Глава – I 
Десета книга
Доброто е единствено в Бог
и никъде другаде

1. Доброто, Асклепий, е изключително само в Бог, или по-правилно, Бог е  Доброто в цялата вечност. Затова Доброто по необходимост е основа и  същност на цялото движение и развитие – нищо не съществува без Доброто. Доброто, обгърнато от една статична изявяваща сила, е в пълно равновесие; то е цялата пълнота, изворът на всемира, произходът на всички неща. Когато аз наричам добро това, което изпълва всичко, тогава имам предвид Доброто, което е абсолютно и вечно.

2. То е качество изключително на Бог, защото няма нищо, което да Му липсва, така че Той не би могъл да стане лош поради желание за притежание. Не съществува нищо, което Той би могъл да загуби и чиято загуба би могла да Му причини болка, защото страданието и болката са част от злото. Няма нищо, което да е по-силно от Него, което би могло да се бори срещу Него, което да съответства дори и най-малко на Неговото същество, за да може да Го опозори. Нищо не Го превъзхожда по красота, което би могло да възпламени Неговите сетива в любов. Нищо не може да Му откаже послушанието си, така че Той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от Него, което би могло да възбуди Неговата ревност.

3. Тъй като не може да се намери нито едно от тези душевни вълнения във Вселенското същество, в Него няма нищо друго, освен добро. И както в едно такова същество не може да се намери нито едно от другите качества, така и Доброто не може да се намери в никое друго същество.

4. Всички останали качества се срещат във всички същества – както в малките, така и в големите, във всяко от тях и според собствения им вид, дори и в света – най-големия и най-могъщия израз на изявения живот. Защото всичко създадено е изпълнено със страдание*, тъй като самото създаване е страдание. Там, където има страдание, със сигурност няма добро. Там, където е Доброто, със сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова Доброто не може да живее в създаденото, а само в несъздаденото. Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има участие и в Доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща, той в известно отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър. Светът също е подложен на страдания, той е променлив и е майка на създания, подложени на страдания.

5. Хората създават норми за доброто чрез сравнение със злото. Недотам голямото зло тук се смята за добро, а това, което тук се определя като добро, е най-малката част на злото. Следователно е невъзможно доброто тук да бъде свободно от нечистотията на злото. Тук доброто е обхванато от злото и престава да бъде добро. Така доброто се опорочава и става зло. Следователно Доброто е само в Бог, да, Бог е самото Добро.

6. При хората, Асклепий, доброто се среща само като име, но никога в действителност. Това не е и възможно, защото Доброто не може да намери място в едно материално тяло, което почти се задушава от страдания и изнурителни усилия, болки и страстни желания, инстинкти и измамни представи на сетивата.

7. Но най-лошото е, Асклепий, че целта, в името на която хората вършат всички горепосочени неща, тук се счита за най-голямото добро, а не за извънредно голямо зло. Алчният инстинкт на корема, подстрекателят на всички злини, е една заблуда, която тук ни държи далеч от Доброто.

8. И аз благодаря на Бог за това, което Той изяви на моето съзнание, като познанието за Доброто, което не може да се намери в този свят. Светът е изпълнен с изобилието на злото, така както Бог е изпълнен с изобилието на Доброто, или както Доброто е изпълнено с изобилието на Бога.

9. От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в най-висша чистота и съвършенство. И нека се осмелим да го произнесем, Асклепий: Божието същество, доколкото е позволено да се говори за него, е красота и добро.

10. Красотата и Доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички възприемани с очите неща са илюзорни и наподобяват сенки. Но всичко, което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на Красотата и Доброто. И както окото не е в състояние да съзре Бог, също така то не може да види и красивото и доброто. Тези двете в своето съвършенство са части от Бог, те са Негови и присъщи единствено на Него, те са неразделна част от Неговото същество и са израз на най-висшата любов на Бог и към Бога.

11. Ако можеш да познаеш Бог, ти ще познаеш Kрасотата и Доброто в най-висшето им сияйно великолепие, проникнато изцяло от светлината на Бога. Красотата е несравнима, Доброто е неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която познаеш Бог, ти ще познаеш също така Красотата и Доброто. Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделна част от Бог.

12. Ако търсиш Бог, ти търсиш също и красотата, защото съществува само един път, който води оттук към красотата: един изпълнен с дела живот в служене на Бога, хванат за ръката на Гносиса.

13. Затова онези, които не са в Гносиса и не вървят по пътя на страхопочитание пред Бог, могат да се осмелят да нарекат човека красив и добър, този, който дори и насън не е виждал що е добро, който е обхванат от многобройните форми на злото, който гледа на злото като на добро и така го приема в себе си, без да бъде някога заситен от него. Той се страхува, че ще му го отнемат, и се бори с всички сили не само да го задържи, но и да го увеличи.

14. Така стоят нещата, Асклепий, с човешкото добро и човешката красота. И ние не можем нито да избягаме от тях, нито да ги мразим, защото най-трудното е, че те са ни необходими и че без тях не можем да живеем.

От Глава – II
Мистерията на Доброто

• Без съмнение вие познавате разказа за богатия младеж от евангелията, историята на човека, който се обърнал към Господ Иисус с въпроса: „Добри майсторе, какво да направя, за да постигна вечния живот?” Преди да отговори на въпроса му, Иисус го запитал: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен само един, Бог!”

  Когато четем десета книга на Хермес Трисмегист, ние ще забележим, че току-що цитираните слова от Евангелието водят началото си от херметичната философия. Това може да се установи със сигурност, защото херметичната философия е съществувала хиляди години преди появата на християнските евангелия. Още в първия стих четем следното:

  Доброто е изключително само в Бог, или по-правилно: Бог е Доброто в цялата вечност.

  С тези думи се установява непосредствено, че за човека доброто е една непознаваема реалност; намек за едно състояние, което не може да се схване от него дори и само приблизително.

  Ако се замислите, ще разберете, че това, което сте свикнали да наричате добро, се отнася до нещо съвсем друго. То е едно напълно относително понятие, което за егоцентрирания човек има стойност само за ограничено време. Вие знаете също, че това, което наричате добро, може да бъде възприето от други като много лошо или съмнително. Това, което един човек възхвалява като най-благородно, се възприема от някого другиго като най-долно и отблъскващо.

  За доброто и злото съществуват точно толкова норми, колкото и хора. Обикновено хората считат за добро това, което им изглежда хубаво и приятно или което съответства на техния мироглед и възглед за живота. А противоположното тогава наричат зло. Следователно по този въпрос цари ужасен хаос, защото в нашето жизнено поле не съществуват истински добри хора, така както и доброто, Единственото добро, не може да бъде намерено в нашето жизнено поле.

  Диалектичните категории „добро” и „зло” нямат основа. Затова те не са норми, върху които може да се построи една освободителна философия.

  Дори в това отношение цари една добре обмислена измама. Всеки народ, всяка раса, всяка група, всяко движение застава на една така наречена база на доброто и казва: „Добро е това, както ние го виждаме, както ние го можем и както ние го вършим. Затова гледайте нас!” Това обаче е доста глупаво и същевременно опасно, защото който се впуска в подобно самохвалство, винаги остава много разочарован. Законът на противоположностите неизбежно ще го застигне.

  Никой не може да има нещо против това, че човечеството се старае и винаги ще се старае да разреши своите проблеми колкото е възможно по-добре. Безброй са хората, които желаят от сърце да сътрудничат за постигането на тази цел. Но не очаквайте от това да излезе нещо съществено. Не очаквайте доброто. Това, което в нашето жизнено поле се възхвалява като добро, е лъжа или заблуда. Това бе установено със сигурност още преди хиляди години.

• Но съществува и едно трето жизнено поведение, при което човек не очаква невъзможното, поради което и не го търси. Тогава по отношение на тези неща човек заема едно чисто обективно становище и по този начин запазва един вид неутрална доброжелателност, като приема нещата просто такива, каквито са. Затова Хермес казва:
  Ние нито можем да избягаме от човешкото добро и човешката красота, нито да ги мразим, защото най-трудното е, че те са ни необходими и без тях не можем да живеем.

• Но какво да правим тогава? Ако нито мразите, нито обичате човешкото добро и човешката красота и не се опитвате да избягате от тях, тогава вие сте независим по отношение на диалектичната природа. Тогава няма нищо, което да ви свързва с нея, а също така няма и нищо, което да може да ви задържа. Вие изпълнявате вашите ежедневни задължения без роптания и въздишки, без чувство за отмъщение и без всякаква съпротива.

• Сега обърнете внимание на следното: човекът може да има участие в доброто, но той самият не може да бъде доброто, казва Хермес. Доброто винаги ще се различава от човека. В това отношение никой не е добър, нито един.

  Затова ние трябва да изследваме кой и какво е доброто и как човек може да участва в него. Освен това трябва ясно да разберем на какъв тип живи същества е представител всъщност природно роденият човек.

  Между природно родения човек и доброто се намира пътят, водещ към получаване на участие в доброто. Който желае да върви по този път, трябва да започне с това – да не е свързан с нищо и повече да не се обвързва с нищо във вече обяснения смисъл.

От Глава – III 
Пътят на себеотдаването

• Доброто е изключително само в Бог, или по-правилно, Бог е Доброто в цялата вечност. Затова Доброто по необходимост е основа и същност на цялото движение и развитие – нищо не съществува без Доброто. Доброто, обгърнато от една статична изявяваща се сила, е в пълно равновесие; то е цялата пълнота, изворът на всемира, произходът на всички неща. Когато аз наричам добро това, което изпълва всичко, тогава имам предвид Доброто, което е абсолютно и вечно.
• Това абсолютно и вечно добро, което изпълва всичко, е свойствено изключително само на Бог. Не съществува нещо, което може да му липсва. Той е всичко в самия себе си. От това единствено, непознаваемо същество, излиза едно могъщо излъчване, което изпълва всичко. рез това могъщо излъчване на Едното Божество, което изпълва цялата Вселена и следователно е вездесъщо, Вселената бе създадена и се поддържа от Него. И така, от една страна, съществува Бог, 
  Единственото добро, а от друга страна – Творението и съществата в тяхната безкрайна сложност.

  Ако можете да задържите тази идея като изходна точка за едно жизнено поведение и да разберете всичко това из основи, тогава трябва да се запитате защо Хермес се обръща с тези думи към Асклепий. Може би заради едно догматично учение? Не, Асклепий трябва да стане лечител, това означава жрец, свещеник, и затова, естествено, трябва на първо място да излекува себе си. Като създание Асклепий трябва да се издигне към своята най-висша цел, която се съдържа само в Единственото добро.

• В наше време в много области на живота отново се появяват тенденции към насилие върху съвестта, както в по-голям, така и в по-малък мащаб, по най-различни причини. Например съществува семейна тирания, а в много страни също и групова тирания. По-нататък в този ред на мисли можем да посочим жителите на огледалната сфера, жизнените вълни на етерните жители, също и жителите на други небесни тела, Еоните и Архонтите на Еоните. Между всички тях има създания, постигнали едно могъщо развитие, които се украсяват или се оставят да бъдат украсявани с имената на боговете, както и орди, разиграващи „голямата игра”*. Накратко казано, съществуват десетки хиляди същества с десетки хиляди възможности за измяна, умишлено подвеждане и насилие. И всички те се обръщат към вас с думите: „Ние притежаваме Доброто!”

  А сега нека да говорим за Асклепий, за търсещия в океана на живота, за съществото, намиращо се между своите ближни. Той е застрашен от потъване и вълните го подхвърлят от една страна на друга.

• Какво трябва да направи Асклепий в пожара на своето търсене? Какво може да направи той? Накъде трябва да се обърне? Какво се случва с него, накъде го отвеждат вълните на живота? Хиляди гласове го призовават: „Доброто е тук!” Какво ще стане с него? Защото във вселената на творението злото се показва в многобройни образи. Затова в текста на десета херметична книга се обяснява, че това, което тук, в света на диалектиката, се обозначава като добро, в най-добрия случай е най-малката част на злото.

  Кой може да познае действително истината във всички тези недействителни явления, между тези призраци, които ни се предлагат? Кой е в състояние да прозре цялата тази инсценировка, цялата тази заблуда, цялата тази престъпност? Как може човек да преброди този безкраен хаос? Кой може да остане праведен сред всички тези вилнеещи опасности? Не е ли това невъзможно?

  Напротив, това е абсолютно възможно! За тази цел сега ни служи съдържанието на Десета книга на Хермес, която се обръща към човека, желаещ да стане като Асклепий. Фактът, че Единственото добро е независимо, че то и неговото могъщо излъчване са съвършено отделени от всичко създадено; че в него не може да се намери нищо от така богатия на измами вид на Творението; че Единственото добро съществува в абсолютна, вечна чистота и че Божеството, въпреки всичко, прониква със своята могъща светлина през цялото Творение, през целия хаос и не може да се намери място, където тази светлина не е вездесъща – това и единствено само това помага на търсещия Асклепий да остане верен на себе си и да намери своя път в този лабиринт.

• На нас току-що ни бе дадено правото да ви предадем рецептата за това. Ако желаете да бъдете свещеник на Гносиса, ако желаете да станете един Асклепий, един лечител на човечеството, не се привързвайте към нищо – нито с любов, но и в никакъв случай с омраза. Бъдете съвършено обективни, добронамерени до крайност, но само не привързани. Не слушайте нито един глас, нито един импулс, нито едно влияние. Не приемайте просто ей така за верни дори нашите думи. Бъдете доброжелателни и обективни, докато вътрешно откриете нещо от истината.

  Ние повтаряме: не слушайте нито един глас, не следвайте нито една принуда на сегашния си сетивен организъм. Застанете без самомнение, като независимо същество във Вселенската изява. Но същевременно останете изключително будни, защото когато започнете да навлизате в независимостта, върху вас ще се нахвърлят всички Еони и Архонти. Тогава много богове на Творението, много могъщи същества ще проявят интерес към вас!

• Школата на съвременния Розенкройц е станала това, което е сега, само по описания начин, а именно – чрез независимост. Онези, които започнаха с делото на младата гностична Духовна школа, въпреки че бяха извънредно доброжелателни и коректни, още от самото начало застанаха на позицията:

  На този свят няма нищо добро. Никой не е добър, нито един. Затова искаме да сме независими. Божеството, могъщото, изпълващо всичко Божество, може да ни докосне със своето излъчване само в тази обективност, в тази независимост. Само по този начин пълнотата на Неговото излъчване може да ни предаде в чистота Вселенското послание.

• Затова, имайки този пример пред себе си, не се тревожете, защото на вас ще ви се даде. Бъдете също така проникнати от факта, че потенциално сте една Пистис София*, какъвто и да сте в момента. Защото – и това е тайната – всепроникващите, вездесъщите излъчвания на Единственото добро са тук, те съществуват. Вие можете да се свържете с тях. Между тези излъчвания на Единственото добро и самите вас не се намира нищо – няма Творение, няма създания, няма теология, няма духовен ръководител от някоя духовна школа! Като автономно създание вие се намирате изключително само пред „Него”.

  Възможно е да се живее и съществува от излъчванията на Единственото добро. По отношение на всички явления в света на създанията, по отношение на всичко създадено, в силата на Единственото добро вие можете да бъдете всемогъщ господар и можете свободно, съвършено свободно да завършите своя път до целта.

• И така, вие не бива да се свързвате с нищо, докато съществувате още в природно роденото си състояние. Иначе винаги ще ставате жертва. Тогава потъвате в академичното море, както го нарича Йохан валентин Андре* и никога няма да стигнете до Кафар Салама, страната на мира. Затова в процеса на гностичното ученичество съществува една подготовка за единение с Единственото добро, което означава: в автономията на Себето да се посветите на Розата на сърцето. Когато се посветите на Розата на сърцето, с всички свързани с това последици и закономерности, вие се посвещавате на автономното Себе, на Себето в истинския смисъл на думата. Това означава, първо, че вие заедно със седалището на Аза, светилището на главата, се поставяте на заден план, за да събудите душата – вашата безсмъртна душа към живот.

  Да се подчини главата на сърцето, в съвременната Духовна школа се нарича себеотдаване. Когато след това душата се пробуди за живот, сърцето се посвещава на главата. Защото, когато сърцето се отвори за светлината на Гносиса и може да се изпълни изцяло с нея, тогава чрез сърцето трябва да се отпразнува пробивът към светилището на главата, за да се премахне всичко, което няма място там. И тогава, докато автономното Себе контролира цялата интелигентност и сетивните възприятия, в светилището на главата ще се изяви сияйната пълнота на Духа. Следователно намерението е: чрез себеотдаване (самоотдаването можете да практикувате само в независимост) да отворите светилището на главата за Пимандър, за сияещата пълнота на Единственото добро.

  Така духът, извървявайки пътя от Витлеем до Голгота, заема мястото си върху трона на автономното Себе. Тогава сте постигнали своята цел, прекосили сте морето на заслепението и сте стигнали до другия бряг.

• Сега отново може да възникне един практичен въпрос: Ако аз съвсем съзнателно нито мразя, нито обичам и вляза във важното състояние на отрицание, тогава няма ли да изпусна от погледа си истинските Божии деца? Защото със сигурност има мнозина, които са стъпили на пътя към Единственото добро, или са заети с него в момента. Но човек не бива да застава на становището: „Ние нямаме нищо общо с нищо и никого и намираме себе си за най-добрите.”

  Без съмнение този свят, слава Богу, е населен от много Божии деца. Но вие можете абсолютно да ги разпознаете. Когато се новородите душевно, когато този процес вече действа във вашето сърце и във вашата глава, вие вече не можете да се заблудите в това отношение. Когато вече сте душевно новородени, вие изцяло ще се слеете в единство с всички други новородени души. И където и да се намирате по света, при всички обстоятелства вие ще познаете братята и сестрите. Една душевна общност няма нужда да бъде създавана, тя е! Вие трябва само да влезете в нея, като накарате Розата да се разцъфти.

• В Школата ние често чуваме някои да казват: „За мен е толкова трудно и мъчително да вляза и да изживея груповото единство така, както го разбира Школата.” Едно такова изказване действително е голяма глупост. Който казва това, дава да се разбере, че още не е душевно новороден. Когато се новородите душевно, когато във вас се намира дори и само една искрица от това ново душевно състояние, единството за вас вече не е проблем. Тогава дори не сте в състояние да избегнете влизането в груповото единство. Екзистенциално душата е абсолютно едно с всяка друга душа. Това е великолепието на голямата душевна общност.
• Освен това, не забравяйте познатото предупреждение от Библията: „Бъдете верни и не се доверявайте на никого.” „Не вярвайте на всеки дух, но проверявайте духовете дали са от Бога”, казва Йоан. Това са два истински херметични съвета. Ако се придържате към тях, няма да ви се случи нищо лошо. В противен случай върху вас ще се изсипват отново и отново страдания и болки, защото те са част от злото.

* Виж книгата Демаскирането от Ян ван Райкенборг, Rozekruis Pers, Haarlem, Niederlande, 1994 г.

От Глава – IV 
Пътят към освобождението

• Ако преминете към приложение на скрития в Гносиса автономен метод, за който говорихме по-горе (автономен, защото се развива без помощ и контрол от страна на авторитети и само тогава води до успех), и така, ако преминете към метода на независимостта, който бива последван от гностичното душевно новораждане, тогава вие ще вървите по вашия по-нататъшен жизнен път през областите на смъртната природа и ще завършите своя път без страдание и болки. Защото Хермес казва: Страданията и болките са част от злото. И само чрез прилагането на този единствен метод на освобождение вие ще можете да се свържете с излъчванията на Единственото добро.

  Ние различаваме в това лъчево богатство седем аспекта и тогава говорим за светия Седморен дух. В Седморния дух изживяваме славата на Единственото добро. В неговото излъчване не може да се намери нито страдание, нито болка. Те винаги са резултат от лутането на създанията, които не познават пътя на освобождението и ден след ден се изсмукват и експлоатират взаимно въз основа на закономерността на смъртната природа.

• Основателите на херметичната философия познаваха качествата на Единственото добро от вида на Седморния дух. Затова когато излъчванията на Седморния дух ви докоснат позитивно, вие ще изпитате същото, което е изпитал и Хермес Трисмегист. Затова той свидетелства за Единственото добро:

  Няма нищо, което е по-силно от Него, което би могло да се бори срещу Него, което да съответства и най-малко на Неговото същество, за да може да Го опозори. Нищо не Го превъзхожда по красота, което би могло да възпламени Неговите сетива в любов. Нищо не може да Му откаже послушанието си, така че Той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от Него, което би могло да възбуди Неговата ревност. Тъй като не може да се намери нито едно от тези душевни вълнения във Вселенското същество, в Него няма нищо друго, освен добро. И както в едно такова същество не може да се намери нито едно от другите качества, така и Доброто не може да се намери в никое друго същество.

• Следователно за търсещия, молещ се за спасение човек има само един изход – да се свърже по описания начин с Единственото добро. Всички други пътища за търсещия освобождение човек са безуспешни и напълно изключени. Разберете това добре: пред вас се намират всички възможности. Хилядократно прозвучават гласовете: „Елате при нас, следвайте нашия път!” Но ако разполагахте с  времето, за да вървите по всички тези пътища, накрая щяхте да откриете, че съществува само едно спасение – свързването с Единственото добро. Затова насоката, от която изхождаме като Духовна  школа от години, е твърде проста по своята същност:
  независимост,
  себеотдаване на Розата на сърцето,
  новораждане на душата и
  новораждане чрез душата.
• Живото тяло на Младия гносис е като един прекрасно построен Ноев ковчег. В класическия Ноев ковчег, за който се разказва в Стария завет и за който подробно ни учат също и египетските мистерии, се намират всички действителни стойности и сили на Духа, на душата и на материята. Те са били скрити и пазени много добре в този „кораб.” И понеже вие, като ученици, сте приети в Живото тяло на Младия гносис и познавате целта, към която нашият „кораб” трябва да бъде насочен и в наши дни, става ясно защо съвременният Гносис трябва да се държи абсолютно настрана от всичко, което съществува в нормалното поле на Творението. Ако той заеме противоположно становище, Школата би се оказала в противоречие с принципа на независимостта.

  Съществува само един път на освобождение – свързването с Единственото добро. Всеки друг път, колкото и красив да изглежда, показва негативни резултати.

• Винаги е имало негативни настроения срещу Школата поради нейното желание да бъде свободна от всичко съществуващо. За това хората винаги са говорели с пренебрежение и са я наричали сектантска. Но сепаратизмът на Школата се отнася само до онези хора и групи, които търсят своето спасение в диалектичното поле и използват флага на Единственото добро, за да скрият с него истинската същност на нещата.
• По отношение на абсолютното сепаратизмът, естествено, не важи, това е и напълно невъзможно, защото който върви по пътя на Единственото добро, влиза в новораждането на душата, след което винаги следва празникът на съединяването й с всички други души. И ако в света има различни групи от стремящи се, които вървят по същия път на освобождение, те в определено време неизбежно ще се срещнат. Тогава по-слабите с радост и готовност ще се подчинят на по-силните, със сигурното знание, че няма да бъдат експлоатирани.
• С течение на годините фактите доказаха, че съвременната Духовна школа винаги е вървяла по този херметичен път. И това, което започна като толкова малко, е на път да стане нещо голямо. Ние установяваме това без превъзнасяне. Ние само насочваме вниманието ви към това, защото ходът на развитие на Школата доказва истината на херметичния път. Който търси Единственото добро в независимост, винаги ще побеждава. Ние много се надяваме, че ясно ще разберете следното: силата е в Единственото добро. Затова ако успеете, като един привидно самотен човек, като един пътешественик през земните области, да осъществите свързването с Единственото добро, вие ще сте по-силен от някого, който превзема цял един град. Който търси Единственото добро в независимост, винаги ще побеждава.  ….
• (Хермес) Той обяснява своето мнение:
  Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има участие и в Доброто. В този смисъл 
  светът е добър; и понеже създава всички неща, в известно отношение той е добър. Но във всички други отношения не е добър. Светът също е подложен на страдания, той е променлив и е майка на създания, подложени на страдания.

  С това Хермес иска да каже: Съществува един план, чрез който падналото човечество се държи в изява в астралното поле на смъртната природа. С този план са свързани различни царства; помислете например за минералното, растителното и животинското царство, които са свързани много тясно с човешкото царство.

  Основите на този план, чиято цел е да се създадат нови възможности за изява на падналите микрокосмоси и чрез това – една нова възможност за освобождение, са по своята природа абсолютно добри; защото те са резултат на Божия план за света и човечеството. Но функциите – изпълнението на Плана – трябва да се осъществят чрез природно роденото създание. Затова процесът на поддържането и взаимодействието на природните царства в тази работа, както и техните начални резултати, нямат нищо общо с Единственото добро.

• Илюзия е, че е достатъчно човек просто ей така да бъде добър, както се смяташе по-рано в някои идеалистични кръгове. Това е една мечта, която Хермес направо разрушава. Той казва:

  Хората създават норми за доброто чрез сравнение със злото.  Недотам голямото зло тук се смята за добро, а това, което тук се определя като добро, е най-малката част на злото. Следователно тук е невъзможно доброто да бъде свободно от нечистотията на злото. Тук доброто е обхванато от злото и престава да бъде добро. Така доброто се опорочава и става зло.
  …

• Всичкото наше така наречено „добро” е подложено на промяна, казва Хермес. Ако вашето добро решение не се осъществи директно в служба на душата, то се превръща непосредствено в своята противоположност. Чрез природното добро вие винаги предизвиквате неговата противоположност. Затова ви е толкова трудно. Вие винаги сте изпълнен с добри намерения. Но непосредствено след това сякаш се удавяте в противоположното. „Доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро”, отбелязва Хермес лаконично. И тогава в 6-ти стих присъдата се изпълнява с херметична яснота:

  При хората, Асклепий, доброто се среща само като име, но никога в действителност. Това не е и възможно, защото Доброто не може да намери място в едно материално тяло, което почти се задушава от страдания и изнурителни усилия, болки и страстни желания, инстинкти и измамни представи на сетивата.
  
  Следователно, съществува една разделителна линия, остра като бръснач. Във вас и в нас има една малка възможност, която в най-добрия случай може да се нарече най-малката част от злото. Тази  възможност, тази сила, с напредване на годините става все по-малка  и все по-слаба. Докато все още притежавате тази най-малка  част от злото, тази изтичаща възможност, вие трябва да я употребите  в себеотдаване за пробуждане на Душата, така че да възникне един  друг живот, който може да се спаси от блатото на смъртта. Ако не се възползвате от тази възможност, тогава цялата ви личност ще започне да се свързва все повече с една от изявите на злото, каквото и да предприемате срещу това. Тогава целият ви живот ще бъде  изпълнен с мъчителни усилия, страдания, болки и страстни желания в безчислени форми и чрез инстинктите, заблудите и привидните представи на сетивата вие ще бъдете оплетени в много  неприятности.

• С колко примки сте хванати! Колко голям е вашият дял от страдания и болки! Използвайте своите възможности, докато още ги имате.  Защото в противен случай това ще бъде лебедовата песен на вашия живот и вие вече няма да можете да разбирате спасителната идея,  която Хермес предава на Асклепий. Кой може да каже кога в един човек е угаснала и последната искрица възможност за едно  освобождаващо жизнено действие?
  Затова, използвайте вашето време!

От Глава – V 
Мнимото добро на злото

• По-нататък в текста на десета херметична книга подробно се  обяснява един труден момент, една опасна, така да се каже, подмолна скала, която е от най-голямо значение за всички. В стиховете 7-10 Хермес казва:

  Но най-лошото е, Асклепий, че целта, в името на която хората вършат всички горепосочени неща, тук се счита за най-голямото добро, а не за извънредно голямо зло. Алчният инстинкт на корема, подстрекателят на всички злини, е една заблуда, която тук ни  държи далеч от Доброто.

  И аз благодаря на Бог за това, което Той изяви на моето съзнание, като познанието за Доброто, което не може да се намери в този свят. Светът е изпълнен с изобилието на злото, така както Бог е изпълнен с изобилието на Доброто, или както Доброто е изпълнено с изобилието на Бога.
  
  От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в най-висша чистота и съвършенство. И нека се осмелим да го произнесем, Асклепий: Божието същество, доколкото е позволено да се говори за него, е красота и добро.
  
  Красотата и Доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички възприемани с очите неща са илюзорни и  наподобяват сенки. Но всичко, което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на Красотата и Доброто. И както окото не е в състояние да съзре Бог, също така то не може да види и красивото и доброто. Тези двете в своето съвършенство са части от Бог, те са Негови и присъщи единствено на Него, те са неразделна част от Неговото същество и са израз на най-висшата любов на Бога и към Бога.

