Откъс от гл. XX
От живата душа
към оживотворяващия Дух

     Както вече казахме, влизането в едно съкровено отношение със силите-близнаци на фундаменталната природа винаги означава едно вътрешно, ново пробуждане на сетивните органи. Тогава става ясно ученичеството на Единственото добро. Но това ученичество и качествата, които произлизат от него, са невъзможни, докато кандидатът не навлезе в покой. Това означава нова фаза в ученичеството, която започва, когато активните занимания, свързани с ориентирането, с непрекъснатите разсъждения и борби по пътя, вече са отминали. Чак тогава се развива способността за ново сетивно пробуждане. Чак тогава се появява гласът на тишината. Затова Хермес казва:

… защото Гносисът на Доброто е както божествена тишина, така и покой на всички сетива.

     Фундаменталната природа е постоянна тишина и поддържа непроменлив потока на своята същност – желанието*, и на своята воля – дейността. Желанието обхваща, съдържа цялостната идея на Бог, съвършения План на изява на Отец, абсолютната мъдрост. Дейността на този поток показва в картини и в мисъл-форми това, което одушевява идеята. Висшата действителност на божественото мислене, мислите на Бога са това, което трябва да се осъществи от съвършеното човечество. Фундаменталната природа сякаш говори на кандидата. Затова прологът на Евангелието на Йоан свидетелства за „Словото”. Божието Слово не е написано или напечатано слово, съставено от много дискусии и дебати между църковните духовници по време на някой религиозен събор; Божието слово е гласът на  фундаменталната природа.

     Затова не бива да се учудвате, че сте способни на същата дейност. Мислите, които пораждате, се изявяват като картини. Когато мислите за едно дърво, цвете, растение или за някой човек, в аурата на Светилището на главата в същото време се оформя съответната картина. С помощта на тези мисловни картини вие можете да говорите. Вие можете да съществите контакт с другите само чрез размяна на мисловни картини.

     Това е „Словото”, за което става дума. Словото Божие е гласът на фундаменталната природа. Божествената мисъл действа заедно с фундаменталната природа. Така възникват цели поредици от мисловни картини за Бог. Този глас, това Слово, може да се разбере само в тишина.

     Но не мислете, че това има нещо общо с медитацията и концентрацията на някои йогийски упражнения или интензивен молитвен живот. Тук става дума за абсолютната вътрешна тишина на цялото същество, което евентуално е заето с обикновената ежедневна работа. Това спокойствие може да се развие, както вече говорихме, само от обновеното обратно движение, което пък става възможно само чрез новото жизнено поведение.

     Да притежаваш душата чрез желанието за освобождение, да обновиш чрез кръвта мисленето си с една такава душевна есенция, това означава: разсъдъчното мозъчно съзнание да бъде въведено на базата на чистото душевно състояние в чистотата, в независимостта, в липсата на критика, в жизнената хармония и любовта.

     Тогава в сърцето и в главата се пробужда сърдечната душа, както Хермес нарича взаимовръзката между сърцето и главата, и тогава тази система изживява голямо вътрешно спокойствие. Тогава ученикът изживява със сетивата си безкрайната тишина на фундаменталната природа.

     В тази тишина огънят на астралното тяло се запалва в мекота. Бушуването на астралните пожари изчезва заедно с всичките им последици. Затова свидетелства аурата, която обгръща сърцето. Новото състояние на астралното тяло прониква и оживява етерното тяло. Четирите свещени етера се освобождават като четири свещени храни, които захранват цялото материално тяло, всичките му органи и кръвта с новородената тишина, с вътрешния мир.

     Само по този начин цялото същество ще узрее за възприемането на гласа на тишината, за словото на двойната фундаментална природа. И без да е необходимо да говорите за това, вие ще виждате, ще разбирате.

     Вътрешното разбиране не е борба. Когато подготвите съществото си за това, ще разберете гласа на тишината. Тогава ще познаете Онзи, Който желае да бъде познат. И тогава ще насочите кормилото на живота си към Него. Защото, който живее от едно такова състояние,

който веднъж го е намерил, вече не може да обръща внимание на нищо друго. Който веднъж го е познал, няма повече очи за нищо друго, не може повече да слуша нищо друго, и дори тялото му взема участие в тази неподвижност. Докато всички телесни възприятия и дразнения са изчезнали от съзнанието му, той остава в покой.

Посред интензивните дейности на природата на смъртта той се намира във фундаментално спокойствие.

Когато Гносисът просветли цялото съзнание, той отново възпламенява душата и я издига, като я освобождава от тялото. Така той трансформира целия човек в неговия същностен вид, тъй като обожествяването на душата, което съпровожда съзерцанието на красотата на Доброто, не може да се осъществи в смъртното тяло.

     Вие разбирате, че новото жизнено поведение е фундаментално. Ако искате да напреднете по Пътя, ако искате действително да се освободите (за което всъщност сте влезли в Духовната школа), тогава упражнявайте прилежно обратното движение. Пречиствайте разсъдъчното си мозъчно съзнание въз основа на сърцето, на базата на душата, и чрез този процес постепенно ще навлезете в тишината. И когато постигнете спокойствие, светлината ще освети душата ви, ще я извиси, ще я създаде отново и ще я въведе в съществото на Бог.

     Така вие отново постигате основата за развитие на душата. Само живата душа може да се приближи към животворящия Дух, към обожествяване,  както го нарича Хермес. Но тогава душата трябва да се съгласува с фундаменталната природа и да вземе участие в нея. Тогава става възможно съединението на душата с Духа и може да се отпразнува Алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Затова голямата задача на ученика е да доведе смъртната душа, душата, която греши, до новораждане и от новораждането – до обожествяване. Следователно вие трябва да се заемете с големия проблем на обожествяването, при условие че новораждането на душата междувременно е станало вече факт.

… … …

__________________________
* Понятието „желание” в немския превод на книгата обхваща още следните значения: първичен инстинкт, влечение, нагон, похот, жажда за притежание, страстно желание. в тези значения понятието „желание” се употребява и на много места в тази глава. докато понятието „искане” има още смисъл на намерение, възнамеряване, цел, които се осъществяват посредством волята. – б.Пр.

Избрани глави и откъси от “Египетският прагносис” от Ян ван Райкенборг