Законът на съвършенството

( откъси от беседата )

Откъси от Съборна беседа , В. Търново, 20 Август 1921г., (Събота) 10:00ч.

Беседа в www.petardanov.com

„И тъй, бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.“

Матей: 5:48

Аз ще разгледам 48-и стих от прочетената глава, понеже той принципиално засяга живота.

Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“ Тук думата съвършен се употребява не наследствена смисъл, а в смисъл на човешката воля. Човек може да бъда съвършен, когато иска, т.е. когато иска, той може да прави Добро. Който иска да прави Добро, той е съвършен, а който не иска да прави Добро, не е съвършен; който мисли правилно, той е съвършен, а който не мисли правилно, той не е съвършен; който чувства правилно, той е съвършен, а който не чувства правилно, той не е съвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. Можем всякога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви действия. Значи философията, според която мислим, че трябва да се усъвършенстваме, подразбира да използваме правилно всички условия, които Бог ни е дал. Това се разбира под съвършенство, а не че всеки момент можем да станем съвършени. Не, ние трябва да спазваме закона за съвършенството, който съществува в Природата. Тя е най-добрата учителка и всеки, който се е отдалечил от нейните методи, всеки, който се е отдалечил от нейните поучения, е забатачил в една дълбока тиня. Той е влязъл в тинята на живота и такъв човек никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецът са забатачи, явява се дяволът и създава сегашните полици, дава кредит на онзи, който е пред фалит. Той пък отпуска кредит на друг, вторият – на трети, и един ден с него заедно ще забатачи още десетки души. По-добре остани си сам, макар и без никакъв кредит. В Природата няма никакъв кредит. Тя ни кредитира в настоящия момент, дава ни всичко, но за утре не помисля за нас.

Когато ние, съвременните хора, започнем да мислим за бъдещето, как да го уредим по-добре, по-сносно, навлизаме в дълбоките води на лъжливия живот. Ако влезем в Бога, Който е взел всички неща предвид, каква полза има да Му даваме съвет какво да прави? Ако се движим в Бога, има ли смисъл да се осигуряваме? Аз говоря само за онези, които са духовни и имат това съзнание. Това е въпрос само на съзнание. Какво върши светът, то е друг въпрос. Светът е извън Бога. Като казвам това, разбирам, че светът е извън хармонията на Божествения Живот. Извън хармонията на Божествения Живот може да стават много неща, но вътре, в хармонията на Божествения Живот, нещата стават само по един начин. Не по два начина.

Следователно, когато двама души духовни се срещнат и се запитат какво нещо е Доброто, този въпрос е от лукаваго. Човек, който те пита какво нещо е Доброто, той те изкушава. Нима аз трябва да ви питам какво представлява зрението? Аз зная какво нещо е зрението и този, когото питам, също знае това. Ако сме слепи и двамата, като тръгнем, ще започнем да се спъваме тук-там и след това ще вземем да философстваме кои са причините за нашето спъване. Аз казвам: основната причина за нашето сегашно състояние е слепотата ни. И тъй, когато сме в основните причини на Божествения Живот, няма защо да питаме какво е Доброто. Това ние го знаем. Ние знаем какво е Добро. Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има плода на Духа – Любовта; а който има Любов, ще има и добро. Където има Любов, има Добро; където няма Любов, няма Добро в света. Следователно ние не можем да вършим Добро, без да има Любов, не можем да се заемем с Доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата. Всеки от вас може да провери този закон вътре в себе си.

И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът – това е първото проявление на Бога в света, т.е. изявлението на Бога – това е Духът. Втората изява на Бога е Любовта. Третата изява на Бога е Доброто –  плодът на Духа.

Аз говоря за методи от гледището на закони на Природата. Може да ми възразите: „А защо в това разпределение не влизат Мъдростта и Истината?“ В това разпределение те не могат да влязат.

…..

Казва се как трябва да бъдем съвършени. Как? Като Бога. И тогава съвременната философия, съвременните знания казват, че ние, хората, не можем да бъдем съвършени и че съвършен е само един Бог, а съвършенството за нас е въпрос за бъдещето. Това е едно погрешно схващане.

