите, за които сега говорим, много лично към себе си и да ги разглеждате като една твърде лична работа
• Вашето тяло, вашата личност е личност от един авариен порядък, която е призвана да се посвети напълно на Първоначалния човек. От този човек в днешния ви микрокосмос е останал само един остатък, който във философията на съвременния розенкройц се обозначава като праатом, Христов атом или като Роза на сърцето.
  Личността от този авариен порядък има за задача да се посвети изцяло на първоначалното същество в микрокосмоса, защото човекът може да трансфигурира и да стигне до пристанищата на спасението само чрез пълно единение с първоначалното същество в него.
• Ако вие сте осъзнали вътрешно това, което трябва да се направи, и това, което трябва да се изостави, за да отговорите на това божествено призвание, противникът – злото на незнанието, веднага ще се появи. Злото на незнанието, казва Хермес, залива цялата земя. И този противник с всички сили се старае да ви попречи да влезете в това пристанище на спасението.
• Гностичната спасителна изява се насочва към вашия много личен живот. затова, ако разбирате нейния зов и желаете да реагирате позитивно на него, вие трябва търпеливо да работите върху личния си живот, докато е ден.
• Опиянението, замъгляването на сетивата е една ненормалност на центъра на вашето съзнание. В едно такова състояние на постоянно замъгляване на съзнанието се държи цялото човечество чрез обикновения поток на кръвта, който в ритъма на сърдечния пулс се изтласква към града от Нефрит – светилището на главата. чрез това постоянно замъгляване с течение на времето възниква една дегенерация, която уврежда виталните функции на личностната система и накрая ги унищожава.
• Докато тялото на аварийния порядък още не е стигнало до едно такова състояние на пълна фундаментална дегенерация, което окончателно изключва всяка възприемчивост за освобождаващата светлина, съществува възможност замъгляването на съзнанието, което се причинява и поддържа от кръвния поток, да изчезва от време на време, например като последица от едно много силно жизнено изпитание, което действа тогава като шок. По време на един такъв период главата и сърцето могат да се използват според тяхното призвание. 
  Затова Хермес казва, че в тази ситуация, в тези моменти вие не можете повече да понасяте словото на незнанието и го изплювате. В това състояние на трезвеност вие можете ясно да разберете какво трябва да вършите с очите на двойното сърце – сърцето на Изис, и със сърцето на Пимандър.
  Светлинната сила на Гносиса, жизненият еликсир на спасението, прониква отново и отново в ученика и действа в неговата система. Но тази светлинна сила винаги се опорочава чрез злото на незнанието…

Обяснителни бележки