• Това е симптом на нашето време. Ние считаме, че в това отношение учениците не правят изключение в сравнение с масовия човек. Също и извън Школата, в целия свят може да се установи пълна отпадналост…
• Не, предупреждението бе отправяно към вас многократно, защото въпреки всичко можете да направите нещо срещу това. Но една от трудностите на нашето време е, че хората много трудно слушат, много трудно разбират, а освен това и забравят много бързо. всичко, което ви казваме днес, утре навярно вече напълно ще сте го забравили. Това не става умишлено, не е някаква примитивност, не, казаното просто бива потиснато във вас.
• Атмосферата, в която живеем, е променена. Разиграва се „голямата игра”. Обърнете внимание на това, което се случва в света в съответствие с „голямата игра”, с демаскирането*.

  Но обърнете внимание също и на това, колко прилежно „Голямата игра” е заета да си играе с вас. Започнало е едно всеобщо разболяване,  омаломощаване, едно отравяне на цялото човечество. Ние го оповестихме много преди то да започне, за да не станете негова жертва. Но всички оплаквания свидетелстват за едно: „Ние всички сме повлечени от голямото течение на упадъка.” Бледи и малокръвни, обременени с различни болестни симптоми, вие бивате повлечени неудържимо от течението. По отношение на всичко това цари всеобщо безпокойство и известно обезкуражаване. Хората се питат: „докъде води това, какво става?”

  Десета книга на Хермес ни дава възможност да получим обективен отговор на този въпрос: хората от този свят не могат да възприемат! Това, което виждат очите, казва Хермес, е само привидност, илюзия, сенките на нисшата природа.

• Защо това е така? Причината е в състоянието, в което се намира светилището на главата, в състоянието на сетивните ви способности. Цялото светилище на главата на природно родения човек е съгласувано напълно с природата на смъртта. Неговите сетивни способности, все едно дали са груби или извънредно префинени, реагират само на диалектиката, на нормалната природа. Това състояние на съзнанието е напълно негодно да възприема Единственото добро, което, най-малкото, е екзистенциалното състояние на живото душевно състояние. А това скрито за вашите очи нещо се доближава най-много до същността на Доброто. Това най-могъщо, абсолютно прекрасно нещо убягва изцяло на центровете на съзнанието и на сетивните органи на светилището на главата. С това ние нямаме предвид ясновидството, етерното виждане или нещо подобно, защото всичко това е само разширено виждане на безутешността. Мръсотията и мизерията на материалната природа може да се възприеме в още по-голяма степен в т.нар. огледална сфера.

  В десета книга това е изразено така: Доброто, Единственото добро, не може да се намери в този свят. Но излъчването на Доброто, на Универсалния седморен дух, въпреки това е вездесъщо. Вие можете да участвате в това излъчване. В него се крие възможността за освобождение. Но знанието за това още не е достатъчно; това само означава, че вие го разбирате с разсъдъка си. Докато обаче това знание остава разсъдъчно схващане, то с нищо не ви ползва.

• Но какво е необходимо сега? Необходимо е с най-голяма бързина, мигновено да започнете да изживявате вашия път. Необходимо е да скочите в средата на актуалността на вашето ученичество, да изживеете Пътя, директно и позитивно да осъществите ученичеството.

  В една окултна школа може да се каже: „Днес ще намаля малко упражненията. Аз разполагам с малко време, а освен това не се чувствам много добре и сега съвсем не ми е до това.” Но в една гностична школа не можете да си позволите такова нещо. Тук става дума за това: да бъда или да не бъда! Във време като нашето става дума преди всичко за това – моментално, без да губите нито час, да приложите на практика всички норми, които Школата на Розата и Кръста толкова изобилно ви е предала.

  Един въпрос: Намирате ли се в непосредственото и актуално ученичество от ранна утрин до късна вечер, час след час? Отговорете си сами на този въпрос. Вие не можете да издържите дълго седморното състояние, което ви описахме. Тогава във вашия живот и обкръжение ще ви постигнат различни събития.

• Разбирате ли сега, че в една Школа като нашата истината в един определен момент винаги се доказва? Разбирате ли също въз основа на споменатите факти, че мнозина се намират на ръба на пропастта? Затова е крайно време, предвид ускорението в хода на събитията и развитията в света, радикално да се намесите във вашето собствено жизнено състояние. Вие трябва да нападнете във вас всичко, което се намира откъм негативната страна на нещата, преди това да е станало невъзможно.

  Вие познавате пътя. Методът ви е познат. Силата за пробива също ви се дава на разположение. Защо въздишате? Няма нищо за въздишане, защото хиляди ръце са прострени, за да ви изтеглят от тресавището. Но ако не се хванете за някоя ръка, как може да ви се помогне?

* Виж книгата: Demaskierung, Jan van Rijckenborg, Rozekruis Pers, Haarlem 1994

От Глава – VI 
Разкаятелната песен на спасението

• Мнозина от опит познават болката от вътрешната разкъсаност, за която  говорихме по-горе. От едната страна е диалектиката, злото, а от другата страна е привличането, което Гносисът упражнява върху вас поради участието ви в Живото тяло на Духовната школа. Затова е необходимо спешно решение, при това по възможно най-бързия начин. Сега може да се постави конкретният въпрос: Съществува ли въобще някакво решение?

  Отговорът на Школата гласи: да, има решение, и то се състои в пътя, в прилагането на метода, за който ви дадохме указания и който сега отново ви се показва. Сега трябва да преминете към това – нито да обичате, нито да мразите нещата, които принадлежат към природата на смъртта. Поставете се в обяснената вече независимост. Останете обективни по отношение на всички явления. Изпълнявайте своя дълг в живота, правете всичко коректно, но нищо повече от това. По този начин астралните сили на смъртната природа, на обикновеното жизнено поле, ще стават все по-малък фактор във вашето сърдечно светилище.

• Ако останете независими, целеосъзнати, търпеливи и постоянни, вие способствате единият, двата или дори всичките три по-висши принципа на сърцето да повлияят по един мощен, стимулиращ начин на четирите по-нисши сърдечни камери, като по този начин постигате съвършено различно жизнено състояние.

  Ако обичате нещо в природата на смъртта, вие го привличате. Ако мразите, вие го отблъсквате. За тези два процеса на привличане и  отблъскване винаги се нуждаете от диалектичните астрални течения. Така поддържате жив огъня на смъртта в аурата на сърцето си.  Всички интереси, насочени към живота по хоризонталната линия,  както и всяко становище на отхвърляне в този живот, поддържат заедно обикновеното природно състояние на сърдечното ви  светилище. Същото може да се каже и за страстите – тези бури от  астрален вид, които докосват сърдечното светилище. Тези астрални  потоци на обикновения живот играят голяма роля във вашето сърце  и, следователно, във вашия живот.

  Вие трябва да разберете следното: Когато по време на една храмова  служба аурата на сърцето се зарежда по друг начин, вие изпитвате  тези влияния както в тялото си, така и в съзнанието си. Но ако след  това просто превключите отново, без себеконтрол, към нормалния  живот, тогава новият астрален огън, който е започнал да гори, ще  бъде веднага неутрализиран, а старото състояние с пълна сила ще си възвърне отново своите позиции в живота ви.

  В резултат на това цялото ви съзнание, седморният светилник в  светилището на главата и целият сетивен организъм, както и сърцето, естествено, остават съгласувани с природата на смъртта. Тогава те вземат, така да се каже, в плен всичко, което се намира в главата.

  Всички астрални потоци, от които живеете, се преобразуват в етерни сили. Целият ви сетивен организъм работи, гори и функционира чрез етери. Етерите са горивното вещество за апарата на сетивните органи. Те се извличат от астралните вещества. Тъй като астралните вещества, които владеят цялото ви същество, произлизат от природата на смъртта, вие винаги оставате природно роденият човек, който сте били още от самото начало. Това вие със сигурност ще разберете. Затова в стих 10 и 11 Хермес казва:

  И както окото не е в състояние да съзре Бог, също така то не може да види и красивото и доброто. Тези двете в своето съвършенство са части на Бог, те са Негови и са присъщи единствено на Него, те са неразделна част от Неговото същество и са израз на най-висшата Любов на Бог и към Бога.
  
  Ако можеш да познаеш Бог, ти ще познаеш Красотата и Доброто в най-висшето им сияйно великолепие, проникнато изцяло от светлината на Бог. Красотата е несравнима, Доброто е неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която познаеш Бог, ти ще познаеш също така Красотата и Доброто. Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделна част от Бог.

  Затова човекът, който действително търси решение, действително търси освобождение, трябва първо да стане независим. Без тази независимост неговата работа ще бъде напразна. Защото е напълно разбираемо: първо трябва да доведете яростното бушуване на астралния огън на смъртната природа до покой, да го неутрализирате колкото е възможно повече. И когато сърцето е освободено, вие самите, заедно със светилището на главата, трябва да се подчините в пълна всеотдайност на светилището на сърцето, както вече говорихме. Така станалото обективно съзнание ще запее своята разкаятелна песен – разкаятелната песен на спасението.

  И когато съзнанието, смирено и в пълна всеотдайност, се „установи” в сърцето, както казват мистиците, тогава от новия астрален огън в него непосредствено ще се влеят светлинни сили. Ще се образува една нова сърдечна аура и вие ще се почувствате като подмладени. Вие ще влезете в една нова младост – в младостта на новороденото душевно състояние.

  Този астрален огън на Гносиса, на душевния свят, ще ви проникне и ще ви изпълни изцяло; той ще ви обгърне като една дреха. И като резултат от това съзнанието и светилището на главата, с всички негови способности, ще бъдат докоснати, изпълнени и променени, а през прозореца на душата ще можете да видите „златното чудно цвете”. Започва един радикален процес на промяна и във вашия живот веднага настава равновесие. Страданията, болките и проблемите остават, защото обикновената природа продължава своя ход. Но отсега нататък отношението ви към тях ще бъде съвсем различно, защото те няма повече да ви засягат. вие повече няма да изпитвате морален или духовен задух. Във вашия живот ще навлезе хармонията.

  Така човек получава повече от достатъчно количество уравновесеност, за да може да понася всички беди с радостно сърце. Така се придобива една уравновесеност, за да може в тази природа на смъртта човек да продължи да се поддържа в хармония.

  Хермес нарича това ново състояние един изпълнен с дела живот в служене на Бога, хванат за ръката на Гносиса. Това е едно осъществяване чрез Седморния дух, едно осъществяване чрез Бога. Това е най-висшето и благородно щастие, което човек въобще може да изживее. Това е участието в Единственото добро, приемането в излъчванията на Седморния дух, доколкото това е отсъдено на едно природно създание.

  Вие можете да отпразнувате това блаженство в абсолютното днес, ако изпълните изискванията на Пътя. Едва тогава ще  превъзмогнете с радост живота. Защото едва тогава ще успеете да разкриете мистерията на Единственото добро за себе си и в самия себе си.

Глава – VII 
Единадесета книга:
За разума и сетивните органи

1. Вчера, Асклепий, обясних понятието „състояние на зрялост”. А сега във връзка с това считам за необходимо да поговоря подробно за сетивното възприятие. Хората смятат, че между сетивното възприятие и дейността на разума съществува разлика, в смисъл че първото е материално, а второто – духовно.

2. Но аз мисля, че двете са свързани много тясно едно с друго и по нищо не се различават, във всеки случай не и при човека. Така както при останалите животни сетивното възприятие е свързано изцяло с природата, така е и с разума при човека.

3. Мисловната способност се отнася към дейността на разума така, както Бог се отнася към божествената природа. Защото божествената природа произлиза от Бог, а дейността на разума – от мисловната способност, която е сродна с думите.

4. Или още по-точно: дейността на разума и думите са инструменти, които си служат взаимно; защото думите не могат да се изговорят без дейността на разума, а дейността на разума не може да се прояви без помощта на думите.

5. Следователно сетивното възприемане и дейността на разума се проявяват заедно в човека, сякаш са вплетени едно в друго, защото дейността на разума не е възможна без сетивното възприятие и сетивното възприятие не е възможно без дейността на разума.

6. Възможно е да си представим една дейност на разума без непосредствено сетивно възприятие, каквито са например картините, които виждаме насън.

7. Но аз мисля, че и двете дейности се пробуждат чрез появата на съновиденията.

8. Възприемането се случва както в материалното, така и в астралното тяло. Когато двете части на възприемането се съединят, мисълта, предизвикана в разума, се изразява чрез съзнанието.

9. Разумът създава всички мисловни картини: добри картини, ако е приел семената им от Бога; порочни картини, ако произлизат от някой демон. Но в света няма място, свободно от демони. Тук имаме  предвид демони, на които липсва Божията светлина. Те влизат в хората  и посяват в тях кълновете на собствената си дейност. Тогава съзнанието се опложда с техните посеви, като например брачна изневяра, убийство, липса на уважение спрямо родителите, скверни дела, безбожни постъпки, самоубийство чрез обесване или хвърляне от скали, както и много други неща, които са дело на демоните.

10. Що се отнася до семената на Бог, техният брой е малък, но те са величави, красиви и добри. Наричаме ги добродетел, умереност и благочестивост. Благочестивостта е Гносисът, познанието, което е от Бог и у Бог. Който притежава това познание, е изпълнен от цялото Добро и получава своите мисли от Бог, а те са съвсем различни от тези на масите.

11. Затова онези, които вървят в Гносиса, не се харесват на масите, а от друга страна, на тях масите също не им се нравят. На тези хора се гледа като на неразумни и глупави, те са предмет на насмешки и подигравки, тях ги мразят, презират и дори убиват, защото, както казах, злото трябва да живее именно тук, понеже то възниква тук. Неговата родина е Земята, а не Светът, както богохулно твърдят някои.

12. Но този, който живее в страхопочитание и любов към Бога, ще понесе всичко, защото има участие в Гносиса. За един такъв човек всичко се превръща в добро, дори и това, което за другите е лошо. И даже да го нападат из засада, той понася всичко, като се жертва в името на Гносиса, но дори и само чрез това той превръща всичкото зло в добро.

13. Сега аз се връщам към моите обяснения относно възприятията. И така, за човека е свойствено да слива в едно възприятието и дейността на разума. Но както вече казах, не всеки човек разполага с разум; защото има два вида хора – материалният човек и духовният човек. Свързаният със злото материален човек възприема, както казах, кълновете на своите мисли от демоните; духовният човек е свързан с Доброто и Бог се грижи за неговото благополучие.

14. Бог, Демиургът, Висшият строител на Вселената, сътвори всичките си създания по свой образ и подобие. Но тези в първоначалната си основа добри същества се отклониха в прилагането на своята активна сила. Като последица от това данъкът, който те трябваше да плащат на земята, разрушава всичко, създава полове с различно естество, някои омърсени със злото, други пречистени чрез доброто. Защото, Асклепий, Светът също притежава своите способности за възприемане и разумна дейност. И макар да не са от такъв вид и да не са толкова многостранни, както при хората, те са по-превъзходни, по-прости, по-истински.

15. Възприятието и мисловната способност на Света, създадени чрез волята на Бог, са като инструменти, които дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, за да могат, запазвайки в себе си всички получени от Бога семена за посев, да създадат всички неща в съответствие с тяхната задача и призвание, и като ги родят отново, да дарят обновление на всички тях. Затова след като ги родят, те, като вещи градинари на живота, им осигуряват обновяване, като им позволяват да се изявят и по друг начин.

16. Не съществува нищо, което да не е приело живота си от Света. Той, Светът, създава всичко и го изпълва с живот. Той е както жилище, така и Създател на Живота.

17. Телата са построени от най-различни видове материя, отчасти от земя, отчасти от вода, отчасти от въздух, отчасти от огън. Всички са сложно съставени, някои повече, някои по-малко. По-сложно съставените са по-тежки, по-малко сложно съставените са по-леки.

18. Тук скоростта на проявление на формите предизвиква пъстрото многообразие на видовете: защото непрестанно дейното дихание на Света непрекъснато дарява на телата нови качества, както и изобилие на живот.

19. Бог, следователно, е Бащата на Света и Светът е създателят на всичко, което е в него; Светът е Божият Син и всичко, което е в Света, е станало чрез Света.

20. Затова Светът с право се нарича също „Космос”*, защото той подрежда и украсява Вселената чрез разнообразието на създанията, чрез постоянността на живота, чрез неуморимостта на изявяващата сила, чрез скоростта на съдбата, чрез състава на елементите и порядъка на всичко, раждащо се в Битието. Ето защо Светът се нарича „Космос” – както поради своите фундаментални закони, така и поради своята воля и промисъл.

21. Така във всички живи същества възприятието и разумът идват  отвън като дихание на нещо, което ги обгръща. Светът обаче ги получи от Бог веднъж завинаги още при своето възникване.

22. На Бог не му липсват възприятие и разум, както смятат разбрано  преклонение и почит. Защото, Асклепий, всички същества са в Бога. Те са станали чрез Бога и зависят от Него, все едно дали се изявяват чрез  материално тяло, или се извисяват като душевно същество; дали са оживени чрез Духа, или пък са приети в царството на смъртта – всички те се намират в Бог.

23. Още по-правилно е да се каже, че не Той съдържа всичките същества вътре в себе си, а че в действителност Той самият е всички същества! Той не ги прибавя към себе си отвън, а ги поражда от своето собствено същество и ги изявява от самия Себе си.

24. Ето това сега е възприемането и мисловната дейност на Бог: непрестанното движение на Вселената. И никога няма да настане време, когато и най-малката частица от това, което съществува – това означава някаква част от Бога – би могла да се изгуби. Бог държи всичко в себе си, нищо не съществува извън Него, Той е във всичко.

25. Ако можеш да обхванеш тези неща, Асклепий, ти ще ги познаеш като истински. Но ако не ги разбереш, тогава те ще ти се сторят недостоверни. Истинското разбиране означава да притежаваш жива вяра, докато липсата на вяра означава липса на разбиране, на прозрение. Обаче не разумът води към истината, а свързаната с Духа душа има власт да стигне по-бързо до истината, след като е била водена по тези пътища първо от разума. И когато тя премисли цялата Вселена в едно всеобхватно разбиране и открие как всичко съответства на нещата,  които прозрелият разум вече й е обяснил, тогава нейната вяра се издига в познание, и в това красиво, изпълнено с вяра познание тя намира своя покой.

26. Ако някой вътрешно схване оповестените от мен думи, които са от Бог, те ще се превърнат за него във вяра. Но в онези, на които липсва живото разбиране, те ще предизвикват недоверие.

27. Tова беше, което исках да ти кажа за разума и сетивните органи.

* Tова означава: ред, украшение, скъпоценност

Откъси от Глава – X
Черният демонизъм

• Разумът създава всички мисловни картини: добри картини, ако е приел семената им от Бога; порочни картини, ако произлизат от някой демон. Но в света няма място, свободно от демони. Тук имаме предвид демони, на които липсва Божията светлина. Те влизат в хората и посяват в тях кълновете на собствената си дейност. Тогава съзнанието се опложда с техните посеви, като например брачна изневяра, убийство, липса на уважение спрямо родителите, скверни дела, безбожни постъпки, самоубийство чрез обесване или хвърляне от скали, както и много други неща, които са дело на демоните. Що се отнася до семената на Бог, техният брой е малък, но те са величави, красиви и добри. Наричаме ги добродетел, умереност и благочестивост. Благочестивостта е Гносисът, познанието, което е от Бог и у Бог. Който притежава това познание, е изпълнен от цялото Добро и получава своите мисли от Бог, а те са съвсем различни от тези на масите.
  
  Затова онези, които вървят в Гносиса, не се харесват на масите, а от друга страна, на тях масите също не им се нравят. На тези хора се гледа като на неразумни и глупави, те са предмет на насмешки и подигравки, тях ги мразят, презират и дори убиват, защото, както казах, злото трябва да живее именно тук, понеже произлиза оттук. Неговата родина е Земята, а не Светът, както богохулно твърдят някои.
• Както установихме в горните обяснения, природно роденият човек е отворен за две различни астрални сфери на влияния: за астралната сфера на земята и за тази на Света.

  Когато размишлявате върху херметичната философия, вие винаги трябва да се съобразявате с това, че там се прави ясна разлика между земята и Света. Земята е нашето жизнено поле, или казано по-добре, една прашинка в Света, в който живеем. за разлика от нея Светът е Свещената планета, неприкосновената изява на Универсалния божествен план. затова в стих 11-ти се казва:

  …злото трябва да живее именно тук, понеже то възниква тук. Неговата родина е Земята, а не Светът, както богохулно твърдят някои.

  Природно родените хора са от земята, те са от земен вид; но като микрокосмоси те са от Света. затова е разбираемо, че съществуват две астрални сфери на влияние, които поставят човека, поне засега, пред почти неразрешими проблеми. Затова, изпаднал в криза, породена от тези проблеми, апостол Павел извиква: „И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?”

• Така в миналото на земята (внимавайте, казваме Земята) бе пуснат в действие един план, който имаше за цел да извика човешките същества на живот. Това беше много трудно начинание, защото тези човешки същества трябваше да разполагат със собствена мисловна способност.

  Тази способност не бива да се разглежда само като един разсъдъчен апарат, но същевременно и преди всичко като способност, която трябва да служи за изследването на земята и на Божието намерение. Затова мисловната способност трябва да се разграничава, от една страна, като ум, разсъдък, а от друга – като разум, разумност. Разумът, Божественият разум, използва разсъдъка.

• Земята е голямото и завършено творческо поле на Света, на Божествения свят. Според херметичната философия Земята е рожденото поле, в което човекът трябва да живее в своето ембрионално състояние. Човекът и другите същества на Земята още не са излезли от ембрионалното си състояние. Такава е и сегашната ситуация на човека. Затова Господ Иисус каза: „Аз дойдох при вас на Земята, за да ви помогна да се издигнете до най-високите небеса на широкия и прекрасен Божи свят.”
• Много, неизброимо много хора вече са изминали този път преди вас и като истински родени, като истински спасени са влезли в Божествения свят. Но вие все още се лутате, все още обикаляте във вашето ембрионално поле. Вие сте като пленени от него.
• Защото вие сте съоръжен с божествената мисловна способност, въпреки че тя е още в ембрионално състояние. Това означава, първо, че притежавате едно астрално тяло. Второ, че чрез него имате достъп до астралната сфера на Земята; трето, че винаги се намирате във взаимодействие с астралната сфера на Земята и нейните природни сили, с нейните демони, а освен това вие влияете на вида и качеството на своята мисловна способност. Представете си сега тази ситуация, защото тя е драмата на вашия живот.
• Идеите на човече ството се запечатват в астралното поле, в астралния огън, и тъй като мислите са действащи сили, в астралната субстанция възникват вихри, от които се развиват процесите на реализация, а именно – творчеството. Вие имате достъп до това извънредно подбрано астрално поле. Това е драматичното! Защото точно с това блокирате пробуждането си от вашето ембрионално състояние. Защото вие винаги сте били и продължавате да сте постоянно заети с това да населявате астралната сфера на земята с природни сили, с демони. Със своите различни въздействия, образи и сфери на действие тези демони влияят, по силата на своята същност, върху етерите и по този начин – върху тяхната изява във форми.
• …
• Ние бихме могли да продължим това изброяване по най-различни начини, без някога да можем да го завършим напълно. Но сега ви питаме: Трябва ли да продължи това така и с вас – вие, които, откровено казано, гонени от демоните, сте избягали в Школата? Няма ли сега някакво решение?

  Да, решение има. Но тогава трябва много здраво да се вземете в ръце. Школата вече от години ви обяснява, че има решение, но вслушахте ли се достатъчно в него? Ние ви показваме пътя с всяка една наша дума, ден и нощ. Но може би всичките правила и добрите съвети, позитивното помагащо влияние, което непрестанно идва от Школата към вас, влиза в едното ухо и излиза през другото, така че демоните, които имат толкова голямо влияние върху вас, отново систематично унищожават посетите добри семена или ги променят негативно? Докато живеете, все още има надежда и с всеки ден можете да започнете отново. Но дали ще започнете от днес? Поставете се обективно и твърдо решени пред огромния проблем на вашия живот, сякаш досега въобще не сте го изучавали. И тогава ще имате правото да намерите подкрепа в сигурността, за която Хермес говори в 13-ти стих:

  Но този, който живее в страхопочитание и любов към Бог, ще понесе всичко, защото има участие в Гносиса. За един такъв човек всичко се превръща в добро, дори и това, което за другите е лошо. И даже да го нападат из засада, той понася всичко, като се жертва в името на Гносиса, но дори и само чрез това превръща всичкото зло в добро.

• Следователно в ие сте в състояние напълно да промените своето поведение спрямо астралната сфера. По принцип можете да унищожите и да промените цялото си астрално състояние. Можете да възстановите чисто ембрионалното си състояние и своето отношение към първоначалните демони и така действително да се родите като човек в божествения свят.

  Във вашата ситуация това сигурно ви звучи като приказка, като чудо. Ние имаме правото да разкрием пред вас това чудо. Но първо трябва да се договорим, че ще приложите съвършено рецептата, която Школата ще ви подари. Когато например нещо ви заболи, вие отивате на лекар и обикновено спазвате стриктно рецептата, която той ви изписва. Но защо не постъпвате по същия начин при най-важния проблем на своя живот? Като диалектичен човек вие още никога не сте имали такива големи трудности, както сега. Човешката жизнена вълна никога не е била толкова интензивно болна и опорочена, както в този час.

  И ако като ученици на гностичната Духовна школа отново получите от нас рецептата за пътя към Живота, ще изпълните ли с вярност нейните изисквания?

Откъси от Глава – XI
Рецептата за пътя към Живота

• Сигурно сте разбрали колко много личното ви отношение към астралната сфера на земното жизнено поле е причина за вашите страдания и неприятности. Някои от нашите ученици имат много тежък живот, но вината за това се намира в самите тях. всичко, което проектирате в астралното пространство, получавате в даден момент обратно под формата на проблеми в своя живот.

  Следователно отношението ви към астралния свят е причината за страданията и неприятностите ви, за вашата раздвоеност и заблуда, защото, въпреки че сте призвани и избрани да бъдете Божии деца, вие постоянно употребявате мисловната си способност по неправилен начин. И макар че сегашната ви мисловна способност е все още извънредно слаба и несъвършена, с нея вие създавате различни сили и демони в земната атмосфера.Тези сили в един определен момент ви завладяват, защото като природно родено създание вие трябва да реагирате на тях. Поради тази причина не можете да превъзмогнете вашето ембрионално състояние и оставате непораснали. Така не успявате да се освободите от земята и оставате привързани към закона на диалектиката.

  Ако желаете да се освободите от това нещастие, трябва да унищожите сегашното си астрално състояние, като се отворите напълно за светлинните сили на Гносиса, за „божественото семе”, както го нарича Хeрмес.

• В Алхимичната сватба на Християн Розенкройц се разказва, че при изпитанието на везната Християн Розенкройц е издържал всички тежести, защото е бил облечен в чудната, разкошна и великолепна дреха на Ордена. Неговата свещеническа дреха е неопетнена. Тази дреха е астралното тяло. Вие можете да се освободите от земята и да влезете в освобождаващия живот при условие, че с помощта на божественото семе пречистите съвършено своята „дреха”, т.е. астралното си тяло.
• Божественото семе, за което говори Хермес, е чистият астрален огън. Той е първоначалната природна сила, която владее астралното поле на нашето ембрионално състояние.
• На тази светлина бе предадена цялата земя. Без нея ние не можем да постигнем нищо. Всички свещени писания свидетелстват за тази сигурност: Иисус Христос е спасителната, носеща изцеление светлина, чистата астрална светлина, от която и чрез която трябва да се пробуди истинското раждане.
• Апостол Павел казва известните думи: „И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ”, т.е. чистата, божествена астрална светлина. В посланието към Римляните, гл. 7, стих. 25, следва точното му заключение, че трябва да служи на Бог със своята душа, със своята сърдечна душа, обаче с плътта, т.е. с природно родената си личност, той служи на закона на греха.
• Но въпреки това в мнозина остава това мъчително раздвоение. Със сърдечната си душа служите на божествения закон, доколкото ви е възможно, но личността ви все още се управлява от вашите земни демони. Според личността си вие твърдо държите на своя тип, на своя характер, който имате от младостта си до днес. Вие все още не можете да се освободите от земната си личност, която се намира под закона на греха. Според душата си сте заети с това, да се новородите; според личността си все още напълно сте управлявани от вашите земни демони.
• Къде се намира решението на този проблем? Апостол Павел отговаря също и на този въпрос във великолепната 8-ма глава от Посланието към Римляните, където се казва: „И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус. […] защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.”

