Картки откъси от Глава III
Бъдете будни, защото не знаете
нито деня, нито часа

• Началото на словото на Хермес не е особено любезно:
  Закъде бързате вие, о, хора, които сте със замъглено съзнание, защото сте опиянени от словото, което е изпразнено от всякакъв Гносис, от словото на абсолютното незнание, което не можете да понесете и най-накрая сега изплювате? Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на сърцето си! И ако не всички го можете, поне онези малцина от вас, които са способни на това.. Злото на незнанието залива цялата земя, води до гибел душата, затворена в тялото и й пречи да влезе в пристанищата на спасението.
• И ето сега ви се предава едно предупреждение, точно поради това толкова изключително състояние, в което се намирате като ученик, едно универсално и архаично предупреждение, което идва до нас от хилядолетията. Мъдростта, за която имаме правото да свидетелстваме, е древна и датира най-малко от 400 000 години. Това предупреждение е предназначено за всяка група, която се намира в едно подобно изключително състояние. Същността на това предупреждение е, че злото не позволява, не може да допусне ученикът да стигне до пристанищата на спасението. Следователно, ако вие истински се стремите да вземете участие във вътрешния живот на Гносиса, можете да бъдете абсолютно убеден, че за вас ще се води борба. Ако вие действително се налагате като ученик, няма да можете да избегнете тази борба.
• Злото на незнанието залива цялата земя.
  Това, което тук се нарича зло, е жизненият еликсир на диалектиката, жизненият еликсир на противо-природата, цялата атмосфера на диалектиката, в която живеят всички създания.
• Природно роденият човек е поставен в една жизнена сфера, която е гибелна за изявата на спасението. Той диша в жизнената атмосфера на смъртта и по силата на своето природно раждане напълно е единен с нея – толкова единен, че тази свързаност може да бъде наречена абсолютна. И така, вие трябва да отнесете темите, за които сега говорим, много лично към себе си и да ги разглеждате като една твърде лична работа
• Вашето тяло, вашата личност е личност от един авариен порядък, която е призвана да се посвети напълно на Първоначалния човек. От този човек в днешния ви микрокосмос е останал само един остатък, който във философията на съвременния розенкройц се обозначава като праатом, Христов атом или като Роза на сърцето.
  Личността от този авариен порядък има за задача да се посвети изцяло на първоначалното същество в микрокосмоса, защото човекът може да трансфигурира и да стигне до пристанищата на спасението само чрез пълно единение с първоначалното същество в него.
• Ако вие сте осъзнали вътрешно това, което трябва да се направи, и това, което трябва да се изостави, за да отговорите на това божествено призвание, противникът – злото на незнанието, веднага ще се появи. Злото на незнанието, казва Хермес, залива цялата земя. И този противник с всички сили се старае да ви попречи да влезете в това пристанище на спасението.
• Гностичната спасителна изява се насочва към вашия много личен живот. Затова, ако разбирате нейния зов и желаете да реагирате позитивно на него, вие трябва търпеливо да работите върху личния си живот, докато е ден.
• Опиянението, замъгляването на сетивата е една ненормалност на центъра на вашето съзнание. В едно такова състояние на постоянно замъгляване на съзнанието се държи цялото човечество чрез обикновения поток на кръвта, който в ритъма на сърдечния пулс се изтласква към града от Нефрит – светилището на главата. Чрез това постоянно замъгляване с течение на времето възниква една дегенерация, която уврежда виталните функции на личностната система и накрая ги унищожава.
• Докато тялото на аварийния порядък още не е стигнало до едно такова състояние на пълна фундаментална дегенерация, което окончателно изключва всяка възприемчивост за освобождаващата светлина, съществува възможност замъгляването на съзнанието, което се причинява и поддържа от кръвния поток, да изчезва от време на време, например като последица от едно много силно жизнено изпитание, което действа тогава като шок. По време на един такъв период главата и сърцето могат да се използват според тяхното призвание. 
  Затова Хермес казва, че в тази ситуация, в тези моменти вие не можете повече да понасяте словото на незнанието и го изплювате. В това състояние на трезвеност вие можете ясно да разберете какво трябва да вършите с очите на двойното сърце – сърцето на Изис, и със сърцето на Пимандър.
  Светлинната сила на Гносиса, жизненият еликсир на спасението, прониква отново и отново в ученика и действа в неговата система. Но тази светлинна сила винаги се опорочава чрез злото на незнанието…

Картки откъси от Глава IV
Оковите на кръвта

• в Посланието към римляните, гл. 7, четем: „Защото знаем, че законът е духовен, а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър. И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мен, тоест, в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то
  вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
• Сега ние желаем да разгледаме подробно факта, че всички, които не са душевно новородени и не са изтеглили светлинната сила на Гносиса нагоре в небесното сърце – това е отвореното пространство зад челната кост – живеят според цялото си жизнено състояние и състоянието на своето съзнание в едно постоянно замъгление, т.е. като в опиянение.
• Следователно наркотизиращата субстанция е атмосферна и вие я имате не само в кръвта, но дори във всеки атом на вашата личност, с изключение на органите на сърцето и главата, или във всеки случай в някои все още незасегнати напълно от смъртната природа части на
  тези органи.
• Може би някои ученици са на мнение, че това са добри думи и една прекрасна задача за хората, които се намират още извън Гностичната мистерийна школа. „Нас тези думи не ни засягат”, ще кажат те, „защото ние реагираме на зова на Гносиса и вече участваме в Мистерийната школа!”
  Щеше да е добре, ако не ви засягат! Обърнете  внимание на това, че в зова си Хермес не се обръща към масата, както и апостол Павел не се обръща към обикновените хора в посланието си към Римляните. Не, те и двамата се обръщат към една избрана група. И когато Хермес се обръща към тази група, той изрично набляга: Ако не всички го могат, т.е. като група, то поне тези малцина, които са способни на това.
• Но когато злото на незнанието действа във вашата кръв и вие като гностично насочен човек желаете да му се изплъзнете, се появява голямо напрежение. Това напрежение причинява една интензивна опасност във вашия живот. И ако в едно време като нашето не атакувате радикално себе си, тогава вие сте и си оставате в голяма степен анормален, дори по-ненормален от средния човек от природата. Защото, както казахме, природният човек се слива напълно с природната заблуда. Той е едно с нея. Но вие може би също се сливате с природната заблуда, докато вярвате, че вече сте истински гностик? Затова ние повтаряме: Изтрезнейте, станете съвсем трезвен и наблюдавайте себе си много точно.

• Вашата кръв тече през светилищата на сърцето и главата – това е реката на смъртта, която замъглява и капсулова всички витални части на сърцето и на града от нефрит – главата, така че не вършите доброто, което по силата на докосването от Гностичната светлина желаете да вършите, а дори често вършите обратното и така влизате в практиката на злото. Така вие погубвате тялото си и пристанищата на спасението остават далеч от вас, докато новото астрално поле се разпростира над Гностичното царство. Така вие непрестанно стоите в злото на незнанието, несъзнателно, непреднамерено, не защото сте подчертано лош, а защото непрекъснато, ден и нощ се връщате назад към кръвния си тип и вашата кръв ви наркотизира и замъглява – и това е голямата трудност.

• Така вие непрестанно изживявате вашето замъгляване, вашето пиянство чрез злото на незнанието. И това е едно състояние на чиста лудост, на прекалено голяма глупост, макар че – трябва да добавим това още тук – върху вашето лице може би е отпечатана сигнатурата на един Божи син. Вие отхвърляте светлината въпреки божията  синовност, която сияе във вас.

  Хермес Трисмегист говори за това със сурови думи:

  Затова вие трябва първо да разкъсате дрехата, която носите – тъканта на незнанието, фундамента на злото.

  И ако не направите нищо в това отношение, вашето ученичество няма никакъв смисъл. Ако не промените кръвният си тип, вие си оставате същият човек, който сте били до днес.

• Това е един ясен език! Затова вие не бива да разбирате тези думи погрешно: във вас, във вашия микрокосмос съществува както един бог, така и едно зло. Чрез злото, което живее във вас и е живо, вие отричате Бог, който лежи пленен във вашия микрокосмос. Приемете това, дори и да не ви е приятно да го мислите. Приемете, че злото, което изживявате, не е извън вас, не идва до вас от същество, което стои извън вас. Не мислете, че някой друг може да ви причини зло без вашето съучастие. Злото, което се изявява във вас, и злото, което ви причинява някой друг, вървят в една крачка със силите на злото, което съществува във вас.

  Злото е във всички. То принадлежи към личността. То може да ви владее, и ще ви владее, а за съжаление вие ще изпитвате задоволство от това, докато действате, тласкан от своята кръвна култура. Ако не атакувате себе си радикално, дори много радикално, вие оставате в същата ситуация, която ви тласка надолу и ви държи там. През града от Нефрит, през светилището на главата, трябва да тече реката на живота. Тогава способностите на сетивните органи отново ще станат възприемчиви за светлината. От тях ще бъде премахната материята, а греховното желание за наслада, похотта, ще изчезне.
  С това Хермес няма предвид сексуалната разюзданост или извращенията. За такива неща в тази дълбока и сериозна беседа въобще не се споменава. Насладата като понятие има две значения: в смисъл на сетивна наслада, или похот, и в смисъл на душевна наслада.
  Греховната наслада тук намира израз особено в доволството и задоволеността от собствения мисловен и делови живот, такъв, какъвто произтича от кръвния тип и какъвто човек с радост утвърждава. Който се оставя да бъде пленен от собствения си кръвен тип и кръвна култура, е пленен също така по отношение на сетивните органи и върши зло с убеждението, че върши добро, и намира удовлетворение в това. Това е опасното съдбоносно опиянение от греховната наслада. Вие не можете да упрекнете Хермес Трисмегист за това, че не го обяснява по-ясно.

  Ако сега разберете колко много злото на незнанието е присъщо на природно роденото човешко състояние, както и че причинява замъгляване на съзнанието, което характеризира целия диалектичен живот, тогава ще попитате: Как мога да се освободя от това състояние?

Откъси от Глава V
Карма-Немезис и пътят
на освобождението

• Как можете да се освободите от хватката на собствения си кръвен тип и замъгляването на съзнанието, предизвиквано от него?
  Отговорът на Хермес гласи:
  Затова не се оставяйте да ви повлече силата на течението, а оставете онези измежду вас, които са в състояние да стигнат до пристанищата на спасението, да използват насрещното течение и да влязат в тях. Търсете Този, Който ще ви хване за ръка и ще ви отведе до вратите на Гносиса, където свети ярката светлина, в която няма тъмнина, където никой не е опиянен, а всички са трезви и гледат със сърцето си нагоре към Този, който желае да бъде познат.
• Това означава ли, че трябва да търсите някой учител, майстор или адепт, който ще ви вземе за ученик, както е прието според познатата рецепта навсякъде в тази природа? Трябва ли да влезете в лични отношения с него? Трябва ли да търсите някого, когото ще можете да следвате като авторитет?

  Не, защото тук става дума за Онзи, когото можете да видите само с духовната душа. Става дума за Онзи, чийто глас не може да се чуе с материалните уши, чието име не може да се произнесе с говорните органи и когото органични очи не могат да видят. Става дума за Онзи, който няма да ви се изяви чрез един или друг метод на огледалната сфера. За Онзи, който се нарича Пимандър, или Другият, Духът. Трябва да търсите именно този водач, който не може да бъде намерен
  на хоризонталната плоскост. Той желае да ви хване за ръка. Този друг можете да изживеете само с Дух-Душата и да го видите по много особен начин, а именно – чрез единството на духовното съзнание и пречистеното в Гносиса сърце.

• Ако отворите сърцето си за Светлината на светлините, тогава се отваря и Розата на сърцето. Тогава цветът и ароматът на Розата ще ви утешат. И ако следвате намерението и съществото на светлината и така, напряко през всички препятствия, го въведете в кръвообращeнието на вашата система, но в противоположна посока на замъгляващия съзнанието кръвен поток, тогава вие ще можете да закрепите ядрото на светлината в небесното сърце, т.е. в отвореното пространство зад челната кост, по начина, който ви обяснихме вече по-горе. Тогава ще подредите тази Горна зала, тази пурпурна зала в града от Нефрит, по правилния начин. И пробудилият се от смъртен сън Пимандър ще заеме мястото си на своя трон в Горната зала и ще отпразнува с вас святата Тайна вечеря.
• След това Пимандър, този бог във вас, ще ви отведе до вратите на Гносиса, до вратите на Златната глава, където сияе ярката светлина, в която няма тъмнина; където никой не е пиян, а всички са абсолютно трезви.

  Ако желаете да минете през тази врата, ако желаете да освободите това Божие царство вътре в себе си, трябва първо да разкъсате  дрехата на незнанието, която ежедневно го отрича. Това е сърцевината на цялото ученичество на Съвременната духовна школа. С това трябва да се занимавате ежедневно, ако гледате сериозно на него. Вие трябва да унищожите вашия собствен кръвен тип, вашата собствена кръвна култура и с това – диалектичната си индивидуалност, с която могат да се обяснят характерът ви и всичките ви действия и постъпки. Само така можете да се променяте ежедневно.

  Чрез вашето обичайно ежедневно поведение, чрез вашите привички и постъпки, които могат да се обяснят с кръвния ви тип, вие отричате Бог в себе си. Тук ние нямаме предвид някое твърде странно поведение или особено лоши неща. Не, с това ние имаме предвид само вашето обикновено жизнено поведение, което възниква от вашия характер, от вашето същество, от кръвния ви тип. Това жизнено поведение е ядрената сила на греха, причината за най-ужасното падение, казва Хермес. И когато в Школата се говори за ендура, за отричане от природното Себе, за трансфигуриращото
  преминаване в другия, тогава това не е едно повърхностно, ясно за възприемане правило, т.е. средство за постигане на целта, а има  извънредно дълбок смисъл, който напада цялото ви кръвно същество. Вие не можете да отърсите от себе си злото на отхвърлянето, на отричането, което се проявява във вашия кръвен тип просто чрез един акт на волята. „Аз няма повече да правя това!” Не, това изисква една интензивна борба, защото вашият кръвен тип е напълно едно с диалектичния универсум.

