От глава VI
Разкаятелната песен на спасението

ОТКЪСИ

• Мнозина от опит познават болката от вътрешната разкъсаност, за която  говорихме по-горе. От едната страна е диалектиката, злото, а от другата страна е привличането, което Гносисът упражнява върху вас поради участието ви в Живото тяло на Духовната школа. Затова е необходимо спешно решение, при това по възможно най-бързия начин. Сега може да се постави конкретният въпрос: Съществува ли въобще някакво решение?

  Отговорът на Школата гласи: да, има решение, и то се състои в пътя, в прилагането на метода, за който ви дадохме указания и който сега отново ви се показва. Сега трябва да преминете към това – нито да обичате, нито да мразите нещата, които принадлежат към природата на смъртта. Поставете се в обяснената вече независимост. Останете обективни по отношение на всички явления. Изпълнявайте своя дълг в живота, правете всичко коректно, но нищо повече от това. По този начин астралните сили на смъртната природа, на обикновеното жизнено поле, ще стават все по-малък фактор във вашето сърдечно светилище.

• Ако останете независими, целеосъзнати, търпеливи и постоянни, вие способствате единият, двата или дори всичките три по-висши принципа на сърцето да повлияят по един мощен, стимулиращ начин на четирите по-нисши сърдечни камери, като по този начин постигате съвършено различно жизнено състояние.

  Ако обичате нещо в природата на смъртта, вие го привличате. Ако мразите, вие го отблъсквате. За тези два процеса на привличане и  отблъскване винаги се нуждаете от диалектичните астрални течения. Така поддържате жив огъня на смъртта в аурата на сърцето си.  Всички интереси, насочени към живота по хоризонталната линия,  както и всяко становище на отхвърляне в този живот, поддържат заедно обикновеното природно състояние на сърдечното ви  светилище. Същото може да се каже и за страстите – тези бури от  астрален вид, които докосват сърдечното светилище. Тези астрални  потоци на обикновения живот играят голяма роля във вашето сърце  и, следователно, във вашия живот.

  Вие трябва да разберете следното: Когато по време на една храмова  служба аурата на сърцето се зарежда по друг начин, вие изпитвате  тези влияния както в тялото си, така и в съзнанието си. Но ако след  това просто превключите отново, без себеконтрол, към нормалния  живот, тогава новият астрален огън, който е започнал да гори, ще  бъде веднага неутрализиран, а старото състояние с пълна сила ще си възвърне отново своите позиции в живота ви.

  В резултат на това цялото ви съзнание, седморният светилник в  светилището на главата и целият сетивен организъм, както и сърцето, естествено, остават съгласувани с природата на смъртта. Тогава те вземат, така да се каже, в плен всичко, което се намира в главата.

  Всички астрални потоци, от които живеете, се преобразуват в етерни сили. Целият ви сетивен организъм работи, гори и функционира чрез етери. Етерите са горивното вещество за апарата на сетивните органи. Те се извличат от астралните вещества. Тъй като астралните вещества, които владеят цялото ви същество, произлизат от природата на смъртта, вие винаги оставате природно роденият човек, който сте били още от самото начало. Това вие със сигурност ще разберете. Затова в стих 10 и 11 Хермес казва:

  И както окото не е в състояние да съзре Бог, също така то не може да види и красивото и доброто. Тези двете в своето съвършенство са части на Бог, те са Негови и са присъщи единствено на Него, те са неразделна част от Неговото същество и са израз на най-висшата Любов на Бог и към Бога.
  
  Ако можеш да познаеш Бог, ти ще познаеш Красотата и Доброто в най-висшето им сияйно великолепие, проникнато изцяло от светлината на Бог. Красотата е несравнима, Доброто е неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която познаеш Бог, ти ще познаеш също така Красотата и Доброто. Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделна част от Бог.

  Затова човекът, който действително търси решение, действително търси освобождение, трябва първо да стане независим. Без тази независимост неговата работа ще бъде напразна. Защото е напълно разбираемо: първо трябва да доведете яростното бушуване на астралния огън на смъртната природа до покой, да го неутрализирате колкото е възможно повече. И когато сърцето е освободено, вие самите, заедно със светилището на главата, трябва да се подчините в пълна всеотдайност на светилището на сърцето, както вече говорихме. Така станалото обективно съзнание ще запее своята разкаятелна песен – разкаятелната песен на спасението.

  И когато съзнанието, смирено и в пълна всеотдайност, се „установи” в сърцето, както казват мистиците, тогава от новия астрален огън в него непосредствено ще се влеят светлинни сили. Ще се образува една нова сърдечна аура и вие ще се почувствате като подмладени. Вие ще влезете в една нова младост – в младостта на новороденото душевно състояние.

  Този астрален огън на Гносиса, на душевния свят, ще ви проникне и ще ви изпълни изцяло; той ще ви обгърне като една дреха. И като резултат от това съзнанието и светилището на главата, с всички негови способности, ще бъдат докоснати, изпълнени и променени, а през прозореца на душата ще можете да видите „златното чудно цвете”. Започва един радикален процес на промяна и във вашия живот веднага настава равновесие. Страданията, болките и проблемите остават, защото обикновената природа продължава своя ход. Но отсега нататък отношението ви към тях ще бъде съвсем различно, защото те няма повече да ви засягат. вие повече няма да изпитвате морален или духовен задух. Във вашия живот ще навлезе хармонията.

  Така човек получава повече от достатъчно количество уравновесеност, за да може да понася всички беди с радостно сърце. Така се придобива една уравновесеност, за да може в тази природа на смъртта човек да продължи да се поддържа в хармония.

  Хермес нарича това ново състояние един изпълнен с дела живот в служене на Бога, хванат за ръката на Гносиса. Това е едно осъществяване чрез Седморния дух, едно осъществяване чрез Бога. Това е най-висшето и благородно щастие, което човек въобще може да изживее. Това е участието в Единственото добро, приемането в излъчванията на Седморния дух, доколкото това е отсъдено на едно природно създание.

  Вие можете да отпразнувате това блаженство в абсолютното днес, ако изпълните изискванията на Пътя. Едва тогава ще  превъзмогнете с радост живота. Защото едва тогава ще успеете да разкриете мистерията на Единственото добро за себе си и в самия себе си.

Избрани глави и откъси от “Египетският прагносис” от Ян ван Райкенборг