  Тук откриваме трудностите, за които говорихме, в техния пълен обхват. На вас ви е познат животът на пробуждащите се душевни потребности, който напълно ви удовлетворява. Но ежедневието – животът у дома, вашият обществен живот, интимността зад пердетата на вашето жилище са отделени от този душевен живот и са далеч, много далеч от Гносиса, в абсолютно съответствие с вашия тип, характер и движещата сила на вашите земни демони. Това е животът, който се владее напълно от астралните потоци на смъртната природа. Така вие очевидно живеете два живота, което може да доведе до гибелта ви.

• И дори много да обичате Духовната школа и да не пропускате нито една конференция, споменатото вътрешно разкъсване увеличава ежечасно вашето нещастие. Защото трябва да знаете: астралното влияние на смъртната природа увеличава непрекъснато своята сила и поради това вие ще загинете, дори и да сте новородени по душа, ако сега не се намесите радикално в своя живот.
• Как трябва да се намесите? Каква е рецептата? Успоредно с живота на душата, вие трябва много съзнателно, научно и много решително да приложите такова жизнено поведение, което да не съответства повече на плътта. Това е единственото решение за млад и стар.
• „Защото ако живеете плътски, ще умрете.” Разберете добре какво е искал да каже апостол Павел с това: вие оставате пленени в ембрионалното поле и потъвате в космичната нощ. Всичко, което е възникнало като душевна карма във вашия микрокосмос, бива унищожено. И когато му дойде времето, може би след няколко стотин хиляди години, вие можете да започнете отначало. „Вие” означава вашият микрокосмос.
• Но нека сега да предположим, че желаете да започнете с тази задача. Тогава Хермес ви казва:

  Що се отнася до семената на Бог, техният брой е малък, но те са величави, красиви и добри. Наричаме ги добродетел, умереност и благочестивост.

  Какво трябва да разбираме тук под добродетел? Добродетел в херметичния смисъл на думата е последователно поведение в живота, съответстващо на новите жизнени сили, които се изявяват като база във вас. Възприемчиви ли сте по душа? Разбирате ли, изпитвате ли това, което светлината, гностичната светлина ви предава? Едно последователно поведение в живота в съответствие с това, което в дадения момент чувствате, познавате и разбирате – това е добродетел в херметичния смисъл на думата.

• Познавате ли вече могъщия и всепоглъщащ копнеж да живеете в съответствие с това, което се проектира в душата ви?
• Ако тогава попиете Словото, ако абсорбирате светлинната сила, тогава от дъното на своето същество ще пожелаете да живеете в съответствие с тези неща. И ако тогава наистина упражнявате тази
  добродетел, във вас ще възникне едно могъщо свързване с астралната сила на Праначалото, с астралната огнена сила, в която Логосът е гравирал идеята за човешкото сътворяване.
• Сега е важно дали вярвате вътрешно в тази светлинна сила, която ви е докоснала, дали вярвате, че можете да влезете в новото жизнено поле. Ако имате такова желание, ако копнеете за това и вярвате в собствената си душа, в собствените си възможности, в Божията любов, в божествения подтик към истинското новораждане, като реакция на това във вас ще се появят нови мисли. В мисловния ви живот ще настане ред и вие ще пожелаете да мислите по друг начин, защото копнеете за Новото царство.

  Когато един човек желае нещо, мислите му винаги се насочват в посоката на желаното. Това означава, че когато някой, изпълнен с копнеж, се насочва към новото жизнено състояние, в съответствие с това се променя и неговото мислене. И в момента, в който мисловната ви способност се пречисти, астралните връзки с демоните на унищожението се премахват. 

• А какво разбира Хермес под умереност? С това той иска да каже, че с голямо постоянство и напълно съзнателно трябва да се отречете от цялата диалектика, и преди всичко – да не позволявате повече да ставате нейна жертва. Херметичното въздържание има предвид следното: „В света, но вече не от света”.

  Обратното на въздържаността е невъздържаността, на умереността – липсата на мярка. Невъздържаност в гностичния смисъл означава да се отдадете изцяло на нормалния живот; умереност – да следвате една отговорна насоченост,  като вземете предвид всички обстоятелства и ситуации, така че да се отстрани колкото е възможно повече съпротивата при проникването на душевните сили в личностната ви система.

• Ако изберете новото жизнено поведение на основата на намиращата се сега във вас душевна сила – светлинната сила на нашия Господ Иисус Христос, и отстраните в безусловно желание и вяра всичко, което ви пречи, ще спечелите наградата на истинския душевен човек: абсолютното освобождение.
• Но ако сте разбрали какво искаме да ви кажем, тогава възниква въпросът: Желаете ли заедно с нас да приложите тази рецепта? Желаете ли заедно с нас да приемете новото жизнено поведение? В противен случай вашето ученичество няма никакъв смисъл. Но ако желаете заедно с нас да вземете решението да вървите по този път твърдо и с постоянство, един ден, като блажен човек, ще откриете, че цялото диалектично ембрионално поле е станало зло чрез заблудата и невежеството и си остава зло. Който унищожава в себе си тази заблуда, ще види и изпита всичко в голяма чистота. И така, според думите на Хермес, всичкото зло ще се превърне в първоначалното добро.

Откъси от Глава – XII
Земята – рождената утроба на Света

• При разглеждането на първата част на Единадесета книга на Хермес ние имахме правото да ви обясним, че той прави ясна разлика между понятията Свят и Земя. В херметичната философия Светът е съвършената, свещената, изявената чрез Бог планета, докато Земята е само една малка част, един аспект от Света, а именно частта, която обозначаваме като ембрионалното поле, или утробата на Света, където трябва да се роди истинският човек.

  Това ембрионално поле се е материализирало чрез множеството събития в процеса на човешкото възникване. Процесът на материализация и неговите съответни последици Хермес нарича процес на злото, т.е. процес на небожествено развитие, тъй като материализацията е кристализация – процес, който накрая води до вкаменяване, следователно до окончателен застой. В един определен момент кристализиралата, вкаменена земя вече не би могла да служи като жизнено поле за ембрионални същества, т.е същества, които още се развиват. Затова в световната история в земното поле непрестанно има възход и упадък – една увеличаваща се кристализация с последващо я разрушаване, за да може това земно поле отново да стане поле на развитие.

• Причината за винаги завръщащото се материализиране се намира, както казва Хермес, в семената, които разумът е получил от демоните. Демоните са природни сили. Както вече обяснихме, погледнато чисто технически и философски, демоните са астрални силови принципи, създадени чрез дейността на нашето интелектуално мозъчно съзнание. Има и други причини за демоничните развития, но що се отнася до хората, горепосочената дейност е една от главните причини.

  Ще повторим: демоните са астрални принципи, които се развиват чрез интелектуалното мозъчно съзнание на човека. Такъв принцип може да бъде създаден в астралното поле на земята от група хора, а отделният човек може да го създаде в собственото си астрално тяло.

  Семето на разума е разсъдъчното мислене, дейността на нашия мозък. Разсъдъчното мислене се намира непрекъснато в движение и това, което се произвежда от него, въздейства непосредствено на астралното тяло. Следователно чрез разсъдъчното мислене човекът има достъп до своето астрално тяло, но също и до астралното тяло на земята. Чрез разсъдъчната дейност човекът причинява в  астралното тяло на земята и в своето собствено астрално тяло един бързо въртящ се, изпускащ искри, светещ принцип, който излъчва както навън, така и навътре. Тези сили, тези астрални въздействия, се изявяват също и в центъра на микрокосмоса, и в сърцето на
  човека като един одушевяващ принцип.

• Затова, ако астралните огнени принципи се създават спекулативно, чрез спонтанната и хаотична мозъчна дейност на ембрионалния човек, тогава неговата одушевяваща сила не съответства на никакви правила и ред, да не говорим за божествените правила и ред. Следователно е логично, че това безредие си отмъщава, особено ако имате предвид, че мозъчната дейност на човека е почти изцяло хаотична. Наблюдавайте себе си: накъде са насочени мислите ви през целия ден, какви мисловни напрежения развивате, какви мисловни протести изразявате. Наблюдавайте критичните си мисли и всичко, което е свързано с тях и е твърде малоценно. Тогава ще можете да си представите какво раздвижване предизвиквате в астралното си тяло и как изглежда одушевяващият елемент на вашето същество в своята цялост.

  В най-дълбокото ядро на нещата съществува само един универсален порядък, само един план на възникване, а именно – Божият план, планът на Бащата на всички неща, Божественият план за света и човечеството. И този план, що се отнася до земята и човечеството, се нарушава от демоничните семена на разсъдъка чрез своеволния, чисто спекулативен, безреден, безразсъдно действащ мозъчен разум. Човешката изява се изважда от дарения й от Бога порядък и по този начин се подлага на кристализация, на вкаменяване, на болести и смърт, докато настъпи краят. Това е материалното зло, констатира херметичната философия.

• В земното поле, в което живеем, полето, което и в наши дни се е материализирало и е станало отново в най-висока степен зло, поради което разрушението и пречистването отново чукат на портите на времето, ние също трябва да се съобразяваме с Доброто и Злото. Тук имаме предвид „лошите” и „добрите” хора – понятия, на които трябва да се спрем за малко, защото тези стойностни обозначения нямат нищо общо с дефиницията на Хермес за зло и добро.

  Човекът, който според херметизма се намира в злото, т.е. в материята, нарича например един престъпник лош човек, а коректният, честният и хуманен човек според него е добър. Но обърнете внимание на това, че както добрият, така и лошият се намират в материята, че и двамата стоят в кристализацията, във вкаменяването. Следователно и двамата се намират в злото. И както според херметизма съществува злото, т.е. засядане в материализирането, в кристализацията, така, естествено, съществува и херметичното добро. Както знаете, Хермес го нарича просто Доброто, и тогава той има предвид абсолютната Доброта, която е от Бог, от Логоса, от Бащата на Вселената; има предвид Доброто, което включва в себе си съвършения порядък на Божия план, с което истинският, духовният човек живее в съвършено равновесие.

• За този човек Хермес казва: Той е свързан с Доброто и Бог го закриля в неговата святост. Вероятно сега ще разберете тези думи. Когато кристализиращият, загиващ в злото човек наистина се обърне към Доброто, т.е. към Божествения порядък, към Гносиса, тогава неговото загиване моментално се превръща във възход. Тогава кристализацията и нейните последици се превръщат в пълна трансфигурация. И тогава човекът превръща, както се обяснява в Единадесета книга, всичкото зло в добро.

  Как е възможно това? Ще го разберете, когато си припомните, че под зло Хермес разбира кристализацията във всичките нейни аспекти, вкаменяването, което е причината за всички болести и за смъртта. Ако се обърнете към доброто, кристализацията спира и отстъпва място на процесите, които водят до прославяне.

• В стих 14-ти Хермес казва: Бог, Висшият строител на Вселената, сътвори всичките си създания по свой образ и подобие. Вие можете да разберете това. Същественото, вътрешното на всички явления в цялата Вселена, е станало възможно чрез Строителя на всички неща, те са възникнали чрез Него. Ако измърсеният от злото материализиран човек се обърне отново към Единственото добро, той ще бъде пречистен чрез него. Защото доброто е същественото, злото е заблудата, несъщественото.

  Хермес казва тези думи на Асклепий, на човека, който желае да се самоизлекува. И това наистина е една добра вест. Който обърне своя кристализационен процес, като се насочи към Доброто, превръща всичкото зло в добро.

• Вие знаете, че всичко, което има форма, е породено от астралното поле. Светът също има свое астрално поле, както и нашата земя, която е един определен аспект на света. Заради поведението на хората земното астрално поле е станало много тъмно и опасно. В него се появяват природни сили, които не са от Логоса.

  Но въпреки това земното астрално поле трябва някога да стане съвършено еднакво с чистото астрално поле на Божествения свят. Не съществуват нито принципни, нито фундаментални разлики между свещеното астрално тяло на света и астралното поле на нашата мрачна земя. И макар че израждането, дегенерацията и материализацията се причиняват от астралното поле, по същество те не са част от него. С други думи: Ако човекът принципно се обърне към Доброто и предприеме пречистване на своето астрално поле, тогава не може да бъде иначе, освен злото да се превърне в добро. „Тогава злото се измива от доброто”, се казва в Библията. Това е тайната на спасението, която Хермес иска да обясни на Асклепий.

• Като ембрионално същество човекът живее изцяло от мрачното поле на земята, и цялата мръсотия на това поле се доказва в кръвта. Но ако се обърне към Единственото добро, той получава в рамките на един процес достъп до астралното поле на Свещения свят, на свещената майка земя, на първоначалната, създадена от Бога планета. И тази астрална сила го изчиства от всички греховни миазми.

  Това е тайната на спасението! Затова се казва, например в Първото послание на Йоан: „Кръвта на Иисус (Христос), Неговия син, ни очиства от всеки грях.” Тук става дума за планетния дух, за съществото на Христос.

• Следователно думите на Йоан са чисто херметични. Който е търсил Гносиса и го е намерил, и в резултат на това безрезервно вярва в него и се надява на Гносиса, отправя сърцето си към него. Той се изпълва с могъщата жар на милостта, с един огън, който му дава сила да осъществи пречистването от цялото зло. Който иска да върви по този път, получава следния съвет в 15-ти стих на Единадесета книга:

  Възприятието и мисловната способност на Света, създадени чрез волята на Бога, са като инструменти, които дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, за да могат, запазвайки в себе си всички получени от Бога семена за посев, да създадат всички неща в съответствие с тяхната задача и призвание, и като ги родят отново, да дарят обновление на всички тях. Затова след като ги родят, те, като вещи градинари на живота, им осигуряват обновяване, като им позволяват да се изявят и по друг начин.

• С тези думи ни се дава най-могъщият херметичен съвет на всички времена. Тези думи, които са предмет на тълкуване в цялата Единадесета книга, бихме искали да обсъдим сега по-подробно. Те ни обясняват как материализираният и все по-кристализиращ човек трябва да живее, за да се освободи от хватката на злото и да успее да се свърже с доброто.
• Изключителна привилегия е, че в този момент ни е позволено и дори е необходимо да поразмислим заедно върху жизненото поведение, което трябва да се съблюдава като нещо фундаментално. защото земята, земното поле, в което стенем, отново ще бъде подложено на една голяма атмосферна и космична революция. Затова вие имате правото и можете да осмислите и осъзнаете това жизнено поведение, за да се спасите от гибел, ако го приложите на дело в живота. То е решаващо за възхода и освобождението или за едно още по-голямо падение. В това отношение е необходимо да се направи съответната проверка, защото в херметичната философия тези неща се изискват много принципно. Но спазвайки този принцип, човек трябва да се съобразява и с времето, и с обществените отношения, в които живее. Всички гностични братства, от началото на времената до днес, в един определен момент са съблюдавали този херметичен жизнен принцип, това жизнено поведение, от което зависи всичко. Но всички те е трябвало да се съобразяват и с отношенията на епохата, в която са живеели.

  Този херметичен жизнен принцип, това жизнено поведение намира израз в тезата: да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко. Да запазиш в себе си всички получени от бога семена, да изявиш всички неща, и след като те се разпаднат, да обновиш всичко.

Откъси от Глава – XIII
Да получиш всичко,
да се отречеш от всичко,
и чрез това да обновиш всичко

• Възприятието и мисловната способност на Света, създадени чрез волята на Бог, са като инструменти, които дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, за да могат, запазвайки в себе си всички получени от Бога семена за посев, да създадат всички неща в съответствие с тяхната задача и призвание, и като ги родят отново, да дарят обновление на всички тях. Затова след като ги родят, те, като вещи градинари на живота, им осигуряват обновяване, като им позволяват да се изявят и по друг начин.

  Тези думи ни дават основание най-напред да изследваме вида и същността на Света. Затова ние още веднъж ви напомняме, че Хермес прави разлика между свят и земя – между света като божествена изява и земята като част от света, като поле за появяването на човечеството. Светът, казва Хермес, е директен инструмент на Бога. Той е една чудна, голяма и прекрасна система с различни аспекти, а земята е един от тези аспекти. Хермес казва, че Бог, Бащата на света, е създал света като една съвършена система.

• Светът е един могъщ институт за учение и развитие, едно училище както за пълноценни човешки същества, така и за други жизнени вълни. Когато човекът действително се роди в земното поле по отношение на най-висшето си вътрешно същество, той трябва да продължи през всички области на света като през един космичен университет, за да премине през целия учебен процес на развитие. Следователно, в по-висшия смисъл на думата както земята, така и светът са едно поле на развитие, те са божествен институт за обучение. Обърнете внимание на следното: Възприятието и мисловната способност на Света дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си. Следователно светът не е крайната цел на човешката изява, а се използва като бо-
  жествено средство, с което хората се подтикват към крайната цел.

  В Универса съществуват десетки хиляди слънчеви системи и безброй планети. Всяка планета представлява поле на развитие, което подтиква великият План на Бога към изява. Възприятието и мисловната способност на света дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си – като ги изявяват; после пак ги оставят да се разпаднат, за да ги създадат след това наново. Целият живот, изявен в света, се определя от диалектиката, от възникването, разцвета и упадъка, след който той възниква отново.

• Диалектиката на света се различава от тази на човека. За света диалектиката е божествена, вродена, действителна; за човека тя е едно бедствие, нещастие, наказание, доказателството за безплодност.

  Ако разглеждаме диалектиката, водени от херметичното разбиране, т.е. от една по-висша гледна точка, ние ще открием, че чрез диалектиката светът се превръща в една велика школа за упражняване на вечността. Диалектика означава непрекъснато движение, непрестанна ротация на всичко про явяващо се, при което тя изявява всичко и отново предизвиква разпадането му.

• В света съществува безкрайно разнообразие от форми, тела, сили и явления. Светът ни ги показва, унищожава ги и пак ни ги показва обновени. Това доказва, че светът трябва да покаже определени възможности, да докаже определени стойности, да изяви известни съществуващи сили, без обаче да иска да бъде самият той тези сили, възможности и стойности, защото зад тях стои божествената същност, божественото Себе. И както Гностичната духовна школа не е за нас действителността, а се опитва да ни покаже действителността, така и светът е преддверието на божественото Себе. Ако погледнете на нещата по този начин, ще познаете диалектиката като нещо велико, прекрасно и могъщо. Тогава ще разберете стих 19:
  Бог, следователно, е Бащата на Света и Светът е създателят на всичко, което е в него; Светът е Божият Син и всичко, което е в Света, е станало чрез Света.
• Хората са съставени от материята на този свят. Те са деца на света и всички стойности, сили и възможности се изявяват около тях и в тях. Затова те напълно се определят от висшата диалектика на света; защото като деца на света те самите са диалектика, докато се изяви основната цел: да станем деца на Бога! Тази божествена синовност ще отведе човека от света в божията царствена вечност, където някой ден Седморният дух ще му вдъхне Божия дух. Тогава той ще излезе от школата за упражнения и ще влезе във вечността на Бог.
• Вие лесно можете да схванете всичко това с помощта на разума си. Но да приложите и доведете до добър край всичко, което този път изисква от вас, е едно почти свръхчовешко усилие. В това се състои херметичният жизнен принцип. Тъй като Бог е Бащата на света, а хората са деца на света, ясно е, че ядрената същност на божеството се намира и в тях, то дреме в тях. Затова трябва да гледате на света с неговата природна диалектика като на школа за упражнения. Не школата е целта, а истинският живот; не светът, а всичко това, което се намира зад него.
• Затова Светът с право се нарича също и Космос, защото той подрежда и украсява Вселената чрез разнообразието на създанията, чрез постоянно съществуващия живот, чрез неуморимостта на изявяващата сила, чрез скоростта на съдбата, чрез състава на елементите и порядъка на всичко, раждащо се в Битието. Затова Светът се нарича Космос – както поради своите фундаментални закони, така и поради своята воля и промисъл. […] Така във всички живи същества възприятието и разумът идват
  отвън като дихание на нещо, което ги обгръща. Светът обаче ги получи от Бог веднъж завинаги още при своето възникване.

  Следователно светът демонстрира само универсалното, което е от Бог, действителното, което е, а също и това, за което са призвани създанията. Ако като създания на света не приемете и не изживеете създадения от Бога свят като школа за упражнение, няма да ви очаква нищо добро. Тогава се задейства другата диалектика, диалектиката на отмъщението.

• И така, тук става дума за това, дали ще приемете дейността на Божия план с всичките му последици. Ако това не стане, вие попадате в злото, в творението на кристализацията, на материализирането. Следователно вие трябва да избирате между божественото добро и демоничното зло. Демоничното зло възниква, когато едно създание се противопостави на необходимата диалектика на света в себе си и във всички неща. Тогава се появява кристализацията, вкаменяването и накрая – разрушението, унищожението, след което идва извънредно мъчителното, съвършено ново начало.

  Ние всички познаваме драматичната, извънредно болезнената диалектика на смъртната природа. Вместо могъщото, динамично движение на царствения ритъм в света, вследствие на кристализиращите фактори възниква едно общо забавяне, докато накрая се стигне до пълен застой в това, което с право се нарича природа на смъртта.

• Природата на смъртта е една карикатура на въведената от Бог диалектика в света. Вие можете веднага да се освободите от тази фалшива картина и нейните явления, от тази пъстра поредица на демоничното, ако чрез едно постоянно, ново жизнено поведение се свържете с това, което е светът в действителност, а именно – с Божия син. И затова когато се казва, че Иисус Христос е Планетният дух на света, това не е само мистичен образен език.

  Вие можете да станете непосредствено част от Христос, от съществото на божествената планета, защото сте от този свят. Можете да се обърнете към доброто, към Божия план за света и човечеството. Ако разбирате всичко това, ако го признаете и приемете като вярно, вие доказвате, че вашата душа и мозъчното ви съзнание са пречистени и вече притежавате херметичната сърдечна душа. И основата на жизненото поведение, към което трябва да се издигнете, е в съответствие с природата: „да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко”; да се приспособиш и да се подчиниш напълно на Божествената диалектика на света.

• Може би разбирате, че това е едно жизнено поведение, което трябва да се изследва и обясни с най-големи подробности. Трябва да се прецени как всичко това може да се съгласува с нашето съвремие.

  Вече казахме, че всяко гностично братство е било изправяно пред тази задача.

Откъси от Глава – XIV
Целта на човека

• Проблемът важи само за онези, които са душевно новородени, живеят от пречистеното си сърце и са постигнали свързването с разсъдъчното мозъчно съзнание, и така с право могат да се вглъбят в състоянието на Божи син. Това състояние на Божия синовност трябва да бъде прието в този свят*, въпреки че самото то не е от този свят.

  Според херметичното схващане Светът, както видяхме, е един университет, една школа, в която можем да се упражняваме във вечност.
  * Тук: земята.

• Да предположим, че разбирате вътрешно всичко това и влизате в новия световен порядък, в истинския световен ред на живото душевно състояние, така че разпознавате различните аспекти на истинския свят. Тогава вие, естествено, ще пожелаете напълно да сътрудничите на смисъла и същността на Света. Нещо повече – ще възприемате това като необходимост, защото вече сте се освободили от земята и сте влезли в голямата божествена школа за упражнения. В това състояние ние сега ви изправяме пред неоспоримия основен принцип на истинското, гностичното жизнено поведение: „да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко”.

  В по-възвишения ход на света всички неща, сили и възможности имат определен ритъм. Чрез душата ние приемаме чистите астрални сили, с чиято помощ можем да осъществим всичко, на което ни учи Божият план, можем да помагаме при построяването на великото вечно жилище. Чрез пречистеното разсъдъчно съзнание, което напълно взаимодейства с душата, приемаме внушенията, божиите послания от онези, които стоят зад света, както се описва в книгата Алхимичната сватба на Християн Розенкройц.

• Но ние се намираме в една актуална ситуация, в едно актуално съществуване, в определена обкръжаваща ни среда, в която идеите и силите стигат до нас. И сега трябва да обърнем внимание на това, че нито ситуацията, нито съществуването, нито обкръжаващата ни среда са действителни в божествения смисъл на думата, защото днешната действителност ни най-малко не е крайният резултат, короната на нашето развитие. Днешната действителност трябва да претърпи още безброй промени. Ще бъдем засегнати от трансфигурации, на които ще бъдем изцяло подчинени.

  Затова кандидатът на гностичните мистерии не бива и не може да разглежда и преценява днешната действителност като статична. Ако това се случи, ако той закотви нещата, които притежава, в сега и тук, ще се свърже непосредствено със злото. Тогава той забавя протичането на висшата диалектика на Света. Появяват се възпиращи фактори, всичко се материализира, вкаменява и разрушава. Затова кандидатът, след като е получил всичко за своето величаво развитие, след като е вдишал всичко, трябва и веднага да се откаже от непосредственото настояще. Кандидатът не бива да се задържа в него. Той не бива да казва за нищо: „Това ми принадлежи.”

  Важна е само Едната цел: окончателното обожествяване. Сегашната, моментната ситуация, настоящото съществуване имат стойност само защото помагат на съответния човек не само да приеме, да вдиша сила и познание, но и да ги приложи конкретно и непосредствено в строенето. В противен случай съществуването не би имало никакъв смисъл. Затова кандидатът е готов във всеки момент да се отрече от всичко и да не обявява нищо за свое притежание. Той дори и не мисли за това. За него тази задача не представлява проблем.

• Ако някой приема всичко по този начин и на това приемане не се противопоставя нищо, тогава големият процес на обновяване, процесът на постоянно преобразуване, ще продължи да се развива безпрепятствено до своя окончателен край. „Даром сте приели, даром давайте” – така се казва в Планинската проповед. Това не важи само за грубата материя, но и за всичко, което сте вие самите, за всичко, което желаете, за всичко, което служи на вашия истински мир.

  Представете си сега, че влезете в това жизнено поведение, че истински и без всяка задръжка приемете херметичното жизнено поведение. Това би било прекрасно. Но докато се намирате в порядъка на природното раждане, трябва да живеете заедно с едно човечество, което е още земно и което, поради незнание и обсебване от своите демони, не желае да върви по пътя на по-висшето човешко развитие.

• Но за да можете да задоволявате собствените си и тези на вашето семейство материални нужди, вие трябва да се ангажирате с някаква обществена длъжност. Вследствие на това вие ще се занимавате ежедневно със света на злото. Освен това трябва да се съобразявате със законите, които, добре или зле, и доколкото това е възможно, регулират реда и взаимоотношенията между хората в обществото, и да се подчинявате на властимащите, които създават и прилагат тези закони.
• Освен това, тогава земята не беше толкова населена и братствата имаха възможност да образуват общини и колонии на усамотени и отдалечени места. Така те можеха да се отделят от отхвърляното от тях светско общество без затруднения и без да влизат в конфликт с когото и да било. Поради тази причина катарите потърсиха усамотеността на пещерите още преди да бъдат преследвани. Те създадоха своите общини в цялата южна част на катарската земя и бяха закриляни от много благородници, споделящи техните възгледи.
• Може би познавате историята на богомилските общини, които бяха сродни с тези на катарите. Те образуваха селски общини в славянските страни и живееха от продуктите на земеделието, упражняваха необходимите занаяти и така задоволяваха своите нужди. Тези общини имаха свой собствен закон. Те не се занимаваха нито с останалото човечество, нито с властващите и поради това можеха да живеят изцяло според херметичната мъдрост…
• ..Проблемът стои много категорично пред нас: Как следва да се държи гностичният човек, който иска да живее според херметичния закон, спрямо човека на смъртната природа, за когото този свят е целта на неговото съществуване?..

Откъси от Глава – XVI
Кръговратът на гностичните
светлинни сили

• Преди да стигнем до същността на нашето обяснение, трябва ясно да подчертаем, че проблемът на новото жизнено поведение, за което говорихме, важи изключително и само за душевно родените, които живеят от чисто сърце и са постигнали връзката между новите душевни сили и разсъдъчното мозъчно съзнание, т.е. те държат под контрол това съзнание. Без този контрол не може да има стремеж към астрална чистота и за ученика не е възможно да се освободи от злото и да следва Единственото добро. Първо трябва да се осигури кръговратът на гностичните светлинни сили в системата на кандидата. Това е ядрото на всяко истинско гностично развитие.

• Целият процес, към който насочваме сега вашето внимание, има десет аспекта.