• В огромния универсум на седмата космична област на тези същества, на тези човеци от Праначалото, бе наредено да изпълняват Божиите закони, да осъществят Божиите дела и да претворяват знанието за Божия план в действителност, с помощта на това, което Творението на природните богове, на ректорите, им даде на разположение. В Градината на боговете всичко беше на разположение на човеците. На тях им бе дадено да се размножават чрез духовно раздвояване, което означава: като бог от Бога, като дух от Духа. Така целият универсум на седмата космична област бе изпълнен с великолепие.
• Съществува един всеобщо валиден природен закон, който поддържа всичко в безкрайния универсум, който обхваща цялото разнообразие от творения, сили, движения и въздействия в една способност. Този природен закон може да се обозначи като една ключова сила, той е една неизразимо велика способност. Тази първична сила, този основен закон на Творението се обозначава в митологията като Немезис, което означава, че тази първична сила е и винаги си остава неизменна, че тя е неприкосновена. Затова в мисловния свят на гърците Немезис се обозначава като богинята на отмъщаващата справедливост, която наказва порока и преследва всяко  престъпление.

  Другото име за тази първична сила е Карма. Първичната сила на вселената е по принцип съвършена и непроменлива. Затова за Карма-Немезис в Универсалното учение веднъж беше казано: „Карма-Немезис създава народи и смъртни. Но веднъж създадени, те самите са тези, които превръщат Карма-Немезис във Фурия, или възнаграждаващ ангел. Истински мъдър е този, който почита Немезис.”

• В своята несъкрушима непоколебимост като Логос на Природата, тази първична сила на Вселената подсигурява абсолютно великия Божи план. Духът на Бог излъчва един план в Бездната. Чрез силата на Духа се събуждат силите на Природата, Вселената започва да се  движи и да се проявява. И тук се появява един контролиращ фактор: Немезис, която абсолютно осигурява великия Божествен план. Това е една сила, която не познава уговорки, мъдрост, нито добро, нито зло, позитивност и негативност; една сила, която провежда само волята на Логоса, срещу всички отклоняващи и насрещно действащи влияния. Това, разбрано правилно, е от поразяващо величие. Божият план устоява вечно и не може да бъде възпрепятстван, той ще бъде осъществен.
• Но в него същевременно се крие и една голяма опасност! Защото ако човек престъпи закона на Немезис, тя го коригира и се изявява като отмъстителка, като съдба. Това е името, под което Немезис е най-добре позната в диалектичния порядък: като сляпата съдба. Затова Немезис се представя като богиня с превързани очи.

  Сега може би разбирате какво се е случило в далечното минало. Една част от човечеството се е отделило от Божията мъдрост и е започнало своеволно да експериментира. Немезис веднага се появява коригиращо, защото Бог не изоставя творенията на своите ръце. Появява се коригиращият природен закон. Така в огромния универсум бе запален несвещеният огън. На престъпването на закона се отговаря с огъня на съдбата. В този вихър човекът се отдели от Духа. След това той остана само като име човек, Манас, мислител.

• ..Така всеки микрокосмос притежава в своето аурично същество една още неизплатена сметка към съдбата, към Немезис. Той трябва да плати тази сметка до последната стотинка. И ако по своя съдбовен път през смъртната природа човек изплати тази сметка, обикновено веднага възникват нови задължения. Вие добре познавате Карма-Немезис!
  Как можете да се освободите от този кръговрат на прокълнатите? Немезис не ви помага. Тя никога не е правила това, а и не може да го направи. Тя само поправя и отмъщава, но отмъщава без омраза. 
• И въпреки това съществува един път за спасение. Съвременната Духовна школа използва всяка възможност, за да ви говори за това. Но тя не проповядва, не възнамерява да ви поучава и да ви натрапва догми. Тя непрестанно ви повтаря, че трябва да тръгнете по пътя на спасението и че наистина трябва да вървите по него, ако желаете да се спасите от вашата съдба. Тогава трябва да започнете да разкъсвате дрехата на злото на незнанието, да унищожавате кръвния си тип, защото там се намира ядрото на злото.

  Универсалният път на спасение ви се показва отново. Вървете по този път! Разкъсайте първо дрехата на ежедневното отричане, която носите. Тогава сключете мир с Немезис – с богинята на  отмъщаващата справедливост.

Глава VI
Осъществяването на Божия план

Откъси от Глава VI 

• Ние отново ви поставяме пред Немезис – богинята на отмъщаващата справедливост, природния закон, който в нашия свят обикновено се нарича съдба; богинята, на която имате да заплатите още една сметка. Вие редовно получавате нейните подканвания за редовно плащане и те действат във вашата кръв, в целия ви живот като съдба, заплаха, болка, нещастие, слабост, болест и смърт. Тя не изпитва садистично удоволствие от това да ви сполетява, защото носи на очите си превръзка. Тя безлично коригира всичко и ще го върши винаги, докато не влезете в пътя на истинската човечност.
• Но вие трябва да разберете, че има само един единствен път, един единствен метод, с чиято помощ можете да задоволите изискванията на Немезис и да сте на чисто с нея – това е Пътят, методът на Универсалния гносис. Друго решение на въпроса не съществува. Гносисът не ви подканя само да вземете участие в една служба и да седите в храма със сериозна физиономия, да бъдете верен член на едно общество или да отправяте нагоре молитви и да изпълнявате правила и упражнения. Гносисът не изисква само вашия интерес. Той изисква цялото ви същество. Всичко или нищо!
• Когато се казва, че мнозина „изпитват болка в Егото”, това означава, че те са изпълнени с болки и безперспективност до най-външните граници на диалектичното си съществуване, до всички аспекти на своя Аз и на съзнанието си. Това са хора, които изживяват диалектичния ход на нещата до такава степен като трагичен, драматичен и нечовешки, че изпадат във възмущение и започват да търсят изход.

• Тъй като постоянно изпитвате страдания в Егото, вие търсите Пътя. И когато такива хора го намерят, те повече не се колебаят. Тогава те тръгват направо, с абсолютна увереност, и приемат всички последици. Защото те изпитват вървенето по Пътя като едно решение, като единствена възможност, като радостно завръщане в Бащиния дом, в Родината.

• Вие трябва да разберете, че тук не става дума за жизнен опит и мъдрост в обикновения смисъл на думата. Сърдечното светилище и светилището на главата са седалища на един много специален живот, на един живот, който може би още спи дълбоко във вас, но все пак съществува. Вашето седморно сърце – като майка на Изис – може да изяви този живот, да го живее и да влезе в него. След като сте влезли в живота, в светилището на главата, в пурпурната зала, в града от нефрит, вашето небесно сърце може да вземе участие в Мъдростта, в
  едната съвършена Мъдрост.
• Вие можете да започнете непосредствено с това раждане във Витлеем и победата на Голгота; непосредствено след като разкъсате дрехата на незнанието, дрехата на отричането, на вашето кръвно същество, дрехата на вашата кръвна култура, зад която здраво сте се барикадирали като зад крепостни стени. Вие трябва напълно да се отречете от целия си характер, от целия начин на мислене и на действие, да се отречете от вашата материална същност. Това е фундаментът на злото, оковите на греховността, затворът без светлина, живата смърт, трупът със сетивни органи, гробът, който носите със себе си. Вие трябва да унищожите принципно веднага всички тези последици от вашите конфликти с Немезис, както и конфликтите на вашите предшественици в микрокосмоса ви.

  Защото новото утро ви поздравява. Новото гностично царство е станало действителност и се изявява в едно постоянно растящо, могъщо изживяване. Желаете ли да участвате в него? Желаете ли да принадлежите към него? Това можете да постигнете само ако разполагате с една напълно нова същност, ако сте разтворили широко вратите за живота, който все още спи във вас.

• .. Отворете седморното сърце за светлината на Гносиса. Опитайте се колкото се може по-бързо да пуснете тази светлина в себе си, да я накарате да циркулира във вас чрез непрестанно и правилно насочено внимание. Заживейте по нов начин с всички свои ближни. Ако пуснете по този начин светлината да циркулира във вас, освободеният Пимандър ще се изправи от гроба си и ще седне на своя трон в небесното сърце. От този момент нататък Духът, Богът във вас, ще поеме ръководството на вашия живот.
• Ако желаете да вървите по пътя на Гносиса, ясно е, че ще трябва да възстановите хармонията между вас и Немезис, между вас и Празакона на природата от Градината на боговете. Само по този начин можете да разрушите кръговратите на боговете, на природните еони, които ви държат в плен. Природните еони ще останат, те ще съществуват до вечността и ще изпълнят своята задача. Но ако вие сте в хармония с Празакона, тогава всички природни еони, всички сили, които ви заобикалят, плашат и държат в плен, ще се откажат от своята порочност по отношение на вас, от големия конфликт с вас.
  Обновяването на времената не се осъществява само в определени периоди, предизвикани от процеса, който седемте лъча извършват в света. Обновяването може да настъпи за отделния човек веднага, във всеки един момент. Ако той истински търси, ще може да намери Единия живот и Едната истина и да живее в хармония с Немезис.

• Херметичната философия ви дарява един всеобхватен поглед върху последиците, които се появяват, ако вие и все повече хора заедно с вас вървят по пътя на освобождението и възстановяването. Ако влезете в живото душевно състояние, вие непосредствено се освобождавате от колелото на раждане и смърт. Тогава душата ви не е обвързана вече към плътта в диалектичната природа. И ако мнозина се освободят по този начин от кръговрата на раждането и смъртта, тогава ражданията на одушевена плът, естественото полово поддържане на живота и цялата изкуствена дейност на човека, свързани с тях, ще намалеят.

• След този период на покой и изчезване на старото нашата Планета майка отново ще се пробуди. Тогава цялата земя отново ще бъде в равновесие с Празакона, с Немезис – богинята на божествената справедливост. Едва тогава за нашата тъмна планета и нейните жители ще се изпълни Божият план в неговия истински вид. Тогава земята отново ще бъде Свещената земя – едно Божествено, съвършено работно място, за което Библията казва: „Цялата земя ще се изпълни с Божията слава и величие.”

Откъси от Глава VII
Сърдечният зов на Универсалния
гносис 

• От казаното досега става ясно защо „цари радост, когато един грешник се покае”, както са изразява Библията. Когато падналото човечество се върне към старите пътища на спасението и отново започне да търси и да намира живота и мъдростта, тогава правото на диалектиката върху живота се премахва. И тогава, след един период на почивка и възстановяване на земята и космоса, тази диалектика ще изчезне напълно. Тогава седмата космична област в нейния пълен обхват ще може отново да се нарече Градина на боговете. Гносисът е Пътят, Истината и Животът към това.
  Разбирате ли достатъчно дълбоко неизказаното значение на стойностите, пред които ви изправя херметичната философия? Пътят на Гносиса не означава само вашето спасение, но същевременно и спасението на света и човечеството.

• Цялото създание – това е една аксиома – зависи от нас и вас. Всички ние, всеки за себе си и всички заедно, по силата на нашето същество, държим съдбата на света и човечеството в ръцете си. Затова и се осмеляваме да говорим за Новото гностично царство. Защото ние не сме насочени само към нашето собствено спасение, а разбираме и изпитваме, че Гносисът е тук за света и човечеството.

• Затова вие трябва дълбоко да осъзнаете огромното значение на Гносиса и своето отношение към него и да разберете, че намерението на нашия призив не е само да ви подкани да вървите заедно с нас. Нашият призив ви предава зова от сърцето на цялото творение, сърдечния зов активно да помогнете за изявата на Божиите деца. Когато този призив намери отклик във вас, тогава е напълно естествено да започнете първо от себе си. Защото, как ще помогнете на един паднал човек да стане отново Божи син, ако вие самият все още се търкаляте в мръсотията на диалектичния свят?
• Новото астрално поле, разпростряло се над Новото гностично царство, е един предвестник на идващото обновяване на природата, изявяващо се в братята и сестрите, които напълно се настройват на неговите вибрации.
• С помощта на Универсалната гностична верига, която се изявява в новото астрално поле, вие можете да осъществите великия процес на освобождението, превръщането на несвещеното, на смъртното в безсмъртно, в божествено, а и да изпълните вашето истинско жизнено призвание в служба на Бог, света и човечеството. Затова първо е необходимо да разкъсате дрехата, която носите, дрехата на незнанието, на злото на отричането. Осмелете се за това с помощта на гностичната светлина и отворете широко седемте камери на сърцето си. Поставете острието на брадвата върху своето жизнено поведение, върху своя кръвен тип и започнете с това веднага. И когато започнете с това, продължавайте работата с нова сила и ново усилие, защото това е решаващо за цялото ви ученичество.

Глава VIII
Пета книга
От едно слово на Хермес към Тат

2. Но ако тук нищо не е действително и истинско, Отче, тогава какво трябва да прави човек, за да живее по правилния начин?

3. Води живот в служба на Бог, сине мой. Който е истински набожен, обича мъдростта над всичко; защото без любов към мъдростта е невъзможно да се постигне най-висшето страхопочитание към Бог. Който е получил прозрение за същината на Вселената и се е научил да разбира как, чрез кого и в чия полза е създадено всичко в един хармоничен порядък, ще знае как да благодари за това на Бог, на Строителя на световете, на вседобрия Баща, Който го обсипва с добри дела и предано го закриля.

6. Защото когато душата познае Онзи, Който я е извикал за живот, тя се изпълва от една безкрайна любов, забравя всичкото зло и никога повече не може да се раздели с доброто.

7. Това, сине мой, трябва да е целта на набожността. Ако ти се върнеш отново към това състояние, ако живееш по правилния начин и умреш щастлив, твоята душа със сигурност ще знае накъде трябва да отправи своя полет.

8. Това, сине мой, е единственият път към Истината, по който са вървели и нашите предшественици и по който са приемали доброто.

9. Възвишен и изчистен от препятствия е този път, но за душата е труден и тежък за вървене, докато пребивава още в тялото.