Ние не говорим по същество за онова абсолютно състояние на Бога, за Неговото Съвършенство, а говорим за съвършенството, което се проявява в даден случай в настоящето. Аз, в даден случай, мога да бъда милостив като Бога. Какво може да ме спре да бъда милостив? Милостта не подразбира, че аз трябва да обхвана целия свят с нея. В даден случай, когато срещна едно същество, аз мога да бъда към него тъй внимателен, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в Добродетелите. В злото няма съвършенство. Когато отричаме съвършенството и Добродетелите, ние подразбираме злото. Когато отричаме, че човек може да бъде съвършен, тогава ние взимаме Доброто у нас като една реклама – по някой път се стремим да бъдем добри, за да увеличим нашия търговски кредит. Така лекарят, професорът, трябва да се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите. Но това според мене не са Добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела за благочестие, а по същество, отвътре, нямат никакво благочестие. Добрият човек не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човек на Доброто и усеща, че като изпълни своята длъжност, ще има Божието благоволение, Божията Любов. Или казано на наш език, когато извършим каквото Бог изисква, да се задоволим, че Той ни се усмихва и казва: „Добре сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както Аз обичам.“ Питам: има ли в света нещо по-хубаво от Божията усмивка? Ще запитате: „Усмихва ли се Господ?“ А знаете ли коя е Божията усмивка? Божията усмивка е милосърдието. Господ казва: „Призовете Ме в милосърдието.“ Когато Той се усмихва, Той ни призовава. А понеже ние сме големи философи и сме слушали от хората за Бога, мислим си дали Той ще ни приеме, такива големи грешници сме. Но щом се доближим до Него, Той ни се усмихва и казва: „Не е тъй, както светът ви е научил, не бойте се, елате при Мене, Моята Мъдрост не е така елементарна.“ Потупа ви малко Господ, отмине си и вие започвате да се разширявате, започвате да ставате по-щедри, по-милостиви, по-добри – значи, че Господ е започнал да работи у нас. Не, днес Господ е тук, стои на едно място, аз Го виждам. Той казва: „Чакай да видим дали тези деца могат да ме видят.“ Вие казвате сега: „А, вие ни изпитвате – та ние ли сме най-праведните, че Той да е тук?“ Казвам ви: ето, Господ е тук сега. Можете ли да видите Неговата усмивка? Не знаете ли какво правят младите моми и момци? В първия момент и двамата са сериозни. После момата се усмихне и той се усмихне; ако тя не се усмихне, остават и двамата начумерени – не се усмихват. Така и вие – понеже имате извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грешни, как ще се явим пред Бога?“ И минавате пред Него с наведени очи. Така и момата минава пред момъка. И вие минавате с наведени очи, искате да бъдете много праведни и чисти, та да каже Господ, че като вас други няма. Представете си, че Господ дори не мисли за вашите грехове. Никой ангел, никое съвършено същество не донася пред Бога, че еди-кой си от вас съгрешил, че еди-кой си какво направил. Когато някой сгреши, знаете ли какво донасят ангелите за него пред Бога? Те казват: „Това Твое дете направи едно голямо благодеяние.“ И Господ казва: „За това Добро, което е направил, ще му дадете един Георгиевски кръст. За това Добро ще го възнаградите“ А какво ще бъде възнаграждението, какъв ще бъде Георгиевският кръст? Страдания. Такава е великата философия на живота. Бог е тъй снизходителен към всички! Той съвсем не е така начумерен, както са го представяли толкова години. Той е Бог на Любовта, на тази Любов, която сега ще изучаваме. В тази любов седи Той сега, поусмихва се и казва: „Тия деца…“

„Бъдете съвършени, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“

Христос казва: „Бъдете съвършени“, но поставя едно голямо условие: бъдете, бъдете сега съвършени, в този момент. И ние трябва сега да приемем този Господ на усмивките. Аз бих желал ние всички да почнем така да се усмихваме като Него.

…..

Виж цялата Беседа на:

https://petardanov.com/topic/809-1921_08_20-законът-на-съвършенството/#gsc.tab=0

Молитвата

Лекция от Учителя, 23 юли 1924 г., София

От Общ окултен клас – трета година, (1923 г. – 1924 г.)

Мълчание

За в бъдеще, като се събирате тук, половин час ще прекарвате в мълчание.

Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. Засега в света по-хубаво упражнение от молитвата няма. Молитвата е общение с Бога. Думата молитва в български език е малко несполучлива. На френски език молитва значи lа рriеrе. Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята. Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението – това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М.

Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм. Българинът се моли само когато е натясно или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Не струва да се моли човек.“

Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците си под дърветата отдолу, та плодовете да падат вътре. Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците си отдолу и събират плодовете. И българинът представлява една такава захлупена шапка. Това обаче са останки от миналото. Всеки народ си има своите етнически останки, навици от миналите векове, които трябва да преобразува. Вземете например твърдението, което съществува у българина, па и у всички народи почти, че човек трябва да се моли само когато има разположение. Защо човек трябва да се моли само когато има разположение? Ако туй е правило, тогава човек трябва да говори пак само когато е разположен. В такъв случай защо, когато бият някого, той говори най-много? Нека мълчи в това време. Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човек трябва да говори и да се моли само когато е разположен, отчасти е вярна. Човек трябва да се моли всякога. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Значи такова общение човек всякога трябва да има. Защо? Защото Божественият живот у нас е непреривен и тогава не само на думи, но и във всички положения в живота си, ние трябва да сме постоянно в общение с Бога. Ти можеш да се молиш умствено, можеш да се молиш философски – има хиляди начини, по които можеш да се молиш. При това не само за едно нещо можеш да се молиш, но има хиляди работи, за които можеш да влезеш в общение с Бога, да ти се разкрият тия неща. Молитвата е един от най-хубавите методи за избистряне на ума и на чувствата. Значи молитвата е метод, който може да се прилага в различни случаи. Някой път обаче хората свързват молитвата с чувствата, а някой път я свързват с мислите. Не, в молитвата влиза методът и на мисълта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва – туй разположение на човека да се моли, то е вложено някъде по-дълбоко в душата, отколкото в самата мисъл или чувство.

И тъй, най-главното е това: когато се моли човек, когато се приближава към Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте… Представете си какво е положението на Господа! Той трябва да слуша какво му разправят всички. Като Му кажеш: „Гладен съм“, Той те е разбрал, разбрал е от какво имаш нужда. А ти ще Му разправяш половин час за глада си, ще се молиш, ще разправяш… След тебе дойде втори, трети. Всички се молят, разправят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде послушана. Това са неразумните молитви. Молитвата действително включва ония необходими неща, туй, от което човек има нужда, но трябва да се знае как то да се изрази. Ако в човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва общението му с Бога, молитвата е необходима пак. Молитвата трябва да е насочена към това: да свързва човека с Бога. Молитвата е необходима за възстановяване на прекъснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на човека. Човек трябва всякога да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога. И някога, като се молим, трябва да си вдигнем ръцете нагоре, което значи: „Дай, Господи!“, или още означава приемане на нещо отгоре. Това издигане на ръцете е знакът W, но същевременно този знак ε на гръцки език е знак за размножение. Някой казва: „Ще си спусна ръцете надолу.“ То е буквата М. Това означава: „Господи, аз страдам!“ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причината за това защо страдаш – скрил си крушата под шапката си.

В молитвата душата ти трябва да бъде чиста и празна, за да ти сипе Господ нещо. Ако ти си пълен с философски теории и възгледи, Господ трябва да изпрати някой ангел да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ С какво ще идем ние при Бога? Кое е това, което има тежест пред Него? Всички положения, които съществуват сега на Земята, са все глупави положения, те са детински работи. Кое е онова положение, с което ние трябва да идем при Бога? – Когато идем при Бога, не трябва да имаме никакви образи в душата си – само Един образ трябва да имаме. Понеже човек е създаден по образ и подобие Божие, той трябва да изхвърли всички други образи от душата си и да остави само един свещен образ – образа за Бога. Останат ли и другите образи в душата му, човек не може да се моли. Ще изчистите вашата Светая Святих от многото образи, за да остане в нея само първоначалният Божествен образ. Само Той е в състояние да даде велик импулс на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване. Вземете например един богат човек, който има да взема пари от сто полици. Ти му говориш за Бога, а той си мисли какво има да взема: че едната полица е от 1000 лева, другата – от 500 лева и т. н. Ама Христос дошъл!… Чакай, третата полица е от 1500 лева. Сто полици са всичко. Ако има да дава, пак е същото положение. Хубаво, ако срещнеш някой учен, философ, и му говориш за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разум. Е, хубаво, откъде са взели Кант и Лаплас своите теории? Чудни са хората! Говорят за Кант, за Лаплас, но какво са те? Лаплас е едно малко дете, той нищо не знае за света. Я потвърдете вие неговата теория? Откъде е взел той тази теория? Казвате: „Аз имам понятие за света.“ Откъде го разбра? – „От Бога.“ – А, от Бога си го разбрал! Не казвай, че си го разбрал от Бога. След като някой проповедник е проповядвал за Бога, хората излизат и казват: „Разбрах какво казва Бог.“ – Нищо не сте разбрали. Туй още не е разбиране. За да разбереш Бога, ще направиш един малък опит. „Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит: деветдесет и девет пъти трябва да издържиш критика, че тогава ще имаш един малък опит.