  Първият аспект ни напомня за блаженствата: „Блажени бедните духом.” Основата трябва да бъде един сериозно копнеещ и стремящ се към освобождение живот. Когато станете истински, вътрешно търсещи хора, в резултат на това чрез разсъдъчното мислене възниква едно астрално въздействие. Не е възможно действително да копнеете за Гносиса, без това да докосва мислите ви. Ако във вас е налице истински копнеж да търсите, тогава дейността на разума предизвиква във вашата система една астрална дейност. …

• Ако това е така, в Светилището на главата възниква ново разсъдъчно мислене. Това ново развитие на разсъдъчното мозъчно съзнание влияе от своя страна върху астралното тяло.
• По този начин астралното тяло се пречиства. вие може да пречистите астралното си тяло само чрез едно ново мислене, родено от кръвта.
• Така възниква кръговратът: процесът, започнал в кръвта, се изявява в мисленето, после в астралното тяло, в етерното и накрая отново в материалната обвивка и в кръвта. Така чрез новото одушевяване Гносисът постига контрол върху цялата система…
• Когато кръговратът на гностичните светлинни сили, наречен в древния Китайски гносис „обратно движение”, се роди във вашата система, вие няма да имате никакви трудности в осъществяването на гностичното жизнено поведение.
• Когато новото жизнено поведение стане факт, кандидатът забелязва, че то е необходимо на системата. Това жизнено поведение отхвърля напълно диалектиката на смъртната природа и се проявява:
  – първо: в непоклатима всеотдайност;
  – второ: в абсолютна творческа хармония;
  – трето: в практична интелигентност;
  – четвърто: в свещеническо служене.

  Ако се замислите върху това жизнено поведение, ще откриете, че то, естествено, произлиза първо от душата. Само един изпълнен от душата човек може да приеме и приложи това поведение.

• Но на второ място това жизнено поведение произлиза по природна необходимост от Светилището на главата.
• Разсъдъчното мозъчно съзнание, подтиквано към него чрез десеторния процес, се превръща в основа за изливането на Светия Дух. Това е един нов процес, който може да се обозначи като Алхимична сватба с Духа, с Бог, с Отец. Тогава кандидатът е направил първата си фундаментална крачка в религията на мисленето, или както древните казваха, в Манаизма – понятие, произхождащо от Манас, което означава Мислител.
• Това означава: да стоиш в света в служба на великата свещена работа, да си в света, но не от света, за да осъществиш накрая в царствеността на Духа великото дело, независимо от това какво ще изисква то от ученика. Едната цел на Гносиса след раждането на душата е да ви доведе до тази победа.

  Новото жизнено поведение на четирите рози е вратата към това, вратата на Манаизма, вратата към мистерийния храм на нашия баща, брат Християн Розенкройц.

Откъси от Глава – XVII
Дванадесета книга
Ключът на Хермес Трисмегист

1. Хермес: Асклепий, аз ти обясних вчерашните размишления и затова е добре да посветим днешните на Тат, защото те представляват обобщение на общите обяснения, които му дадох.

2. Бог-Бащата и Доброто имат една и съща природа, или по-добре казано – една и съща действаща сила.

3. Думата „природа” обхваща всичко, което по Божията воля получава живот и расте: както подвижните и променливите неща, така и неподвижните и непроменливите; както божествените, така и човешките неща.

4. Но действащата сила в божествените и в човешките неща е различна, както вече посочихме. Това трябва да запомниш добре.

5. Действащата сила на Бог е Неговата Воля, а нейната същност е желанието да извика всички неща към живот. Какво друго е Бог, Бащата, Доброто, освен причината за съществуването на всички неща, дори на онези, които досега все още не съществуват? Наистина Бог, Бащата, Доброто, е основната причина за съществуването на Вселената и затова за Него други имена са немислими. Макар че и светът, и слънцето също събуждат същества за живот, за тях те не са в същата степен причина за доброто и за живота, както е Бог. И доколкото те също имат участие в причината за тяхното появяване, то това става изключително само поради неизбежното действие на волята на Доброто, без което нищо не може да съществува и да бъде извикано към живот.

6. Бащата е причината за появяването на неговите деца, за тяхното възникване, растеж и развитие; от слънцето те получават стремежа към Доброто, защото Доброто е строителят на Вселената. Това не може да се каже за никой друг, освен за Него, Който никога нищо не получава, но има желание всичко да съществува.

7. Аз не казвам, о, Тат, „този, който прави всичко”; защото този, който прави нещо, допуска понякога грешки, било поради промяна в качеството или в разнообразието, било поради това, че веднъж прави нещо, а след това пък прави противоположното. Бог, Бащата, Доброто, обаче, е самото съществуване на Вселената.

8. За онзи, Тат, който може да „вижда”, нещата стоят така: Бог иска съществуването и Той самият е съществуването. И всичко, което е, съществува само поради едната причина, че Доброто се изявява в съответствие с вида на своята същност.

9. ТаТ: О, Отче, Ти ни изпълни изцяло с това прекрасно, красиво видение, така че чрез това насочване духовното ми око пристъпи по-близо до изцелението.

10. Хермес: Сигурно, защото това вътрешно видение на Доброто не е като огненото излъчване на слънцето, чиято светлина заслепява очите и ни принуждава да ги затворим. Вътрешното виждане действа просветляващо, при това толкова повече, колкото човек е по-възприемчив за вливането на излъчването, което дарява прозрение. То действа с голяма сила дълбоко в нас, но никога не причинява щети и е изпълнено изцяло с божественост.

11. Който може да черпи пълноценно от едно такова вътрешно видение, се извисява до най-красивото съзерцание в пълен покой на тялото, също като нашите предци Уран и Хронос.

12. ТаТ: Дано да стане и с нас така, о, Отче!

13. Хермес: Дай Боже, сине мой! Но засега ние не сме способни на такова съзерцание, все още не сме в състояние да отворим очите на сърдечната душа и да се издигнем в съзерцанието на непреходната и невъобразима красота на Гносиса. Ти ще го видиш едва тогава, когато се отучиш да говориш за него; защото Гносисът на Доброто е както божествена тишина, така и покой на всички сетива.

14. Който веднъж го е намерил, вече не може да обръща внимание на нищо друго. Който веднъж го е познал, няма повече очи за нищо друго, не може повече да слуша нищо друго и дори тялото му взема участие в тази неподвижност, като всички телесни възприятия и дразнения са изчезнали от съзнанието му и той остава в покой.

15. Когато Гносисът просветли цялото съзнание, той отново възпламенява душата и я извисява, като я освобождава от тялото. Така той трансформира целия човек в неговия същностен вид, тъй като обожествяването на душата, което съпровожда съзерцанието на красотата на Доброто, не може да се осъществи в смъртното тяло.

16. ТаТ: Какво разбираш под обожествяване, Отче?

17. Хермес: Всяка отделена от тялото душа подлежи на промени, сине мой.

18. ТаТ: А какво означава „отделена”?

19. Хермес: Не разбра ли от моите общи обяснения, че всички души, които се носят из целия свят, са като посети на определените за тях места, но те произлизат от Едната вселенска душа? Тези души са подложени на много промени, някои в пълно с милост извисяване, други точно в обратното…

… …

23. Но когато душата пребивава в грях при влизането си в човешко тяло, тя няма да изпита нито безсмъртието, нито ще вземе участие в Доброто. Тя се връща в своя път назад до състоянието на влечугите. Това е наказанието за грешните души.

24. Злото на Душата е нейното невежество, липсата на Гносис, на Божественото познание. Ако душата е невежа по отношение на  съществените неща и на техния вид и по отношение на Доброто, ако е напълно сляпа за всичко това, тя ще се заблуди по пътя и ще бъде нападната яростно от телесни страдания.

25. Поради липсата на познание за собствената си същност, обзетата от злото душа се подхвърля в чужди и недостойни за човека тела. Тя влачи като тежък товар това тяло, над което няма власт, но което затова пък я владее. Такова е злото на душата.

26. Противно на това, добродетелта на душата е Гносисът, живото познание за Бог. Който притежава това познание, е добър. Той е посветен на Бога и вече е божествен.

27. ТаТ: Що за човек е този, Отче?

28. Хермес: Това е човекът, който говори малко и не дава ухо на всичко.

29. Който прекарва времето си в спорове, се бори срещу сенки. Бог-Отец, Доброто, не може нито да се изрече с думи, нито да се възприеме със слуха.

30. Въпреки че всички същества имат сетива, защото без тях не могат да живеят, живото познание за Бога е много различно от обикновеното възприятие. Сетивните възприятия възникват чрез влияния и впечатления, които придобиват власт върху нас. Гносисът обаче е съвършенството на цялото познание, на познанието, което е една божествена дарба.

31. Гносисът е безплътен. Инструментът, с който той си служи, е сърдечната душа, която от своя страна използва тялото като свой инструмент. Така на тялото въздействат както душата, така и материята, тъй като всичко трябва да възникне за живот от противоречието и противоположностите. Това не е възможно по никакъв друг начин.

32. ТаТ: Кой е този материален Бог?

33. Хермес: Това е светът, който е красив и целесъобразен, но не е добър, тъй като е материален и е много възприемчив към страдания. Той е първото от всичко, което е подложено на страдания, и е второто от всички същности, защото не възниква от самия себе си. Неговото възникване е имало някога своето начало; въпреки това обаче той е вечен, защото същността му е вечно възникване и развитие. Причината за неговото вечно развитие е сътворяването на качествата и количествата, тъй като цялото движение на материята е резултат от възникването, от пораждането.

34. От божествената неподвижност възниква движението на материята, както следва: Светът има формата на кълбо, той е подобен на една глава. Няма нищо материално, което да надвишава тази глава, така както под краката няма нищо духовно, а само материя. Но Духът е също кълбовиден, както главата, която се движи като кълбо. Всичко, което докосва в главата онзи пласт, където се намира душата, е безсмъртно, защото тялото е създадено сякаш вътре в душата и душата е повече от тялото. Но всичко, което се намира на известно разстояние от този пласт, е смъртно, защото е повече телесно, отколкото душевно. Така всичко, което живее, е съставено от материя и Дух, от които е съставен и Универсът.

35. Светът е първото творение; след света човекът е второто живо същество, но е първото измежду смъртните. Както и останалите живи същества, той притежава одушевяващия елемент. И не стига че „вече не е добър”, но поради смъртното си състояние е дори лош.

36. Светът не е добър, защото се движи, но не е в злото, защото е безсмъртен.

37. Човекът обаче е по двоен начин в злото, защото е както подвижен, така и смъртен.

38. Душата на човека се изявява по следния начин: Съзнанието се изявява в разума, разумът – в силата на желанието, силата на желанието – в жизнения флуид, който се разпространява чрез артериите, вените и кръвта, като привежда животинското създание в движение и същевременно го поддържа живо.

39. Затова някои смятат, че кръвта е душата. Но така те се заблуждават по отношение на природата и на двете. Те не знаят, че жизненият флуид се отдръпва първо от тялото на желанието, поради което кръвта се смразява. И когато в резултат от това артериите и вените се изпразнят, съществото трябва да умре. Така се осъществява смъртта на тялото.

40. Всичко се поддържа от един принцип, а самият този принцип произлиза от Единия и Единствен Бог.

41. Този принцип се задвижва, за да може от своя страна да бъде основа за движението на Вселената. Но Единият е непроменлив и неподвижен!

42. Така съществуват тези три: Бог-Отец-Доброто, светът и човекът. Бог обгръща света, а светът – човека. Светът е Синът Божи, човекът е син на света, с други думи – внук на Бога.

43. Не е вярно, че Бог не познава човека, напротив, Той го познава съвършено и иска също да бъде познат от него.

44. Единствено това е освобождаващо, спасяващо и изцеляващо за човека – Гносисът, познанието за Бог. Той е Пътят, който води нагоре към Олимп. Само чрез него душата ще стане истински добра; не веднъж добра, а след това отново лоша, а добра от вътрешна необходимост.

45. Тат: Какво искаш да кажеш с това, о, Трисмегист?

46. Хермес: Помисли за душата на едно дете, сине мой. Когато отделянето от Себето още не е пълно, когато тялото е още много малко и не е достигнало до пълен растеж, колко красиво е това за окото. Тогава то още не е покварено от страданията на тялото и във висша степен е свързано със Световната душа.

47. Но когато тялото порасне и душата е притеглена надолу от тежестта на тялото, Себето напълно се оттегля и душата потъва в забрава. Тогава тя няма участие в красивото и Доброто и забравата ражда злото в нея.

48. Същото се случва и при онези, които напускат земното тяло. Защото, когато душата се завърне към самата себе си, жизненото дихание се свива в кръвта, докато Азът се оттегля в жизненото дихание. Но когато духовната душа се изчисти от своите обвивки, и тъй като е божествена, приеме едно огнено тяло, тя прекосява цялото космично пространство и предоставя материята на присъдата й.

49. Тат: Какво искаш да кажеш с това, Отче? Нали каза, че духовната, сърдечната душа, се отделя от душата, а душата се отделя от жизненото дихание? Ти също каза, че душата е дреха на сърдечната душа, а жизненото дихание е дреха на душата.

50. Хермес: Който слуша, сине мой, трябва да бъде в съзнанието си едно с говорещия и да го следва в мислите си. Слухът му трябва дори да е по-остър и по-бърз от гласа на говорещия.

51. Съставът на обвивките, сине мой, възниква в земното тяло, тъй като поради своята същност сърдечната душа не може да се установи необлечена в едно земно тяло. Това е така, защото нито земното тяло може да издържи една толкова голяма божественост, нито пък една толкова прекрасна и чиста сила може да понесе директното свързване с едно подложено на страсти тяло.

52. Затова Духът се обгръща с душата. Душата, която в известен смисъл също е божествена, си служи с жизненото дихание, докато това жизнено дихание ръководи създанието до края.

53. Когато духовната душа се отдели от земното тяло, тя веднага се облича отново със своята собствена дреха, с огнената дреха, която не може да задържи, когато влиза в земното тяло. Земята не може да понася огъня; дори и само една искрица би могла да я хвърли в огнени пламъци. Затова земята е изцяло заобиколена от вода, която я пази като защитна стена от пламъците на огъня.

54. Затова Духът, най-бързото от всички божествени мисловни творения, притежава тялото на най-бързия от всички елементи: огъня. Духът, като Творец на всички неща, използва огъня като инструмент за своята творческа работа.

55. По този начин Универсалното мислене създава Вселената. Човешкото мислене създава само това, което е от земята. Тъй като мисловната способност на човека не притежава огнена дреха, тя не е способна да дава живот на божествените неща и се ограничава чрез своята телесност до това, което представлява човекът.

56. Човешката душа – но не всяка, а само истински посветилата се на Бог душа,… Когато една такава душа се отдели от тялото, след като е изминала пътя на истинското божествено благочестие – пътя, който води към познание на Божественото и към въздържане от всякаква неправда или вреда спрямо всички хора – тя става съвършена духовна  душа.

57. Обратно на това, безбожната душа не променя своя вид, тя се саморазрушава, наказва сама себе си и търси ново земно тяло, в което може да влезе, но човешко, защото никое друго тяло не може да приюти човешката душа. Божията промисъл не позволява една човешка душа да бъде унизена дотолкова, че да обитава тялото на някакво лишено от разум животно. Това е божествен закон, който предпазва човешката душа от един толкова голям позор.

58. Тат: Но как бива наказвана тогава човешката душа, Отче?

59. Хермес: Сине мой, има ли по-голямо наказание за човешката душа от безбожността? Кой огън е по-изгарящ от пламъците на безбожността? Кое диво животно унищожава толкова много тялото, както безбожността прави това с душата? Не разбираш ли какво страдание изпитва една безбожна душа, когато, търсейки помощ, вика: „Аз изгарям, пламъците ме поглъщат. Аз не знам какво да кажа или да правя. Мен, бедната, ме поглъщат злините, които ме владеят. Аз вече нищо не виждам и не чувам.”

60. Не са ли това виковете на една наказана душа? Но ти, сине мой, няма да вярваш като масите, че след като напусне тялото, душата приема формата на някое животно. Защото това е една много голяма заблуда.

…

64. Съществува една общност на душите: душите на Боговете се намират във връзка с душите на хората, душите на хората се намират във връзка с тези на неразумните същества. Висшите същества са поставени над нисшите: Боговете – над хората, хората – над неразумните жизнени форми. И Бог се грижи за всички. Той стои над всички; всички са по-малки от Него. 

65. Светът е подчинен на Бога, човекът на – света, неразумният живот е подчинен на човека; Бог стои над всички и всичко и обгръща всичко със своите грижи.

66. Активно изявяващите се сили на Бога са лъчите на неговото слънце. Силите на природата са лъчевите въздействия на света. Сръчността и жаждата за знание са лъчевите въздействия на човека.

67. Лъчевите сили на Бога се изявяват чрез света и действат върху човека чрез природните излъчвания на света; природните сили се изявяват чрез елементите, хората – чрез своята сръчност и стремеж към познание.

68. Така Вселената се управлява в съответствие със съществото на Единия, чийто Дух прониква всичко.

….

73. Една такава душа, сине мой, няма връзка с Духа. Такова същество не може дори да се нарича повече човек, защото човекът е божествено същество, което не може да се сравнява с други живеещи на Земята създания, а само с тези, които са от Висините – с Небесните, наречени Богове.

74. Или още по-правилно, ако се осмелим да кажем истината: човекът, истинският човек стои над Боговете или е най-малкото напълно равен на тях по способности.

75. Защото никой от небесните богове няма право да прекрачва небесните граници и да слиза на Земята. Човекът обаче се издига в небето и го измерва; той познава както възвишеността на небето, така и нещата, които се намират под него. Той приема в себе си всичко с голяма точност, и което е най-великото – за да се издигне на небето, той няма нужда да напуска земята. Толкова голямо и обширно е това, което неговото съзнание може да обгърне.

76. Затова ние се осмеляваме да кажем: земният човек е един смъртен бог, небесният Бог е безсмъртен Човек.

77. Затова всичко се изявява чрез тези двете: чрез Света и чрез Човека, но всички неща са от Единия.

Откъси от Глава – XVIII
Търсете първо Царството небесно
и неговата справедливост

…

• Всеки, който като Тат иска да върви по същия път, трябва добре да разбере следното: въпреки че съществува рязка граница между божествените и човешките неща, няма фундаментално разделение между Бог и Неговото творение, между Бог и Неговите създания.
• Между Бог и Творението няма вакуум, понеже от Божеството излиза едно излъчване, един силов поток, който изпълва цялата вселена. В херметичната философия това излъчване се нарича Доброто или Единственото добро. Говори се също така за фундаменталната природа. Тук става дума за божествената дейност в нейната най-възвишена чистота. Единственото добро може да породи само добро. В Единадесета книга се описва подробно, че то подлежи на изтичане, но се подновява в едно непрестанно повторение.
• Както знаете, съществува и друго „добро”, което във всички ситуации се превръща в своята противоположност – в зло. Но Единственото добро и доброто, което се променя в своята противоположност, са от една и съща природа. Силовият поток, който извира от божеството, като прониква и изпълва цялото пространство, цялата вселена, е фундаменталната природа, която е вездесъща.
• Но в цялата вселена се изявява и едно голямо многообразие от природи. Ако искате да разберете нещо от дванадесета книга на Хермес, трябва да приемете, че съществува само една фундаментална природа. Всички природи, които се намират в противоречие с нея, ще бъдат разрушени и накрая ще се завърнат към Едната природа. Тази удивително утешителна мисъл, тази утешителна сигурност ви се дарява в началото на дванадесета книга.
• И така, божественият поток се обозначава с думата „природа”, обхващаща всичко, което се ражда и расте. Всички движения и въздействия, от какъвто и да е вид, възникват с помощта на седморния поток на Божествената природа. Но обърнете внимание на текста в четвърти стих: действащата сила в божествените неща е много различна от тази в човешките неща. Ние не бива да забравяме това. Не е необходимо те да са различни, но в сегашното състояние на човека това е така.

  Коя е причината за това, че толкова много въздействия в човешката природа са крайно лоши или достойни за съжаление, след като съществува само една фундаментална природа? Би трябвало да се очаква, че всичко се намира в съответствие с тази фундаментална природа. Но защо тогава става противоположното?

• За да се обясни този факт, трябва да се знае, че фундаменталната природа притежава два аспекта. Хермес ги нарича влечение, желание и искане, намерение. Той казва, че същността на фундаменталната природа е влечение, или желание, а тяхната действаща сила е искането, възнамеряването.

  Проверете това в самите себе си. Вие сте произлезли от природата и сте нейно създание, едно природно същество. Затова и двата аспекта на фундаменталната природа се намират във вас. От първия ви рожден вик до този момент вие сте тласкани от определено влечение, от определено желание. Това е основният тон на природата – както в божествената, така и в земната й изява.

• Вие фактически сте едно голямо влечение и желание. И сега чрез волята, която напира във вас като една магична сила, вие трябва да осъществите това, което желаете. Чрез волята като магична сила се постига, или поне може да се постигне, същностната част от вашата природа. Тези два аспекта съществуват във всички създания.

  Поради това е абсолютно сигурно, че ще достигнете до освобождаващия живот, ако вашите желания, влечения, копнежи се настроят в хармония с желанието на фундаменталната природа. Ако природата на вашето желание, видът на вашето влечение се намират в пълна хармония с фундаменталното желание на природата, тогава ще притежавате, ще изпитате и усетите необходимата сила, за да постигнете това, което желаете.

• Когато в Библията се казва „не пожелавай”, а Универсалното учение говори за липса на желание, това винаги се отнася до насоки, които се отклоняват от двойствения вид на фундаменталната природа, в резултат на което в природата възниква една противоприрода.
• За да можете да разберете всичко това, трябва да вникнете дълбоко в значението на петия стих:

  Какво друго е Бог, Бащата, Доброто, освен причината за съществуването на всички неща, дори на онези, които досега все още не съществуват?

  Преди да поискате нещо, трябва първо да го пожелаете. Действието или изявата ще последват едва тогава, когато е налице волево искане, намерение, а не желанието. Но желанието винаги предшества искането, възнамеряването. Искането, намерението, се развива чрез желанието. Желанието носи в себе си също и идеята, докосването на Универсалния план. Желанието е астрална радиация.

• …
• Когато съгласувате вашето същество със съществото на фундаменталната природа и желанието ви е в хармония с нея, вие получавате властта отново да станете Божии деца.
• …
• С това Хермес иска да каже на Тат, че вселенската изява не се осъществява автоматично, не оставя отворена само една възможност, само един път. Не, едно същество, което в даден момент осъзнае, че притежава две фундаментални сили, може да върви по различни пътища.

  И когато Гносисът ви дава своя изпълнен с любов съвет, вие можете да го последвате или да не го последвате. Вие винаги можете да вървите по различни пътища. Но накрая ще се види дали постигнатото се намира в съответствие с фундаменталната природа, или е насочено срещу нея.

Откъси от Глава – XIX
Свещената демокрация

…

• Всъщност, в хода на времето е абсолютно невъзможно да не се изпълни интензивната божия милост. Чрез същността и качеството на фундаменталната природа всеки може да работи за собственото си осъществяване. Ако накрая се окаже, че постигнатото притежава вид, противен на фундаменталния план, това ще предизвика напрежение и корекция, както обяснихме по-горе.

  Следователно всяка грешка излиза наяве. Тогава може да се каже, че Свещената демокрация във вашето същество е едно чудо. По пътя на себеосъществяването това, което й се противопоставя, предизвиква вследствие на логични процеси една автоматична корекция, така че последващото себеосъществяване се осигурява безусловно.

• Фундаменталната природа е всеобхватното и всепроникващо Слово, което бе в Началото, Словото, за което Йоан говори в пролога на своето Евангелие:
  „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него, (в тази фундаментална природа), беше живот, и животът беше светлината на хората”.

  Този живот трябва да бъде, или да стане ваш живот. Разбирате ли, чувствате ли, че тази голяма божествена способност, която се забелязва във вас, макар и още не съвсем ясна в своя израз, е първоначалната божествена способност?

• …
• За да се избягнат всички трудности, на които едно създание винаги става жертва, когато се сблъска с тях, съществуват Първоначалната природа, Словото, Животът и Светлината. В тяхната същност е залегнал целият План на Творението, в тях е затворена като в едно могъщо привличащо желание цялата фундаментална идея.

  По-нататък, във фундаменталната природа съществува едно действие, едно волево искане, една сила към осъществяване, т.е. – към живот. Този живот е непреходната светлина. Това е светлината, към която ние всички сме призовани, светлината на богочовешкото състояние. И не е ли прекрасна и утешителна мисълта, че сред това пъстро гъмжило от неща, сред безбройните излъчвания, които ни заливат като потоци, в нас е скрито едно божествено двуединство, което може да ни свърже с фундаменталната природа? Не е ли прекрасно да притежаваме това неизмеримо съкровище извън всички тези хиляди и хиляди влияния, опасности и радиации на безбройните развития? Може би сега по-добре ще разберете радостния вик на Тат:

  О, Отче, Ти ни изпълни изцяло с това прекрасно, красиво видение, така че духовното ми око чрез това насочване пристъпи по-близо до изцелението.

• Хермес прибавя към това:

  Сигурно, защото това вътрешно видение на Доброто не е като огненото излъчване на Слънцето, чиято светлина заслепява очите и ни принуждава да ги затворим. Вътрешното виждане действа просветляващо, при това толкова повече, колкото човек е по-възприемчив за вливането на излъчването, което дарява прозрение. То действа с голяма сила дълбоко в нас, но никога не причинява щети и е изпълнено изцяло с божественост.

  Не е ли това едно възвишено петдесетъчно евангелие, което имаме правото да ви дадем? Колко безкрайно много неща има около нас, които ни заслепяват или могат да ни заслепят, могат да ни попречат и ни се противопоставят!

• Но вие можете да се освободите от него директно и изцяло. Можете да се сбогувате решително с него, защото имате Словото, Живота и Светлината близо до вас, около вас и във вас. Привидно абстрактният пролог в Евангелието на Йоан е толкова конкретен, колкото е възможно въобще да бъде.
• Но тук има още неща и стих 11-ти на нашия текст насочва вниманието ни към тях: ако вие действително напълно схванете идеята, която тук ви се представя (ние нямаме предвид да я разберете с разума си, защото всеки, който притежава разсъдъчно мозъчно съзнание, може да я разбере), ако тази велика и прекрасна истина и действителност ви докосне, развълнува и въодушеви до последната фибра на вашето същество, тогава вие, както казва Хермес, се извисявате до най-красивото съзерцание в пълен покой на тялото, също като нашите предци Уран и Хронос.
• Обратното движение трябва да произтича от мисленето. Вашето мислене, вашата разсъдъчна мозъчна дейност, трябва да бъде напълно пречистена и да се доведе до равновесие с фундаменталната идея. Всичко объркващо, нечисто, критично, всичко, насочено към земята във вашето мислене, трябва да изчезне от вашия мисловен функционален орган в Светилището на главата. Върху основата на това пречистено мислене може да започне обратното движение.
• Ако в съответствие с вашето призвание вие мислите чисто, в същия момент астралното ви тяло, в съответствие с вашата мисловност, ще лумне като огън. Астралното ви тяло реагира за частица от секундата на всяка от вашите мисли. Като удар от светкавица всяка мисъл предизвиква в астралното ви тяло неизмеримо голям огън. Тогава етерното тяло също се привежда в определено състояние в зависимост от естеството и състоянието на астралното тяло. Освобождават се етери, които проникват в целия ви материален организъм, във всички органи, във всички флуиди, чак до кръвта. И когато кръвта е заредена с последиците от вашите мисловни светкавици, тя отново протича през всички клетки на мозъчните нерви и пренася това, което вие сами сте отприщили, отново към вашия разсъдъчен мозъчен център.
• Забелязвате ли сега обратното движение? Мислене, астрално тяло, етерно тяло, материално тяло, кръв, а чрез кръвта отново обратно към Светилището на главата. Така обратните движения осъществяват своя кръговрат. Ако мисленето ви е изцяло насочено към земята, този кръговрат може да бъде за вас затворническа стена, непробиваема тъмница. Но ако въпреки всичко пречистите мисленето си, ако се научите на чистото, прекрасно мислене в съответствие с  фундаменталната природа, ще съборите стените на затвора. Когато те рухнат, вие ще бъдете на свобода. Тогава ще излезете от затвора
  и пред вас ще се разкрие чудна гледка.
• Вие не сте получили мозъка си, този чудесен орган, за да се насочвате към земното и да пълните главата си с незначителните неща на природата. Вие сте получили мозъчния си орган, за да ви служи като база за изпълването му със Светия дух, за осъществяването на празника на Петдесетница! Разбирате ли това? Човекът, който е пречистил обратното движение в своята система и по този начин се е отворил за фундаменталната природа, се свързва с нея органично. И както сега виждате външната природа с очите си, така тези хора ще виждат вътрешната, истинската природа. И вие сигурно ще разберете, че това виждане няма нищо общо с гледането в огледалната сфера. Защото огледалната сфера не е нищо друго, освен отходният канал, кофата с боклука на диалектичната природа.