10. Понеже тя трябва първо да се бори против себе си, да осъществи една голяма раздяла и да остави на едната част победата над самата себе си. Защото между едната част и другите две части възниква конфликт:
първата част се опитва да избяга, докато другите две дърпат душата надолу. Последицата е борба и голямо изпитание на силите между тази една част, която иска да избяга, и другите две, които се мъчат да дръпнат душата надолу.

11. Но не е все едно дали едната част побеждава, или двете други части. Защото едната част се стреми с всички усилия към доброто, докато другите две живеят в областите на греховността.

12. Първата част копнее за свободата; другите две обичат робството.

13. Когато двете части биват победени, те остават затворени в самите себе си, бездейни и самотни, изоставени от това, което тогава властва. Но ако едната част бъде победена, другите две я отвеждат в плен, отнемат й всичко и тя бива наказана чрез живота, който води тук.

14. Виж, сине мой, това е Водачът по пътя, който води към свободата: трябва да се отречеш от тялото, преди то да умре, и да превъзмогнеш живота, който е влязъл в борба. И когато наистина извоюваш тази победа, да се завърнеш към висините.

Глава IX
Празаконът на гностичните
мистерии

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА IX ***

• Питат Иисус: „Коя е първата и най-висша заповед?” Той отговаря: „Обичай Бог над всичко и ближния като себе си.” Това е изцяло „Законът и Пророците”. Това е ключът към вратата на освобождаващия живот. Следователно това е една херметична аксиома.
• Какво трябва да се случи сега, за да можете въпреки това да постигнете равновесие с гностичния празакон и да получите ключа към освобождаващия живот?
  Както казва Хермес, вие, които живеете в света на явленията, трябва да се стремите да проникнете до скритите причини на тези явления. Тогава ще стигнете до познание. Тогава ще можете да разберете ближните си и да им помогнете. Вие трябва да се опитате да проникнете до дъното на нещата, до задачата, за която човекът е призван и избран.
• За да достигнете тази мъдрост, това притежание, вие трябва, както казва Хермес, да водите един живот в служба на Бог и да имате страхопочитание и набожност.
• И така, вие първо трябва да се попитате какво означава набожност или страхопочитание като път, като средство, като метод, за да достигнете мъдростта и да се издигнете до Прагносиса.

• Жалкото обаче е, че мнозина си остават на този първи камък с напълно погрешното мнение, че известна религиозност или едно извънредно сериозно ученичество, без нищо повече, е вече определящо за освобождаващия живот, за мъдростта.

• Който се е вкопчил за определена религиозна форма или за определен религиозен израз или се обвързва с едно обикновено сериозно ученичество без нищо повече, кристализира безвъзвратно. Затова за светлината става все по-трудно да се доближи до един такъв човек. Той става все по-недостижим за освобождаващата светлина. Затова в сериозното ученичество „без нищо повече”, в ученичеството „само така”, по начина, както често се разбира, се крие голяма опасност.

  След като се постави първият камък, веднага трябва да се започне със строежа. След това строежът трябва да се издигне в пространството. Тогава трябва да се осъществи нещо, което преди не е било там. И след като това нещо се осъществи, то трябва да се приложи.

• Затова религиозност и набожни обичаи са нещо съвсем различно от набожността и страхопочитанието към Бог.

• И сега на Тат му се казва, че ключът към истинското човешко развитие се намира в набожността, което означава в смелостта, в безстрашието и куража да се утвърди в завоюването на  страхопочитанието към Бога.

• Това е тайната на гностичното ученичество: притежанието на безстрашие, на смелост да се преборите въпреки всички пречки, въпреки всички противодействащи фактори, независимо от това какво казват другите и от ситуациите и трудностите, които могат да възникнат около вас. Ако не можете да намерите тази смелост, ако не притежавате тази борбеност и пробивност, ако не искате да пробиете по този начин, никога няма да постигнете мъдрост и любов към хората в смисъла на празакона на Гносиса.
• „Обичай Бог повече от всичко” означава: Преминете напряко през всичко, дори и да не ви е изгодно, в еснафския смисъл на думата. Тогава мъдростта ще влезе във вас, мъдростта, която е от Бог. Ако докажете с постоянство тази смелост на убеждението, вие сте преминали през вратата.
• Ако сте разбрали това, тогава ще знаете, че така сте получили ключа към всичко добро. Гносисът се приближава до вас и ви поднася ключа към тайната на освобождаващия живот. Ако сте разбрали това добре, тогава ще знаете също, че нищо по Пътя не може да ви спре, когато практикувате постоянно и неизменно страхопочитанието към Бога.

• Но ако не искате да използвате този ключ, няма да постигнете нищо, абсолютно нищо, най-много едно еснафско, послушно ученичество като Г-н А или Г-жа Б. Тогава вашето ученичество е само един вид мебелировка и маскиране на вашето дребно, жалко, ужасно диалектично съществувание.

• Но не се заблуждавайте отново! Мнозина мислят, че не само са религиозни, но че имат и страхопочитание към Бога. Може би те ще ни кажат: „Не доказахме ли предостатъчно себе си през изминалите години? Не сме ли верни и в най-дребните неща? Не предоставихме ли на разположение пари, имот, време, здраве и нашата работна сила? Тогава ние трябва да отговорим: Но, драги приятели, колкото прекрасно и красиво да е това, никога ли не сте търсили компромис? Никога ли не сте отлагали съзнателно неотложни и наложителни неща за по-късно? Не се ли е случвало поради еснафски причини да оставите вътрешния си глас без отговор, въпреки че сте си казвали вътрешно: „Аз трябва да бъда там”?

• Гносисът изисква цялото ви същество. Той не се съобразява с гражданските ви взаимоотношения. Той не може и не желае това. Защото, не е ли е възможно Божието страхопочитание да е искало да се докаже във вас точно в момента, когато сте пропуснали да направите това, което се е изисквало от вас? Ето защо за тези неща Библията се изразява винаги изключително сурово. В тази връзка Иисус казва на своите ученици:
  „Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за Мен; и който не вземе кръста си и не Ме следва, не е достоен за Мен. Който намери живота си, ще го изгуби, и който загуби живота си заради Мен, ще го намери.”

• И ако желаете цитати от световната литература, тогава помислете за известния принцип на Ибсен: всичко или нищо. Имате ли смелост да отговорите на това? За това се изисква смелост, голяма смелост, смелостта на истинската, а не на лицемерната набожност и на еснафските претексти и оправдания. Това е, което Гносисът изисква от вас. От такъв вид е диалогът между Хермес и Тат.
• А това може да стане с амо с истинска набожност, такава каквато току-що я описахме. Само така ще можете да отворите сърцето си за радиациите на Седморния дух. Петата книга на Хермес започва с обяснението именно на това. Само по един начин, чрез един отдаден на действителна служба на Бога живот, ще можете да се сдобрите с Немезис. Отхвърлите ли едно такова жизнено поведение, съдбата продължава да ви преследва, въпреки така нареченото ви „сериозно ученичество”.

• Но ако отворите сърцето си в истинска набожност за светлината на Гносиса, тогава тя прониква навътре и вие се издигате в мъдростта. Без мъдрост възвишеността на страхопочитанието към Бога не може да се проумее. Ако наистина желаете да бъдете ученик на Гностичната духовна школа, тогава прекрачете границата и влезте в кръга на вечността. Когато преминете границата, вие действително ще застанете „върху килима”.

Глава X
Следването на Христос

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА X

• Както вече установихме, който действително изживява ученичеството си на дело и по този начин изразява истинското си страхопочитание към Бог, който така допуска Седморния дух в сърдечното си светилище и поема последиците от това със смелостта на набожността, израства ежедневно по милост и мъдрост чрез голямата промяна на душевното
  раждане.
• Религиозността, каквато я описахме, е най-много едно начало, полагането на първия основен камък.

• Но истинското страхопочитание към Бог премахва веднага и напълно всяка раздяла. Ако практикувате това страхопочитание, ако провеждате неотклонно своето ученичество, вие работите непосредствено върху освобождаването на Бога във вас. Тогава вие привличате целта непосредствено във вашето съвремие. Вечността на непреходното, живо душевно състояние слиза във времето. „Бъдещото” освобождаване незабавно се превръща в сегашно. Смъртта на егоцентричната природа се превръща веднага в живот на душевния човек. Тогава „тук” в диалектиката се превръща екзистенциално в трансфигуриране в живото душевно състояние. Така ежедневното ви умиране става ежедневно възкресение, става действително великденско събитие.

• Един набожен, богобоязлив човек, изпитващ страхопочитание към Бога в гностичния смисъл на думата, е нещо съвсем различно от обикновения религиозен човек. Религиозният човек признава едно божество по един или друг начин и го приема също както гражданинът приема и признава държавното правителство. Той оказва на своя Бог известно уважение, определена благодарност, изпълнява към него своя дълг, но във всичко останало той си остава същество, привързано към земята. Той празнува своите църковни
  празници, познава добре религиозните възпоменателни дни и тържества, почита своя Господ Иисус, както и неговото разпъване и възкресяване, но не се сеща за това, че трябва да го последва в неговото умиране и че може да вземе, не, трябва да вземе участие в неговото възкресение. Но точно в това успява или се проваля действителното гностично ученичество.
• Херметичната философия се опитва да насади дълбоко в съзнанието ви факта, че чрез страхопочитание към Бога, чрез смелостта на смирението вие можете да вземете в ръцете си своето собствено освобождение, да постигнете блаженство.

• Това е първоначалният принцип на истинското свободно себеизграждане. Всеки е в състояние да построи върху крайъгълния камък непреходната постройка на собственото си освобождение.

• Но теоретичното установяване на тази възможност не съдържа нищо освобождаващо и затова е безполезно. Вие трябва да приложите теорията на практика. Вие трябва да подтикнете дарените ви възможности към живот, и то със смелостта на истинската набожност.
• Защото в действителност то изобщо не е нито трудно, нито сложно. Ако само намерите смелост, вие ще можете да затвърдите сигурността си чрез собствения си опит.
• Човек често казва: „че кой съм аз? Какво мога? Аз съм само един…” – и тук следва една или друга фраза. Ако говорите по този начин, вие ще си останете този, който винаги сте били. Вие притежавате всички възможности за освобождение още от вашето раждане.

• Защото когато душата познае Онзи, Който я е извикал за живот, тя се изпълва от една безкрайна любов, забравя всичкото зло и никога повече не може да бъде разделена от доброто.

  Когато душата се обърне по този начин към своя произход и възкръсне в него, тя не може иначе, освен да обича, защото любовта е същността на живото душевно състояние. Тогава човекът постига целта на истинската религиозност, целта на страхопочитанието към Бог.

• Целта на страхопочитанието към Бог е чрез душевното раждане и последиците от него да възкръснем в природата на смъртта, без вече да принадлежим към нея.
• Думите „във света, но не от света” съдържат едно дълбоко актуално значение. Това не означава само да бъдем вегетарианци, да не пушим, да не пием и т.н. Тези думи нямат само религиозен смисъл, те искат да се проникнете от факта, че на вас ви е дадено – в случай че се възползвате от тези възможности – вече да бъдете съвършено свободни, въпреки че все още живеете в смъртната природа. И всичко това е една последица от страхопочитанието към Бог.

• И ако по този начин си постигнал истинската цел на страхопочитанието към Бог:

  ако се върнеш отново към това състояние, ако живееш по правилния начин и умреш щастлив, твоята душа със сигурност ще знае накъде трябва да насочи своя полет. Това, сине мой, е единственият път към Истината, по който са вървели и нашите предшественици
  
  и по който в хода на световната история всички без изключение са получавали доброто.

• И всичко това може да се осъществи в един човешки живот, във вашия живот. Това е Вечността, която може да се докаже във вашето време.
• Затова трябва да изхвърлите всички мистични фрази.
   …  Използвайте всяка секунда за прилагане на истинската  набожност! И вие ще разберете, че Вечността се доказва във вашето време.

• „Обичай Бог над всичко и ближния като себе си.” Когато чрез страхопочитанието към Бог се издигнете в Божествената любов и притежавате огнената любов на живото душевно състояние, вие вече не можете да се откажете от вашата готовност за служене на човечеството.

• По кой друг начин бихте могли да окажете по-лесно тази помощ, ако не като освободена душа, която още притежава природно родената личност? Тогава ще можете да се движите между падналите. Ето как упражняването на страхопочитанието към Бог е един път, който вие започвате практически с раждането на Йоан, който след това ви довежда до раждането на Иисус и от този Христов празник – по-нататък – до утрото на възкресението, и от утрото на възкресението – до небесното възнесение.
• Ние подчертаваме още веднъж изрично: следването на Христос се намира напълно във вашите възможности. Ако това не беше така, Гностичната духовна школа щеше да престане да съществува още днес, защото в света има достатъчно религиозност и религиозни институции. В това отношение няма нищо повече за добавяне. Но присъствието на Гносиса, неговата изява и сила се обясняват от факта, че вие можете да направите това. Вие наистина сте в състояние да осъществите Вечността във вашето време. Това, което религиозният човек с пълно обожание и страхопочитание счита за възможно събитие извън себе си, човекът на истинското  страхопочитание може да осъществи вътре в своето същество. Тази задача можете да започнете веднага екзистенциално и да се слеете с нея, ако желаете да сте човек с истинско страхопочитание към Бог, а не само обикновен религиозен човек.
• Който се реши да замести своите религиозни възгледи чрез една практика на страхопочитание към Бог, ще бъде, според думите на класическите розенкройцери, моментално „запален от Божия дух”. Тогава великият процес на преобразуване започва незабавно.