Някой казва: „Аз се помолих на Бога и Той ме послуша.“ Ти проверил ли си колко пъти Господ те е послушал? Ако на сто пъти десет пъти те слуша, а деветдесет пъти – не, мислиш ли, че си от много праведните? Ако Господ на сто молитви деветдесет и девет пъти те послуша, а само един път направи изключение, не те послуша, тогава ти си човек. Истинското, действителното знание в света почива на един вътрешен опит; и всички теории в света почиват на един вътрешен опит. В Кантовата теория обаче има едно изопачаване на фактите. Защо? Защото той иска да угоди на света. И всички съвременни учени хора изопачават теориите си, понеже искат да угодят на света. Те нагаждат своите теории съобразно времето и хората. Вземете например учените хора: те не могат да кажат, че човек е съществувал преди един милион години. Някой може да каже, че човек е съществувал отпреди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако някой учен каже така: „Аз съм направил изследвания и смятам, че откакто човек съществува, има 20 милиона години, без оглед на това, дали вие вярвате, или не“, ще го направят луд. Някои учени казват: „За да определим от колко години човек съществува на Земята, ще вземем едно число – ще вземем приблизително числото, което Мойсей дава.“ Добре, знаят ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правеше своите изчисления? Цялото леточисление на Мойсей е окултно, а съвременните учени имат съвсем друго изчисление.

Та като се молите, вие трябва да имате такова вътрешно преживяване. Молитвата – това е едно вътрешно преживяване, вътрешна връзка с Бога. Молете се и вие, за да бъдете в общение с Бога! Ако през целия си живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тия няколко момента ще ви донесат неизчислими богатства. Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви. Най-великото събитие в живота на всеки човек е, когато той има общение с Бога, с тази Велика разумност! Затуй всички трябва да се молите вътрешно. Без молитва човек не може да прогресира. Той може да има много знания, но без молитва не може да бъде циментиран – всичко в него бързо изчезва. Молитвата влиза в човека като един вътрешен импулс, като едно велико благо. Само Христос се молеше. Той имаше много знания, но всяка вечер се уединяваше за молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече имате нужда вие! Вие казвате: „Аз не трябва да се моля.“ – Не, ще се молите поне колкото Христа. Значи вие сте по-горе от Христа? Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен да се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля.“ Господ не иска хората да Му се молят при разположение. Господ обича молитви, които са направени без разположение. За молитвата се изисква едно детинско състояние, но на най-разумното дете в света. Такива състояния на Небето ги наричат състояния на най-разумното дете. И когато Христос казва да бъдем като малките деца, Той не разбира тия малките, глупавите деца в света, а разумните деца. Той взема децата само като образец, но подразбира друго нещо. И на Небето има деца, но какви деца? – Отлични деца са те! „Бъдете като малките деца!“ Затова трябва да се молите – за да станете като малките деца. Само молитвата е в сила да отмахне онази грубост, която съществува между вас. Голяма грубост съществува между хората. Има и естествена грубост в нас, която се дължи на естеството на нашата материя. Всеки от вас нека направи един опит, за да види колко груб е човекът. Например ти си богат: дойде един, иска ти да му дадеш 100 лева. След като помогнеш на един, на втори, на трети, на двайсет, на трийсет души, най-после ти почваш да се дразниш вече и, кой как дойде, усещаш, като че нещо те ухапва. И като дойде най-последният, ще го изхукаш, ще кажеш: „Е, стига ме безпокой!“ Ето где е грубостта на човека. Кажи му: „Аз съм уморен сега, ще бъдеш ли тъй добър да дойдеш друг път.“ Защо си служиш с другия начин и казваш: „Махни се оттук!“ Защо не постъпиш по мекия начин. Вие никога не сте си давали за това нещо психологически отчет. Туй у всинца ви съществува. Вие сте добри, но кога? – С първия сте добри. Като дойде вашият приятел, пак сте много добри. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден!“ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви!“ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тия навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици. Аз съм ги опитвал, опитвал, и търся начини и методи, чрез които човек да изправи своите лоши навици и действия.

Най-трудното нещо на света е човек да си създаде хубави, съзнателни навици, та който и да дойде при него, винаги да се радва. Съзнанието на хората още не е толкова будно, че да могат веднага да се въздържат. Щом съзнанието в някой човек не е много будно, той не може да се възпре от някаква лоша проява, но след като излезе из релсите си, тогава се спира. Е, защо ти е спирачката тогава? Аз мисля, че всичките причини за нещастията в света се дължат на това, че не се молите усърдно. Рядко съм срещал хора в света да се молят. Да се молиш – това е най-красивото състояние! Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет, между приятели, и пак да си на молитва: все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Туй значи да използваме времето съзнателно!