  Съкровената връзка със силите-близнаци на фундаменталната природа означава винаги и непосредствено едно вътрешно, ново пробуждане на сетивните органи. Това е сигнатурата на истинското ученичество, апостолството на Единственото добро. И така ще разберем желанието на Тат за духовно изцеление: „Нека и с нас да се случи така!”

Откъси от Глава – XX
От живата душа
към оживотворяващия Дух

• Както вече казахме, влизането в едно съкровено отношение със силите-близнаци на фундаменталната природа винаги означава едно вътрешно, ново пробуждане на сетивните органи. Тогава става ясно ученичеството на Единственото добро. Но това ученичество и качествата, които произлизат от него, са невъзможни, докато кандидатът не навлезе в покой. Това означава нова фаза в ученичеството, която започва, когато активните занимания, свързани с ориентирането, с непрекъснатите разсъждения и борби по пътя, вече са отминали. Чак тогава се развива способността за ново сетивно пробуждане. Чак тогава се появява гласът на тишината.
  Затова Хермес казва:

  ….защото Гносисът на Доброто е както божествена тишина, така и покой на всички сетива.

• Фундаменталната природа е постоянна тишина и поддържа непроменлив потока на своята същност – желанието*,
  и на своята воля – дейността. Желанието обхваща, съдържа цялостната идея на Бог, съвършения План на изява на Отец, абсолютната мъдрост. Дейността на този поток показва в картини и в мисъл-форми това, което одушевява идеята. Висшата действителност на божественото мислене, мислите на Бога са това, което трябва да се осъществи от съвършеното човечество. Фундаменталната природа сякаш говори на кандидата. Затова прологът на Евангелието на Йоан свидетелства за „Словото”. Божието слово не е написано или напечатано слово, съставено от много дискусии и дебати между църковните духовници по време на някой религиозен събор; Божието слово е гласът на фундаменталната природа.

  –––
  * Понятието „желание” в немския превод на книгата обхваща още следните значения: първичен инстинкт, влечение, нагон, похот, жажда за притежание, страстно желание. в тези значения понятието „желание” се употребява и на много места в тази глава. докато понятието „искане” има още смисъл на  намерение, възнамеряване, цел, които се осъществяват посредством волята. – Б.Пр.

   

• Затова не бива да се учудвате, че сте способни на същата дейност. Мислите, които пораждате, се изявяват като картини. Когато мислите за едно дърво, цвете, растение или за някой човек, в аурата на Светилището на главата в същото време се оформя съответната картина. С помощта на тези мисловни картини вие можете да говорите. Вие можете да осъществите контакт с другите само чрез размяна на мисловни картини.
  Това е „Словото”, за което става дума. Словото Божие е гласът на фундаменталната природа. Божествената мисъл действа заедно с фундаменталната природа. Така възникват цели поредици от мисловни картини за Бог. Този глас, това Слово, може да се разбере само в тишина.
• Но не мислете, че това има нещо общо с медитацията и концентрацията на някои йогийски упражнения или интензивен молитвен живот. Тук става дума за абсолютната вътрешна тишина на цялото същество, което евентуално е заето с обикновената ежедневна работа. Това спокойствие може да се развие, както вече говорихме, само от обновеното обратно движение, което пък става възможно само чрез новото жизнено поведение.
• Да притежаваш душата чрез желанието за освобождение, да обновиш чрез кръвта мисленето си с една такава душевна есенция, това означава: разсъдъчното мозъчно съзнание да бъде въведено на базата на чистото душевно състояние в чистотата, в независимостта, в липсата на критика, в жизнената хармония и любовта.

  Тогава в сърцето и в главата се пробужда сърдечната душа, както Хермес нарича взаимовръзката между сърцето и главата, и тогава тази система изживява голямо вътрешно спокойствие. Тогава ученикът изживява със сетивата си безкрайната тишина на фундаменталната природа.

  В тази тишина огънят на астралното тяло се запалва в мекота. Бушуването на астралните пожари изчезва заедно с всичките им последици…

• …
• Вътрешното разбиране не е борба. Когато подготвите съществото си за това, ще разберете гласа на тишината. Тогава ще познаете Онзи, Който желае да бъде познат. И тогава ще насочите кормилото на живота си към Него. Защото, който живее от едно такова състояние,

  който веднъж го е намерил, вече не може да обръща внимание на нищо друго. Който веднъж го е познал, няма повече очи за нищо друго, не може повече да слуша нищо друго, и дори тялото му взема участие в тази неподвижност. Докато всички телесни възприятия и дразнения са изчезнали от съзнанието му, той остава в покой.

  Посред интензивните дейности на природата на смъртта той се намира във фундаментално спокойствие.

• Когато Гносисът просветли цялото съзнание, той отново възпламенява душата и я издига, като я освобождава от тялото. Така той трансформира целия човек в неговия същностен вид, тъй като обожествяването на душата, което съпровожда съзерцанието на красотата на Доброто, не може да се осъществи в смъртното тяло.
• Вие разбирате, че новото жизнено поведение е фундаментално. Ако искате да напреднете по Пътя, ако искате действително да се освободите ….  тогава упражнявайте прилежно обратното движение. Пречиствайте разсъдъчното си мозъчно съзнание въз основа на сърцето, на базата на душата, и чрез този процес постепенно ще навлезете в тишината. И когато постигнете спокойствие, светлината ще освети душата ви, ще я извиси, ще я създаде отново и ще я въведе в съществото на Бог.

  Така вие отново постигате основата за развитие на душата. Само живата душа може да се приближи към животворящия Дух, към обожествяване, както го нарича Хермес. Но тогава душата трябва да се съгласува с фундаменталната природа и да вземе участие в нея. Тогава става възможно съединението на душата с Духа и може да се
  отпразнува Алхимичната сватба на Християн Розенкройц.

• Затова голямата задача на ученика е да доведе смъртната душа, душата, която греши, до новораждане и от новораждането – до обожествяване. Следователно вие трябва да се заемете с големия проблем на обожествяването, при условие че новораждането на душата междувременно е станало вече факт.
• Всяка отделена душа, казва Хермес, претърпява промяна на своята форма. Тези трансмутации могат да се развият както напред, така и назад. За да се държи в граници насоченото назад развитие на душата, съществува вече обясненият път на напрежение и унищожение. Когато поривите на душата ви, а с това и на вашата мисловност и на цялото обратно движение, се отклонят от фундаменталната природа, в живота ви се появяват нарастващи напрежения, които в определен момент закономерно водят до експлозия. И тогава може би ще можете да започнете отначало. По този начин насоченото назад движение на душата се държи вътре
  в границите на закона. Това не става с намерение да бъдете наказани, а само за да бъдете включвани отново в процеса и
  да ви се дава отново и отново възможност да започнете отначало и да получите нов шанс. Колко често сте започвали отново като микрокосмоси!
• Затова, въз основа на собствените ви болезнени опитности, вземете най-после решението да влезете в друга трансмутация на душата, а именно в закономерно движение на базата на новораждането на душата.
• Затова трябва много добре да проникнете в тайната на душата, ако желаете да вървите успешно по Пътя. Поради тази причина в дванадесета книга Хермес полага усилия да обясни, да разкрие на Тат тази мистерия.

  Не разбра ли от моите общи обяснения, че всички души, които се носят из целия свят, са като посети на определените за тях места, но те произлизат от Едната вселенска душа? Тези души са подложени на много промени, някои в пълно с милост извисяване, други точно в обратното.
  

• За да разберете как възникват душите, е необходимо обяснение, едно повече или по-малко догматично, академично изложение. Но вие можете да го разберете, защото за вас това са напълно известни факти.
• Душата, Розата на сърцето, микрокосмос:
  
• Душата действително не е нищо друго, освен един микрокосмос. Както знаете, Гносисът учи, че Розата на сърцето е душевното ядро, центърът на микрокосмоса. Розата на сърцето не е тайнствен телесен орган, а математическият център на микрокосмичното кълбо. Около този център, около това душевно ядро, се намира едно поле на изява, едно отворено пространство, което от своя страна е обгърнато от едно седморно аурично същество. Представете си например атома. Всеки атом притежава ядро, около което се движат различни електрони, както планетите кръжат около слънцето.
• Микрокосмичният атом също има едно ядро с едно излъчващо поле – полето на изявата, около което се движат седем микрокосмични планети – това е седморното аурично същество. в това отворено пространство около ядрото на микрокосмичния атом, в полето на излъчване, се развива личността. Ядрото, или душата на микрокосмоса, се свързва със сърцето на личността. Затова може да се говори за душата на личността, или за душата, която е в кръвта. Силата, която Розата излъчва, се развива не само в сърцето, но се
  изявява също и в кръвта.
• Всичко това често предизвиква объркване. в нашата личност наистина действа една одушевяваща сила. Но тя излиза от ядрото на микрокосмоса. Наследствените фактори също въздействат на кръвта и на вътрешната секреция, а от седморното аурично същество в нас прониква всичко, което се е натрупало в микрокосмоса като карма.
• Следващият въпрос, който изисква отговор, е следният:
  Как възниква микрокосмосът? От какво възниква?
• Микрокосмосът възниква от вече споменатата фундаментална природа. Божествената природа, както видяхме, е като един двоен поток, поток от същност и воля, от желание и дейност. Този поток не е Бог, но възниква от Бога.
• Този двоен, вездесъщ, всеобхватен поток на фундаменталната природа е едно много могъщо, огнено астрално поле, което изпълва цялата вселена. Както вече казахме, със своето разсъдъчно мислене човекът възпламенява собственото си астрално тяло. Когато произвеждате мисловни картини, във вашето тяло се развиват определени астрални въздействия. Това възпламеняване причинява в астралното тяло искра с всичките последици на обратното движение.
• Може би сега ще разберете как божественото мислене, което се намира извън фундаменталната природа, възпламенява и разтърсва със своите мисли могъщото астрално поле на фундаменталната природа. Така в нея възникват астрални искри, астрални огнени пламъци. По този начин възниква една жизнена вълна – пробудена, изявена чрез божествената мисъл. Затова микрокосмосите се  наричат също духовни, или божествени искри.
• Следователно микрокосмосът е една астрална искра, взета от фундаменталната природа. Това означава, че всички хора са свързани много тясно с тази природа. Микрокосмосът, духовната искра, носи в себе си нейния цялостен вид, защото искрата е произлязла от тази фундаментална природа.
• Чрез желанието и искането на майчиното поле се освобождават етери вътре в искрата, защото зад искрата действа божествената мисъл, която възпламенява майчиното поле. Една жизнена вълна се разпръсква като експлозия от астрален огън във вселенската изява и всяка една искра от този огън е възпламенена от божествената мисъл. Етерите, които се освобождават от тази искра, се концентрират около ядрото на микрокосмичния атом, около Розата, около душата на микрокосмоса.
• В тази етерна концентрация се изявява една форма, една система от силови линии, които приемат човешка форма. Божествената мисъл се изявява през целия този процес около Розата. Това означава, че етерният облак се оформя като едно отражение на фундаменталната идея, която присъства в майчиното поле. Така в един прекрасен, етерен образ се появява истинският, първоначален душевен човек, в когото се отразява душата, или ядрото на майчината природа.
• Там, където целият този процес се развива в една хармонична взаимовръзка с пръскащата искри божествена мисъл, 
  тази мисъл е свързана също така и с душевното ядро и етерно-материалното същество. По този начин душата и духът при сегашния човек преминават още в същия миг в пълно единство чрез едно такова състояние. Така живата адамитска душа може да продължи да върви към все по-висше благо и накрая да се превърне в животворящо духовно същество.
• Нека всичко това ви помогне да придобиете представа за това как възниква един микрокосмос и как чрез един друг напълно различен процес на раждане и поддържане се развива човекът от един такъв микрокосмос.

  Сега може лесно да установите колко много е нарушен този прекрасен, засягащ човека божествен процес. Защото неговата личност трябва да се роди от земния процес на поддържане и да се свърже с един изпразнен, несъзнателен микрокосмос. С помощта на добре познатата ви система, създадена за този авариен порядък, трябва да се направи опит да се възстанови временно старото състояние. Освен това първоначалната етерно-материална форма на душевния човек се подлага на твърде много кристализационни процеси. Човекът представлява заедно с обгръщащия го микрокосмос
  само един много блед отблясък на първоначалното намерение на Логоса. Затова отеква зовът: „Върнете се обратно, о,
  Синове на Огъня!”

• Не сте ли вие деца на огъня? Не напира ли във вас първоначалната божествена искра? Тогава върнете се обратно, о, Синове на Огъня! И използвайте своето време!

Откъси от Глава – XXI
Седемте периода на сътворението

• Ние се надяваме, че сега ви става ясно как чрез раздвижване на божествената мисъл от фундаменталната природа се ражда една душевна жизнена вълна – душевни искри от астрален вид, които образуват ядрата на съответните микрокосмоси.
• Хермес казва, че когато се създадат духовни искри, те подлежат на много промени – някои в пълно с милост извисяване, а други – в точно противоположното.

  Нека сега да проучим как може да възникне една такава съпротива, какви са причините и последиците и в каква посока трябва да се търси решението.

  Събитията, поради които би могло да се развие такава съпротива, чиито последици човек трябва да понася и днес, са се случили в едни много ранни времена.

• Древните предания ни разказват най-напред за една Сатурнова епоха, след това за Слънчева, после за лунна и накрая за земна епоха. Всяка от тези епохи притежава седем кръговрата, или периода.

  В земната епоха, в която се намираме сега, ние сме преминали първо през хиперборейския период, след това през лемурийския, а после се е развил третият период в нашата земна епоха – атлантският. Сега човечеството се намира в средата на арийския период. Това означава, че сме преминали през три и половина периода от земната епоха и сега се намираме в нейната втора половина.

• За всички тези неща вие можете да прочетете в книгата „Космогонията на розенкройцерите” от Макс Хайндл или в литературата на антропософите. Учението на Макс Хайндл също е антропософско, защото той беше ученик на Рудолф Щайнер. Ние притежаваме един екземпляр от първите американски издания на Космогонията, където на първата страница Макс Хайндл собственоръчно е написал посвещение на своя учител Рудолф Щайнер. Тези неща може да намерите също и в книгата „Тайната доктрина” на г-жа Елена блаватска, където освен всичко друго са описани и много стари расови типове в една покоряваща поредица от форми и състояния.
• …
• Към това Хермес допълва още, че преди да се достигне до състоянието на един неподвижен и непроменлив бог, трябва да се премине през състоянието на подвижен, или променлив бог. Но състоянието на неподвижност е най-съвършеното и най-висшето блаженство на душите.

• … Ако първият период беше носене и плъзгане над водата, подготвяне на посева, то вторият период беше влизането в изявата на живота, която представлява голямата цел на душевната искра. Третият период доведе до свързване със земята, с чиято помощ трябваше да се осъществи цялото душевно пътешествие.

• … Елементът въздух е символът на Духа. Помислете за гълъба, който като обитател на въздуха символизира слизането на Светия Дух. Така в четвъртия период душевното същество се свързва с Духа. Душата празнува своята алхимична сватба с Духа.
• Сега вие ще разберете намерението на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, а именно: да освободи човека, който на земята, в земната епоха, е като пленник, и да го подтикне в неговото пътуване към следващия период.
• … Чак сега съединената с Духа душа се превръща в истински душевен човек, в Манас, което означава Мислител – мислещо същество в най-висшия смисъл на думата. Така човекът влиза в огнения елемент. Той е осъществил пътуването. Роден в миналото от астралния огън, сега той се завръща като божествено, творящо, безсмъртно същество обратно в астралния огън …
• Така той влиза в шестия период, в шестия ден на Творението. Това е денят на сътворяването на съвършенството, на осъществяването; той влиза в редицата на непроменливите, безсмъртни същества, на безсмъртните богове.
• Седмият период, седмият ден на Творението, е ден за почивка. Той изисква вечното, непроменливо спокойствие на истинския божествен народ.
• И така, в 20-ти стих Хермес ни представя седморната пълнота на Творението, пътуването на душата на призования човек от искрата до крайната цел на нещата.
• „Покоят на божия народ” не бива да се разбира по диалектичен начин. С това се обозначава великото и прекрасно равновесие със самия Отец. Хермес казва, че от тази хармония произлизат две групи богове: подвижните и неподвижните; работещите в изявата, в жътвените полета на света и оттеглящите се групи, които се издигат към по-висши цели.
• Но този прекрасен процес на развитие има един тъмен, мътен аспект, а именно възможността за нарушаване на развитието, един възпрепятстващ фактор, който може да предизвика злото и противопоставящия се елемент. Ние познаваме това от опит, тъй като при това пътуване на душата към Небесния баща всички сме съгрешавали. „Никой не е добър, нито един”, казва Господ Иисус. Всички сме се отклонили. Ние принадлежим към онази част на нашата жизнена вълна, която е паднала, и поради това имаме най-голям интерес да се запознаем с причините за това падение. Запознаем ли се веднъж с причините, тогава решението, спасението е „по-близо от ръцете и краката.”
• … В момента, когато човекът влезе в третия период, бе поставена органично основата за развитието на разсъдъчното мозъчно съзнание в земния период. И така, на тази база човекът можеше да продължи да върви към въздушната епоха. 
•  Но в момента, когато душевната искра стана разумно съзнателно същество, когато етерно-материалната форма се превърна в съзнателно същество, разполагащо с разсъдъчна способност, възникна и една опасност – опасността от отрицанието, невежеството поради раздялата с Гносиса.

  Злото на душата е нейното незнание, липсата на Гносис в нея, т.е. липсата на познание, произлизащо от Бог.

• Когато един въоръжен с разсъдъчно съзнание душевен човек влезе в земното работно място, той е склонен да мисли, че вече е постигнал голямата крайна цел. Затова и хората, когато се издигнат в обществения живот, имат склонността да си свият гнездо и тогава техният дом получава наименование, съответстващо на тяхната психика. Склонността на човека, като част от жизнената вълна, е насочена очевидно към това, да гледа на земята, на този земен период като на своя крайна цел. И именно тук се крие отрицанието. Това е голямата опасност. Човекът се вкопчва в земята и се стреми към основаването на едно земно царство. Той не желае да продължи пътуването си. Той форсира всяка една възможност, за да се утвърди тук.
• Юда, един от най-любимите ученици, един от най-интелигентните служители и апостоли, се опита да принуди своя Господ да издигне царство тук, на земята. Той изхождаше от илюзорната идея: „Сега ние сме напреднали, нека да останем тук. Ние притежаваме разсъдъчното мозъчно съзнание и можем да мислим по нашия начин. Към какво повече да се стремим?” Това е опасността от незнанието, от отделеността от Гносиса: нежеланието да се върви по-нататък. Последицата от това е, че формата на изява на етерно-материалния човек кристализира. От това произлязоха всички трудности, които ние познаваме много добре.
• Следователно падението не е нищо друго, освен препятствие по пътя на нашето развитие. Това препятствие се превръща в кристализиращ процес, в който смъртта трябва да се намесва всеки път, за да коригира и разрушава.
• Решението на този конфликт на първо място е в това, да се освободим от незнанието, от отрицанието и да преминем към познание!
• Едно душевно същество, в продължение на много дълго време, може със собствени усилия да разруши задържащия фактор, да възстанови и трансфигурира на първо място, разбира се, това, което е кристализирало и разрушено, а след това да продължи до крайната цел по пътя на Божия план. Ако пробивът, собствената корекция, не се състои, възходът на духовните искри се превръща в падение. Тогава микрокосмосът се завръща към своя произход, преминава обратно към първата фаза от своето развитие и се връща към сатурновата епоха, до полето на фундаменталната природа, от която някога е произлязъл. затова в стих 23 се казва:

  Но ако душата пребивава в грях при влизането в човешко тяло, тя няма да изпита нито безсмъртието, нито ще вземе участие в Доброто. Тя се връща в своя път назад до състоянието на влечугите. Това е наказанието за греховните души.

• Това е проклятието на лошите души, на онези, които не искат да продължат да вървят по Пътя. Който отрича това вървене по-нататък по Пътя, по силата на природния закон трябва да се върне обратно. Движението напред е фундаментален закон на вселенската изява.

  Така вие разбирате, че описаното незнание, отделеността от Гносиса, е фактически отричане на собственото Себе.

• Поради липсата на познание за собственото си същество, нападнатата от злото душа се обременява с чужди и недостойни за човека тела. Тя влачи като тежест това тяло, което не владее, но което властва над нея. Такова е злото на душата.

  Ето това е злото на душите, разголено от всички мистични украшения, от ада и от проклятието. От всички грехове най-големият и фундаментален смъртен грях е отрицанието на собственото Себе, неразбирането на факта, че сме призовани да станем Божии деца.

Откъси от Глава – XXII

• Вие сигурно разбрахте, надяваме се, че вече обясненото отрицание предизвиква едно задържане в процеса на седморното съвършенство, като причинява много дисхармонични въздействия и обърквания. Микрокосмосът, възникнал от астралната сфера на фундаменталната природа и съоръжен с могъщите сили на това поле, смущава тъкмо това поле чрез факта на отрицанието. Това е причината за неизказаното нещастие както в нашето собствено съществуване, така и в живота на обществото. Астралният екстремизъм отравя целия живот на човека и този на останалите природни царства, с които той трябва да си сътрудничи. Ако не следвате своето призвание и го отричате, вие предизвиквате астрално изригване в собственото си огнено астрално поле, чрез което увреждате цялата личност. Със сигурност ще разберете това, ако си спомните нашето обяснение относно обратното движение.
• Ако това смущение продължи дълго време, ще последва затъмняване на разсъдъчното мозъчно съзнание, така че накрая човекът няма да знае, че отрича своето призвание. Тогава започва денатурирането и от този момент нататък се повежда борбата за съществуване. Човекът се вкопчва за земята, защото вярва, че така трябва да прави. Той вече не знае нищо за великото си призвание. Разсъдъчното мозъчно съзнание, което трябваше да бъде основа за Духа и мъдростта, се хваща за културата, за да може да води суровата борба за съществуване. Всички образователни и възпитателни методи са насочени към това, да подготвят вашите деца за тази борба.

  Така в света възникват големи жестокости, омраза и ужасни страдания. И понеже всичко се предизвиква от астралната разруха, която дезорганизира и отравя цялото астрално поле на нашата жизнена област, накрая и в четирите природни царства вече нищо не може да се развива хармонично. човекът е длъжен да работи в хармония с другите три природни царства. Но чрез нарушеното жизнено поведение на човечеството четирите природни царства се дезорганизират напълно и се израждат в голяма взаимна вражда.

• Както минералното, така и растителното и животинското царство биват смущавани и спирани в развитието си, поради което вината на човека нараства. Злото обхваща животинското и растителното царство. И със затъмненото си от отрицанието съзнание достойното за съжаление човечество се опитва да намери решение по неразумни начини. Отровената още в самия кълн храна продължава да се облъчва и пръска с други отрови. Натуралистите твърдят, че отглеждат отново естествена храна. Но, бедни ми хора, вече няма естествена храна! Вярно е, че хората казват: „Вие трябва преди всичко да ядете това и да избягвате онова, защото е вредно.” Но кое е добро и кое – не? Топло или студено, пресовано или не, торено с изкуствени или с естествени торове – всичко е едно и също. Затова Иисус казва: „Не това, което влиза в устата, замърсява човека, а това, което излиза от нея!”
• Защо тогава ние от Младия гносис се въздържаме от животинска храна? Не само по вегетариански, природосъобразни или други подобни причини. Ние отричаме животинската кръв и животинската пикочна киселина, защото искаме да преобразуваме процеса на отрицанието в процес на познанието. Животинската кръв и нейното бреме представляват в този процес силно възпрепятстващ фактор. Освен това ние не искаме лично да причиняваме страдание на нашите по-млади роднини от животинското царство. И да добавим в същия дух: ако при нашето хранене беше възможно да се откажем от растителната храна, ние бихме се отказали незабавно от нея. Защото храната, която приемаме и от това царство, в истинския смисъл на думата е пречка при лечението на нашата фундаментална болест – отрицанието. Колкото по-сурова растителна храна приемате, толкова по-силно и по-позитивно се свързвате с твърдата като гранит природа на отрицанието.
• Помислете върху това, че не живеете, за да ядете, а ядете, за да живеете. А искате да живеете, за да можете да изплатите, доколкото е възможно, вината си и по отношение на опорочените чрез вас природни царства.
• Вземайки предвид всички тези аспекти, ние трябва да постигнем едно тотално ново ориентиране, едно напълно ново жизнено поведение. По този въпрос със сигурност могат да се кажат още много неща. Ние трябва обаче да се занимаем задълбочено, много задълбочено със същността на отрицанието и съответно да си направим още много изводи. …

Откъси от Глава – XXIII
Човекът и Пътят

• Последните ни обяснения имаха за цел да проникнем дълбоко в същността на нещата и в големия и дълбок проблем на истинското човешко съществуване.

  Ние разбрахме вече, че една жизнена вълна произлиза от фундаменталната природа, за да получи жизнена изява като битие. Всяка същност от тази жизнена вълна е един микрокосмос. Той притежава в сърцето си ядро, или душа, в която се отразява и изявява Божествената мисъл, залегнала в основата на Божия план. Около това ядро от астрален огън се обособяват етери, които се отделят и изтичат от ядрото. Тези етери оформят изявата на Духа, който се намира в душевното ядро.

  В началото етерната форма на изява, етерният образ, беше истинският, небесният, изявеният от Бога човек. На основата на тази етерна  матрица се осъществи също и една материална изява, защото етерните атоми привличат материалните атоми, както ние, хората от този век, добре знаем. Обмяната на веществата при първия човек обаче беше толкова идеална, ориентирането на духовната душа беше до такава степен съвършено, че нямаше ни най-малка следа от кристализация, и вечното съществуване на цялостния човек беше осигурено.

• Ние говорим за цялостен човек, защото целият микрокосмос вземаше участие в него и съществуваше в него. Висшият и нисшият Аз бяха равностойни и се намираха в съвършено равновесие. Съществуваше само едно Себе, което се изявяваше в тоталния микрокосмос.
• В началото на своята изява Себето се намираше на пътя на осъществяването на един славен план на вечно изобилие, на вечно развитие от великолепие към великолепие, на непознаващия край Божествен план на Бога в самия Себе си. Но предпоставката за това беше, че съответното същество трябваше да се отдаде изцяло на тази велика и прекрасна цел, с безусловното й признаване, и то вътрешно, в свобода и любов, без да се отклонява от нея в каквото и да било отношение.

• Но във великолепието на това битие, в замайващото величие на богочовешката царственост човекът забрави, че е едно създание, което трябваше да се посвети на Закона, залегнал в основата на неговото същество от най-външната част на микрокосмичното му поле до неговото ядро, и от ядрото до неговата изява.

  Със своите огромни възможности той престъпи закона. Той експериментира със своите божествени възможности и с това навлезе в „отрицанието”. Така се развиха кристализациите и уплътняванията. Последиците от престъпването на Закона се изявиха. Други, фалшиви астрални огньове започнаха да горят, и ние всички знаем, че отрицанието – този грях на незнанието, беше последван от смъртта. Това означава, че в началото на кристализацията, чуждите, несвойствени форми на елементи и сили, достигнали връхната си точка, биваха отново разрушавани и унищожавани. В един определен момент човекът видя как всичко, което бе градил, се сгромолясва и разрушава.

• И понеже първичният грях на отрицанието продължи, душевно-духовното ядро не можеше повече да се изявява. И така божественият човек, духовният човек като изява на душевно-духовното ядро, изчезна. Неговите силови линии се прибраха обратно в ядрото, божественият човек изчезна, той беше жив умрял. От „образа с мъртвите очи”, както го нарече Густав Майринк, той се превърна в един принцип на душата. Микрокосмосът, вечното творение на Бог, бе изпразнен и не можеше вече да се изявява отвътре. Но ние знаем: „Бог не изоставя творенията на своите ръце!” Така беше пуснат в действие временният авариен порядък.
• Ние сега няма да обясняваме как се разви системата на този авариен порядък, а ще се ограничим с това, да установим, че смъртни същества, родени от земния процес на поддържане на живота, бяха вкарани в тези изпразнени микрокосмоси и съединени с тях, с цел старото душевно-духовно ядро да се пробуди от смъртния си сън и по този начин да се дари отново живот на образа с мъртвите очи.