Глава XI
Пътят от Витлеем до Голгота

Глава XII
Двойствеността на човека

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XII

• И така, след като определихте пътя си, вие току-що отпразнувахте, като в едно предвкусване, утрото на вашето възкресение, и при това имахте правото да изпитате помощта и водачеството на херметичната философия. Вие видяхте и изпитахте, че цялата Христова драма трябва да се разглежда като отнасяща се до самия вас. Вие самият трябва да вървите по Пътя. Чрез истинска религиозност и страхопочитание към Бога едно диалектично човешко същество може чрез трансфигурация да са слее с Другия в нас. Религиозността и страхопочитанието към Бога, възникналата от тях висша мъдрост
  и болката на пречистването са водачите по Пътя.
• На този тип се противопоставя един съвършено различен човешки тип – непреходният, или небесен човешки тип. Непреходният човешки тип е непроменлив и вечен. Но това, което е станало веднъж завинаги, във висшия смисъл на думата, вече никога няма да бъде унищожено и никога няма да се промени.
  Тук със съвсем ясни думи се казва колко необходимо е следването на Христос, което означава да вземем кръста с розите на рамената си и да вървим по Пътя, т.е., чрез трансфигурация да превърнем човешкия тип на смъртта в човешки тип на Живота.
• За да може да се изпълни този прекрасен, Божествен зов, човекът е получил една двойна душа. Частта, която възприема чрез сетивните органи, е смъртна, но частта, която съответства на разума, е безсмъртна. Душата на сетивните органи е естествено реагиращата част, истинската природна душа, която например реагира на горещина и студ, светлина и тъмнина, на всички неща, закони и ситуации, които се появяват в природата. Когато е студено, тя се грижи да се облечете с топли дрехи. Ако е топло, тя се грижи за обратното. Природната душа на човека е истинската душа на Еоните.  Тя следва спонтанно всяка промяна в природата и от природата.
  Тя върви по всички пътища на природата, тя е послушна на природата, за да може да извлече от нея най-добрата печалба за своето състояние, за да помогне на съществото, в което тя живее като посредница, да върви през Космоса към Бог и да осигури отправянето му към тази цел – към Бог.

  За осъществяването на тази цел съществува втората душа – тази, която съответства на разума. Тази разумна душа е притежателката на мъдростта, тя е обхваната от Бог, от Духа, свързана е с Духа. Еонната, или природна душа, трябва да върви през Вселената под ръководството на разумната, на духовната душа. Способността на еонната душа да реагира спонтанно трябва да се управлява интелигентно от Духовната душа.

• Какво трябва да прави сега подчиненото на природата, а с това – и на смъртта, създание? Това е съвсем ясно. Латентната духовна душа, разумната душа, трябва да се пробуди отново за живот, за активност. Тази душа не можеше да умре, тъй като е безсмъртна, но тя стана напълно бездейна, защото телесният Аз желаеше да следва само природната душа, чрез което дегенерира екзистенциално и по този начин се самоосъди на неизмерими страдания.

• Затова страданието в днешното жизнено състояние на човека безсъмнено е единственият, абсолютен метод да се принуди природната душа да отправи зов към своята сестра – Духовната душа, да я събуди от гроба на живия мъртвец и според намерението на Спасителния план да й предаде управлението на живота, за да може първоначалното безсмъртно същество да се докаже отново
  чрез факта на трансфигурацията.

  Ако вие събудите Духовната си душа и предадете управлението на живота си в нейни ръце, вече няма да е необходимо да се питате, изпълнени със съмнение, дали съществуването ви е подложено на смъртта…

• Тогава за първи път намира истинско спокойствие човекът, когото разумната душа, Духовната душа, е пробудила напълно за нов живот. Това изречение можете да приемете като херметична аксиома.
• Ето защо винаги трябва да внимавате в това дали вашите опитности означават страдание или болка. Вие знаете, че болката е една чисто животинска реакция, и следователно – спонтанна, неразумна; страданието обаче е реакцията на завързаната разумна душа.

  Как можете да разберете дали изпитвате болка, или страдание? Вие можете по всяко време да установите това по последиците. Болката несъмнено предизвиква съпротива, непокорство, гняв, омраза, желание за отмъщение. Реакцията от болката е стиснатият юмрук. Болката винаги събужда концентрирания себеутвърдаващ инстинкт на човешкото Его. Страданието, обратно на нея, събужда копнеж към освобождаващия живот. Страданието е свързано винаги с любов, но преди всичко и със състрадание. Чрез страданието човек се учи да изговаря прекрасните думи: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят.”

Глава XIII
Шеста книга
Общ диалог между
Хермес и Асклепий

Глава XIV
Същност и въздействие на
вселенското движение

Глава XV
Неприкосновеността на Божия план

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XV

• Представете си Универсума в едно абсолютно девствено състояние като нещо празно, както ни се описва в Пролога на Битие: Универсумът преди Сътворението*. Но тази празнота е само привидна, защото това, което изглежда празно, е едно пространство, изпълнено с прасубстанция, с една космична коренна самостоятелност. Тази космична коренна самостоятелност е истинската природа от самото Начало, която често се споменава в най-древните египетски писания като Майката, или Изида. А когато Гносисът говори за Мария, той има предвид същото състояние на девствената прасубстанция.

  Върху тази първична природа въздействат седем лъча, които  произлизат от Неподвижното царство – седемте сили на Бог, на универсалното поле на Духа. Всеки от тези седем лъча е също седморен по своя вид. Тези седем пъти по седем лъча се определят взаимно. Те олицетворяват абсолютния живот, абсолютната любов, абсолютната интелигентност, абсолютната хармония, абсолютната мъдрост, абсолютната всеотдайност и абсолютното освобождаващо действие. Че тези седем лъча се определят взаимно и че във всеки лъч се съдържат също и другите шест, можете да установите лесно, ако помислите, че във всяко действие трябва да са налице живот, любов, интелигентност, хармония, мъдрост и всеотдайност, за да може то да действа освобождаващо.

  Когато тези седем лъча, които произлизат от Неподвижното, Постоянното, Неприкосновеното, проникнат в Природата, в Универсалната майка Изида, в Първичната природа възниква едно движение, едно въздействие. Това движение винаги е успоредно, съпровождащо. Тогава чрез възникващото от нея Първичната природа доказва това, което се съдържа в Божеството. Произлизайки от Непознаваемото, седемте лъча доказват в Първичната природа чрез своята дейност и чрез това, което се изявява от нея, какво е намерението на Божеството. Следователно божественото се изнася и изявява в пространството на Природата чрез успоредното, съпътстващото движение.

• И ако сега продължите да разсъждавате над това, че всичко, което е изявено, е станало от седемте взаимно зависими божествени лъча, тогава ще знаете, че всичко, което е създадено, трябва да носи в себе си образа, същността, ядрото на божественото; че във всичко създадено се крие една божествена цел, една цел, която може да бъде осъществена само чрез успоредното, съпътстващото движение. И така, когато на една същност й се удаде да се движи в синхрон с Божия план, който действа в нея чрез седемте лъча, тогава този план се осъществява в нея и чрез нея.

  Това е едно грандиозно заключение, към което ни води египетската философия на Хермес Трисмегист. Който се намира в успоредното движение, който влиза в успоредното движение и остава в него, ще осъществи божествения план в себе си и чрез себе си. Така в цялото творение съществува едно съвършено успоредно движение, което води до абсолютната божественост.

• Но наред с него съществува и възможността за едно напълно противоположно движение. Защото възможността да се достигне божествеността, дарена на сътвореното същество, включва в себе си и абсолютната свобода. Тя произтича от вида на седемте взаимно определящи се лъча. За това свидетелстват също и думите, които вие всички познавате: „Където е Духът Божи, там е свобода.”

  Затова във вселенската изява се явяват и двете действия – успоредното и насрещното движение: свободата да влезем действително в Божественото вселенско битие, за да станем фундаментално и структурно Божии деца, и свободата да се противопоставим на това движение и така да потънем в хаоса на опорочената диалектика. Вие познавате диалектиката. Но вие познавате, ако го поискате, също и действителността на живота в Божеството, резултат от успоредното движение. Вие познавате също и междинната група, която се освобождава от противоположното движение и неговите последици и се слива с успоредното движение, чиято първа последица е трансфигурацията, което означава поправяне на последиците
  от противоположното движение.

• Читателю, разбра ли вече, че противоположното движение, непрестанната борба срещу самия себе си и твоето обкръжение, не е успоредно движение? Чрез него ти оставаш непрестанно в плен на нещастието и напреженията! И ако си разбрал това, не изпитваш ли голяма утеха, когато разбираш, че по пътя на опита човек все някога ще получи прозрение и поради това, рано или късно, ще влезе в храма на обновлението, каквото и да е правил преди това?

Глава XVI
Последната смърт на Аза:
доброволното себеотдаване

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XVI

• И така, ние отново ви поставяме пред голямото решение в живота в тази точка, където двата пътя – на успоредното движение и на противоположното движение – се срещат.
• Така подтикът за успоредно движение с лъчите на Бог, с Неговия Свещен дух, доколкото се отнася до нашата общност, е станал необикновено силен.
• Но докато човек се намира все още в противоположното движение, всичко това предизвиква в него една извънредно голяма съпротива. Тя не идва при него отвън, а той сам я създава. Чрез своето жизнено поведение, чрез своето жизнено състояние той самият развива една постоянно растяща съпротива, последицата от която винаги е смърт. Всичко това ви се казва, за да успеете във възможно най-кратко време да станете един лечител, един Асклепий. затова е необходимо предварително познание относно същността на Вселената, както се казва в 44-ти стих на нашия текст. 
• Вие сте клетка в Живото тяло на Младия гносис, който се е развил до такова жизнено състояние, че сега получава една голяма милост. Той е поел върху себе си велики задачи и върху него се изливат могъщи сили; това са задачи, които могат да бъдат изпълнени, и сили, на които човек може да реагира позитивно само тогава, когато се осъществява едно съвършено, успоредно движение със седемте лъча, които произлизат от Божеството и които идват към нас от Неподвижното царство.
• Вие сте едно одушевено същество. Вие се движите чрез една определена, нематериална сила. Затова вашето душевно състояние реагира също както вашият разум. Главата и сърцето се задействат чрез това, което ви одушевява. Ако това одушевяване се намира в противоположното движение, тогава последицата винаги е смърт, унищожаване на резултата от противоположното движение. Одушевяващият принцип, душата, трябва да открива това отново и отново, докато най-накрая реши да умре от последната смърт: смъртта на доброволното себеотдаване, на ендура, себеотдаването на успоредното движение, на Божия Дух и неговите седем лъча, на плана, който е основата за човешкото развитие. Ако това стане в пълно себеотрицание, тогава, както знаете, се развива с абсолютна сигурност едно ново душевно състояние. Защото кандидатът създава пространство за едно ново движение. Така се ражда новата душа, така се развива един нов разум, а от него – едно неизменно успоредно движение с логоса, както и една съвършена трансфигурация.
• Ние всички се намираме в движение. И ние ви питаме:
  Как и с какво би могло да се обясни вашето движение в момента? В своя живот вие сте силно подвижен, много деен и активен. Вие непрекъснато се занимавате с нещо. Но с какво? Проверете някога с какво се занимавате толкова прилежно. Обяснете напълно обективно чрез какво се поддържате в движение, което толкова много ви изморява и което тежи толкова на душата ви, на вашата природна душа.
  Дали това движение е успоредно, или противоположно? Не е ли това понякога едно постоянно усилие в насрещното движение, за да се погрижите трудностите да стоят далеч от вас, за да не се случи нищо лошо? Не става ли обаче така, че въпреки бясната ви заетост и силната умора, в крайна сметка нищо не постигате? Не става ли съпротивата дори още по-силна, така че от време на време изведнъж настъпва застой, т.е. смъртта се проявява в някоя от своите форми като изтощение, отчаяние, болест! Не се ли занимавате постоянно с
  вашето вземане на мерки, с вашата тактика, с определяне на вашето поведение? Но всичко изтича между пръстите ви в безжизненото нищо. И вие се питате отново и отново: „Къде е грешката? Защо остават болката и страданието, мъката и безизходността?. Защо нещата не стават по друг начин и по-добре? Нали направих всичко, за да бъдат нещата наред?”
• Това е така, защото сте застанали в противоположното движение, следователно се намирате в спор, насред движението на противоположностите във Вселената. Затова ние ви говорим толкова подробно за толкова очевидната необходимост, за разбиращата се от само себе си логичност на освобождаващото успоредно движение, за да се решите с ясно действие на встъпването в него, на тази голяма жизнена промяна за всеки човек. Тогава съдбата незабавно ще се отдръпне от вас и вие ще можете да владеете вашето време и сили и да ги употребявате целесъобразно.
• Положителното движение, новото жизнено поведение на истинския ученик на Младия гносис дарява еднаквост на вибрациите в групата, голям вътрешен покой и тишина, изчезване на всички напрежения. То освобождава от пленничеството и от бясната конкуренция при съвременния работохолизъм. Затова, отворете се изцяло за милостта на положителното успоредно движение, за неизразимото, могъщо
  изцеление на седемте лъча на Седморния дух, за директното, актуално слизане на вечността във времето; за едно изливане на Светия дух, за един нов празник на Петдесетница, който беше осъществен за Младия гносис. Издигнете се и се слейте с тази нова общност на изцелението.

Глава XVII
Мистерията на Свещения граал

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XVII

• Щом седемте лъча, които произлизат от Неподвижното царство, проникнат в Първичната природа, веднага след това в нея възниква едно движение, което вече обяснихме. Това движение увлича всичко със себе си, то е успоредно движение. Чрез това, което произлиза от нея, Първичната природа доказва това, което е заложено в божеството. Следователно в процеса на своето закономерно развитие едно гностично Живо тяло привлича около себе си в един определен момент едно ново астрално поле, което произлиза директно от Първичната природа, от майката Изида. После това поле се разпространява над онази част от света, в която действа предимно съответното гностично тяло.
• Когато Гносисът се оттегли като посредник пред пълнотата на изливането на Светия Дух, възниква едно съвсем ново състояние. Тогава едно ново жизнено поведение и една нова жизнена необходимост се появяват с неотразима сила на преден план за всички, които са засегнати от това въздействие.