Бих желал постоянно да се молите, т. е. в тия промеждутъци да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му – устойчиви, и чувствата му – силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави!

Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“ Защо? – Тази Светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и Светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази Светлина. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост. Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само Добро може да се прави. Аз я наричам безвредната светлина. Тази Светлина се добива в молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на Знанието, но дойде ли се до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички.

Нашият земен живот трябва да се осмисли. Например имаш да разрешиш някой мъчен въпрос в живота си. Как ще го разрешиш? – Само чрез тази Светлина. Всеки от вас има мъчни въпроси, които трябва да разреши. Има семейни, обществени, морални и какви ли не въпроси, при разрешаването на които човешката душа се развива. Разрешаването им обаче става при тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония.

И тъй, ще помните правилото: ще се молите всякога! „Ама кога?“ – През целия ден ще се молиш! Разбираш ли какво значи това? И като си буден, и като спиш – през целия ден ще се молиш. Като станеш от сън – ще се молиш, като си лягаш – пак ще се молиш, ще кажеш: „Отивам да се моля пак.“ Молитвата е най-красивото нещо в живота! Тъй че да не питате: „Кога да се молим?“ – През целия ден ще се молите. И ще ви научат да се молите. Всякога ще се молите! Сега разбрахте, нали? Може би цяла година ще трябва да правим опити, докато се домогнем чрез молитвата до микроскопически резултати. Тези микроскопически резултати са ценни за нас.

Размишление

Тридесет и шеста лекция от Учителя

23 юли 1924 г., София

ИЗТОЧНИК:
https://petardanov.com/topic/942-1924_07_23-молитвата/

Работа за Бога и отношение към Него

Из „Учителят, Лечителят, Пророкът“ – т.2

Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Когато стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога. Ако за Бога не си работил, ти нямаш право. Бог е разумното в света, за Когото трябва да работим. Той всеки ден наблюдава, доколко сме развили нашата съвест, нашата любов към Него, надеждата, разсъдливостта, музикалното чувство, доброто внимание, справедливостта.

Ние казахме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да сме благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски – ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.

Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви струва най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще го почувстваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те, всъщност, са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден, в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато ставаме, е да се спрем за 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни.

Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бог, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямате сърце, което да възприема Неговите чувства? За какво ще ви обича, ако нямате воля, с която да реализирате Неговите желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога.

Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.

Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, отлагаш два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: „Чакай малко.“ Тогава и ти като отидеш при Господа, Той казва: „Почакай малко“, защото тази добрата мисъл е Негова.

Той казва: „Както аз чакам, така и ти ще чакаш.“

Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи. Това е истинското положение. Помисли ли човек, че всичко сам върши, той вече е на крив път.

Често вие си задавате въпроса: Защо Бог не ни благослови? Как ще ни благослови? Ако вътре в сърцето ти има една дисхармония, ако вътре в ума ти има една дисхармония, ако вътре във волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде.

Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.

Три закона

Из Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
Съборни беседи, В.Търново, 6 Септември 1912г.

В нашето общество са три закона, които ни свързват: първият закон е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, воля, душа.“ Вторият е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, а третият — „Да бъдеш съвършен, както Отец Наш е съвършен!“. Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва, освен този закон.

Във всичките ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор, аз се ползувам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им.“ Ето на, тая е силата, в която аз се държа.

Нагласете цигулката си

Из „Мир вам!“
Неделни беседи , София, 24 Септември 1914г.

Тази е мисълта, която искам да ви оставя. Знаете ли кой е основният тон на вашата душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте се разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена. Спрете се, нагласете я. И така, като я нагласявате постепенно, вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“, и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“. И мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спорѝ. И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре. Казва: „Защо ми даде Господ тия деца? Колко са опачни!“ Дали децата са опачни или майката, то е въпрос. Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите. Та има нещо разгласено. Затуй, първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя живот, и така да се явим пред Бога на работа. Да бъдем благодарни и да кажем: „Ние днес научихме хубаво урока си по пеене и свирене, и нашият Татко, като се върне, ще бъде благодарен от нас“. Христос е дошъл да види как пеем и свирим на земята. Той е прикован на кръста, и 500 милиона хора днес пеят и свирят на този кръст, който, откак е дошъл, е дал съвършената цивилизация.

И тъй, Християнството е Божествена музика, Божествено пеене. Научете се да пеете и свирите на него; добре нагласете цигулките си, правилно движете лъка си и слушайте заповедите на Капелмайстора. Всичкият свят ще върви по този Божествен закон, и вие ще се приготвите за другия свят, за другия живот, който иде.