  Тези, които осъществяват това велико и славно дело, изпитват в себе си чудната промяна, която ние обозначаваме като трансфигурация. Това означава съединяването на природно родения нисш Аз със съживяващия се отново, истински висш Аз.

• Във връзка с това е добре да направим едно предупреждение. В микрокосмоса съществува също и един фалшив висш Аз, който вече е причинил безброй много жертви. Той е продукт на многото природно родени същества, които са живели в този микрокосмос преди вас. Той е кармичното Себе, или ауричното същество. Милиони антропософски, теософски и религиозно настроени хора стават жертва на кармичното Себе.

  Вие знаете, че всеки природно роден човек оставя следи в Ауричното себе. Това са последиците от неговия несвещен жизнен ход. Тези следи, тази карма се натрупва. Всеки природно роден човек, който стъпва на великия път на освобождението, се изправя, за съжаление, пред една двойна задача. Преди да тръгне по пътя на  трансфигурацията, той трябва първо да унищожи кармата, кармичното Себе. Спомнете си за Господ Иисус и изкушенията в пустинята. Той също трябваше първо да приключи сметките си с кармичното Себе.

  Тази карма до известна степен е жива във вашето собствено Себе. Тя е микрокосмичният противник, който трябва да бъде разпознат и победен. Но егоцентричните хора винаги стават негова жертва. Кармичното Себе е зависимо от културата на смъртната личност.

• Ние, участниците в Младия гносис, които искаме да тръгнем отново по пътя на древния свещен Граал, обединени в Живото тяло по силата на нашето изповедническо ученичество, сме се съединили отново с чудното ядро на нашия микрокосмос. Старото ядро, което от неизказано дълги времена спи в нашата система, се отваря отново в онези, които искат да се посветят на свещения Розенкройц. Тази безсмъртна душа, това чудно божествено ядро, говори отново на нашата природно родена душа; образът с мъртвите очи започва да ни
  гледа с онзи проницателен поглед, който човек вече не може да забрави ден и нощ. Така ние отново стоим заедно на прага на пътя към завръщането в Бащиния дом.
• Какво е необходимо сега обаче? Първо, новораждане, новосъживяване на първоначалната душа; второ, нашата собствена трансфигурация; трето, съединението на първоначалната душа, на истинското висше Себе, с природно роденото нисше Себе; съединението на трансфигуриралия природно роден човек с първоначалния душевен човек. Който желае да върви по този път, получава един ключ. Хермес казва на Тат:

  Злото на Душата е нейното невежество, липсата на Гносис, на Божествено познание. Ако душата е невежа по отношение на съществените неща, на собствения си вид и на Доброто и е напълно сляпа за всичко това, тя ще се заблуди по пътя и ще бъде нападната яростно от телесни страдания. Поради липсата на познание за собствената си същност, обзетата от злото душа се подхвърля в чужди и недостойни за човека тела. Тя влачи като тежък товар това тяло, над което няма власт, но което затова пък я владее. Такова е злото на душата. Противно на това, добродетелта на душата е Гносисът, живото познание за Бог. Който притежава това познание, е добър. Той е посветен на Бога и вече е божествен.

• В своята яснота този език на херметичната философия представлява точно упътване по пътя. Който осъзнава вида и целта на своето най-дълбоко същество и се стреми към добродетелта на душата, трябва да постигне пълна промяна в живота си, едно всеобхватно ново жизнено поведение, към което Духовната школа насочва своите ученици – новото жизнено поведение, което ни прави способни да се свържем и съединим вътрешно с Духа.
• Тат пита: Що за човек е този, Отче? Хермес отговаря в стихове 28 и 29 на дванадесета книга:

  Това е човекът, който говори малко и не дава ухо на всичко. Който прекарва времето си в спорове, се бори срещу сенки. Бог-Отец, Доброто, не може нито да се изрече с думи, нито да се възприеме със слуха.

• Хермес установява, че този, който се намира в новото жизнено поведение, който е осъществил жизнената промяна, говори толкова, колкото е крайно необходимо. Тези хора са се отказали от празното дърдорене и от всякакви диалектични разговори. Те изцяло са обърнали гръб на проблемите, свързани с природата. …
• … Но тук съществува опасността мнозина да спрат и да останат в това променено, пречистено състояние, тъй като според своето душевно състояние са се изчерпали вече по хоризонталната линия. Защото душевният човек е пълен с любов и готовност за братска помощ, той винаги е готов да направи всичко за другите. Но и поради това той винаги е до край експлоатиран в този свят.

  Затова Хермес казва на Тат, че душевният човек, който наистина търси Бога, душевният човек, който влиза във връзка с Духа, говори малко и дава ухо на малцина.

• Какво представлява говоренето? То е произвеждане и излъчване на творческа сила – силата на природно родения човек, от която той се нуждае, за да осъществи Едното дело, за което е призван. Затова търсещият Бога говори само ако е абсолютно необходимо.

  Какво представлява слушането? То е сетивното приемане на същата сила, която другите пропиляват чрез говорене.

• … При сериозното ученичество както говоренето, така и слушането са подложени на един свещен закон, който е валиден преди всичко на нивото на освободения душевен човек. …
• Тогава сериозният ученик вече не живее два живота. Той не е, от една страна, ученик на Гносиса, а от друга – обикновеният природно роден човек със своето шаблонно поведение и повърхностно бърборене. Който има две жизнени поведения и по този начин служи на двама господари, т.е. трябва да се съобразява с две отправни точки, се бори ден и нощ със собствените си сенки, казва Хермес Трисмегист.

Откъси от Глава – XXIV
Душевният човек

• Душевният човек говори малко и дава ухо на малцина. Който прекарва времето си в спорове, се бори срещу сенки. Бог-Отец, Доброто, не може нито да се произнесе с думи, нито да се възприеме със слуха.

  Светилището на главата е могъщ творчески орган – както в позитивния, така и в негативния, както в творческия, така и във възприемащия смисъл на думата. Хората не разбират това в нужната степен. В Светилището на главата се развиват вашите разсъдъчни мисли. Те се динамизират чрез волята, след което се изговарят с помощта на ларинкса или се записват с ръка. Вие знаете, че движенията на ръцете и всички ваши жестове са свързани с функциите на Светилището на главата. По този начин вашата по-висша творческа дейност става видима и ясно доказуема.

• Обърнете сега внимание на втория аспект на тези неща. Някой говори и вие слушате. С други думи, вие отваряте за другия сетивните си способности, т.е. вашия възприемащ висш творчески орган, и това не остава без последици. Тук се осъществява един вид сношение, едно свързване, защото някой друг излива върху вас своята творческа сила. И вие слушате и приемате.

  В почти всички случаи това е извънредно фатално и опасно, дори смъртоносно за развитието на душата. Защото, кои са онези, които от сутрин до вечер дърдорят като картечница? Кой е препълнен с проблеми и напрежения и поради това търси контакт с другите, за да премахне напреженията си чрез безкрайни разговори? Това са съвсем младите или вече застаряващите хора, т.е. млади хора с още неразвити полови органи или застаряващи хора с вече неутрализирани или намиращи се в процес на неутрализация функции на половите органи.

• Както знаем, младежите са пълни с желание за приказки и са почти неудържими в своето многословие. Но това в повечето случаи е почти напълно безопасно, защото тяхното многословие в много отношения е още чисто, необременено, въпреки че за слушателите е често уморително.

  Но за възрастните, за които по-голямата част от живота вече е преминала, кармата действа с пълна сила, природата изцяло се е изявила в тях и целият жизнен резултат се намира в кръвта. И когато половите функции са вече неутрализирани, това, което ври и кипи в кръвта, и това, което чрез обратното движение напира навън като един огън, винаги намира пътя през Светилището на главата чрез говора посредством ларинкса. Затова в Библията се казва: „Не това, което влиза в устата, но това което излиза от нея, замърсява човека.” Това, което излиза от устата, често е смъртно опасно.

• Затова на въпроса на Тат кой човек наистина е търсещ освобождение, Хермес отговаря: Един човек, който говори малко и дава ухо на малцина.
  
  Тук трябва да обърнем внимание, че когато се казва: „Един човек, който малко говори и дава ухо на малцина”, вие не бива да подхождате към това с крайности в поведението си. Ние сме получили езика като помощно средство. Например, ние имаме различни форми на общуване и разполагаме с определен брой думи, с които можем да изразим всичко, което изисква нормалният обществен живот. Но да се налага едно общество от пълни мълчаливци, това със сигурност не е намерението на херметичната философия.
• Когато обаче заедно с изговорените думи на преден план излязат напорът, напрежението, раздвоението, сложността и безнадеждността на един цял човешки живот, тогава бъдете предпазливи. Когато човекът отсреща е пропилял целия си живот и е
  изпълнен до пръсване с напрежения, тогава внимавайте много.
• Но когато се налага съзнателно да се използва ларинкса, за да се говори в истинския творчески смисъл на думата, а сетивният орган на слуха да се употребява, за да се слуша също така в творчески смисъл, тогава за кандидата на гностичните мистерии трябва да съществуват много важни и необходими причини за това.

  Ние също говорим на учениците в нашите храмове, но не за да излеем нашите лични напрежения. Ние не сме се поставили сами на тези места. В тях ние провъзгласяваме гностичното спасително учение, Живото слово, което не е от нас. За да имаме правото и да можем да изпълним тази задача, ние трябва да се подготвяме, за да можем да действаме творчески и да сме в съответствие с това, което гностичното учение изисква от нас. Помислете добре за това, защото чрез слушането приемате тази творческа сила със сетивната си отвореност. Тя действа във вас за възкресение или за падение.
  … …

• … Защото нищо не привързва към диалектиката толкова много, колкото нечистото говорене и слушане, злоупотребата с по-висшите творчески способности на ларинкса и на сетивните способности. 
• … Сега може би ви е ясно защо носителят на истинската сигнатура на новия човешки тип нито говори много, нито слуша много. Той употребява ежедневния език изключително само за нормални и необходими обществени контакти, без екстремизъм, любезно, вежливо и добронамерено, на базата на вътрешните стойности.
• Какво има предвид Хермес с думите в стих 29-ти: Бог-Отец, Доброто, не може нито да се изрече с думи, нито да се възприеме със слуха.
  
  Ако разбирате вътрешно тези думи, вие сте на прав път. Представете си следното: Един човек взема една свещена книга и чете на глас непреходното слово, а другите го слушат. Мислите ли, че той освобождава силата? Не, това са само думи, произнесени на глас. Само ако Духът, който е Бог, живее във вас, може да развие силата. …
• Друг начин на работа е напълно невъзможен. Човек трябва да притежава Дух и сърдечна душа. Те не могат да бъдат предадени на другите посредством висшите творчески способности. Точно така е и със Словото.
• … Не, слухът може да пробуди във вас най-много едно вибриращо с думите успоредно движение или пък напълно противоположното: отрицание, съпротива. Затова някои са много въодушевени от нашите думи, а други са пълни със съпротива и отбрана, докато трети изпадат в съмнение.
• Най-висшето, което може да произлезе от слушането, е вярата. Затова в Библията се казва: „Вярата идва от слушането”. Но след това трябва да тръгнете по Пътя! Защото Бог и сърдечната душа не могат нито да се изговорят, нито да се възприемат от слуха.
• На тази основа трябва да насочите вниманието си още веднъж към 30-ти стих:
  Въпреки че всички същества имат сетива, защото без тях не могат да живеят, живото познание за Бога е много различно от обикновеното възприятие. Сетивните възприятия възникват чрез влияния и впечатления, които придобиват власт върху нас. Гносисът обаче е съвършенството на цялото познание, на познанието, което е една божествена дарба.
  
  Всички същества имат различни стимули за действие, които се наричат качества, или наклонности. Това са астрални сили, които подтикват съществото напред и го поддържат чрез обратното движение. Следователно това е едно определено жизнено насочване, което е свързано много тясно със сетивните органи на човека. Но тази всеобща сетивна насоченост на диалектичното човечество по думите на Хермес означава загуба на властта над самия себе си.

Откъси от Глава – XXV
В плен на сетивните органи

• Всеки човек има определени наклонности; той се ражда с тези наклонности. Някои от тях често се обясняват с наследствени фактори – човек ги получава от своите родители или от предците си. Други обаче имат кармичен произход. Всички тези наклонности, закотвени в кръвта, се поддържат от вече обясненото обратно движение. Така наклонностите, които се проявяват още на млади години, се развиват с възрастта и накрая напълно определят типа и характера на природно родения човек.
• Когато типът веднъж се е оформил по този начин, става много трудно в него да се извършат някакви промени. Мисловната способност дотолкова е определила процеса на астралната циркулация и кръвта до такава степен е оформила мисленето в сферата на изявяващите се наклонности, че съответният човек е загубил властта върху собственото си Себе. Той си мисли, че живее и държи кормилото на живота си в свои ръце, но всъщност се движи между затворническите стени на обратното движение. Човек намира всичко за прекрасно, разкошно и добро, само когато следва своите наклонности. Тогава той е доволен от себе си.
• Ще ви дадем няколко примера, които говорят ясно за това. Представете си един човек, който е запален по далечни пътешествия. Често се срещат хора с такава наклонност. Тя е заложена в кръвта им още от младини и е лесно обяснима, защото в милиони е вроден копнежът да отпътуват към истинската, но още непозната родина. Този стремеж е едно от най-старите качества на ембрионалния човек и може добре да се разбере от психологична гледна точка. Но тъй като това влечение е напълно замъглено и опростено от смяната на поколенията и неговият смисъл вече не се разбира, големи човешки маси се придвижват настървено в продължение на няколко месеца
  от годината от една страна в друга страна, от една планина до друга планина, захласвайки се и фотографирайки това, което още не са видели през биноклите.
• Вие познавате този човешки тип с фотоапарат през рамо. Той се завръща вкъщи опиянен от самодоволство. След известно време треската по пътешествията се повтаря. В предишните векове, когато хората не са били толкова индивидуализирани и все още са съществували народностни и групови реакции, също както в животинското царство, са ставали големите преселения на народите, породени от същите психологични причини. Подбуждани от своите религиозни водачи, те са започвали преселенията. Трудността в
  онези времена е идвала от факта, че един народ искал да се пресели в област, обитавана от друг народ. …
• Друга наклонност е широко разпространеният многостранен интерес към така наречената мъртва и жива природа. Тя също е остатък от първичния копнеж по фундаменталната, първоначална природа, в която човек иска да се върне и за която иска да узнае всичко. Изгубили се в многото науки и напълно объркани, насочените към природата хора търсят и търсят, и ще продължават да търсят. Геолозите изследват земните пластове и камъните, пещерните изследователи изучават пещери и дупки. Но това, което намират и вярват, че могат да установят, е само една частица, една брънчица от първоначалното познание, и поради това е много заблуждаващо.
• Въз основа на тези два повече или по-малко показателни примера, които можете самостоятелно да разширите във всички посоки, вие ще откриете, че всички хора са изпълнени с всякакви наклонности – от съвсем открито изживявани до тайно жадувани, от общоприети до доста особени.
• Но да се върнем към изходната точка: в мнозина съществува една развита на същата основа и доказуема поради същите причини тройна фундаментална наклонност, а именно, една сетивна насоченост към изкуството, науката и религията. От гледна точка отново на първоначалното, това е наклонността, призванието към кралското изкуство, към универсалната наука и към фундаменталната религия. Вашите наклонности се движат в една от тези три посоки. Те тласкат вашите сетива по-нататък. И вие сте се заблудили и заседнали в една от тези посоки или в смесицата от всички тях.
• В съществата на всичките жизнени вълни се намира нещо от тази тройна наклонност. Помислете за Младия гносис, който иска да осъществи отново нещо от този троен съюз: Граал, Катари и Кръст с Рози; кралското изкуство, универсалната религия и кралската наука. В съществата на всичките жизнени вълни се намира нещо от тази тройна наклонност, защото първичният подтик за осъществяване на Божия план, от който е произлязло всичко в началото, изпълва всички и всичко във всеки един атом.

  Така и вие, водени и подтиквани от вашите сетива, сте станали ученици на Младия гносис поради един определен копнеж, породен от кръвта на природата или от кармичните влияния. И когато сте задоволили по един или друг начин сетивата си и поради вътрешния подтик на тези сетива сте дошли в Школата, тогава вие сте се завърнали у дома, в пълно съответствие с вашите наклонности.

• Може би седите вече години наред много удобно на вашия стол и дишате прекрасно в полето на Школата. Вие сте в съвършено съответствие с вашите сетива там, където по силата на природното ви раждане искате да бъдете. Но обърнете внимание на това: не сте ли загубили по този начин цялата си власт? Бихте ли могли да кажете, и ако го казвате, бихте ли продължили да твърдите, че следвайки своите наклонности, държите кормилото на своя жизнен кораб здраво в ръце? Не, вашите сетива, вашите наклонности са тези, които движат този кораб.
• Когато следвате сетивата си, колкото и те да са култивирани, това не носи ни най-малка промяна във вашето фундаментално отклонено от правия път състояние. Това са само външни неща. Ако боядисате един гнил дънер с бяла боя, той обновен ли е? Тогава външният вид се намира в пълно противоречие с неговото истинско състояние. Ако вие, следвайки своите наклонности, влезете в Живото тяло на Младия гносис, значи ли, че сте станали вече обновени хора, новородени божии деца? Не искаме да кажем нищо против вашите наклонности, защото вие не можете да живеете без наклонности и те са ви довели дотук. Но не се оглеждайте наоколо със самодоволство, докато сядате с въздишка на облекчение на мястото си и казвате на своя съсед: „Всичко това беше в мен още от моето детство. Още от най-ранно детство бях насочен в правилната посока и ето, сега съм тук. виждате ли ме?” Да, ние ви виждаме, но това още не е сигнатурата на обновения божествен човек. Ако живеете според сетивата, това означава, че не сте господари на самите себе си.
• Тогава какво да правим? – Да признаем херметизма, защото иначе доволството от резултата на вашето сетивно съществуване би било само короната на отрицанието.
• В предишните страници подробно ви описахме отсъствието на Гносиса, края на дареното ни от Бога познание, а също така и същността на отрицанието, което следва от липсата на познание, а именно – неследването на великия план, който лежи в основата на вашия микрокосмос. Описахме ви кристализацията и нейните разрушителни последици.
• Противоположното на всичко това е приемането. Признаването на Божия план започва за вас с голямата промяна, с пътя и процеса, за които свидетелстват всички предшестващи ни братства. Може би нещо от пътя на предшестващите братства действа кармично във вашия микрокосмос. Тогава старият стремеж ви е довел отново тук, за да стигнете най-после до признаването в практическия, осъществяващ смисъл на думата.
• Пътят на Гносиса е този, който ви прави годни да извоювате обратно властта над себе си. Това е пътят, който понякога води до истинска битка с вашето самодоволство и спокойните ви наклонности. Какво печелим ние от вашите наклонности? Във вас трябва да се изяви  чистото, истинско ученичество! Голямата жизнена промяна трябва да стане ясно видима във вас чрез едно поведение на напълно будни хора, които водят войната на себеотдаването. На практика това означава, че вие никога вече не можете, нито трябва да се задоволявате с резултата на сетивното си съществуване. Това не става умишлено, но по силата на своята същност и на ситуацията, в която сетивното съществуване ви въвежда, то е много измамно. Затова признаването на Пътя е собствената революция, която разкъсва тъканта, изтъкана от вашите сетивни органи.
• Как може да се постигне това признаване? Като се обърнете към Гносиса. Защото, казва Хермес, Гносисът е съвършенството на цялото познание, което е Божия дарба.
• Ние ще се опитаме да ви обясним какво иска да каже Хермес с това.
  Признаването на истинската цел на човешкото съществуване, истинската цел, която лежи в основата на микрокосмоса, и приемането на процеса, който води към нея, позволява влизането в Универсалното вездесъщо познание и участието в него.
• Както въздухът на нашата атмосфера е вездесъщ и ние живеем от него с всяко свое вдишване, така и Божественото познание, Гносисът, е като една атмосфера. Накъдето и да се обърне човек, накъдето и да се насочи, Универсалното учение се влива в него както въздухът при дишането.

  Затова знанието, тази мъдрост, е кислородът, действително необходимото жизнено дихание на новородения душевен човек. Участието в Универсалния извор на мъдростта, съединението с него, означава, естествено, пълно отделяне, безостатъчно освобождаване от цялото натрупано и предавано ни досега диалектично познание. Защото всяка диалектична наука в същността си е заблуда, свързана с въздействията на сетивата.

• Когато влезете в пълната промяна на Себето и осъществите Пътя в неговата цялост, вие получавате участие в Духа. Тогава дишате в божествената жизнена атмосфера, вземате участие в Свещения седморен дух.
• Земната наука обаче битува в сложния мозък на онези, които живеят от съзнанието, свързано изцяло със сетивата. Затова земната наука съществува на базата на резултата от сетивните възприятия. Тя съществува изключително въз основа на изследванията на разсъдъчното мислене. Противно на това, божествената универсална наука, Гносисът, науката, за която свидетелства Хермес, не произлиза от някой човек или човешка група, не е подразделена на специализирани науки, а е вездесъща като атмосферата, както вече посочихме. Затова всички, които се учат да дишат и да живеят в тази атмосфера, ще стигат през всички векове до един и същ резултат и до едни и същи заключения.
• Затова в целия свят не съществува никаква разлика между тези, които са познати от Бога, по отношение на познанието или възприемането на нещата, дори и когато физически, с природната си форма, те никога не са се виждали: между всички цари абсолютно единство.

Откъси от Глава – XXVI
Целият Гносис е безплътен

• Един микрокосмос с душевно ядро в средата може да се опише и определи. Ние можем да познаем развиващото се в микрокосмоса душевно същество. Всички тела в микрокосмоса, както и всички въздействия в тези тела, могат да се установят, техният живот и движения могат да се проследят в рамките на един процес. Всичко, което принадлежи към създаденото и произлиза от него, дори микрокосмосът, космосът или макрокосмосът, е принципно познаваемо. Всичко е изявено в пространството. В тази неизказано прекрасна и велика Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни. Всички намиращи се в това пространство неизброими мистерии ще бъдат някога изследвани. Това са мистериите на създанията и на всичко сътворено.
• Осъзнайте обаче и това, че извън Вселенската изява се намира и нещо друго, което не може да се познае, да се определи, да се види, което не е нито пространствено, нито екзистенциално и не е достъпно за никое създание, независимо от какъв вид е то. Това друго нещо е същевременно толкова всеобхватно и величествено, че цялото пространство на Вселенската изява, заедно с всичките милиарди системи от млечни пътища в нея, е нищо в сравнение с него.
• Както е известно, в пространството съществуват седем измерения; но Другото е над и извън измеренията. Няма думи, с които То може да се опише. Затова Лао Цзъ го нарича само „То”, ”Тао”. Разберете това така: То е всичко във всичко. То е предшествало и предшества всичко. Всичко се връща към Него. Вие разбирате, че говорим за Духа, за Бог. Отправянето към това, което наричаме То или Тао, накара апостол Павел да ликува в посланието си към Римляните:

  „О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото: „Кой е познал ума на Господа, или кой му е бил съветник? Или кой от по-напред му е дал нещо, та да му се отплати?” Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин”.

• Ето защо всичко, което е създадено, трябва да се насочи към Тао, защото в него се крие Едната цел на нашето съществуване. Вселенската изява е морето на изобилието, и това море се обхваща, поддържа и носи от Тао. Само в Него намираме корените на битието, на всичко съществуващо. Защото всичко, което ни обгръща, ни просветлява и възпламенява с Неговата сила.
• Помислете сега за картината, която ви показахме в предишната глава – картината на Универсалното знание, на Универсалната мъдрост, която ви обгръща като атмосфера, в която трябва да дишате. Тогава ще разберете много добре, че Божията мъдрост не е телесна, а безплътна.
• В сравнение с Тао знанието, което се намира в един човешки мозък, е жалко и нищожно. … Но във всеобхватната изява на Тао, в този първичен принцип без форма и субстанция, от който е произлязла Вселената, мъдростта и вселенското знание трябва да бъдат вездесъщи, без форма и субстанция. Участието ни като създания в тази действителност без субстанция, в тази вездесъщност, в този извор на мъдрост и любов, трябва да се обозначи като най-висша форма на религията.
• Това е религията на Хермес. Това е религията на Прагносиса, религията на мисленето; това означава пълното отдаване на сърцето и главата на Тао, така че Духът на мъдростта и любовта да може да докосне създанието и да се изяви в него.

  Вселената на сътвореното, както и всяко създание, намират най-висшата си цел в Тао. Затова най-висшата цел на всяко същество е да се свърже с Тао. Така ще стане възможно целта на Духа да се предаде на създанието директно, от първа ръка. По този начин Бог и създанието трябва да станат едно, за да може най-висшата цел на Логоса по отношение на неговата творческа идея да бъде осъществена.

• Така ние установяваме, че Гносисът, Божията мъдрост са безплътни. И се надяваме, че ще разберете това като един истински Тат. Когато се приближавате до религията на мисленето, избягвайте да го правите по обикновения мистичен, църковно-теологичен начин. По обикновения начин се приближават онези, които чуват звъна на камбаната, но не знаят къде се намира самата тя. Те разбират интуитивно, че Бог е този, който управлява Вселената, че Духът е вездесъщ, но не вървят по необходимите пътища, за да участват в Духа чрез синовност. Те остават в диалектичните си ситуации.

  Помислете още веднъж за картината, която ви представихме – картината на Универсалната мъдрост, в която трябва да дишаме: Как може мъдростта, която е от Бог, да се приеме от създанието и да намери израз в него? Хермес дава отговор на това в стих 31:

  Гносисът е безплътен. Инструментът, с който той си служи, е духовната, сърдечната душа, която от своя страна използва тялото като свой инструмент. Така на тялото въздействат както духовната душа, така и материята.

• Духовната душа, както знаете, е обозначение на идеалното предвидено от Създателя взаимодействие между сърцето и главата. Тя е отвореното за Гносиса, за първоначалната душа сърце, чрез което се приготвя небесното сърце в Светилището на главата. Сърцето, веднъж новородено като врата и основа на душата, се изявява в Светилището на главата и подготвя там трона за Духа чрез правилно насоченото обратно движение. Това истинско, обратно движение провежда цялата подготовка и приготовление на единството сърце-глава.
• … Ако реагирате на това както трябва и сте подготвени за този път, тогава там може да се познае и присъствието на Духа, на Отца. Тогава изливането на Светия Дух, на мъдростта, която е всичко във всичко, става факт. 
• Кандидатът, който се е посветил на тази велика свещена работа като служител, може да черпи от този вечен извор по всяко време. Когато е необходимо, изворът потича. Така кандидатът знае и познава всичко, което трябва да се знае и познае, но чрез духовната душа като инструмент. Дух и сърдечна душа, свързани в Пимандър, започват да действат в менталното и материалното тяло.
• Така човекът в истинския смисъл на думата може да бъде служител на Отец, на Бог, на Духа. Описаните тук процеси действат с най-голяма точност и финост като прецизен инструмент. Свързаните с Духа не познават и секунда, в която Духът да не е с тях, когато се нуждаят от него. …
• Но този извор престава да тече на секундата, когато съответните служители, извън своите директни задачи, трябва да се занимават например с нашето, земното жизнено поле, с обикновени обществени и лични работи. Понякога дадено обществено занимание може да е много тясно свързано с духовната работа и задачи на служителя. В тези случаи възниква едно междинно състояние, в което Духът веднага се оттегля, когато центърът на тежестта на дейността се премести в посока на природно роденото поле.
• Ние ви обясняваме всичко това толкова подробно, за да ви стане напълно ясно, че Духът при никакви обстоятелства не позволява и не се оставя да го експлоатират или да си служат за ниски цели с него. Духът никога не се подчинява на природното. От това трябва да заключите колко неразумно е да се призовава Божията помощ при природно религиозните практики за щяло и нещяло. Подобно призоваване никога не може да достигне Духа! Това, което тогава отговаря на зова, е излъчването на природните Еони, с които съответните служители се свързват чрез своето призоваване. Но Духът при никакви обстоятелства няма да служи на природно родените. Някои хора са на мнение, че с помощта на определена телесна поза или облекло, чрез известно изражение на лицето или по други външни начини могат да бъдат взети за посветени или духовни хора. Но такъв вид поведение и средства са доказателство за точно обратното. Внимавайте в това: който желае да притежава Духа, трябва да изгуби себе си. Когато Себето се изявява или желае „да се появи на сцената”, Духът се оттегля. Това е закон, който никой не може да заобиколи. Ще можем да разберем това още по-добре, ако накрая насочим вниманието си към стих 31-ви от дванадесета книга на Хермес:

  Всичко трябва да възникне за живот от противоречието и противоположностите. Това не е възможно по никакъв друг начин.