• В тази връзка човек би могъл да постави въпроса: „Какво трябва да означават заключените седем печата?” Отговорът гласи: едно състояние на временна неутрализация в определени области на Първичната природа, на неограничеността на Седморния дух. В продължение на седемстотин години директното влияние на Седморния дух в европейските области беше почти незабележимо, понеже в тази част на света протичаше една такава неутрализация. Но сега излъчванията на Седморния дух в света отново набират сила. При Младия гносис това увеличение нараства по обхват и въздействие почти ежечасно. Вие ще разберете, че в едно гностично развитие отменянето на тази неутрализация в един определен момент трябва да настъпи изцяло, какъвто е случаят и при Младия гносис.

• Вземете например Христовата драма. Христос се появява и избира своите ученици, или казано с нашата терминология: той основава една група и я предвожда по пътя на Розата и Кръста. Той обяснява Пътя и неговите изисквания и го показва с живота си. Тази група се превръща в една общност, в едно Живо тяло, в една Еклезия.
• Когато Гносисът като посредник, като излъчващ фактор, се отстранява и се отдръпва, излъчването на Седморния дух излиза напълно на преден план.

• И ние повтаряме още веднъж, че е абсолютно логично, когато вие, след като сте получили известни познания върху същността на Вселената, да се обърнете един към друг с думите: „Нека да разберем какво иска Седморният дух от нас, за да можем и ние да се подготвим в Горната зала.”

• Седемте лъча, както казахме по-нататък, изискват от вас:
  1. съвършен живот,
  2. съвършена любов,
  3. съвършена интелигентност,
  4. съвършена хармония,
  5. съвършена мъдрост,
  6. съвършена всеотдайност и
  7. съвършено освобождаващо действие.
  И тъй като тези седем лъча се определят взаимно, става ясно, че има седем по седем, или четиридесет и девет аспекта, или лъча, на които всеки кандидат трябва да съответства в новата мистерия.

• Сега ние ще се опитаме да ви обясним четиридесет и деветте аспекта на Свещения граал, и то във връзка с това, което се очаква от вас като жива клетка на Гностичното тяло.

  От кандидата се очаква преди всичко една голяма, дълбока честност. За да избегне споменатата опасност от изгаряне, той трябва да има готовност да посрещне най-важната смърт – смъртта на Егото, ендура. Който отстрани причината на най-голямата съпротива в своето Себе, обновява непосредствено своята душа. Човекът с обновена душа веднага става възприемчив за езика на Светия Дух. А Той ще ви каже, че трябва да приемете неговото ръководство с  голяма честност и дълбока чистота.

• И въпреки че още не можете да разберете цялата пълнота на Духа, вие никога няма да сгрешите, действайки с простота и чистота на намеренията и с абсолютна честност. Така на базата на душевното новораждане ще можете да растете в освещаването с искреността и непосредствеността на едно дете.
• Какво е съвършеният живот? Това е животът на първоначалния човек, животът на истинското душевно човечество. Съвършеният живот е нещо велико, прекрасно, нещо неизмеримо. Това е вашето
  съвършено, всеобхватно призвание.
• Затова във вас трябва да има един могъщ копнеж, едно властващо над всичко желание за един наистина съвършен живот, на което накрая ще се подчини всичко друго, което притежавате и познавате.

• И вие ще се научите да се обръщате към това Добро, към Седморния дух, в който трябва да се изяви вашето изцеление, с името „Отец”. Защото създаването е качество на Бащата, казва Хермес.

  Затова и в живота на онези, чието съзнание е насочено правилно, раждането на Сина е нещо, към което те се стремят с много сериозност и старание, с дълбока привързаност към Бог, докато най-голямото нещастие и най-големият грях е, когато някой умре без тази синовност, и след смъртта бива съден от демоните.

• Тук Египетският прагносис ви насочва с пределна яснота към вашата жизнена цел, към вашето божествено предопределение: към  раждането на Сина, на вътрешния Христос, на истинския безсмъртен човек във вас.

  Ако пренебрегвате, отричате или отблъсквате това призвание, ако продължавате да вървите по пътя на сляпото своеволие, тогава вие неизбежно предизвиквате присъдата на Духовното слънце, на Универсалната светлина. Тогава неговата седморна светлинна сила действа негативно във вас…

• Но ако в могъщ копнеж към изцеление прегърнете съвършения живот, вие ще откриете, че първият лъч на Седморния дух поражда във вас голямата милост на синовното съзнание, на изживяването на синовността.

Глава XVIII
Новите освобождаващи възможности

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XVIII

• Добър е, който всичко дава и нищо не взема. Наистина, Бог дава всичко и нищо не взема. Затова Бог е Доброто, и Доброто е Бог. Другото име на Бог е Отец, защото Той е Творецът на всички неща. Защото създаването е отличителното качество на Бащата.
• Единството, братството на първоначалното човечество беше разбито, и в прекалено изострения си индивидуализъм ние стоим сега пред безбройните счупени парчета. Всички индивидуалности се движат в едно пространство и са движени от една сила. Но пространството и силата също са индивидуализирани. И ако вие също сте такъв човек, сега стоите между безбройните други като един Аз, като едно твърдо като камък, непроницаемо, индивидуализирано същество, отделено от всички останали. Тогава вие сте станали самотник и пленник не само в един смисъл.
• В Младия гносис тази мистерия се отваря за вас; това развитие, в което на вас ви се подарява всичко наистина добро – в смисъла на обясненото – и в което нищо не се взема от вас; това развитие, в което Бащата на Вселената чрез Своя Син създава Себе си във вас.
• Единственото, вечното спасение се отваря пред вас. Приближете се до неговата царственост. Отскубнете се сега от всички земни братски борби и се издигнете в този прекрасен живот.

Глава XIX
Седма книга
Хермес говори на Тат
за Съда на смесването и за Единството

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XIX

част от Седма книга

15. Тат: Аз също искам да изпитам потопяването в този съд, о, Отче.
16. Хермес: Ако ти първо не намразиш своето тяло, сине мой, няма да можеш да обичаш истинското си Себе. Но ако обичаш своето истинско Себе, ще притежаваш Духовната душа; и когато вече я притежаваш, ти ще имаш участие и в нейното живо познание.
17. Тат: Какво искаш да кажеш с това, о, Отче?
18. Хермес: Невъзможно е, сине мой, да си привързан едновременно и към материалните, и към божествените неща. И понеже съществуват две жизнени състояния, а именно телесното и безтелесното, смъртното и божественото, ти трябва, след като много добре размислиш, да избереш между двете; защото човек не може да бъде привързан едновременно и към двете. Когато изборът е направен, намаляването на отреченото се доказва в действената сила на избраното.
19. Така добрият избор показва славата си не само чрез обожествяването на човека, който го е избрал, но доказва също и неговата привързаност и всеотдайност към Бог.
20. Противно на това обаче, лошият избор довежда до гибелта на човека; а освен това този избор е един грях по отношение на Бога. И също като хора, които по време на преселение се движат по средата на пътя, без да правят нищо, а само пречат на другите да вървят, така и тези хора не правят нищо друго, освен да странстват по света по същия начин, подтиквани от своите телесни влечения.

Глава XX
Наградата за надпреварата

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XX

• Седмата книга на Корпус Херметикум е определена за човека, който е изпитал до дъно диалектичната природа, напълно е осъзнал безизходността и безнадеждността на своето съществуване, но притежава достатъчно вътрешна сила, за да търси неотклонно и упорито изход, освобождение от него. затова в Седма книга този човек се нарича Тат, т.е. призваният към царственост, към едно по-висше, истинско човешко съществуване. На него сега му се подава божествения съд за смесване, чашата, Свещения граал. Ако е готов да пие от тази чаша, той ще намери освобождението, към което се стреми неговото сърце, ще разреши големия си жизнен проблем.
• Понеже великият Майстор-строител е създал целия свят не с ръцете си, а чрез Словото, гледай на Него като на присъстващата и вечно непроменлива действителност, като на Твореца на всички неща, на Единия и Единствения, Който е създал със Своята воля всичко, което съществува.
• В Евангелието на Йоан четем: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” Вие не бива да си представяте това слово като дейност на ларинкса, като изговорени думи, а като самия Логос, който е извън всичко, който обхваща всичко, което съществува.

  За нас хората Словото е най-съществената част на Божеството. То е могъщата творческа дейност, която произлиза от Бащата. Вие трябва да гледате на тази творческа дейност като на директно осъществяващия израз на божествената мисловна способност.

• То (Творческото слово) е наистина Неговото тяло, което е неприкосновено, невидимо, неизмеримо, неделимо и несравнимо с нито едно друго тяло. Защото той не е нито огън, нито вода, нито въздух, нито дихание, но тези, както и всичките други неща, са станали от Него и чрез Него. Тъй като Той е Доброто, Той не желаеше да посвети този жертвен дар на самия Себе си и да украси Земята само за Себе си; а като украшение на това божествено тяло изпрати надолу човека, смъртното създание на едно безсмъртно същество. И както Земята превъзхожда своите създания поради вечния си живот, така и човекът превъзхожда земните създания чрез разума и Духа.
  
  Това трябва да запомните добре. Човекът е получил разума и Духа: разума, за да може да познае своето състояние на падение и под въздействие на гностичната светлина да разбере своето божествено призвание; Духа, или Пимандър, обаче, той е получил, за да се издигне от животинското си състояние към истинското човешко битие, към истинското състояние на Божи син.
• Бог дари на всички хора разума, но не и Духа.
• Бог е пожелал, свързването с Духа да може да бъде постигнато от всички души, но като награда за надпреварата.
• Разберете ситуацията. Носителят на духовната искра, човекът с Розата в сърцето, потенциално е божи Син чрез латентната еднополюсна способност за едно по-висше пробуждане.
• Така отговорът се издига в съзнанието: „Ти се намираш тук, в този смъртен живот, за да осъзнаеш своето висше божествено призвание, зова на безсмъртието, да се посветиш напълно на това висше призвание като душа-роза, да се посветиш на наградата за надпреварата, на наградата на душите – Пимандър.”

Глава XXI
Свещеният съд за смесване

Глава XXII
Приемането на Свещения граал

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXII

• Но всички, които получиха дял от Божиите дарове, както показват всичките им дела, не са вече смъртни, а божествени хора, които  обхващат със своята Духовна душа всичко, което е на земята и на небето, а може би и над небето. Всички, които се извисяват по този начин, наблюдавайки Доброто, са се научили чрез това наблюдение да разбират престоя си тук, на земята, като дълбока печал. И считайки всички телесни и нетелесни неща за безбожни, те бързат с голямо старание към Единия и Единствения.

Глава XXIII
Пътят и жертвата

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXII

• На тази молба Хермес отговаря, че Тат също трябва да започне с принасянето на жертва. Пътят започва с жертва и свършва с жертва. Жертвата, която трябва да принесе Тат, е жертвата на природния Аз, на Аза на тялото:

  Ако ти първо не намразиш своето тяло, сине мой, няма да можеш да обичаш истинското си Себе. Но ако обичаш своето истинско Себе, ще притежаваш Духовната душа; и когато вече я притежаваш, ти ще имаш участие и в нейното живо познание.

• Вероятно сега ще видите нещо от Пътя пред себе си. Той започва с жертвата отдолу нагоре и завършва с жертвата отгоре надолу. Първата жертва е жертвата на диалектичното Себе, а втората – жертвата на небесното Себе. И двете жертви могат да бъдат принесени само чрез любовта. Себеотдаването, за което Мистерийната школа непрекъснато говори на своите ученици, може да се извърши само чрез една неизмерима любов към освобождаващия живот, тясно свързана с прозрението, че ключът към новия живот лежи скрит в собственото Себе, защото новият живот е наградата за съвършеното душевно състояние.

• Вашата насоченост винаги се определя от любовта. Вие никога не забравяте това, което обичате – нито през деня, нито през нощта. Това обяснява факта, че толкова много ученици понякога съвсем забравят и най-простите указания за Пътя. Те се забравят в нужните, понякога дори най-важни моенти в живота. С това вие показвате, че още не притежавате любов към Пътя, или че тя е недостатъчна, и възможността за развитие на една такава любов се измества от едно напълно фалшиво разбиране за живота. Такива ученици се опитват да следват основните правила на Школата със своя природен Аз. Те слушат и четат за това, което Пътят изисква от тях, и искат да отговорят на тези изисквания с природния си Аз.

• Като резултат от това в собствения им Аз винаги и без изключение възникват големи напрежения. Това, което се потиска, причинява напрежения, които в даден момент трябва да се освободят като гръмотевична буря. И когато избухванията на природния Аз напомнят на вулканични изригвания и говорят вероятно за една твърда като камък егоцентричност, тогава причината трябва да се търси във факта, че действителната любов към Пътя още не се е пробудила. В този случай човекът се е опитвал да върви по Пътя със своя природен Аз.
• Но когато някой се опитва да върви по Пътя със своето природно същество и да бъде сериозен ученик, тогава това не е себеотдаване, а себепотискане. Себепотискането обаче си отмъщава, когато му дойде времето. Тогава човек започва да върши в живота си странни неща: в един момент той действително е на Пътя, в следващия момент абсолютно не е. Към това насочва вниманието ни и стих 18 на Седма книга, където Хермес казва на Тат: Невъзможно е, сине мой, да си привързан едновременно и към материалните, и към божествените неща, към телесното и към безтелесното, към смъртното и към божественото. Ти трябва, след като много добре размислиш, да избереш между двете; защото човек не може да бъде привързан едновременно и към двете.

• Но когато изборът е направен, трябва да се приемат и всички последици от него. Двете неща едновременно – това е абсолютно невъзможно. Затова в Планинската проповед се казва: „човек не може да служи на бога и на Мамона.” Вие трябва да изберете! И тогава намаляването на отреченото се доказва от действената сила на избраното. Така добрият избор показва славата си чрез обожествяването на човека, който го е избрал.

  Сега обаче възниква един проблем, който учениците през всичките години изразяваха по всевъзможни начини: „Но как мога да знам дали достатъчно обичам Пътя? Как мога да знам дали един ден няма да се изправя пред едно горчиво разочарование? Какво трябва да правя в определена ситуация и какво трябва да пусна?”

  Хермес отговаря на това: Добрият избор доказва също и неговата привързаност и всеотдайност към Бог. Който спонтанно и с изпълнена с любов преданост се отдава на Гносиса и на Пътя, винаги със светкавична бързина ще вижда пред себе си начина, по който трябва да върви по Пътя. Който внимава в това, ще получава непрекъснато указания и няма да сгреши и да се провали в нищо.

Глава XXIV
Завръщане към Единството

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXIV

• …участието в Единството на Бога. Сега ще се опитаме накратко да ви обрисуваме една картина за нея. За тази цел вие трябва добре да
  разберете значението на 26-ти стих:

  Единството, едното и неделимото, произходът и коренът на всичко се съдържа във всички неща.

  Единството на Бог е екзистенцията на Бог, изявата на Бог в неговия Седморен дух. Единството е вездесъщо. Не съществува място в цялото пространство, където Единството да не може да бъде намерено. Който търси наградата на съвършените души, несъмнено влиза в Единството и получава участие в него. Тогава за съответния ученик единството, съединението с логоса, е едно начало, което няма край.

  Чувствате ли, че това е съвсем ново начало, което напълно се различава от всяко друго начало? Вие сте роден за това могъщо начало, което е вечността. За тази цел сте получили и вашето тяло в този авариен порядък.

• Това е залегнало в основата на целия ви живот. Вие сте дошли тук с тази цел, за да поемете инициативата в правилния момент и да извършите на практика завръщането си към Праначалото. Ако не направите това, ако не се завърнете към това начало, ако не можете да освободите място на Единството в себе си, тогава вие загивате поради собствената си слабост.

Глава XXV
Единството (I)

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXV

• Единството, едното и неделимото, произходът и коренът на всичко се съдържа във всички неща. Нищо не съществува без произход. Но произходът, първоначалната точка на всичко останало, намира своя произход само в себе си.
• Как човек побеждава смъртта? да се спрем на този въпрос.
• За животинския, природно роден човек, смъртта е реалност, неоспорим научен факт. Но ако ни позволите, веднага ще добавим , че за новородения човек смъртта е само една заблуда, една илюзия, което също е един научен факт. за новородения човек смъртта дори е напълно изключена, тя е едно понятие, което може да бъде изтрито от речника.
• И тогава, ако вървите по пътя на душевния човек сериозно, постоянно, търпеливо, т.е. ако природният човек ясно и доказуемо се слее с душевния човек, тогава, както казва Хермес Трисмегист, на този човек се дарява Духовната душа: Пимандър, Духът, Принципът на богочовека, Свещеният граал.
  Вие знаете, че Гностичната духовна школа, Живото тяло на Младия гносис, ви предлагат да вървите по този троен път на Граал, Катари и Кръст с Рози – път от природното към душевното раждане, от  душевното раждане към душевен растеж и от душевния растеж към раждането на духа. 
• Но разбирате ли също така, че би трябвало да съществува и една четвърта мистерия? Следователно, както казахме, първо, съществува един път от природното към душевното раждане, второ, един път от душевното раждане към душевен растеж, душевно узряване, и трето, има един път от душевен растеж до раждането на Духа. И сега към това се прибавя развитието на духовно родения човек до израстването чрез Духа.

Глава XXVI
Единството (II)

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXVI

• Ако вашето начало лежи в диалектиката, в несъвършенството – а всичко, родено на тази планета, се намира в несъвършенството – тогава всичко, което се ражда в това несъвършенство, може следователно да се дели: да се размножава, да се увеличава и намалява; то може дори да се подложи на известно култивиране, но линията на развитие след евентуален възход неизбежно и невъзвратимо води отново надолу, защото това, което се поражда, трябва да умре. Затова истинският растеж, абсолютното развитие са невъзможни в природата на смъртта.

  Растеж, еволюция, прогрес от сила към сила и от великолепие към великолепие са възможни само в единството с Първоначалния седморен дух. Затова вие трябва постоянно да освобождавате място на Единството в себе си, вие трябва да се върнете към единството с Бога. Който не е достатъчно силен, за да се обърне към това Единство, загива поради своята собствена слабост и остава свързан със съществото на смъртта. Следователно този, който желае да победи смъртта, трябва да се върне към единството с Бога. Само от това
  Единство е възможно да възникнат всички други процеси на развитие. Вас ви очаква един всепобеден и прекрасен ход на развитие, едно напредване от сила към сила. Ако този ход на развитие трябва да стане ваш, необходимо е да започнете от самото начало – да се върнете към единството с Бога.

• Може би вие намирате нещата, за които говорим, за много интересни, напълно обясними, и разбирате тяхната логика. Но каква е ползата от това разбиране, ако спрете дотук? Най-важното в случая е да осъществите тези неща на дело! Тук не става дума за абстрактно говорене, а за конкретно действие.
• Онези, които веднъж са започнали едно такова вътрешно насочване към този образ, са пленени от неговата власт, той ги привлича нагоре към себе си, както магнитът привлича желязото.
  
  Или казано с други думи: От Живото тяло на Младия гносис произтича седморно привличане, магнитно притегляне, което решително се отличава от това на обикновената природа. Който има правото и успее да осъществи контакта с тази магнитна сила, ще бъде доведен чрез това ново състояние до целта.
• По пътя, който имахме правото да опишем толкова подробно, трябва да вървим един до друг и един за друг, и така заедно, като гностична група, да победим смъртта.

Глава XXVII
Продай всичко, което имаш, и Ме следвай

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXVII

• Защо Той казва: „Продай всичко, каквото имаш, и Ме следвай”?

  Господ Иисус кани този човек да стане една истинска, жива клетка в Живото тяло на онова време. Но точно това не желае богатият младеж. Той много иска да влезе в Живото тяло, но такъв, какъвто е, с всички свои разкошни отличителни качества. Той има някакви резерви. От какъв вид са тези задръжки, не се казва, но фактът, че те съществуват, вече е напълно достатъчен.

• Тук ние със сигурност не искаме да се задълбочим в причините и мотивите, които водят до такива резерви, но в рамките на тези размишления ние само констатираме този факт и установяваме, че онези, които не изповядват безусловно своето ученичество, не могат в никакъв случай да бъдат живи клетки в Живото тяло на Младия гносис. Те се изключват сами, заедно със своите иначе превъзходни качества.
  Участието в Живото тяло на едно гностично братство изисква съвършеното: „Господи, тук съм”, което важи за всички гностични общности от древността до днес.

• Това е една от причините, поради които трябваше да ви кажем: докато имате някакви резерви, все едно за какво, вие се затваряте за милостта на Универсалния седморен дух.

Глава XXVIII
Тайната на гностичните мистерии

.

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXVIII

• Съвременният „Ноев ковчег”, небесният кораб на нашето време, е готов. И сега важното е дали искате да пътувате, дали искате да се качите на борда. Защото само тогава милостта, цялата сила на небесния кораб може да стане ваша.
• Когато дойде един Тат, т.е. един природно роден човек, един търсещ, който се довери в пълно себеотдаване, без ни най-малки резерви в своите мисли, желания и постъпки…

• Но ако имате резерви по отношение…, тогава кристализиращият му аспект се изявява в нервния етер, особено в двете нервни влакна на симпатикуса.
  Двете нервни влакна на симпатикуса са свързани много тясно с вашата карма, с природното ви раждане, с всичко земно, за което сте приковани. Ако се доверите в абсолютно себеотдаване на Живото тяло, всички тези пречки в двете нервни влакна на симпатикуса се изгарят.
  Но ако само си играете с вашето ученичество или не сте истинен по отношение на тази свещена работа, тогава вие опорочавате нервните етери в nervus sympatikus, и последицата от това е живата смърт.

Глава XXX
Осма книга
Хермес към сина си Тат: Невидимият Бог е Този,
Който е най-много изявен

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXX

• 26. И ако ме накараш да кажа нещо още по-смело, ще кажа:
  Неговата същност е да опложда всички неща, да поражда. Както нищо не може да се появи в живота без създател, така и Творецът не би бил Вечният, ако не създаваше вечно: в небето, във въздуха, на земята, в дълбините, във всички части на Универса, в цялата Вселена, във всичко, което е, и във всичко, което не е.

  27. Защото в цялата Вселена няма нещо, което Той да не е. Той е както това, което е, така и онова, което не е. Всичко, което е, Той е изявил, и всичко, което не е, Той държи затворено в Себе си.

  28. Той, Бог, се извисява над всички имена; Той, Невидимият, Който въпреки това е най-много изявен; Той, Който се възприема от Духовната душа, но същевременно е видим и за очите; Той, Безтелесният, Който всъщност притежава всички тела. Няма нищо, което Той да не е: Защото всичко, което е, Той е. Затова Той има и всички имена, защото те са от единия Баща. Затова Той всъщност изобщо няма име, защото е Бащата на Вселената.

Глава XXXI
Небесният кораб и корабният
екипаж

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXI

• Ако сте се задълбочили в текста на Осмата херметична книга, вие ще откриете, че тя желае да подари на изучаващия този текст едно непоклатимо, неприкосновено и възвишено понятие за Бог. Това е несравним подарък, защото е база за едно истинско човешко осмисляне. То е една скала в прибоя, опора в бедствията на живота.

  От истинското понятие за Бог може да се изведе всичко, и то неизбежно ще доведе кандидата до един добър край. затова ученикът на гностичните мистерии трябва да бъде въведен, да бъде посветен в това понятие за Бог. Но трябва да бъде също така ясно, че за такова посвещение в човека трябва да съществува база, твърда почва, заради която си струва извършването на това посвещение. Затова още в самото начало става ясно, че освобождаващото понятие за Бог се осъществява само когато кандидатът може да се приближи до това
  понятие с очите на новородената душа. Новораждането на душата е основата за познанието на Бог.

• Трябва да се каже, че много от учениците прекалено малко използват възможностите, скрити в Живото тяло. А който не употребява тези възможности и закона, който ги активира, остава действително отвън.

  Следователно, както установихме, наистина е възможно същественото в Осмата книга да действа във вас освобождаващо, дори само чрез истинското отдаване на живото ученичество на Младия гносис. Затова не е достатъчно да се отдадете абстрактно на Гносиса, защото има милиони, които проявяват интерес по този начин към гностичното осъзнаване или гностичната философия. Не, тайната на постигането лежи в актуалното непосредствено отдаване, в пълно себепредаване на появяващия се Гносис. А това за вас е Младият гносис на Лекториум Розикруцианум.

• Ние не бихме използвали възможността да ви говорим още веднъж за тази спасителна тайна, ако истинското обяснение на понятието Бог не беше толкова спешно необходимо. Защото, колко голямо объркване предизвика понятието Бог, дадено от диалектичното човечество в хода на вековете! И още колко объркване ще последва в тази връзка! Ще цитираме няколко стиха от обясненията, които Хермес дава на Тат:

  Аз ще ти обясня подробно, о, Тат, значението на следното, за да се отворят очите ти за мистериите на Бога, Който е извисен над всички имена. Познай във вътрешно съзерцание, че Той, Който изглежда да е невидим за голямата маса, за теб ще бъде най-много изявен. Защото Той не би бил действителен, ако не беше невидим. Защото всичко, което е видимо, е възникнало някога, някога е дошло до изява. Но това, което не може да се възприеме, съществува в цялата Вечност, То няма изява: То е вечно и довежда до изява всички други неща.То изявява всички неща, без самото То да бъде  изявено; То ражда, без То самото да е родено. То не се показва в нито една видима форма, но дарява видимата форма
  на всички неща. Само създаденото притежава видима изява. Защото раждането, развитието не са нищо друго, освен преминаване във видимото.

  Затова Единият Нероден е както без видима форма, така и невидим; но тъй като дава форма на всички неща, Той става видим във всички и всичко, и най-много за тези, на които Той иска да се изяви. Затова, Тат, сине мой, помоли преди всичко Господа, Бащата, Единствения, който не е Единият, а е произходът на Единия, да разпореди милостиво така, че да ти се позволи да видиш този Бог, Който е така неизказано велик, и да остави поне един от своите лъчи да свети над твоето съзнание. Защото само душевното съзнание вижда невидимото, тъй като самото то е невидимо.

  Само с очите на духовната душа, с душевното съзнание човек може да вижда открито това, което за другите, които още не притежават тези очи, е абсолютно скрито.
  

• В седемте космични области на огромния, вечен Универсум вечният Логос е изявил всички свои дела; и той все още продължава да се изявява по този начин. Изявяване означава раждане. Всичко, което е изявено, може да бъде познато, изследвано и изпитано. Когато законът за развитието на Духовната душа бъде изпълнен от ученика, той може да схване всичко, което е изявено в цялата вселена. Тогава за него вече не съществуват препятствия. Когато разберете това, вие вече няма да ставате жертва на престъпното експлоатиране на мистериите, което се практикува многократно в този свят. Това е една експлоатация чрез човешкото несъвършенство.

• Основната група на духовната школа, която в единство построи Живото тяло, не ви експлоатира. Живото тяло е активираната жизнена сфера на една група, а не на един човек. То представлява, ако използваме едно старо обозначение, небесен кораб, който тръгва на пътешествие. И ако вие решите да се качите на този кораб, за да стигнете с групата до вашата цел, тогава всъщност не Живото тяло ви експлоатира, а точно обратното – вие експлоатирате Живото тяло. Вие го използвате и се опитвате с неговата помощ да стигнете до целта.

Глава XXXII
Вечността във времето

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXII

• Затова Единият Нероден е както без видима форма, така и невидим; но тъй като дава форма на всички неща, Той става видим във всички и всичко, и най-много за тези, на които Той желае да се изяви.

  И така ние установяваме с неизразима радост, че не съществуват принципни препятствия между Бог и човека. Ако отстраните фундаменталните пречки, вие преминавате през изявеното и стигате до неизявеното, т.е. преминавате през времето и стигате до Вечността. Времето е изява, вечността е неизявеното, от което се ражда всичко изявено. Вечността е централното същество, ядрената сила, най-висшето нещо на Творението. Следователно времето и Вечността не могат да бъдат разделени в Духа. Те се определят  взаимно и се преливат едно в друго. Във времето господства един постоянен ход на изявите, които се осъществяват във все по-голямо великолепие. В този ход Вечността представлява огромната плодородна почва, носителят и осъществителят. Тук с право можем да се съгласим с професор. де Хартог, който преди време споменава за „Вечността във времето”.