• … … Това означава, че в това възвишено състояние вие трябва да притежавате същевременно и природното си тяло, и да съществувате в природата на смъртта, в света на противоположностите. Това означава, че от една страна, стоите заедно с цялата жизнена вълна в творческото поле на създанията, а от друга страна, сте свързани с Духа. Можете ли да си представите по-голямо и по-болезнено
  противоречие? Да се издигнете до Духа, да сте свързани с Тао и същевременно да бъдете конфронтирани с гранитната действителност на смъртната природа. От една страна, да се слеете с Духа, а от друга – да участвате в природното поле. Това е една противоположност и често едно голямо противоречие, а понякога и една голяма горчивина.
• Но Хермес казва: Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин. Защото е висш вроден дълг на всички, които са свързани с Духа, никога да не изоставят делата на Божиите ръце. Вселената е произлязла от Духа. Това, което се намира пред падение, трябва да … , да бъде спасено, дори и ако се намира в най-големите дълбини на ада. Това е един висш вроден дълг.
• Съществува един Логос на Духа и един Логос на Природата. Призованите и спасени Божии деца трябва да служат и на двата Логоса. Следователно съществуват две фундаментални задачи: от  една страна, службата на Духа, истинската служба на Бога, а от друга страна – службата в природата на смъртта. Но втората служба трябва да произлиза от първата. Тогава втората ще постигне пълнота. Ако  двете задачи се обърнат – първо природата, а след това Духът, тогава човек подчинява истинската задача на втората служба и  накрая запазва само природата на смъртта.

Откъси от Глава – XXVII
Светът и неговата задача

• Когато четете дванадесета книга, несъмнено ще откриете, че е трудна за разбиране. Съдържанието създава впечатлението, сякаш авторът се опитва да обясни нещо, но без успех, защото му липсват истинските думи, така че събудените чрез тях картини не се намират в логично взаимоотношение.

  Вие не бива да обвинявате Хермес Трисмегист за това объркване, защото първоначалният текст на Херметичната философия без съмнение е чист и ясен като кристал. Но доколкото знаем, вече никой не разполага с този текст. При всяко преписване първоначалният текст е претърпявал насилствени промени и е фалшифицирван умишлено. Накрая са останали само няколко гръцки и коптски ръкописа, на които се основават нашите преводи. Затова на базата на тези ръкописи трябва отново да се опитаме да се върнем към това, което се нарича природна памет, за да четем в нея и да разберем първоначалното намерение на този текст.

• За да не приемате тези обяснения като несъществени и фантастични, трябва да знаете какво се разбира под понятието природна памет и какво може да прочете кандидатът на гностичните мистерии в нея.
• Както ви е известно, всеки микрокосмос притежава едно Аурично същество, в което е съхранена цялата микрокосмична карма. Всичко, което са мислили и вършили предишните личности във вашия микрокосмос, е записано като карма в ауричното същество. В кармата има една част, която непрестанно се влива в личността през плексус сакралис, в зависимост от това как протича жизнения път. Но в микрокосмоса на някои хора съществува и карма, която е съставена от качества, способности и таланти, призвания и могъщи опити да се служи на Бога, света и човечеството. Тази карма се влива в личността само ако съответният човек я призове чрез своята духовна ориентация и преди всичко чрез своето жизнено поведение. Тогава този човек живее буквално и телесно в микрокосмичната памет
  на природата.
• Една трета възможност е четенето в паметта на природата на други личности. Всички велики световни учители и техните преки сътрудници, накратко, всички гиганти на Духа, които в хода на столетията са работили за света и човечеството, притежават големи, прекрасни аурични съкровищници с могъща излъчваща способност. Там се пази всичко, което те са казали, извършили и учили. Нищо от тези съкровища не може да бъде загубено. Всеки, който се облагородява, дори и само до известна степен, за да проникне в това излъчващо поле, е в състояние, ако собственото му Аурично същество му помогне, да чете в паметта на природата всичко, което служи на мира, свободата и блаженството на човечеството.
• Следователно съществува една памет на природата, която може да се нарече инцидентна. Тя се разлива като едно поле на напрежение, което може да бъде унищожено; човек обаче винаги може да се приближи към освобождаващото, към същественото на Универсалната верига. Затова ние не говорим само за съкровищницата на катарите, на предшестващото ни Братство – в този смисъл може да се говори за съкровището на цялата Универсална верига. Така за нас, които се намираме в Живото тяло на Младия гносис, става възможно, ако живеем в Духа и чрез Духа, да приемем първоначалната херметична мъдрост и истина, защото това познание никога не е специално притежание на някой отделен човек. То не е също така и притежание само на някое същество, което в миналото се е наричало Хермес Трисмегист. Това познание е част от Универсалното учение, което се излъчва от свързаните един с друг микрокосмоси на цялата Универсална верига под формата на един „облак от свидетели”, за който ни говори Библията.
• Затова сега ние се обръщаме към нашата тема с увереността, че ще я разберете напълно, ако заедно сме обединени в Духа.
  В стих 21-ви на дванадесета книга се казва, че има два вида богове – подвижни, или променливи, и неподвижни, или непроменливи. Това са материалните и нематериалните богове. Така в стих 32-ри Тат задава въпрос във връзка с нашето човечество: Кой е този материален Бог? Отговорът, който може да се очаква, гласи: Светът, който е красив и целесъобразен, но не е добър. При това не бива обаче да мислите за ембрионалното поле, в което живеете сега, а да насочите вниманието си към прославения свят. Но колкото и да е прекрасен този свят, не трябва да се прави фундаменталната грешка той да бъде считан за най-висшия.
• Защото светът, както казва Хермес, трябва рязко да се различава от Единственото добро, а това означава да се различава от Светлината, която се излъчва директно от Бог, от Духа. Светът е възникнал чрез Божията воля от фундаменталната природа; следователно той е материален и е подложен на противоречията на диалектиката, т.е. на задължително необходимите според тази природа възникване, разцвет и упадък. Задачата на света е да бъде поле на възпитание, школа за упражнение на човешките същества. Затова в света нищо не е статично, всичко идва и си отива.
• Следователно от света не произлиза едно постоянно, непроменливо статично излъчване. Напротив, излъчванията, които произлизат от света, причиняват противоположности и противоречия, за да могат съответните същества да се учат от възникналите напрежения и да поемат по истинските пътища. Силите и излъчванията на света сами разрушават непрестанно своите творения и създания. Затова същността на земните неща се намира по природна необходимост в равновесие, в съответствие с това. Както водещото, причинното,
  така и това, което произлиза от него, е и остава преходно, като поражда непрестанно промени.
• Планетният Бог имаше начало. Нашата планета, нашата майка Земя бе родена някога в миналото. Но тъй като носи и изпълнява волята, идеята на Универсалния дух, въпреки че има начало, тя ще съществува вечно. Следователно светът е безсмъртен, вечен, въпреки че е само едно творческо, само едно рождено поле, в което и чрез което създанията се извикват за живот. И въпреки че тези създания са снабдени с инстинкт за живот, те са подложени на безплодие. Какъв смисъл би имало едно съществуване, свързано изцяло с тъканта на преходността; свят, подложен на едно неспирно движение и на един вихър от постоянно сменящи се мисли и форми?
  Сред това вселенско движение и като последица от него в нашето творческо поле се намира една безчислена армия от създания, които пламват, проблясват и отново изчезват като искри от буен огън. Какъв смисъл има това космично море от пламъци?
• Като ученици на Младия гносис вие трябва много дълбоко да проучите това. Хермес казва: От божествената неподвижност възниква движението на материята. По-нататък Хермес продължава: Светът има формата на кълбо, той е подобен на една глава. Както знаете, това кълбо има различни сфери, различни състояния на плътност. Нашата планета в своята цялост, заедно с всички принадлежащи към нея сфери, се намира в едно друго кълбо, в кълбото на божествената неподвижност. Както цялата вселенска изява обгръща фундаменталната природа и е проникната от Духа, така и всяка планета се обгръща и прониква от Духа. Всичко, което се намира във вселенската изява, се движи от Духа.
• Така тук ни се показва древната класическа картина на двете глави, а именно главата, в чиято вътрешност се намира още една глава – духовното кълбо, в което се върти материалното кълбо, материалната планета. Или също микрокосмосът, в който съществува личността. Защото, не гласи ли основният херметичен закон: „Както горе, така и долу”? Както около планетата, около слънчевата система, около галактиката, около Вселенската изява съществува духовно поле, така около нашия микрокосмос съществува едно духовно кълбо – Духът.
• Погледнете сега на себе си като на личност, на създание. Вие не сте създадени като произволно разцъфтяващо и същевременно умиращо явление, като произволен продукт от срещата на вашите родители или чрез огнената игра на диалектиката. Когато е налице едно създание, възникнало в хаоса на прекрасния свят като четворно личностно битие, едновременно съществува една всеобхватна духовна неподвижност, едно духовно поле около искрата.
• Тогава всичко зависи от това дали е налице един позитивно действащ посредник между искрата и духа, между четворната личност и духовното поле, което я обгръща. Този посредник трябва да бъде душата, специалната душевна екзистенция, която в херметичното учение се нарича сърдечна душа. Ако този посредник се намира в една човешка система, тогава за този човек са валидни думите от стих 34-ти:

  Всичко, което докосва в главата онзи пласт, където се намира душата, е безсмъртно, защото тялото е създадено сякаш вътре в душата и душата е повече от тялото.

• Тогава умирането на искрата на диалектичното съществуване принадлежи непосредствено на миналото, въпреки че създанието, също както и светът, остава подложено на промяната. Тогава чрез трансмутация и трансфигурация безсмъртието се превръща във факт. Когато искрата се свърже с четворната личност, когато душата и Духът се обединят, тогава вечността може да се отпразнува във времето. Следователно трябва да съществува едно душевно състояние, което да е изцяло насочено към великата взаимовръзка и към идеята на цялата вселенска изява: Дух, душа и материя – тяло в извънредно красива, прекрасна хармония.
• Накрая, в стих 34-ти, се отправя предупреждение, като се посочва противоположното и неговите последици:

  Но всичко, което се намира на известно разстояние от този пласт, е смъртно, защото е повече телесно, отколкото душевно.

• Накъде насочвате центъра на вашия интерес? Към материята? Към земята? Вкопчвате ли се здраво в материята на тази природа? Или отправяте основните точки на вашето същество към Духа?
• Вашето тяло, личността ви са изградени от милиарди атоми и се поддържат чрез непрестанен обстрел с атоми. Всички атоми на тялото притежават живот, и сумата от животите на атомите образува вашето съзнание. Затова по отношение на диалектичното човечество Хермес говори за „животни”! По силата на природното си раждане вие разполагате само с едно животинско, телесно, атомарно съзнание. Ако вашето съзнание е ориентирано само към тялото и цялото ви внимание и грижи се въртят само около задоволяването, закрилата и поддържането на това тяло, какъвто е случаят при по-голямата част от хората, тогава животинското, атомарното съзнание прераства в един Аз, който става все по-силен и накрая завладява всичко. Съответните последици тогава са страдание, болка и смърт.

  По-нататък в такива състояния на денатуриране попадат душата, душевното ядро, Розата, която се намира в средата на микрокосмоса. Тогава тази Роза затваря цветчето си, душевното ядро закърнява до едно зърно за посев. Така на практика духовното поле се отделя от изявата. Тогава чудно ли е, че тази изява трябва да умре?

• Затова вие своевременно трябва да възстановите първоначалната душевна дейност във вашата система, да осъществите с новородената душа свързването с Духа и да живеете от този Дух. Тогава ще победите смъртта.
• Как става това? Чрез неутрализация на Аза, превърнал се в един Сатана. На вашата животинска душа, на вашето Аз-съзнание трябва да се наложи мълчанието. Вие трябва да се отречете от обожествяването на вашата материя. Всичките жизнени акценти трябва да се поставят върху Духа, върху Свещения седморен Дух.

Откъси от Глава – XXVIII
Дух и материя

• След нашето въведение без съмнение сте разбрали, че в дванадесета книга Хермес ни поставя пред един огромен проблем, който в световната история мнозина съвсем съзнателно не искат да разрешат, а именно – проблема, засягащ практическото разделение между духа и материята.

  Всяко създание, дори и най-микроскопичният микроорганизъм, притежава един материален и един духовен аспект. Затова в стих 34-ти се казва:

  Всичко, което живее, също както и Универсът, е съставено от материя и Дух, от които е съставен и Универсът.

• Това не означава, че всяко създание е едновременно материално и духовно същество. Не, всяка материална изява притежава живот в самата себе си и чрез самата себе си, и то поради факта, че се състои от живи атоми, както ви обяснихме по-горе. Тази изява, това създадено същество, се обгръща от едно духовно поле в една по-широка или по-тясна взаимовръзка. Както цялата вселенска изява се намира вътре в божеството, в Духа, така е и с всяко създание. Но ако създанието не може да даде израз на обгръщащия го Дух, на идеята, заложена в основата на неговото съществуване, тогава то е нещо, което след време се разпада до едно нищо, или иначе казано – умира, когато животинската му жизнена сила престане да вибрира.
  Не може да се твърди, както се случва често: „Тялото без душа е мъртво.” Защото едно тяло без душа не е тяло. Когато едно тяло не притежава душа, то не може да живее и затова не може и да умре. Такива изказвания се правят всъщност от хора, които отричат или не познават Духа, но притежават малко или повече култивирано природно съзнание, което погрешно наричат душевен живот. Това обаче е само животът на тялото. Който се е подчинил на неговата култура, не желае да се откаже лесно от резултатите на тези усилия. Такъв човек предпочита смъртта пред живота – пред живота, който може да се пробуди само от Духа и чрез Духа.
• Има два вида живот, така както има и два вида души. Защото, ние повтаряме отново: всеки атом притежава живот, всеки атом е одушевен. Една система от атоми съдържа определено съзнание, един вид душа, създадена от присъстващия в тези атоми живот. В този случай ние говорим за природна душа, а оттук – и за природен живот. Но природният живот, природното тяло, винаги е обгърнато от духовно поле. Отношението на това тяло към неговото природно състояние на съзнание и към Духа определя всичко.
• Ако природната душа и природното тяло съществуват в заблудата: „Ние имаме, ние притежаваме, ние сме Дух, душа и тяло”, те подлежат на смърт. Тогава те са „живи умрели”, както се казва в Библията.
• Всички хора притежават природна душа, всеки по свой собствен начин и в съответствие със своите повече или по-малко култивирани наследствени заложби и кармични обстоятелства. Хората се смятат за цивилизовани, спазват определени етични норми и се опитват във всяко едно отношение да живеят колкото се може по-добре.
• Но всичко това ни най-малко не води до решение, не носи мир, радост и щастие, защото злото и лошото вървят ръка за ръка с природното добро. Всъщност вие ставате нещастни чрез природната си душа. Вашият живот е животът на тялото ви.
• Идеята, че всеки атом притежава живот и всяко съединение от атоми може да демонстрира един общ, колективен живот, е нещо, което през всички времена е било, и до ден днешен все още е един определен вид магия. …
• Ние ви посочваме тези неща, за да ви накараме да разберете веднъж завинаги, че абсолютно нищо не означава това, че със своята телесна душа, със своята природна душа, със съзнанието на личността си проливате сълзи от умиление, говорите разпалено относно Гносиса и дискутирате интелектуално върху свещената философия и хиляди други дълбокомислени теми. Важно е единствено това, дали притежавате нещо от безсмъртната душа, дали познавате нещо от Другия живот, дали Духът говори във вашия живот. Затова става дума. Хермес казва:

  Светът е първото творение; след Света човекът е второто живо същество, но е първото измежду смъртните. Както и останалите живи същества, той притежава одушевяващия елемент. И не стига че „вече не е добър”, но поради смъртното си състояние е дори лош. Светът не е добър, защото се движи, но не е в злото, защото е безсмъртен.Човекът обаче е по двоен начин в злото, защото е както подвижен, така и смъртен.

• Всичко, което е създадено, не може никога да бъде добро в смисъла на Единственото добро. Светът не е добър именно поради факта, че е подвижен, че е диалектичен, защото познава диалектичните поява, разцвет и упадък. Защото всичко, което преминава и се превръща в нещо друго, доказва с това, че се намира в процес на развитие, в процес на изява. Светът обаче притежава безсмъртието, с което доказва, че не е подчинен на злото.
• Хермес казва, че светът е подвижен, но въпреки това е безсмъртен. Човекът обаче е подвижен, но е смъртен. Затова светът е по-висш и стои над човека. Следователно не човекът владее света, както телесната душа си мисли в своята заблуда, а обратно – светът управлява човека.
• Ако сте приели това в себе си, можем да насочим вниманието ви още веднъж към другото душевно състояние, което тогава би било една точка на среща между обгръщащия ви Дух и телесното съзнание, или животинската душа.
• Животинската душа, съзнанието на природно родения човек, трябва да разбере своето призвание. За какво сте родени? За да се  посветите на живата душа и на Духа! Вие трябва да служите на Духа, да разберете неговата идея и да й се доверите. Ако животинската душа, нормалното съзнание, отрича това, вие умирате; тогава подлежите на смърт чрез разлагане.
• Посветите ли се обаче на вашата задача, вие умирате, за да живеете, а това означава, че тогава се издигате в процеса, наречен трансфигурация. Това е издигането на смъртното в безсмъртното.
• Истинската душа, дадена от Бог, Розата – ядрото на микрокосмоса, трябва да бъде съживена и освободена. Розата
  трябва да се закрепи на кръста. Когато по този начин станете истински розенкройцери, може да се отпразнува тържественото влизане на Духа и да се осъществи възкресението. Това обяснение се потвърждава кратко и силно от Хермес Трисмегист в стиховете 38 и 39:

  Душата на човека се изявява по следния начин: Съзнанието се изявява в разума, разумът – в силата на желанието, силата на желанието – в жизнения флуид, който се разпространява чрез артериите, вените и кръвта, като привежда животинското същество в движение и го поддържа.
  
  Затова някои смятат, че кръвта е душата. Но така те се заблуждават по отношение на природата и на двете. Те не знаят, че жизненият флуид се отдръпва първо от тялото на желанието, поради което кръвта се смразява. И когато в резултат от това артериите и вените се изпразват, съществото трябва да умре. Така се осъществява смъртта на тялото.

• Животинската душа, обикновеното природно родено съзнание, съществува само докато формата се разпадне. Но другата душа – истинското душевно състояние, се задвижва по напълно различен начин. Първо се изявява сърдечната, духовната душа. Това означава, че пробудилата се за живот Роза на сърцето…..  – така разсъдъчното мозъчно съзнание бива посветено в своята задача, в резултат на което диалектичното жизнено състояние започва да съответства на своята цел.
• …  С други думи, когато истинската душа може да отпразнува срещата си с Духа, възниква едно вливане на седемте лъча….
• … По този начин Духът започва да действа и да се забелязва в целия живот на човека.  …
• … и не знаят или не искат да знаят, че най-напред Духът трябва да се завърне обратно в душата.

  Едва тогава човекът ще стане равен на свещения свят, ще стане безсмъртен чрез трансфигурация. Тогава ще настанат едно ново небе, една нова земя и един нов човек. Вие можете да станете нов човек само ако сте свързани с Духа.

Откъси от Глава – XXIX
Основната мистерия на човека

• В нашите обяснения ние се доближаваме до един от основните моменти на мистерията в дванадесета книга на Хермес, която може да се нарече основната, същностната мистерия на човека. Обяснихме ви, че Хермес различава два вида живот: природно родения и истинския духовен живот. Той казва:

  Всичко се поддържа от един принцип, а самият този принцип произлиза от Единия и Единствен Бог. Този принцип се задвижва, за да може от своя страна да бъде основа за движението на Вселената. Но Единият е непроменлив и неподвижен! Така съществуват тези три: Бог-Отец-Доброто, светът и човекът. Бог обгръща света, а светът – човека. Светът е Синът Божи, човекът е син на света, с други думи – внук на Бога.

• Бог създаде света, а светът създаде човека. Светът е син на Бога, а човекът е син на света. Вие забелязвате колко много се различава това становище от официалната теология, в която всяко природно родено дете се смята за получено от Бога същество. Вие знаете обичайните изрази и съобщения за раждания: „Днес Бог ни зарадва с раждането на един син или една дъщеря”. Това може да е вярно в случай, че под Бог се разбира светът. Но природно религиозният човек е далече от такова
  разбиране. Тъкмо обратното! Природната религия смята, че изповядва и служи на Бог, на Отец, на Доброто, защото изхожда от голямата заблуда, че вече притежава Духа.
• От фундаменталната природа непосредствено възникват звездните и слънчевите системи: Бог действително е създал света. И сега в този свят се извикват на живот различни жизнени вълни, най-представителната от които е човечеството, във всеки случай що се отнася до нашата планета. По силата на нашето битие ние сме създадени директно от света. Ние сме земни, от Земята. Земята, с нейното изобилие, е нашето жизнено, рождено и работно поле.
• Но Хермес казва: Не е вярно, че Бог не познава човека, напротив, Той го познава съвършено и иска също да бъде познат от него. Но не защото ние сме непосредствено от Божествения род, а защото нашето съществуване, като родени от земята, е обгърнато от едно микрокосмическо духовно поле. Както земята като космос е обгърната от Духа, така и обгръщащият ни микрокосмос е обхванат от него. И въпреки че според четворната си личност човекът е създаден изцяло от земята, за родения на земята съществува възможност за едно ново човешко развитие, за едно друго, съвсем ново битие, извън човека, наред с него, но въпреки това свързано с него точно поради докосването на духовното поле. За това става дума в Универсалния гносис.

  Единствено това е освобождаващо, спасяващо, изцеляващо за човека: Гносисът, познанието за Бог. Той е пътят, който води нагоре към Олимп. Само чрез него душата ще стане истински добра; не веднъж добра, а след това отново лоша, а добра от вътрешна необходимост.

• Едно съвършено ново човешко развитие, едно напълно друго творение може да съществува около нас, и въпреки това съкровено свързано с нас.

  Не роденият от земята е този, който става ново същество, а един напълно Друг. Тогава до земния човек застава духовният човек. Единият – от земята, е земен; другият – от небето, е небесен. Ако си припомните Първото послание към Коринтяни (гл. 15, стх. 35), тогава ще знаете, ще почувствате и ще разберете, че в него апостол Павел черпи от херметичната мъдрост.

  Това означава, че не един се променя, а двама. Във всеки случай, могат да бъдат двама – един земен и един небесен човек в един и същ микрокосмос.

• Сега ще разберете колко много е осакатена и фалшифицирана предадената ни Библия, защото хората не разбраха или не искаха да разберат всичко това и попаднаха в създаденото от самите тях голямо заслепение, в голямата заблуда, че могат да превърнат земния човек в небесен. Това е заблудата: да бъдеш земен човек, да служиш на земята и да я обожествяваш, да се вкопчваш в нея, да се страхуваш и да се грижиш за земното си тяло; да си готов да приемеш всичко, само и само да поддържаш това земно тяло, например чрез терапия с млади и свежи клетки, и същевременно да мислиш, че си от божествен род!
• Разбирате ли сега какво искаше да каже Иисус Христос, който дойде при нас като Небесния, като съвършено Другия човек, с думите: „Моето царство не е от този свят”?
• Изключено е дори един единствен земен човек да може да се превърне в небесен. Защото тук става дума за две различни творения, за две много различни създания, за две същества, които рязко се отличават едно от друго.
• Но какво тогава представлява трансфигурацията, за която се говори толкова много в Школата на розенкройцерите? Разбирате ли добре това учение? В своята дълбока същност трансфигурацията представлява следното: земният, природно роден човек трябва да се посвети изцяло на сътворяването, на изграждането на Другия, за да може „образът с мъртвите очи” да оживее.

  Може ли човек да постигне това? Да, може! Това дори е неговото призвание, неговата задача, неговият дълг. Затова е създаден. Ако като земно същество следва без колебание природния си подтик, в един определен момент по пътя на диалектичната опитност на поява, възход и упадък ще го застигне смъртта. Но ако следва своето  призвание, в неговия микрокосмос ще възникне един небесен човек, един съвършено Друг, на когото той бива противопоставен. И тогава, чрез своята отдаденост, чрез своето себеотдаване на Другия, в един определен момент земният човек ще умре, ще се издигне, ще възкръсне в Него, в Другия, в Небесния човек. Тогава тази втора смърт означава победа над смъртта.

• И така, ние виждаме една до друга две форми на духовен живот: един псевдодуховен живот, който е духовен само по външна форма – този на природно родения човек, който пее оди, слуша проповеди и живее според една етика, и успоредно с него – изпълнения от Духа, посветения на Гносиса живот, в резултат на който можем да извикаме към живот Другия. Затова Хермес казва:

  Единствено това е освобождаващо, спасяващо и изцеляващо за човек – Гносисът, познанието за Бог. Той е Пътят, който води нагоре към Олимп. Само чрез него душата ще стане истински добра; не веднъж добра, а след това отново лоша, а добра от вътрешна необходимост.

• Сравнително малко са хората, които разбират нещичко от това призвание на човечеството и които въобще някога са чували за него. Когато човек е млад, когато е една млада природна душа и още не е много обременен, той все още може да чуе, да възприеме този зов от първото начало.

  Но когато тялото остарее и натежи, когато природната душа е претоварена със земни неща и проблеми, тогава тялото повлича душата надолу в забравата на Творението. Тогава човекът няма вече участие в неизказаната красота на истинското човешко призвание. Това забравяне на същественото в нашето съществуване – то е най-големият грях, това е злото.

• Всичко, което се опитахме да ви обясним, се отнася за херметичната религия, за религията на Духа, религията на мисленето. Това е гносис в чист вид, чисто гностично изживяване, религиозна практика, чрез която природно роденото същество трябва да се приготви за своята истинска задача. В това приготвяне „Другият” в микрокосмоса се издига нагоре в голямо великолепие, съединявайки се с природно родения в едно единство.
• Това е едно необикновено, особено единство. За него Хермес казва:

  Но когато духовната душа се изчисти от своите обвивки, и тъй като е божествена, приеме едно огнено тяло, тя прекосява цялото космично пространство и предоставя материята на присъдата й.

• Съставянето на обвивките възниква в земното тяло, тъй като поради същността си духовната душа в никакъв случай не може да слезе необлечена в едно земно тяло. Земното тяло не може да обхване една толкова велика божественост, а една толкова прекрасна, чиста сила не би могла да понесе директното свързване с тяло, подложено на страдания.
  Затова духовната душа се обгръща с душата.
  Душата обаче си служи с жизненото дихание,
  а жизненото дихание управлява създанието.
  Затова, когато духовната душа се оттегли от земното тяло, тя веднага се облича със своята собствена огнена дреха. Земното тяло обаче не може да направи това.
• Духовната душа е сливането на чистата новородена душа с излъчванията на Духа; свързването на това, което наричаме Атом на духовната искра, или Роза на сърцето – на микрокосмичния център с излъчванията на Седморния дух.
• Следователно вие трябва добре да правите разлика между земното съзнание с неговото централно ядро, а именно одушевяващия земен принцип в Светилището на главата, и Розата, ядрото на чистата, първоначалната душа, която се намира в центъра на микрокосмоса. Това първоначално ядро може да стане едно със сърцето, ако вие го отворите за това.
• Земната душа трябва да служи на Розата в пълна всеотдайност. Тогава душевната роза се разтваря и вие закрепвате така Розата на Кръста. След това душевната роза се свързва с излъчванията на Духа и така се превръща в духовна душа, която започва да говори на сърцето на земния човек. След това духовната душа влиза като Пимандър в Светилището на главата и изпълва земния човек, обгръща го и го води по-нататък по Пътя.
• Чрез това взаимодействие се развива също и един нов живот, създава се едно ново тяло. Хермес го нарича огнено тяло. То е по-ослепително от лъча на светкавица и е напълно независимо от земното тяло на личността. С право можем да го наречем духовно тяло, създадено непосредствено от астрална прасубстанция чрез Духа; това е soma psyhikon – психичното тяло – златната сватбена дреха. Хермес подчертава изрично: И макар че това приготовление става с помощта на едно земно тяло, то самото не може да понесе никога една толкова велика божественост. Ако се осъществи един твърде тесен контакт между огнената дреха и земното тяло, земното
  тяло несъмнено ще бъде изпепелено.
• Така в един определен момент съществуват две отделни същности: земният човек и небесният човек. Небесният човек използва своя душевен аспект, за да се изяви в съзнанието на земния човек. Съзнанието владее всички тела-носители на земния човек. По този начин се осигурява една съвършена връзка и хармонично взаимодействие между земния и небесния човек.
• Има много братя и сестри, които са облечени с небесната дреха. Помислете само за предишните братства на Универсалната гностична верига. Възможно е и вие да породите едно такова небесно тяло чрез своя голям стремеж, така че скоро и във вашия микрокосмос да заживеят две същества. Тогава ще се случи така, че всички небесни жители ще могат да отпразнуват голямата прекрасна среща с вас, когато дойде времето за това.