  Онзи, който може да познае и изпита това, попада непосредствено в едно голямо спокойствие, в един дълбок мир – мирът на витлеем. Той е намерил единството с Бога и пълното освобождение от смъртта. Защото същината, най-дълбоката същност на промените, е Вечността.
  Колко малка, колко обикновена е диалектиката и колко незначителен е животът на природно родения човек в сравнение с това! Хората са като малки кръгове по водната повърхност, една промяна в действителността между другото, крясък на едно животно в голямата тишина. Който остане при незначителното, който се погребе в него, всъщност е ужасно неразумен. Който счита леките кръгове по водната повърхност за същественото, а не вижда безкрайната водна повърхност, е наистина анормален. Тогава е естествено такъв човек да се страхува от края на накъдрянето на водната повърхност, от смъртта, която изважда падналия човек от тази ненормалност, от тази заблуда.
  Заблудата има страшни, кристализиращи качества и изваждането от нея не може да се осъществи хармонично.

Глава XXXIII
Хвалебствен химн на Хермес

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXIII

• Ние видяхме, че Бог е както трансцедентален, така и иманентен, което означава, че Той прониква със своите лъчи във всички космични области, че се изявява във всичко и всички и същевременно се намира извън вселенската изява в онова, което не може да бъде познато. Следователно Той е Познаваемият и Непознаваемият, време и вечност заедно. Затова онези, които на базата на тази действителност проникнат до Гносиса, трябва да осмислят по съвсем друг начин Божеството, обожанието, възхвалата и благодарността.

• Но накъде да се насочи гностикът, който е въведен в същността на нещата? По отношение на Бог, на Бащата, той не може да намери нито една единствена отправна точка. Или тогава това би било само една отделна частица, един нищожен детайл от Божествената изява. Затова Хермес казва: Накъде трябва да се отправи окото ми за Твоята възхвала? Нагоре, надолу, навътре или навън?

  Защото трансцедентното, което същевременно е и иманентно, не може да се определи по никакъв диалектичен начин: нито с време, нито с вечност, нито с разстояние, нито с посока, нито по някакъв друг начин.

• Така човекът потъва в този океан на Божията изява в едно състояние, което е далеч по-възвишено от възхвала, благодарност и обожание. Защото, не е ли Божествената изява, този океан на вечното изобилие, самата неизмеримост?

  Най-фината част на материалната изява е атмосферата, въздухът. Най-фината част на атмосферата е чистата астрална субстанция. От тази субстанция е съставена душата, безсмъртната душа, която обичаме. Сферата на душата притежава също степени на финост. На самия си връх душевната сфера преминава във вибрациите на Седморния дух, от който се ражда Пимандър. Той се слива с душата в сърдечна, в Духовна душа. И не намира ли самият Седморен дух  своя източник във вечното, непознаваемо Божество?

  Въпреки че говорим тук за един хвалебствен химн на Хермес, той всъщност въобще не е хвалебствен. Той е само едно силно, дълбоко разтърсване, потъване в океана на Божествената изява, в безмълвно страхопочитание и безименна радост, че ни е дадено да познаем с очите на Духовната душа тази изява на Бог, така както Той сам се познава.

Глава XXXIV
Мъдростта на света и
мъдростта на Бог

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXIV

• Но мисловният етер на обикновената природа в никакъв случай не може да помогне на мозъчните функции да виждат в невидимото, в неизявеното. Това, което не е изявено и не може да попадне директно в обсега на вниманието на обикновените сетивни органи, не може да бъде видяно и разбрано от природно родения човек. В най-добрия случай то може да бъде само търсено от него. И така, във вашето природно родено състояние мисловната работа, мисловните функции не са свободни. Като природно роден, диалектичен човек, вие не
  можете да мислите свободно и независимо.

  Затова за своята мисловна работа диалектичният човек се нуждае винаги от източници, които се намират вътре в неговата сфера. Вие ще разберете, че това е много негативно, че това винаги  представлява нещо много опасно и незавършено. Ако вашето мислене произлиза от такива източници като учебници, курсове, конференции, написани и изнесени от хора, които от своя страна също трябва да ги почерпят от курсове и учебници, тогава не може да съществува никаква сигурност, че това, което ви е предадено, е вярно. Съдържанието може да бъде дори съвсем погрешно или хипотетично. Но никой няма да го забележи, във всеки случай поне не в началото. защото авторитетите имат писмена и преподавателска власт, и като такива те дават храна на мисленето ви. Чрез това мислене вашият живот се направлява в определена посока.

  Така мисленето на природно родения човек не се определя от него самия, а от външни влияния. Той е, ако се изразим с думите на Хермес, дресиран като едно интелигентно животно, защото мисловният етер е непълен. Така човек става жертва на своите възпитатели. Това е трагедията на всяко ново поколение. Едно поколение бива възпитавано, дресирано и в един определен момент претърпява крушение, така както са претърпявали крушение и всички предходни поколения.

  Затова в развитието на всяко водещо поколение винаги са заложени толкова много страдания и мъка. И затова цивилизованият свят винаги се намира в един или друг стадий на експериментиране, докато една жизнена система отново се провали напълно и хората с много кръв и сълзи се опитват да се освободят от нея. затова в осмия стих се казва, че само освободеният разум, само душевното съзнание може да вижда невидимото. Следователно който притежава очите на духовната душа, може да изяви това, което не е изявено.

  Когато мисленето във вас се освободи, вие се свързвате чрез него с безкрайния божествен универс и можете да видите в него всичко, към което се насочи вашето внимание. Разумът може да вижда в неизявеното, когато Пимандър се е родил, т.е. когато предшестващото го развитие на душевното раждане е завършило. Тогава чудното златно цвете, окото на душата в светилището на главата, е отворено и душевно роденият човек може да вижда в отвореното пространство. Тогава кандидатът е свързан с новото астрално поле, от което се освобождава един нов мисловен етер.

  Сега вие разбирате защо отново и отново насочваме вашето внимание към Живото тяло на Младия гносис, защото вътре в него е концентрирана новата астрална сила, защото новата, чиста астрална сфера се манифестира чрез Живото тяло на духовната школа.
  … … …

• Едва тогава ще се роди свободното, ново, чисто и независимо  ислене, без авторитети и диалектични източници, което мнозина търсят. Само по този начин може да се сложи кръст на всички фалшификации. Тогава съответният човек може да стане истински служител на Бог, защото в Гносиса той е станал вече майстор на самия себе си.
  … … …
• … внимание към следното: вие не бива да бъркате разума с паметта.
  …
  В действителност вие нищо, ама съвсем нищичко не знаете, въпреки претъпканата си памет. Истината е, че вие мамите себе си и света, защото при всяко посягане в чувала на вашата памет, органът на вашия разум извършва само една реакция, подобно на робот.

  Тук ние ви посочваме една от най-големите измами за диалектичната природа, а именно убеждението, че тренирането и препълването на паметта означава мъдрост. Вярно е, че по този начин вие можете да станете професор, но професор в никакъв случай не означава мъдрец. Като човек, който търси освобождаващата мъдрост, вие трябва да се освободите от 
  измамата, че чрез трениране и препълване на паметта си ще станете свободен, независим нов мислител, един философ по Божия милост.
  Освен това „мъдростта”, към която се стреми светът, е по-опасна от глупостта, ….

Глава XXXV
Ключът към пречистването

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXV

• Затова трябва да направите избор, честно и позитивно. Вие не можете да служите на „двама господари”, както се казва в Планинската проповед. Или ще решите да вървите по пътя на душата с всичките му последици, или ще заявите, че сте в служба на природно роденото тяло. Трябва да изберете едно от двете, защото компромисът е изключен.

  Пътят на душата е, естествено, път на вечността. Пътят на тялото е път на преходното. Следователно теоретично изборът не е труден. Вие спонтанно ще изберете пътя на душата. Но на практика положението е съвсем друго. Защото в големия конфликт между обновяващата се душа и природно роденото тяло често се развиват толкова големи напрежения, че теорията направо се помита от практиката или нещо повече – напълно се забравя, когато напреженията доведат до криза. Без съмнение вие познавате тези ситуации.

• Ние нямаше да говорим за тези трудности, ако не съществуваше метод в живота, с чиято помощ може да се избегне борбата между тялото и душата, без да се упражнява насилие над природата, без да се живее неестествено. В това отношение Универсалният гносис говори за развитие на душата чрез пречистване. Който приложи този метод, може да води душата към растеж, да помогне на душевното око да се отвори и по този начин да неутрализира най-голямата опасност за душевното развитие.

  Важното е дали ученикът действително търси светлината, дали в него е налице големият, владеещ всичко копнеж към ново жизнено състояние. Това насочване е решаващо. Ако в него живее този могъщ копнеж за освобождаване, тогава това е състоянието на природния човек, едно физическо състояние. Тогава природната душа също мечтае за спасение.

  Това състояние и способността то да бъде поддържано постоянно, дори и ако душата вече е родена, е ключът към пречистването. Ако в природния човек живее този копнеж за спасение, тогава концентрираните в малкия мозък фокуси на физическия живот, които посочихме току-що, ще го тласкат към него по начин, сякаш се намира във физическо бедствие.

Глава XXXVII
Новораждането на душата

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXVII

• Ако желаете да разбулите тази мистерия за самия себе си, вие трябва да застанете на становището на душата и оттам да разглеждате различните проблеми. Който върши това, ще разбере библейските думи: „Душата, която греши, трябва да умре.”

  Душата, която греши, живее и действа против фундаменталните божествени закони. Такава душа причинява смущения в телесния процес на обмяната на веществата и в собствения си радиус на действие. Или казано с терминологията на херметичната философия, такава душа причинява смущения в разтворимостта, което означава в трансфигурацията. Такова смущение няма нищо общо със смъртта. То е само един инцидент, за да се осигури продължението на процеса на развитие.

• Който желае тук да проникне в истинското разбиране, трябва да се освободи от две абсолютно фалшиви схващания за смъртта, а именно: това на теологията и това на историческия материализъм. Теологичното схващане обяснява в различни варианти, че явлението, наречено смърт, е една промяна и че жизненият процес продължава в отвъдния свят, или на небето. Към това схващане се причисляват многобройни групи с вариации на същата тема. Схващането на историческия материализъм е, че смъртта е абсолютният край, пълното премахване на човешкото битие.

  Ако успеете да се освободите напълно от тези две схващания, вие ще можете да познаете истината на гностичната философия. Хермес иска да каже, че смъртта е тоталното разтваряне на  кристализиралата или на заболялата, неправилно живееща личност. И това, което остава, е един освободен от тази личност микрокосмос, в който се намира един пламтящ, жив център: Розата, душата, истинската душа. Следователно, казано по-ясно, инцидентът с разтворимостта, който за пореден път освобождава душата от нейната вкаменена обвивка, е една голяма благословия. По този начин душата може действително да продължи своя вечен ход, в случай че започне оттам, откъдето е прекъснат процесът при  инцидента.

  За тази цел опразненият микрокосмос трябва да оживи една нова личност и да се опита, въз основа на божествените закони и сили, да встъпи в трансфигурацията. Това е една хармонична, самоосъществяваща се, безинцидентна процедура на обмяна на веществата; една промяна на душевната одежда, осъществяваща се от сила към сила и от красота към красота; една идеално осъществяваща се диалектика на седмия аспект, на душевната дреха, докато самата душа, свързана с Пимандър, съществува независима в шестия аспект на божествената изява.

• Тогава какво разбира Хермес под разтворимост? Един идеално действащ процес на обмяна на веществата, при който употребените сили и вещества хармонично и непрекъснато се обновяват, възстановяват и компенсират чрез нови сили и вещества. в резултат от това дрехата на душата съществува безсмъртно и постоянно в една вечна, сияйна младост и е подложена на един непрекъснат процес на трансфигурация, вървяща от красота към красота.

  Но ако жизненият принцип от самото раждане на личността се посвети на природата, тогава той предизвиква един инцидент в разтворимостта, процесът на обмяна на веществата се нарушава напълно, а процесът на кристализация се развива по-бързо от процедурата на обновяването

  Ако обаче душата не греши, а разбере единствената цел на своето съществуване и започне да й служи, тогава тя получава знака на истинския розенкройцер. Тогава тя се ражда от Бог и се обгръща с една дреха, една телесност, която, както вече казахме, напълно съответства на хармоничния принцип на освобождение, тя употребява природното раждане като база, като домашен прислужник.

• И така, в най-дълбокия смисъл на думата душевно раждане означава ново постигане на първоначалната телесност на душата, чрез което може да се преодолее природното рождение.

Глава XXXVIII
Новораждането чрез душата

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXVIII

• Търсещите хора влизат в духовната школа с чисти намерения. Те не са доволни от обикновеното си жизнено състояние и с влизането си доказват, че търсят новосъживяване на своята душа, нещо повече – че дори вече са навлезли в някои фази на новосъживяването. Когато душата е съживена отново, тя трябва да бъде отправена към Едната, към истинската цел на живота.

  Затова в Школата ние говорим за новораждане чрез душата. Това е един процес, в който душата взима инициативата, поема ръководството на цялостния живот и чрез това достига до целта. Към този процес сега отправяме вашето внимание, за да навлезете в безинцидентното разтваряне, в трансфигурацията, в идеалната обмяна на веществата, накратко: във Вечността. Следователно за вас важи първичният зов: „Спаси душата си! защото, какво ще ви ползва, ако спечелите всички съкровища на света, а душата ви пострада?”

Глава XXXIX
Свещената Майка Земя

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XXXIX

• Нека сега да се върнем към деветата книга на Хермес и да насочим вниманието си към третия стих.

  Смъртта е унищожение; но нищо от това, което е в света, не се унищожава. Защото светът е Вторият бог и е едно безсмъртно същество. Поради това е изключено да загине и най-малката частичка от това безсмъртно същество; всичко в света е част от света, и преди всичко човекът – надареното с разум същество.
  
  Едно нарушение в разтворимостта, в непрестанния процес на обмяна на веществата е възможно, но всичко това се отнася само до дрехата на душата, която се образува и поддържа от веществата и силите на света, а именно от четирите елемента: огън, въздух, земя и вода. Когато една форма, възникнала от четирите елемента, се разпадне, нейните части се връщат към праизвора на планетарните й аспекти.
  Светът, нашата планета Майка земя, се нарича тук Втория бог, и като такъв е безсмъртен. Какво трябва да се разбира под това?

• Както знаете, съвършеният човек е едно триединство от дух, душа и тяло. Ако душата наистина може да се развие седморно, ако Седморната роза успее да разтвори своите листчета в пълна красота и седморното сърце отвори напълно своите камери за силите на Розата, за седемте пламъка на Изис, за седемте сили на свещената земя, тогава така подготвената душа осъществява новораждането.

  Когато душата успее наистина да предаде своите седморни способности на седморното човешко сърце, в този човек се развива един седморен процес. Тогава душата тръгва по кръстният път, от Витлеем – сърцето, до хълма Голгота – светилището на главата. Тогава седемте мозъчни кухини се напълват от сърцето с универсалната прана на Седморния дух.

  Така седморният светилник, който стои пред Бог, се запалва. Тогава чрез универсалната прана на Логоса той получава за кандидата един много индивидуален характер. Кандидатът получава вътрешно живеещия Дух, седморния Пимандър. Тогава Духът, Душата и тялото стават едно цяло.

  В това триединство Пимандър е от Първия бог, от Универсалния дух, но душата и тялото са от Втория бог, от света, от седморната свещена планета, от майката Изис, от божествената земя.

• В Универсалното учение ученикът винаги е предупреждаван да не бърка познатата ни Земя с Първоначалната земя. Съвършената планета, също като съвършеният човек, е седморен дух и седморна душа и притежава седморно тяло. Естествено човек не може да счита една седма от това седморно тяло, с която съвременното несъвършено и непълнолетно човечество злоупотребява, за пълноценния, съвършен израз на земния дух. По същия начин вие, например, не можете да твърдите, че цялото тяло е болно, ако имате само една малка рана на пръста.

• Следователно човешката душа, Розата на сърцето, е седморна – съвършена и вечна, създадена от душата на Втория бог, от свещената съвършена Земя, от Майката Изис. Затова в стих 3-ти се казва: Всичко в света е част от света, и преди всичко човекът – надареното с разум същество.
  
  Така вие разбирате, че сте създаден напълно от Земята и чрез Земята и че сте получили всеки атом и всяка клетка от нашата планетарна система; че съвършената Земя е олицетворяващото Логоса божество:

  Преди всичко и над всичко е Бог: Вечният, Несъздаденият, Създателят на всички неща. Второто нещо, светът, бе създаден от Него по Негов образ и подобие; този свят се поддържа и храни от Него и е надарен с безсмъртие, тъй като е създаден от един Вечен баща, и като безсмъртно същество притежава вечен живот.

  И така, за съвършения човек абсолютното се намира вътре в полетата на съвършената Земя. Кандидатът, който може би е смятал, че по-късно ще може да попадне в други части на седмата космическа област, където може би е много по-добре от тук, бива върнат от херметичната философия в планетарния статус, от който е произлязъл и който го поддържа.

• Абсолютното трябва да се намери вътре в полетата на абсолютната, универсалната свещена Земя. Това е призванието на душата. Според Духа вие сте от Бащата, както и Земният дух е Бащата; според душата и тялото вие се поддържате от земната душа и от земното тяло. Затова призванието на Земния дух е и ваше призвание.

  Призванието на Земния дух е да тласка в своята утроба различни жизнени вълни към съвършенство. Както Бащата не изоставя творенията на своите ръце, така и душата няма да изостави делото на поставената й задача. Следователно, в един твърде широк смисъл на думата, хората са свързани с всички природни царства в едно съвършено единство. По душа и тяло те са от свещената Майка Земя.

• Сега може би ще си помислите, че от това херметическо заключение не би могло да се появи чувство за разделяне в по-висшия смисъл на думата, и дали тогава не трябва да говорим за земното човечество като за различно от човечествата на другите планети. Но внимавайте в това: Абсолютната земя образува една система с другите шест планети, и тези седем, взети заедно, се сливат напълно със седморното тяло на Слънцето, което от своя страна също се слива с едно по-висше единство и т.н., така че никъде не съществува разделяне.

  Ако познаете висшето си призвание, вашата троичност като човек, тогава всички създания, които се намират в плана на логоса, ще се изявят като съвършено единство. …

• Когато в Евангелието на Йоан Господ Иисус подчертано казва: „Моето царство не е от този свят”, тогава под „този свят” Той естествено разбира светът на падението, а не свещената съвършена Земя.

  Затова Планетният дух на земята, съвършено прекрасният Христос, стига до една присъда в света на падението. Защото и Духът на Земята също не може да изостави делата на своите ръце, поради което свещената сила на земята непрестанно се обръща към това, което е паднало и опорочено. Затова Христос казва: „Аз победих света.”

• Ясно е, че един аспект на съвършения свят, а именно дрехата на грубата материя, където владее грехът, греховният живот, ще отмине в процеса на промяната. „Светът преминава заедно с всичката си алчност.” Това, което остава, което накрая се издига към Вечността, са небето и земята, които Йоан видя на остров Патмос: „Аз видях едно ново небе и една нова земя, и всичко старо бе преминало.” Новото Небе-Земя не е друга планета, а Свещената земя, която се откри като възвишено видение на Йоан, на човека, който е намерил
  своя Пимандър.
  Така думите от Първото писмо на Йоан се оказват съвършено правилни: „Ние видяхме и свидетелстваме и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас.”

• В Универсалното учение планетните духове винаги се наричат Големите синове на Слънцето. Затова Хермес с право говори за Втория бог. По-нататък ние научаваме за големия строител. Платон говори за божествените династии. В Библията се споменава повече или по-малко подробно за Архангелите. От това следва, че съществуват жизнени вълни, които се издигат далеч над човечеството, така както в сравнение с човечеството съществуват и по-нисши природни царства. Някои от по-висшите жизнени вълни са Архангелите, или божествените династии. Така и Христос се обозначава като Архангел, като висш Божествен водач на нашата планета.

  Сега ние говорим за тези неща официално, след като дълги години ги избягвахме, защото съзнаваме големите опасности, свързани с това. Защото освен Архангелите, съществуват и други същества от различни категории, които в много отношения се намират на по-високо ниво от човешкото – те са по-развити, притежават по-големи познания, но въпреки това използват практики, които се отклоняват от Плана на Логоса.

  Помислете в това отношение за различните еонни духове, еонни йерархии, за които се говори в гностичното евангелие на Пистис София, за всичките сили, които толкова гневно я нападат. Ако не се насочите стриктно към новораждането на душата и не влезете посредством това новораждане в съвършеното човешко развитие, вие със сигурност ще бъдете заблуден от еонните духове и от техните спътници в огледалната сфера.

  Затова за всеки кандидат по Пътя важат думите: „Бъдете верни, но не се доверявайте на никого. Проверявайте всеки дух дали е от Бога.” Това ще можете, само ако вие самият притежавате Пимандър и поради това ще вървите до края на Пътя.

Глава XL
Нищо не може да ни раздели от любовта,
която е в Христос Иисус, нашия Господ

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XL

• Вечният живот трябва добре да се отличава от това, което е вечно. Защото вечното не е произлязло от някое друго същество. И ако Той е произлязъл, е произлязъл от самият Себе Си. Но той никога не е произлизал, а се самосъздава във вечно битие. Така Вселената живее вечно от Вечния, но Бащата е вечен от самия Себе Си; следователно светът живее вечно и е божествен чрез Бащата.
  
  От цялата материя, която Той бе определил за това, Бащата оформи тялото на света; Той му придаде кълбовидна форма, определи качествата, които трябваше да го красят, и тъй материята беше божествена, му подари вечна вещественост.
  
  След като Бащата излъчи в кълбото качествата на видовете, Той ги затвори там като в пещера, тъй като желаеше да украси Своето творение с всички качества.

• Така гласят стиховете 5, 6 и 7 от девета книга. Когато четете тези стихове, вие не бива да мислите за някоя свещена легенда. Защото тези стихове се отнасят буквално до осъществяването на великата божествена природна наука. За да разберете това добре, може би е най-подходящо да вземем пример от позната на вас област.

  Както магнитът чрез своето излъчване привлича железните стърготини, така и човекът чрез своите мисли, които също така са силно магнитни, привлича атоми от прасубстанцията. В зависимост от играта, вида и основния тон на вашите мисли едно кълбо, което непрекъснато се пълни с безброй атоми, привлечени и задържани от вашите мисли, непрестанно кръжи около вас. Когато мислите ви се променят основно и вземат един фундаментално различен ход, редът на тези атомни кръговрати съответно се нарушава и променя. Определени групи от атоми биват дори изхвърлени от кълбото. Така във вас в малък мащаб става онова, което се случва почти ежедневно по различни причини в огромния диалектичен универсум.

  Нека сега да приемем, че потокът на мислите остава напълно същият, чрез което се създава един твърд атомен ред. Тогава продължаващото действие на магнитната сила на мислите ще тласне атомите към едно насочено навътре спираловидно движение. Следователно, както видяхме, в този процес съществува едно насочено навън спираловидно течение. Сега обаче ние бихме искали да обърнем внимание на насоченото навътре спираловидно движение.

  Както Вселената, така и микрокосмосът не се разширява само навън, но се стеснява и навътре. Насочените навътре
  спирали стават все по-малки, пътищата им – все по-къси, докато накрая атомите попаднат в огъня на астралното тяло на човека. Естествено, вашият астрален огън кореспондира в качествено отношение с вашите мисли. Между вашия ментал и астрал винаги цари равновесие. В този огън, на базата на мислите, прасубстанциалните атоми се разцепват, отварят се и седемте сили на атома се освобождават.

  Така от атома възникват сили, които съответстват на качеството на вашия ментал и астрал. Тези сили се превръщат в етери и се въвеждат в материалната система, в материалното тяло.

  Ако проследите този процес, който бе представен по възможно най-простия начин, ще разберете, че от това произлизат всички жизнени явления, всички възходи и падения във вашето телесно състояние, както и всички смущения в разтворимостта, в този голям процес на обмяната на веществата.

  Ако мислите чисто и с любов, ако решите да избягвате лошите, злите, отмъстителните, критичните, дребнавите и леконравни мисли, ако насочите мисловното си, а с това и астрално си състояние изцяло към новораждането на душата, вие ще навлезете в практиката на Планинската проповед, в която се казва: „Не се противете на злия; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви гонят.”

  И така, ако вие, воден от позитивното излъчване на Седморния дух, влезете в състоянието на Божи син, атомната структура, която току-що описахме, ще стане напълно хармонична и вие ще влезете по този начин в разтворимостта, в трансфигурацията. Чрез това жизненият път на вашата микрокосмическа система ще се осъществи без беди.

  Тогава микросмосът ще изгуби качествата си на неподреденост. Защото безредието, връщането към хаоса и неговите последици се проявяват, както казва Хермес, само при земните създания, при съществата на богатата на нещастия област на променливото, в което живее природно роденият човек. Затова в стих 10-ти се казва:

  Телата на небесните същества запазват реда, който им бе подарен от Бащата още от самото начало. Този ред се запазва неразрушим чрез завръщането на всички в състоянието на съвършенство.

  Вие държите процеса на безсмъртието в собствените си ръце. Нищо не може да ви раздели от любовта, която е в нашия Господ Иисус Христос. Вие можете винаги и при всички обстоятелства да сте победител, ако се придържате към този основен закон на гностичните мистерии. Той не е труден за разбиране и за приложение. Никога не се оставяйте да ви убеждават, че гностичният път е труден или  сложен. Това не е така.

• Вижте сега пред себе си оформянето на един свят въз основа на херметическата философия.
  Божественият Дух на Бащата проектира чрез своя Логос един план в неизмеримото море на прасубстанцията. Този план, божествената мисъл, е силно магнитен и образува една концентрация, едно кълбо от прасубстанция, в което атомите се променят в съответствие с различните порядъци и сили на плана.

  Всеки атом в пространството съдържа в себе си всички божествени качества и сили, седемте сили на абсолютния живот, съответстващ на седемте аспекта на Седморния дух. Това, което хората наричат радиоактивност, е само искрица от една от тези седем сили на атома.
  ……

Глава XLI
Възстановяването на съвършеното
равновесие

ОТКЪСИ ОТ ГЛАВА XLI

• Но във вас могат да възникнат два въпроса, които заслужават отговор, а именно: „Не е ли това природно поле, нашето жизнено поле, тази част от свещената земя, както се казва, творение на Луцифер, или е едно временно-аварийно творение на Елохимите?”

  Това жизнено поле е и остава винаги една част от съвършената земя, и затова заедно с другите земни сфери е творение на така наречените Елохими, или Божии синове, които са го създали според Плана на Логоса. Следователно творението и на това жизнено поле може да се обозначи като съвършено. Легендите разказват, че Луцифер е попречил на този план чрез промяна на силите-близнаци в природата, вследствие на което много човешки души не са били освободени и не могат да се освободят от диалектиката.
  Друга последица от това е развитието на различни дисхармонични процеси в засегнатата сфера, в жизненото поле на хората.

  Микрокосмосът и душата в неговия център са създадени от Елохимите, но личността е природно родена, тя е изцяло от природата. При тази личност всичко е възможно. Само сърцето на човека, както вече обяснихме, се атакува още преди раждането от Розата, от душата, с което се прави опит то да се отвори колкото се може повече и да се съгласува с душата. И ако човекът тогава постави взаимодействащото с душата сърце в центъра на своя живот, тогава действително може да се говори за едно временно-аварийно тяло.

Обяснителни бележки