  Да осъществите това чудо на чудесата, да изпълните тази велика и прекрасна божествена работа, да извършите тази божествена магия – затова сте дошли в Школата на златния Розенкройц. Това е Гносисът.

Откъси от Глава – XXX
Мистерията на огъня (I)

• Сега бихме искали да насочим вниманието ви към сияйната и царствена мистерия на огъня. Хермес я обяснява много подробно, а и всички свещени писания и мистични философи са се занимавали с нея. Който е успял да изследва значението на мистерията на огъня, притежава ключа към всички други мистерии. За такъв човек по принцип вече няма никакви тайни.

• Тези няколко цитата от Библията, в които се говори за огън, могат да се допълнят с още много други, например за огнената геена и т.н. Те са достатъчни, за да ви изяснят, че под огън не се разбира нищо друго, освен чистият неопетнен Дух. За него свидетелстват и думите:  „Защото и нашият Бог е огън пояждащ.” Когато Духът се спусне в някой ученик и от това възникне взаимодействие с цялото му същество, се образува съобразно природата му огън, пламък, и едно ново тяло – тялото-носител на огъня. Който може да носи, да издържа това тяло-носител, се определя чрез това през всички времена като „Син на огъня”.
• Хермес казва, че за земното тяло е невъзможно да понесе една толкова голяма божественост. Когато едно същество, един ученик на гностичните мистерии, се свърже чрез съответното жизнено поведение с огъня на Духа, същевременно се развива един могъщ пламък, подобен на светкавица. Свързването на Духа с астралната субстанция на личността причинява непосредствено един могъщ огън. Вие разбирате, че едно нормално, природно родено тяло не може да издържи на този огън.
• Съществува един непознаваем огън, и изхождайки от него – един познаваем огън. Непознаваемият огън е девственият Дух. Познаваемият огън е Духът, който се свързва с астралната субстанция. Всеки ученик познава теоретично пътя, по който Духът слиза в кандидата, пътя, посредством който непознаваемият огън може да се превърне в познаваем. Класическите розенкройцери наричаха това „изкуството на правене на злато”. Първоначалните „производители на злато” вървяха по пътя на Духа, чрез който успяха да породят златния огън, златния пламък.
• Обожанието на огъня беше първоначално обожание на Духа. Култът към Слънцето е култ към Духа. Човек обаче не може да спре само до един такъв култ, до обожанието на Духа, както прави това всяка природна религия с едно изживяване, което наричаме негативно. Но това, за което става дума, е самото огнено осъществяване, самото „правене на злато”.
• Както знаете, съществува и един друг огън, а именно огънят, който познаваме като най-известния елемент. Този огън е явление, което възниква при едновременното появяване на светлина и топлина. Когато горещината се увеличава и е налице достатъчно количество кислород, тогава пламъците бушуват в едно неизказано разнообразие от цветове и форми. Затова огънят е прекрасен символ на Духа, макар че не е Дух.
• …
• В нашата слънчева система съществуват огромни електромагнитни силови извори, като Слънцето например. Ако тези сили бъдат освободени по неправилен начин, тогава Слънчевата система и нашата планета със сигурност ще изгорят за частица от секундата.
• По-нататък ще разберете, че когато един човек престъпва природните закони, когато ги форсира, винаги възникват смущения, и по-точно – смущения в електромагнитните взаимоотношения на жизнената му система. Всяка болест не е нищо друго, освен нарушение в електромагнитната система на съответния човек. Човекът често разпалва един разрушителен, изгарящ огън в самия себе си. Така нареченият адски огън може също да се обясни с по-горе казаното. Бог не хвърля никого в огъня, а самият човек, който престъпва елементарните жизнени закони, запалва този огън.
• Легендата, че човек трябва да застане пред Божия съд след смъртта си, след който евентуално бива хвърлен в огъня на ада, сега също става съвсем ясна. Един твърд като гранит природен човек, който с жизнения си инстинкт е престъпил всички елементарни природни закони, предизвиквайки с това чудовищни напрежения в собствената си система, ще чувства бурното изгаряне на остатъка от личността си, веднага щом материалното му тяло се отдели от останалата част на личността при смъртта. Тогава в микрокосмоса ще се издигне един пламък, едно интензивно сияние, един пламтящ огън. По този начин се осъществява присъдата над самия себе си, което обикновено е свързано със силно страдание за угасващото съзнание.
• В обикновените случаи този процес на изгаряне се осъществява много по-бавно. В книгата Демаскиране* се обяснява по какъв начин жителите на огледалната сфера се утвърждават чрез кражба на светлинни етери. Светлинните етери са силно заредени с електричество.
• …
• Сега вероятно можете да си представите по какъв начин се извършват измамите чрез същества от огледалната сфера, които често обичат да се представят за синове на огъня. Това, което те могат да предложат обаче, е само една жалка имитация, защото, както казва Хермес в стих 51, земното тяло не може да издържи една толкова голяма божественост като тази на огъня, на Духа, нито като я докосва, нито като я поглежда. Само онзи, който върви по Пътя и е приел в себе си духовните радиации, ще издържи подобна среща. Така казват и свещените херметични текстове в стих 53-ти:

  Земята не може да понася огъня; дори и само една искрица би могла да я хвърли цялата в пламъци. Затова земята е изцяло заобиколена от вода, която я пази като защитна стена от пламъците на огъня.

• В този стих се намеква за чудовищните електрически енергии, концентрирани в Слънчевата система. Извънредно сложната планетарна атмосфера, която винаги се символизира чрез елемента вода, се грижи за това, нашето планетарно творческо поле да бъде и да остане достатъчно изолирано. Всяка планета, всяка частица от Слънчевата система има своя собствена, специфична електромагнитна стойност. Но всяка изолация може да бъде разрушена и накърнена, което би причинило много големи катастрофи. Ето защо един извънредно строг закон се грижи за това, всяко отделно творческо поле, което притежава свое собствено напрежение, да може да извършва своята работа без смущения.
• Загиването на земята чрез огън се отнася до нарушение на съответните природни закони, причинено от определена част от човечеството. Помислете например за ядрената наука. Вероятно можете да си представите какви огромни щети могат да се нанесат на земята като творческо поле чрез тези своеволни експерименти на ядрената наука. Братството на Свещения граал всеки път се опитва да неутрализира, доколкото това е възможно, надвисналата заплаха от катастрофи и свързаните с тях страдания, а в случай че тези катастрофи настъпят, да ограничи до минимум техния обхват.
• …
• Човечеството отново се намира във фазата на изливането на Светия Дух. Петдесетъчният огън е запален отново. Това е нещо различно от честването на празници и яденето на петдесетъчния хляб! Това означава да се научим да боравим с най-могъщата сила в Универса, да действаме с нея и да реагираме на нея. …

Откъси от Глава – XXXI
Мистерията на огъня (II)

• Ние трябва да ви обясним още по-подробно мистерията на Огъня и мистерията на Синовете на огъня, които прекосяват Вселената като огнени светкавици, както вече споменахме в предишната глава.

  Колко необходимо е едно такова обяснение, става ясно в стих 55-ти от Дванадесета книга, където четем:

  Човешкото мислене създава само това, което е от земята. Тъй като мисловната способност на човека не притежава огнена дреха, то не е способно да дава живот на божествените неща и се ограничава чрез своята телесност до това, което представлява човекът.

• С това този природен закон ви се предава като едно обобщение на всичко, за което говорихме в предишните глави, а именно, че действащите съвместно способности на земната душа и на земното състояние на съзнание не са в състояние да създадат нито едно божествено творение. Затова ядрената същност на всеки човек, както и основните намерения на всеки стремеж, на всяка работа се изваждат на дневна светлина в един определен момент – чрез живот или чрез смърт, чрез изявата на победата или чрез унищожаването.
• Божественото дело преминава през всички ограничения на времето и пространството и донася вечността и освобождението. Но земното  съзнание, което не е в състояние да създаде нищо божествено, не може нищо друго, освен да продължи с възникването, разцвета и упадъка. От това зависи всеки религиозен или хуманен стремеж. „Дървото се познава по плодовете”.
• Става ясно в каква огромна криза се намира човечеството, и онези, които тръгват по пътя на Гносиса, трябва да докажат дали действително са ученици на една мистерийна школа. Защото човечеството е заплашено да загине поради безбожните си стремежи, поради безбожната си работа. Затова в световната история отново се появява на преден план едно ново Братство на Свещения граал – третият аспект на Тройния съюз на Светлината. Това Братство може обаче да се появи само тогава, когато притежава коренния огън на Духа и ако произхожда от него. Вие знаете: „Кръв и плът не могат да наследят Божието царство.” Само този, който живее и действа от Седморния дух, носи плодове, които надживяват времето. Всичко друго е подложено на безплодие.
• …
• Вие знаете какво е нужно за това: жертвата на цялото ваше Себе и интелигентното ви сътрудничество, като не бива да се забравя или пропуска ни най-малката подробност. Живото тяло е готово. …
• Накрая ще разгледаме казаното досега още веднъж във връзка с Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, където всичко се обобщава с думите: „Сее се природно тяло, възкръсва духовно тяло. Има едно тяло, има и едно духовно тяло.”

  Когато на един ученик се удаде да осъществи свързването между душата и Духа чрез пълно себеотдаване на истинското душевно състояние, така че да можем да говорим за действително жива душа, тогава в природно родената личност се развиват всички процеси, които вече обяснихме.

• Най-важното обаче е, че чрез слизането на Духа в системата на подготвения по този начин кандидат ще се изяви едно могъщо електрическо явление. Контактът между Духа и астралното поле на ученика причинява един огнен пламък, една постоянна, огнено пламтяща светлина – като едно дихателно поле, като едно жизнено поле. Тогава кандидатът е станал Син, Дете на огъня. Той притежава тялото на Духа. Живото душевно тяло бе създадено в мъчително старание и борба; Духовното тяло обаче възниква като светкавица. Безсмъртният Син на огъня е създаден.

  Може би всичко това ви изглежда недействително и много далечно. Въпреки това то е истинското призвание на всеки смъртен човек. Понеже сте призовани, вие притежавате в себе си всички възможности за осъществяване на това призвание. Нищо не може да ви попречи да вървите по този път и да достигнете до короноването. Който върви по Пътя, трябва да достигне до единствения добър край. …

• Ще разрешите ли затова накрая да ви кажем: бъдете твърди и непоколебими. Старайте се непрестанно и прилежно в Божието дело. Тогава ще знаете със сигурност, че вашата работа не е напразна.

Откъси от Глава – XXXII
Каин и Авел

• Ако сте премисляли и разсъждавали върху досегашните  ни обяснения, би трябвало да сте направили голямо откритие от спиритуален, космологичен, антропологичен и философски вид. Това откритие е единствената и действителна цел на Дванадесета херметична книга. Затова тя е вероятно най-осакатеното и фалшифицирано от всички съчинения на Хермес. Онези, които от древността насам я преработваха, направиха умишлено или чрез замъгляване почти всичко, за да унищожат истинския й вид. Това, което днес е останало от нея, е действително една неясна реч, в резултат на която първоначалното намерение проблясва много слабо под повърхността.
• Хермес рязко разграничава духовния от природно родения човек. Той ги поставя един до друг, за да може Тат да разбере, че тук става дума за две много различни създания, които не могат да се сравняват, не могат да се слеят и имат твърде противоположни разбирания, поради което не бива никога да се бъркат едно с друго.
• За учениците на Младия гносис това не е учудващо, понеже под понятието „духовен човек” те са свикнали да разбират новородения, трансфигурирал, нов душевен човек, а под понятието „природно роден човек” – нормалния диалектичен тип, който евентуално може да се издигне до състоянието на Духа.
• Но ако подходите с тези мисли към Дванадесета книга и се опитате да я изследвате по този начин, ще направите една много голяма грешка поради повърхностно отношение и със сигурност няма да разберете истинския смисъл на тази книга, а освен това и съвсем ще се заблудите.

  Хермес различава един небесен човек и един земен човек. Той казва в 51-ви стих на Дванадесета книга, като говори за небесния човек: 

  Това е така, защото нито земното тяло може да издържа една толкова голяма божественост, нито пък една толкова прекрасна и чиста сила може да понесе директното свързване с едно подложено на страсти тяло.

• Сега вие трябва да се доближите до ядрото на проблема и да видите духовния човек в две екзистенции: първо, като Универсалния човек в свобода, като Син на огъня, и второ, като пленения и паднал в природата на смъртта духовен човек.
• По-нататък трябва да видите природно родения човек също в два аспекта, а именно обикновения, егоцентричен тип, оплетен напълно в материята, и до него – диалектичния човек, който чрез култура например се стреми към облагородяване, одухотворяване на живота, т.е. типът, който може да се срещне в църквите, в етични организации, понякога между държавниците…
• Следователно съществуват два фундаментални човешки типа, всеки от които притежава по един подтип. Проявлението, което извиква на живот духовния човек, е истинският, роден от Бога и поради това притежаващ Духа тип. Освен това, падналият духовен човек, поради своя особен душевен вид, винаги притежава фундаментално и принципно Духа.

  Природно роденият тип обаче не е роден от Бога, той е създание на Еоните, както го нарича Пистис София. Той не притежава Дух, а в най-добрия случай е едно одушевено същество.

• Така в нашето жизнено поле, като в една расова общност, живеят заедно духовни хора и одушевени хора, които нямат връзка с Духа. Духовният човек е истинският, а другият е човек само привидно. Състоянието на Праатома на духовния човек, разбира се, е съвсем различно от това на привидния човек.
• Вие не бива да се учудвате, защото това познание винаги е принадлежало към вътрешно изявеното учение. Спомнете си например историята за Каин и Авел от първите страници на Битие. Обърнете внимание на имената. Каин е притежателят, Авел е привидният човек. Това означава, че там истинският и привидният човек се представят заедно. Истинският човек се намира в паднало състояние. В прастаро време той бе част от първоначалния адамитски човешки род – един извънредно божествен човешки род, пленен и останал в земното поле на изява. В това поле бе възникнал освен него и един нов еонен род, създаден от Космократорите. Този еонен човешки род трябваше да следва един път на развитие, съвсем различен от пътя на духовния човек.
• Така се разви извънредно сложната ситуация: човекът от божествения род и еонният човек са свързани един с друг, като много силови линии са вплетени една в друга. Духовният човек е призван да се завърне в Светлинното царство, да се обърне като Блудния син към Източника на своето същество. Природният душевен човек обаче е призван да върви по един дълъг, дълъг път на еволюция.
• В легендата се казва, че и двамата трябва да принесат жертва: Каин, силният, притежателят, и Авел, привидният човек. Обърнете внимание на това, че двамата имат една твърде различна връзка с Бога. Каин е син на огъня, Авел – син на водата. Това означава: Каин е от духовен, а Авел – от природен род. Като създания и двамата са произлезли от фундаменталната природа. Затова ги наричат братя. …
• …
• От тогава никое Дете на огъня не може да намери спокойствие на земята и никой, притежаващ Дух, не може да се почувства в тази диалектична природа като у дома. На тази земя той не може да намери спокойствие, родина, мир и щастие. Той живее в страната Нод, което означава в страната на лутането, на постоянното проклятие, в непрестанно дистанциране от диалектичната природа и под проклятието да не може да намери тук принципно и фундаментално нищо от самия себе си, от своето собствено същество. Непрекъснато преследван, непрестанно заплашван, винаги нараняван и атакуван с една неизмерима омраза, която го напада навсякъде и всякога, когато е възможно.
• По природа, призвание и структура Каин е земеделец, което означава, че каиновият тип човек трябва да строи. Това е вашият жизнен инстинкт, в случай, че сте каинов тип човек. Той трябва да стои върху четириъгълника на строенето. Но той няма място за строеж! Вярно е, че притежава един строителен план, но няма място за строене. Той нито има право, нито може да осъществи този план в диалектичната природа. Но той трябва да строи своята истинска къща – къщата на Светия дух, в която той не е.
• Затова Каин е беглец още от самото начало: той бяга от самия себе си. Каква неизмерима болка! Но същевременно това е и една неизмерима прелест. Това е и една от причините, поради която синовете на водата, на църквата, винаги са разрушавали и разрушават в сляп гняв това, което се нарича Гносис. Защото ние не принадлежим към това жизнено поле и трябва да излезем от него.
• Но Господ каза на Каин: „Който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно.” И Бог направи един знак на Каин, за да не го убива никой, който го намери. Четвъртият светилник в Светилището на главата пламти нагоре като лъч на светкавица, за да заслепи всеки противник.
• „Тогава Каин излезе от присъствието на Господа и се засели в земята Нод, на изток, отвъд Едем.” Разбирате ли сега тези думи по начин, различен отпреди? Земята не дава своите възможности на истинските синове на Гносиса, които принадлежат на едно друго царство, към един друг род. Затова всичко изтича между пръстите им, когато се опитат да се установят тук, на земята.
• Вие сте призвани да съберете Синовете на огъня, да им помогнете, да ги спасите и върнете у дома. Това е задача на Децата на огъня. Тяхната насоченост е противоположна на тази на синовете на водата. Синовете на огъня се отправят нагоре, към Другото царство; синовете на водата се насочват към земята. Единият човешки тип гледа нагоре, другият – надолу. Борбата и преследването, които произлизат от това противоречие, продължават и до днес.

  Но внимавайте за думите: „Който убие Каин, на него ще се отмъсти седемкратно.” Това означава, че Универсалният седморен дух, седемте лъча на Универсалната светлина с техните седем пъти по седем потока, застават напълно на страната на онези, които наистина търсят Седморния дух и искат да живеят от чудния знак на Свещения граал.

• Така пред лицето на Бога синовете на Гносиса отиват в страната Нод, на изток, отвъд Едем. Те са скитници по земята, но по силата на своята същност, на своя произход, те живеят във всяка секунда на своето съществуване, с всеки удар на сърцето в страната на утринния час – страната, която се намира на изток от Едем.

  Те очакват своя изгрев, издигащата се зора. Те ще чакат, докато слънцето изгрее над страната на небесната радост: Едем.

Откъси от Глава – XXXIII
Класическото предателство (I)

• Земята е населена от различни човешки раси с твърде различно минало, и в много отношения – с различно бъдеще. Има елементи, които действително свързват тези раси в една общност, но има несъмнено и такива, които ги разделят. Между всички тези хора с твърде различни расови качества ние намираме древните, родените от Духа, Децата на огъня. В широкия смисъл на думата те са съществата, чиито микрокосмоси още притежават елементите, които правят възможно пълното свързване с един живот от Духа.

• Позволете ни същевременно да отбележим, че всички свещени писания в техния първоначален, непромененен вид, се обръщат в действителност изключително само към тази особена класа на човечеството, т.е. към родените по Дух от самото Начало.
• … За да разберете това, трябва да осъзнаете, че Божиите деца и децата на природата имат много различаващи се едни от други интереси. Божиите деца, доколкото се намират в състояние на плен, се опитват да избягат от този свят. Децата на природата търсят и искат утвърждаване в този свят. Следователно стремежите на двата типа хора са диаметрално противоположни. Във връзка с по-горе казаното ще използваме думата „свят” в по-тесния й смисъл за обозначаване на природното жизнено поле, което хората обикновено наричат „свят”.
• Ако Божиите деца биха поели управлението на земята, това би предизвикало тотална промяна в астралните условия на нашето жизнено поле.
• Следователно Божието дете е създанието, което трябва да постъпва в пълно съответствие с фундаменталната идея на своето същество. Отклони ли се от нея, след много трудности и процеси на изгаряне, то накрая ще се върне отново към първоначалната идея.
• Всичко това е част от могъщите активности на Синовете на огъня. Затова освободените Синове на огъня идваха и продължават да идват на земята.
• Истинската църква – църквата на Духа, се е появявала много пъти на земята. Да вземем например току-що споменатата Църква на катарите. Помислете за Аполоний Тиански, за гностичните църкви около старото Средиземно море, в Мала Азия, Гърция, на Балканския полуостров, в Египет и останалата част от Северна Африка. Ние можем с голяма радост да установим, че през всички тези периоди твърде много същества са влезли в освободения живот. Това действително е едно множество, което не може да се преброи, събрано от всички народи, от всички раси на земята.
• … Така в огледалната сфера се поддържа един временен, така наречен „небесен живот”. Вие самите знаете как трябва да възприемате този живот!  …
• … Как бива предаден Духът? Между другото, като се осакатява духовното учение, след което се обявява „божествен порядък” съгласно намеренията и нуждите на Еоните. Накратко, под прикритието на едно осакатено духовно учение се осъществяват собствените земни цели.  …
• Помислете за известното предателство във връзка с Църквата на катарите и за преследването на розенкройцерите през всички времена. То ставаше и става под маската на необходимостта да се защити Духът, за слава на Бога.
• Това също можете прекрасно да прочетете във вече споменатото гностическо Евангелие на Пистис София. Еоните приеха Христос. Това име се използва и залепва като етикет навсякъде. В Евангелието се описва пътя на завръщане, отдолу нагоре, чак до освобождаващия живот, т.е. как Господ Иисус преминава през всички сфери на Еоните и на Архонтите на Еоните и как те изпадат във върховно объркване и нервност, защото Господарят на целия живот минава през тяхната среда, без те да Го забележат. С други думи, това предателство, това класическо предателство от самото начало може да се неутрализира от всички, които вървят по пътя на Духа.

Откъси от Глава – XXXIV
Класическото предателство (II)

• Ние се опитахме да ви дадем една ясна представа за Синовете на огъня, от една страна, и за децата на природата, от друга; за духовната църква на Универсалния гносис и на църквата на всички онези, които по силата на своята природа се обръщат към природата на смъртта. Вие трябва да знаете всичко това, за да разберете големите жизнени проблеми и преди всичко – за да можете да разпознаете предателството навсякъде, където то се появява. Ако не притежавате ключа към демаскирането, след някое време със сигурност ще станете негова жертва. Не бива да подценявате тази опасност, защото с векове е работено, дялкано и полирано, за да се усъвършенства така това предателство, че почти цялото човечество в своето незнание сега е доволно от него, и именно така става жертва.

• …
• Нека сега да оставим тази тема настрана. Ако проявявате интерес, можете да изследвате някога тези неща по-подробно. Главната цел на нашето доказателство е да ви помогнем да различавате лъжата от истината. От най-голяма важност тук е да установим преди всичко още веднъж как свещените писания непрекъснато и до каква голяма степен са фалшифицирани, за да служат на Еоните.
• На първо място трябва да ви напомним, че църквата на Еоните не разполага нито със свое собствено универсално учение, нито със свое собствено свещено писание. Църквата на природата неизменно използва Светото писание на духовната църква. Но то не беше, и сега не е годно за употреба от нея, ако се използва без промяна, такова, каквото е. Затова тя първо трябва да преработи всяко едно свещено писание.
• Никой не може да състави едно фалшиво учение или една фалшива догма, без да развали изворите, от които е черпил. В това отношение някои действително са си свършили работата докрай. Следователно на нас не ни е останал нито един външен извор, нито едно материално писание, от което бихме могли да черпим безопасно. Затова истинските търсачи на Духа винаги трябва да бъдат предупреждавани.
• Вие се намирате сред едно интензивно, ужасно и извънредно вредно предателство. Ако Духът не се освободи вътре във вас, вие ще сте зависим от източниците. А по отношение на Живата истина те всички са отровени, без изключение. Затова отровата е във вас, и с нея, често без да го осъзнавате, също и предателството. Вие го разбирате само частично и затова може да подведете вашите ближни, дори и когато имате най-добри намерения. 
• В течение на вековете мнозина се отвърнаха от всички източници, от всякаква теология, от всички църкви, за да бъдат свободни, както се казваше тогава. Може би вие също се хвалите, че още от младини сте им обърнали гръб. Но не мислете, че не сте взели своя дял от отровата, защото всеки е подложен на астралните влияния.
• … Затова отдръпването от източниците може би крие най-голямата опасност, защото с мисълта „на мен нищо не може да ми се случи”, вие поемате в себе си предателството на големи глътки.
• Изучаването на източниците се препоръчва винаги, защото ако притежавате в себе си макар и латентно нещо от Духа, винаги ще стигате до резултата: „Но това тук не може да бъде така, то е в пълно противоречие.” Така вие ще продължавате да търсите, да се стремите, да полагате усилия с търпение и целенасоченост, докато най-после разрушите стените, които ви обграждат, и видите истината.
• Как човек може да намери истината?
• …
• Това означава, че неподлежащото на изследване творческо поле, в което цялото това заслепение и отричане се прилага по окултно-научен начин, е обгърнато от Царството на Духа, от Царството Божие, от Царството, което е самият Бог.

  От Духа струят потоци – потоци, които движат Вселената. Ние говорим за Седморния дух с неговите седем пъти по седем аспекта. Духът и Неговото лъчево поле са по-близо до нас от ръцете и краката.

  Този всеобхватен, всепроникващ Дух съдържа Живота, Тао, Любовта, Мъдростта и заедно с тях – Истината, съвършеното познание и способността за осъществяване.

• Към този Дух е ориентирано цялото ученичество на съвременната Духовна школа. Ако живеете Живота, за да освободите този Дух в себе си, ако влезете в същността на истинското ученичество с всичко, което е у вас, тогава Духът ще ви докосне. Тогава ще освободите въздействието на Духа във вас. И ще станете веднага независими.
• Тогава ще се издигнете над всички опити да ви измамят и заблудят. Тогава ще сте свободни завинаги и ще гледате с неописуемо състрадание надолу към цялото това дърдорене. Тогава ще се включите в редиците на онези, които непрестанно се опитват да спасят човечеството.
• Как трябва да намерите Духа, който е Бог? Чрез медитация? Чрез концентрация? Чрез едно или друго упражнение, чрез принуда над собственото ви астрално състояние? Не, има само един път към Живота: чрез новораждането на душата, чрез придобиване на душевното качество. Духът може да се намери само чрез душата.
• Но за съжаление повечето още не могат да проумеят какво трябва да се разбира под душа.
• Както подробно обяснихме, еонният човек не притежава духовен огън и поради това не може да се свърже с Духа. Еонната душа не притежава истинското астрално състояние за това. …
• Затова за вас е важно да станете истински посветени на Бога хора, а това означава – чрез едно изцяло насочено към Него ново жизнено поведение непрестанно да се стремите към свързването с Духа. Това е пътят, който води до познание на Божественото и към въздържане от неправда или причиняване на вреда на някой човек.
• Следователно известните думи от Евангелието на Марко, гл. 12, имат несъмнено херметичен произход.
  „Коя е”, питат Господ Христос, „първата от всички заповеди?”. Отговорът гласи: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!” А ето втората, (подобна на нея): „Да възлюбиш ближния си като себе си! Друга заповед, по-голяма от тези, няма.” 

  Ако приемате това с всички последици, вие вървите по пътя на посветените в Бога. Тогава истинската природа във вашия микрокосмос се освобождава. Тогава Праатомът разцъфтява в чудна роза. Тогава влизате в Розовата градина и празнувате алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Чрез това се развива един могъщ астрален огън, изявява се едно огнено тяло. Чрез това тяло, soma psyhikon, вие се свързвате с Духа.

  Душата, която по този начин съществува и живее, се превръща в сърдечна душа, тя става съвършената духовна душа. Това означава, че новата пречистена душа се свързва с Духа и по този начин се превръща в Пимандър. Тогава вие сте решили за самите вас мистерията на огъня. Тогава сте станали Синове на Огъня.

Обяснителни бележки